Мухаммед Салих ал-Мунаджид
Превод: Ридван Мустафа Кадьов
2009 - 1430
Въведение
Слава на Аллах! Ние възхваляваме Аллах и търсим помощ и опрощение от Него. Прибягваме към защитата на Аллах от злините в душите ни и прегрешенията в делата ни. Когото Аллах напъти в правия път, никой не може да го отклони, и когото Аллах отклони от правия път, никой не може да го насочи във верния път. Свидетелствам, че няма друг бог, освен Аллах! Един е Той и няма съдружници! Свидетелствам също така, че Мухаммед е Негов раб и пратеник!
Аллах е благословил Своите раби в определени периоди, когато хасанат (награда за добри дела) се умножават, и саи'аат (лошите постъпки) се опрощават, достойнството на хората се издига, сърцата на правоверните се обръщат към Всевишния и Всемогъщ Господ, тези, които очистват себе си се сдобиват с успеха, а тези, които замърсяват себе си търпят неуспех.
Всевишният Аллах е сътворил Своите раби, за да Му се покланят, както Той е повелил: “Аз сътворих джиновете и хората единствено, за да Ми се покланят.”/51:56/
Един от най-великите актове на поклоненията се явява говеенето, което Аллах сторил задължително за Своите раби, така, както Той е казал: “О вие, които повярвахте! На вас ви бе предписано говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, може би ще се побоите!”/2:183/
Всевишният Аллах поощрява Своите раби да говеят: “И да говеете е най-доброто за вас, ако знаете.”/2:184/
Той води по правия път Своите раби, за да Му бъдат благодарни, че говеенето е станало задължително за тях: “…да възвеличите Аллах за онова, с което ви е напътил в правия път. Може би, вие ще бъдете благодарни!”/2:185/
Той е сторил говеенето ценно за тях, и го е направил леко, за да не се обременяват хората с него, както и да се откажат от своите навици и онова, към което са привикнали.
Всевишният Аллах е казал: “[Трябва да говеете] в определени дни.”/2:184/
Той е Милостив към тях и ги предпазва от трудности и вреда, както е казал: “А който от вас е болен или на път, то нека да отговее пропуснатото в други дни.”/2:185/
И няма нищо удивително в това, че през този месец правоверните се обръщат към Всемилостивия Аллах, страхувайки се от Него, с надеждата да получат наградата Му и великата победа-Дженнета.
Тъй като статуса на дадения “ибадат” служене на Аллах е изключително велик, то много съществено се явява задължението да изучаваме ахкамите (правилата), които са свързани с месеца на говеенето. Това се налага, за да знае мюсюлманина, кое е задължително за изпълнение, кое е забранено харам и трябва да се избягва, и кое е позволено, за да се избегне нуждата от подчинение спрямо тежестта и суровостта по пътя на самоограниченията.
Това е книжка с обобщение на правилата, етикета, и Сунната на говеенето. И нека Всевишният Аллах да стори това полезно за мен и моите братя мюсюлмани. Хвала на Аллах, Повелителят на световете!
Определение за говеенето
1) Говеене сиям на арабски означава въздържание; в Исляма това означава въздържание от неща, нарушаващи говеенето, от утринното зазоряване феджър преди изгрева на слънцето до залеза му, със задължително намерение нийет да се говее.
Заповедта на говеенето
2) Мюсюлманската общност Умма е единодушна в това, че говеенето в месец Рамадан е задължително фард, доказателство за което има в Свещения Коран и Благородната Сунна.
Всевишният Аллах е казал: “О вие, които повярвахте! На вас ви бе предписано говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, може би ще се побоите!”/2:183/
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: "Ислямът е изграден върху пет стълба…", сред които той е споменал говеенето през месец Рамадан. (Ал-Бухари, ал- Фатх 1/49).
Който и да е, ако наруши говеенето през месец Рамадан, без уважителна причина, е извършил сериозен и голям грях. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал, описвайки видян от него сън: "…Когато бях в гората, чух страшни крясъци. Аз попитах: "Що за крясъци са това?" Отговориха ми:"Това са крясъците на обитателите в Огъня." След това бях пренесен [на онзи свят] и видях хора увиснали на своите сухожилия, с разкъсани краища по устните им, откъдето им течеше кръв. Аз попитах: "Кои са тези?" Отговориха ми: "Това са хората нарушили своето говеене, преди да настъпи времето за разговяване ифтар." (Сахих ат-Таргиб 1/420).
Ал-Хафиз аз-Захаби рахимеху Аллах, е казал: "Сред правоверните е било постановено, че онзи, който не говее в Рамадан без действителна причина, той е по-лош от прелюбодееца или пияницата, те дори са се съмнявали, дали изобщо такъв човек е мюсюлманин и са го смятали за еретик и развратен човек ".
Добродетелите на говеенето
3) Добродетелите на говеенето, наистина са велики. От достоверните хадиси се предава, че Аллах е избрал говеенето за Себе Си, и Той ще възнагради говеещия и ще умножи наградата му безмерно, тъй като Той е казал:
Говеенето през месец Рамадан е от основите на Исляма. През този месец е низпослан Свещения Коран в него се намира нощта ал-Кадр, която е по-добра от хиляда месеца.
Ползите от говеенето
4) В говеенето са заложени много мъдрост и ползи, които са свързани, преди всичко със страха от Аллах [ат-таква]. Всевишният Аллах е казал: “…Може би ще се побоите!”/2:183/
Това означава, че ако човек се въздържа от позволени халал неща, стремейки се да заслужи доволството на Всевишния Аллах и в страх пред Неговото наказание, за него ще бъде много по-лесно да се въздържа от забранени харам неща.
Ако стомаха на човека е празен, то чувството на глад ще удържи много от неговите други органи от мирските желания. Но ако неговия стомах се насити, неговия език, очи, ръце и интимни органи ще започнат да чувстват потребност от останалото. Говеенето води до защита от шейтан, контролира страстите и предпазва органите.
Когато говеещият почувства пристъп на глад, той изпитва онова, което изпитват бедняците, и значи в него се появява състрадание към тях, и той им помага да се спасят от този глад. Да чуваш за бедните не е, като да делиш страданието с тях, това е като онзи, който се вози и не може да почувства трудността при ходенето, докато сам не тръгне пеша. Говеенето тренира волята за избягване на страстите и отдалечава от извършването на грях и неподчинение към Аллах. Това помага на човека да преодолее своята натура и го отучва от неговите привързаностти. Говеенето помага на човека да свикне с реда и дисциплината, като по този начин решава проблема с неорганизираността на много хора, ако те го осъзнаваха. Говеенето също така е демонстрация на сплотеност и единство между мюсюлманите, тъй като общността умма, говеят и разговяват през един и същи месец.
Говеенето през месец Рамадан също така предоставя огромна възможност за онези, които призовават останалите към Аллах. През този месец някой влиза в джамия за първи път, а други не са посещавали джамията дълго време, и така техните сърца се разкриват и сплотяват около Исляма, затова трябва да се използва тази възможност за проповядване в мека форма, обучаване със съответстващите уроци и за говорене на полезни слова, сътрудничейки си в добро и богобоязън. Наред с това, призоваващият (Даи'йа) не бива да бъде загрижен изключително и само с другите хора, че да забрави за своята собствена душа и да заприлича на фитил [свещ], който осветява пътя на другите, а сам той изгаря.
Етикет и Сунна на говеенето
5) Някои аспекти на говеенето са обезателни (ваджиб), а други препоръчителни (мустахаб).
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: "Приемайте сахур, защото в него има благословение (берекет)" (ал-Бухари, Фатх, 4/139).
"Сахурът е благословена храна, и това е разликата от хората на Книгата.". "Прекрасният сахур за правоверния, това са фурмите." (Абу Дауд, номер 2345; Сахих ат-Таргиб, 1/448).
Желателно е да се извършва ифтар съгласно начина, описан от Анас радияллаху анху, който е казал: "Пророкът алейхи саляту ве селям, е разговявал преди да извърши вечерната (акшам) молитва намаз с пресни фурми, ако не е имало пресни фурми, той е разговявал със сушени, ако е нямало сушени фурми, той е разговявал с няколко глътки вода. " (ат-Тирмизи, 3/79. Този хадис е квалифициран в ал-Ирва ал-Галил като достоверен под номер 922)
След приключването на ифтара се произнасят словата, предадени в хадис, изложен от Ибн Омар радияллаху анхума, съгласно който Пророка алейхи саляту ве селям, след като е разговял е казвал: "Захаба аз-зама', ва'бталлат ал-`урук, ва сабат ал-аджру иншаАллах." (Жаждата отмина, вените отново се запълниха и наградата е определена, иншаАллах). (Абу Дауд, 2/765; според ад-Дар Кутни 2/185, иснада на този хадис е надежден хасан).
Говеещият е длъжен да избягва всички видове забранени харам действия, такива като сплетня, неприлични думи и лъжа, иначе цялата му награда може да бъде погубена. Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, в тази връзка е казал: "Може би говеещият няма да получи нищо от говеенето, освен глада" (Ибн Маджа, 1/539, Сахих ат-Таргиб, 1/453).
Една от причините за това е напомняне на себе си, и другата е напомняне за това на противника. Но всеки, който наблюдава нравствените качества на много от говеещите, ще види разлика от този благ нрав и нещо съвсем различно. Ето защо е необходимо да има самоконтрол, както и да се притежава спокойствие, но за съжаление, наблюдаваме обратното сред обезумели шофьори, които летят с бясна скорост, след като чуят езан за молитвата магриб.
Умният човек се храни, за да живее, а не живее, за да се храни. Най-добрата храна е тази, която служи за ядене, а най-лошата е тази, която служи за излишество. Хората обаче, се впускат в приготвянето на всякакви видове храна по време на месец Рамадан, и се отнасят към готвенето, както към форма на изкуство, и така домакините и прислугата прекарват цялото си време за приготвянето на храната, а това ги отклонява от служенето на Аллах, освен това хората харчат за храна по време на месец Рамадан много повече, отколкото в друго време. Така този месец се превръща в месец на болести в стомаха, затлъстяване и коремни разстройства, когато хората ядат като невидели лакомници и пият като жадни камили, а когато трябва да станат за молитвата таравих, го правят с такова нежелание, че дори някои напускат молитвата след първите два рекята.
В сборниците “Сахих” на ал-Бухари и Муслим е сведен хадис в който Ибн Аббас радияллаху анхума, е казал:"Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е бил най-щедрият сред хората (в добрите дела), и той е бил още по-щедър през месец Рамадан, когато Джебраил се срещал с него, а той се е срещал с него всяка нощ в Рамадан и го е учил на Коран. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е бил много по-щедър в извършването на добро, отколкото духащия вятър." (ал-Бухари, Фатх, 6).
Съчетаване на говеенето с нахранването на бедняк се явява като едно от средствата за влизане в Дженнета, защото Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: "В Дженнета има стаи, където [външността им]се вижда само отвътре, и вътрешността им само отвън. Всевишният Аллах ги е приготвил за онзи, който е хранел бедняк, който е бил мек в речта си, който е говял регулярно, и който е извършвал молитва намаз, когато другите са спали." (Сведен от Ахмед, 5/343, Ибн Хузейма, 2137, шейх ал-мухаддис ал-Албани е казал в коментарите, че иснада на този хадис е надежден хасан).
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: "Който дава храна на говеещи за ифтар, той ще има награда равна на неговата, без и най-малко намаляване от наградата на говеещия." (ат-Тирмизи, 3/171, Сахих ат-Таргиб, 1/451).
Шейх ал-Ислям (Ибн Теймийа) рахимеху Аллах е казал: "Тук се има предвид, предлагането на храна за говеещия при ифтар, достатъчна за неговото засищане." (ал-Ихтиярат ал-Фикхия стр. 109).
Много от предшествениците Салаф рахимехум Аллах са жертвали своята храна в полза на бедните, когато са ги гощавали за ифтар. Сред тях са били Абдуллах Ибн Омар, Малик Ибн Динар, Ахмед Ибн Ханбал и други. Абдуллах Ибн Омар не е разговявал, докато с него не е имало сирак или бедняк.
Какво трябва да бъде сторено по време на този велик месец?
От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: "При вас дойде Рамадан, благословен месец. Аллах Всемогъщ е Той и Велик е сторил задължително за вас да говеете (през този месец). През този месец се разтварят вратите на небето и се затварят вратите на Джахим, и шейтаните биват оковани във вериги. В този месец има нощ, която е по-добра от хиляда месеца, и който е лишен от нейното благо, наистина е лишен." (Сведен от ан-Наса’и, 4/129, и в Сахих ат-Таргиб, 1/490).
Някои правила ахкам на говеенето
6) Съществува такъв вид говеене, което трябва да бъде в последователни дни, като говеенето през месец Рамадан, или говеенето за непредумишлено убийство, при зихар [езически обичай, при който мъжа приравнява своята жена на майка си, сестра си или друга жена, с която той няма право да сключи брак], или говеенето за онзи, който е имал полово сношение през деня на месец Рамадан. Също така, който е дал клетва, че ще говее последователно дни, трябва да я изпълни. Съществува също така и друг вид говеене, което не трябва да бъде в последователни дни, както е при отговяване када’а на пропуснати дни от Рамадан, говеенето през десетте дни, за онзи който не заклал курбан за Байрама, говеенето като откуп за неизпълнена клетва (кефарет ямин), говеене за нарушаване условията на ихрам (съгласно най-правилното мнение), и говеенето за изпълнение на обещанието, в случай ако някой не е имал намерение да говее в последователни дни.
7) Доброволното говеене допълва пропуските на задължителното говеене. Примери за доброволно говеене са говеенето в Ашуре, Арафат, Аййам ал-Бид (13,14,15 число от месеца), понеделниците и четвъртъците, шестте дни от месец Шаввал и говеенето през по-голямата част на месеците Мухаррам и Шабан.
8) Недопустимо е да се определя за говеене петък (ал-Бухари, Фатх ал-Бари, 1985) или да се говее в събота, ако това не е задължително говеене (сведен от ат-Тирмизи, 3/111)- има се предвид отделяне без основание. Недопустимо е да се говее цял живот или да се говее два или повече дни без прекъсване между тях. Категорично забранено харам е да се говее в дните на двата Байрама или дните Аййам ат-Ташрик, това са дните 11,12,13 число на месец Зу ал-Хидджа, защото това са дни за ядене, пиене, споменаване и възхвала на Аллах, но е позволено за онзи, който не е принесъл курбан, т.е. да говее в дните Аййам ат-Ташрик в Мина.
Как се определя начало на месец Рамадан?
9) За начало на месец Рамадан указва появата на нова луна, или изпълването на тридесет дни от месец Шабан. Всеки, който е видял появата на нова луна или е чул за това от достоверен източник, е длъжен да говее.
Използването на изчисления за определение на началото на месец Рамадан е нововъведение, тъй като хадис от Пророка салляллаху алейхи ве селлем, ясно гласи: "Говейте, когато видите (новата луна) и разговявайте, когато я видите!"
Ако достигнал зрелост, здрав, правдив и надежден мюсюлманин, който има добро зрение, е видял новата луна с очите си, е длъжен да оповести за това и да започне говеенето.
Кой е длъжен да говее?
10) Говеенето е задължение за всеки пълнолетен, със здрав разум, с постоянно местоживеене мюсюлманин и мюсюлманка, които са способни да говеят. Жените не трябва да имат нищо от рода на хайд (менструация) или нифас (след родово кръвотечение), забраняващо да се говее. Смята се, че човек е достигнал пълнолетие, когато е на лице едно от следните три неща: отделяне на семенна течност (сперма), насън или наяве, окосмяване около интимните части, и достигане на петнадесет години. В случая с жените, това са месечното кръвотечение (менструация), когато девойката достигне възрастта, в която протича менструалния цикъл, тя е длъжна да говее, дори и да не е навършила десет години.
11) Необходимо е децата ако са в състояние да бъдат обучавани на говеене след като са навършили седем години. Някои учени са казали, че детето може да бъде нашляпано, когато е десетгодишно и не говее, както е в случая със задължителната фард молитва намаз. (виж ал-Мугни 3/90). Детето ще бъде наградено за говеенето, а родителите му, за неговото правилно възпитание и добро наставление.
От ар-Рубай Бинт Муаввиз радияллаху анха, се предава, че по време на говеене в Ашуре и след това за Рамадан, когато говеенето е станало задължително: "Ние карахме своите деца да говеят, и правихме за тях кукли от вълна. Ако някое дете започваше да плаче и да иска храна, ние му давахме тази кукла, за да се заиграе докато настъпи времето за разговяване ифтар." (ал-Бухари, Фатх 1960).
Някои хора не смятат за важно да говорят на своите деца, че е нужно да говеят; а в действителност, детето може да се увлече по говеенето и да има сила да говее, но бащата или майката му говорят да не говее, изпитвайки така наречената “жалост” към него. Те не осъзнават, че истинската жалост и състрадание се състоят в това, да уговарят детето им да говее.
Всевишният Аллах е казал: О, вие, които повярвахте! Пазете себе си и вашите семейства от Огъня, горивото на който са хората и камъните! Пазят го строги и сурови меляикета, които не се противят на Аллах в Неговата повеля към тях и вършат, каквото им се повели./66:6/
Допълнително внимание трябва да бъде отделено на проблема с говеенето на девойката, когато тя току-що е достигнала зрялост, защото тя може би ще говее, когато е в менструален цикъл, стеснявайки се от околните, и после няма да отговее пропуснатото.
12) Ако неверник кафир приеме Исляма, или дете стигне пълнолетие, или загубилия разума си се поправи и върне разума си през деня на говеенето, те са длъжни да говеят през остатъка от този ден, защото от този момента нататък задължението им за говеене се отнася и за тях, и не са длъжни да отговяват пропуснатите дни.
13) Загубилите разума си не отговарят за своите постъпки (постъпките им не се записват), но ако човек загуби разума си по някое време и после възвърне разума си в друго време, е длъжен да говее по времето когато е с разум си, и когато e със загубен разум, той е освободен от говеенето. Ако той загуби разсъдъка си по време на говеене, то това не нарушава говеенето му, така, както е в случаите при загуба на разум заради болест или някаква друга причина, защото той е имал намерение да говее, когато е бил с разума си (Меджалис Шахр Рамадан. Ибн Усеймин стр.28). Същото се отнася и за епилептиците.
14) Ако някой умре по време на месец Рамадан, то нито за него, нито за близките му остава "дълг" относно оставащите дни от месеца.
15) Ако някой не знае, че да се говее през месец Рамадан е задължително фард, или, че в дневно време през този месец да се яде, или да има полови контакти е строго забранено харам, съгласно болшинството учени такова извинение е приемливо. Това е подобно на случаите с приелите Исляма, живеещите в Дар ал-Харб (не мюсюлмански земи), и израсналия сред неверниците мюсюлманин. Но ако човек е бил между мюсюлмани и е имал възможност да попита, то тогава за него няма извинение.
Говеенето при пътниците
16) Позволено е при определени условия, говеенето на пътника да бъде прекъснато. Пътя трябва да бъде достатъчно дълъг или изобщо да се смята за пътешествие (въпреки че има известно различие между учените по този въпрос), и трябва да бъде зад пределите на града и покрайнините му. Болшинството учени са забранили на пътник да разговява до пълното напускане на града. Намиращия се в пределите на града се смята за човек с постоянно местопребиваване муким, и той извършва молитвата намаз без съкращенията каср.
Всевишният Аллах е казал: " Който от вас се окаже в този месец, той е длъжен да говее през него.."/2:185/
По време на своето пътешествие, човек не трябва да преследва греховни цели (съгласно мнение на болшинството учени), или целта му да не е отърваване от говеенето.
17) На пътника е позволено да разговее, съгласно единодушното мнение на имамите от мюсюлманската общност Умма, независимо от неговото физическо състояние и сложността на пътешествието. Това означава, че дори неговият път да е лек и да не го затруднява, на пътника е разрешено да не говее и да извършва своите молитви намаз със съкращението каср. (Маджму ал-Фатава, 25/210).
18) Който е решил да извърши пътуване през месец Рамадан, не трябва да има намерение да разговява, докато той действително не започне своето пътуване, защото може да се случи така, че нещо да му попречи да извърши пътуването. (Тефсир ал-Куртуби, 2/278).
Пътникът не трябва да разговява, докато не напусне населените райони на своя град. След като премине границите на града или населеното място, пътника може да разговее. Така е и когато пътникът лети. Когато самолетът излети и премине границите на населеното място, пътникът може да разговее. Ако летището е извън града, то пътника може да разговее там, но ако летището е в града или в покрайнините му, то пътника не трябва да разговява на летището, защото все още не е напуснал пределите на населеното място.
19) Ако слънцето вече е залязло и пътникът е извършил разговяването ифтар на земята, след което самолета излети, и той пак види слънцето, то ифтара му е действителен и говеенето пълно, и няма основание за повторни действия на поклонението ибадат. Ако самолетът е излетял преди залеза на слънцето и пътника иска да довърши говеенето си за този ден по време на пътя, той не трябва да разговява, докато не види залеза на слънцето, където и да се намира той във въздуха. На пилотът не е позволено да спуска самолета на по-ниско от точката, където слънцето не може да се види, само заради разговяване, защото това ще се смята за хитрост, но ако пилота спуска самолета, ръководейки се от съображения свързани с пилотажа, и в резултат на това диска на слънцето изчезне, тогава пътника може да разговее. (От устна фетва на Ибн Бааз).
20) Който пристигне в населено място с намерение да остане там повече от четири дни, е длъжен да говее, съгласно мнение на болшинството учени. Ако човек пътува зад граница, за да учи с месеци или години, то съгласно болшинството учени, включително и четирите имама, той се разглежда като човек с постоянно местопребиваване муким, което означава, че е длъжен да говее и да изпълнява молитвата намаз в пълен обем. Ако пътникът преминава през населено място, което не е негов роден край, той не е задължен да говее, докато не остане да пребивава там повече от четири дни, а след този срок говеенето му става задължително, защото пътника попада в нормата на задължителните действия, тъй като се смята за човек с постоянно местопребиваване муким. (Фатава Да'ва Ибн Бааз 977).
21) Който започне да говее, когато се смята за човек с постоянно местопребиваване муким,след това излезе на път през деня, може да прекрати говеенето, защото Аллах е разрешил на извършващите всякакво пътуване да разговеят. Всевишният Аллах е казал: “А който от вас е болен или на път, то нека да отговее пропуснатото в други дни.”/2:185/
22) Позволено е на човек да разговее, чиято работа обикновено е свързана с пътувания в полза на мюсюлманите, дори ежедневни, такъв като куриера (а така също таксиметровите шофьори, пилотите и персонала на самолета), те следва да отговеят на када’а пропуснатите през месец Рамадан дни в друго време. Същото се отнася и за моряците, които имат дом на сушата; но ако те имат семейство и всичко необходимо на кораба, и постоянно пътуват, тогава не им е позволено да прекратят говеенето и да извършват молитви намаз със съкращението каср. Ако бедуините пътуват от своите зимни местопребивавания към летните, или обратно, на тях им е позволено да прекратят говеенето и да съкращават молитвата по време на спирките, но ако се установят на постоянните си местопребивавания муким, са длъжни да не прекъсват говеенето и да не съкращават молитвата дори ако следват стадата си. (виж Маджму Фатава Ибн Теймийа, 25/213).
23) Ако пътникът е пристигнал някъде през деня, то относно задължителността на неговото говеене съществуват известни разногласия сред учените. (Маджму Фатава, 25/212). Но във всеки случай, е желателно за него говеенето да продължи, проявявайки уважение към този свещен месец, и е длъжен да отговее на када’а този ден по-късно, независимо дали е прекратил да яде и пие след пристигането или не.
24) Ако пътникът започне да говее през Рамадан в един град, след това извърши пътуване в друг град, където месец Рамадан е настъпил по-рано или обратно, то в този случай е длъжен да се ръководи от местното разписание за говеене и разговяване. Това е така защото е длъжен да завърши Рамадан само тогава, когато те завършват Рамадан, дори ако това да означава, че той ще говее повече от тридесет, защото Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: "Говейте в деня, когато всички говеят и разговявайте в деня, когато всички разговяват!"
Това означава, че ако се е случило така, щото броя на дните за говеене на пътника са по-малко от двадесет и девет, той е длъжен да отговее пропуснатото след Байрама, тъй като лунния (хиджри) месец може да е равен или на двадесет и девет или на тридесет дни. (От Фатава аш-шейх Абд ал-Азиз Ибн Бааз: Фатава ал-Сиям, Дар ал-Уатан, 15-16)
Говеенето за болните
25) Всяка болест, която предизвиква на човек чувството на неразположение, той може да не говее. Основание за това е казаното от Всевишния Аллах: “А който от вас е болен или на път, то нека да отговее пропуснатото в други дни.”/2:185/
Ако болестта обаче е несериозна, като кашлица или главоболие, то това не може да бъде причина за прекъсване на говеенето. Ако има медицинско потвърждение или човека знае от своя личен опит, или пък той смята, че говеенето може да усложни неговата болест или да забави оздравяването му, то на него му е позволено да не говее; нещо повече, говеенето за него тогава става нежелателно мекрух. Ако човекът е сериозно болен, той не трябва от предишната нощ да има намерение за говеене през деня, дори и да съществува възможност за оздравяване на сутринта, защото на разглеждане подлежи положението на болния в текущия момент.
26) Ако говеенето предизвиква у човека загуба на съзнание, то той е длъжен да прекрати говеенето и да го отговее по-късно на када’а. (ал-Фатава, 25/217). Ако човек загуби съзнание през деня и дойде в съзнание преди залеза на слънцето магриб или след това, то неговото говеене все още е действително, при условие че той е говял от сутринта; ако той е в безсъзнание между утринното зазоряване феджър до залеза магриб (между сабах и акшам), тогава неговото говеене е недействително, според болшинството учени. Задължително за човекът, загубил съзнание, е отговяването на пропуснатото на када’а, независимо, колко време е бил в безсъзнание, според болшинството учени. (ал-Мугни ма'а аш-Шарх ал-Кябир, 1/412, 3/32, ал-Маусу’а ал-Фикхия ал-Кувейтия, 5/268).
Някои учени са издали фетва за това, че човек, който е загубил съзнание или е приел сънотворни таблетки или е в обща анестезия, излизащ от курса на лечение, и е загубил съзнание за три или по-малко, е длъжен да отговее на када’а пропуснатото по-късно, защото той се разглежда като онзи, който е заспал; ако той е в безсъзнание повече от три дни, той не трябва да отговява на када’а пропуснатото по-късно, защото той се разглежда като загубил разума си. (от устните фетви на шейх Абд ал-Азиз Ибн Бааз).
27) Ако човек почувства силен глад или жажда, и се страхува, че може да умре или някои от неговите органи могат непоправимо да се повредят, и това е сериозно, той може да прекрати говеенето и по-късно да отговее пропуснатото на када’а, защото запазването на живота е задължително. Но не е позволено да се прекратява говеенето, заради понасяне на неудобство или заради чувство на умора, или заради страх от въображаеми болести. На хората, работещи тежък физически труд не е позволено да прекратяват говеенето си, и те са длъжни да имат намерение ният за говеене от нощта за следващия ден. Ако те не могат да прекратят работата и се опасяват за някакво нараняване, което може да им се слу чи по време на производството през деня, или се сблъскат с някакви екстремални трудности, които ги принуждават да прекъснат говеенето си, тогава са длъжни да прекратят говеенето и да отговеят пропуснатото по-късно на када’а. Работниците от сферата на тежкия физически труд, такива като металурзите, леяри и добива на чугун и стомана, са длъжни да изменят своя работен график, за да работят през нощта, или да си вземат отпуска по времето на месец Рамадан дори ако се налага могат да излязат в неплатен отпуск. Ако това е невъзможно, те са длъжни да си търсят друга работа, където биха могли да съвместяват своите религиозни и мирски задължения. " За онзи, който се бои от Аллах, Той ще стори изход, и ще му даде препитание, оттам откъдето не е предполагал.” (Фатава ал-Леджна ад-Даима 10/233,235).
Изпитите на студентите не могат да бъдат извинителна причина за прекъсване на говеенето по време на месец Рамадан. На студентите не е позволено да се подчиняват на своите родители в съвета им да прекъснат говеенето си, заради изпитите, защото не може да има подчинение на създанията, ако то води до неподчинение на Създателя. (Фатава ал-Леджна ад-Даима 10/241).
28) Болният, който се надява, че ще оздравее, е длъжен да изчака, докато не му стане по-добре, и след това трябва да отговее пропуснатото на када’а; за него не е достатъчно само да нахрани бедняк. Страдащият от хронично заболяване и изгубилия надежда за оздравяване, а така също престарелите хора, които не са в състояние и нямат сила да говеят, са длъжни за всеки пропуснат ден[като изкупление фидия] да нахранят бедняк с половин са'а от разпространената храна в тяхната страна. (Половин са'а е приблизително равна на един и половина килограма от ориз). Разрешено е това [изкуплението фидия] да го направят едновременно за един ден в края на месец Рамадан, или да хранят един бедняк всеки ден. Решението[изкуплението фидия] за храненето на бедняк е взето от текст на айет в Свещения Коран, и затова не бива да се заменя с даването на пари. (Фатава ал-Леджна ад-Даима 10/198)
Ако болният не говее по време на месец Рамадан, очаквайки да оздравее, за да отговее пропуснатото на када’а, след това открие, че неговата болест е хронична, той е длъжен да нахрани бедняк за всеки пропуснат ден. (От фетвите на шейх Ибн Усеймин).
Ако човек очаква да оздравее от болестта си и има надежда да се поправи, но умре, то нито за него, нито за роднините му остава нещо за изпълнение. Ако болестта се смята за хронична, така че болният да не може да говее и трябва да храни бедняк за всеки пропуснат ден, но след известно време с напредъка в съвременната медицина се намери средство или лекарство за лечение, което той може да използва и се излекува, тогава той не е длъжен да отговява пропуснатите дни, защото той е правил онова, което е бил длъжен да прави към момента на своето състояние. (Фатава ал-Леджна ад-Даима 10/195).
29) Ако човек е болен, след това оздравее и е в състояние да отговее пропуснатите дни на када’а, но не го прави, защото умира, тогава трябва да се вземат пари от имущество за да се нахрани бедняк за всеки пропуснат ден. Ако някой от неговите роднини пожелае да отговее вместо него пропуснатите дни, тогава това е допустимо, защото е предадено в двата сборника “ас-Сахих”, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: "Който умре, и има задължение да отговява [пропуснати дни], нека неговите роднини ги отговеят вместо него " (от Фатава ал-Леджна ад-Даима, раздел Даав'а, 806).
Превод: Ридван Мустафа Кадьов
2009 - 1430
Въведение
Слава на Аллах! Ние възхваляваме Аллах и търсим помощ и опрощение от Него. Прибягваме към защитата на Аллах от злините в душите ни и прегрешенията в делата ни. Когото Аллах напъти в правия път, никой не може да го отклони, и когото Аллах отклони от правия път, никой не може да го насочи във верния път. Свидетелствам, че няма друг бог, освен Аллах! Един е Той и няма съдружници! Свидетелствам също така, че Мухаммед е Негов раб и пратеник!
Аллах е благословил Своите раби в определени периоди, когато хасанат (награда за добри дела) се умножават, и саи'аат (лошите постъпки) се опрощават, достойнството на хората се издига, сърцата на правоверните се обръщат към Всевишния и Всемогъщ Господ, тези, които очистват себе си се сдобиват с успеха, а тези, които замърсяват себе си търпят неуспех.
Всевишният Аллах е сътворил Своите раби, за да Му се покланят, както Той е повелил: “Аз сътворих джиновете и хората единствено, за да Ми се покланят.”/51:56/
Един от най-великите актове на поклоненията се явява говеенето, което Аллах сторил задължително за Своите раби, така, както Той е казал: “О вие, които повярвахте! На вас ви бе предписано говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, може би ще се побоите!”/2:183/
Всевишният Аллах поощрява Своите раби да говеят: “И да говеете е най-доброто за вас, ако знаете.”/2:184/
Той води по правия път Своите раби, за да Му бъдат благодарни, че говеенето е станало задължително за тях: “…да възвеличите Аллах за онова, с което ви е напътил в правия път. Може би, вие ще бъдете благодарни!”/2:185/
Той е сторил говеенето ценно за тях, и го е направил леко, за да не се обременяват хората с него, както и да се откажат от своите навици и онова, към което са привикнали.
Всевишният Аллах е казал: “[Трябва да говеете] в определени дни.”/2:184/
Той е Милостив към тях и ги предпазва от трудности и вреда, както е казал: “А който от вас е болен или на път, то нека да отговее пропуснатото в други дни.”/2:185/
И няма нищо удивително в това, че през този месец правоверните се обръщат към Всемилостивия Аллах, страхувайки се от Него, с надеждата да получат наградата Му и великата победа-Дженнета.
Тъй като статуса на дадения “ибадат” служене на Аллах е изключително велик, то много съществено се явява задължението да изучаваме ахкамите (правилата), които са свързани с месеца на говеенето. Това се налага, за да знае мюсюлманина, кое е задължително за изпълнение, кое е забранено харам и трябва да се избягва, и кое е позволено, за да се избегне нуждата от подчинение спрямо тежестта и суровостта по пътя на самоограниченията.
Това е книжка с обобщение на правилата, етикета, и Сунната на говеенето. И нека Всевишният Аллах да стори това полезно за мен и моите братя мюсюлмани. Хвала на Аллах, Повелителят на световете!
Определение за говеенето
1) Говеене сиям на арабски означава въздържание; в Исляма това означава въздържание от неща, нарушаващи говеенето, от утринното зазоряване феджър преди изгрева на слънцето до залеза му, със задължително намерение нийет да се говее.
Заповедта на говеенето
2) Мюсюлманската общност Умма е единодушна в това, че говеенето в месец Рамадан е задължително фард, доказателство за което има в Свещения Коран и Благородната Сунна.
Всевишният Аллах е казал: “О вие, които повярвахте! На вас ви бе предписано говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, може би ще се побоите!”/2:183/
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: "Ислямът е изграден върху пет стълба…", сред които той е споменал говеенето през месец Рамадан. (Ал-Бухари, ал- Фатх 1/49).
Който и да е, ако наруши говеенето през месец Рамадан, без уважителна причина, е извършил сериозен и голям грях. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал, описвайки видян от него сън: "…Когато бях в гората, чух страшни крясъци. Аз попитах: "Що за крясъци са това?" Отговориха ми:"Това са крясъците на обитателите в Огъня." След това бях пренесен [на онзи свят] и видях хора увиснали на своите сухожилия, с разкъсани краища по устните им, откъдето им течеше кръв. Аз попитах: "Кои са тези?" Отговориха ми: "Това са хората нарушили своето говеене, преди да настъпи времето за разговяване ифтар." (Сахих ат-Таргиб 1/420).
Ал-Хафиз аз-Захаби рахимеху Аллах, е казал: "Сред правоверните е било постановено, че онзи, който не говее в Рамадан без действителна причина, той е по-лош от прелюбодееца или пияницата, те дори са се съмнявали, дали изобщо такъв човек е мюсюлманин и са го смятали за еретик и развратен човек ".
Добродетелите на говеенето
3) Добродетелите на говеенето, наистина са велики. От достоверните хадиси се предава, че Аллах е избрал говеенето за Себе Си, и Той ще възнагради говеещия и ще умножи наградата му безмерно, тъй като Той е казал:
"Освен говеенето, което е само заради Мен и Аз ще дам награда за него." (ал-Бухари, ал-Фатх номер 1904, Сахих ат-Таргиб 1/407).
"Нищо не е равно на говеенето (ан-Наса’и, 4/165, Сахих ат-Таргиб 1/413), и молитвата (дуа) на говеещия няма да бъде отхвърлена [няма да остане без отговор]" (сведен от ал-Бейхаки 3/345, и в ас- Силсиля ас-Сахиха 1797).
"Говеещият има два момента на радост; първият, когато разговява и втория, когато срещне Всевишния Аллах и се радва на своето говеене. " (Сведен от Муслим 2/807).
"В Деня Къямет говеенето ще се застъпи за човека, и ще каже: "О, Господи! Аз го удържах от храна и плътски желания през деня, затова позволи ми да се застъпя за него." (Сведен от Ахмед 2/147. Ал-Хайсами е казал, че иснада на този хадис е надежден хасан: ал-Муджемма 3/181 и в Сахих ат-Таргиб, 1/411).
"Мирисът от устата на говеещия пред Аллах е по-приятен от аромата на миск. " (Муслим 2/807).
"Говеенето е защита и силна крепост, която предпазва човека от Огъня.". (Сведен от Ахмед 2/402; Сахих ат-Таргиб, 1/411; Сахих ал- Джами 3880).
"Който говее един ден по пътя на [заради] Аллах, то за този ден Всевишния Аллах ще отдалечи неговото лице на разстояние седемдесет години от Огъня. " (Сведен от Муслим 2/808).
"Който говее един ден, стремейки се към Лика на Аллах, и ако това е последния ден от живота му, ще влезе в Дженнета ". (Сведен от Ахмед, 5/391, Сахих ат-Таргиб, 1/412).
"В Дженнета има врата, която се нарича ар-Рийян, през нея ще преминат онези, които са говели, и никой друг освен тях няма да премине през тази врата. Когато говелите преминат, вратата ще се затвори и никой повече няма да мине през нея." (ал-Бухари, Фатх, номер 1797).
Говеенето през месец Рамадан е от основите на Исляма. През този месец е низпослан Свещения Коран в него се намира нощта ал-Кадр, която е по-добра от хиляда месеца.
" Когато започва месец Рамадан се отварят вратите на Дженнета и се затварят вратите на Джехеннема и шейтаните се оковават във вериги." (ал-Бухари, ал-Фатх, номер 3277).
" Говеенето през месец Рамадан е равно на говеенето за десет месеца." (Виж Муснад на Ахмед, 5/280, и Сахих ат-Таргиб, 1/421).
"Който говее в Рамадан с вяра и надежда за награда, всички негови минали грехове ще бъдат опростени." (ал-Бухари, Фатх, номер 37).
"По време на всяко разговяване ифтар, Аллах избира хора, освободени от Огъня." (Ахмед, 5/256, Сахих ат-Таргиб, 1/419).
Ползите от говеенето
4) В говеенето са заложени много мъдрост и ползи, които са свързани, преди всичко със страха от Аллах [ат-таква]. Всевишният Аллах е казал: “…Може би ще се побоите!”/2:183/
Това означава, че ако човек се въздържа от позволени халал неща, стремейки се да заслужи доволството на Всевишния Аллах и в страх пред Неговото наказание, за него ще бъде много по-лесно да се въздържа от забранени харам неща.
Ако стомаха на човека е празен, то чувството на глад ще удържи много от неговите други органи от мирските желания. Но ако неговия стомах се насити, неговия език, очи, ръце и интимни органи ще започнат да чувстват потребност от останалото. Говеенето води до защита от шейтан, контролира страстите и предпазва органите.
Когато говеещият почувства пристъп на глад, той изпитва онова, което изпитват бедняците, и значи в него се появява състрадание към тях, и той им помага да се спасят от този глад. Да чуваш за бедните не е, като да делиш страданието с тях, това е като онзи, който се вози и не може да почувства трудността при ходенето, докато сам не тръгне пеша. Говеенето тренира волята за избягване на страстите и отдалечава от извършването на грях и неподчинение към Аллах. Това помага на човека да преодолее своята натура и го отучва от неговите привързаностти. Говеенето помага на човека да свикне с реда и дисциплината, като по този начин решава проблема с неорганизираността на много хора, ако те го осъзнаваха. Говеенето също така е демонстрация на сплотеност и единство между мюсюлманите, тъй като общността умма, говеят и разговяват през един и същи месец.
Говеенето през месец Рамадан също така предоставя огромна възможност за онези, които призовават останалите към Аллах. През този месец някой влиза в джамия за първи път, а други не са посещавали джамията дълго време, и така техните сърца се разкриват и сплотяват около Исляма, затова трябва да се използва тази възможност за проповядване в мека форма, обучаване със съответстващите уроци и за говорене на полезни слова, сътрудничейки си в добро и богобоязън. Наред с това, призоваващият (Даи'йа) не бива да бъде загрижен изключително и само с другите хора, че да забрави за своята собствена душа и да заприлича на фитил [свещ], който осветява пътя на другите, а сам той изгаря.
Етикет и Сунна на говеенето
5) Някои аспекти на говеенето са обезателни (ваджиб), а други препоръчителни (мустахаб).
Например, сахур – приемането на храна и вода. Желателно е той да бъде извършван, колкото е възможно по-късно, да се приключва непосредствено пред времето за езан на молитвата Феджър, т.е. да се отлага по възможност.
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: "Приемайте сахур, защото в него има благословение (берекет)" (ал-Бухари, Фатх, 4/139).
"Сахурът е благословена храна, и това е разликата от хората на Книгата.". "Прекрасният сахур за правоверния, това са фурмите." (Абу Дауд, номер 2345; Сахих ат-Таргиб, 1/448).
Трябва да се избързва с разговяването (ифтар), защото Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: "Не ще престане благото за хората, докато те избързват с разговяването " (ал-Бухари, Фатх, 4/198).
Желателно е да се извършва ифтар съгласно начина, описан от Анас радияллаху анху, който е казал: "Пророкът алейхи саляту ве селям, е разговявал преди да извърши вечерната (акшам) молитва намаз с пресни фурми, ако не е имало пресни фурми, той е разговявал със сушени, ако е нямало сушени фурми, той е разговявал с няколко глътки вода. " (ат-Тирмизи, 3/79. Този хадис е квалифициран в ал-Ирва ал-Галил като достоверен под номер 922)
След приключването на ифтара се произнасят словата, предадени в хадис, изложен от Ибн Омар радияллаху анхума, съгласно който Пророка алейхи саляту ве селям, след като е разговял е казвал: "Захаба аз-зама', ва'бталлат ал-`урук, ва сабат ал-аджру иншаАллах." (Жаждата отмина, вените отново се запълниха и наградата е определена, иншаАллах). (Абу Дауд, 2/765; според ад-Дар Кутни 2/185, иснада на този хадис е надежден хасан).
Избягване на сквернословие, както е казал Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем: "Когато някой от вас говее, нека да не сквернословие…" (ал-Бухари, ал-Фатх, номер 1904). Сквернословието води до прегрешение. Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е казал: "Който не прекрати да говори лъжи и постъпва според тях, Аллах не се нуждае от неговия отказ от храна и вода." (ал-Бухари, ал-Фатх, номер 1903).
Говеещият е длъжен да избягва всички видове забранени харам действия, такива като сплетня, неприлични думи и лъжа, иначе цялата му награда може да бъде погубена. Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, в тази връзка е казал: "Може би говеещият няма да получи нищо от говеенето, освен глада" (Ибн Маджа, 1/539, Сахих ат-Таргиб, 1/453).
Сред нещата, които разрушават хасанат (добрите постъпки) на някой и носещи му саи’аат (лоши постъпки), това са да си позволи участие в развлекателни викторини, гледане на телевизионни сапунени сериали, кинофилми и спортни мачове, участие в безцелни вечеринки, брожения по улиците с лоши хора и безделници, чести безцелни пътувания с автомобили и ходене на тълпи по улиците. Така прекараното време, в месеца на молитвата тахаджуд, споменаване и възхвала зикр и поклонения ибадат за много хора става месец за сън през деня, за да се избегне чувството на глад, като така те пропускат своите молитви, а след това прекарват нощите в развлечения и удовлетворение на страстите си. Някои хора посрещат този месец дори с досада, мислейки само за удоволствията, които ще загубят. През месец Рамадан някои хора тръгват да пътешестват по западните страни за приятно прекарване на своите отпуски! Джамиите дори не се освобождават от такова зло, като появата там на жени с грим и козметика, та дори от това зло не е освободена и джамията в Мекка “Бейт Аллах ал-Харам”. Някои хора използват този месец за просия, въпреки че дори нямат нужда. Някои хора се забавляват с опасни фойерверки и други подобни забавления, а някои си губят времето по пазари, блуждаейки около магазини, молове или, шиейки си модни дрехи. Някои от магазините излагат нови изделия и предлагат промоции и новости в модата през последните десет дни на месец Рамадан, за да отвлекат хората от получаване на награда и хасанат.
Не трябва да се провокира крещене и говорене на висок глас, защото Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: "Ако някой напада или оскърбява [говеещия], той трябва да му каже: "Аз съм говеещ, аз съм говеещ. ". (ал-Бухари и др. ал-Фатх, номер 1894).
Една от причините за това е напомняне на себе си, и другата е напомняне за това на противника. Но всеки, който наблюдава нравствените качества на много от говеещите, ще види разлика от този благ нрав и нещо съвсем различно. Ето защо е необходимо да има самоконтрол, както и да се притежава спокойствие, но за съжаление, наблюдаваме обратното сред обезумели шофьори, които летят с бясна скорост, след като чуят езан за молитвата магриб.
Не бива да се яде много, защото Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: "Синът на Адам не пълни своите съдове с лошо, както своя стомах." (ат-Тирмизи, 2380, и е казал, че хадиса е достоверен).
Умният човек се храни, за да живее, а не живее, за да се храни. Най-добрата храна е тази, която служи за ядене, а най-лошата е тази, която служи за излишество. Хората обаче, се впускат в приготвянето на всякакви видове храна по време на месец Рамадан, и се отнасят към готвенето, както към форма на изкуство, и така домакините и прислугата прекарват цялото си време за приготвянето на храната, а това ги отклонява от служенето на Аллах, освен това хората харчат за храна по време на месец Рамадан много повече, отколкото в друго време. Така този месец се превръща в месец на болести в стомаха, затлъстяване и коремни разстройства, когато хората ядат като невидели лакомници и пият като жадни камили, а когато трябва да станат за молитвата таравих, го правят с такова нежелание, че дори някои напускат молитвата след първите два рекята.
Трябва да проявяваме щедрост, да споделяме знанията си, трябва да си помагаме с пари, използвайки своята длъжност или физическа сила сме длъжни да помагаме на другите, или просто трябва да проявяваме добри маниери и благовъзпитаност.
В сборниците “Сахих” на ал-Бухари и Муслим е сведен хадис в който Ибн Аббас радияллаху анхума, е казал:"Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е бил най-щедрият сред хората (в добрите дела), и той е бил още по-щедър през месец Рамадан, когато Джебраил се срещал с него, а той се е срещал с него всяка нощ в Рамадан и го е учил на Коран. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е бил много по-щедър в извършването на добро, отколкото духащия вятър." (ал-Бухари, Фатх, 6).
Съчетаване на говеенето с нахранването на бедняк се явява като едно от средствата за влизане в Дженнета, защото Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: "В Дженнета има стаи, където [външността им]се вижда само отвътре, и вътрешността им само отвън. Всевишният Аллах ги е приготвил за онзи, който е хранел бедняк, който е бил мек в речта си, който е говял регулярно, и който е извършвал молитва намаз, когато другите са спали." (Сведен от Ахмед, 5/343, Ибн Хузейма, 2137, шейх ал-мухаддис ал-Албани е казал в коментарите, че иснада на този хадис е надежден хасан).
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: "Който дава храна на говеещи за ифтар, той ще има награда равна на неговата, без и най-малко намаляване от наградата на говеещия." (ат-Тирмизи, 3/171, Сахих ат-Таргиб, 1/451).
Шейх ал-Ислям (Ибн Теймийа) рахимеху Аллах е казал: "Тук се има предвид, предлагането на храна за говеещия при ифтар, достатъчна за неговото засищане." (ал-Ихтиярат ал-Фикхия стр. 109).
Много от предшествениците Салаф рахимехум Аллах са жертвали своята храна в полза на бедните, когато са ги гощавали за ифтар. Сред тях са били Абдуллах Ибн Омар, Малик Ибн Динар, Ахмед Ибн Ханбал и други. Абдуллах Ибн Омар не е разговявал, докато с него не е имало сирак или бедняк.
Какво трябва да бъде сторено по време на този велик месец?
- Подготовка на себе си и своего обкръжение за поклонение, бързо и искрено разкаяние и обръщане към Аллах. Трябва с радост да се посрещне настъпването на месеца, и говеенето да бъде по всички правила. Трябва правилно да се настрои съзнанието и да изпитваме трепет пред Всевишния Аллах по време на молитвата Таравих. Необходимо е отсъствие на чувството за умора през вторите десет дни на месеца, както и очакване на Лейляту ал-Кадр, непрекъснато четене на целия Коран със старание да се вникне в смисъла му. Поклонението Умра по време на Рамадан е равна на поклонението Хадж, и милостинята садака, давана в благословено време се умножава, и И'тикаф (уединение в джамията през последните десет дни на Рамадан за поклонения) е потвърдено (като част от Благородната Сунна).
Няма нищо лошо при взаимното поздравяване за началото на месец Рамадан. Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е радвал своите сподвижници с благи вести за началото на месец Рамадан, и ги е подбуждал да го правят и те.
От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: "При вас дойде Рамадан, благословен месец. Аллах Всемогъщ е Той и Велик е сторил задължително за вас да говеете (през този месец). През този месец се разтварят вратите на небето и се затварят вратите на Джахим, и шейтаните биват оковани във вериги. В този месец има нощ, която е по-добра от хиляда месеца, и който е лишен от нейното благо, наистина е лишен." (Сведен от ан-Наса’и, 4/129, и в Сахих ат-Таргиб, 1/490).
Някои правила ахкам на говеенето
6) Съществува такъв вид говеене, което трябва да бъде в последователни дни, като говеенето през месец Рамадан, или говеенето за непредумишлено убийство, при зихар [езически обичай, при който мъжа приравнява своята жена на майка си, сестра си или друга жена, с която той няма право да сключи брак], или говеенето за онзи, който е имал полово сношение през деня на месец Рамадан. Също така, който е дал клетва, че ще говее последователно дни, трябва да я изпълни. Съществува също така и друг вид говеене, което не трябва да бъде в последователни дни, както е при отговяване када’а на пропуснати дни от Рамадан, говеенето през десетте дни, за онзи който не заклал курбан за Байрама, говеенето като откуп за неизпълнена клетва (кефарет ямин), говеене за нарушаване условията на ихрам (съгласно най-правилното мнение), и говеенето за изпълнение на обещанието, в случай ако някой не е имал намерение да говее в последователни дни.
7) Доброволното говеене допълва пропуските на задължителното говеене. Примери за доброволно говеене са говеенето в Ашуре, Арафат, Аййам ал-Бид (13,14,15 число от месеца), понеделниците и четвъртъците, шестте дни от месец Шаввал и говеенето през по-голямата част на месеците Мухаррам и Шабан.
8) Недопустимо е да се определя за говеене петък (ал-Бухари, Фатх ал-Бари, 1985) или да се говее в събота, ако това не е задължително говеене (сведен от ат-Тирмизи, 3/111)- има се предвид отделяне без основание. Недопустимо е да се говее цял живот или да се говее два или повече дни без прекъсване между тях. Категорично забранено харам е да се говее в дните на двата Байрама или дните Аййам ат-Ташрик, това са дните 11,12,13 число на месец Зу ал-Хидджа, защото това са дни за ядене, пиене, споменаване и възхвала на Аллах, но е позволено за онзи, който не е принесъл курбан, т.е. да говее в дните Аййам ат-Ташрик в Мина.
Как се определя начало на месец Рамадан?
9) За начало на месец Рамадан указва появата на нова луна, или изпълването на тридесет дни от месец Шабан. Всеки, който е видял появата на нова луна или е чул за това от достоверен източник, е длъжен да говее.
Използването на изчисления за определение на началото на месец Рамадан е нововъведение, тъй като хадис от Пророка салляллаху алейхи ве селлем, ясно гласи: "Говейте, когато видите (новата луна) и разговявайте, когато я видите!"
Ако достигнал зрелост, здрав, правдив и надежден мюсюлманин, който има добро зрение, е видял новата луна с очите си, е длъжен да оповести за това и да започне говеенето.
Кой е длъжен да говее?
10) Говеенето е задължение за всеки пълнолетен, със здрав разум, с постоянно местоживеене мюсюлманин и мюсюлманка, които са способни да говеят. Жените не трябва да имат нищо от рода на хайд (менструация) или нифас (след родово кръвотечение), забраняващо да се говее. Смята се, че човек е достигнал пълнолетие, когато е на лице едно от следните три неща: отделяне на семенна течност (сперма), насън или наяве, окосмяване около интимните части, и достигане на петнадесет години. В случая с жените, това са месечното кръвотечение (менструация), когато девойката достигне възрастта, в която протича менструалния цикъл, тя е длъжна да говее, дори и да не е навършила десет години.
11) Необходимо е децата ако са в състояние да бъдат обучавани на говеене след като са навършили седем години. Някои учени са казали, че детето може да бъде нашляпано, когато е десетгодишно и не говее, както е в случая със задължителната фард молитва намаз. (виж ал-Мугни 3/90). Детето ще бъде наградено за говеенето, а родителите му, за неговото правилно възпитание и добро наставление.
От ар-Рубай Бинт Муаввиз радияллаху анха, се предава, че по време на говеене в Ашуре и след това за Рамадан, когато говеенето е станало задължително: "Ние карахме своите деца да говеят, и правихме за тях кукли от вълна. Ако някое дете започваше да плаче и да иска храна, ние му давахме тази кукла, за да се заиграе докато настъпи времето за разговяване ифтар." (ал-Бухари, Фатх 1960).
Някои хора не смятат за важно да говорят на своите деца, че е нужно да говеят; а в действителност, детето може да се увлече по говеенето и да има сила да говее, но бащата или майката му говорят да не говее, изпитвайки така наречената “жалост” към него. Те не осъзнават, че истинската жалост и състрадание се състоят в това, да уговарят детето им да говее.
Всевишният Аллах е казал: О, вие, които повярвахте! Пазете себе си и вашите семейства от Огъня, горивото на който са хората и камъните! Пазят го строги и сурови меляикета, които не се противят на Аллах в Неговата повеля към тях и вършат, каквото им се повели./66:6/
Допълнително внимание трябва да бъде отделено на проблема с говеенето на девойката, когато тя току-що е достигнала зрялост, защото тя може би ще говее, когато е в менструален цикъл, стеснявайки се от околните, и после няма да отговее пропуснатото.
12) Ако неверник кафир приеме Исляма, или дете стигне пълнолетие, или загубилия разума си се поправи и върне разума си през деня на говеенето, те са длъжни да говеят през остатъка от този ден, защото от този момента нататък задължението им за говеене се отнася и за тях, и не са длъжни да отговяват пропуснатите дни.
13) Загубилите разума си не отговарят за своите постъпки (постъпките им не се записват), но ако човек загуби разума си по някое време и после възвърне разума си в друго време, е длъжен да говее по времето когато е с разум си, и когато e със загубен разум, той е освободен от говеенето. Ако той загуби разсъдъка си по време на говеене, то това не нарушава говеенето му, така, както е в случаите при загуба на разум заради болест или някаква друга причина, защото той е имал намерение да говее, когато е бил с разума си (Меджалис Шахр Рамадан. Ибн Усеймин стр.28). Същото се отнася и за епилептиците.
14) Ако някой умре по време на месец Рамадан, то нито за него, нито за близките му остава "дълг" относно оставащите дни от месеца.
15) Ако някой не знае, че да се говее през месец Рамадан е задължително фард, или, че в дневно време през този месец да се яде, или да има полови контакти е строго забранено харам, съгласно болшинството учени такова извинение е приемливо. Това е подобно на случаите с приелите Исляма, живеещите в Дар ал-Харб (не мюсюлмански земи), и израсналия сред неверниците мюсюлманин. Но ако човек е бил между мюсюлмани и е имал възможност да попита, то тогава за него няма извинение.
Говеенето при пътниците
16) Позволено е при определени условия, говеенето на пътника да бъде прекъснато. Пътя трябва да бъде достатъчно дълъг или изобщо да се смята за пътешествие (въпреки че има известно различие между учените по този въпрос), и трябва да бъде зад пределите на града и покрайнините му. Болшинството учени са забранили на пътник да разговява до пълното напускане на града. Намиращия се в пределите на града се смята за човек с постоянно местопребиваване муким, и той извършва молитвата намаз без съкращенията каср.
Всевишният Аллах е казал: " Който от вас се окаже в този месец, той е длъжен да говее през него.."/2:185/
По време на своето пътешествие, човек не трябва да преследва греховни цели (съгласно мнение на болшинството учени), или целта му да не е отърваване от говеенето.
17) На пътника е позволено да разговее, съгласно единодушното мнение на имамите от мюсюлманската общност Умма, независимо от неговото физическо състояние и сложността на пътешествието. Това означава, че дори неговият път да е лек и да не го затруднява, на пътника е разрешено да не говее и да извършва своите молитви намаз със съкращението каср. (Маджму ал-Фатава, 25/210).
18) Който е решил да извърши пътуване през месец Рамадан, не трябва да има намерение да разговява, докато той действително не започне своето пътуване, защото може да се случи така, че нещо да му попречи да извърши пътуването. (Тефсир ал-Куртуби, 2/278).
Пътникът не трябва да разговява, докато не напусне населените райони на своя град. След като премине границите на града или населеното място, пътника може да разговее. Така е и когато пътникът лети. Когато самолетът излети и премине границите на населеното място, пътникът може да разговее. Ако летището е извън града, то пътника може да разговее там, но ако летището е в града или в покрайнините му, то пътника не трябва да разговява на летището, защото все още не е напуснал пределите на населеното място.
19) Ако слънцето вече е залязло и пътникът е извършил разговяването ифтар на земята, след което самолета излети, и той пак види слънцето, то ифтара му е действителен и говеенето пълно, и няма основание за повторни действия на поклонението ибадат. Ако самолетът е излетял преди залеза на слънцето и пътника иска да довърши говеенето си за този ден по време на пътя, той не трябва да разговява, докато не види залеза на слънцето, където и да се намира той във въздуха. На пилотът не е позволено да спуска самолета на по-ниско от точката, където слънцето не може да се види, само заради разговяване, защото това ще се смята за хитрост, но ако пилота спуска самолета, ръководейки се от съображения свързани с пилотажа, и в резултат на това диска на слънцето изчезне, тогава пътника може да разговее. (От устна фетва на Ибн Бааз).
20) Който пристигне в населено място с намерение да остане там повече от четири дни, е длъжен да говее, съгласно мнение на болшинството учени. Ако човек пътува зад граница, за да учи с месеци или години, то съгласно болшинството учени, включително и четирите имама, той се разглежда като човек с постоянно местопребиваване муким, което означава, че е длъжен да говее и да изпълнява молитвата намаз в пълен обем. Ако пътникът преминава през населено място, което не е негов роден край, той не е задължен да говее, докато не остане да пребивава там повече от четири дни, а след този срок говеенето му става задължително, защото пътника попада в нормата на задължителните действия, тъй като се смята за човек с постоянно местопребиваване муким. (Фатава Да'ва Ибн Бааз 977).
21) Който започне да говее, когато се смята за човек с постоянно местопребиваване муким,след това излезе на път през деня, може да прекрати говеенето, защото Аллах е разрешил на извършващите всякакво пътуване да разговеят. Всевишният Аллах е казал: “А който от вас е болен или на път, то нека да отговее пропуснатото в други дни.”/2:185/
22) Позволено е на човек да разговее, чиято работа обикновено е свързана с пътувания в полза на мюсюлманите, дори ежедневни, такъв като куриера (а така също таксиметровите шофьори, пилотите и персонала на самолета), те следва да отговеят на када’а пропуснатите през месец Рамадан дни в друго време. Същото се отнася и за моряците, които имат дом на сушата; но ако те имат семейство и всичко необходимо на кораба, и постоянно пътуват, тогава не им е позволено да прекратят говеенето и да извършват молитви намаз със съкращението каср. Ако бедуините пътуват от своите зимни местопребивавания към летните, или обратно, на тях им е позволено да прекратят говеенето и да съкращават молитвата по време на спирките, но ако се установят на постоянните си местопребивавания муким, са длъжни да не прекъсват говеенето и да не съкращават молитвата дори ако следват стадата си. (виж Маджму Фатава Ибн Теймийа, 25/213).
23) Ако пътникът е пристигнал някъде през деня, то относно задължителността на неговото говеене съществуват известни разногласия сред учените. (Маджму Фатава, 25/212). Но във всеки случай, е желателно за него говеенето да продължи, проявявайки уважение към този свещен месец, и е длъжен да отговее на када’а този ден по-късно, независимо дали е прекратил да яде и пие след пристигането или не.
24) Ако пътникът започне да говее през Рамадан в един град, след това извърши пътуване в друг град, където месец Рамадан е настъпил по-рано или обратно, то в този случай е длъжен да се ръководи от местното разписание за говеене и разговяване. Това е така защото е длъжен да завърши Рамадан само тогава, когато те завършват Рамадан, дори ако това да означава, че той ще говее повече от тридесет, защото Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: "Говейте в деня, когато всички говеят и разговявайте в деня, когато всички разговяват!"
Това означава, че ако се е случило така, щото броя на дните за говеене на пътника са по-малко от двадесет и девет, той е длъжен да отговее пропуснатото след Байрама, тъй като лунния (хиджри) месец може да е равен или на двадесет и девет или на тридесет дни. (От Фатава аш-шейх Абд ал-Азиз Ибн Бааз: Фатава ал-Сиям, Дар ал-Уатан, 15-16)
Говеенето за болните
25) Всяка болест, която предизвиква на човек чувството на неразположение, той може да не говее. Основание за това е казаното от Всевишния Аллах: “А който от вас е болен или на път, то нека да отговее пропуснатото в други дни.”/2:185/
Ако болестта обаче е несериозна, като кашлица или главоболие, то това не може да бъде причина за прекъсване на говеенето. Ако има медицинско потвърждение или човека знае от своя личен опит, или пък той смята, че говеенето може да усложни неговата болест или да забави оздравяването му, то на него му е позволено да не говее; нещо повече, говеенето за него тогава става нежелателно мекрух. Ако човекът е сериозно болен, той не трябва от предишната нощ да има намерение за говеене през деня, дори и да съществува възможност за оздравяване на сутринта, защото на разглеждане подлежи положението на болния в текущия момент.
26) Ако говеенето предизвиква у човека загуба на съзнание, то той е длъжен да прекрати говеенето и да го отговее по-късно на када’а. (ал-Фатава, 25/217). Ако човек загуби съзнание през деня и дойде в съзнание преди залеза на слънцето магриб или след това, то неговото говеене все още е действително, при условие че той е говял от сутринта; ако той е в безсъзнание между утринното зазоряване феджър до залеза магриб (между сабах и акшам), тогава неговото говеене е недействително, според болшинството учени. Задължително за човекът, загубил съзнание, е отговяването на пропуснатото на када’а, независимо, колко време е бил в безсъзнание, според болшинството учени. (ал-Мугни ма'а аш-Шарх ал-Кябир, 1/412, 3/32, ал-Маусу’а ал-Фикхия ал-Кувейтия, 5/268).
Някои учени са издали фетва за това, че човек, който е загубил съзнание или е приел сънотворни таблетки или е в обща анестезия, излизащ от курса на лечение, и е загубил съзнание за три или по-малко, е длъжен да отговее на када’а пропуснатото по-късно, защото той се разглежда като онзи, който е заспал; ако той е в безсъзнание повече от три дни, той не трябва да отговява на када’а пропуснатото по-късно, защото той се разглежда като загубил разума си. (от устните фетви на шейх Абд ал-Азиз Ибн Бааз).
27) Ако човек почувства силен глад или жажда, и се страхува, че може да умре или някои от неговите органи могат непоправимо да се повредят, и това е сериозно, той може да прекрати говеенето и по-късно да отговее пропуснатото на када’а, защото запазването на живота е задължително. Но не е позволено да се прекратява говеенето, заради понасяне на неудобство или заради чувство на умора, или заради страх от въображаеми болести. На хората, работещи тежък физически труд не е позволено да прекратяват говеенето си, и те са длъжни да имат намерение ният за говеене от нощта за следващия ден. Ако те не могат да прекратят работата и се опасяват за някакво нараняване, което може да им се слу чи по време на производството през деня, или се сблъскат с някакви екстремални трудности, които ги принуждават да прекъснат говеенето си, тогава са длъжни да прекратят говеенето и да отговеят пропуснатото по-късно на када’а. Работниците от сферата на тежкия физически труд, такива като металурзите, леяри и добива на чугун и стомана, са длъжни да изменят своя работен график, за да работят през нощта, или да си вземат отпуска по времето на месец Рамадан дори ако се налага могат да излязат в неплатен отпуск. Ако това е невъзможно, те са длъжни да си търсят друга работа, където биха могли да съвместяват своите религиозни и мирски задължения. " За онзи, който се бои от Аллах, Той ще стори изход, и ще му даде препитание, оттам откъдето не е предполагал.” (Фатава ал-Леджна ад-Даима 10/233,235).
Изпитите на студентите не могат да бъдат извинителна причина за прекъсване на говеенето по време на месец Рамадан. На студентите не е позволено да се подчиняват на своите родители в съвета им да прекъснат говеенето си, заради изпитите, защото не може да има подчинение на създанията, ако то води до неподчинение на Създателя. (Фатава ал-Леджна ад-Даима 10/241).
28) Болният, който се надява, че ще оздравее, е длъжен да изчака, докато не му стане по-добре, и след това трябва да отговее пропуснатото на када’а; за него не е достатъчно само да нахрани бедняк. Страдащият от хронично заболяване и изгубилия надежда за оздравяване, а така също престарелите хора, които не са в състояние и нямат сила да говеят, са длъжни за всеки пропуснат ден[като изкупление фидия] да нахранят бедняк с половин са'а от разпространената храна в тяхната страна. (Половин са'а е приблизително равна на един и половина килограма от ориз). Разрешено е това [изкуплението фидия] да го направят едновременно за един ден в края на месец Рамадан, или да хранят един бедняк всеки ден. Решението[изкуплението фидия] за храненето на бедняк е взето от текст на айет в Свещения Коран, и затова не бива да се заменя с даването на пари. (Фатава ал-Леджна ад-Даима 10/198)
Ако болният не говее по време на месец Рамадан, очаквайки да оздравее, за да отговее пропуснатото на када’а, след това открие, че неговата болест е хронична, той е длъжен да нахрани бедняк за всеки пропуснат ден. (От фетвите на шейх Ибн Усеймин).
Ако човек очаква да оздравее от болестта си и има надежда да се поправи, но умре, то нито за него, нито за роднините му остава нещо за изпълнение. Ако болестта се смята за хронична, така че болният да не може да говее и трябва да храни бедняк за всеки пропуснат ден, но след известно време с напредъка в съвременната медицина се намери средство или лекарство за лечение, което той може да използва и се излекува, тогава той не е длъжен да отговява пропуснатите дни, защото той е правил онова, което е бил длъжен да прави към момента на своето състояние. (Фатава ал-Леджна ад-Даима 10/195).
29) Ако човек е болен, след това оздравее и е в състояние да отговее пропуснатите дни на када’а, но не го прави, защото умира, тогава трябва да се вземат пари от имущество за да се нахрани бедняк за всеки пропуснат ден. Ако някой от неговите роднини пожелае да отговее вместо него пропуснатите дни, тогава това е допустимо, защото е предадено в двата сборника “ас-Сахих”, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: "Който умре, и има задължение да отговява [пропуснати дни], нека неговите роднини ги отговеят вместо него " (от Фатава ал-Леджна ад-Даима, раздел Даав'а, 806).
Няма коментари:
Публикуване на коментар