Суннети на оруча

Суннети на оруча:
1. Ядене на сухур - да се яде до последния момент, е от суннета.

2. Навременно разговявяне – при настъпване на времето на Акшам или при започването на езана за този намаз.

Хадис:

Абу Зар (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза:

 ,,Моят уммет ще бъде на хайр (добро), докато избързват с ифтара и закъсняват със суфера.”

(Имам Ахмед – добър)
3. Ифтарът (разговяването) да бъде с фурма по възможност.
Хадис: Предава Анас (р.а.):

„Пратеникът (с.а.с.) разговяваше с прясна фурма, ако нямаше прясна – със суха, ако нямаше суха фурма – с вода, преди да кланя Акшам”.

(Муслим)
4. Ако някой е много гладен – първо да се нахрани и след това да кланя.
5. Да прави дуа преди да разговее.
Хадис:

Абдуллах ибн Амру (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза:

 ,,Дуата на говеещия, преди да разговее, не се връща от Аллах (С.Т.).”

 (Ибн Маджа – до­сто­верен)
Това се прави 10-15 мин. преди да се разговее.
6. Даване на ифтар на друг говеещ, ако има възможност за това.
Хадис:

Зайд ибн Халид (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който даде нещо за разговяване на говеещ, получава награда, колкото на говеещия, без да се намали от наградата на говеещия.”

 (Достоверен)
7. Предпазване на органите и частите на тялото от харам.
Хадис:

 Абу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който не остави лошите думи и лошите навици, то Аллах (С.Т.) няма нужда от това, той да остави храната и питието си.”

 (Бухари)
8. Кланянето на намаза ,,Таравих”.
- По времето на Пратеникът (с.а.с.) хората са кланяли този намаз само четири нощи и то по осем рекята.

Пратеникът (с.а.с.) не излязъл да кланя другите нощи, защото се събирали много хора и се опасявал да не го вземат за фарз намаз.
Хадис:

 Айша (р.а.) и Абу Зар (р.а.) предават:

„Пратеникът (с.а.с.) кланяше Таравих намаз с джемаат

 23-та, 25-та и 27-мата нощ на месец Рамадан и след това прекрати, страхувайки се да не стане фарз за мюсюлманите, като кланяше по осем рекята”. (Муттефекун алейхи)
По-късно, по времето на Умар (р.а.) мюсюлманите са започнали да кланят по двадесет рекята с единодушно съгласие на всички сахаби.
Хадис:

 Абу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Придържайте се към моя суннет и суннета на четиримата праведни халифи”.

(Абу Дауд и Тирмизи – достоверен)
Хадис:

Предава Абдуллах ибн Умар (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) каза:

 ,,Намазът през нощта се кланя два по два рекята и когато видиш, че наближава сабах намаз – кланяй витир намаз!”. (Муттефекун алейхи)
9. Достойнство на последните десет нощи от месец Рамазан.

а) Нощта ,,Кадр”.

Последните десет нощи от месец Рамазан са най-достойните нощи от цялата година.

Това е така, защото в тези нощи е нощта Кадр, която е по-превъзходна от 1000 месеца.

 Много от редовите мюсюлмани смятат, че тя е 27-та нощ на Рамазан, но ислямските учени са на мнение, че тя е скрита в последните 10 нощи на този месец, или по конкретно в последните 10 нечетни нощи от

месец Рамазан.
Хадис:

 Абу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който прави ибадет в нощта ,,Кадр” с вяра и очакване на награда от Аллах (С.Т.) – на него му се опрощават всички минали (малки) грехове”.

(Бухари и Муслим)
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.):

 ,,Търсете нощта ,,Кадр” в последните десет нощи на месец Рамазан!”

(Ахмед, Несаи и Хаким)
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,Търсете нощта ,,Кадр”

 в последните десет нечетни нощи на месец Рамазан!”. (Бухари)
10. Правене на итикяф
Хадис:

 Предава Айше (р.а.):

„Пратеникът (с.а.с.) престояваше в джамията, с цел итикяф, в последните десет денонощия на месец Рамазан, откакто се преместихме в Медина, докато си замина от света”.

(Муттефекун алейхи)
- Итикяфът е от суннета на Пратеника (с.а.с.) и се прави с цел, за да се откъсне човекът от ежедневието, и се отдаде на ибадет, като трябва да отговаря на следните условия:

1) Да е в джамия, където се прави петкратен намаз.

2) Да не се занимава с нищо друго, освен с ибадет (обожаване на Аллах (С.Т.), насихат, Коран или зикр.

3) Да не излиза от джамията, освен при силна необходимост – колкото по-малко се излиза, толкова по-добре.

Итикяф може да се прави и извън свещенния месец, ако се възнамери това.