Кога започва и кога завършва говеенето?
Ифтар и Имсак.
Когато диска на слънцето напълно изчезне, говеещият е длъжен да разговее, без да обръща внимание на червеното зарево, оставащо на хоризонта, защото Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е казал:
"Когато оттам се появи нощта и денят изчезне оттам, и слънцето залезе, говеещия трябва да разговее." ...
(ал-Бухари, ал-Фатх, 1954, указано в Маджмуа ал-Фатава, 25/216).
Според Сунната е препоръчително да се избързва с разговяването ифтар.
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , не е извършвал вечерната молитва акшам намаз, докато не разговее, дори това да е било с глътка вода.
(ал-Хаким, 1/432, ас-Силсиля ас-Сахиха, 2110).
Ако говеещият не може да намери нищо за разговяване, той е длъжен с намерение в сърцето си да разговее, а не да си смуче палеца, както някои хора правят.
Говеещият трябва да се пази от разговяване преди установеното време за ифтар, защото "Пророкът (с.а.с.) , е видял хора, окачени за своите жили с разкъсани кървящи устни, и когато попитал за тях, му казали, че това са тези, които са разговявали преди да настъпи времето за ифтар."
( Достоверен хадис според Ибн Хузейма, 1986, и в Сахих ат-Таргиб,1/420).
Който е убеден или смята, по всяка вероятност, че има съмнение, за това че е разговял преди залеза магриб, е длъжен да отговее на када’а този ден, защото за основа се смята скриването на деня. (Фатава ал-Леджна ад-Даима 10/2870)
Когато настъпи утринното зазоряване фаджър, това е бяла светлина, проникваща на хоризонта от изток, говеещият трябва да прекрати веднага с храната и пиенето, независимо дали е чул или не езан.
Ако той знае, че муеззинът вика езан на разсъмване, той е длъжен да спре с храната и пиенето, веднага щом чуе езан, но ако муеззина вика езан преди утринното зазоряване феджър, той може да продължи да яде и пие.
Ако говеещият не знае за обичайното поведение на муеззина, или има различия между муеззините, и говещия не може да определи за себе си времето на феджър, както това често се случва в градовете, поради осветяване и здания, той следва да се обърне към печатните разписания, ако те са основават на правилни изчисления.
Твърдението, че за да се избегне грешка, трябва да се спре с яденето и пиенето десет минути преди да настъпи утринното зазоряване фаджър, е нововъведение бид’а.
Някои разписания имат отделна графа за "имсак" (прекратяване на ядене и пиене) и отделна графа за феджър, но това противоречи на шерията.
Мюсюлманите, живеещи в градове, където има ясно редуване на деня и нощта на всеки двадесет и четири часа, са длъжни да говеят, докато съществува различаване между деня и нощта.
В някои местности няма различаване между деня и нощта и мюсюлманите там са длъжни да говеят съгласно разписанието на най-близкия град, където има ясно различаване на дена и нощта.
Ифтар и Имсак.
Когато диска на слънцето напълно изчезне, говеещият е длъжен да разговее, без да обръща внимание на червеното зарево, оставащо на хоризонта, защото Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е казал:
"Когато оттам се появи нощта и денят изчезне оттам, и слънцето залезе, говеещия трябва да разговее." ...
(ал-Бухари, ал-Фатх, 1954, указано в Маджмуа ал-Фатава, 25/216).
Според Сунната е препоръчително да се избързва с разговяването ифтар.
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , не е извършвал вечерната молитва акшам намаз, докато не разговее, дори това да е било с глътка вода.
(ал-Хаким, 1/432, ас-Силсиля ас-Сахиха, 2110).
Ако говеещият не може да намери нищо за разговяване, той е длъжен с намерение в сърцето си да разговее, а не да си смуче палеца, както някои хора правят.
Говеещият трябва да се пази от разговяване преди установеното време за ифтар, защото "Пророкът (с.а.с.) , е видял хора, окачени за своите жили с разкъсани кървящи устни, и когато попитал за тях, му казали, че това са тези, които са разговявали преди да настъпи времето за ифтар."
( Достоверен хадис според Ибн Хузейма, 1986, и в Сахих ат-Таргиб,1/420).
Който е убеден или смята, по всяка вероятност, че има съмнение, за това че е разговял преди залеза магриб, е длъжен да отговее на када’а този ден, защото за основа се смята скриването на деня. (Фатава ал-Леджна ад-Даима 10/2870)
Когато настъпи утринното зазоряване фаджър, това е бяла светлина, проникваща на хоризонта от изток, говеещият трябва да прекрати веднага с храната и пиенето, независимо дали е чул или не езан.
Ако той знае, че муеззинът вика езан на разсъмване, той е длъжен да спре с храната и пиенето, веднага щом чуе езан, но ако муеззина вика езан преди утринното зазоряване феджър, той може да продължи да яде и пие.
Ако говеещият не знае за обичайното поведение на муеззина, или има различия между муеззините, и говещия не може да определи за себе си времето на феджър, както това често се случва в градовете, поради осветяване и здания, той следва да се обърне към печатните разписания, ако те са основават на правилни изчисления.
Твърдението, че за да се избегне грешка, трябва да се спре с яденето и пиенето десет минути преди да настъпи утринното зазоряване фаджър, е нововъведение бид’а.
Някои разписания имат отделна графа за "имсак" (прекратяване на ядене и пиене) и отделна графа за феджър, но това противоречи на шерията.
Мюсюлманите, живеещи в градове, където има ясно редуване на деня и нощта на всеки двадесет и четири часа, са длъжни да говеят, докато съществува различаване между деня и нощта.
В някои местности няма различаване между деня и нощта и мюсюлманите там са длъжни да говеят съгласно разписанието на най-близкия град, където има ясно различаване на дена и нощта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар