“Който повърне непреднамерено, не е длъжен да отговее на када’а пропуснатото по-късно, но който специално предизвиква повръщане, е длъжен по-късно да отговее на када’а пропуснатото.”

“Който повърне непреднамерено, не е длъжен да отговее на када’а пропуснатото по-късно, но който специално предизвиква повръщане, е длъжен по-късно да отговее на када’а пропуснатото.”
(Сахих хадис, сведен от ат-Тирмизи, 3/89). \
Този, който предизвиква умишлено повръщане, чрез натискане с пръсти в гърлото, или чрез натиск на корема, или преднамерено като вдиша отблъскваща миризма, като гледа нещо,... което предизвиква повръщане, е длъжен да си отговее на када’а пропуснатото.
Ако говеещият почувства, че аха да повърне, а след това му олекне, това не нарушава говеенето, защото то е извън неговия контрол, но ако повърнатото вещество стигне до устата и той го погълне обратно, това нарушава говеенето му.
Ако говеещият почувства слабост в стомаха, не бива да спира позивите за повръщане, защото това може да му навреди.
(Меджалис Шахр Рамадан, Ибн Усеймин, 67).
Ако говеещият преднамерено погълне нещо останало между зъбите му, или то е токова малко, че той не може да определи, че то е било там, или пък го изплюе, това се смята за част от слюнката и не нарушава говеенето.
Но ако то е достатъчно голямо, за да бъде изплюто, той е длъжен да го изплюе.
Ако го изплюе, тогава се смята за нормално, но ако го глътне, то нарушава говеенето му.
(ал-Мугни 4/47)
Ако то може да се разтвори в устата, напълно или частично, и има вкус или сладост, то е забранено харам да се дъвче.
Ако всяко подобно вещество достигне до гърлото и стомаха, то това нарушава говеенето.
Ако човек изплюе водата, след като си е изплакнал устата, на говеенето му не може да повлияе никаква влажност или мокрота, която след това е останала, защото това е никак не е невъзможно да бъде избегнато.
(Фатава ал-Леджна ад-Даима, 10/264)
Ако на говеещият са повредени венците или кървят след използването на мисвак, то не му разрешено да поглъща кръвта, той е длъжен да я изплюе. Ако някаква част от кръвта обаче проникне в гърлото случайно, непреднамерено, то няма повод за безпокойство.
По същият начин, когато човек има позив за повръщане и то стига до гърлото, но после се спуска обратно в стомаха без негово намерение това да се случва, неговото говеене все още е действително.
(Фатава ал-Леджна ад-Даима, 10/254).
Относно лигавата слуз, която изтича от носа и синусите, както и храчките идващи от гърдите и пречистването на гърлото е тя е преглътната преди да стигне до устата, това не нарушава говеенето, тъй като това е проблем, с който се сблъскват всички хора; но ако се погълне, след като е стигнала до устата, то това нарушава говеенето. Обаче ако тя се погълне непреднамерено, това не нарушава говеенето.
(Фатава ал-Леджна ад-Даима,10/276).
Не се одобрява (мекрух е) да се пробва храната без това да е наложително, тъй като то подлага на риск нарушаването на говеенето.
Примери за случаи, когато е необходимо да се пробва храната може да бъде сдъвкването на храната от майката за бебето, когато тя няма друг начин да го нахрани, или пък пробването на храната, за да се убеди, че тя не е развалена и пробване на храна при покупка.
Предава се с думи от Ибн Аббас радияллаху анхума, “Няма нищо лошо в пробването на оцета или нещо, което трябва да се купи.”
(Този хадис е определен като надежден хасан в ал-Ирва ал-Галил, 4/86; виж ал-Фатх, разяснение на Баб Игтисал ас-Саим, Китаб ал-Сиям).