Ал- Кадр

Ал- Кадр
.Принципът на вярата в предопределението

 (ал-кадар) е един от най-често интерпретираните в ислямското богословие.
Този принцип се приема като основаващ се в еднобожието, в несъмнената за мюсюлманина истина, че Аллах е сътворил всичко с мяра и предопределение.

Преди сътворяването е промислена съдбата на човека и на света, участта на всекиго и на всяко нещо е предопределена в мисълта на
Аллах.

Всеки човек и всеки народ си има свой предел и не може да избегне участта си.

Принципът е в безспорно съгласие с разбирането, че човек не може да има знание за бъдещето.

Вярата в предопределението се опира на пълната убеденост в това, че Аллах знае всичко и всяко нещо в пълнота и в детайли,

Той е всезнаещият.

Всичко, което е замислено за съдбата на света и на човека, е записано в Книгата на Аллах, записано е и отреденото на всекиго място

– в Рая или в ада.

Всичко, което се случва в света и в живота на човека, се случва по волята на Аллах

– по Негова воля са и вярата, и делата на човека,

Той е,

Който наставлява човека за правия път,

Той е,

Който и отклонява човека от този път.

Той като Творец е предзадал мярата и предела на всичко.

Предопределението се разбира в няколко аспекта.

Преди всичко – то е всеобщо предопределение

– за всички творения, за всички възможни действия в света.

То е и предопределение за всеки човек поотделно

– за неговата участ,

за препитанието му,

за постъпките му,

за това дали ще бъде щастлив или нещастен в своя живот,

за това къде ще го застигне смъртта му.

Специално място има разбирането за предопределение в Нощта на предопределението,

най-сакралната нощ по време на големия пост (саум).

В тази Нощ се записват в книга всички предстоящи на човека събития през предстоящата година

– до следващата Нощ на предопределението.

В записите е определено всичко за прехраната и здравето,

за семейството и религията;

записано е също и дали човекът ще извърши хадж.

И, накрая, ежедневното предопределение се разбира като определен от волята на Аллах облик на всекидневния живот

– на конкретните деяния,

на преживяванията,

на конкретните жизнени случки и събития.

Вярата в предопределението се приема така,

че не освобождава човека от отговорността за религиозните му деяния

и за конкретните му жизнени стремежи и постъпки.

От човека се изисква отговорност и активност,

защото той лично ще бъде изправен пред Аллах в Съдния ден.

Човек също така не следва да задава въпроси за предопределеното му,

защото трябва да е убеден,

че справедливостта на Аллах в предопределянето надвишава възможните човешки очаквания

за достойно и непритеснено съществуване.