Говеенето за възрастните, неспособните и изнемощелите
30) Неспособните, изнемощели и възрастни хора, които са загубили своята сила и с всеки изминат ден стават все по-слаби, приближавайки се до смъртта, не трябва да говеят и на тях им е позволено да не говеят, при условие, че говеенето ще им бъде изключително трудно. Ибн Аббас радияллаху анхума, коментирайки айета: “А за които говеенето е трудно, следва да дадат откуп, като нахранят бедняк.”/2:184/, е казал, този айет не е отменен. Това се отнася за старите мъже и жени, които не могат да говеят, затова са длъжни да хранят бедняк всеки ден. (ал-Бухари, Китаб ат-Тефсир, Бааб Айамен Ма'дудат)
Тези, които са достигнали пределна възраст и мислите им са в безпорядък [старческо слабоумие], не са длъжни да говеят, и семействата им не трябва да правят нищо, заради тях, защото от такива хора отпада отговорността за делата им. Ако по някое време те са с разума си, а в друго са объркани [изпаднат в старческо слабоумие], то те трябва да говеят, когато са наред, и не са длъжни да говеят, когато са объркани. (виж. Меджалис шахр Рамадан, Ибн Усеймин, стр. 28)
31) На онези, които се сражават с врага или са обградени от него, и ако говеенето ще ги омаломощи толкова, че те няма да могат да се сражават, им е позволено да прекъснат говеенето си, дори ако не са на път. Ако им се наложи да прекратят говеенето си преди битката, те могат да го сторят.
Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, веднъж преди битка е казал на своите сподвижници: "На сутринта ви предстои да се срещнете с вашия враг и прекъсване на говеенето ще ви направи по-силни, затова разговейте!" (Муслим, 1120, Абд аль-Баки. Това също е поддържано от шейх ал-Ислям Ибн Теймийа. Учените на Шам са публикували тази фетва във връзка с монголо-татарското нашествие).
32) Ако причината за прекратяване на говеенето е очевидна, като болест например, то болният може да яде и пие открито, но ако причината е скрита, като менструален цикъл например, то по-добре е да се яде и пие тайно, за да не се навлече гнева и излишни обвинения.
Намерението ниет по време на говеенето
33) Намерението ниет е необходимо условие, както за задължителното говеене фард, така и за другите видове обезателно говеене, такива като изпълнение за пропуснати дни када’а и изкуплението кефарет, защото Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е казал: "Няма говеене за онзи, който не е възнамерил [който няма ниет] да говее от предишната нощ." (Абу Дауд, 2454. Редица учени, такива като ал-Бухари, ан-Насаи, ат-Тирмизи и др. смятат че този хадис е във форма маукуф [т.e. в такава редакция на хадиса, когато в неговата съдържателна част се свеждат не словата на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, непосредствено, а чрез изказвания на сподвижниците, основаващи се на словата и постъпките на Пророка салляллаху алейхи ве селлем. – Бел. на преводача] виж Талхис ал-Хубайр, 2/188)
Намерение ниет може да бъде изявено във всеки момент на нощта, дори това да е станало непосредствено преди началото на утринното зазоряване феджър. Намерението ниет означава решимост в сърцето да се направи нещо. Произнасянето на намерението ниет на глас е нововъведение бид'а (непозволено нововъведение), и всеки, който знае, че утре ще бъде един от дните на месец Рамадан и желае да говее, е длъжен да изяви намерение за говеене. (Маджму Фатава шейх ал-Ислям, 25/215). Ако човек има намерение да разговее през деня, но не го стори, то съгласно най-вярното мнение на учените, неговото говеене остава действително; той е подобен на човекът, който е възнамерявал да каже нещо по време на молитвата намаз, но не го е сторил. Някои учени смятат, че в този случай говеенето е нарушено, защото намерението е изчезнало, и за да се избегнат грешките той следва по-късно да отговее на када’а този ден. Що се отнася до вероотстъпничеството муртад, то анулира намерението безспорно.
Човекът, говеещ в месец Рамадан няма нужда да повтаря намерението си всяка вечер в течение на целия Рамадан; за него е достатъчно да има намерение за говеене преди началото на месеца. Ако намерението ниет е прекъснато, за да се прекрати говеенето, заради пътуване или болест, то тогава човека е длъжен да възобнови своето намерение за говеене, след като основанието за прекъсване на говеенето повече не действа.
34) Изявление на намерението ниет в нощта преди говеенето не е общо условие за доброволното допълнително говеене нафиле, защото в хадис предаден от Айша радияллаху анха, се казва: "Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, веднъж влезе при мен и каза: "При вас има ли нещо (за ядене)? Ние казахме: "Не.", "Тогава аз ще говея " (Муслим, 2/809, Абд ал-Бааки).
Но в случаите с особените доброволни видове говеене, такива като говеенето в дните Арафат и Ашуре, за да не се сбърка, по-добре да се изяви намерението ниет от предишната вечер.
35) Ако човек започне обезателен вид говеене, като отговяването на када’а за пропуснатото през месец Рамадан, или за изпълнение на обещание незир, или говеене като акт на изкуплението кефарет, той е длъжен да завърши говеенето си, и не му е позволено да го прекъсва, ако няма сериозно основание за това. В случаите с доброволното говеене нафиле, "Човек, говеещ доброволно решава по свой избор, дали да завърши говеенето си до край, или да разговее" (Ахмед, 6/342), дори да няма причина за разговяване.
"Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е ставал сутрин като говеещ, а след това е приемал храна." (Сахих Муслим, предадено по история за ал-Хайс, като му подарили храна, когато бил в дома на Айша; 1154, Абд ал-Баки).
Ще бъде ли обаче възнаграден онзи, който вече е разговял безпричинно и за времето прекарано в говеене? Някои учени казват, че той няма да бъде възнаграден (ал-Маусуат ал-Фикхия, 28/13), затова ще бъде по-добре за говеещия доброволно да завърши своето говеене, ако няма съществена и принудителна причина за прекратяване на говеенето.
36) Който разбере непосредствено след изгрева на утринното зазоряване феджър, че месец Рамадан е започнал, той е длъжен да прекъсне с яденето и пиенето през останалата част на деня, и е длъжен да отговее на када’а по-късно този ден, според мнението на болшинството учени, Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е казал: "Няма говеене онзи, който от вечерта не е имал намерение да говее. " (Абу Дауд, 2454).
37) Ако затворник или пленник узнае, че месец Рамадан е започнал, или види появата на нова луна, или на него му е казано от правдив човек за това, то той е длъжен да говее. Ако той не знае, кога започва месец Рамадан, е длъжен да се опита сам за себе си (чрез иджтихад) да определи това и да постъпи в съответствие с онова, което смята за най-вероятно. Ако по-късно разбере, че говеенето му е съвпаднало с Рамадан, то това се смята за действително, съгласно мнението на болшинството учени, и ако говеенето му е започнало след началото на Рамадан, това също се смята за действително, съгласно мнението на повечето от учените, но ако говеенето му е започнало преди да настъпи месец Рамадан, то това вече е неприемливо, и той е длъжен да отговее на када’а. Ако част от говеенето му съвпадне с Рамадан, друга част не, то при тази ситуация за действителни се смятат дните, съвпаднали с месец Рамадан и настъпилите след завършването на месеца дни, които той е говял преди началото на Рамадан, по този начин се анулират. В случай че точните дати за начало и край на месец Рамадан така и не се изяснят, то говеенето може да се смята за действително, защото той е направил всичко, което е могъл по силите си, и Аллах не възлага на душата нищо, освен възможното за нея. (ал-Маусуат ал-Фикхия, 28/84).
Кога започва и кога завършва говеенето?
Ифтар и Имсак
38) Когато диска на слънцето напълно изчезне, говеещият е длъжен да разговее, без да обръща внимание на червеното зарево, оставащо на хоризонта, защото Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: "Когато оттам се появи нощта и денят изчезне оттам, и слънцето залезе, говеещия трябва да разговее." (ал-Бухари, ал-Фатх, 1954, указано в Маджмуа ал-Фатава, 25/216).
Според Сунната е препоръчително да се избързва с разговяването ифтар. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, не е извършвал вечерната молитва акшам намаз, докато не разговее, дори това да е било с глътка вода. (ал-Хаким, 1/432, ас-Силсиля ас-Сахиха, 2110).
Ако говеещият не може да намери нищо за разговяване, той е длъжен с намерение в сърцето си да разговее, а не да си смуче палеца, както някои хора правят. Говеещият трябва да се пази от разговяване преди установеното време за ифтар, защото "Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е видял хора, окачени за своите жили с разкъсани кървящи устни, и когато попитал за тях, му казали, че това са тези, които са разговявали преди да настъпи времето за ифтар." ( Достоверен хадис според Ибн Хузейма, 1986, и в Сахих ат-Таргиб,1/420). Който е убеден или смята, по всяка вероятност, че има съмнение, за това че е разговял преди залеза магриб, е длъжен да отговее на када’а този ден, защото за основа се смята скриването на деня. (Фатава ал-Леджна ад-Даима 10/2870)
39) Когато настъпи утринното зазоряване феджър, това е бяла светлина, проникваща на хоризонта от изток, говеещият трябва да прекрати веднага с храната и пиенето, независимо дали е чул или не езан. Ако той знае, че муеззинът вика езан на разсъмване, той е длъжен да спре с храната и пиенето, веднага щом чуе езан, но ако муеззина вика езан преди утринното зазоряване феджър, той може да продължи да яде и пие. Ако говеещият не знае за обичайното поведение на муеззина, или има различия между муеззините, и говещия не може да определи за себе си времето на феджър, както това често се случва в градовете, поради осветяване и здания, той следва да се обърне към печатните разписания, ако те са основават на правилни изчисления.
Твърдението, че за да се избегне грешка, трябва да се спре с яденето и пиенето десет минути преди да настъпи утринното зазоряване феджър, е нововъведение бид’а. Някои разписания имат отделна графа за "имсак" (прекратяване на ядене и пиене) и отделна графа за феджър, но това противоречи на шерията.
40) Мюсюлманите, живеещи в градове, където има ясно редуване на деня и нощта на всеки двадесет и четири часа, са длъжни да говеят, докато съществува различаване между деня и нощта. В някои местности няма различаване между деня и нощта и мюсюлманите там са длъжни да говеят съгласно разписанието на най-близкия град, където има ясно различаване на дена и нощта.
Неща, нарушаващи говеенето
41) Освен месечният менструален цикъл хайд и след родовото кръвотечение нифас съществуват други неща, които се разглеждат като нарушаващи говеенето, но само при наличието на минимум едно от трите условия: А) Ако човек знае, че той нарушава говеенето, а не е невежа; Б) Ако той осъзнава, какво прави и не е забравил, че говее; В) Ако той върши това по своя воля без принуда.
Сред нещата, нарушаващи говеенето има действия, включващи в себе си отделянето на вътрешна течност, такива като полово сношение, повръщане, менструация и кръвопускане, както и действия, включващи в себе си поглъщане на храна и течности. (Маджму ал-Фатава, 25/148)
42) Сред нещата, нарушаващи говеенето, които се класифицират като храна и питиета, са такива като приема на лекарства и таблетки за орална употреба, или инжекции от хранителни добавки или преливане на кръв.
Инжекциите, които се дават не да заменят храната и течностите, а се използват за планомерно лечение, като пеницилина и инсулина, или тонизиращо средство или ваксина, не нарушават говеенето, независимо дали са слагат мускулно или венозно. (Фатава Ибн Ибрахим, 4/189). Но за да се избегнат грешките, всички тези инжекции трябва да се слагат през нощта.
При хемодиализа, когато кръвта се изтегля, филтрира и “пречиства” и се връща обратно, обогатена с химически препарати или хранителни добавки, като захари и соли, то се счита, че говеенето се нарушава. (Фатава ал-Леджна ад-Даима, 10/190)
Съгласно най-вярното мнение, клизмите, капките за очи, капките за уши, ваденето на зъби и лечението на рани не нарушават говеенето. (Маджму Фатава шейх ал-Ислям, 25/233,25/245).
Използваните за инхалации при астма кислородни маски не нарушават говеенето, защото сгъстения газ, влизащ в дробовете не се смята за храна и потребността от него е постоянна в Рамадан и през останалото време.
Даването на кръв за анализ и изследвания не нарушава говеенето и се смята за позволено по силата на необходимостта. (Фатава ад-Да'ва: Ибн Бааз,979).
Лекарствата, като средства за гаргара не нарушават говеенето, при условие че не се гълтат. Ако някой си пломбира зъб и почувства привкус в гърлото, то това не нарушава говеенето. (от устните фетви на шейх Абд ал-Азиз Ибн Бааз).
Следните неща НЕ заразвалят говеенето:
‐ Промивка на ушите, капките за нос или назалните спрейове, ако се избягва гълтането, когато стигнат до гърлото.
‐ Таблетки, които се поставят под езика, за лекуване на ангина и стенокардия или гръдна жаба, ако се избягва гълтането, когато стигнат до гърлото.
‐ Нещо, което е поставено във влагалището, като вагинална свещичка, помпичка за вагинална промивка, влагалищна тръбичка лапароскоп или палец с цел медицинска експертиза.
‐ Поставяне на хормонален контрацептив, лапароскоп или спирала в матката.
‐ Поставяне на уретрален катетър в пикочния канал на мъж или жена, лапароскоп, оцветяващо вещество за диагностично изображение, лечение или за промиване на пикочния мехур.
‐ Пробиване на зъб, вадене на зъб, почистване на зъбите, използването на мисвак, или четка за зъби, ако се избягва гълтането, когато нещо достигне до гърлото.
‐ Жабуркане, гаргара или използването на пулвелизатор с лекарство за локално приложение в устата, ако се избягва гълтането, когато нещо достигне до гърлото.
‐ Подкожните, мускулните или венозните инжекции и системи. Тук се изключват използваните за обезпечаване на хранителни добавки.
‐ Кислород.
‐ Лекарствени средства и химически препарати, проникнали през кожата, като кремове, мазила и гелове.
‐ Поставяне на катетър или абокат във вените за диагностика, обработване на кръвоносните съдове, за лекуване на сърцето и другите органи.
‐ Използването на лапароскоп (инструмент, използван в хирургията, който се поставя в коремната област през малък разрез), за да се изследва перитонеума (мембрана, ципа, която покрива голяма част от вътрешните органи в коремната кухина) или да се извърши операция.
‐ Взимането на биопсия от черния дроб или другите органи, което не е съпроводено с даването на тинктури или други разтвори.
‐ Гастроскопия или ендоскопско изследване, ако не се използва вкарване на хранителни разтвори или други питателни вещества.
‐ Вкарването на всякакъв инструмент или лекарствено средство за лечение до главния мозък или гръбначния стълб.
43) Всеки, който преднамерено яде и пие през деня в месец Рамадан без уважителна причина, извършва огромен грях (кабира), и е длъжен да се разкае искрено, и по-късно да отговее на када’а този ден. Ако той е нарушил говеенето си с приемане на забранени харам неща, като пиене на алкохол, то това увеличава неговия грях. При всички случаи, той е длъжен искрено да се покае и да говее повече допълнително нафиле, както и да извърши повече допълнителни поклонения, за да избегне разрив и намаление в записването на задължителните си постъпки, и може би Аллах да приеме неговото покаяние.
44) "Ако говеещия е забравил и е ял и пил, нека продължи своето говеене, защото Аллах го е нахранил и го е напоил." (ал-Бухари, Фатх,1933).
Съгласно друг вариант на този хадис, "Той не е длъжен да отговее на када’а, нито пък да дава изкупление кефарет."
Ако някой види говеещ, че яде, защото е забравил за говеенето си, е длъжен му напомни, защото в айета е казано:"… И си помагайте един другиму в праведността и благочестивостта…"/5:2/, и в хадис е споменато, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: "Ако забравя, напомнете ми!"; а така също и съгласно принципа, че (порицанието мункар) лошата постъпка, трябва да бъде поправена. (Меджалис Шахр Рамадан, Ибн Усеймин, стр. 70)
45) Онези, които трябва да прекъснат говеенето си, за да спасят живота на някой в опасност, могат да прекъснат говеенето си и по-късно да отговеят този ден на када’а. Това се прилага, когато някой се дави или е необходимо да се гаси пожар.
46) Ако човек е длъжен да говее, но той не нарочно е имал полово сношение през деня в месец Рамадан, по собствено желание, когато двата интимни органа (гениталии) взаимно се докоснат и главичката на пениса влезе във влагалището, то говеенето му се прекъсва, независимо дали е имало еякулация (изхвърляне на семенна течност) или не, и говеещият е длъжен да се покае. Той следва да говее през останалата част от деня и е длъжен да отговее на када’а по-късно този ден ида даде за изкупление кефарет, защото в хадис изложен от Абу Хурейра радияллаху анху, се казва: "Когато седяхме с Пророка алейхи саляту ве селям, дойде един човек и каза: "О, Пратенико на Аллах! Аз съм погубен!" Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, попита: "Какво се е случило с теб?" Той каза: "Бях в интимна близост с жена ми, независимо че говея. " Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза: "Имаш ли роб, който да освободиш? " Той отговори: "Не". Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, попита: "Ще можеш ли да говееш два месеца подред?" Той каза: "Не" Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, попита: "Имаш ли с какво да нахраниш шестдесет бедняка?" Той отговори: "Не…" (ал-Бухари, Фатх, 4, номер 1936).
Това правило се прилага в случаите на прелюбодеяние (зина), хомосексуализъм (ливат) и осъществяването на полов контакт между животни и хора (зоофилия).
47) Ако говеещ иска да има полово сношение със съпругата си, но наруши говеенето си, като първо е ял, то неговия грях е много по-сериозен, защото той нарушава светостта на месеца два пъти, с ядене и полов акт. При този случай, задължителността на изкуплението кефарет става още по-определено и хитруването му още по-пагубно. Той е длъжен искрено да се разкае. (виж Маджму ал-Фатава. 25/262).
48) Целувка, милувка, прегръдка, докосване и нееднократно разглеждане на съпругата или наложницата, ако мъжът може да се контролира, са допустими, защото в двата сборника “Сахих” се предава от Айша радияллаху анха, че "Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е целувал и прегръщал своите жени, когато е говеел, но той превъзходно е контролирал своята страст. "
Що се отнася до ал-хадис ал-кудси: "Той се отделя от жените, заради Мен", това се отнася за половия акт.
Но ако човек се възбужда бързо и не е в състояние да се контролира, то тогава не му е позволено да целува или прегръща жена, защото това води до нарушаване на говеенето, защото той не е уверен, че ще избегне еякулация или полов акт. Всевишният Аллах в ал-хадис ал-кудси е казал: "И той оставя страстта си, заради Мен".
Ислямският принцип според шерията е такъв, че това, което води до категорична забрана харам, то също е харам.
49) Ако човек има полов акт и утринното зазоряване феджър е настъпила, то той е длъжен да прекрати половото сношение, и неговото говеене ще бъде действително, дори ако е имало еякулация след прекратяването на акта, но ако акта продължава след разсъмване, той е нарушил говеенето, и е длъжен да се покае искрено, да отговее този ден на када’а, и да даде кефарет за изкупление.
50) Ако настъпи утрото, а човека е в състояние джанаба (нечист след полов акт или полюция), това не влияе на говеенето му. На него или на нея им е позволено да закъснеят с пълното умиване гусль, след изгрева на слънцето, независимо дали това е следствие от полов акт или след менструация хайд, или нифас кръвотечение след раждането, но по-добре е да се побърза с пълното умиване гусль, за да се успее за молитвата.
51) Ако говеещия спи и има полюция, то това не нарушава говеенето му, съгласно консенсус между учените (иджма), и той следва да продължи с говеенето си.
52) Ако човек има отделяне на семенна течност през деня на месец Рамадан от нещо, за което няма сили да се въздържи, като докосване или непрекъснато гледане към жена, той е длъжен да се покае искрено пред Аллах и да говее останалата част на деня и по-късно да отговее на када’а. Ако човек започне да мастурбира, но след това се спре и не изхвърли семенна течност, той е длъжен да се покае, но не трябва да отговява този ден на када’а по-късно, защото не имал изхвърляне на семенна течност. Говеещият е длъжен да страни от всичко, което може да провокира неговите страсти, и той е длъжен да отхвърля всяка лоша мисъл идваща му наум. Нещо повече, съгласно най-вярното мнение, ако има отделяне на течен секрет мази, то той не нарушава говеенето.
Отделянето на вади, гъсто лепкаво вещество, излизащо след уриниране, без чувство на сладострастие, не нарушава говеенето, и човек не е длъжен да взема гусль, но трябва да измие половите си органи (истинджа’) и да вземе абдест. (Фатава ал-Леджна ад-Даима, 10/279).
53) “Който повърне непреднамерено, не е длъжен да отговее на када’а пропуснатото по-късно, но който специално предизвиква повръщане, е длъжен по-късно да отговее на када’а пропуснатото.” (Сахих хадис, сведен от ат-Тирмизи, 3/89).
Този, който предизвиква умишлено повръщане, чрез натискане с пръсти в гърлото, или чрез натиск на корема, или преднамерено като вдиша отблъскваща миризма, като гледа нещо, което предизвиква повръщане, е длъжен да си отговее на када’а пропуснатото. Ако говеещият почувства, че аха да повърне, а след това му олекне, това не нарушава говеенето, защото то е извън неговия контрол, но ако повърнатото вещество стигне до устата и той го погълне обратно, това нарушава говеенето му. Ако говеещият почувства слабост в стомаха, не бива да спира позивите за повръщане, защото това може да му навреди. (Меджалис Шахр Рамадан, Ибн Усеймин, 67).
Ако говеещият преднамерено погълне нещо останало между зъбите му, или то е токова малко, че той не може да определи, че то е било там, или пък го изплюе, това се смята за част от слюнката и не нарушава говеенето. Но ако то е достатъчно голямо, за да бъде изплюто, той е длъжен да го изплюе. Ако го изплюе, тогава се смята за нормално, но ако го глътне, то нарушава говеенето му. (ал-Мугни 4/47)
Ако то може да се разтвори в устата, напълно или частично, и има вкус или сладост, то е забранено харам да се дъвче. Ако всяко подобно вещество достигне до гърлото и стомаха, то това нарушава говеенето.Ако човек изплюе водата, след като си е изплакнал устата, на говеенето му не може да повлияе никаква влажност или мокрота, която след това е останала, защото това е никак не е невъзможно да бъде избегнато. (Фатава ал-Леджна ад-Даима, 10/264)
Ако на говеещият са повредени венците или кървят след използването на мисвак, то не му разрешено да поглъща кръвта, той е длъжен да я изплюе. Ако някаква част от кръвта обаче проникне в гърлото случайно, непреднамерено, то няма повод за безпокойство. По същият начин, когато човек има позив за повръщане и то стига до гърлото, но после се спуска обратно в стомаха без негово намерение това да се случва, неговото говеене все още е действително. (Фатава ал-Леджна ад-Даима, 10/254).
Относно лигавата слуз, която изтича от носа и синусите, както и храчките идващи от гърдите и пречистването на гърлото е тя е преглътната преди да стигне до устата, това не нарушава говеенето, тъй като това е проблем, с който се сблъскват всички хора; но ако се погълне, след като е стигнала до устата, то това нарушава говеенето. Обаче ако тя се погълне непреднамерено, това не нарушава говеенето. (Фатава ал-Леджна ад-Даима,10/276).
Не се одобрява (мекрух е) да се пробва храната без това да е наложително, тъй като то подлага на риск нарушаването на говеенето. Примери за случаи, когато е необходимо да се пробва храната може да бъде сдъвкването на храната от майката за бебето, когато тя няма друг начин да го нахрани, или пък пробването на храната, за да се убеди, че тя не е развалена и пробване на храна при покупка.
Предава се с думи от Ибн Аббас радияллаху анхума, “Няма нищо лошо в пробването на оцета или нещо, което трябва да се купи.” (Този хадис е определен като надежден хасан в ал-Ирва ал-Галил, 4/86; виж ал-Фатх, разяснение на Баб Игтисал ас-Саим, Китаб ал-Сиям).
54) Използването на мисвак по всяко време на деня, дори мисвака да е пресен, е сунна за онзи, който говее. Ако говеещият използва мисвак и усети горчив или друг вкус от него, и глътне това, или изкарва мисвака от устата и види слюнка върху него, след това га слага обратно в устата и глътне слюнката, това не нарушава говеенето (ал-Фатава ас-Са’дийа, 245). Говеещият е длъжен да избягва онези видове мисвак, които съдържат в себе си разтворими вещества, такива, като зеления мисвак, или пък мисвак с вкусови добавки на лимон или мента. Говеещият е длъжен да изплюе и най-малкото парче, което се е отделило от мисвака в устата му. Той не трябва да го поглъща преднамерено, но ако това стане случайно, няма вреда в него.
55) Ако говеещият се наранил или страда от кръвотечение от носа, или случайно в устата му попадне вода или бензин, то това не нарушава говеенето му. Ако прах, дим или муха случайно попаднат в неговата уста, то това не нарушава говеенето. Също така и нещата, които е невъзможно да се избегнат при гълтане, като слюнка или прах от суха земя не нарушават говеенето. Ако човек събере достатъчно количество слюнка в устата, след това специално я погълне, то това не нарушава говеенето, съгласно най-вярното мнение. (ал-Мугни, Ибн Кудама, 3/106).
Ако сълзите попаднат в гърлото, или ако човек използва гел за коса или мустаци, или използва къна, а след това усети вкуса им в гърлото си, то това не нарушава говеенето. Използването на къна, сенки за очи или гелове не нарушава говеенето. (виж Маджму ал-Фатава, 25/233,25/245). Това също така се отнася и за кремовете, използвани за овлажняване и омекотяване на кожата. Няма нищо лошо във вдишването на благовония, използването на парфюмерия или ароматизирани кремове и т.н. Няма нищо лошо ако говеещият използва бахур, при условие, че той не го използва като средство за пушене. (Фатава ал-Леджна ад-Даима, 10/314).
По-добре е да не се използва зъбна паста през деня и да се отложи това за вечерта, защото тя има много силен привкус.(ал-Меджалис, Ибн Усеймин, стр. 72)
56) Желателно е по време на говеене да не се извършва процедурата хиджама кръвопускане. Съществуват различия в мнението по този въпрос. Ибн Теймийа рахимеху Аллах е смятал, че на който са му извършили кръвопускане, е нарушил говеенето си, а онзи, който го извършва не нарушава говеенето си.
57) Пушенето нарушава говеенето, и то не може да бъде оправдание за избягване на говеенето. И как може грехът да бъде оправдание?
58) Влизането във водата или увиването с влажни дрехи за прохлада не нарушава говеенето. Няма нищо лошо в обливането на главата с хладка вода, за да се избегне жегата и жаждата. Плуването не се одобрява, защото може да се наруши говеенето с гълтане ан вода. Ако работата на говеещият е свързана с гмуркане и той е уверен, че в устата му няма да попадне вода, то в това няма нищо лошо.
59) Ако човек яде, пие или се съвкуплява, мислейки, че още е нощ, след това осъзнае, че вече е настъпило утринното зазоряване феджър, то в това няма никаква вреда, защото в айета ясно се указва за позволението на тези неща докато човек е уверен, че вече е настъпила утринното зазоряване феджър.
Абдурраззак е предал чрез достоверен сахих иснад от Ибн Аббас радияллаху анхума: “Аллах ти е разрешил да ядеш и пиеш, докато у теб не остане никакво съмнение.” (Фатх ал-Бари, 4/135; Такова е и мнението на Шейх ал-Ислям Ибн Теймийа, Маджму ал-Фатава, 29/263)
60) Ако човек разговее, мислейки че слънцето вече е залязло, а то още не е залязло, то съгласно мнението на болшинството учени, той е длъжен да отговее този ден на када’а, защото тук принципа е такъв, че денят продължава, и че явното не може да бъде отхвърлено в полза на съмнителното. (Шейх ал-Ислям Ибн Теймийа е считал, че човек в такава ситуация не е длъжен да отговява на када’а по-късно.)
61) Ако е настъпила утринното зазоряване феджър, а храната или водата са още в устата, то учените са на едно мнение, че трябва да се изплюят, и това говеене ще бъде валидно. Това е подобно на правилото за онзи, който е забравил и яде или пие, а след това си спомня, че трябва да говее. Ако той побърза да изплюе храната или водата от устата си, то говеенето му ще бъде действително.
Правилата на говеене за жената
62) Жена, която е достигнала полова зрялост, но се стеснява да каже, и затова не говее, е длъжна да се покае искрено и да отговее пропуснатите дни на када’а, както и да нахрани бедняк за всеки пропуснат като изкупление кефарет за закъснението, ако настъпи следващия месец Рамадан, а тя все още не е компенсирала тези дни. Нейното положение е подобно на жената, която е говяла, когато е била в менструален цикъл и се е стеснявала от това, а след това не е отговяла пропуснатите дни. Ако жената не знае точно, колко дни е пропуснала, следва да говее, докато не бъде достатъчно уверена, че е отговяла пропуснатите дни, които не е компенсирала от предишния Рамадан, и за свеки ден трябва да даде кефарет за всеки ден. Това тя може да стори по време на говеенето или отделно, в зависимост от нейните възможности.
63) Омъжената жена може да говее само с разрешение на своя съпруг (с изключение в Рамадан), ако мъжа й си е в къщи, а ако той не е в къщи, а е на път, то разрешение не се иска.
64) Когато жена, която е в менструален цикъл, види бяло вещество, което идва от матката, след като цикъла завърши, посредством което жената разбира, че става чиста тахира, тя е длъжна да изяви намерение ният от предишната вечер да говее и през следващия ден трябва да говее. Ако тя е в неведение относно своята чистота тахира, е длъжна да постави парче памук или нещо подобно, и ако то излезе чисто, е длъжна да говее; а ако започне отново да й тече кръв, то следва да прекрати с говеенето, тъй като това нарушава говеенето, докато не приключи менструалния цикъл. (Фатава ал-Леджна ад-Даима,10/154)
Ако кръвотечението продължи до акшам, а тя вече е говяла, като е имала намерение от предишната вечер, то говеенето й е действително. Ако жената чувства движение на менструалната кръв вътре в себе си, но тя излезе, след като слънцето залезе, то нейното говеене е действително и не се изискват компенсации. Ако месечното или след родовото кръвотечение спрат през нощта, и жената има намерение да говее, но изгрева идва преди тя да успее с пълното умиване гусль, то съгласно всички учени нейното говеене е действително. (Ал-Фатх, 4/148).
65) Ако жената знае, че нейния месечен цикъл ще настъпи утре, тя следва запази намерението си за говеене и да го продължи. Тя не трябва да прекъсва говеенето си, докато с очите си не види менструална кръв.
66) За жена в менструален цикъл е по-добре да остане в естественото си състояние и да е доволна от това, което Аллах е постановил за нея, и да не предприема никакви лекарства, за да предотврати кръвотечението. Тя е длъжна да бъде доволна, че Всевишният Аллах приема от нея това, че разговява по време на месечен менструален цикъл и след родово кръвотечение, и след това отговява на када’а тези пропуснати дни. Ето такива са били майките на правоверните и жените на предшествениците салаф. (Фатава ал-Леджна ад-Даима, 10/151). Нещо повече, има медицинско свидетелство, доказващо, че много неща, използвани за прекратяване на кръвотечението, в действителност са вредни, и много жени са пострадали от нерегулярните месечни цикли, които са резултат от това.
67) Кръвта при истихада ( не менструално вагинално кръвотечение) никак не влияе на говеенето.
68) Ако на бременна жена се случи да пометне в стадий на формиране на различните органи и членове, такива, като глава или ръка, то подобен случай се случай се разглежда като след родово кръвотечение нифас, и жената не говее; ако обаче пометването е станало в ранните стадии на бременността, то жената се смята в състояние на истихада, и на нея се вменява говеенето. (Фатава ал-Леджна ад-Даима, 10/224).
Ако жената стане чиста след нифас преди да изтече четиридесетдневния срок, то тя следва да говее, да извърши пълното умиване гусль, за да изпълнява молитвата намаз. (ал-Мугни ма’а ал-Шахр ал-Кябир,1/360). Ако нейното кръвотечение се върне в течение на четиридесетдневния срок след раждането, то тя следва да прекрати говеенето, защото се смята, че все още е нифас. Ако кръвотечението продължава след четиридесетдневния срок, тя трябва да има намерение за говеене и да извърши пълното умиване гусль (съгласно мнението на болшинството от учените), и всяко кръвотечение след четиридесетдневния срок се смята за състояние на истихада, докато това не съвпадне с нейния месечен цикъл, тогава се смята за менструална кръв. Когато кърмачка говее през деня и през нощта види петно от кръв, а през деня е била чиста, то нейното говеене е действително. (Фатава ал-Леджна ад-Даима, 10/150).
69) Съгласно най-вярното мнение, жената, която е бременна или кърмеща, се разглежда като, онзи, който е болен, затова на нея й е позволено да не говее, като по-късно тя отговее само пропуснатите дни, без значение дали тя се опасява за детето или не.
Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Аллах е облекчил задължението за говеене и част от молитвата намаз на пътника, и е облекчил задължението за говеене на бременните и кърмещите жени.” (ат-Тирмизи, 3/85, като е казал, че хадиса е надежден хасан).
Ако бременна жена говее и има някакво кръвотечение, то нейното говеене е действително; това изобщо не влияе на говеенето. (Фатава ал-Леджна ад-Даима, 10/225).
70) В случаят, когато жената е длъжна да говее и нейния мъж е имал полов акт с нея през деня на месец Рамадан със съгласието й, тогава правилото, прилагано към него, се отнася също така и за нея. Обаче ако той е принудил жена си за полов акт без съгласието й, тя е длъжна с всички сили да се съпротивлява, и не трябва по-късно дава кефарет за изкупление.
Ибн Акил рахимеху Аллах е казал: “Когато мъжът е извършил полов акт с жена си през деня в месец Рамадан, докато тя е спала, то жената не е длъжна да дава изкуплението кефарет.”
Но, за да няма грешка, тя е длъжна да отговее този ден по-късно на када’а. (Шейх ал-Ислям Ибн Теймийа се е придържал към мнението, че това не обезценява изобщо нейното говеене).
Жената, която знае, че нейния мъж не може да се контролира, е длъжна да се държи далече от него и през деня да не се разкрасява.
Жената е длъжна да отговее на када’а, онези дни, които е пропуснала през Рамадан, дори ако го прави без знание на съпруга си. Това не е условие за обезателното говеене на жена, когато се изисква разрешение на съпруга й. Ако жената започне да говее на када’а задължително ваджиб говеене, не й е позволено да прекрати говеенето, освен ако има законова причина. На нейният мъж не е позволено да я кара да разговява, когато тя говее на када’а пропуснат ден; на него не му е позволено да има полов акт с нея, и тя не бива да му се подчинява. (Фатава ал-Леджна ад-Даима, 10/353).
В случай на доброволно говеене, на жената не е позволено да започва задължителното говеене без разрешение на мъжа й, ако той е до нея (в къщи си е), защото в хадис, предаден от Абу Хурейра радияллаху анху, е споменато, че Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Нито една жена не трябва да говее без разрешение на мъжа си, когато той се намира до нея.” (ал-Бухари, 4793).
В заключение, това е всичко, което можах да напиша за основните моменти за говеенето.
Моля Всевишният Аллах да ни помогне, за да Го възхваляваме и споменаваме, да Му благодарим и да Му се покланяме по надлежен начин, да завърши нашия Рамадан с опрощение, и да ни опази от Огъня!
Аллах да благослови нашия Пророк Мухаммед,
Неговото семейство и сподвижници, и с мир да ги дари!
30) Неспособните, изнемощели и възрастни хора, които са загубили своята сила и с всеки изминат ден стават все по-слаби, приближавайки се до смъртта, не трябва да говеят и на тях им е позволено да не говеят, при условие, че говеенето ще им бъде изключително трудно. Ибн Аббас радияллаху анхума, коментирайки айета: “А за които говеенето е трудно, следва да дадат откуп, като нахранят бедняк.”/2:184/, е казал, този айет не е отменен. Това се отнася за старите мъже и жени, които не могат да говеят, затова са длъжни да хранят бедняк всеки ден. (ал-Бухари, Китаб ат-Тефсир, Бааб Айамен Ма'дудат)
Тези, които са достигнали пределна възраст и мислите им са в безпорядък [старческо слабоумие], не са длъжни да говеят, и семействата им не трябва да правят нищо, заради тях, защото от такива хора отпада отговорността за делата им. Ако по някое време те са с разума си, а в друго са объркани [изпаднат в старческо слабоумие], то те трябва да говеят, когато са наред, и не са длъжни да говеят, когато са объркани. (виж. Меджалис шахр Рамадан, Ибн Усеймин, стр. 28)
31) На онези, които се сражават с врага или са обградени от него, и ако говеенето ще ги омаломощи толкова, че те няма да могат да се сражават, им е позволено да прекъснат говеенето си, дори ако не са на път. Ако им се наложи да прекратят говеенето си преди битката, те могат да го сторят.
Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, веднъж преди битка е казал на своите сподвижници: "На сутринта ви предстои да се срещнете с вашия враг и прекъсване на говеенето ще ви направи по-силни, затова разговейте!" (Муслим, 1120, Абд аль-Баки. Това също е поддържано от шейх ал-Ислям Ибн Теймийа. Учените на Шам са публикували тази фетва във връзка с монголо-татарското нашествие).
32) Ако причината за прекратяване на говеенето е очевидна, като болест например, то болният може да яде и пие открито, но ако причината е скрита, като менструален цикъл например, то по-добре е да се яде и пие тайно, за да не се навлече гнева и излишни обвинения.
Намерението ниет по време на говеенето
33) Намерението ниет е необходимо условие, както за задължителното говеене фард, така и за другите видове обезателно говеене, такива като изпълнение за пропуснати дни када’а и изкуплението кефарет, защото Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е казал: "Няма говеене за онзи, който не е възнамерил [който няма ниет] да говее от предишната нощ." (Абу Дауд, 2454. Редица учени, такива като ал-Бухари, ан-Насаи, ат-Тирмизи и др. смятат че този хадис е във форма маукуф [т.e. в такава редакция на хадиса, когато в неговата съдържателна част се свеждат не словата на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, непосредствено, а чрез изказвания на сподвижниците, основаващи се на словата и постъпките на Пророка салляллаху алейхи ве селлем. – Бел. на преводача] виж Талхис ал-Хубайр, 2/188)
Намерение ниет може да бъде изявено във всеки момент на нощта, дори това да е станало непосредствено преди началото на утринното зазоряване феджър. Намерението ниет означава решимост в сърцето да се направи нещо. Произнасянето на намерението ниет на глас е нововъведение бид'а (непозволено нововъведение), и всеки, който знае, че утре ще бъде един от дните на месец Рамадан и желае да говее, е длъжен да изяви намерение за говеене. (Маджму Фатава шейх ал-Ислям, 25/215). Ако човек има намерение да разговее през деня, но не го стори, то съгласно най-вярното мнение на учените, неговото говеене остава действително; той е подобен на човекът, който е възнамерявал да каже нещо по време на молитвата намаз, но не го е сторил. Някои учени смятат, че в този случай говеенето е нарушено, защото намерението е изчезнало, и за да се избегнат грешките той следва по-късно да отговее на када’а този ден. Що се отнася до вероотстъпничеството муртад, то анулира намерението безспорно.
Човекът, говеещ в месец Рамадан няма нужда да повтаря намерението си всяка вечер в течение на целия Рамадан; за него е достатъчно да има намерение за говеене преди началото на месеца. Ако намерението ниет е прекъснато, за да се прекрати говеенето, заради пътуване или болест, то тогава човека е длъжен да възобнови своето намерение за говеене, след като основанието за прекъсване на говеенето повече не действа.
34) Изявление на намерението ниет в нощта преди говеенето не е общо условие за доброволното допълнително говеене нафиле, защото в хадис предаден от Айша радияллаху анха, се казва: "Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, веднъж влезе при мен и каза: "При вас има ли нещо (за ядене)? Ние казахме: "Не.", "Тогава аз ще говея " (Муслим, 2/809, Абд ал-Бааки).
Но в случаите с особените доброволни видове говеене, такива като говеенето в дните Арафат и Ашуре, за да не се сбърка, по-добре да се изяви намерението ниет от предишната вечер.
35) Ако човек започне обезателен вид говеене, като отговяването на када’а за пропуснатото през месец Рамадан, или за изпълнение на обещание незир, или говеене като акт на изкуплението кефарет, той е длъжен да завърши говеенето си, и не му е позволено да го прекъсва, ако няма сериозно основание за това. В случаите с доброволното говеене нафиле, "Човек, говеещ доброволно решава по свой избор, дали да завърши говеенето си до край, или да разговее" (Ахмед, 6/342), дори да няма причина за разговяване.
"Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е ставал сутрин като говеещ, а след това е приемал храна." (Сахих Муслим, предадено по история за ал-Хайс, като му подарили храна, когато бил в дома на Айша; 1154, Абд ал-Баки).
Ще бъде ли обаче възнаграден онзи, който вече е разговял безпричинно и за времето прекарано в говеене? Някои учени казват, че той няма да бъде възнаграден (ал-Маусуат ал-Фикхия, 28/13), затова ще бъде по-добре за говеещия доброволно да завърши своето говеене, ако няма съществена и принудителна причина за прекратяване на говеенето.
36) Който разбере непосредствено след изгрева на утринното зазоряване феджър, че месец Рамадан е започнал, той е длъжен да прекъсне с яденето и пиенето през останалата част на деня, и е длъжен да отговее на када’а по-късно този ден, според мнението на болшинството учени, Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е казал: "Няма говеене онзи, който от вечерта не е имал намерение да говее. " (Абу Дауд, 2454).
37) Ако затворник или пленник узнае, че месец Рамадан е започнал, или види появата на нова луна, или на него му е казано от правдив човек за това, то той е длъжен да говее. Ако той не знае, кога започва месец Рамадан, е длъжен да се опита сам за себе си (чрез иджтихад) да определи това и да постъпи в съответствие с онова, което смята за най-вероятно. Ако по-късно разбере, че говеенето му е съвпаднало с Рамадан, то това се смята за действително, съгласно мнението на болшинството учени, и ако говеенето му е започнало след началото на Рамадан, това също се смята за действително, съгласно мнението на повечето от учените, но ако говеенето му е започнало преди да настъпи месец Рамадан, то това вече е неприемливо, и той е длъжен да отговее на када’а. Ако част от говеенето му съвпадне с Рамадан, друга част не, то при тази ситуация за действителни се смятат дните, съвпаднали с месец Рамадан и настъпилите след завършването на месеца дни, които той е говял преди началото на Рамадан, по този начин се анулират. В случай че точните дати за начало и край на месец Рамадан така и не се изяснят, то говеенето може да се смята за действително, защото той е направил всичко, което е могъл по силите си, и Аллах не възлага на душата нищо, освен възможното за нея. (ал-Маусуат ал-Фикхия, 28/84).
Кога започва и кога завършва говеенето?
Ифтар и Имсак
38) Когато диска на слънцето напълно изчезне, говеещият е длъжен да разговее, без да обръща внимание на червеното зарево, оставащо на хоризонта, защото Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: "Когато оттам се появи нощта и денят изчезне оттам, и слънцето залезе, говеещия трябва да разговее." (ал-Бухари, ал-Фатх, 1954, указано в Маджмуа ал-Фатава, 25/216).
Според Сунната е препоръчително да се избързва с разговяването ифтар. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, не е извършвал вечерната молитва акшам намаз, докато не разговее, дори това да е било с глътка вода. (ал-Хаким, 1/432, ас-Силсиля ас-Сахиха, 2110).
Ако говеещият не може да намери нищо за разговяване, той е длъжен с намерение в сърцето си да разговее, а не да си смуче палеца, както някои хора правят. Говеещият трябва да се пази от разговяване преди установеното време за ифтар, защото "Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е видял хора, окачени за своите жили с разкъсани кървящи устни, и когато попитал за тях, му казали, че това са тези, които са разговявали преди да настъпи времето за ифтар." ( Достоверен хадис според Ибн Хузейма, 1986, и в Сахих ат-Таргиб,1/420). Който е убеден или смята, по всяка вероятност, че има съмнение, за това че е разговял преди залеза магриб, е длъжен да отговее на када’а този ден, защото за основа се смята скриването на деня. (Фатава ал-Леджна ад-Даима 10/2870)
39) Когато настъпи утринното зазоряване феджър, това е бяла светлина, проникваща на хоризонта от изток, говеещият трябва да прекрати веднага с храната и пиенето, независимо дали е чул или не езан. Ако той знае, че муеззинът вика езан на разсъмване, той е длъжен да спре с храната и пиенето, веднага щом чуе езан, но ако муеззина вика езан преди утринното зазоряване феджър, той може да продължи да яде и пие. Ако говеещият не знае за обичайното поведение на муеззина, или има различия между муеззините, и говещия не може да определи за себе си времето на феджър, както това често се случва в градовете, поради осветяване и здания, той следва да се обърне към печатните разписания, ако те са основават на правилни изчисления.
Твърдението, че за да се избегне грешка, трябва да се спре с яденето и пиенето десет минути преди да настъпи утринното зазоряване феджър, е нововъведение бид’а. Някои разписания имат отделна графа за "имсак" (прекратяване на ядене и пиене) и отделна графа за феджър, но това противоречи на шерията.
40) Мюсюлманите, живеещи в градове, където има ясно редуване на деня и нощта на всеки двадесет и четири часа, са длъжни да говеят, докато съществува различаване между деня и нощта. В някои местности няма различаване между деня и нощта и мюсюлманите там са длъжни да говеят съгласно разписанието на най-близкия град, където има ясно различаване на дена и нощта.
Неща, нарушаващи говеенето
41) Освен месечният менструален цикъл хайд и след родовото кръвотечение нифас съществуват други неща, които се разглеждат като нарушаващи говеенето, но само при наличието на минимум едно от трите условия: А) Ако човек знае, че той нарушава говеенето, а не е невежа; Б) Ако той осъзнава, какво прави и не е забравил, че говее; В) Ако той върши това по своя воля без принуда.
Сред нещата, нарушаващи говеенето има действия, включващи в себе си отделянето на вътрешна течност, такива като полово сношение, повръщане, менструация и кръвопускане, както и действия, включващи в себе си поглъщане на храна и течности. (Маджму ал-Фатава, 25/148)
42) Сред нещата, нарушаващи говеенето, които се класифицират като храна и питиета, са такива като приема на лекарства и таблетки за орална употреба, или инжекции от хранителни добавки или преливане на кръв.
Инжекциите, които се дават не да заменят храната и течностите, а се използват за планомерно лечение, като пеницилина и инсулина, или тонизиращо средство или ваксина, не нарушават говеенето, независимо дали са слагат мускулно или венозно. (Фатава Ибн Ибрахим, 4/189). Но за да се избегнат грешките, всички тези инжекции трябва да се слагат през нощта.
При хемодиализа, когато кръвта се изтегля, филтрира и “пречиства” и се връща обратно, обогатена с химически препарати или хранителни добавки, като захари и соли, то се счита, че говеенето се нарушава. (Фатава ал-Леджна ад-Даима, 10/190)
Съгласно най-вярното мнение, клизмите, капките за очи, капките за уши, ваденето на зъби и лечението на рани не нарушават говеенето. (Маджму Фатава шейх ал-Ислям, 25/233,25/245).
Използваните за инхалации при астма кислородни маски не нарушават говеенето, защото сгъстения газ, влизащ в дробовете не се смята за храна и потребността от него е постоянна в Рамадан и през останалото време.
Даването на кръв за анализ и изследвания не нарушава говеенето и се смята за позволено по силата на необходимостта. (Фатава ад-Да'ва: Ибн Бааз,979).
Лекарствата, като средства за гаргара не нарушават говеенето, при условие че не се гълтат. Ако някой си пломбира зъб и почувства привкус в гърлото, то това не нарушава говеенето. (от устните фетви на шейх Абд ал-Азиз Ибн Бааз).
Следните неща НЕ заразвалят говеенето:
‐ Промивка на ушите, капките за нос или назалните спрейове, ако се избягва гълтането, когато стигнат до гърлото.
‐ Таблетки, които се поставят под езика, за лекуване на ангина и стенокардия или гръдна жаба, ако се избягва гълтането, когато стигнат до гърлото.
‐ Нещо, което е поставено във влагалището, като вагинална свещичка, помпичка за вагинална промивка, влагалищна тръбичка лапароскоп или палец с цел медицинска експертиза.
‐ Поставяне на хормонален контрацептив, лапароскоп или спирала в матката.
‐ Поставяне на уретрален катетър в пикочния канал на мъж или жена, лапароскоп, оцветяващо вещество за диагностично изображение, лечение или за промиване на пикочния мехур.
‐ Пробиване на зъб, вадене на зъб, почистване на зъбите, използването на мисвак, или четка за зъби, ако се избягва гълтането, когато нещо достигне до гърлото.
‐ Жабуркане, гаргара или използването на пулвелизатор с лекарство за локално приложение в устата, ако се избягва гълтането, когато нещо достигне до гърлото.
‐ Подкожните, мускулните или венозните инжекции и системи. Тук се изключват използваните за обезпечаване на хранителни добавки.
‐ Кислород.
Анестезиологични газове, ако не ги дават на пациента като хранителни разтвори.
‐ Лекарствени средства и химически препарати, проникнали през кожата, като кремове, мазила и гелове.
‐ Поставяне на катетър или абокат във вените за диагностика, обработване на кръвоносните съдове, за лекуване на сърцето и другите органи.
‐ Използването на лапароскоп (инструмент, използван в хирургията, който се поставя в коремната област през малък разрез), за да се изследва перитонеума (мембрана, ципа, която покрива голяма част от вътрешните органи в коремната кухина) или да се извърши операция.
‐ Взимането на биопсия от черния дроб или другите органи, което не е съпроводено с даването на тинктури или други разтвори.
‐ Гастроскопия или ендоскопско изследване, ако не се използва вкарване на хранителни разтвори или други питателни вещества.
‐ Вкарването на всякакъв инструмент или лекарствено средство за лечение до главния мозък или гръбначния стълб.
43) Всеки, който преднамерено яде и пие през деня в месец Рамадан без уважителна причина, извършва огромен грях (кабира), и е длъжен да се разкае искрено, и по-късно да отговее на када’а този ден. Ако той е нарушил говеенето си с приемане на забранени харам неща, като пиене на алкохол, то това увеличава неговия грях. При всички случаи, той е длъжен искрено да се покае и да говее повече допълнително нафиле, както и да извърши повече допълнителни поклонения, за да избегне разрив и намаление в записването на задължителните си постъпки, и може би Аллах да приеме неговото покаяние.
44) "Ако говеещия е забравил и е ял и пил, нека продължи своето говеене, защото Аллах го е нахранил и го е напоил." (ал-Бухари, Фатх,1933).
Съгласно друг вариант на този хадис, "Той не е длъжен да отговее на када’а, нито пък да дава изкупление кефарет."
Ако някой види говеещ, че яде, защото е забравил за говеенето си, е длъжен му напомни, защото в айета е казано:"… И си помагайте един другиму в праведността и благочестивостта…"/5:2/, и в хадис е споменато, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: "Ако забравя, напомнете ми!"; а така също и съгласно принципа, че (порицанието мункар) лошата постъпка, трябва да бъде поправена. (Меджалис Шахр Рамадан, Ибн Усеймин, стр. 70)
45) Онези, които трябва да прекъснат говеенето си, за да спасят живота на някой в опасност, могат да прекъснат говеенето си и по-късно да отговеят този ден на када’а. Това се прилага, когато някой се дави или е необходимо да се гаси пожар.
46) Ако човек е длъжен да говее, но той не нарочно е имал полово сношение през деня в месец Рамадан, по собствено желание, когато двата интимни органа (гениталии) взаимно се докоснат и главичката на пениса влезе във влагалището, то говеенето му се прекъсва, независимо дали е имало еякулация (изхвърляне на семенна течност) или не, и говеещият е длъжен да се покае. Той следва да говее през останалата част от деня и е длъжен да отговее на када’а по-късно този ден ида даде за изкупление кефарет, защото в хадис изложен от Абу Хурейра радияллаху анху, се казва: "Когато седяхме с Пророка алейхи саляту ве селям, дойде един човек и каза: "О, Пратенико на Аллах! Аз съм погубен!" Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, попита: "Какво се е случило с теб?" Той каза: "Бях в интимна близост с жена ми, независимо че говея. " Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза: "Имаш ли роб, който да освободиш? " Той отговори: "Не". Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, попита: "Ще можеш ли да говееш два месеца подред?" Той каза: "Не" Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, попита: "Имаш ли с какво да нахраниш шестдесет бедняка?" Той отговори: "Не…" (ал-Бухари, Фатх, 4, номер 1936).
Това правило се прилага в случаите на прелюбодеяние (зина), хомосексуализъм (ливат) и осъществяването на полов контакт между животни и хора (зоофилия).
47) Ако говеещ иска да има полово сношение със съпругата си, но наруши говеенето си, като първо е ял, то неговия грях е много по-сериозен, защото той нарушава светостта на месеца два пъти, с ядене и полов акт. При този случай, задължителността на изкуплението кефарет става още по-определено и хитруването му още по-пагубно. Той е длъжен искрено да се разкае. (виж Маджму ал-Фатава. 25/262).
48) Целувка, милувка, прегръдка, докосване и нееднократно разглеждане на съпругата или наложницата, ако мъжът може да се контролира, са допустими, защото в двата сборника “Сахих” се предава от Айша радияллаху анха, че "Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е целувал и прегръщал своите жени, когато е говеел, но той превъзходно е контролирал своята страст. "
Що се отнася до ал-хадис ал-кудси: "Той се отделя от жените, заради Мен", това се отнася за половия акт.
Но ако човек се възбужда бързо и не е в състояние да се контролира, то тогава не му е позволено да целува или прегръща жена, защото това води до нарушаване на говеенето, защото той не е уверен, че ще избегне еякулация или полов акт. Всевишният Аллах в ал-хадис ал-кудси е казал: "И той оставя страстта си, заради Мен".
Ислямският принцип според шерията е такъв, че това, което води до категорична забрана харам, то също е харам.
49) Ако човек има полов акт и утринното зазоряване феджър е настъпила, то той е длъжен да прекрати половото сношение, и неговото говеене ще бъде действително, дори ако е имало еякулация след прекратяването на акта, но ако акта продължава след разсъмване, той е нарушил говеенето, и е длъжен да се покае искрено, да отговее този ден на када’а, и да даде кефарет за изкупление.
50) Ако настъпи утрото, а човека е в състояние джанаба (нечист след полов акт или полюция), това не влияе на говеенето му. На него или на нея им е позволено да закъснеят с пълното умиване гусль, след изгрева на слънцето, независимо дали това е следствие от полов акт или след менструация хайд, или нифас кръвотечение след раждането, но по-добре е да се побърза с пълното умиване гусль, за да се успее за молитвата.
51) Ако говеещия спи и има полюция, то това не нарушава говеенето му, съгласно консенсус между учените (иджма), и той следва да продължи с говеенето си.
52) Ако човек има отделяне на семенна течност през деня на месец Рамадан от нещо, за което няма сили да се въздържи, като докосване или непрекъснато гледане към жена, той е длъжен да се покае искрено пред Аллах и да говее останалата част на деня и по-късно да отговее на када’а. Ако човек започне да мастурбира, но след това се спре и не изхвърли семенна течност, той е длъжен да се покае, но не трябва да отговява този ден на када’а по-късно, защото не имал изхвърляне на семенна течност. Говеещият е длъжен да страни от всичко, което може да провокира неговите страсти, и той е длъжен да отхвърля всяка лоша мисъл идваща му наум. Нещо повече, съгласно най-вярното мнение, ако има отделяне на течен секрет мази, то той не нарушава говеенето.
Отделянето на вади, гъсто лепкаво вещество, излизащо след уриниране, без чувство на сладострастие, не нарушава говеенето, и човек не е длъжен да взема гусль, но трябва да измие половите си органи (истинджа’) и да вземе абдест. (Фатава ал-Леджна ад-Даима, 10/279).
53) “Който повърне непреднамерено, не е длъжен да отговее на када’а пропуснатото по-късно, но който специално предизвиква повръщане, е длъжен по-късно да отговее на када’а пропуснатото.” (Сахих хадис, сведен от ат-Тирмизи, 3/89).
Този, който предизвиква умишлено повръщане, чрез натискане с пръсти в гърлото, или чрез натиск на корема, или преднамерено като вдиша отблъскваща миризма, като гледа нещо, което предизвиква повръщане, е длъжен да си отговее на када’а пропуснатото. Ако говеещият почувства, че аха да повърне, а след това му олекне, това не нарушава говеенето, защото то е извън неговия контрол, но ако повърнатото вещество стигне до устата и той го погълне обратно, това нарушава говеенето му. Ако говеещият почувства слабост в стомаха, не бива да спира позивите за повръщане, защото това може да му навреди. (Меджалис Шахр Рамадан, Ибн Усеймин, 67).
Ако говеещият преднамерено погълне нещо останало между зъбите му, или то е токова малко, че той не може да определи, че то е било там, или пък го изплюе, това се смята за част от слюнката и не нарушава говеенето. Но ако то е достатъчно голямо, за да бъде изплюто, той е длъжен да го изплюе. Ако го изплюе, тогава се смята за нормално, но ако го глътне, то нарушава говеенето му. (ал-Мугни 4/47)
Ако то може да се разтвори в устата, напълно или частично, и има вкус или сладост, то е забранено харам да се дъвче. Ако всяко подобно вещество достигне до гърлото и стомаха, то това нарушава говеенето.Ако човек изплюе водата, след като си е изплакнал устата, на говеенето му не може да повлияе никаква влажност или мокрота, която след това е останала, защото това е никак не е невъзможно да бъде избегнато. (Фатава ал-Леджна ад-Даима, 10/264)
Ако на говеещият са повредени венците или кървят след използването на мисвак, то не му разрешено да поглъща кръвта, той е длъжен да я изплюе. Ако някаква част от кръвта обаче проникне в гърлото случайно, непреднамерено, то няма повод за безпокойство. По същият начин, когато човек има позив за повръщане и то стига до гърлото, но после се спуска обратно в стомаха без негово намерение това да се случва, неговото говеене все още е действително. (Фатава ал-Леджна ад-Даима, 10/254).
Относно лигавата слуз, която изтича от носа и синусите, както и храчките идващи от гърдите и пречистването на гърлото е тя е преглътната преди да стигне до устата, това не нарушава говеенето, тъй като това е проблем, с който се сблъскват всички хора; но ако се погълне, след като е стигнала до устата, то това нарушава говеенето. Обаче ако тя се погълне непреднамерено, това не нарушава говеенето. (Фатава ал-Леджна ад-Даима,10/276).
Не се одобрява (мекрух е) да се пробва храната без това да е наложително, тъй като то подлага на риск нарушаването на говеенето. Примери за случаи, когато е необходимо да се пробва храната може да бъде сдъвкването на храната от майката за бебето, когато тя няма друг начин да го нахрани, или пък пробването на храната, за да се убеди, че тя не е развалена и пробване на храна при покупка.
Предава се с думи от Ибн Аббас радияллаху анхума, “Няма нищо лошо в пробването на оцета или нещо, което трябва да се купи.” (Този хадис е определен като надежден хасан в ал-Ирва ал-Галил, 4/86; виж ал-Фатх, разяснение на Баб Игтисал ас-Саим, Китаб ал-Сиям).
54) Използването на мисвак по всяко време на деня, дори мисвака да е пресен, е сунна за онзи, който говее. Ако говеещият използва мисвак и усети горчив или друг вкус от него, и глътне това, или изкарва мисвака от устата и види слюнка върху него, след това га слага обратно в устата и глътне слюнката, това не нарушава говеенето (ал-Фатава ас-Са’дийа, 245). Говеещият е длъжен да избягва онези видове мисвак, които съдържат в себе си разтворими вещества, такива, като зеления мисвак, или пък мисвак с вкусови добавки на лимон или мента. Говеещият е длъжен да изплюе и най-малкото парче, което се е отделило от мисвака в устата му. Той не трябва да го поглъща преднамерено, но ако това стане случайно, няма вреда в него.
55) Ако говеещият се наранил или страда от кръвотечение от носа, или случайно в устата му попадне вода или бензин, то това не нарушава говеенето му. Ако прах, дим или муха случайно попаднат в неговата уста, то това не нарушава говеенето. Също така и нещата, които е невъзможно да се избегнат при гълтане, като слюнка или прах от суха земя не нарушават говеенето. Ако човек събере достатъчно количество слюнка в устата, след това специално я погълне, то това не нарушава говеенето, съгласно най-вярното мнение. (ал-Мугни, Ибн Кудама, 3/106).
Ако сълзите попаднат в гърлото, или ако човек използва гел за коса или мустаци, или използва къна, а след това усети вкуса им в гърлото си, то това не нарушава говеенето. Използването на къна, сенки за очи или гелове не нарушава говеенето. (виж Маджму ал-Фатава, 25/233,25/245). Това също така се отнася и за кремовете, използвани за овлажняване и омекотяване на кожата. Няма нищо лошо във вдишването на благовония, използването на парфюмерия или ароматизирани кремове и т.н. Няма нищо лошо ако говеещият използва бахур, при условие, че той не го използва като средство за пушене. (Фатава ал-Леджна ад-Даима, 10/314).
По-добре е да не се използва зъбна паста през деня и да се отложи това за вечерта, защото тя има много силен привкус.(ал-Меджалис, Ибн Усеймин, стр. 72)
56) Желателно е по време на говеене да не се извършва процедурата хиджама кръвопускане. Съществуват различия в мнението по този въпрос. Ибн Теймийа рахимеху Аллах е смятал, че на който са му извършили кръвопускане, е нарушил говеенето си, а онзи, който го извършва не нарушава говеенето си.
57) Пушенето нарушава говеенето, и то не може да бъде оправдание за избягване на говеенето. И как може грехът да бъде оправдание?
58) Влизането във водата или увиването с влажни дрехи за прохлада не нарушава говеенето. Няма нищо лошо в обливането на главата с хладка вода, за да се избегне жегата и жаждата. Плуването не се одобрява, защото може да се наруши говеенето с гълтане ан вода. Ако работата на говеещият е свързана с гмуркане и той е уверен, че в устата му няма да попадне вода, то в това няма нищо лошо.
59) Ако човек яде, пие или се съвкуплява, мислейки, че още е нощ, след това осъзнае, че вече е настъпило утринното зазоряване феджър, то в това няма никаква вреда, защото в айета ясно се указва за позволението на тези неща докато човек е уверен, че вече е настъпила утринното зазоряване феджър.
Абдурраззак е предал чрез достоверен сахих иснад от Ибн Аббас радияллаху анхума: “Аллах ти е разрешил да ядеш и пиеш, докато у теб не остане никакво съмнение.” (Фатх ал-Бари, 4/135; Такова е и мнението на Шейх ал-Ислям Ибн Теймийа, Маджму ал-Фатава, 29/263)
60) Ако човек разговее, мислейки че слънцето вече е залязло, а то още не е залязло, то съгласно мнението на болшинството учени, той е длъжен да отговее този ден на када’а, защото тук принципа е такъв, че денят продължава, и че явното не може да бъде отхвърлено в полза на съмнителното. (Шейх ал-Ислям Ибн Теймийа е считал, че човек в такава ситуация не е длъжен да отговява на када’а по-късно.)
61) Ако е настъпила утринното зазоряване феджър, а храната или водата са още в устата, то учените са на едно мнение, че трябва да се изплюят, и това говеене ще бъде валидно. Това е подобно на правилото за онзи, който е забравил и яде или пие, а след това си спомня, че трябва да говее. Ако той побърза да изплюе храната или водата от устата си, то говеенето му ще бъде действително.
Правилата на говеене за жената
62) Жена, която е достигнала полова зрялост, но се стеснява да каже, и затова не говее, е длъжна да се покае искрено и да отговее пропуснатите дни на када’а, както и да нахрани бедняк за всеки пропуснат като изкупление кефарет за закъснението, ако настъпи следващия месец Рамадан, а тя все още не е компенсирала тези дни. Нейното положение е подобно на жената, която е говяла, когато е била в менструален цикъл и се е стеснявала от това, а след това не е отговяла пропуснатите дни. Ако жената не знае точно, колко дни е пропуснала, следва да говее, докато не бъде достатъчно уверена, че е отговяла пропуснатите дни, които не е компенсирала от предишния Рамадан, и за свеки ден трябва да даде кефарет за всеки ден. Това тя може да стори по време на говеенето или отделно, в зависимост от нейните възможности.
63) Омъжената жена може да говее само с разрешение на своя съпруг (с изключение в Рамадан), ако мъжа й си е в къщи, а ако той не е в къщи, а е на път, то разрешение не се иска.
64) Когато жена, която е в менструален цикъл, види бяло вещество, което идва от матката, след като цикъла завърши, посредством което жената разбира, че става чиста тахира, тя е длъжна да изяви намерение ният от предишната вечер да говее и през следващия ден трябва да говее. Ако тя е в неведение относно своята чистота тахира, е длъжна да постави парче памук или нещо подобно, и ако то излезе чисто, е длъжна да говее; а ако започне отново да й тече кръв, то следва да прекрати с говеенето, тъй като това нарушава говеенето, докато не приключи менструалния цикъл. (Фатава ал-Леджна ад-Даима,10/154)
Ако кръвотечението продължи до акшам, а тя вече е говяла, като е имала намерение от предишната вечер, то говеенето й е действително. Ако жената чувства движение на менструалната кръв вътре в себе си, но тя излезе, след като слънцето залезе, то нейното говеене е действително и не се изискват компенсации. Ако месечното или след родовото кръвотечение спрат през нощта, и жената има намерение да говее, но изгрева идва преди тя да успее с пълното умиване гусль, то съгласно всички учени нейното говеене е действително. (Ал-Фатх, 4/148).
65) Ако жената знае, че нейния месечен цикъл ще настъпи утре, тя следва запази намерението си за говеене и да го продължи. Тя не трябва да прекъсва говеенето си, докато с очите си не види менструална кръв.
66) За жена в менструален цикъл е по-добре да остане в естественото си състояние и да е доволна от това, което Аллах е постановил за нея, и да не предприема никакви лекарства, за да предотврати кръвотечението. Тя е длъжна да бъде доволна, че Всевишният Аллах приема от нея това, че разговява по време на месечен менструален цикъл и след родово кръвотечение, и след това отговява на када’а тези пропуснати дни. Ето такива са били майките на правоверните и жените на предшествениците салаф. (Фатава ал-Леджна ад-Даима, 10/151). Нещо повече, има медицинско свидетелство, доказващо, че много неща, използвани за прекратяване на кръвотечението, в действителност са вредни, и много жени са пострадали от нерегулярните месечни цикли, които са резултат от това.
67) Кръвта при истихада ( не менструално вагинално кръвотечение) никак не влияе на говеенето.
68) Ако на бременна жена се случи да пометне в стадий на формиране на различните органи и членове, такива, като глава или ръка, то подобен случай се случай се разглежда като след родово кръвотечение нифас, и жената не говее; ако обаче пометването е станало в ранните стадии на бременността, то жената се смята в състояние на истихада, и на нея се вменява говеенето. (Фатава ал-Леджна ад-Даима, 10/224).
Ако жената стане чиста след нифас преди да изтече четиридесетдневния срок, то тя следва да говее, да извърши пълното умиване гусль, за да изпълнява молитвата намаз. (ал-Мугни ма’а ал-Шахр ал-Кябир,1/360). Ако нейното кръвотечение се върне в течение на четиридесетдневния срок след раждането, то тя следва да прекрати говеенето, защото се смята, че все още е нифас. Ако кръвотечението продължава след четиридесетдневния срок, тя трябва да има намерение за говеене и да извърши пълното умиване гусль (съгласно мнението на болшинството от учените), и всяко кръвотечение след четиридесетдневния срок се смята за състояние на истихада, докато това не съвпадне с нейния месечен цикъл, тогава се смята за менструална кръв. Когато кърмачка говее през деня и през нощта види петно от кръв, а през деня е била чиста, то нейното говеене е действително. (Фатава ал-Леджна ад-Даима, 10/150).
69) Съгласно най-вярното мнение, жената, която е бременна или кърмеща, се разглежда като, онзи, който е болен, затова на нея й е позволено да не говее, като по-късно тя отговее само пропуснатите дни, без значение дали тя се опасява за детето или не.
Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Аллах е облекчил задължението за говеене и част от молитвата намаз на пътника, и е облекчил задължението за говеене на бременните и кърмещите жени.” (ат-Тирмизи, 3/85, като е казал, че хадиса е надежден хасан).
Ако бременна жена говее и има някакво кръвотечение, то нейното говеене е действително; това изобщо не влияе на говеенето. (Фатава ал-Леджна ад-Даима, 10/225).
70) В случаят, когато жената е длъжна да говее и нейния мъж е имал полов акт с нея през деня на месец Рамадан със съгласието й, тогава правилото, прилагано към него, се отнася също така и за нея. Обаче ако той е принудил жена си за полов акт без съгласието й, тя е длъжна с всички сили да се съпротивлява, и не трябва по-късно дава кефарет за изкупление.
Ибн Акил рахимеху Аллах е казал: “Когато мъжът е извършил полов акт с жена си през деня в месец Рамадан, докато тя е спала, то жената не е длъжна да дава изкуплението кефарет.”
Но, за да няма грешка, тя е длъжна да отговее този ден по-късно на када’а. (Шейх ал-Ислям Ибн Теймийа се е придържал към мнението, че това не обезценява изобщо нейното говеене).
Жената, която знае, че нейния мъж не може да се контролира, е длъжна да се държи далече от него и през деня да не се разкрасява.
Жената е длъжна да отговее на када’а, онези дни, които е пропуснала през Рамадан, дори ако го прави без знание на съпруга си. Това не е условие за обезателното говеене на жена, когато се изисква разрешение на съпруга й. Ако жената започне да говее на када’а задължително ваджиб говеене, не й е позволено да прекрати говеенето, освен ако има законова причина. На нейният мъж не е позволено да я кара да разговява, когато тя говее на када’а пропуснат ден; на него не му е позволено да има полов акт с нея, и тя не бива да му се подчинява. (Фатава ал-Леджна ад-Даима, 10/353).
В случай на доброволно говеене, на жената не е позволено да започва задължителното говеене без разрешение на мъжа й, ако той е до нея (в къщи си е), защото в хадис, предаден от Абу Хурейра радияллаху анху, е споменато, че Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Нито една жена не трябва да говее без разрешение на мъжа си, когато той се намира до нея.” (ал-Бухари, 4793).
В заключение, това е всичко, което можах да напиша за основните моменти за говеенето.
Моля Всевишният Аллах да ни помогне, за да Го възхваляваме и споменаваме, да Му благодарим и да Му се покланяме по надлежен начин, да завърши нашия Рамадан с опрощение, и да ни опази от Огъня!
Аллах да благослови нашия Пророк Мухаммед,
Неговото семейство и сподвижници, и с мир да ги дари!
