Болният, който се надява, че ще оздравее, е длъжен да изчака, докато не му стане по-добре

Болният, който се надява, че ще оздравее, е длъжен да изчака, докато не му стане по-добре, и след това трябва да отговее пропуснатото на када’а;

за него не е достатъчно само да нахрани бедняк. Страдащият от хронично заболяване и изгубилия надежда за оздравяване, а така също престарелите хора,

 които не са в състояние и нямат сила да говеят,

 са длъжни за всеки пропуснат ден[като изкупление фидия] да... нахранят бедняк с половин са'а от разпространената храна в тяхната страна.

(Половин са'а е приблизително равна на един и половина килограма от ориз).

 Разрешено е това [изкуплението фидия] да го направят едновременно за един ден в края на месец Рамадан, или да хранят един бедняк всеки ден.

Решението[изкуплението фидия]

за храненето на бедняк е взето от текст на айет в Свещения Коран, и затова не бива да се заменя с даването на пари. (Фатава ал-Леджна ад-Даима 10/198)
Ако болният не говее по време на месец Рамадан, очаквайки да оздравее, за да отговее пропуснатото на када’а, след това открие, че неговата болест е хронична, той е длъжен да нахрани бедняк за всеки пропуснат ден. (От фетвите на шейх Ибн Усеймин).
Ако човек очаква да оздравее от болестта си и има надежда да се поправи, но умре, то нито за него, нито за роднините му остава нещо за изпълнение.

 Ако болестта се смята за хронична, така че болният да не може да говее и трябва да храни бедняк за всеки пропуснат ден, но след известно време с напредъка в съвременната медицина се намери средство или лекарство за лечение, което той може да използва и се излекува, тогава той не е длъжен да отговява пропуснатите дни, защото той е правил онова, което е бил длъжен да прави към момента на своето състояние.

(Фатава ал-Леджна ад-Даима 10/195).