/Шейх (д-р) Хейсам Ал-Хаддад/
„Даровете и възможностите на месец Рамадан са много и неограничени, докато броят на дните, с които разполагаме да се възползваме от тях са малко и ограничени.”
Търпение
„...Наистина на търпеливите ще се изплати безмерна награда.”
/39:10/...
Търпението е неразделна част от целта на Рамадан.
Учените споменават четири области, където се изисква търпение:
изпълнение актовете на подчинение на Аллах; въздържане от забраните;
понасяне на изпитания и премеждия;
запазване на сърцето и интелекта от заблуждение.
Говеенето ни позволява да упражним и развием всички тези видове търпение.
За миналите дни
„Яжте и пийте със здраве за онова, което сте вършили преди, в отминалите дни!”
/69:24/
Предава се, че Хасен Ал-Басри е казал:
„Хур ал-‘Айн ще каже на наместника на Аллах, докато се е излегнал с нея до река от мед и му бъде поднесена чаша:
„Аллах те гледа един дълъг горещ ден, изпитвайки огромна жажда и те похвали пред меляикетата, казвайки:
„”Вижте мочт раб, остави жена си, желанията, удоволствията, храната и пиенето заради Мен и заради това, което е при Мен. Свидетелствайте, че му опростих!”
Така, този ден Той ти опрости и ме омъжи за теб.”
Всевиждащия
Денят за говеене е много по-дълъг тази година и ще става дори по-дълъг през следващите.
Това създава повече трудности за някои, особено за тези, които са на работа.
Важно е да се разбере, че сме под зоркия поглед на Озни, Който в над всички нас и, че Той е приготвил награда за нас и достатъчно скоро, ние ще ч намерим с огромно щастие и наслада.
Това е нещото, което трябва да си припомняме доста често през тези дни, особено, когато почувстваме силен глад;
когато говеем, осъзнавайки, че Аллах ни наблюдава, нашата награда се умножава.
Лично дело
Говеенето е една тайна между робът и неговия Господар, никой не знае за трудностите и премеждията през, които преминава говеещия, освен Аллах.
Той е Онзи, Който определя наградата и Неговите дарове са неограничени!
Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ казва:
„За всяко дело на сина на Адем се дава различна награда, всяко добро дело получава от десет до седемстотин севаба. Всевишният Аллах казва:
„С изключение на говеенето.
То е за Мен и Аз награждавам за него, защото рабът е оставил желанията и храната си заради Мен.”
Говеенето е един вид комуникация с Аллах, точно както намаза. Това е все едно ние се обръщаме към Него:
„Правя това дело, за което никой друг не знае освен Теб.
И това дело, което върша, въпреки че аз го върша, то принадлежи на Теб.”
Стремеж към победа
Ебу Муса ал-‘Еш’ари е един пример, от тези преди нас, които истински са разбрали наградата и ползите от говеенето и са обичали да увеличават своето обожание към Аллах.
Той казва: „Аллах си е наредил (заповядал) да дари вода на Съдния ден на озни, който е изтърпял жаждата през горещ ден, заради Него.”
/Ел-Беззар, определен като хасен от Албани в Сахих ал-Таргиб, том 1, стр. 412/
Ебу Муса често говеел и избирал горещи и дълги дни.
Най-висшата цел
„О, вярващи, предписано ви е говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, за да се побоите”
/2:183/
Говеем, за да постигнем текуа.
Един от учените я определя по следния начин:
„Текуа е да действаш в подчинение на Аллах, под светлината на Аллах, надявайки се на награда от Аллах;
и да изоставиш неподчинението на Аллах, под светлината на Аллах, страхувайки се от наказанието на Аллах.”
/Талк ибн Хабиб, предаден от ибн Аби-Шейба в Китаб ал-Иман (номер 99)/
Божествения Куран
„Рамадан е месецът, през който беше низпослан Коранът за напътствие на хората и с ясни знаци от напътствието и разграничението.”
/2:185/
Това е като че ли Аллах ни казва да изместим (насочим) вниманието и усилията си през свещения месец Рамадан към четенето на Курана.
Това са правили някои от миналите учени, като са спирали с лекциите и отговарянето на въпроси.
Много от тях са го завършвали дозина пъти по време на този благословен месец.
Това е огромна възможност за нас да станем по-изкусни в нашето четене и размишление над Курана.
Преведено Напътствие
Трябва да четем Курана и с неговия превод, тъй като това ще ни помогне да разберем какво ни казва Аллах и ще ни помогне да научи арабските думи, които често се срещат в Курана.
Само четенето на Курана не е достатъчно;
трябва да го разбираме и да размишляваме върху него.
Ето защо Аллах казва, че той (Куранът) е напътствие за човечеството, за да знаем кое е право и кое е грешно.
Само, когато разберем какво е било прочетено ни е ще можем да го приемем като източник на напътствие.
Най-лесният начин да го направим е, като вземем малка част от прочетеното през деня и го прочетем на български, докато следим арабския текст. Правейки това, всеки Рамадан, ще можем да си изградим своя Кураничен Арабски речник.
Съкровеното на Теухида
„И когато Моите раби те питат за Мен - Аз съм наблизо, откликвам на зова на зовящия, когато Ме позове.
Нека и те Ми откликнат, и нека вярват в Мен, за да се напътят!”
/2:186/
Този айет е в същия набор от айети, които ни заповядат говеенето; четейки думите не Нашия Господар и изпълним това, което иска от нас, трябва да Го помолим за това от което имаме нужда и, което искаме от Него.
Трябва да чувстваме близост към Аллах през този месец повече, отколкото през който и да е друг месец.
Както Аллах се обръща към нас с думите си в Книгата си, ние трябва да се обърнем към Аллах в молитвите си.
Всеки път, когато хората питали Пратеника
/саллеллаху алейхи уе селлем/
за нещо и Аллах го разкрива в Курана, той започва, казвайки: „Кул!(Кажи!)”
Докато, когато Аллах бил попитан за Него самия, както в този айет, Той не казва:
„Кул!(Кажи!)”.
Това ни показва, че не се нуждаем от посредник, за да достигнем до Аллах и да Го молим, подчертавайки величието и важността на Неговото Единство. Това също така ни показва, колко близо до нас е Аллах.Също така, Аллах изразява Неговата близост до нас, прикрепвайки робът до Себе с:
„И когато Моите раби те питат за мен.”
Това също така показва големите висоти, които човек може да достигне, бидейки раб на Аллах.
В други айети, отнасящи се за рабите, те са представени като че ли са далеч и много, докато тук са показани като близки и като един индивид.
Така разбираме колко близко е Аллах до нас и че Той ни е обещал да откликне на Неговия раб.
Представете си сега, че този раб е говеещ, а Пратеника /салллеллаху алейхи уе селлем/ ни е казал, че ду’ата на говеещия мусулманин не се връща!
/Тирмизи/
Даровете и възможностите на Рамадан са много и неограничени, докато броят на дните, с които разполагаме,
за да се възползваме от тях са малко и ограничени.
Нека да направим този Рамадан, различен от предишните ни. Казват, че действията говорят по-високо от думите, така че нека чрез нашите дела (ибадет) да говорим с нашия Господар.
Няма коментари:
Публикуване на коментар