Всеки мюсюлманин, мъж или жена, който за годината има средства (в брой или в
търговски стоки) равни с определения минимум (нисаб) или над него*, трябва да даде
милостинята закат в размер минимум два и половина процента.
Въпросът е лесен, ако парите са в брой. Но когато човек има богатство в търговски стоки, той трябва да го оцени в края на всяка година според настоящата стойност и да даде милостинята закат в размер минимум два и половина процента от общата стойност на богатството си.
Ако инвестицията му е недвижим имот, размерът на милостинята закат трябва да се изчисли
съобразно чистия доход, а не съобразно общата стойност на целия имот.
Но ако той предложи сградите и къщите си за търговия или продажба, размерът на милостинята закат ще бъде съобразен с общата стойност на цялото имущество.
Ако някой е дал кредит и длъжникът е надежден, той също трябва да плати милостинята закат за сумата, която е дал назаем, защото тя все още е част от гарантираното му богатство.
Във всички случаи трябва да се помни, че човекът плаща само за онова имущество,
което остава за него.
Необходимите лични и семейни разходи, и дължими кредити всичко се пресмята, а милостинята закат е от онова, което остава.
Трябва да се знае също, че размерът от 2,5% е само минимален.
В извънредните случаи колкото повече човек дава, толкова по-добре е за всички заинтересовани.
Разпределението на милостинята закат служи на всички цели, за които се провеждат
многобройните кампании за събиране на фондове.
Фондът на милостинята закат заменя всички други фондове.
Историята на ислямската държава помни епохи, когато не e съществувал и един човек, имащ право да получи милостинята закат.
Всички жители мюсюлмани, християни и евреи на обширната ислямска държава са разполагали с достатъчно средства за задоволяване на своите нужди и управляващите е трябвало да внасят събраното за милостинята закат в държавната хазна нямало нуждаещи се или бедни, и се натрупвали огромни средства.
Сигурната сила на тази действена мярка за обществения интерес произтича от факта, че тя е Божествена повеля, заповед на самия Всевишен Аллах.
Тя не е личен въпрос или доброволно дарение, а по-скоро е задължение, за изпълнението на което човек ще бъде отговорен пряко пред Аллах.
Никой мюсюлманин не може да пренебрегне милостинята закат , защото тя е заакон на самия Аллах за общия интерес.
При неправилно разпределение на средствата правоимащите държавни власти трябва
да се намесят в полза на обществото, за да установят дали предписанието се прилага
правилно.
търговски стоки) равни с определения минимум (нисаб) или над него*, трябва да даде
милостинята закат в размер минимум два и половина процента.
Въпросът е лесен, ако парите са в брой. Но когато човек има богатство в търговски стоки, той трябва да го оцени в края на всяка година според настоящата стойност и да даде милостинята закат в размер минимум два и половина процента от общата стойност на богатството си.
Ако инвестицията му е недвижим имот, размерът на милостинята закат трябва да се изчисли
съобразно чистия доход, а не съобразно общата стойност на целия имот.
Но ако той предложи сградите и къщите си за търговия или продажба, размерът на милостинята закат ще бъде съобразен с общата стойност на цялото имущество.
Ако някой е дал кредит и длъжникът е надежден, той също трябва да плати милостинята закат за сумата, която е дал назаем, защото тя все още е част от гарантираното му богатство.
Във всички случаи трябва да се помни, че човекът плаща само за онова имущество,
което остава за него.
Необходимите лични и семейни разходи, и дължими кредити всичко се пресмята, а милостинята закат е от онова, което остава.
Трябва да се знае също, че размерът от 2,5% е само минимален.
В извънредните случаи колкото повече човек дава, толкова по-добре е за всички заинтересовани.
Разпределението на милостинята закат служи на всички цели, за които се провеждат
многобройните кампании за събиране на фондове.
Фондът на милостинята закат заменя всички други фондове.
Историята на ислямската държава помни епохи, когато не e съществувал и един човек, имащ право да получи милостинята закат.
Всички жители мюсюлмани, християни и евреи на обширната ислямска държава са разполагали с достатъчно средства за задоволяване на своите нужди и управляващите е трябвало да внасят събраното за милостинята закат в държавната хазна нямало нуждаещи се или бедни, и се натрупвали огромни средства.
Сигурната сила на тази действена мярка за обществения интерес произтича от факта, че тя е Божествена повеля, заповед на самия Всевишен Аллах.
Тя не е личен въпрос или доброволно дарение, а по-скоро е задължение, за изпълнението на което човек ще бъде отговорен пряко пред Аллах.
Никой мюсюлманин не може да пренебрегне милостинята закат , защото тя е заакон на самия Аллах за общия интерес.
При неправилно разпределение на средствата правоимащите държавни власти трябва
да се намесят в полза на обществото, за да установят дали предписанието се прилага
правилно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар