Правни и нравствени норми на байрамския ден
Ето вече Рамаданът се сбогува с нас, за да ни навести байрамският ден, денят на наградата, в който молим Всевишния Аллах да приеме делата ни и да ни освободи от Огъня.
И именно затова реших да приключа разговора си за правните норми на Рамадана с поясняване на най-важните правни и етични норми на байрамския ден:
1- Напомняме на този, който не е дал ...милостинята садака-и фитр да побърза да я даде преди молитвата (байрам-намаза), за да може да не я пропусне съгласно единодушното мнение на правоведите.
Но даже да не успее да я даде преди молитвата, нека я даде след молитвата, защото според група правоведи, тя се приема и в деня на Рамазан-байрам, както вече споменахме, тъй като цяло милостинята, изобщо, е препоръчано да се дава в деня на байрама, за да се внесе радост в домовете на мюсюлманите и да се прояви благодатта на Всевишния Аллах.
2- Който се е бил отдал на итикяф, то неговият итикяф свършва със залеза на слънцето на последния ден от месец Рамазан.
Но някои учени считат за желателно такъв човек да остане в своето място, където се бил уединил за итикяф, до кланянето на байрам-намаза, и да си иде след това.
3- Свободното възвеличаване (тоест, неограниченото с молитвите) от залеза на слънцето на последния ден от Рамадан, до кланянето на байрам-намаза.
Това е мнението на правоведите от Шафиийското направление, а болшинството правоведи казват, че възвеличаването (изричането на текбир) започва от времето на излизане за кланяне на байрам-намаз до байрам-намаза.
Основание, за което дават словата на Всевишния:
“…А да завършите докрай определените дни, да възвеличите Аллах за онова, с което ви е напътил и да сте признателни”
, [ал-Бакара: 185].
4- Изкъпването, парфюмирането и обличането на най-хубавите дрехи.
В деня на байрама Пророкът обличал една червена бурда, а Ибн Омар се изкъпвал в деня на байрама преди да тръгне за мястото, където ще се кланя байрам-намазът (т.нар. “мусалля”).
Това спада към отдаването на правото на байрама и проявяването на радостта от покорството на Всевишния Аллах и милостта Му след богослужението говеене.
5- Хапването на нещо [сладко] преди да се излезе за мястото, където ще се кланя байрам-намазът.
Ал-Бухари разказва хадис от Aнaс ибн Малик , в който той е казал:
”
“Пратеника на Аллах не излизаше в деня на Рамазан-байрам, докато не хапне фурми, и ги ядеше в нечетен брой”.
И изглежда, че това се прави в потвърждение на разговяването.
6- Отиването в мястото, където ще се кланя байрам-намазът.
Потвърдено е, че Пророкът е отивал да кланя байрам-намаз в мястото, което е предназначено за това освен при силен дъжд.
Ето защо някои учени са на мнение, че най-добре за човек е да кланя байрам-намаза в мястото, предназначено за това освен при някоя уважителна причина, и че ако е в Мека, то най-добре е байрам-намазът да се кланя в Свещената джамия (Ал-Месджиду-л-харам).
Правоведите от Шафиийското направление пък са на мнение, че най-добре е байрам-намазът да се кланя в джамиите освен, когато стане тясно за събиране на всички мюсюлмани, и че ако имаминът излезе да кланя байрам-намаза на друго, широко място, предназначено за това, то той трябва да остави в джамията някой, който да го замести и да кланя намаза със слабите.
Предадено е, че тръгването към мястото за кланяне на байрам-намаза е желателно да става пеша, ако това е възможно.
В деня на байрама — ако байрам-намазът ще се кланя в широко място, извън джамията — е позволено да се изведат децата и жените, без разлика дали са малки или големи и дали жените са в месечен цикъл, или не, само че онези жени, които са в месечния си цикъл застават най-отзад, зад хората и не кланят намаза.
Това е потвърдено от много хадиси в двата достоверни сборника.
Целта от това е, жените да станат свидетели на благодатта на този ден и на молитвата-дуа, която се отправя в него, и да възвеличават Аллах заедно с хората, само че вътрешно и негласно, със забележката, че жените не излизат разкрасени, нито парфюмирани, нито показващия своята прелест, нито без покривало.
Когато човек стигне в “мусалля” (мястото, предназначено за кланяне на байрам-намаз) той не трябва да кланя какъвто и да е намаз преди байрам-намаза, защото Пророкът не е кланял друг намаз преди него.
Учените от Шафиийското направление позволяват да се кланя само намаз от два рекята за приветстване на джамията (т. нар. “тахийяту-л-месджид”) преди байрам-намаза, ако ще се кланя в джамията.
Болшинството правоведи считат за нежелателно да се кланя какъвто и да е намаз след байрам-намаза.
Основание за това мнение дава хадис, който ал-Бухари и други разказват от Ибн Омар , в който той е казал:
“Пратеника на Аллах излезе в деня на байрама и кланя намаз от два рекята, като не кланя [друг намаз] преди него, нито след него”.
Учените от Шафиийското направление позволяват след байрам-намаза да се кланя други, допълнителни намази, а учените от Ханефийското направление свеждат това само до домовете.
Основание за това дава принципното положение, че е позволено да се кланят допълнителни намази във времена, за които няма някаква неприязън, защото няма някаква забрана, отнасяща се специално до кланянето на друг намаз след байрам-намаза.
7- Кланянето на байрам-намаз: В Ханбалийското направление то е колективно задължение (фарз-кифая).
В Ханефийското направление то е задължително (уаджиб) за онези, за които е задължителна петъчната молитва.
В Маликийското и Шафиийското направления то е потвърдена сунна (сунна муеккеде).
Времето за кланяне на байрам-намаз е времето за “доха намаз”, обичайно то се кланя от издигането на слънцето на височина колкото две копия, тоест, след половин час от изгрева на слънцето до четиридесет минути.
Това време е нужно, за да се даде възможност на онези, които не са дали милостинята садака-и фитр, да я дадат.
Байрам-намазът се кланя без да се чете езан (призива за молитва) и без да се чете икамет (призива за задължителната молитва), състои се от два рекята, в които има допълнителни текбири [изричане на израза “Аллаху акбар!”
(Аллах е най-велик!) с повдигане на ръцете, както в началния текбир при започване на намаза], и те са седем на брой в първия рекят и пет на брой във втория преди четенето.
В Ханефийското направление допълнителните текбири са три на брой в първия рекят, изпълняват се след прочитането на молитвата “Субханеке”, и три на брой във втория рекят, изпълняват се след прочитането [на сура “ал-Фатиха” и друга сура] и преди отиването на рукю.
В Шафиийското и Ханбалийското направления за този, който пропусне байрам-намаза, е желателно да го навакса по същия начин, както се кланя нормално. Учените от другите направления казват:
“Такъв човек кланя допълнителен намаз, ако пожелае, но без да възнамерява кланянето на байрам-намаз”.
8- Присъствието на байрамската проповед.
Тази проповед се провежда след байрам-намаза и присъствието на нея е сунна, защото в деня на байрама Пророкът произнесъл проповед и оставил на хората избора да решат дали да си отидат, или да слушат проповедта.
9- Връщането от молитвата в дома си по друг път, не по този, по който е дошъл на молитвата.
Това се прави, следвайки традицията (сунната) на Пророка .
В това има мъдрости, които не са тайна, например, че по този начин човек има възможност да види повече хора и да ги поздрави, и да спечели свидетелството на земята в негова полза за неговото отиване и връщане.
Желателно е поздравяването за байрама да става с израза: “текаббелаллаху минна уа минк”
(Аллах да приеме от нас и от теб!).
Това се предава от сподвижниците на Пратеника на Аллах .
10- Отдаването на дължимото на байрама, като се проявяват радостта, веселието и позволените игри.
Потвърдено е, че абисинците играели с копия в деня на байрама и Пророкът позволил на Аиша да ги гледа.
Учените позволяват позволените песни (нашидите), към които спадат военните песни, хвалебствените песни, възхваляващи смелостта и други подобни, без онези, които могат да доведат до раздор и развала.
11- И накрая, препоръчваме страненето от греховете и изпълняването на задълженията спрямо Всевишния Аллах, защото нашите празници (байрами) са празници на покорството.
Затова не е позволено празниците ни да бъдат превърнати във възможност за освобождаване от ограниченията, наложени от религията или за озоваване в прегрешения, с което да заличим наградите за това богослужение.
Ето защо предупреждаваме онези мнозината, които в деня на байрама се озовават в тези опасности, като жените, показващи красотите, които са длъжни да покрият, като непозволеното смесване с жени, като слушането на неприлична музика, а може би и пиенето на алкохол или някакво друго зло подобно на тях, Аллах да ни опази и всички мюсюлмани от всяко зло! Напомняме само, че е необходимо милостинята (садаката) да се дава на бедните мюсюлмани, за да се вкара радост в измъчените им сърца в ден като този, особено ако са от роднините.
Ето вече Рамаданът се сбогува с нас, за да ни навести байрамският ден, денят на наградата, в който молим Всевишния Аллах да приеме делата ни и да ни освободи от Огъня.
И именно затова реших да приключа разговора си за правните норми на Рамадана с поясняване на най-важните правни и етични норми на байрамския ден:
1- Напомняме на този, който не е дал ...милостинята садака-и фитр да побърза да я даде преди молитвата (байрам-намаза), за да може да не я пропусне съгласно единодушното мнение на правоведите.
Но даже да не успее да я даде преди молитвата, нека я даде след молитвата, защото според група правоведи, тя се приема и в деня на Рамазан-байрам, както вече споменахме, тъй като цяло милостинята, изобщо, е препоръчано да се дава в деня на байрама, за да се внесе радост в домовете на мюсюлманите и да се прояви благодатта на Всевишния Аллах.
2- Който се е бил отдал на итикяф, то неговият итикяф свършва със залеза на слънцето на последния ден от месец Рамазан.
Но някои учени считат за желателно такъв човек да остане в своето място, където се бил уединил за итикяф, до кланянето на байрам-намаза, и да си иде след това.
3- Свободното възвеличаване (тоест, неограниченото с молитвите) от залеза на слънцето на последния ден от Рамадан, до кланянето на байрам-намаза.
Това е мнението на правоведите от Шафиийското направление, а болшинството правоведи казват, че възвеличаването (изричането на текбир) започва от времето на излизане за кланяне на байрам-намаз до байрам-намаза.
Основание, за което дават словата на Всевишния:
“…А да завършите докрай определените дни, да възвеличите Аллах за онова, с което ви е напътил и да сте признателни”
, [ал-Бакара: 185].
4- Изкъпването, парфюмирането и обличането на най-хубавите дрехи.
В деня на байрама Пророкът обличал една червена бурда, а Ибн Омар се изкъпвал в деня на байрама преди да тръгне за мястото, където ще се кланя байрам-намазът (т.нар. “мусалля”).
Това спада към отдаването на правото на байрама и проявяването на радостта от покорството на Всевишния Аллах и милостта Му след богослужението говеене.
5- Хапването на нещо [сладко] преди да се излезе за мястото, където ще се кланя байрам-намазът.
Ал-Бухари разказва хадис от Aнaс ибн Малик , в който той е казал:
”
“Пратеника на Аллах не излизаше в деня на Рамазан-байрам, докато не хапне фурми, и ги ядеше в нечетен брой”.
И изглежда, че това се прави в потвърждение на разговяването.
6- Отиването в мястото, където ще се кланя байрам-намазът.
Потвърдено е, че Пророкът е отивал да кланя байрам-намаз в мястото, което е предназначено за това освен при силен дъжд.
Ето защо някои учени са на мнение, че най-добре за човек е да кланя байрам-намаза в мястото, предназначено за това освен при някоя уважителна причина, и че ако е в Мека, то най-добре е байрам-намазът да се кланя в Свещената джамия (Ал-Месджиду-л-харам).
Правоведите от Шафиийското направление пък са на мнение, че най-добре е байрам-намазът да се кланя в джамиите освен, когато стане тясно за събиране на всички мюсюлмани, и че ако имаминът излезе да кланя байрам-намаза на друго, широко място, предназначено за това, то той трябва да остави в джамията някой, който да го замести и да кланя намаза със слабите.
Предадено е, че тръгването към мястото за кланяне на байрам-намаза е желателно да става пеша, ако това е възможно.
В деня на байрама — ако байрам-намазът ще се кланя в широко място, извън джамията — е позволено да се изведат децата и жените, без разлика дали са малки или големи и дали жените са в месечен цикъл, или не, само че онези жени, които са в месечния си цикъл застават най-отзад, зад хората и не кланят намаза.
Това е потвърдено от много хадиси в двата достоверни сборника.
Целта от това е, жените да станат свидетели на благодатта на този ден и на молитвата-дуа, която се отправя в него, и да възвеличават Аллах заедно с хората, само че вътрешно и негласно, със забележката, че жените не излизат разкрасени, нито парфюмирани, нито показващия своята прелест, нито без покривало.
Когато човек стигне в “мусалля” (мястото, предназначено за кланяне на байрам-намаз) той не трябва да кланя какъвто и да е намаз преди байрам-намаза, защото Пророкът не е кланял друг намаз преди него.
Учените от Шафиийското направление позволяват да се кланя само намаз от два рекята за приветстване на джамията (т. нар. “тахийяту-л-месджид”) преди байрам-намаза, ако ще се кланя в джамията.
Болшинството правоведи считат за нежелателно да се кланя какъвто и да е намаз след байрам-намаза.
Основание за това мнение дава хадис, който ал-Бухари и други разказват от Ибн Омар , в който той е казал:
“Пратеника на Аллах излезе в деня на байрама и кланя намаз от два рекята, като не кланя [друг намаз] преди него, нито след него”.
Учените от Шафиийското направление позволяват след байрам-намаза да се кланя други, допълнителни намази, а учените от Ханефийското направление свеждат това само до домовете.
Основание за това дава принципното положение, че е позволено да се кланят допълнителни намази във времена, за които няма някаква неприязън, защото няма някаква забрана, отнасяща се специално до кланянето на друг намаз след байрам-намаза.
7- Кланянето на байрам-намаз: В Ханбалийското направление то е колективно задължение (фарз-кифая).
В Ханефийското направление то е задължително (уаджиб) за онези, за които е задължителна петъчната молитва.
В Маликийското и Шафиийското направления то е потвърдена сунна (сунна муеккеде).
Времето за кланяне на байрам-намаз е времето за “доха намаз”, обичайно то се кланя от издигането на слънцето на височина колкото две копия, тоест, след половин час от изгрева на слънцето до четиридесет минути.
Това време е нужно, за да се даде възможност на онези, които не са дали милостинята садака-и фитр, да я дадат.
Байрам-намазът се кланя без да се чете езан (призива за молитва) и без да се чете икамет (призива за задължителната молитва), състои се от два рекята, в които има допълнителни текбири [изричане на израза “Аллаху акбар!”
(Аллах е най-велик!) с повдигане на ръцете, както в началния текбир при започване на намаза], и те са седем на брой в първия рекят и пет на брой във втория преди четенето.
В Ханефийското направление допълнителните текбири са три на брой в първия рекят, изпълняват се след прочитането на молитвата “Субханеке”, и три на брой във втория рекят, изпълняват се след прочитането [на сура “ал-Фатиха” и друга сура] и преди отиването на рукю.
В Шафиийското и Ханбалийското направления за този, който пропусне байрам-намаза, е желателно да го навакса по същия начин, както се кланя нормално. Учените от другите направления казват:
“Такъв човек кланя допълнителен намаз, ако пожелае, но без да възнамерява кланянето на байрам-намаз”.
8- Присъствието на байрамската проповед.
Тази проповед се провежда след байрам-намаза и присъствието на нея е сунна, защото в деня на байрама Пророкът произнесъл проповед и оставил на хората избора да решат дали да си отидат, или да слушат проповедта.
9- Връщането от молитвата в дома си по друг път, не по този, по който е дошъл на молитвата.
Това се прави, следвайки традицията (сунната) на Пророка .
В това има мъдрости, които не са тайна, например, че по този начин човек има възможност да види повече хора и да ги поздрави, и да спечели свидетелството на земята в негова полза за неговото отиване и връщане.
Желателно е поздравяването за байрама да става с израза: “текаббелаллаху минна уа минк”
(Аллах да приеме от нас и от теб!).
Това се предава от сподвижниците на Пратеника на Аллах .
10- Отдаването на дължимото на байрама, като се проявяват радостта, веселието и позволените игри.
Потвърдено е, че абисинците играели с копия в деня на байрама и Пророкът позволил на Аиша да ги гледа.
Учените позволяват позволените песни (нашидите), към които спадат военните песни, хвалебствените песни, възхваляващи смелостта и други подобни, без онези, които могат да доведат до раздор и развала.
11- И накрая, препоръчваме страненето от греховете и изпълняването на задълженията спрямо Всевишния Аллах, защото нашите празници (байрами) са празници на покорството.
Затова не е позволено празниците ни да бъдат превърнати във възможност за освобождаване от ограниченията, наложени от религията или за озоваване в прегрешения, с което да заличим наградите за това богослужение.
Ето защо предупреждаваме онези мнозината, които в деня на байрама се озовават в тези опасности, като жените, показващи красотите, които са длъжни да покрият, като непозволеното смесване с жени, като слушането на неприлична музика, а може би и пиенето на алкохол или някакво друго зло подобно на тях, Аллах да ни опази и всички мюсюлмани от всяко зло! Напомняме само, че е необходимо милостинята (садаката) да се дава на бедните мюсюлмани, за да се вкара радост в измъчените им сърца в ден като този, особено ако са от роднините.
