В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния!
Наистина, хвалата принадлежи на Аллах!
Ние възхваляваме Аллах и търсим помощ и опрощение от Него. Прибягваме към защитата на Аллах от злините в душите ни и прегрешенията в делата ни.
Когото Аллах напъти в правия път, никой не може да го отклони, и когото Аллах отклони от правия път, никой не може да го насочи във верния път.
Свидетелствам, че няма друг достоен за поклонение, освен Аллах! Един е Той и няма съдружници!
Свидетелствам също така, че Мухаммед е Негов раб и пратеник!
О вие, които повярвахте!
Бойте се от Аллах с истинска боязън пред Него и умирайте само като мюсюлмани!
/3:102/
О, хора!
Бойте се от своя Повелител, Който ви сътвори от един човек и сътвори от него съпругата му, и от двамата намножи мъже и жени.
И бойте се от Аллах, с Чието име се умолявате един друг,
и не прекъсвайте родствените връзки!
Наистина Аллах ви наблюдава.
/4:1/
О вие, които повярвахте!
Бойте се от Аллах и изричайте правдиви слова!
Тогава Той ще поправи делата ви и ще опрости греховете ви. Който се покорява на Аллах и на Неговия Пратеник, той постига велико избавление.
/33:70-71/
Нататък: “Най-вярното слово е Книгата на Аллах, а най-правилното напътствие [за религията] е напътствието на [пророка] Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем.
Най-лошото дело е нововъведението [бидаат] в религията. Всяко нововъведение [бидаат] [в религията] e заблуждение, а всяко заблуждение води в Огъня на Джехеннема.”
/Муслим (2/582), ан-Насаи (3/104), Ибн Маджа (1/352)
ат-Тирмизи (2/12)
Съобщения със същия смисъл са били предадени чрез
Джабир-Ахмед, чрез ал-‘Ирбад Ибн Сарий-Абу Дауд и чрез Ибн Месуд-Ибн Маджа./
Какво е това истинско знание?
Шейх ал-Албани по време на едно събрание е казал:
“Търся помощ от Аллах!
Преди да отговоря на въпроса искам да напомня на нашите братя, какво е това истинското знание.
Знанието, че някой си казал така и друг казал иначе, поставят мюсюлманите в смут и объркване пред много въпроси свързани с тях; за това се говори в хадиса:
“И Аллах не иска вие да говорите (бърборите) за всичко, което чуете”.
/Този хадис е сведен от ал-Бухари 5975, и Муслим 593./
Какво е това истинското знание? Знанието е това, в което не се съмняват знаещите Свещения Коран и Благородната Сунна, за което Всевишният Аллах е казал:
И низпослахме на теб [о, Мухаммед] Напомнянето, за да обясниш на хората какво им е низпослано и за да размислят.
/16:44/
Няма съмнение в това, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е изпълнил това задължение, за което Всевишният Аллах е казал в друг айет от Свещения Коран:
О, Пратенико!
Oповести какво ти бе низпослано от твоя Повелител!
А не го ли сториш, ти не ще си оповестил Неговото послание!
/5:67/
Безспорно, Шериятът е основан на Свещения Коран и Благородната Сунна, а ако някой взема само едно от тях, то той проявява неверие куфр към другото.
Към тези две условия, тоест Свещения Коран и Благородната Сунна, се прилага и трето условие, в което е необходимо да повярва всеки мюсюлманин, желаещ да бъде по пътя на своя Повелител Всевишният Аллах. Всички учени са указали, че Сунната се състои от три части:
1. Словата на Пророка салляллаху алейхи ве селлем;
2. Делата на Пророка салляллаху алейхи ве селлем,;
3. И това, с което се е съгласил и одобрил Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем.
Кой е предавал тази Сунна?
Тази Сунна са ни я предавали сподвижниците на Пророка салляллаху алейхи ве селлем.
Третото условие – да се вярва в това, което е дошло до нас от сподвижниците, предадено от Пророка салляллаху алейхи ве селлем. Значи, ние сме длъжни да вземем трите условия, за да сме по пътя на своя Повелител Всевишният Аллах, и това са:
1. Свещения Коран;
2. Благородната Сунна;
3. Пътя на сподвижниците, тоест, как те са практикували и разбирали първите две условия.
Ако ние тълкуваме Свещения Коран според Благородната Сунна, което е задължително условие, то дали това ще бъде достатъчно?
Отговорът разбира се е Не.
Има още едно условие, за което указват Свещения Коран и Благородната Сунна, и това е следването от правоверните на пътя, предаден от сподвижниците на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, така както те са разбирали и практикували Свещения Коран и Благородната Сунна.
Всевишният Аллах е казал: А който противоречи на Пратеника, след като му се изясни правия път, и следва друг, а не пътя на правоверните, него ще насочим, накъдето сам се е обърнал и ще го изгаряме в Джехеннема. Колко лоша участ е той!
/4:115/
В този айет се съдържа много важно указание.
И това е разбирането на Свещения Коран и Благородната Сунна според начина и пътя на праведните предци, т.е. пътя на сподвижниците.
Такава е била религията в началото.
След няколко века от времето на сподвижниците радиаллаху анхум, хората започнали да основават своите знания върху изказванията на учените от мюсюлманската общност Умма. Такива учени, като имамите Абу Ханифа, Малик, аш-Шафий, Ахмед и други, въпреки че те в действителност са имамите на нашата общност, но и те не са застраховани от грешки.
В наше време, често слушаме:
казал е Всевишният Аллах, казал е Пророка салляллаху алейхи ве селлем, но трябва да има и трето:
казали са праведните предци селеф.
Без това трето условие е невъзможно да сме по пътя на своя Повелител Всевишният Аллах, т.е. разбирането на Свещения Коран и Благородната Сунна по примера (пътя) на праведните предци селеф – сподвижниците на Пророка салляллаху алейхи ве селлем. Само в такъв случай човек следва по пътя на правоверните.
Всевишният Аллах е казал:
А който противоречи на Пратеника, след като му се изясни правия път, и следва друг, а не пътя на правоверните, него ще насочим, накъдето сам се е обърнал и ще го изгаряме в Джехеннема. Колко лоша участ е той!
/4:115/
Ако някой каже, че Всевишният Аллах е повелил това просто така, то нека се побои от Аллах.
Въпросът; нима не е достатъчно това, че човек се подчинява на Пророка салляллаху алейхи ве селлем?
Аллах, Свят и Всемогъщ е Той, по Своята мъдрост е допълнил: и следва друг, а не пътя на правоверните.
И самият Пратеник на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е повелил да се придържаме към неговата Сунна и сунната на неговите сподвижници радияллаху анхум еджмаийн.
Когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, бил запитан за качествата на спасената общност, той казал:
“Това са тези, които следват онова, на което съм аз и моите сподвижници”.
Виж “ас-Силсиля ас-Сахиха” 204.
В друг достоверен хадис Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Вие следва да се придържате към моята Сунна и Сунната на праведните халифи, ръководени по правия път.”
/Този хадис е достоверен и е сведен от Абу Дауд 4607,
ат-Тирмизи 2676, Ибн Маджа 42./
Секретът на тези слова се състои в това, че именно, сподвижниците са ни предали всичко онова, което е оставил Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем.
Ще ви приведа за пример айет от Свещения Коран, където Всевишният Аллах е повелил:
А на крадеца, мъж или жена, отсичайте ръцете като наказание за онова, което са присвоили ¬ възмездие от Аллах. Аллах е Всемогъщ, Премъдър.
/5:38/
На всеки, който знае арабски език, е понятно значението на словото крадец.
Който краде нещо, дори и да е на малка цена, според езиковото значение се явява крадец.
Също така и значението на словото ръка е понятно.
И оттук, кой е крадец е понятно.
Крадец може да се нарече този, който е откраднал яйце, кокошка, или крава и така нататък.
Въпрос:
На всеки ли от тях трябва да се отреже ръката?
Отговорът е: Не.
И откъде ние знаем това?
От Свещения Коран ли, където се казва:
А на крадеца, мъж или жена? Не.
Това ние го знаем от обясненията на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, който е казал:
“Не отсичайте ръка, освен в случаите, когато са откраднали повече от четвърт динар”.
Ако човек е откраднал по-малко от четвърт динар, и след това са му отсекли ръката, то това ще бъде несправедливост спрямо него.
Сега този айет ни стана по понятен, но не напълно.
Всевишният Аллах е казал:
Отсичайте ръцете.
Когато казваме “ръка”, то разбираме горната част откъм рамото и подмишницата до края на пръстите.
Как тогава да разбираме този айет?
В езиково значение, на което и място да отсечем ръката, от рамото до лакътя и така нататък, то всичко това се нарича отсичане на ръка.
Всички варианти влизат в текста на Свещения Коран.
А според Шерията така ли е?
Отговорът е: Не.
Ръката се отсича до китката. А, откъде знаем това? От сподвижниците на Пророка салляллаху алейхи ве селлем.
Ето ви пример от необходимостта за следване на Свещения Коран, Благородната Сунна и тяхното разбиране от сподвижниците.
Ибн ал-Кайим рахимеху Аллах, е казал:
“Знание е това, което Всевишният Аллах е казал, което е казал Неговият Пратеник салляллаху алейхи ве селлем, и което са казали неговите сподвижници, и това няма да те отклони от правия път!!!
Знание не е когато ти мислиш, какво да избереш: словото на Пророка салляллаху алейхи ве селлем,
(предадено и разбрано от сподвижниците)
или слово на учения!”
Какво представлява знанието;
то е знание на това, което е казал Всевишният Аллах, Неговият Пратеник салляллаху алейхи ве селлем, и неговите сподвижници.
Днес много малко хора следват това правило, което е указал Всевишният Аллах в Свещения Коран:
И следва друг, а не пътя на правоверните.
/4:115/
Пътя на правоверните в нашия пример, описан по-горе, за крадците, е отсичане на ръката от китката, а този който противоречи на това, то той не се подчинява на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, и няма да последва пътя на правоверните.
Сахих Муслим
Достоверен сборник с хадиси
Автор:
Имам Абу ал-Хусейн Муслим Ибн ал-Хадджадж ал-Кушайри ан-Нийсабури
Превод:
Ридван Мустафа Кадьов
2 – Книга за чистотата тахара.
Глава 15. Относно задължението[на жената]да отговява на када [пропуснатите дни] заради менструалния цикъл без
[това да се отнася за] намаза.
Хадис номер:[763] 69.
На нас ни предаде Абд Ибн Хумейд, който е казал:
“На нас ни съобщи Абдуразак [Ибн Хаммам ал-Химяри],
който е казал:
“На нас ни съобщи Маамар [Ибн Рашид ал-Азди]
от Асим [Ибн Сюлейман ал-Ахвал ал-Басри], а той от Муаза [Бинт Абдуллах ал-Адавия], която е казал:
“[Веднъж] аз попитах Айша:
“Защо жените, които се намират в месечен менструален цикъл, отговяват [пропуснатите дни] на говеенето, но не изпълняват на када пропуснатите намази?” [Тогава Айша] казала:
“Нима ти си харуритка?!
Аз казах: “Не съм харуритка, а просто [исках] да попитам.” [Тогава] тя каза: “С нас също бе така, обаче ни вменяваха да отговеем [пропуснатите дни] от говеенето и не ни вменяваха да изпълняваме на када пропуснатите намази”.
/Този хадис е достоверен сахих
и е сведен и от ал-Бухари под номер 315./
(1) Харуритка Тоест: Нима принадлежиш към хариджитите? Хариджитите са считали, че след очистването жената трябва да изпълни на када пропуснатите по време на менструалния цикъл намази.
/Виж ал-Мубаракфури “Минна ал-Муним фи Шарх Сахих Муслим ” том I стр. 235./
" .
Хадис номер: [241] 132 (79).
На нас ни предаде Мухаммед Ибн Румх Ибн ал-Мухаджир ал-Мисри, който е казал:
“На нас ни съобщи ал-Лейс [Ибн Саад ал-Фехми]
от Ибн ал-Хад, а той от Абдуллах Ибн Динар, а той от Абдуллах Ибн Омар, който е предал, че [веднъж] Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“О, жени!
Раздавайте садака и колкото се може по-често молете [Аллах] за опрощение, тъй като, наистина, аз видях, че вие сте болшинството от обитателите на Огъня!”
Една разумна и разсъждаваща жена от [присъстващите] попитала:
“О, Пратенико на Аллах!
А защо в Огъня, ние ще се окажем повече
[от неговите обитатели]?”
[Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем] казал: “[Защото] вие много проклинате [хората] и проявявате неблагодарност по отношение на [своите мъже].
И не съм видял от онези, на които не достига ума и които
[не могат изцяло да изпълнят своите] религиозни [задължения], да имат такава сила на въздействие върху благоразумен
[мъж да загуби разума си] повече, отколкото вие.”(1).
[Тази жена] попитала:
“О, Пратенико на Аллах!
А, какво [указва за] недостатъка на ума и несъвършенството на [жените в делата] на религията?”
[Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем] е казал: “Ако се говори за недостатъка в ума, то това е, че свидетелство на две жени се приравнява на свидетелство [дадено] от един мъж (2), [което и указва за] недостатък в ума [на жената].
И тя не [може] по [няколко] дни да изпълнява намаз и не говее по време на месец Рамадан (3), [а това указва за нейното] несъвършенство [в делата на] религията”.
(1) Тоест да го доведе до такова състояние, в което той започва да извършва неподобаващи постъпки.
/Виж ал-Мубаракфури “Минна ал-Муним фи Шарх Сахих Муслим ” том I стр. 96./
(2) Всевишният Аллах в Свещения Коран е казал:
И вземете за свидетели двама от вашите мъже, а ако не са двама, да бъдат мъж и две жени.
/2:282/.
(3) Има се предвид, че жената следва да прекрати намаза и говеенето, когато започне нейния менструален месечен цикъл. /Виж ал-Мубаракфури “Минна ал-Муним фи Шарх Сахих Муслим ” том I стр. 96./
От Айша радияллаху анха, се предава:
“По времето на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, [когато] бяхме в месечен менструален цикъл, и след като се очиствахме [чрез гусл или тейеммум], тогава той салляллаху алейхи ве селлем, ни повеляваше да отговяваме на када пропуснатите дни [по време на месец Рамадан], и не ни повеляваше да изпълняваме на када намазите.”
/Този хадис е надежден хасен и е сведен от ат-Тирмизи под номер 787./ След това ат-Тирмизи е казал следното:
“ По мнението на всички учени, трябва да се постъпва точно така, както се казва в хадиса, и ние не знаем да има разногласие по този въпрос.
Жената след като излезе от месечния менструален цикъл е длъжна да отговее на када пропуснатите дни от месец Рамадан, и не е длъжна да изпълнява на када намазите.”
/Край на цитата/
Айша радияллаху анха, е казала на Муаза:
“Нима ти си харуритка?!”, показвайки, че този въпрос не нея изобщо не ѝ се е понравил.
Харурити – това е една от сектите на хариджитите, чието название произлиза от населеното място Харура,
където те са се събирали.
Това населено място се намира недалеч от Куфа, и от това място хариджитите за първи път са се надигнали против властта на праведния халиф Али радияллаху анху.
Хариджитите са проявявали изключителна жестокост
[виж повече във труда “Фатх ал-Бари” т.1, стр.422]
при вземането на решение хукм, някои от тях са казвали, че жените са длъжни да изпълняват намазите, пропуснати от жените по време на месечния менструален цикъл.
По този въпрос те са били в противоречие на Благородната Сунна и единодушното мнение на учените улема (ал-иджма). Айша е задала на Муаза подобен въпрос, показвайки своето неодобрение, и за това, за да се убеди, дали Муаза не е от хариджитите.
/Край на цитата от “Ал-Мугни” (1/ 188) и “Хашия ас-Синди аля Сунани ан-Насаи” (4/191) и “Умдат ал-Кари” (3/300)/
О тези хадиси можем да узнаем следното:
1. Прекалената и необоснована строгост са забранени в религията.
Мюсюлманите са длъжни да се ръководят само от Свещения Коран и Благородната Сунна и да се покланят само и единствено на Всевишният Аллах в съответствие с тях, също така те са длъжни да ползват облекченията, които Всевишният Аллах е направил за Своите раби.
Наред с това Ислямският Шерият е забранил да се използват уловки, за да се избегне изпълнението на заповедите от Всевишният Аллах.
Най-добрият вариант е да се придържаме към средата и да действаме в съответствие с всички предписания на Шерията,
а не да си избираме от тях само онези, които са по душата ни.
2. Позволено е да се правят порицателни забележки на онези, които прекрачват установени граници от Религията Ислям, но да се прави това е необходимо с такива методи, които водят до положителни резултати, а не да създават още по-големи проблеми и най-лошото да се води до раздора фитна. Защото Всевишният Аллах е казал в Свещения Коран:
Раздорът фитна е по-лош от убийството.
/2:191/
3. Най-главното основание и мотивация за изпълнението на законите от Ислямския Шерият са заповедите на Всевишният Аллах и Неговия пратеник салляллаху алейхи ве селлем.
Айша радияллаху анха, именно, така е обосновала своите думи, отговаряйки на Муаза, че Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е предписал да се отговяват на када пропуснатите дни от месец Рамадан и не е предписал да се изпълняват на када намазите.
И ако изпълнението на када бе задължително за пропуснатите намази, то Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, би им повелил това, тъй като той салляллаху алейхи ве селлем, е най-искрения съветник за своята общност Умма и не е оставил нито един въпрос, без да го обясни и разясни напълно.
/Виж “Умдат ал-Кари”
(3/301)/
Следвайки примера на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, всеки мюсюлманин е длъжен да е покорен, смирен пред Всевишният Аллах, като е длъжен също така да възвеличава Неговия Шерият и да не престъпва границите установени от Свещения Коран и Благородната Сунна.
Следвайки Шерията, мюсюлманинът е длъжен да изпълнява своите задължения; следвайки Шерията мюсюлманинът е длъжен да страни от забраненото, дори и да не разбира, в какво се състои същността, мъдростта на едно или друго законоположение.
4. Ако ученият е помислил, че човек задава въпроси с цел да се заяжда или да го постави в неловко положение, то на питащия трябва да се обясни, че той действително иска да получи знание, както това е сторила Муаза, която е казала:
“Не съм харуритка, а просто [исках] да попитам.”
В такъв случай ученият е длъжен да даде отговор на поставения въпрос, подкрепяйки го с доказателства, които не будят никакво съмнение, както това е направила Айша радияллаху анха.
5. Ибн Абд ал-Бар рахимеху Аллах е казал следното:
“...и това е единодушно мнение на всички учени улема (ал-иджма); тоест, че жената е длъжна да остави говеенето по време на месечния менструален цикъл, но след като се очисти е длъжна да отговее на када пропуснатото, но не е длъжна да изпълнява на када пропуснатите намази, и в това няма никакви разногласия, хвала на Аллах.
И след като мюсюлманите са стигнали до единодушно съгласие по някакъв въпрос, то това е Истина, която не приема никакви поправки.
/Край на цитата от книгата “ат-Тамхид” (22/107)/
6. Ако жената се е очистила след месечния менструален цикъл веднага след изгрева на слънцето, то нейното говеене за този ден не се зачита, и тя е длъжна да го отговее на када, тъй като изгрева я е сварил по време, когато тя все още е била в месечния менструален цикъл.
8. Ако на жената месечния менструален цикъл е започнал преди залеза на слънцето, то нейното говеене през този ден не е действително, и тя е длъжна да отговее този ден на када. “Постоянният Комитет по Научно Изследване и Фетви на Кралство Саудитска Арабия -(10/155) фетва номер 10343./
9. Ако на жената месечния менструален цикъл е започнал след залеза на слънцето, то нейното говеене през този ден е действително.
10. Ако жената през деня е почувствала пристъпи на менструална кръв или съответните болки, но кръвта се е появила след залеза на слънцето, то нейното говеене е действително.
/Тази фетва е на шейх Ибн Усеймин рахимеху Аллах.
Виж повече в “ал-Фатава ал-Джамиа‘
лил мар‘ати ал-Муслимати” номер (1/325)/
11. От хадисите може да бъде направен следния извод:
“Ако човек се е разболял, но има сили да говее, то той може да остави говеенето, ако това го уморява или го заплашва усложняване на болестта.
Не бива да се казва, че жената по време на месечния менструален цикъл е абсолютно неспособна да говее,
обаче говеенето ѝ причинява тежест, заради изтичането на кръвта, а изтичането на кръв е един вид заболяване, тоест своего рода болест.”
/Край на цитат от “Шарх Ибн Баттал аля ал-Бухари” (4/97-98)
Преводът е направен от книгата
“Избрани хадиси за месец Рамадан”
на шейх Ибрахим Мухаммед ал-Хукайл.
И Всевишният Аллах знае най-добре!
Няма коментари:
Публикуване на коментар