РАМАДАН БАЙРАМ

 

 

Възхвалата и благодарността са за Аллах, Който улесни на мюсюлманите пътя на ибадета и определи Рамадан Байрам да бъде празник за тях, след като завършиха с говеенето, и им дад...е живот да достигнат до големи благодеяния, за да се възползват и получат големи възнаграждения, и да им увеличи доброто от Неговата милост.
Ние изказваме благодарност към Аллах, Субханеху ве Теаля, защото Той има най – голямото право да Му се изказва благодарност и признателност. И свидетелстваме, че няма друго истинско божество, освен Аллах. Той е един единствен и няма съдружник на Него, Субханеху ве Теаля. Човек, който изказва тези слова и прилага на практика изискванията им, ще намери спокойствието в Деня на Страшния съд. Също свидетелстваме, че Мухаммед (с.а.с.) е Негов раб и пратеник.
Уважаеми братя!
Нека да се страхуваме от Аллах, Субханеху ве Теаля, и да Му изказваме благодарност и признателност, че ни даде възможността да доживеем края на този свещен месец - Рамадана, месецът на оруча и кланянето на теравих намаз! Затова нека да искаме да ни приеме ибадета, който извършихме. През деня ние държахме оруч, лишавахме се от ядене, пиене и всички други видове страсти. А нощите изпълвахме с кланяне на таравих и нощен намаз и се лишавахме от сън. Всички тези наши усилия бяха искрени и истински заради Него, Субханеху ве Теаля. Затова нека да искаме от Аллах, Субханеху ве Теаля, да ни опрости за това, което сме пропуснали да направим или пък сме прегрешили.
Нека се знае, че важен религиозен ден е Байрам - ден, в който всички мюсюлмани са радостни, че са доживели и са се възползвали от месеца на опрощението, милостта и спасението от огъня.
А що се отнася до радването и веселието, което е в резултат на временни и бързо отминаващи страсти и капризи, е порицано и непозволено в Исляма! Аллах, Субханеху ве Теаля, казва:

§ Кажи: “С благодатта на Аллах и с Неговото милосърдие, с това нека ликуват! То е по-добро от това, което те трупат.”§/Сура “Юнус”/10/:58/
Днес е ден за изказване на благодарност, правене на зикр, понуда с ядене и пиене. В този ден не се говее, защото това е противопоставяне на повелите на Аллах Теаля, Който е забранил да се говее на байрамите. Енес ибни Малик казва:
“Когато Пейгамберинът (с.а.с.) се преселил в гр. Медина, заварил жителите му да празнуват два дни и ги попитал:
 “Какви са тези два дена?” Те отговорили: “Преди Исляма ги празнувахме.” Тогава Пратеникът (с.а.с.) рекъл: “Аллах Теаля вече ви замени тези два дена с други два по-превъзходни – Курбан Байрам и Рамадан Байрам.”/Ебу Давуд/
Аллах, Субханеху ве Теаля, е заменил тези два дена, които били изпълвани с безполезни игри и увеселения, с други два по-превъзходни, които да се изпълват със зикр, благодарност и търсене на опрощение.
За мюсюлманите има три празника в годината, като всеки един от тях се празнува след извършване на важен ибадет.
Първият от тези празници е Джумата - петъчният ден, който се повтаря всяка седмица. Аллах Теаля го определи да бъде след завършване на задължителните намази на седмицата.
Следващият празник е Рамадан байрам, който се празнува след завършване на говеенето в месец рамадан. Аллах Теаля го отреди да бъде четвъртата основа от основите на Исляма. Говеенето в този месец е причина Аллах, Субханеху ве Теаля, да опрости всички изминали грехове, а след завършването му да бъде празник на мюсюлманите, в който да се съберат на едно място, да кланят Байрам намаза, да изказват благодарност на Всевишния Аллах, да правят текбир и зикр, защото Ги е напътил по правилния път. Това е ден на наградите, в който оручлиите получават наградите си и се завръщат към техните домове с опрощение и радост.
Едно от най – важните дела, които Аллах Субханеху ве Теаля повели в този ден е кланянето на байрам намаз, Всевишният Аллах казва:

§ Сполучил е онзи, който се пречиства, и споменава името на своя Господар, и кланя намаза.§/Сура “Еаля”:14,15/
Някои от ислямските учени казват: “Пречиства”- означава да даде фитрите, а “кланя намаза” - да кланя Байрам намаз. Пейгамберинът (с.а.с.) е заповядал да се излиза масово за този намаз, включително жените и децата, за да участват всички в това превъзходно дело. Той (с.а.с.) винаги кланял Байрама извън джамията на открито и широко място, за да може да присъстват всички жители на гр.Медина. Защото изпълнението му отвън, пред цялото население се показва и изпъква авторитетът и достойнството на мюсюлманите.
Уважаеми братя!
Къде е днес самочувствието на онези, които претендират, че са мюсюлмани, след като ги няма дори и на Байрама в джамиите?! Така те не вредят на никого, освен на самите тях.
А най–големият и най–превъзходен празник за мюсюлманите е Курбан Байрам. Той се празнува след завършване на хаджилъка, който е петата основа от основите на Исляма. Освен тези три празници, други празници в Исляма не съществуват. Честване на рождени дни, национални празници, Нова година, Ден на победата и други подобни празнувания, всичко това е една измислица и оприличаване с немюсюлманите. Ако погледнем ислямската история, тя е изпълнена с победи и славни дни за мюсюлманите, но не се забелязва дори и един от тези дни да е взет за празник на мюсюлманите, защото не е узаконено от Аллах, Субханеху ве Теаля, и Неговия пратеник Мухаммед (с.а.с.).
Нека да си припомним за Байрамите от миналите години, ще видим, че измежду нашите бащи, братя, братовчеди, приятели, имаше, които се кланяха заедно с нас, но сега тях вече ги няма измежду нас, те напуснаха този свят и изоставиха всичко, което имаха. Също много богати, известни и учени хора го напуснаха, но нито тяхното богатство, популярност, наука и опит ги спаси от смъртта. Така че те няма да имат полза пред Аллах Теаля от богатствата и децата си, а единствено полза ще има за онзи, който се е явил при Аллах с чисто от неверие сърце.
Затова нека да не се мамим по страстите и примамливото на този свят, нито пък от различните му украси, защото истинската украса е “теква”.

Аллах, Субханеху ве Теаля казва:

§О, синове на Адам! Отредихме ви дрехи, за да покриват срамните части, и дрехи за украса. Но теква е най-превъзходното покривало.§/Сура “Еараф”/7/:/26/
“Теква” означава: Да изградиш преграда между теб и наказанието от Аллах чрез изпълнение на Неговите заповеди, и с предпазване от нещата, които Той е забранил.
Някой от добрите мюсюлмани гледал към хубавите и нови дрехи, с които хората са се наредили на Байрама, и рекъл:
”Нима виждате нещо друго, освен дрехи, които ще овехтеят, и плът, която в утрешния ден червеите ще я изядат?!”
А пък друг човек видял хора на Рамадан Байрам да се смеят на глас, и рекъл:
”Ако на тези хора им е приет оручът, то това не е постъпка на благодарни хора. А пък, ако не им е приет, то това не е постъпка на страхуващи се хора от Аллах”.
Нека да се страхуваме от Аллах, Субханеху ве Теаля, и да приемем този Байрам такъв, какъвто Аллах Теаля го е отредил да бъде! Да помислим! Колко Байрама са изминали през живота ни, какви са били нашите дела, да помислим и за смъртта, която всички ни очаква, затова да се предпазваме от наказанието на Аллах, като изпълняваме Неговите заповеди и се отдалечаваме от забраните Му! Да се приготвим за завръщането ни към Аллах, Субханеху ве Теаля, и срещата с Него! Той казва:

§Наистина смъртната агония ще настъпи: “Това е, което си избягвал.” И ще бъде надута тръбата. “Това е страшният ден!”И с всеки човек ще дойде водач и свидетел [от меляйкетата]. [И ще му се каже:] “Ти беше нехаен към това. Но снехме от теб покривалото и твоят поглед Днес е втренчен.”§ /Сура “Каф”/50 /:19- 22/
Да помислим и за Деня, за който Аллах, Субханеху ве Теаля, казва:

§ ...Това е Денят, за който хората ще бъдат насъбрани. Това е зрелищен Ден. Ние няма да го забавим, освен за определен срок. Когато Денят настъпи, никой не ще проговори освен с Неговото позволение. Сред тях ще има и нещастни, и щастливи. Онези, които: са нещастните, ще бъдат в Огъня. В него ще вдишват и издишват, там ще пребивават вечно, докато съществуват небесата и земята, освен ако не пожелае [друго] твоят Господар. Твоят Господар прави, каквото пожелае.§/Сура Худ/11/:103-107/
§ А онези, които са щастливите, ще бъдат в Дженнета, там ще пребивават вечно, докато съществуват небесата и земята, освен ако не пожелае друго твоят Господар ще им даде дар неизчерпаем.§/Сура Худ/11/:108/



Молим Аллах, Субханеху ве Теаля, в този ден да ни опрости на всички нас тук и на всички мюсюлмани! Искайте опрощение - Той Аллах Теаля е Опрощаващ и Милостив!





***


Нека да се страхуваме от Аллах, Субханеху ве Теаля, и да Му изказваме благодарност за голямата благодат на Исляма, затова че ни е напътил в правилния път и ни е удостоил да бъдем най-превъзходната общност измежду човечеството! Дълг е да изпълняваме задължения си към Него - Субханеху ве Теаля, и да оставим всичко, което противоречи на повелите Му, като здраво се превържем към Исляма, за да бъдем от спасените и да не предпочитаме друга религия, за да не бъдем погубени.
Аллах, Субханеху ве Теаля, казва:

§ А който търси друга религия освен Исляма, тя не ще му се приеме и в Отвъдния живот той е от губещите.§/Сура “Али Имран”/3/:85./
Ако погледнем към различните общности, които живеят около нас, ще видим, че те тънат в заблуда, приемат фалшиви и измислени религии, суеверия и много други измислици. За тях Аллах ,Субханеху ве Теаля, казва:

§И ако повярваха в същото, в което и вие сте повярвали, щяха да са напътени. Но ако се отметнат, те ще са в голям разкол и Аллах ще ти е достатъчен срещу тях (о, Мухаммед!). Той е Всечуващият, Всезнаещият.§/Сура “Бакара”/2/:137/
Който остави истината, то непременно ще бъде изложен на падение и заблуда.
Аллах Субханеху ве Теаля казва:


§...И какво друго има след истината, освен заблуда?!...§/Сура “Юнус”/10/:32/
Уважаеми братя!
Да си мюсюлманин, не означава да носиш само мюсюлманско име или пък да произлизаш от ислямско семейство и да живееш далеч от ислямските принципи и задължения. А мюсюлманин е този, който кланя намаза, дава зекята, говее в Рамадана, прави Хаджилък, повелява праведното и забранява лошото. Мюсюлманин е онзи, от чиито ръце и език останалите мюсюлмани не са обезпокоявани, който не посяга на техния живот, достойнство и богатство.
Затова нека да се въздържаме от посегателства и да не причиняваме страдания на другите хора, от какъвто и да е характер, защото Аллах, Субханеху ве Теаля, казва:

§А онези, които незаслужено наскърбяват вярващите мъже и жени, те се нагърбват с клевета и явен грях.§/Сура “Ехзаб”/33/:58/
Уважаеми братя!
Нека да предпазваме погледите си от гледане към чужди жени, което е харам! Този поглед е отровна стрела, от стрелите на шейтана - Иблис, посяваща страст в сърцето на този, който се заглежда, разбива го и го тласка към разврат.
Да бъдем скромни и достойни мюсюлмани, защото Аллах, Субханеху ве Теаля, не обича горделивите. Също да съветваме нашите жени и дъщери да се покриват и придържат към ислямското облекло и да не контактуват с чужди на тях мъже. Пейгамберинът (с.а.с.) казва:
  “Да не остават насаме мъж с чужда жена, защото третият с тях е шейтанът.”/Тирмизи/
Нека да се пазим от измама и заблуда, когато купуваме и продаваме, когато теглим и мерим, и във всичките ни останали дела, защото измамата и заблудата са голямо злосторничество.
Аллах Теаля казва:

§И изпълвайте мярката, и не бъдете от ощетяващите! И претегляйте с точни везни! И не смалявайте от нещата на хората, и не сейте разврат по земята като развалените хора!§/Сура “Шуара”/26/:181-183/
Пейгамберинът (с.а.с.) казва:
  .

“Който ни мами, не е от нас!”
Нека също да се пазим от даване и вземане на подкуп и от ядене (препитание) от лихва, защото те са от големите грехове, предизвикващи гнева и проклятието на Аллах, Субханеху ве Теаля.

Да се страхуваме от Аллах, Субханеху ве Теаля, и да не забравяме, че най-превъзходното слово е Книгата на Аллах, а най-доброто упътване е упътването на Мухаммед (с.а.с.), а най–пагубни неща са нововъведенията в Исляма.

Нека да се обединяваме и да бъдем единна общност, защото Аллах крепи този народ, където има единство, обединение, защото който се отклони, той се отклонява към Огъня!

О, ХОРА!

О, ХОРА!

Дойде месецът на милосърдието, опрощението и изобилието на Всевишния. 

Това е най-добротетелният месец при Аллах сред останалите месеци; нощите му са най-добродетелните нощи и часовете – най-добродетелните часове. 

Това е месец, в който вие се наредихте сред чудотворците на Аллах, да е славно името Му.

 През този месец вашите дихания се зачитат за споменаване името на Аллах, а сънят ви – за богослужене.

 През този месец деянията ви са одобрени и се откликва на молитвите ви. 

Така че молете се на вашия Господ с чисти намерения и с пречистени от греховете и неодобряваните качества сърца да ви дари с успех, за да говеете и четете Корана през този месец. Защото грешник и нещастник е онзи, който е лишен от опрощението на Аллах, да е славно името Му, през този велик месец.

 С глада и жаждата по време на Рамазан си спомнете за глада и жаждата на Съдния ден.

 Раздавайте милостиня на бедните и изпадналите. 

Уважавайте по-големите от вас и обичайте по-малките от вас. Бъдете състрадателни към вашите близки.

 Въздържайте се от думи, които не трябва да се изричат. 

Не насочвайте поглед към забранените неща. 

Не слушайте неща, които не са позволени. Бъдете състрадателни към сираците сред народа, за да се прояви състрадание и към вашите сираци след вас.

 Разкайвайте се за греховете си и се обърнете към Аллах, да е славно името Му.

 По време на намаз вдигнете ръцете си за молитва, защото времената за намаз са най-добрите времена.

 През това време Аллах Всевишния гледа на рабите си с милосърдие. Откликва на молитвите на молещите се Нему. Отговаря на онези, които Го зоват. 

Приема молитвите на молещите се хора.

О, ХОРА!

Вашите души са заложници на деянията ви. 

В такъв случай спасете душите си от заложничество, като се помолите за опрощение на Аллах, да е славно името Му. Плещите ви се намират под тежкото бреме на греховете ви, облекчете ги, като стоите по-дълго ничком.

 Знайте, че Аллах Всевишния е дал обет върху честта и величието си, че няма да накаже онези, които отслужват молитви и падат ничком през този месец, както и няма да ги плаши с огъня на Ада в Съдния ден.

О, ХОРА!

В този месец, който нагости с ифтар говеещия вярващ ще получи награда при Аллах, да е славно името Му, сякаш е освободил роб и ще му се опростят всички минали грехове. 

(Въз основа на тези думи някои сред сподвижниците отвърнали, че не всички са способни на това.).

 Защитете се от огъня на Ада, гощавайки говеещите дори с половин фурма или с глътка вода.

 Аллах Всевишния ще награди онзи, който няма по-голяма възможност от тази.

О, ХОРА!

Който украси нрава си в този месец, ще мине лесно през моста Сират в деня, в който краката му ще треперят. 

Който се въздържа от зло към хората в този месец, Аллах, да е славно името Му, ще държи далеч от него наказанието Си в Съдния ден.

 Който прояви състрадание към сираците без бащи в този месец, Аллах, да е славно името Му, ще бъде милостив към него в Съдния ден. 

Който укрепи връзката си със своите близки и им върши добро в този месец, в Съдния ден Аллах, да е славно името Му, ще бъде милостив към него. 

Който спре да върши добрини на близките си в този месец, в Съдния ден Аллах, да е славно името Му, няма да прояви милост към тях. 

Който в този месец отслужва молитвите намаз (сунна), които е отслужвал Пророка, Аллах, да е славно името Му, ще го награди така, сякаш е отслужвал молитви през останалите месеци.

 Който благославя името ми много през този месец, Аллах, да е славно името Му, ще увеличи тежестта на везните му в деня, в който везните на деянията ще олекнат. 

Който прочете едно знамение от Корана, ше получи награда като наградата на онези, които го четатат в останалите месеци.

О, ХОРА!

През този месец вратите на Рая са отворени. 

Молете се на вашия Господ, молете се да не се затворят в лицата ви.

 През този месец вратите на Ада са затворени. 

Молете се на вашия Господ, за да не ги отвори в лицето ви. 

През този месец Той е вързал сатаните, молете се на вашия Господ да не ви безпокоят.

_________________

Празничната молитва (Салату-л-Ид)

В Исляма има два празника: 3 дневния празник за прекратяването на
говеенето (Иду-л-фитр) след месец рамадан и четиридневния
пожертвователен празник (Иду-л-адха) на десетия ден през
дванайстия месец (Ду-л-Хиджа) по ислямския лунен календар. По...
случай тези празници има една допълнителна колективна молитва.
Ако няма важни причини за преместване на молитвата на втория или
на другия празничен ден, то тя се прави по принцип на първия ден.
Състой се от два раката, по време на които имамът рецитира на глас.
За тази молитва няма нито Азан нито Икама, понеже не е една от петте
фард молитви. Време за молитвата е времето от около 20 мин. след
изгрева на слънцето до обяд. По принцип протичането на молитвата се
обяснява още веднъж от имама непосредствено преди молитвата.
Прави се обикновено като нормалната молитва, обаче в първия ракат
след «такбир-ат-тахрим» или «такбир ал-ихрам» се казват още 7
такбира (Аллаху Акбар) от имама, които се повтарят на глас от
останалите молещи се. Между отделните Такбири имамът възхвалява с
тих глас известно време Аллах. По същия начин във втория ракат се
казват още 5 Такбира преди рецитирането на Корана. При всеки
такбир, във втория, както и в първия ракат ръцете се повдигат отново
като при «такбир-ат-тахрим».
Този, който пропусне празничната молитва, трябва вместо това да
направи вкъщи два раката; същото важи и за жените. Пророкът (а.с.с)
обаче изрично е препоръчал, доколкото е възможно, всички
мюсюлмани да се съберат за празничната молитва, която по
възможност да се прави на открито; също така и жените, които от
освобождаващи причини както менструация или следродилен период
не могат да се молят. Защото на тези празници трябва да се събере
цялата ислямска общност, мъже и жени, млади и стари.
След молитвата имамът държи проповед (хутба), която започва с
възхвала на Аллах и в която обръща внимание на значението на
съответния празник, и както при петъчната молитва, призовава
вярващите да се подчиняват на Аллах (т), да вършат добро и да
оставят злото. След това вярващите се поздравяват, посещават се


взаимно и празнуват. За празничните дни е характерно чувството на
ислямска общност и братство.
Сунна е преди да се излезе от вкъщи за празника за прекъсването на
говеенето (Иду-л-фитр), да се изядат нечетен брой фурми или нещо
сладко. Повечето от учените са единодушни, че също така е сунна и
желателно по пътя на отиване към джамията да се върви по един път и
на връщане по друг, за да се срещнат колкото се може повече хора, на
които да се честити празника.
Ако празникът се падне в петък, в повечето случаи тогава се прави
само празничната молитва, а петъчната отпада, за да не се натоварват
вярващите с повече от една проповеди; понеже някои може би изминават дълъг път до мястото за молитва или до главната джамия.
В този случай празничната молитва е заместител на петъчната, на мястото на която тогава се прави една обикновена зухр молитва.

Фитрата

  А)- Мъдростта от нейното прописване.

Фитрата е отредена за пречистване на говеещия в месец Рамазан от грешки, обиди и лоши думи, и също така за подпомагане на бедните, за да не просят в празничния ден. ...

Ибн Аббас ( Р.А.) казва: “Пратеника на Аллах (С.А.В.) отреди фитрата за да се пречисти говеещия от лошите думи и грешки, и за да се нахранят бедните.” (предаден от Ебу Даууд и Ибн Мадже)

Б)- Нейния пропис.

Фитрата е задължение (фарз) за всеки мусюлманин и мусюл-манка, възрастен и малолетен, свободен и или роб, заради хадиса на Ибн Омер ( Р.А.), който казва: “Пратеника на Аллах (С.А.В.) отреди фитрата в Рамазан един саа от фурми, или един саа от пшеница, на всеки роб и свободен човек, мъж и жена, малолетен и възрастен от мусюлманите. И нареди да се дава преди да излезнат хората за празничната молитва.” (предаден от Бухари и Муслим)

Желателно е да се даде за бебето, което е в утробата на майката. Всеки мусюлманин е задължен да дава фитрата за себе си и за когото отговаря - семейството си и близките си. Фитрата е задължение за всеки, който има какво да яде в деня и ноща на празника (байрам).

В)- Стойността на фитрата.

Задължената фитра е един саа от прехраната на обществото, като пшеница, или фурми, или стафиди, или ориз, или царевица и други. А един саа се равнява на около 2,176 кг , и не е разрешено да се дава нейната стойност в пари – при всички учени, защото това е спротивно на заповедта на Пратеника (С.А.В.), и е противно на делата на неговите сподвижници (сехабета Р.А.).

Г )- Времето, в което се дава фитрата.

Тя има две времена: разрешено време, което е преди празника с ден или два. А най-хубавото време за даването на фитрата е от изгрева на зората в деня на празника до отслужването на празничната молитва, защото Пратеника (С.А.В.) нареди да се дава преди да излезнат хората за молитвата. И не е разрешено да се закъснява и да се дава след празничната молитва, а ако човек я даде тогава тя се счита за милостиня (садака), и не е фитра. Този човек е грешник, заради това закъсняване.

Д )- На кого се раздава фитрата.

Тя се раздава на бедняците и нуждаещите се, защото те най-много се нуждаят.

Как да търсим нощта Кадр

(Шейх Мухамме Ал-Албани)

Нощта Кадр е най-ценната нощ. Човек, който я пропусне, губи страшно много. Ако един човек е изключително силен във вярата си и следва повелите на своя Господ, той трябва да следи за тази нощ и да я прекара в молитва и подчинение пред Аллах. Ако ибадетът му се приеме, то всички негови предишни грехове се опрощават....
...
ОТСЛУЖВАНЕТО НА КИЙЯМ

Препоръчва се дългата молитва в нощите, през които би могла да се пада нощта Кадр. Това е отбелязано в много хадиси, един от които е следващият.
Абу Тхар (Аллах да е доволен от него) предава:

“Ние говеехме с Пратеника на Аллах (с.а.с.) през Рамадан. Не той ни водеше в нощната допълнителна молитва, докато не останаха 7 нощи от Свещения месец. След това той прекарваше нощта с нас в молитва през 1/3 от нощта. Той не се молеше с нас на шестата вечер. На петата вечер прекарваше с нас половината нощ. И ние го попитахме: “Пратенико на Аллах, не може ли да прекарваш с нас времето през цялата нощ в ибадет?” Тогава той
отговори: “Този, който стои в молитва с имама, докато имамът приключи с нея, той сякаш се е молил през цялата нощ”.

Абу Хурейра (р.а.) разказва, че е чул Пратеника (с.а.с.) да казва:

“Този, който прекара нощта Кадр в подчинение и молитва пред Аллах и служенето му се приеме, то всички негови предишни грехове се опрощават”

(предадено от Бухари и Муслим)

ОТСЛУЖВАНЕТО НА МОЛИТВАТА СМИРЕНО

Препоръчителна е продължителната молитва
през нощта.
Айша (р.а.) разказва, че когато попитала Мухаммед (с.а.с.):

“О, Пратенико на Аллах, ако знаех коя нощ е нощта Кадр, какво трябваше да казвам през нея?”, Той (Аллах да го благослови и с мир да го дари) я посъветвал да казва:

“Allahumma innaka afuwwun keriimun tuh.ibbul `afwa fa`fu `annee” - О, Аллах, Ти си опрощаващ, обичаш опрощението, опрости ме, о, Аллах!”

(предадено от Ат-Тирмизи)

ОТДЕЛЯНЕ ОТ ЗЕМНИТЕ НАСЛАДИ И ОТДАВАНЕ В СЛУЖЕНЕТО

Няма нищо по-добро от това да отслужваме много молитви и друг ибадет в нощите, през коитоби могла да бъде Кадр. Това ще рече също да изоставим земните наслади, за да можем да оползотворим това време само и единствено в името на Аллах.
Айша (р.а.) предава:

“Когато оставаха последните 10 нощи от Рамадан, Мухаммед (с.а.с.) засилваше своя изаар, (т.е. странеше от съпругите си, за
да посвещава повече време на преклонение пред Аллах), прекарваше всяка нощ буден (в молитва) и събуждаше семейството си”

(Ал-Бухари и Муслим)

И казва още Айша (Аллах да е доволен от нея):

“Пратеникът на Аллах (с.а.с.) се отдаваше на молитва най-силно през последните 10 нощи от месеца, отколкото през останалите”

(Муслим)Вижте повече

И Т И К А Ф

  НЕГОВОТО ПРЕДПИСАНИЕ...

1. И’тикаф (оставане и уединяване в джамията) е Сунна през месец Рамадан, както и в другите дни на годината. Основание за това е казаното от Всевишният Аллах: “…когато пребивавате за И’тикаф в джамиите.”/2:187/ Съществуват също така и много достоверни хадиси за това, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, се е уединявал за И’тикаф в джамията, както и съобщения на предшествениците селеф за това, които са споменати в “ал-Мусаннаф” на Ибн Аби Шейба и Абдуразак.
Достоверно се съобщава, че Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е извършвал И’тикаф през последните десет дни на месец Шаввал и, че Омар радияллаху анху, е казал на Пророка салляллаху алейхи ве селлем: “В дните на невежество джахилия аз се заклех (дадох обет на Аллах), че ще извърша И’тикаф една нощ в ал-Месджид ал-Харам (следва ли да го сторя)?” Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, отговорил: “Изпълни своята клетва (обет)!” И той извършил И’тикаф в течение на една нощ.”/Този хадис е сведен от ал-Бухари, Муслим и Ибн Хузейма. Допълнението е от ал-Бухари така, както е предадено в сборника му “Мухтасар” (995), и също така е представено в “Сахих Абу Дауд” (2136-2137)./

2. Извършването на И’тикаф през месец Рамадан е установено в хадис от Абу Хурейра: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, извършваше И’тикаф през последните десет дни на месец Рамадан. Но в годината, когато той напусна този свят, извърши И’тикаф в течение на двадесет дни.”/Този хадис е сведен от ал-Бухари и Ибн Хузейма в техните сборници "Сахих”, и това е приведено в по-рано споменатия източник (2126-2130)./

3. Най-доброто време за И’тикаф е последната част на месец Рамадан, защото Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е извършвал И’тикаф в течение на последните десет дни на месец Рамадан, докато Всемогъщия и Велик Аллах не му взел душата (до неговата смърт)./Този хадис е сведен от ал-Бухари, Муслим и Ибн Хузейма (2223) и е приведен в “Ал-Ирва” (966) и “Сахих Абу Дауд” (2125)./



УСЛОВИЯ НА ИТИКАФА

1. И’тикаф може да се извършва само в джамиите, защото Всевишният Аллах е казал: “…и не ги обладавайте (жените), когато пребивавате за итикаф в джамиите!/2:187/ /Имам ал-Бухари е използвал айета в качеството на доказателство за това, което споменахме по-горе. Ал-Хафиз Ибн Хаджр е казал: “Доказателство, съдържащо се в този хадис се явява това, че ако можеше да се извършва И’тикаф на някое друго място, освен джамията, то забраната за встъпване в интимна връзка не би била указана в частност, защото съгласно единодушното мнение на учените по време на И’тикаф е забранена интимната връзка. По този начин, използването на словото “джамии” означава, че И’тикаф може да се извършва само в джамии./

Айша радияллаху анха, е казала: “ Сунна е за онзи, който извършва И’тикаф да не излиза от джамията, ако това не е по нужда. Той не трябва да посещава болен, не трябва да се докосва до жена си, или да има полова близост. И’тикаф може да се извършва само в джамия, където се извършва джемаат (намаз). И е сунна за онзи, който извършва И’тикаф да говее в деня, когато извършва И’тикаф.”/Този хадис е сведен от ал-Бейхаки с достоверен иснад и Абу Дауд с надежден иснад. Следващото след това съобщение е от Айша също така сведено от Абу Дауд, и то е приведено в “Сахих Абу Дауд” (2135) и “Ал-Ирва” (966)./

2. В джамията също така трябва да се извършват петъчните джума намази, за да не се налага на онзи, който извършва И’тикаф да напуска джамията за петъчния джума намаз. Тъй като това е задължително условие, основаващо се на казаното от Айша в едно от съобщенията на предходния хадис: “…и И’тикаф може да се извършва само в джамия, където се извършва джемаат намаз (и петъчен намаз).”/ Ал-Бейхаки е свел от Ибн Аббас радияллаху анху, че той е казал: “Наистина най-ненавистно нещо пред Аллах се явяват нововъведенията бид’а. И едно от тези нововъведения е извършването на И’тикаф в месчити, които са разположени в домовете.”/

Нещо повече след това аз открих достоверен хадис, ясно определящ “джамиите”, споменати в айета, които са следните: ал-Месджид ал-Харам, ал-Месджид ан-Небеви и ал-Месджид ал-Акса. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “И’тикаф се извършва само в трите джамии.”/Този хадис е сведен от ат-Тахави, ал-Исмаили и ал-Бейхаки от Хузейфа Ибн ал-Яман радияллаху анху, с достоверен иснад. Този хадис е приведен в “ас-Сахиха” (№ 2786) наред със съобщения на сподвижниците, които са съгласни с този хадис и всички те са достоверни./

Според това, което открих, измежду предшествениците селеф, които се придържат към същото мнение са били Хузейфа Ибн ал-Яман, Саид Ибн ал-Мусейиб и ‘Ата. Обаче той (‘Ата) не е споменал джамията ал-Акса. Останалите са се придържали към мнението, че става дума за всяка джамия без ограничение (в която се извършва петъчен джума намаз). Но въпреки това някои не са съгласни, казвайки, че И’тикаф може да се извършва дори в месчити, които са разположени в домовете. И няма съмнение, че най-добре е да се придържаме към хадиса по този повод. И Аллах Преславен и Всевишен е Той, знае най-добре!

3. Сунна е за този който извършва И’тикаф да говее, както е казано от Айша радияллаху анха./ Този хадис е сведен от ал-Бейхаки с достоверен иснад и Абу Дауд с надежден иснад. Имам Ибн ал-Кайим в “Заад ал-Маад” е казал: “Няма съобщение за това, че Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е извършвал И’тикаф, без да говее. Напротив, Айша радияллаху анха, е казала: “Няма И’тикаф без говеене”. Нешо повече, Всевишният Аллах не е споменал И’тикаф без говеене. И Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, не е извършвал И’тикаф без да говее. По този начин, правилното мнение се съдържа в доказателството, към което се придържат болшинството учени и то е, че говеенето е условие за И’тикаф. И това мнение е предпочитал Шейх ал-Ислям Абу ал-Аббас Ибн Теймийа”. Той също така е добавил към това, че в религията не е установено, че който отиде в джамията за намаз или нещо друго, е имал намерение за И’тикаф за периода от време прекарано там. Това също е било указано от Шейх ал-Ислям Абу ал-Аббас Ибн Теймийа в неговата книга “ал-Ихтиярат”.



КАКВО Е РАЗРЕШЕНО НА ОНЗИ, КОЙТО ИЗВЪРШВА ИТИКАФ?

1. Разрешено му е да напуска джамията по нужда. Също така е позволено да си подава главата навън, за да я измие или да си среше косата. Айша радияллаху анха, е казала: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, си подаде главата в мое присъствие, когато извършваше И’тикаф в джамията, а аз бях в своите покои. Аз му решех косите [и в друг вариант на това съобщение: аз му миех главата, дори независимо от това, че между мен и него имаше преграда и бях в период на менструален цикъл], и той салляллаху алейхи ве селлем, не влизаше в къщи, ако това не бе по нужда, когато извършваше И’тикаф”./Този хадис е сведен от ал-Бухари, Муслим, Ибн Аби Шейба и Ахмед, и първото допълнение принадлежи на последните двама (Ибн Аби Шейба и Ахмед). Този хадис е сведен в “Сахих Абу Дауд” (2131-2132)./

2. Позволено е на онзи, който извършва И’тикаф, както и на другите които са в джамията да вземат абдест там. Това се основава на думите от човек, прислужващ Пророка салляллаху алейхи ве селлем, който е казал: “Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е вземал абдест в джамията.”/Този хадис е сведен от ал-Бейхаки с добър иснад и Ахмед (5/364) в съкратена форма с достоверен иснад./

3. В задната част на джамията може да се сложи малка палатка, където да се извърши И’тикаф. Айша радияллаху анха, е поставяла хиба (палатка) за Пророка салляллаху алейхи ве селлем, когато той е извършвал И’тикаф, и това е било по заповед на Пророка салляллаху алейхи ве селлем. А веднъж той е извършил И’тикаф в малка палатка при входа на която е имало рогозка за навес./ Тази част от хадиса е съобщена от Абу Саид ал-Худри. Този хадис е сведен от Муслим и Ибн Хузейма в сборниците им “Сахих”. Той е приведен в “Сахих Абу Дауд” (1251).

РАЗРЕШЕНИЕ НА ЖЕНИТЕ ДА ИЗВЪРШВАТ ИТИКАФ И ДА ПОСЕЩАВАТ СВОИТЕ МЪЖЕ (КОИТО ИЗВЪРШВАТ ИТИКАФ) В ДЖАМИИТЕ

4. На жената се позволява да посети своя мъж, когато той извършва И’тикаф. Той може да я изпрати до вратата на джамията. Това се основава на казаното от Сафия радияллаху анха,: “Пророк салляллаху алейхи ве селлем, е извършваше И’тикаф (в джамията през последните десет дни на месец Рамадан) и в една от нощите аз отидох да го навестя (когато жените му бяха с него). Аз поговорих с него (един час), след това станах, за да си тръгвам, (и той каза: “Не бързай, аз ще дойда с теб.”) И стана, за да ме изпрати.” Тя е живяла в дома на Усама Ибн Зейд. (След това отишли до вратата на джамията, която била една до друга с вратата на Умм Селяма.) В това време двама души от ансарите преминавали покрай тях, и като видели Пророка салляллаху алейхи ве селлем, побързали да се махнат. Пророк салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Почакайте! Това е моята жена Сафия Бинт Хайя”. Двамата възкликнали: “СубханАллах! О, Пратенико на Аллах!” Той казал: “Наистина, шейтан се движи вътре в човека, както се движи кръвта. И аз се уплаших да не би да внесе някакво зло в сърцата ви.” [Или е казал: “нещо в сърцата ви”] /Този хадис е сведен от ал-Бухари, Муслим и Абу Дауд. Той (Абу Дауд) е свел последната част на хадиса. Аз съм представил хадиса в “Сахих Сунан Абу Дауд” (2133 и 2134).
На жената дори е позволено да извършва И’тикаф в джамията заедно със своя съпруг или пък самостоятелно. Това се основава на казаното от Айша радияллаху анха: “Една от жените на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е извършвала И’тикаф заедно с него, когато е била в периода на истихада (период между менструалните кръвотечения) [в друг вариант се казва, че това е била Умм Селяма] и тя е видяла червени (следи от кръв) или жълти (следи оставени от нея). И понякога поставяхме поднос под нея, когато извършваше молитвата намаз.” /Този хадис е сведен от ал-Бухари и е приведен в “Сахих Сунан Абу Дауд” (2138). Другото съобщение принадлежи на Саид Ибн Мансур, както е указано в “ал-Фатх ал-Бари” (4/281). Обаче ад-Дарими (1/22) е казал, че това е била Зейнеб, и Аллах знае най-добре./
Тя също така е казала: “Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е извършвал И’тикаф през последните десет дни на месец Рамадан, докато Аллах не го прибрал. След това жените му извършвали И’тикаф подир него.”/ Този хадис е сведен от ал-Бухари, Муслим и други./

В това се съдържа доказателство, че на жените също е позволено да извършват И’тикаф. Няма съмнение, че това е възможно само, при условие че има съгласие за това от нейните близки махрам. А така също, при условие че на мястото няма фитна и смесване с мъже, основавайки се на много доказателства по този повод и принципите на Ислямския фикх: “Предотвратяването на лошото взема връх над извършването на доброто.”

5. Встъпването в интимна връзка нарушава И’тикаф, според словата на Всевишния Аллах: “…и не ги обладавайте (жените), когато пребивавате за итикаф в джамиите!/2:187/ Ибн Аббас радияллаху анху, е казал: “Ако този, който извършва И’тикаф встъпи в интимна връзка, то той нарушава своя И’тикаф и е длъжен да го започне наново.”/ Този хадис е сведен от Ибн Аби Шейба (3/92) и Абдуразак (4/363) с достоверен иснад. Думите: “ е длъжен да го започне наново”, означават, че този човек е длъжен отново да извърши И’тикаф. Човекът не е длъжен да заплати (кефарет) (във връзка с нарушаването на И’тикаф) тъй, като Пророка салляллаху алейхи ве селлем, и неговите сподвижници нищо не са споменали за това./Откъс от книгата “Нощният намаз през месец Рамадан” стр.11-13, автор Мухаммед ал-Албани/



В книгата “Фикх ас-Сунна” на Саид Сабик за Итикаф се казва следното:
“От Абу Саид се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Който от вас желае да спазва итикаф според моя пример, нека да го изпълни в последните десет [нощи на месец Рамадан]”.

Първата от последните десет нощи на месец Рамадан е двадесет и първата или двадесетата нощ. Също така се съобщава, че когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е възнамерява да спазва итикаф, той преди това е извършвал сутрешния сабах намаз и след това е влизал в мястото за спазване на итикаф. Тук се има предвид, че той салляллаху алейхи ве селлем, е влизал в джамията и се е отправял към това място вътре в нея, което той салляллаху алейхи ве селлем, специално е подготвял за итикаф.
Според мезхеба на имам Абу Ханифа и имам аш-Шафий за пълноценното завършване на итикаф в последните десет денонощия от месец Рамадан, спазващия го е длъжен да напусне джамията след като от последния ден на този месец залезе слънцето. А според мезхеба на имам Малик и имам Ахмед Ибн Ханбел, ако спазващия итикаф излезе от джамията след като залезе слънцето, то неговия итикаф ще бъде зачетен като пълноценен, но според тяхното мнение е желателно спазващия итикаф да остане в джамията докато не започне байрамския намаз.

Желателни и порицаеми действия при спазването на итикаф

За муатакифа (спазващия итикаф) е желателно да изпълнява много допълнителни поклонения, да извършва много намаз, четене на Свещения Коран, да произнася словата: “субханАллах!”, “аль-хамду ли-Ллях!”, “ля иляха илля Аллах!”, “Аллаху акбер!”, “естагфиру-Аллах!”, — да отправя селеват към Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, да отправя много дуа към Всевишният Аллах , да се занимава с други дела, които го приближават към Всевишният Аллах.
Желателно е също така да се провеждат ислямски уроци, да се изучават книги по тълкуването (тефсир) на Свещения Коран и хадиси, да се чете за живота на пророците и праведниците, а така също да се четат други религиозни книги и книги по фикх.
Нежелателно е да се занимава с такива разговори и постъпки, които не го интересуват пряко.
Нежелателно е да се въздържа от разговори, ако смята, че благодарение на това въздържание той ще се приближи към Всевишният Аллах .

Това, което се разрешава на муатакифа

На муатакифа е разрешено следното:

1) Да излезе от джамията, за да изпрати своята жена.

2) Да си сресва косата, да си бръсне главата, да си реже ноктите, да се приведе в спретнат вид, да почисти тялото си от мръсотия, да си облече най-хубавата дреха и да се напръска с благовония.

3) Да излиза при крайна необходимост или нужда.

4) Да приема храна и напитки, да спи в джамията, като при това спазва чистота и ред, може да сключва договори и съглашения, като например, брачен договор, или договор за покупко-продажба и т.н.

Това, което нарушава итикаф

Итикаф се нарушава от следните обстоятелства:

1) Умишлено излизане от джамията без крайна необходимост дори за кратко време. Това действие нарушава пребиваването в джамията, което е стълб на итикафа.

2) Вероотстъпничество.
Това действие нарушава итикафа, защото като цяло то изобщо нарушава поклонението.

3, 4 и 5) Загуба на разсъдък, поради полудяване или опиянение, както и поради настъпването на менструален цикъл (хаид) или след родовото кръвотечение (нифас).

6) Полов акт.”
/Откъс от книгата “Фикх ас-Сунна”/


И Т И К А Ф
От д-р Салих Ибн Ганим ас-Садлян

“Понятие за Итикаф в езика и Шерията:
Речниковото значение на думата Итикаф означава пребиваване, уединение.
Значение на думата Итикаф в Шерията – това е пребиваване и уединение в джамията за поклонение към Всевишният Аллах с определено намерение и определени условия.

Смисълът за установяването на Итикафа
1. Итикаф освобождава сърцето на правоверния от всичко земно и го запълва с поклонение, споменаване и възхвала към Всевишният Аллах.
2. Итикаф – това е предаване на своята душа на Повелителя на световете-Всемогъщ е Той и Велик! Мюсюлманинът по време на итикаф отнася всички свои дела към Аллах, и търси от Него милост и милосърдие.

Разновидности на Итикафа

Итикафът се дели на два вида:
1. Задължителен. Това е обет даден на Всевишният Аллах. Този итикаф трябва да бъде изпълнен, ако човек е казал: Ако постигна успех в някаква работа или дело, ще извърша итикаф и ще прекарам три дни в джамията, и други подобни думи.
2. Предпочитан. Съгласно Благородната Сунна итикаф се провежда и спазва в последните 10 дни на месец Рамадан.

Основите (еркан) на Итикафа

1. Човек, който да изпълнява итикаф, защото итикаф е действие, за което е необходимо действащо лице.
2. Пребиваване в джамията.
3. Място за итикафа. Това е мястото, където пребивава мюсюлманина изпълняващ итикаф.

Някои необходими условия, за да е действителен итикафа

1. Човекът, извършващ итикаф трябва да е мюсюлманин.
2. Той трябва да е в нормално съзнание. Загубилия разсъдък и непълноетния не бива да извършват итикаф.
3. Мъжете трябва да пребивават за итикаф в джамията, в която се изпълняват джемаат намази.
4. Човекът трябва да е чист от осквернение (джанаба) менструално кръвотечение (хаид) и след родовото кръвотечение (нифас) .

Следните действия правят итикафа недействителен:

1. Полов акт.
2. Извършването на действия, предизвикващи страст, които водят до полов акт.
3. Загуба на разсъдък в резултат на опиянение или по друга причина.
4. Вероотстъпничество.
5. Излизане от джамията без уважителна причина.

Обстоятелства, позволяващи на извършващия итикаф да излезе от джамията

Тези обстоятелства биват три вида:
1. Обстоятелства, произтичащи от спазването на Шерията.
Излизане от джамията за извършването на петъчния джума намаз или празничните байрамски намаза, ако тези намази не се извършват в джамията, в която пребивава човека, извършващ итикаф.
2. Естествени обстоятелства.
Излизане от джамията за извършване на естествените нужди, като излизане за очистване от осквернения, ако човека е имал полюция, и това се разрешава само в случай, че в джамията няма условия за извършване на гусл. При такива случаи, човек трябва да изпълни това, заради което е излязъл от джамията, и веднага да се върне обратно в джамията.
3. Крайни обстоятелства.
Това е когато човека има страх, че ще загуби имущество или боязън от това, че на неговото имущество ще бъде нанесена вреда. А така също страх за собствената безопасност, ако продължи своя итикаф.”

/Край на цитата от д-р Салих Ибн Ганим ас-Садлян/
И Всевишният Аллах знае най-добре!


В предишното издание на тази книга тук бе представен хадис в полза на това, че “Ако някой извърши итикаф един ден…”, но след това аз премахнах този хадис, след като узнах, че този хадис е слаб. Това се случи след като приведох и анализирах иснада на този хадис в “Силсиля ал-Ахадис ад-Даифа” (5247). В резултат на това аз открих незабелязан по-рано дефект на този хадис, който не ми беше известен, както и преди мен на ал-Хайсами!

Това е част на хадис от Айша, който са свели ал-Бухари, Муслим и Ибн Хузейма в своите сборници “Сахих”. Аз съм представил този хадис в “Сахих Сунан Абу Дауд” (2127).

Хиба – това е от видовете дом при арабите, които се правят от мъх и вълна, но не от косми на животните, и се поставя на две или три опори. Виж “Aн-Нихая”.

Това са свели ал-Бухари и Муслим от хадиса на Айша. Това нейно действие е свел ал-Бухари, а заповедта за извършването на това действие е сведено от Муслим.

Судда в палатката е подобно на завесата, която се поставя на вратата за защита от дъжд. Тук се има предвид, че парчето рогозка са поставяли, за да не се вижда, какво има вътре. Това е потвърдил ас-Синди. Но за предпочитане е да се казва: че се поставя и онзи, който извършва И’тикаф не бива да се отвлича от преминаващите с намерението да се постигнат целите, които излизат извън рамките на И’тикаф. Имам Ибн ал-Кайим е казал: “Това противоречи на онова, което правят невежите, т.е. в местата, където те извършват И’тикаф, те сядат с приятели, приемат гости, обсъждат с тях хадиси. Това е един вид И’тикаф, а И’тикаф на Пророка Мухаммед алейхи саляту ве селям, е друг вид. И Аллах е Даряващият успеха!”

Молитвата Терауих

Молитвата Терауих
Едно от богослуженията /ибадетите/ присъщи за месец Рамадан е отслужване на молитвата Терауих, както от мъжете, така и от жените.
Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) поощрявал, но не заповядвал извършването на богослужения през нощите на месец Рамадан.
Айша (радиаллаху анха) разказва:
"Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) отслужи в месец Рамадан една нощна... молитва. Доста от сподвижниците също се присъединиха към него. Втората вечер отново отслужи същата молитва, но този път към него се присъедини още повече джемаат. Третата вечер Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) не отиде в джамията. Насъбралият се джемаат го чакаха, но той отиде в джамията чак на сутринта. Той каза: "Знам, че ме чакахте събрани в джамията. Единственото нещо, което ме възпря да дойда, бе опасението ми да не я възприемете /Терауих/ за задължителна /фарз/."

Молитвата Терауих е Суннет-и Мюеккед /силен суннет/. Към нея ни насочва Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем), като лично ни е показал как да я отслужваме. След него Хулефа-и Рашидин също са продължили да я отслужват. Омер (радиаллаху анх) е препоръчал тя да се отслужва групово /с джемаат/, намирайки това за по-удобно.
Терауих се отслужва вечер между иша /ятсъ намаз/ и уитр, а броят на рекятите е двадесет.
Тук трябва да се спомене, че при отслужването на Терауих, четенето на Коран /караат/ не трябва да бъде нито много бавно, нито пък много бързо, а нормално.Тедили еркян (основите на намаза) също трябва да се спазва и да не се забравя, че това е молитва (намаз)!
Тя може да се изпълни като се дава селям на втория, четвъртия, осмия или десетият рекят. Въпреки това най-добродетелното е да се два селям на втория рекят, а най-практичното е на четвъртия рекят.
Суннет-и Кифайе е молитвата Терауих да се отслужва групово /с джемаат/, тоест във всяко населено място тя трябва да се изпълнява групово поне от един джемаат /в джамия/. Но ако всички отслужват молитвата в къщите си, то сунната бива изоставена. Така, че ако един джемаат отслужва молитвата в джамията, а някои от хората я отслужват вкъщи, това е разрешено и не се счита, че е изоставена сунната. Но онези, които отслужват молитвата вкъщи, губят от добродетелта и благодеянията /севаба/ при отслужването й с джемаат.

И Аллах знае най-добре!

ЗЕКЯТ

1.Определение: – даване на определена част от богатството (имуществото) на богатите на определени групи от хора, при определени условия, с цел ибадет.

„И да отслужват молитвата, и да дават милостинята зекят...!” (Бейине: 5) ...
Зекятът е заповядан през втората година от Хид­жра и е третата основа на Исляма, а който го отрича, е неверник.
2. Мъдростта от зекята:
2.1. Предпазване на богатството на богатите от из­чез­ване (унищожение) – който даде зекят от бо­гат­ство­то си, го пречиства, защото Аллах (С.Т.) е казал, че 2,5% от богатството на богатите, е за бедните хора.
Например, когато на едно дръвче на есен му изпадат листата, овощаря му подрязва клоните, за да може на пролет да даде повече плод.
2.2. Подпомагане на бедните, като по този начин се засилва връзката между богати и бедни, и се премахва завистта.
Когато богатите си дадат зекята на бедните, те получават тяхната обич, а богатите също обичат бедните, защото чрез тях печелят севаб.
Веднъж един беден човек минал покрай нивата на богат човек и отправил дуа към Аллах (С.Т.): ,,О, Аллах, увеличи богатството на този човек, защото и аз имам дял от него!”
2.3. Чрез зекята се пречиства богатството, а бо­га­тият се предпазва от скъперничество.
Който откаже да даде милостинята зекят, но не я отрича, изпада в огромен грях и има признаци на скъперник.
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,На онзи, на ко­го­то Аллах (С.Т.) е дарил богатство, а не е изплатил ми­ло­сти­нята зекят, в Деня на възкресението ще му се покаже огромна змия с два зъба, която ще се увие около шията му, ще го захапе за двата края на устата и ще казва: ,,Аз съм твоят имот. Аз съм твоето съкровище.”. (Бухари)
За скъперниците Аллах (С.Т.) казва в сура „Али Имран: 180”:

„И да не смятат скъперниците, че благодатта, която Аллах им е дал, е добро за тях! Не, тя е зло за тях. В Деня на възкресението ще им бъде надянато
на врата онова, за което се скъпяха. На Аллах е наследството на небесата и на земята.
Сведущ е Аллах за вашите дела.”
(Али Имран: 180)

Хадис: Предава ибн Умер (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Онези, които лишават своите имоти от ми­лостинята зекят, ще бъдат лишени от дъжд. Ако не беше добитъкът – нямаше да има дъжд за тях”. (Ибн Маджа)
3. Условия, на които трябва да отговаря мюсюлманинът, за да му е задължение да дава зекят.
3.1. Да е мюсюлманин.
3.2. Да е свободен човек.
3.3. Да притежава определена имуществена стой­ност (нисаб ) над основните потребности, без които човек не може, като дрехи, жилище, транспорт и др.
3.4. Да е изминала една година от придобиването на имуществото.
3.5. Да не е длъжник.
Когато един човек е дал заем на друг, и тези пари са над границата на нисаба, те са на собственикът им, т.е. на този който ги е дал, и съответно зекятът се дава от него (собственикът), а този който ги ползва, не дава зекят на тези пари, защото те не са негови, въпреки че временно ги ползва.
4. Имущества, заради които трябва да се дава зекят:
4.1. Пари, злато и сребро, диаманти, рубини, и други скъпоценности:
- Нисабът за златото е 86 гр. Ако някой притежава над тази стойност злато, той е задължен да даде зекят, ако го притежава една година. Това се отнася и за пари или други ценности, равняващи се на тази сума.
4.2. Търговски стоки – независимо какви са, но трябва да са придобити от халал. Това, което е харам, не става за зекят. Задължителната милостиня зекят за тях е 2.5% от стойността им.
* Количеството, което се дава за зекят е 2,5 % от имуществото. Това се отнася за т. 4. 1. и т. 4. 2.
4.3. Животни – за животните се дава специален зекят и то от тези, които стават за Курбан – камили, едър рогат добитък, овце и кози.
а) камили – на пет камили за зекят се дава една овца, на десет – две овце, на петнадесет – три овце, на двадесет – четири овце, от двадесет и пет до тридесет – дава се малка камила.
б) Крави и биволи – при тези животни зекятът се дава от същия вид. Нисабът при тях е тридесет животни. Ако са от тридесет до четиридесет – дава се едно теле, навършило една година. От четиридесет до петдесет и девет – се дава теле, навършило две години.
в) овце и кози – нисабът е от четиридесет броя и повече. От четиридесет до сто и двадесет овце се дава една средна овца.
За да се даде зекят от тези видове животни, трябва половината или повечето време да са на паша. Ако са на ясли или обор и разходите са много, тогава не се дава зекят от самите животни, а ако са за продан, се смятат за търговска стока и се дава зекят от пари.
4.4. Трайни зърнени култури – пшеница, боб, ръж, ечемик, фъстъци и др. Зекятът за тях се дава веднага след беритбата, който е 5% ако е напоявал, и 10% ако не е напоявал. Нисабът е 600 кг.
5. Групи от хора, на които трябва да се даде зекят:

,,Милостинята зекят е за бедните и за нуждаещите се, и за онези, които я събират, и за приобщаването на сърцата [към Исляма], и за [откуп на] робите,и за длъжниците, и за тези по пътя на Аллах, и за пътника [в неволя] ­ задължение е от Аллах. Аллах е Всезнаещ, Премъдър!” (Тевбе: 60)

5.1. Много беден – (фукара) - мюсюлманин, който няма нищо и живее в бедност, изнемогва.
5.2. Мискин – беден човек, който има някакви сред­ства, но едва му стигат за храна.
5.3. Определени хора, които събират зекята (това се прави в мюсюлманските държави).
5.4. За приобщаване към Исляма – зекят, който се дава на хора (не мюсюлмани), които са се насочили към Исляма или са новоприели религията.
5.5. За освобождаване на роби, които са мю­сюл­ма­ни.
5.6. Даване на зекят за изплащане на дълг, т.е. на хора, които са длъжници, но са задлъжнели по причина на болест или друго, а не за нещо, което е харам (например: при хазарт).
5.7. Даване на зекят за Джихад – при война, в име­то на Аллах (С.Т.), за подпомагане на войската. Може да се даде и на хора, които призовават към Исляма.
5.8. Пътник, който е изпаднал в нужда и няма с какво да се прибере в родното място. На такъв човек може да му се даде, колкото да се прибере до вкъщи.
* Когато зекятът е в малко количество, може да се даде и на един човек, а ако е в голямо количество, да се разпредели.
6. Плодове от милостинята зекят.
Даването на зекят пречиства душата и освобождава човека от скъперничеството и алчността, пречиства имо­та, увеличава вярата на раба, става причина за спе­чел­ва­не на задоволството на Аллах (С.Т.).

* Най-добре е зекятът да се даде на роднини и съседи, ако има нуждаещи се от тях, но да не са от хората, които сме длъжни да издържаме, като майка, баща или хора от едно семейство да си дават едни на други зекята. Също така, докато в населеното място има нуждаещи се, не е редно да се изнася зекятът извън него.
14. Награди за отвъдния живот.

15. Количество от имущество притежателят, на което се счита за богат.

ВИДОВЕ ОРУЧ

  І. Фарз оруч:

а) фарз оруч в точно определено време – в месец Рамазан.

б) фарз оруч в неопределено време:...

- Оруч, който е када – ако някой е пропуснал в Рамазан един или повече дни по уважителни причини, той трябва задължително да го наговее след Рамазан.

ІІ. Оруч наказание:

а) Наказание от три дни – за неизпълнена клетва или грешна клетва, за умишлено убиване на животно по време на Хадж в ихрам.

б) Наказание от десет дни – когато някой е на Хадж с едно пътуване и направи Умра и Хадж, след което по някаква причина не може да заколи курбан, който му е задължителен – трябва да държи десет дена оруч. Три дена се говеят в Мекка, а останалите вкъщи. Доказателство за това е сура „Бакара: 196”.

в) Наказание от шестдесет дни:

- за умишлено и безпричинно разговяване по време на Рамадан.

Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) разказва: „Веднъж бях с Пратеника (с.а.с.), при нас дойде един мъж, който каза: ,,О, Пратенико на Аллах, извърших голям грях (унищожих се).” Пратеникът (с.а.с.) попита: ,,Какво си направил?”. Мъжът отговори: ,,Направих сношение с жена си, а аз съм оручлия и е Рамазан”. Тогава Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Можеш ли да освободиш един роб?”. Каза: ,,Не!”. След това попита (с.а.с.): ,,Можеш ли да говееш шестдесет дни последователно оруч?”. Каза: ,,Не!”. „Можеш ли да нахраниш шестедесет бедняци?”. Каза: ,,Не мога!”. Тогава Пратеникът (с.а.с.) замълча. След известно време му донесоха голяма кошница с фурми, а той (с.а.с.) попита: ,,Къде е човекът, който беше при мен преди малко?”. Човекът стана и каза: ,,Тук съм, о, Пратенико на Аллах”. Пратеникът (с.а.с.) му каза: ,,Вземи кошницата и раздай фурмите!”. (фурмите били около 45 кг.) Човекът казал: „О, Пратенико на Аллах, кълна се в Аллах, в моя квартал няма по-беден от мен!”. Тогава Пратеникът (с.а.с.) се засмя така, че му се видяха кътните зъби. И каза: “Тогава нахрани семейството си!” (Муттефекун алейхи)

- При неволно убийство на мюсюлманин – наказанието за това е, да се освободи един роб или да се говее шстдесет дни без прекъсване или да се нахранят шестдесет човека. А на близките на убития се дава кръвнина (дия), като една дия се равнява на сто камили. Ако убиецът няма пари, влиза в затвора и работи принудителен труд.

- Зихар – това е често явление при арабите, за което е споменато в сура ,,Маиде: 2 – 4”. Когато една жена ядосва своя съпруг системно, той й казва: ,,От сега нататък си като моята майка”, т.е. възбранява си да спи с нея, както няма право да спи с майка си. Както спането с майка му е харам, така и с жена му вече става харам, защото това е вид клетва. От този момент нататък, ако иска да си върне жената, трябва да говее шестдесет дни. Зихара е равностойна на развод.

­­­­

ІІІ. Оруч, който е ваджиб.

- Оруч, който се прави при заричане (незир). Например, ако някой се зарече пред Аллах (С.Т.), че ще говее, ако му се изпълни нещо.

ІV. Оруч, който е суннет.

Това е оруч, който не е задължителен, но Пратеникът (с.а.с.) го е правил.

а) Шест дена говеене през месец Шаууал след месец Рамадан.

Хадис: Ебу Еюб (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: „Който говее в Рамазан и след това говее шест дена в месец Шаууал – все едно е говял цяла година.” (Муслим, Тирмизи, Ебу Дауд и Ахмед)

Когато човек говее в Рамазан, получава за всеки ден десеторна награда и след като говее още шест дена през месец Шаууал, стават общо триста и шестдесет дена, т.е. говял е цяла година.

б) Говеене в деня Арафа – това е деветият ден от месец Зилхидже или това е денят преди Курбан Байрям, като това не се отнася за хаджиите.

Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който говее в деня Арафа, Аллах (С.Т.) му опрощава малките грехове за една година назад и за една година напред”. (Муслим)

в) Говеене в деня Ашура – това е десетият ден от месец Мухаррам, като е суннет да се говее или един ден преди деня Ашуре, или един ден след него, но по-добре е да се говее трите дена.

Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: „Който говее в този ден, Аллах (С.Т.) му опрощава малките грехове за изминалата година.” (Муслим и Ебу Дауд)

г) Държане на оруч в Понеделник и Четвъртък от седмицата.

- Когато Пратеникът (с.а.с.) бил попитан защо говее в тези дни, той отговорил: ,,В тези дни се представят делата пред Аллах и аз искам да съм оручлия.”

д) Всеки месец по три дена – 13, 14, 15-тия ден от всеки лунен месец. Тези дни се наричат ‘бели дни’ заради пълнолунието.

Хадис: Ибн Месуд (р.а.) казва: ,,Пратеникът (с.а.с.) държеше оруч всеки месец по три дни и казваше: „Ако иска някой да държи оруч, то това са трите дена в месеца – 13, 14, 15-тия”. (Ебу Дауд и Тирмизи)

е) Оручът на Дауд (а.с.).

Хадис: Абдуллах ибн Амир (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Най-достойният оруч (който е нафиле), е оручът на Дауд (а.с) – един ден говееше и един ден не говееше.” (Муттефекун алейхи)

Тогава Абдуллах ибн Амир (р.а) казал: „Аз мога и повече от това, а Пратеникът (с.а.с.) казал: ,,Няма по-добър оруч от оруча на Дауд (а.с.).”

ж) Държане на оруч първите осем дни от месец Зилхидже.

Хадис: Предава Хафза бинту Умер (р.а.): „Четири неща Пратеникът (с.а.с.) никога не ги оставяше: Оруча в деня Ашуре; оруча на деветте дни преди Курбан Байрям; оруча от три дена във всеки месец; двата рекята суннет на сабах намаз.” (Ахмед и Ебу Дауд)

з) Оручът в месец Шабан.

Хадис: Предава Айше (р.а.): ,,Пратеникът (с.а.с.) държеше най-много оруч (извън Рамазан) през месец Шабан, но не говееше целия месец. Няма друг месец в който Пратеникът (с.а.с.) да е говял целия месец, освен Рамадан, но най-много нафиле оруч държеше в месец Шабан.” (Муттефекун алейхи)

V. Дни, в които е мекрух (нежелателно) да се прави оруч.

1. Оруч само в деня джумуа.

Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Не избирайте нощта на джумата (четвъртък) за нощен намаз и не правете оруч само в джума, освен ако този ден влиза в някакъв друг оруч!”

2. Да не се избира за оруч само в Събота.

Хадис: Абдуллах ибн Бусар (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Не дръжте оруч в събота, освен ако не е задължително!”. (Сунен )

3. Да не се избира оруч само в Неделя.

Учените правят сравнение на основа горния хадис за Съботата, защото в Неделя християните постят. Мекрух е да се говее само в Неделя, без причина или в изброените дни.

4. Да се прави оруч само в деня Ашуре.

В този ден може да се говее, само ако се говее един ден преди това и едни ден след това.

5. Мекрух е да се прави непрекъснат оруч – т.е. всеки ден.

Хадис: Абдуллах ибн Умер (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Няма оруч за този, който вечно е държал оруч.” (Бухари и Муслим)

6. Жената да не прави нафиле оруч, без разрешение на мъжа й, когато той си е вкъщи.

Казва Пратеникът (с.а.с.): „Не е позволено на една жена да прави нафиле оруч, когато мъжът й си е вкъщи, без да се допита до него.” (Муттефекун алейхи)

7. Да не се прави два или три дена последователно оруч, без да се яде сутрин и вечер.

8. Когато някой е пътник и пътуването му е трудно, е мекрух да прави нафиле оруч.

9. Ден на съмнение – тридесетият ден на месец Шабан или един ден преди Рамазан, когато не се знае дали е влезнал Рамазанът.

Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Не правете нафиле оруч един или два дена преди Рамазан, освен ако някой от вас няма друг оруч за говеене!” (Предаден от шестте имами)

VІ. Оруч, който е харам.

1. В първия ден на Рамазан Байрям – това е първият ден на месец Шаууал и той е празник за мюсюлманина. В този ден е харам да се говее.

2. На Курбан Байрям, който е четири дена – това са 10, 11, 12 и 13 ден на месец Зилхидже.

Хадис: Предава Ебу Хурейра (р.а.): ,,Пратеникът (с.а.с.) забрани да се държи оруч в два дена – в първия ден на Рамазан Байрям и в първия ден на Курбан Байрям.” (Муттефекун алейхи)

Хадис: Пратеникът (с.а.с.) казва: „Дните на Мина са дни за ядене, пиене и споменаване на Аллах.” (Муслим)

3. Харам е оручът на жена, която е в хаиз или нифас.

Според някои учени, ако на някой човек лекарите му кажат, че наистина, ако говее, има опасност за живота му – тогава оручът му е харам.

VІІ. На кого е фарз оручът в месец Рамазан?

1. Да е мюсюлманин.

2. Да е пълнолетен.

3. Да е разумен (добре с ума).

Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,Калемите са вдигнати (т.е. не са отговорни за делата си) за три групи хора: 1) за малко дете, докато достигне пълнолетие; 2) който не е добре с ума, докато се оправи; 3) човек, който спи, докато се събуди.”

Ако едно дете върши лоши неща и родителите го подстрекават към това, то грехът (вината) поемат родителите или този, който го подстрекава към това, и обратно – имат награда, ако го учат на добро.

4. Да бъде здрав – ако някой е болен, той не трябва да говее, а да се отдължи, когато е здрав. Същото се отнася и за хора, които не могат поради болест да издържат без храна цял ден. Също така и бременни жени или жени – кърмачки.

5. Да не е пътник – сура „Бакара: 184”.

За пътник се смята този, който пътува на разстояние минимум 90 км. в едната посока и пътят да е труден. Който има намерение да пътува, трябва да яде сухур и по време на пътуването, ако изпита нужда от храна, може да разговее.

6. Жената да не е в хаиз или нифас (тогава е харам да говее).

- Ако например възникне пожар или природно бедствие и човек трябва да се включи в спасителни операции – позволено е да яде и пие, само колкото да се подсили. После този ден се наговява.

- Ако се наложи да се даде кръв за спасяване на човешки живот, е позволено да се разговее, след което този ден се наговява.

VІІІ. Фарзове на оруча:

1. Нийет – възнамерение – според имам Ебу Ханифе нийетът трябва да се прави преди имсак, а по изключение – допреди обяд.

2. Да се интересува и знае за времето на заговяване и разговяване.

3. Да се предпазва от заговяване до разговяване от нещата, които провалят оруча.

ІХ. Суннети на оруча:

1. Ядене на сухур - да се яде до последния момент, е от суннета.

2. Навременно разговявяне – при настъпване на времето на Акшам или при започването на езана за този намаз.

Хадис: Ебу Зер (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Моят уммет ще бъде на хайр (добро), докато избързват с ифтара и закъсняват със суфера.” (Имам Ахмед – добър)

3. Ифтарът (разговяването) да бъде с фурма по възможност.

Хадис: Предава Енес (р.а.): „Пратеникът (с.а.с.) разговяваше с прясна фурма, ако нямаше прясна – със суха, ако нямаше суха фурма – с вода, преди да кланя Акшам”. (Муслим)

4. Ако някой е много гладен – първо да се нахрани и след това да кланя.

5. Да прави дуа преди да разговее.

Хадис: Абдуллах ибн Амру (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Дуата на говеещия, преди да разговее, не се връща от Аллах (С.Т.).” (Ибн Маджа – до­сто­верен)

Това се прави 10-15 мин. преди да се разговее.

6. Даване на ифтар на друг говеещ, ако има възможност за това.

Хадис: Зейд ибн Халид (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който даде нещо за разговяване на говеещ, получава награда, колкото на говеещия, без да се намали от наградата на говеещия.” (Достоверен)

7. Предпазване на органите и частите на тялото от харам.

Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който не остави лошите думи и лошите навици, то Аллах (С.Т.) няма нужда от това, той да остави храната и питието си.” (Бухари)

8. Кланянето на намаза ,,Таравих”.

- По времето на Пратеникът (с.а.с.) хората са кланяли този намаз само четири нощи и то по осем рекята. Пратеникът (с.а.с.) не излязъл да кланя другите нощи, защото се събирали много хора и се опасявал да не го вземат за фарз намаз.

Хадис: Айше (р.а.) и Ебу Зер (р.а.) предават: „Пратеникът (с.а.с.) кланяше Таравих намаз с джемаат 23-та, 25-та и 27-мата нощ на месец Рамадан и след това прекрати, страхувайки се да не стане фарз за мюсюлманите, като кланяше по осем рекята”. (Муттефекун алейхи)

По-късно, по времето на Умер (р.а.) мюсюлманите са започнали да кланят по двадесет рекята с единодушно съгласие на всички сахаби.

Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Придържайте се към моя суннет и суннета на четиримата праведни халифи”. (Ебу Дауд и Тирмизи – достоверен)

Хадис: Предава Абдуллах ибн Умер (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Намазът през нощта се кланя два по два рекята и когато видиш, че наближава сабах намаз – кланяй витир намаз!”. (Муттефекун алейхи)

9. Достойнство на последните десет нощи от месец Рамазан.

а) Нощта ,,Кадр”.

Последните десет нощи от месец Рамазан са най-достойните нощи от цялата година. Това е така, защото в тези нощи е нощта Кадр, която е по-превъзходна от 1000 месеца. Много от редовите мюсюлмани смятат, че тя е 27-та нощ на Рамазан, но ислямските учени са на мнение, че тя е скрита в последните 10 нощи на този месец, или по конкретно в последните 10 нечетни нощи от месец Рамазан.

Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който прави ибадет в нощта ,,Кадр” с вяра и очакване на награда от Аллах (С.Т.) – на него му се опрощават всички минали (малки) грехове”. (Бухари и Муслим)

Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,Търсете нощта ,,Кадр” в последните десет нощи на месец Рамазан!” (Ахмед, Несаи и Хаким)

Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,Търсете нощта ,,Кадр” в последните десет нечетни нощи на месец Рамазан!”. (Бухари)

10. Правене на итикяф

Хадис: Предава Айше (р.а.): „Пратеникът (с.а.с.) престояваше в джамията, с цел итикяф, в последните десет денонощия на месец Рамазан, откакто се преместихме в Медина, докато си замина от света”. (Муттефекун алейхи)

- Итикяфът е от суннета на Пратеника (с.а.с.) и се прави с цел, за да се откъсне човекът от ежедневието, и се отдаде на ибадет, като трябва да отговаря на следните условия:

1) Да е в джамия, където се прави петкратен намаз.

2) Да не се занимава с нищо друго, освен с ибадет (обожаване на Аллах (С.Т.), насихат, Коран или зикр.

3) Да не излиза от джамията, освен при силна необходимост – колкото по-малко се излиза, толкова по-добре.

Итикяф може да се прави и извън свещенния месец, ако се възнамери това.

Х. Мекрухове на оруча:

1. Вкусването или дъвченето на нещо, без никаква нужда. Ако жена готви храна за много хора, й е позволено да вкуси от храната, без да поглъща, за да разбере вкуса, или пък майка с малко дете да храни детето си чрез надъвкване на храната.

2. Пипане, докосване, ухажване между съпрузите.

3. Да се мирише парфюм или силна миризма, или парата от ястието, което се готви.

ХІ. Дейности, които развалят оруча:

1. Полово сношение.

2. Умишлено консумиране на храна или питие (пушене). Ако не е умишлено – не разваля.

Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Този, който говее и яде или пие след забравяне, то да прекрати веднага, когато се сети, и да си довърши оруча, защото Аллах (С.Т.) го е нахранил и напоил”. (Муттефекун алейхи)

Когато се консумира умишлено храна или се пие, или пуши, оручът се проваля и трябва да се наговее.

3. Умишлено достигане до еякулация (излизане на семенна течност от половия орган). Ако това се случи по време на сън – оручът не се разваля.

4. Изтичане на голямо количество кръв или преливане на кръв. Ако изтичането на кръв е в малко количество – не проваля оруча.

5. Слагането на подхранваща инжекция – ако инжекцията се налага да се сложи и не е подхранваща организма – не проваля оруча, но някои учени казват, че независимо каква е, е по-добре да се отговее.

6. Умишлено повръщане – ако човек, без да иска повърне, не се проваля оручът.

Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който повърне, без да иска – не трябва да го наговява, а който повърне нарочно – да го наговее (ден за ден)”. (Есхабу сунен)

7. Пушене, дъвчене или смъркане на нещо през носа.

8. Идване на хаиз или нифаз при жените.

! – От изброените неща, които провалят оруча, първите две от тях, ако са предизвикани умишлено, се изисква да се говеят шестдесет дена без прекъсване за наказание, и още един ден за наговяване.

ХІІ. Кефарет – откупване за пропуснат оруч.

1. Кефарет от шестдесет дена оруч или нахранване на шестдесет човека – това се прави при провален оруч, заради умишлено полово сношение или ядене и пиене през деня в Рамазан, без уважителна причина.

2. Кефарет чрез нахранване на един беден човек:

- Когато възрастен човек, поради някаква причина, не държи оруч и не може да го отговее, трябва всяка вечер да нахранва по един човек.

- Неизлечимо болен. Ако някой е бил дълго време болен и е мислил, че няма да оздравее, дава този вид откуп. Но след време, ако оздравее, то трябва да наговее този оруч.

Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) и от Айше (р.а.) предават, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато някой умре и му е останал оруч – за него може да говеят неговите близки.” (Муттефекун алейхи)

ХІІІ. Фитри – това е задължение за всеки един мюсюлманин.

В края на месец Рамазан, главата на всяко мюсюлманско семейство, трябва да раздаде за всеки един член от неговото семейство по една „Фитра”!

Хадис: Предава Абдуллах ибн Умер (р.а.): „Заповяда ни Пратеникът (с.а.с.) да даваме фитра в Рамазан, за всеки човек по една саа от фурми или една саа от жито за всеки мюсюлманин – свободен или роб, мъж или жена, малък или голям, без изключение”. (Бухари и Муслим)

Най-добре е да се даде брашно, защото това е основна и трайна хранителна стока, да бъде минимум два килограма.

Според имам Ебу Ханифе може да се даде фитра в пари на стойността на хранителния продукт.

Фитра могат да получат тези, които получават и зекят.

Най-добре е да се даде фитра преди Байрямския намаз или един-два дена преди това.

ХІV. Двата големи празника на мюсюлманите – Рамазан Байрам и Курбан Байрям.

Според имам Ебу Ханифе е ваджиб да се кланят намазите на тези празници и след това да се празнува.

Суннет е за намаза да се отиде с гусюл абдест, с най-хубавите дрехи, с които разполага човек, да използва парфюм. Добре е да се отиде преди сабах намаз.

•Кланяне на Байрям намаз:

а) Прави се нийет – възнамерение.

б) Взема се ифтитах текбир и се чете ,,Субханеке”.

в) Вземат се три последователни текбира и се чете сура ,,Фатиха” и още едно суре или айет.

г) Отива се на рукю и седжде, след което се кланя и вторият рекят с ,,Фатиха” и суре или айет.

д) Преди да се отиде на рукю се вземат три последователни текбира, а на четвъртия се отива на рукю и се довършва намазът.

е) След намаза имамът прави хутбе.

8. Закуска преди имсак /пукването на зората/

9. Общност

10. Храната, с която се разговява след залеза на слънцето.

11. Престояване в джамията за определен период от време през месец Рамазан с цел ибадет. Това се прави в последните десет нощи от свещенния месец в джамия, където се кланя по пет пъти намаз, и се отнася само за мъжете, а жените могат да правят итикяф вкъщи.

12. Количество храна или сума пари, които се дават от всеки мюсюлманин преди Рамазан Байрам или в края на Рамазан на бедните мюсюлмани. Храната, която се дава, трябва да е от основните трайни храни, а количеството й да е около 2кг.

13. Мярка за обем, която е равна на 2,04 кг. (два килограма и четиридесет грама)

ОРУЧ

 

1. Определение – това е вид ибадет чрез въздържане от хранене, пиене, полово сношение, въздържане на езика, частите на тялото и дори мисълта от грехове, от пукването на зората (имсак) до залеза на слънцето, като това се прави с цел да се спечели задоволството на Аллах (С.Т.).

Оручът е заповядан от Аллах (С.Т.) във втората година от преселението на мюсюлманите от Мекка в Медина.... Преди да бъде заповядан оручът, мюсюлманите са говели само в деня Ашуре (десетия ден от месец Мухаррам).

Оручът е фарз айн, т.е. задължение за всеки един мюсюлманин, който отговаря на определени условия.

„О, вярващи, предписано ви е говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, за да се побоите!” (Бакара: 183)

1.2. Оручът е четвъртият основен стълб на Исляма.

2. Ползи от оруча:

2.1. Полза за земния живот – чрез оруча човек изгражда характера си, учи се на съпричастност, солидарност, състрадание и търпение. Оручът подобрява здравето на човека.

2.2. Ползи за Ахирета – оручът е средство за печелене на севаб без сметка.

Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Всички добри дела се увеличават от десет до седемстотин пъти. Казва Аллах (С.Т.): ,,Освен оруча, защото той е за Мен и Аз лично ще давам награда за него! Мюсюлманинът оставя страстите си и храната заради Мене!”

За говеещия има две радости:

1) когато разговява по време на ифтар.

2) при срещата със своя Господар. Миризмата, която излиза от устата на говеещия, е по-добра от миризмата на миск.” (Муттефекун алейхи)

Аллах (С.Т.) казва, че оручът е само за Него, защото в него не може да има показност.

Хадис: Сехл ибн Саад (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,В Дженнета има една врата, която се нарича ,,Райян”. През нея ще влязат тези, които са държали оруч и след като се затвори, никой друг няма да влезе през нея.” (Бухари и Муслим)

Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Оручът е преграда от джехеннемския огън.” (Имам Ахмед)

Хадис: Абдуллах ибн Амр ибн Асс (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва : ,,На Кияметския ден оручът и Коранът ще се застъпят за техните собственици. Оручът ще каже: ,,О, Аллах мой, аз го лишавах от храна и сладострастия, позволи ми да го защитавам!”, а Коранът ще каже: ,,Аз го лишавах от сън, позволи ми да го защитавам!”. И Аллах (С.Т.) ще им позволи да го защитават.” (Имам Ахмед)

Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: „Който държи един ден оруч заради Аллах (С.Т.), Аллах го отдалечава от Джехеннемския огън на разстояние седемдесет години.” (Бухари и Муслим, Тирмизи, Несаи и Ибн Маджа)

Хадис: Кяаб ибн Уджера (р.а.) разказва: „Веднъж Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Съберете се при мимбера!”. И ние се събрахме. Когато се изкачи на първото стъпало, каза: ,,Амин!”, когато се качи на второто стъпало, каза: ,,Амин!” и когато се качи на третото стъпало, отново каза: ,,Амин!” След като слезе, го попитахме: „О, Пратенико на Аллах, чухме нещо от теб, което не сме го чували друг път, (какво означава)”? Каза (с.а.с.): ,,Джебраил дойде при мен, когато бях на първото стъпало, и каза: ,,Далече да е от милостта на Аллах този, който доживее до Рамазан и не се възползва да му бъдат опростени греховете от Аллах (С.Т.)!” И аз казах: ,,Амин!”. Когато бях на второто стъпало, каза: ,,Далече да е от милостта на Аллах този, който чуе твоето име и не ти направи селеват!” Казах: ,,Амин!”. Когато бях на третото стъпало, каза: ,,Далече да е от милостта на Аллах този, на когото родителите (дори единият от тях) достигнат до старост и не се възползва да го вкарат в Дженнета!”. И аз казах: “Амин!”.

(Достоверен – Хаким)

Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Когато дойде месец Рамазан отварят се дженнетските врати и се затварят Джехеннемските врати, а шейтаните се връзват.” (Муттефекун алейхи)

Потвърждаването на месец Рамазан

Основното в потвърждаването на месеца е виждането на новолунието, съгласно думите на Пророка صلى الله عليه وسلم

«صُومُوا لِرُؤيَتِهِ وَأفطِرُوا لِرُؤيَتِهِ». (مسلم).

«Говейте за виждането му и разговявайте за виждането му»[1].

Зачитаното виждан...е...

Сред мюсюлманските правоведи няма разногласие, че зачитаното виждане за потвърждаването на месеца е виждането на полумесеца след залязването на слънцето. 

По тази причина, ако новолунието бъде видян след залез слънце на двадесет и деветия ден от месец Шабан, това бива знак за настъпването на месец Рамазан и следващият ден бива първият ден на Рамазан, а същата нощ бива първата нощ на Рамазан, затова се предписва да се кланя теравих-намаз. Това е така, защото нощта, според религиозната терминология, се добавя към следващия ден.

Когато е невъзможно да се види новолунието

Ако е невъзможно да се види новолунието след залез слънце на двадесет и деветия ден от месец Шабан, тогава каква е правната норма?

Пророкът صلى الله عليه وسلم

пояснил правната норма в този случай с думите:

«صُومُوا لِرُؤيَتِهِ وَأفطِرُوا لِرُؤيَتِهِ، فإنْ غُمَّ عَلَيْكُمْ فأكمِلُوا العِدَّة». (مسلم)؛

وفي رواية: «فأكمِلُوا عِدَّة شَعْبانَ ثلاثينَ». (البُخَارِيُّ)؛

وفي رواية: «إذا رَأيْتم الهِلالَ فصُومُوا، وإذا رَأيْتمُوهُ فأفطِرُوا، فإنْ غُمَّ عَلَيْكُمْ فصُومُوا ثلاثينَ يَوْمًا». (مُسْلِمٌ).

«Говейте за виждането му и разговявайте за виждането му, а ако се възпрепятства [виждането му], тогава допълнете броя»[2].

В друг вариант: «…тогава допълнете броя на [дните от месец] Шабан тридесет»[3].

И в друг вариант: «Щом видите новолунието, говейте! И щом го видите прекратете говеенето! А ако се възпрепятства [виждането му], тогава говейте тридесет дни»[4].

Това означава, че допълването на броя на дните до тридесет, когато виждането на полумесеца стане невъзможно, бива валидно както за Шабан, така и за Рамазан, понеже считаме предходния месец за състоящ се от тридесет дни.

Обаче, дали за невъзможността на виждането на полумесеца е еднакво небето да бъде ясно или облачно, прашно и други подобни? Болшинството мюсюлмански правоведи не правят разлика между тези състояния, щом няма виждане на двадесет и деветия ден, те допълват още един ден към броя на дните от месец Шабан и те стават тридесет. И тогава при тях е забранено да се говее този тридесети ден от Шабан с намерението, че е от месец Рамазан. И именно този ден е така нареченият “Съмнителен ден” (ар. يَوْمُ الشَّكِّ йавму-ш-шекк), тоест, денят, за който съществува съмнение дали е от месец Шабан, или от месец Рамазан, защото Пророкът صلى الله

عليه وسلم

е забранил неговото говеене.

Правоведите от ханбалийското направление, според по-известното им становище, правят разлика между ясното небе и облачното или подобно небе. Когато виждането на полумесеца е невъзможно при ясно небе, тогава следващият ден бива от Шабан, и той е “съмнителният ден”, говеенето на който е забранено. Обаче, ако виждането стане невъзможно поради облаци, прах или друго подобно, тогава говеенето през следващия ден е задължително, считайки го от месец Рамазан. Тяхното основание за това е направлението на Ибн Омар رضي الله عنه

, който разказал от Пророка صلى الله عليه وسلم

«إذا رَأيْتمُوهُ فصُومُوا، وإذا رَأيْتمُوهُ فأفطِرُوا، فإنْ غُمَّ عَلَيْكُمْ فاقدروا له». (البخاري ومسلم).

«Щом го видите, говейте! И щом го видите прекратете говеенето! А ако се възпрепятства [виждането му], тогава го предположете!»[5].

Когато настъпвал двадесет и деветият ден от месец Шабан, Ибн Омар изпращал съгледвачи да наблюдават полумесеца: Ако го виждали, това било ясен знак, че говеенето е от следващия ден. А ако не го виждали и по небето нямало облаци или някаква чернилка, на следващия ден той не говеел. Обаче, ако виждането му се възпрепятствало от облаци или някаква чернилка, на следващия ден той говеел. И така, те отнесли “предположението” тука към значението “намаляване”.

По-правдоподобно (ар. الراجح ар-рāджиху) е становището на болшинството правоведи, тоест, без да се прави разлика между причините за невъзможността на виждането, понеже основното е, оставането на предходния месец до потвърждаване на виждането, или допълването на броя до тридесет дни. Що се отнася до преданието, на което се базират правоведите от ханбалийското направление, то другите предания го тълкуват, а именно: «…тогава допълнете броя на [дните от месец] Шабан тридесет». И това е ясно предание. Освен това, преданията не правят разлика между причините за невъзможността на виждането.

[1] Муслим.

[2] Муслим.

[3] Ал-Бухари.

[4] Муслим.

[5] Ал-Бухари и Муслим.