Който пристигне в населено място с намерение да остане там повече от четири дни

Който пристигне в населено място с намерение да остане там повече от четири дни, е длъжен да говее, съгласно мнение на болшинството учени.

 Ако човек пътува зад граница, за да учи с месеци или години, то съгласно болшинството учени, включително и четирите имама, той се разглежда като човек с постоянно местопребиваване муким, което означава, че е длъжен да говее и да изпълнява молитвата намаз в пълен обем.

 Ако пътникът преминава през населено място, което не е негов роден край, той не е задължен да говее, докато не остане да пребивава там повече от четири дни, а след този срок говеенето му става задължително, защото пътника попада в нормата на задължителните действия, тъй като се смята за човек с постоянно местопребиваване муким.
(Фатава Да'ва Ибн Бааз 977).