Зекят за Животните.
Те са камилите, кравите и овцете, които пасат - тоест, които па-сат в повечето време от годината.
Доказателство за това са следните хадиси:
“Във всяка пасяща камила има милостиня (зекят).”
(предаден от Ахмед, Ебу Даууд и Несаи)
“Милостинята в овцете се дава, в които пасaт.”
(предаден от Бухари)
Когато тези животни достигнат определената граница (нисаб) и са завъртяли една година, в тях се дава зекят.
Доказателство за всичко това е хадиса на Aнес (p.a.), че Aбу Бaкр е изпратил писмо до него, когато го е изпратил към Бахрейн:
“В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния.
Това е задължителната милостиня (зекят), която я отреди Пратеника на Аллах (c.a.c.) на мусюлманите, и която Аллах я повели на Неговия пратеник.
И който му се търси от мусюлманите на начина по който трябва, нека да я даде, а ако търси повече от него, да не дава.
До 24 камили се дава за зекят от овцете, във всеки пет камили-една овца.
А когато станат 25 до 35, в тях се дава една женска камила-Бинт мехад (навършила една година).
А когато станат 36 до 45, в тях се дава една женска камила-Бинт лебун (навършила две години).
А когато станат 46 до 60, в тях се дава Хукка (която е на три години).
А когато станат 61 до 75, в тях се дава Джезеа (която е на четири години).
А когато станат 76 до 90, в тях се дава две Бинт лебун.
А когато станат 91 до 120, в тях се дава две Хукки.
И когато минат над 120, тогава във всеки 40 камили се дава една Бинт лебун, а във всеки 50 камили се дава една Хукка.
А който има само 4 камили, в тях няма зекят, освен ако иска техния собственик.
А ако станат 5 камили, в тях дава една овца.
А зекята в овцете, които пасат е: когато са 40 до 120 - една овца, а когато се увеличат от 120 до 200 – две овце.
А когато се увеличат от 200 до 300 – три овце.
И когато се увеличат над 400, във всяко сто се дава една овца.
А когато пасящите овце но човек са под 40, дори с една овца, в тях няма зекят, освен ако иска техния собственик.”
(предаден от Бухари)
А в хадиса на Муаз ибн Джабaл (p.a.) се казва:
“Че Пророка (c.a.c .) когато го изпрати за Йемен му нареди да взема от 30 крави, една юница или бик (които са на една годи-на), а от 40 – една крава.”
(предаден от Ахмед, Aбу Даууд, Тирмизи, Несаи и Ибн Маджa)
А ако тези животни се използват за търговия, зекят в тях се дава като търговска стока, а ако са приготвени за използване или за размножаване, в тях няма зекят, заради хадиса на Абу Хурейра ( р.а.): “Няма зекят за мусюлманина в неговия роб и кон.”
(предаден от Бухари и Муслим)
Те са камилите, кравите и овцете, които пасат - тоест, които па-сат в повечето време от годината.
Доказателство за това са следните хадиси:
“Във всяка пасяща камила има милостиня (зекят).”
(предаден от Ахмед, Ебу Даууд и Несаи)
“Милостинята в овцете се дава, в които пасaт.”
(предаден от Бухари)
Когато тези животни достигнат определената граница (нисаб) и са завъртяли една година, в тях се дава зекят.
Доказателство за всичко това е хадиса на Aнес (p.a.), че Aбу Бaкр е изпратил писмо до него, когато го е изпратил към Бахрейн:
“В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния.
Това е задължителната милостиня (зекят), която я отреди Пратеника на Аллах (c.a.c.) на мусюлманите, и която Аллах я повели на Неговия пратеник.
И който му се търси от мусюлманите на начина по който трябва, нека да я даде, а ако търси повече от него, да не дава.
До 24 камили се дава за зекят от овцете, във всеки пет камили-една овца.
А когато станат 25 до 35, в тях се дава една женска камила-Бинт мехад (навършила една година).
А когато станат 36 до 45, в тях се дава една женска камила-Бинт лебун (навършила две години).
А когато станат 46 до 60, в тях се дава Хукка (която е на три години).
А когато станат 61 до 75, в тях се дава Джезеа (която е на четири години).
А когато станат 76 до 90, в тях се дава две Бинт лебун.
А когато станат 91 до 120, в тях се дава две Хукки.
И когато минат над 120, тогава във всеки 40 камили се дава една Бинт лебун, а във всеки 50 камили се дава една Хукка.
А който има само 4 камили, в тях няма зекят, освен ако иска техния собственик.
А ако станат 5 камили, в тях дава една овца.
А зекята в овцете, които пасат е: когато са 40 до 120 - една овца, а когато се увеличат от 120 до 200 – две овце.
А когато се увеличат от 200 до 300 – три овце.
И когато се увеличат над 400, във всяко сто се дава една овца.
А когато пасящите овце но човек са под 40, дори с една овца, в тях няма зекят, освен ако иска техния собственик.”
(предаден от Бухари)
А в хадиса на Муаз ибн Джабaл (p.a.) се казва:
“Че Пророка (c.a.c .) когато го изпрати за Йемен му нареди да взема от 30 крави, една юница или бик (които са на една годи-на), а от 40 – една крава.”
(предаден от Ахмед, Aбу Даууд, Тирмизи, Несаи и Ибн Маджa)
А ако тези животни се използват за търговия, зекят в тях се дава като търговска стока, а ако са приготвени за използване или за размножаване, в тях няма зекят, заради хадиса на Абу Хурейра ( р.а.): “Няма зекят за мусюлманина в неговия роб и кон.”
(предаден от Бухари и Муслим)
Няма коментари:
Публикуване на коментар