И Т И К А Ф

  НЕГОВОТО ПРЕДПИСАНИЕ...

1. И’тикаф (оставане и уединяване в джамията) е Сунна през месец Рамадан, както и в другите дни на годината. Основание за това е казаното от Всевишният Аллах: “…когато пребивавате за И’тикаф в джамиите.”/2:187/ Съществуват също така и много достоверни хадиси за това, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, се е уединявал за И’тикаф в джамията, както и съобщения на предшествениците селеф за това, които са споменати в “ал-Мусаннаф” на Ибн Аби Шейба и Абдуразак.
Достоверно се съобщава, че Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е извършвал И’тикаф през последните десет дни на месец Шаввал и, че Омар радияллаху анху, е казал на Пророка салляллаху алейхи ве селлем: “В дните на невежество джахилия аз се заклех (дадох обет на Аллах), че ще извърша И’тикаф една нощ в ал-Месджид ал-Харам (следва ли да го сторя)?” Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, отговорил: “Изпълни своята клетва (обет)!” И той извършил И’тикаф в течение на една нощ.”/Този хадис е сведен от ал-Бухари, Муслим и Ибн Хузейма. Допълнението е от ал-Бухари така, както е предадено в сборника му “Мухтасар” (995), и също така е представено в “Сахих Абу Дауд” (2136-2137)./

2. Извършването на И’тикаф през месец Рамадан е установено в хадис от Абу Хурейра: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, извършваше И’тикаф през последните десет дни на месец Рамадан. Но в годината, когато той напусна този свят, извърши И’тикаф в течение на двадесет дни.”/Този хадис е сведен от ал-Бухари и Ибн Хузейма в техните сборници "Сахих”, и това е приведено в по-рано споменатия източник (2126-2130)./

3. Най-доброто време за И’тикаф е последната част на месец Рамадан, защото Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е извършвал И’тикаф в течение на последните десет дни на месец Рамадан, докато Всемогъщия и Велик Аллах не му взел душата (до неговата смърт)./Този хадис е сведен от ал-Бухари, Муслим и Ибн Хузейма (2223) и е приведен в “Ал-Ирва” (966) и “Сахих Абу Дауд” (2125)./



УСЛОВИЯ НА ИТИКАФА

1. И’тикаф може да се извършва само в джамиите, защото Всевишният Аллах е казал: “…и не ги обладавайте (жените), когато пребивавате за итикаф в джамиите!/2:187/ /Имам ал-Бухари е използвал айета в качеството на доказателство за това, което споменахме по-горе. Ал-Хафиз Ибн Хаджр е казал: “Доказателство, съдържащо се в този хадис се явява това, че ако можеше да се извършва И’тикаф на някое друго място, освен джамията, то забраната за встъпване в интимна връзка не би била указана в частност, защото съгласно единодушното мнение на учените по време на И’тикаф е забранена интимната връзка. По този начин, използването на словото “джамии” означава, че И’тикаф може да се извършва само в джамии./

Айша радияллаху анха, е казала: “ Сунна е за онзи, който извършва И’тикаф да не излиза от джамията, ако това не е по нужда. Той не трябва да посещава болен, не трябва да се докосва до жена си, или да има полова близост. И’тикаф може да се извършва само в джамия, където се извършва джемаат (намаз). И е сунна за онзи, който извършва И’тикаф да говее в деня, когато извършва И’тикаф.”/Този хадис е сведен от ал-Бейхаки с достоверен иснад и Абу Дауд с надежден иснад. Следващото след това съобщение е от Айша също така сведено от Абу Дауд, и то е приведено в “Сахих Абу Дауд” (2135) и “Ал-Ирва” (966)./

2. В джамията също така трябва да се извършват петъчните джума намази, за да не се налага на онзи, който извършва И’тикаф да напуска джамията за петъчния джума намаз. Тъй като това е задължително условие, основаващо се на казаното от Айша в едно от съобщенията на предходния хадис: “…и И’тикаф може да се извършва само в джамия, където се извършва джемаат намаз (и петъчен намаз).”/ Ал-Бейхаки е свел от Ибн Аббас радияллаху анху, че той е казал: “Наистина най-ненавистно нещо пред Аллах се явяват нововъведенията бид’а. И едно от тези нововъведения е извършването на И’тикаф в месчити, които са разположени в домовете.”/

Нещо повече след това аз открих достоверен хадис, ясно определящ “джамиите”, споменати в айета, които са следните: ал-Месджид ал-Харам, ал-Месджид ан-Небеви и ал-Месджид ал-Акса. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “И’тикаф се извършва само в трите джамии.”/Този хадис е сведен от ат-Тахави, ал-Исмаили и ал-Бейхаки от Хузейфа Ибн ал-Яман радияллаху анху, с достоверен иснад. Този хадис е приведен в “ас-Сахиха” (№ 2786) наред със съобщения на сподвижниците, които са съгласни с този хадис и всички те са достоверни./

Според това, което открих, измежду предшествениците селеф, които се придържат към същото мнение са били Хузейфа Ибн ал-Яман, Саид Ибн ал-Мусейиб и ‘Ата. Обаче той (‘Ата) не е споменал джамията ал-Акса. Останалите са се придържали към мнението, че става дума за всяка джамия без ограничение (в която се извършва петъчен джума намаз). Но въпреки това някои не са съгласни, казвайки, че И’тикаф може да се извършва дори в месчити, които са разположени в домовете. И няма съмнение, че най-добре е да се придържаме към хадиса по този повод. И Аллах Преславен и Всевишен е Той, знае най-добре!

3. Сунна е за този който извършва И’тикаф да говее, както е казано от Айша радияллаху анха./ Този хадис е сведен от ал-Бейхаки с достоверен иснад и Абу Дауд с надежден иснад. Имам Ибн ал-Кайим в “Заад ал-Маад” е казал: “Няма съобщение за това, че Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е извършвал И’тикаф, без да говее. Напротив, Айша радияллаху анха, е казала: “Няма И’тикаф без говеене”. Нешо повече, Всевишният Аллах не е споменал И’тикаф без говеене. И Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, не е извършвал И’тикаф без да говее. По този начин, правилното мнение се съдържа в доказателството, към което се придържат болшинството учени и то е, че говеенето е условие за И’тикаф. И това мнение е предпочитал Шейх ал-Ислям Абу ал-Аббас Ибн Теймийа”. Той също така е добавил към това, че в религията не е установено, че който отиде в джамията за намаз или нещо друго, е имал намерение за И’тикаф за периода от време прекарано там. Това също е било указано от Шейх ал-Ислям Абу ал-Аббас Ибн Теймийа в неговата книга “ал-Ихтиярат”.



КАКВО Е РАЗРЕШЕНО НА ОНЗИ, КОЙТО ИЗВЪРШВА ИТИКАФ?

1. Разрешено му е да напуска джамията по нужда. Също така е позволено да си подава главата навън, за да я измие или да си среше косата. Айша радияллаху анха, е казала: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, си подаде главата в мое присъствие, когато извършваше И’тикаф в джамията, а аз бях в своите покои. Аз му решех косите [и в друг вариант на това съобщение: аз му миех главата, дори независимо от това, че между мен и него имаше преграда и бях в период на менструален цикъл], и той салляллаху алейхи ве селлем, не влизаше в къщи, ако това не бе по нужда, когато извършваше И’тикаф”./Този хадис е сведен от ал-Бухари, Муслим, Ибн Аби Шейба и Ахмед, и първото допълнение принадлежи на последните двама (Ибн Аби Шейба и Ахмед). Този хадис е сведен в “Сахих Абу Дауд” (2131-2132)./

2. Позволено е на онзи, който извършва И’тикаф, както и на другите които са в джамията да вземат абдест там. Това се основава на думите от човек, прислужващ Пророка салляллаху алейхи ве селлем, който е казал: “Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е вземал абдест в джамията.”/Този хадис е сведен от ал-Бейхаки с добър иснад и Ахмед (5/364) в съкратена форма с достоверен иснад./

3. В задната част на джамията може да се сложи малка палатка, където да се извърши И’тикаф. Айша радияллаху анха, е поставяла хиба (палатка) за Пророка салляллаху алейхи ве селлем, когато той е извършвал И’тикаф, и това е било по заповед на Пророка салляллаху алейхи ве селлем. А веднъж той е извършил И’тикаф в малка палатка при входа на която е имало рогозка за навес./ Тази част от хадиса е съобщена от Абу Саид ал-Худри. Този хадис е сведен от Муслим и Ибн Хузейма в сборниците им “Сахих”. Той е приведен в “Сахих Абу Дауд” (1251).

РАЗРЕШЕНИЕ НА ЖЕНИТЕ ДА ИЗВЪРШВАТ ИТИКАФ И ДА ПОСЕЩАВАТ СВОИТЕ МЪЖЕ (КОИТО ИЗВЪРШВАТ ИТИКАФ) В ДЖАМИИТЕ

4. На жената се позволява да посети своя мъж, когато той извършва И’тикаф. Той може да я изпрати до вратата на джамията. Това се основава на казаното от Сафия радияллаху анха,: “Пророк салляллаху алейхи ве селлем, е извършваше И’тикаф (в джамията през последните десет дни на месец Рамадан) и в една от нощите аз отидох да го навестя (когато жените му бяха с него). Аз поговорих с него (един час), след това станах, за да си тръгвам, (и той каза: “Не бързай, аз ще дойда с теб.”) И стана, за да ме изпрати.” Тя е живяла в дома на Усама Ибн Зейд. (След това отишли до вратата на джамията, която била една до друга с вратата на Умм Селяма.) В това време двама души от ансарите преминавали покрай тях, и като видели Пророка салляллаху алейхи ве селлем, побързали да се махнат. Пророк салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Почакайте! Това е моята жена Сафия Бинт Хайя”. Двамата възкликнали: “СубханАллах! О, Пратенико на Аллах!” Той казал: “Наистина, шейтан се движи вътре в човека, както се движи кръвта. И аз се уплаших да не би да внесе някакво зло в сърцата ви.” [Или е казал: “нещо в сърцата ви”] /Този хадис е сведен от ал-Бухари, Муслим и Абу Дауд. Той (Абу Дауд) е свел последната част на хадиса. Аз съм представил хадиса в “Сахих Сунан Абу Дауд” (2133 и 2134).
На жената дори е позволено да извършва И’тикаф в джамията заедно със своя съпруг или пък самостоятелно. Това се основава на казаното от Айша радияллаху анха: “Една от жените на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е извършвала И’тикаф заедно с него, когато е била в периода на истихада (период между менструалните кръвотечения) [в друг вариант се казва, че това е била Умм Селяма] и тя е видяла червени (следи от кръв) или жълти (следи оставени от нея). И понякога поставяхме поднос под нея, когато извършваше молитвата намаз.” /Този хадис е сведен от ал-Бухари и е приведен в “Сахих Сунан Абу Дауд” (2138). Другото съобщение принадлежи на Саид Ибн Мансур, както е указано в “ал-Фатх ал-Бари” (4/281). Обаче ад-Дарими (1/22) е казал, че това е била Зейнеб, и Аллах знае най-добре./
Тя също така е казала: “Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е извършвал И’тикаф през последните десет дни на месец Рамадан, докато Аллах не го прибрал. След това жените му извършвали И’тикаф подир него.”/ Този хадис е сведен от ал-Бухари, Муслим и други./

В това се съдържа доказателство, че на жените също е позволено да извършват И’тикаф. Няма съмнение, че това е възможно само, при условие че има съгласие за това от нейните близки махрам. А така също, при условие че на мястото няма фитна и смесване с мъже, основавайки се на много доказателства по този повод и принципите на Ислямския фикх: “Предотвратяването на лошото взема връх над извършването на доброто.”

5. Встъпването в интимна връзка нарушава И’тикаф, според словата на Всевишния Аллах: “…и не ги обладавайте (жените), когато пребивавате за итикаф в джамиите!/2:187/ Ибн Аббас радияллаху анху, е казал: “Ако този, който извършва И’тикаф встъпи в интимна връзка, то той нарушава своя И’тикаф и е длъжен да го започне наново.”/ Този хадис е сведен от Ибн Аби Шейба (3/92) и Абдуразак (4/363) с достоверен иснад. Думите: “ е длъжен да го започне наново”, означават, че този човек е длъжен отново да извърши И’тикаф. Човекът не е длъжен да заплати (кефарет) (във връзка с нарушаването на И’тикаф) тъй, като Пророка салляллаху алейхи ве селлем, и неговите сподвижници нищо не са споменали за това./Откъс от книгата “Нощният намаз през месец Рамадан” стр.11-13, автор Мухаммед ал-Албани/



В книгата “Фикх ас-Сунна” на Саид Сабик за Итикаф се казва следното:
“От Абу Саид се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Който от вас желае да спазва итикаф според моя пример, нека да го изпълни в последните десет [нощи на месец Рамадан]”.

Първата от последните десет нощи на месец Рамадан е двадесет и първата или двадесетата нощ. Също така се съобщава, че когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е възнамерява да спазва итикаф, той преди това е извършвал сутрешния сабах намаз и след това е влизал в мястото за спазване на итикаф. Тук се има предвид, че той салляллаху алейхи ве селлем, е влизал в джамията и се е отправял към това място вътре в нея, което той салляллаху алейхи ве селлем, специално е подготвял за итикаф.
Според мезхеба на имам Абу Ханифа и имам аш-Шафий за пълноценното завършване на итикаф в последните десет денонощия от месец Рамадан, спазващия го е длъжен да напусне джамията след като от последния ден на този месец залезе слънцето. А според мезхеба на имам Малик и имам Ахмед Ибн Ханбел, ако спазващия итикаф излезе от джамията след като залезе слънцето, то неговия итикаф ще бъде зачетен като пълноценен, но според тяхното мнение е желателно спазващия итикаф да остане в джамията докато не започне байрамския намаз.

Желателни и порицаеми действия при спазването на итикаф

За муатакифа (спазващия итикаф) е желателно да изпълнява много допълнителни поклонения, да извършва много намаз, четене на Свещения Коран, да произнася словата: “субханАллах!”, “аль-хамду ли-Ллях!”, “ля иляха илля Аллах!”, “Аллаху акбер!”, “естагфиру-Аллах!”, — да отправя селеват към Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, да отправя много дуа към Всевишният Аллах , да се занимава с други дела, които го приближават към Всевишният Аллах.
Желателно е също така да се провеждат ислямски уроци, да се изучават книги по тълкуването (тефсир) на Свещения Коран и хадиси, да се чете за живота на пророците и праведниците, а така също да се четат други религиозни книги и книги по фикх.
Нежелателно е да се занимава с такива разговори и постъпки, които не го интересуват пряко.
Нежелателно е да се въздържа от разговори, ако смята, че благодарение на това въздържание той ще се приближи към Всевишният Аллах .

Това, което се разрешава на муатакифа

На муатакифа е разрешено следното:

1) Да излезе от джамията, за да изпрати своята жена.

2) Да си сресва косата, да си бръсне главата, да си реже ноктите, да се приведе в спретнат вид, да почисти тялото си от мръсотия, да си облече най-хубавата дреха и да се напръска с благовония.

3) Да излиза при крайна необходимост или нужда.

4) Да приема храна и напитки, да спи в джамията, като при това спазва чистота и ред, може да сключва договори и съглашения, като например, брачен договор, или договор за покупко-продажба и т.н.

Това, което нарушава итикаф

Итикаф се нарушава от следните обстоятелства:

1) Умишлено излизане от джамията без крайна необходимост дори за кратко време. Това действие нарушава пребиваването в джамията, което е стълб на итикафа.

2) Вероотстъпничество.
Това действие нарушава итикафа, защото като цяло то изобщо нарушава поклонението.

3, 4 и 5) Загуба на разсъдък, поради полудяване или опиянение, както и поради настъпването на менструален цикъл (хаид) или след родовото кръвотечение (нифас).

6) Полов акт.”
/Откъс от книгата “Фикх ас-Сунна”/


И Т И К А Ф
От д-р Салих Ибн Ганим ас-Садлян

“Понятие за Итикаф в езика и Шерията:
Речниковото значение на думата Итикаф означава пребиваване, уединение.
Значение на думата Итикаф в Шерията – това е пребиваване и уединение в джамията за поклонение към Всевишният Аллах с определено намерение и определени условия.

Смисълът за установяването на Итикафа
1. Итикаф освобождава сърцето на правоверния от всичко земно и го запълва с поклонение, споменаване и възхвала към Всевишният Аллах.
2. Итикаф – това е предаване на своята душа на Повелителя на световете-Всемогъщ е Той и Велик! Мюсюлманинът по време на итикаф отнася всички свои дела към Аллах, и търси от Него милост и милосърдие.

Разновидности на Итикафа

Итикафът се дели на два вида:
1. Задължителен. Това е обет даден на Всевишният Аллах. Този итикаф трябва да бъде изпълнен, ако човек е казал: Ако постигна успех в някаква работа или дело, ще извърша итикаф и ще прекарам три дни в джамията, и други подобни думи.
2. Предпочитан. Съгласно Благородната Сунна итикаф се провежда и спазва в последните 10 дни на месец Рамадан.

Основите (еркан) на Итикафа

1. Човек, който да изпълнява итикаф, защото итикаф е действие, за което е необходимо действащо лице.
2. Пребиваване в джамията.
3. Място за итикафа. Това е мястото, където пребивава мюсюлманина изпълняващ итикаф.

Някои необходими условия, за да е действителен итикафа

1. Човекът, извършващ итикаф трябва да е мюсюлманин.
2. Той трябва да е в нормално съзнание. Загубилия разсъдък и непълноетния не бива да извършват итикаф.
3. Мъжете трябва да пребивават за итикаф в джамията, в която се изпълняват джемаат намази.
4. Човекът трябва да е чист от осквернение (джанаба) менструално кръвотечение (хаид) и след родовото кръвотечение (нифас) .

Следните действия правят итикафа недействителен:

1. Полов акт.
2. Извършването на действия, предизвикващи страст, които водят до полов акт.
3. Загуба на разсъдък в резултат на опиянение или по друга причина.
4. Вероотстъпничество.
5. Излизане от джамията без уважителна причина.

Обстоятелства, позволяващи на извършващия итикаф да излезе от джамията

Тези обстоятелства биват три вида:
1. Обстоятелства, произтичащи от спазването на Шерията.
Излизане от джамията за извършването на петъчния джума намаз или празничните байрамски намаза, ако тези намази не се извършват в джамията, в която пребивава човека, извършващ итикаф.
2. Естествени обстоятелства.
Излизане от джамията за извършване на естествените нужди, като излизане за очистване от осквернения, ако човека е имал полюция, и това се разрешава само в случай, че в джамията няма условия за извършване на гусл. При такива случаи, човек трябва да изпълни това, заради което е излязъл от джамията, и веднага да се върне обратно в джамията.
3. Крайни обстоятелства.
Това е когато човека има страх, че ще загуби имущество или боязън от това, че на неговото имущество ще бъде нанесена вреда. А така също страх за собствената безопасност, ако продължи своя итикаф.”

/Край на цитата от д-р Салих Ибн Ганим ас-Садлян/
И Всевишният Аллах знае най-добре!


В предишното издание на тази книга тук бе представен хадис в полза на това, че “Ако някой извърши итикаф един ден…”, но след това аз премахнах този хадис, след като узнах, че този хадис е слаб. Това се случи след като приведох и анализирах иснада на този хадис в “Силсиля ал-Ахадис ад-Даифа” (5247). В резултат на това аз открих незабелязан по-рано дефект на този хадис, който не ми беше известен, както и преди мен на ал-Хайсами!

Това е част на хадис от Айша, който са свели ал-Бухари, Муслим и Ибн Хузейма в своите сборници “Сахих”. Аз съм представил този хадис в “Сахих Сунан Абу Дауд” (2127).

Хиба – това е от видовете дом при арабите, които се правят от мъх и вълна, но не от косми на животните, и се поставя на две или три опори. Виж “Aн-Нихая”.

Това са свели ал-Бухари и Муслим от хадиса на Айша. Това нейно действие е свел ал-Бухари, а заповедта за извършването на това действие е сведено от Муслим.

Судда в палатката е подобно на завесата, която се поставя на вратата за защита от дъжд. Тук се има предвид, че парчето рогозка са поставяли, за да не се вижда, какво има вътре. Това е потвърдил ас-Синди. Но за предпочитане е да се казва: че се поставя и онзи, който извършва И’тикаф не бива да се отвлича от преминаващите с намерението да се постигнат целите, които излизат извън рамките на И’тикаф. Имам Ибн ал-Кайим е казал: “Това противоречи на онова, което правят невежите, т.е. в местата, където те извършват И’тикаф, те сядат с приятели, приемат гости, обсъждат с тях хадиси. Това е един вид И’тикаф, а И’тикаф на Пророка Мухаммед алейхи саляту ве селям, е друг вид. И Аллах е Даряващият успеха!”