Ако говеенето предизвиква у човека загуба на съзнание

Ако говеенето предизвиква у човека загуба на съзнание,

то той е длъжен да прекрати говеенето и да го отговее по-късно на када’а.

(ал-Фатава, 25/217).

Ако човек загуби съзнание през деня и дойде в съзнание преди залеза на слънцето магриб или след това, то неговото говеене все още е действително, при условие че той е говял от сутринта; ако той е в безсъзнание между утринното зазоряване феджър до залеза магриб

 (между сабах и акшам),

тогава неговото говеене е недействително, според болшинството учени.

 Задължително за човекът, загубил съзнание, е отговяването на пропуснатото на када’а, независимо, колко време е бил в безсъзнание, според болшинството учени.

(ал-Мугни ма'а аш-Шарх ал-Кябир, 1/412, 3/32, ал-Маусу’а ал-Фикхия ал-Кувейтия, 5/268).
Някои учени са издали фетва за това, че човек, който е загубил съзнание или е приел сънотворни таблетки или е в обща анестезия, излизащ от курса на лечение, и е загубил съзнание за три или по-малко, е длъжен да отговее на када’а пропуснатото по-късно, защото той се разглежда като онзи, който е заспал; ако той е в безсъзнание повече от три дни, той не трябва да отговява на када’а пропуснатото по-късно, защото той се разглежда като загубил разума си. (от устните фетви на шейх Абд ал-Азиз Ибн Бааз).