Капките от всеки вид:
Обхваща капките за очи, уши и нос, а понякога капки се приемат и през устата.
Що се отнася до капките, които се приемат през устата, то за тях няма разногласие, че са разговяващи, защото устата е естественият проход за храната и водата.
Що се отнася до капките за нос, то те са присъединени към предишните, защото носът е отворен проход, който се свързва с гърлото.
В предишни...те беседи стана въпрос, че болшинството правоведи отстояват мнение, според което приемането на лекарства през носа разговява и задължава наваксване.
Що се отнася до капките за очи, то за тях съществува същото разногласие както за украсяването на очите с антимон за говеещия.
По-горе бяхме счели за по-правдоподобно становището, че украсяването на очите с антимон не разговява говеещия, и тука казваме, че капките за очи не са разговяващи, защото окото не е отворен към коремната кухина проход.
А онова, което от очите достига до гърлото, то е само едно процеждане и прилича по-скоро на крема, който се поставя върху кожата и порите го просмукват.
Освен това, тези капки са в малко количество, така че много рядко успяват да достигнат до гърлото.
И по аналогия с казаното от Шафиийското и Ханефийското направления относно украсяването на очите с антимон, а именно, че то не разговява говеещия, даже ако усети вкуса на антимона в гърлото си, можем да кажем същото и тука.
И все пак, за да излезем от противопоставянето на Маликийското и Ханбалийското направления, ние препоръчваме на говеещия, ако усети вкуса на капките за очи в гърлото си, да изплюе това и иншаллах нищо друго не е длъжен да направи.
Що се отнася до капките за уши, по аналогия на становището на болшинството правоведи те се считат от разговяващите неща.
Някои от тях правят разлика между капките лекарства и капките вода, и считат капките лекарства и мазнини за разговяващи, но не и капките вода, понеже за говеещия е позволено да се къпе и да се потапя във вода, което не гарантира водата да не навлезе в ухото му.
Болшинството правоведи са на мнение, че капките за уши са разговяващи, понеже те считат ухото за вътрешност, но това не е така, защото ухото не е вътрешност и не е отворен към коремната кухина проход.
Освен това, лекарството в тях се просмуква както се просмуква от повърхността на кожата и не прониква до гърлото непосредствено поради наличието на мембраната на тъпанчето.
Ако кажем, че капките за уши са разговяващи, то по-подходящо ще е капките за очи да са разговяващи, защото се процеждат до гърлото и даже се усеща вкуса им, но въпреки това, Ханефийското и Шафиийското направления не ги считат за разговяващи.
И както са казали, че е позволено навлизането на вода в ушите, следва да кажат и това, че е позволено да се капват капки в тях, понеже между двете няма никаква разлика.
Обхваща капките за очи, уши и нос, а понякога капки се приемат и през устата.
Що се отнася до капките, които се приемат през устата, то за тях няма разногласие, че са разговяващи, защото устата е естественият проход за храната и водата.
Що се отнася до капките за нос, то те са присъединени към предишните, защото носът е отворен проход, който се свързва с гърлото.
В предишни...те беседи стана въпрос, че болшинството правоведи отстояват мнение, според което приемането на лекарства през носа разговява и задължава наваксване.
Що се отнася до капките за очи, то за тях съществува същото разногласие както за украсяването на очите с антимон за говеещия.
По-горе бяхме счели за по-правдоподобно становището, че украсяването на очите с антимон не разговява говеещия, и тука казваме, че капките за очи не са разговяващи, защото окото не е отворен към коремната кухина проход.
А онова, което от очите достига до гърлото, то е само едно процеждане и прилича по-скоро на крема, който се поставя върху кожата и порите го просмукват.
Освен това, тези капки са в малко количество, така че много рядко успяват да достигнат до гърлото.
И по аналогия с казаното от Шафиийското и Ханефийското направления относно украсяването на очите с антимон, а именно, че то не разговява говеещия, даже ако усети вкуса на антимона в гърлото си, можем да кажем същото и тука.
И все пак, за да излезем от противопоставянето на Маликийското и Ханбалийското направления, ние препоръчваме на говеещия, ако усети вкуса на капките за очи в гърлото си, да изплюе това и иншаллах нищо друго не е длъжен да направи.
Що се отнася до капките за уши, по аналогия на становището на болшинството правоведи те се считат от разговяващите неща.
Някои от тях правят разлика между капките лекарства и капките вода, и считат капките лекарства и мазнини за разговяващи, но не и капките вода, понеже за говеещия е позволено да се къпе и да се потапя във вода, което не гарантира водата да не навлезе в ухото му.
Болшинството правоведи са на мнение, че капките за уши са разговяващи, понеже те считат ухото за вътрешност, но това не е така, защото ухото не е вътрешност и не е отворен към коремната кухина проход.
Освен това, лекарството в тях се просмуква както се просмуква от повърхността на кожата и не прониква до гърлото непосредствено поради наличието на мембраната на тъпанчето.
Ако кажем, че капките за уши са разговяващи, то по-подходящо ще е капките за очи да са разговяващи, защото се процеждат до гърлото и даже се усеща вкуса им, но въпреки това, Ханефийското и Шафиийското направления не ги считат за разговяващи.
И както са казали, че е позволено навлизането на вода в ушите, следва да кажат и това, че е позволено да се капват капки в тях, понеже между двете няма никаква разлика.
Няма коментари:
Публикуване на коментар