Друга изключително важна традиция, една от основите на Исляма, е милостинята закат.
Доколкото ни е известно, в никой друг език няма еквивалент на смисъла, вложен от Корана в думата “ закат” . Това не е просто форма на благотворителност или даване на милостиня, или на данък. Нито е просто израз на добрина и милосърдие, а е всичко това събрано заедно, дори нещо много повече. Това не е просто отделяне на определен процент от нечия собственост, а щедро обогатяване и духовна инвестиция. Това не е просто доброволно даване на някого или подкрепа на кауза, нито е правителствен данък, който някой умник би избегнал. По-скоро това е задължение, възложено от Аллах и възприето от мюсюлманите в интерес на обществото като цяло. Думата “закат” включва благотворителност, милостиня, добрина, официален данък, доброволни дарения и т.н., а освен всичко включва подчинението пред Аллах, както духовните и моралните мотиви. Ето защо не може да има еквивалент на думата “закат”, поради върховната неповторимост на Корана, Свещената Книга на Аллах.
Езиковото значение на закат е чистота. Терминологичното значение на думата определя ежегодното количество пари, което всеки заможен мюсюлманин трябва да разпредели сред имащите право на това. Но религиозната и духовна важност на милостинята закат е много по-дълбока и жизнена. Такава е и хуманитарната му и социополитическа стойност. Ето обяснението на този ефект:
1. Милостинята закат пречиства имуществото на заможните хора и го освобождава от дялове, които вече не му принадлежат: дяловете, които подлежат на разпределение сред имащите право на това. Когато дойде времето на милостинята закат, определен процент от богатството трябва веднага да се разпредели по правилен начин,регламентиран от Шариата, защото собственикът вече нито морално, нито законно притежава този процент. Ако не направи това, той очевидно задържа нещо, което вече не му принадлежи. Това е присвояване и чиста узурпация от всяка гледна точка морална и духовна, законна и търговска. Това означава, че незаконно задържаният процент прави цялото богатство нечисто и застрашено. Но, от друга страна, ако проценът се разпредели сред имащите право на това, останалите части ще бъдат чисти и честни. Чистият капитал и законните владения са първите необходими условия за постоянния просперитет и честните взаимоотношения.
2. Милостинята закат не само пречиства имуществото на даващия, но пречиства и сърцето му от егоизъм и алчност за богатство. В замяна тя пречиства сърцето на получаващия от завист и ревност, омраза и ненавист, и вместо това развива в сърцето му добра воля и топли пожелания към дарителя. В резултат на това обществото като цяло ще се пречисти и ще се освободи от класовата война, от лошите чувства,недоверието, корупцията и разединението, и от други подобни злини.
3. Милостинята закат намалява твърде много страданията на нуждаещите се и на бедните членове на обществото. Тя е голяма компенсация за недостатъчно щастливите хора и е възвишен апел към всички да запретнат ръкави и да подобрят своето благосъстояние. За нуждаещия се тя означава, че по същество това е извънредна мярка и че той не трябва изцяло да се осланя на нея, а да направи нещо за себе си, както и за другите. За даващия тя е сърдечна покана да печели повече, за да може да даде повече.За всички заинтересовани страни пряко или непряко тя е открито съкровище за инвестиране и духовно развитие с голямо възнаграждение.
4. Милостинята закат е здрава форма на вътрешна стабилност срещу егоизма на алчността, срещу социалните противоречия, срещу нахлуването на бунтовни идеологии. Тя е действен инструмент за развитие на духа на социална отговорност от страна на даващия и на чувството на сигурност и принадлежност от страна на получаващия.
5. Милостинята закат е ярък израз на духовния и хуманистичния дух в положителните взаимодействия между отделния човек и обществото. Тя е правилна илюстрация на факта, че Ислямът не затруднява частната инициатива и не осъжда частното имущество, както не понася егоизма и активното трупане на пари. Тя е израз на основната философия на Исляма, която приема един умерен и действен път между отделния човек и обществото, между гражданина и държавата, между капитализма и социализма, между материализма и духовността.
Доколкото ни е известно, в никой друг език няма еквивалент на смисъла, вложен от Корана в думата “ закат” . Това не е просто форма на благотворителност или даване на милостиня, или на данък. Нито е просто израз на добрина и милосърдие, а е всичко това събрано заедно, дори нещо много повече. Това не е просто отделяне на определен процент от нечия собственост, а щедро обогатяване и духовна инвестиция. Това не е просто доброволно даване на някого или подкрепа на кауза, нито е правителствен данък, който някой умник би избегнал. По-скоро това е задължение, възложено от Аллах и възприето от мюсюлманите в интерес на обществото като цяло. Думата “закат” включва благотворителност, милостиня, добрина, официален данък, доброволни дарения и т.н., а освен всичко включва подчинението пред Аллах, както духовните и моралните мотиви. Ето защо не може да има еквивалент на думата “закат”, поради върховната неповторимост на Корана, Свещената Книга на Аллах.
Езиковото значение на закат е чистота. Терминологичното значение на думата определя ежегодното количество пари, което всеки заможен мюсюлманин трябва да разпредели сред имащите право на това. Но религиозната и духовна важност на милостинята закат е много по-дълбока и жизнена. Такава е и хуманитарната му и социополитическа стойност. Ето обяснението на този ефект:
1. Милостинята закат пречиства имуществото на заможните хора и го освобождава от дялове, които вече не му принадлежат: дяловете, които подлежат на разпределение сред имащите право на това. Когато дойде времето на милостинята закат, определен процент от богатството трябва веднага да се разпредели по правилен начин,регламентиран от Шариата, защото собственикът вече нито морално, нито законно притежава този процент. Ако не направи това, той очевидно задържа нещо, което вече не му принадлежи. Това е присвояване и чиста узурпация от всяка гледна точка морална и духовна, законна и търговска. Това означава, че незаконно задържаният процент прави цялото богатство нечисто и застрашено. Но, от друга страна, ако проценът се разпредели сред имащите право на това, останалите части ще бъдат чисти и честни. Чистият капитал и законните владения са първите необходими условия за постоянния просперитет и честните взаимоотношения.
2. Милостинята закат не само пречиства имуществото на даващия, но пречиства и сърцето му от егоизъм и алчност за богатство. В замяна тя пречиства сърцето на получаващия от завист и ревност, омраза и ненавист, и вместо това развива в сърцето му добра воля и топли пожелания към дарителя. В резултат на това обществото като цяло ще се пречисти и ще се освободи от класовата война, от лошите чувства,недоверието, корупцията и разединението, и от други подобни злини.
3. Милостинята закат намалява твърде много страданията на нуждаещите се и на бедните членове на обществото. Тя е голяма компенсация за недостатъчно щастливите хора и е възвишен апел към всички да запретнат ръкави и да подобрят своето благосъстояние. За нуждаещия се тя означава, че по същество това е извънредна мярка и че той не трябва изцяло да се осланя на нея, а да направи нещо за себе си, както и за другите. За даващия тя е сърдечна покана да печели повече, за да може да даде повече.За всички заинтересовани страни пряко или непряко тя е открито съкровище за инвестиране и духовно развитие с голямо възнаграждение.
4. Милостинята закат е здрава форма на вътрешна стабилност срещу егоизма на алчността, срещу социалните противоречия, срещу нахлуването на бунтовни идеологии. Тя е действен инструмент за развитие на духа на социална отговорност от страна на даващия и на чувството на сигурност и принадлежност от страна на получаващия.
5. Милостинята закат е ярък израз на духовния и хуманистичния дух в положителните взаимодействия между отделния човек и обществото. Тя е правилна илюстрация на факта, че Ислямът не затруднява частната инициатива и не осъжда частното имущество, както не понася егоизма и активното трупане на пари. Тя е израз на основната философия на Исляма, която приема един умерен и действен път между отделния човек и обществото, между гражданина и държавата, между капитализма и социализма, между материализма и духовността.
Няма коментари:
Публикуване на коментар