Целите на зекята и влиянието му върху общес вото

Целите на зекята и влиянието му върху общес вото
Социалният аспект в целите на зекята е виден без съмнение.

Достатъчно е да погледнем знамението, в което Аллах Теаля споменава къде се дава и изразходва зекята, за да се убедим в това.

„Милостинята зекят е за бедняците и за нуждаещите се, и за онези, които я събират, и за приобщаването на сърцата [към Исляма], и за [откуп на] робите, и за длъжниците, и за тези по пътя на Аллах, и за пътника [в неволя] задължение от Аллах. Аллах е всезнаещ, премъдър.” (9:60)

Истина е, че границите между личността и обществото се застъпват, защото обществото не е нищо друго освен сбор от индивиди.

Всяko нещо, което споменахме до тук свързано с изграждането на личността, несъмнено има своето влияние и в обществото.

И обратно – всяко нещо, което влияе на обществото, влияе и на личността, независимо дали усеща това или не.

Зекятът е част от цялостната система за социална солидарност в Исляма, която е много по-дълбока, обхващаща, както материалните, так и духовните потребности на човек.

Целта на зекята не се ограничава само в това да се подсигури временна или периодична помощ за нуждаещите се, а да се увеличи броя на има щите, които могат да дават зекят и да се намали броя на взимащите.

Казва Аллах Теаля:
„Той е,Който сътвори за вас всичко на земята.”
(2:29)

Всичко, което Аллах е сътворил е за всички хора, а не за определена група.

Ислямът цели да намали разликата между отделните слоеве в обществото, както се казва и в следното знамение:

„Онова, което Аллах е дарил на Своя Пратеник от жителите на селищата, принадлежи на

Аллах и на Пратеника, и на роднините [му], и на сираците, и нуждаещите се, и пътниците [в нужда], за да не бъде в обращение сред богатите измежду вас.”
(59:7)

Разликата между хората в средствата за препитание и живот не се отричат от Исляма, защото те са резултат от възможности, способности,съдба, но в същото време не оставя богатите да забогатяват повече и повече, а бедните да обедняват, с което пропастта между тях да се увеличава.

Ислямът изгражда у човека ненавист към просенето, възпитавайки го на усърдие, старание и себеуважение. Затова и Пратеникът (с.а.с.) учил своите сподвижници на два основни принципа в тази насока:

1. Работата е основата на препитанието и всеки е длъжен да търси благодатта на Аллах по земята.

„Някой от вас да вземе въже, да занесе наръч дърва на гърба си и да ги продаде е подобро за него от това да търси от хората да му дават!”

2. Като цяло просенето е забранено, заради подлагането на унижение.

Затова никой да не прибягва към това освен в крайна нужда!

Това са наставленията на Пророка (с.а.с.), но заедно с тези наставления има и практическо лечение за тези, които са принудени да прибягнат до тази стъпка – помагане на можещите да работят, като им се подсигури работа и подсигуряване на средства за съществуване на неможещите.

Трябва да отбележим в заключение, че зекятът е част от съвършената система на Исляма, низпослана от Аллах, за да напъти хората и да подобри техния живот.

Зекятът не би могъл сам по себе си да разреши проблемите на обществото, докато не се обвържем здраво към въжето на Аллах, да изпълняваме всичките Му повели и да се предпазваме от всичките Му забрани.

Не може да взимаме една част и да изоставяме друга:

„…Нима вярвате в част от Писанието, а в друга не вярвате?”
(2:85)

На кого се да ва зекят

Много от повелите на Аллах само са споменати в Корана, а думите на Пратеника (с.а.с.) ги допълват и разясняват.
Но що се отнася до това къде и на кого да се дава зекятът, то намираме много широко обяснение в Корана:
„Милостинята зекят е за бедняците и за нуждаещите се,и за онези, които я събират, и за приобщаването на сърцата [към Исляма], и за [откуп на] робите, и за длъжниците, и за тези по пътя на Аллах, и за пътника [в неволя] задължение от Аллах.
Аллах е всезнаещ, премъдър.” (9:60)

В следващите редове ще разгледаме накратко тези осем групи:

1. Първата и втората група са бедните и нуждаещите се.

Споменаването им в началото на знамението не е случайно, то ни води към мисълта, че първото, което цели зекята е справяне с проблема на бедността.

Кои са бедните и нуждаещи се?
Според ханефийския мезхеб беден е този, който притежава нещо, но то е под нисаб
(минималният размер на имущество, при който е задължителен зекята)
или притежава неща на стойност по-голяма от нисаба, но се нуждае от тях в ежедневието си, като мебели, дрехи, книги и други подобни, а нуждаещ се е този, който не притежава нищо.

Много хора, поради грешните си разбирания за Исляма, смятат че бедните и нуждаещите се, които заслужават зекят според знамението, са тези, които са взели за професия просията и не търсят работа, чрез която да се изхранват.

Пратеникът (с.а.с.) ни известява, кои са наистина нуждаещите се, заслужаващи зекят като казва:
„Не е нуждаещ се този, който проси фурма или две или залък или два, а нуждаещ се е този който се въздържа. (После) прочете думите на Аллах:
„Те не просят настойчиво от хората!”
(2:273)

2. Третата група са онези, които я събират,като в тази група влизат всички, които са заети в системата на зекята - събиране, опазване, разпределяне.

Това показва, че зекята е самостоятелно перо, в което всички заети в тази сфера се издържат от него, за да бъде по-малка вероятността тези хора да се подадат на изкушението.

Също така зекятът не е задължение към личността в частност, а към обществото.

3. Четвъртата група е за приобщаването на сърцата към Исляма.

Това са хора, които Ислямът цели да привлече към него, или които встъпват и се утвърждават в него, а също така такива,които го защитават по някакъв начин.

Тази група отново потвърждава това, което споменахме и до тук, че зекятът не е индивидулано служене,а обществено.

Обществото, чрез своите представители определя нуждата от „приобщаване към Исляма” и на кого точно може да се даде.

В предание от Муслим Саид ибн ал-Мусейиб казва:

„Кълна се в Аллах, че Пратеникът (с.а.с.) ми даваше, и беше най-мразеният на света от мен и продължи да ми дава и стана най-обичаният на света от мен!”

4. Петата група е за откуп на роби.

Ислямът е първата система в историята, която по всякакъв начин се стреми към премахване на робството.

Доказателство за това е, че освобождаването на роб е едно от най-обичаните неща, с които се приближава към Аллах.

Също така изкуплението за много от грешките, в които попадат хората е именно освобождаването на роб.

Не е малко и това, че Ислямът определя част от средствата,които всяка година се събират за свободата на робите.

Както се случва по времето на Омар ибн Абдулазиз, когато нямало бедни тогава голяма част от зекята била насочена към тази група и много хора възвърнали свободата си.

5. Шестата група са длъжниците.
Това са хора, които имат дългове и нямат възможност да си ги изплатят.
По специално такива, които са били застигнати от бедствие, което е погубило имуществото им и са принудени да вземат заем,за да хранят себе си и семействата си.

6. Седмата група е „по пътя на Аллах”.
По пътя на Аллах се разбира всяко нещо, което има полза за мюсюлманите като цяло, за тяхната религия и съществуване на земята и няма други средства за осъществяването й.

Също така, всяко нещо, което е в подкрепа на Исляма по какъвто и да начин.

Средствата за запознаване на хората с правилното разбиране на Исляма, отново са част от понятието „по пътя на Аллах.”

7. И последната осма група е пътника [в неволя].

Това е пътник, който е изпаднал в затруднено положение, далеч от дома си и няма близки които да му помогнат.

Всеки, който е задължен да даде зекят, ако го даде на една или няколко от тези групи е изпълнил своето задължение!

И Аллах знае най-добре!