Да не пренебрегваме по никакъв повод теравих намаз!

Да не пренебрегваме по никакъв повод теравих намаз!

Да не пропускаме теравих намаз по никакъв повод.

Ако го пропуснете веднъж, още на следващия ден злите помисли на душата са готови да ви обезсърчат с думите:

– Какво ще стане, ако не го отслужваш?

И вчера го пропусна.

И без това не е задължителен намаз.

Понякога дяволът подхожда много подло към душата на човек.

След като цял ден сте служили и сте се трудили по пътя на Аллах, накрая той ви нашепва:

– Днес може и да не отслужиш теравих намаз.

И без това цял ден служи по пътя на Всевишния.

Тази награда ти е достатъчна…

С което се опитва да ни заблуди.

Преди години преживях един диалог със злите помисли на собствената си душа.

Бих искал да споделя каква беше дилемата.

– О, душа моя, не търси никакво оправдание за теравих намаз.

Няма да те послушам.

– Разбира се, какво бих могла да кажа на човек като теб, който е влюбен в намаза…

Но този намаз не е задължителен, а е сюннет, какво ще правиш, ако си болен или изморен?

– Отново ще го отслужвам.

Това е теравих, за един рекят се дават хиляда награди.

Ако не мога още веднъж да доживея до следващия Рамазан?

– Но няма да можеш да стоиш на краката си.

– Ще стоя, колкото и да ми е трудно.

Но ако нямам сили, мога и седнал да го отслужа.

– Добре, но в месец Рамазан пътуваш и правиш проповеди, посветени на молитвата намаз.

Ако по време на път не се кланяш, нищо няма да се случи.

И без това работиш по пътя на Аллах.

– Така ли?

По-добре ли ще бъде, ако не правим това, което препоръчваме на хората?

Когато пътувам, имам възможност да отслужвам теравих намаз в джамията.

Много малко пъти се случва точно по това време да пътувам.

Тогава отслужвам намаза малко по-късно.

– Прав си, но ако не останеш на гости там, където заедно правите ифтар.

След това обсъждате много хубави теми за Всевишния.

– Отново се опитваш да ме подлъжеш, о, моя душа. Месец Рамазан е повече време за ибадет, отколкото за разговори.

Особено напразното обикаляне, забавления, безполезни и ненужни разговори, вместо награда, биха ни въвлекли в грях.

Дори и да сме на гости, или трябва да отидем за теравих в джамията, или да съберем всички в дома и заедно да отслужим молитвата.

– Тоест нищо ли не може да те спре да отслужваш теравих?

Дори и за задължителните намази понякога има оправдание…

– Ако се поддадеш, причини много може да намериш. Но човек, който нехае и пропусне 20 рекята теравих, които се равняват на 20 хиляди рекята намаз, несъмнено ще изгуби много. Затова повече не ме занимавай, няма да можеш да ме откажеш от намерението ми.

След толкова много спор душата ми разбра, че няма да може да ме сломи.

Затова препоръчвам и на вас да отслужвате редовно теравих намаз.