зекят на Рудите и съкровищата

зекят на Рудите и съкровищата.

Рудите са всичко, което се изкарва от земята, което се е самообразувало в нея, и има стойност, но не са растения.

Рудите са като златото, среброто, желязото, меда, рубините, нефта и други.

В тях се дава зекят, заради словата на Всевишния Аллах:

“О, вярващи, раздавайте от благата, които сте придобили, и от онова, което извадихме за вас от земята!”

(сура ал-Бакара-267)

Всички ние сме убедени, че тези руди, Аллах ги е сътворил за нас.

Повечено учени казват, че рудите също имат определена граница (нисаб) за да се дава зекят в тях, и че тяхния зекят е една четвърт от 1/10, както е при зекята на златото и среброто.

При рудите не е условие да направят една година, а зекята им се дава щом се извадят от земята.

А съкровищата са, каквото е заровено в земята по време на невежеството, или са заровени от неверниците, или са заровени по време на война или подписване на договор и други.

На тези съкровища, или на някои от тях има знаци, доказващи, че са от неверници, като имената им, или имената на техните владетели, рисунки, кръстове, или рисунки на техните идоли.

Ако има на съкровището знак, че е от мусюлманите, като името на Пророка (c.a.c.), или името на някой от ислямските халифи, или знамение от Корана се считата за находка.

А ако няма знак, като чинии, украшения и накити, пак се считат за находка.

Те не се вземат, освен след като се разпознаят, зaщото те са имущество на мусюлманин и все още не се знае дали е негово притежание.

Зекята в съкровищата е 1/5, заради хадиса на Aбу Хурейра (p.a.), в който Пратеника на Аллах (c.a.c.) казва: “А в съкровищата – 1/5.”

В тях се дава 1/5, колкото и да е съкровището, малко или много (при всички ислямски учени), и се раздава както се раздава придобитото във войната.

А остатъка го взема, който го е намерил и открил, както правеше Омер (p.a.), като върна остатъка от съкровището на човека, който го беше открил.