В случаят, когато жената е длъжна да говее и нейния мъж е имал полов акт с нея през деня на месец Рамадан със съгласието й, тогава правилото, прилагано към него, се отнася също така и за нея.

В случаят, когато жената е длъжна да говее и нейния мъж е имал полов акт с нея през деня на месец Рамадан със съгласието й, тогава правилото, прилагано към него, се отнася също така и за нея.

Обаче ако той е принудил жена си за полов акт без съгласието й, тя е длъжна с всички сили да се съпротивлява, и не трябва по-късно дава кефарет за изкупление.

Ибн Акил (р.а.) е казал: ...
“Когато мъжът е извършил полов акт с жена си през деня в месец Рамадан, докато тя е спала, то жената не е длъжна да дава изкуплението кефарет.”

Но, за да няма грешка, тя е длъжна да отговее този ден по-късно на када’а.
(Шейх ал-Ислям Ибн Теймийа се е придържал към мнението, че това не обезценява изобщо нейното говеене).

Жената, която знае, че нейния мъж не може да се контролира, е длъжна да се държи далече от него и през деня да не се разкрасява.
Жената е длъжна да отговее на када’а, онези дни, които е пропуснала през Рамадан, дори ако го прави без знание на съпруга си.
Това не е условие за обезателното говеене на жена, когато се изисква разрешение на съпруга й.

Ако жената започне да говее на када’а задължително ваджиб говеене, не й е позволено да прекрати говеенето, освен ако има законова причина.
На нейният мъж не е позволено да я кара да разговява, когато тя говее на када’а пропуснат ден; на него не му е позволено да има полов акт с нея, и тя не бива да му се подчинява.
(Фатава ал-Леджна ад-Даима, 10/353).


В случай на доброволно говеене, на жената не е позволено да започва задължителното говеене без разрешение на мъжа й, ако той е до нея (в къщи си е), защото в хадис, предаден от Абу Хурейра (р.а.), е споменато, че Пророка (с.а.с.), е казал:
“Нито една жена не трябва да говее без разрешение на мъжа си, когато той се намира до нея.”
(ал-Бухари, 4793).