Свещеният Рамадан - климат за общуване и братство

Свещеният Рамадан - климат за общуване и братство
Човешката същност е така устроена, че той периодично изпитва необходимост от напомняне на позволеното и забраненото (харама), основата на небесните религии е изградена на този принцип. Превеликият ни Създател създал Адам (алейхис селям), а от подхода му към Него зависи правилната посока на пътя му и Неговото благоволение.
След това пейгамберите, селяма на Аллах да бъде върху всички тях, изпълнявайки своя дълг, основан на таухид (единобожието), да поправят отклоненията и да ги приведат в съответствие с божествената воля, предлагайки концепция за разрешаване на евентуалните нови разногласия, които биха могли да се породят между принципните религиозни основи в обществата. Това напомняне, разбира се божествено, е насочено към продължаване на рабството пред Аллах Теаля с нова тласкаща сила и то, естествено, усъвършенства.
Основен елемент на този който привлича вниманието е, че ако не се подлага на контрол като цяло откровението в контекста на абсолютното господство на божествената воля в сътворението, с правдивост, отклоненията й, заблудата са неизбежни, а оттам и новите проблеми, които налагат нови разрешения.
Това наблюдение в рамките на основната религиозна линия, от гледна точка на тяхната духовност по подобен начин продължава и в отделните хора.
Този божествен контрол и напомнянето към хората най-обилно се изживява през месец Рамадан и байрама след него. Целесъобразно е това време личността усилено да търси изцеление на притесненията и потиснатостта предизвикани от ежедневието. Особена необходимост от това изпитва модерното общество днес, в което изобилстват междуличностните разпри. Тези дни на духовност, този климат притежават особеността да пречистват.
„Днес изградих за вас вашата религия и изпълних Своята благодат към вас, и одобрих Исляма за ваша религия." (5:3)
Това знамение на Всевишния Аллах ни дава ясно да разберем, че няма друг път освен следване пътя на любимият ни пейгамбер Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем).
Следователно пътят на избавлението от трудностите и потиснатостта, с които се срещаме, пътят за припомняне на забравеното, продиктувано от човешката ни същност, задължително минава през подчинението на повелята на Аллах Теаля и на начина на живот на обичания Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем).
И щом като е така, нека да изживеем пролетта предоставена от месец Рамадан и като човеци, и като общество, нека изживеем така месец Рамадан, че да ни подтикне към братство и да ни напомни за нашите отговорности. Нека както в Турция и при другите мюсюлмански народи се прави, да изживеем рамаданските ценности, да положим ифтарските софри, да нахраним бедните и подадем ръка на нуждаещите се. Нека положим усилия месец Рамадан да бъде утеха за онези, които в своята самота и бедност с радост очакват идването на този гостенин.
Нека идването на месец Рамадан се усети по чистотата на улиците, по радостта в семействата, по уважението към по-големите от нас, по искрените отношения към по-малките. Нека живеем в обстановка, която да покаже, че сме раби на Аллах, които са подложени на изпит.
Духовният климат, който изживяваме и който с навлизането на месец Рамадан ще се усеща още повече, е време да размислим, да осмислим откровението от Аллах Теаля, което Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е получил от името на всички хора. Това е време за важни решения за духовния ни живот. Пожелавам на всички мюсюлмани дни за размисъл, дни на отдалечаване от бремето и потиснатостта на днешния живот, за да вземат дял от изобилния цвят на пролетта на месец Рамадан.

Месец Рамадан е най-добрия запас, най-доброто приготовление – месецът, който дава най-доброто възпитание за тези ценности!!!

„Рамадан е месецът, през който беше низпослан Коранът за напътствие на хората и с ясни знаци от напътствието и разграничението. Който от вас се окаже в този месец, да говее през него, а който е болен или на път - да се издължи в други дни. Аллах иска да ви улесни и не иска да ви затрудни, а да завършите докрай определените дни; да възвеличите Аллах за онова, с което ви е напътил и да сте признателни."(Свещен Коран, Бакара: 185)

ХАДИСИ ОТНОСНО ГОВЕЕНЕТО
„Ако раб говее един ден в името на Аллах, Той отдалечава неговото лице на разстояние седемдесет години от Огъня." (Бухари и Муслим)
„За онзи, който говее в името на Аллах един ден, Аллах отваря ров между него и Джехеннема с ширина, колкото разстоянието между небето и земята." (Тирмизи)
„За говеещия има две радости. Първата е когато си разговява. Другата е радостта в Съдния ден, когато ще изпитва радост от това, че в земния живот е говял." (Муслим, Нисаи)
„Великия Аллах намножава наградата за делата на синовете Адемови от десет до седемстотин пъти. Аллах Теапя е казал, освен за говеенето, защото говеенето е за мен и Аз ще дам възнаграждението за него..." (Бухари и Муслим)
„Опрощават се отминалите грехове на онзи, който с вяра и очаквайки наградата си от Аллах прекара тази нощ в служене!" (Бухари и Муслим)
„(Нощта Кадр) се намира сред последните десет нощи на месец Рамадан, 21 нощ, или 23 нощ, или 25 нощ, или 27 нощ, или 29 нощ, или пък е последната нощ от месец Рамадан. Който прекара тази нощ в служене (ибадет) с вяра и в очакване на награда от Аллах на него му се опрощават отминалите и бъдещите грехове.”
„Говеенето е преграда срещу греха. Който от вас говее да не изрича лоша дума и да не вика и крещи. Ако някой го проклина или се заяжда с него, да каже на себе си „Аз говея." (Бухари и Муслим)
„Ставайте да се храните на сахур, защото в сахура има благодат." (Бухари и Муслим)
„Най-добре е да си разговявате с фурма."
„Говеещия нека да си разговее с фурма. Ако не намери фурма, да си разговее с вода, защото водата е чиста." (Бухари и Муслим)
„За онзи, който нахрани говял човек има награда колкото на говелия. Това с нищо не намалява наградата на говелия."
„В Съдния ден говеенето и Корана ще се застъпят за раба. Говеенето ще казва: „О, Аллах! Аз лиших този раб през деня от храна и страсти. Позволи ми да се застъпя за него. И така и двете (Корана и говеенето) се застъпват." (Ахмед, Ал-Хаким)


„Най-добрият начин за искане опрощение от Аллах е рабът да каже: „О, Аллах! Ти си моят Господар, няма друг бог освен Теб. Ти си ме създал. Аз съм Твой раб. Аз спазвам извечните обети и обещания, които съм дал на Теб. Търся убежище при Теб от вредата на злото което съм извършил. Признавам Твоите блага с които Ти си ме дарил. Признат вам също греховете си. Опрости ме, защото единствено Ти си, Който опрощава греховете."
„Който с искреност изрече това през деня и умре преди нощта, този човек е от обитателите на Дженнета. Който с искреност изрече това през нощта и умре преди да е настъпила утринта, този човек е от обитателите на Дженнета."

Превъзходството на месец Рамазан

Превъзходството на месец Рамазан

СелманФариси (радиаллаху анху) така разказва: "В последния ден на месец Шабан, пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) ни повели:
"О, хора, дойде един голям месец. Това е един честит месец. В него има една нощ, която е по-добра от хиляда месеца. Всевишният Аллах направи фарз оруча, през него и отреди допълнителните молитви (теравих) през нощта. Едно извършено добро през този месец и един изпълнен фарз се равнява на 70 изпълнени фарза извън месец Рамазан."
"Този месец е месец на търпението. А наградата за търпението е Раят (Дженнета). Той е месецът на изобилието и увеличава средствата за препитание на вярващите. Който през Рамазан даде ифтар на един говеещ, на него му се опрощават греховете и това става повод за освобождаване от Ада (Джехеннема). Даващият ифтар достига севаб, колкото е севабът му до този момент (на живота). А другият му севаб изобщо не се намалява".
Благословените сподвижници, Аллах да е доволен от тях, казали: "О, Пратенико на Аллах, почти никой от нас няма средства да даде ифтар". Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) каза:
"Всевишният Аллах дава този севаб дори за една фурма, за една глътка вода, за едно вкусване на мляко".

Първият оруч на Омер

В дома на Омер течеше възторжена подготовка за посрещане на месец Рамазан. Приготвяше се баклава и най-различни вкусни ястия. През тази нощ Омер щеше да стане за първия си оруч в живота. Всички бяха радостни възторжени. Но най-много се радваше Омер. Защото щеше да говее за първи път. Още от предишните години, когато настъпваше месец Рамазан той знаеше колко е важно да се става сутрин за закуската "сухур". Затова тази среднощна закуска беше много специална и от голямо значение за него.
Вечерта си легнаха рано, защото трябваше да стават през нощта. Майката на Омер каза: "Да навием часовника, за да не се събудим късно!" Той беше много развълнуван, известно време дори не можеше да заспи. По-късно обаче се унесе и заспа.
Рано сутринта всички станаха заедно със звъненето на часовника. Майката на Омер приготви софрата. А той се събуди от шума, който чу при приготвянето на масата. Веднага изми ръцете и лицето си и изтича да помага на майка си. Всички заедно седнаха на масата и започнаха да се хранят. Погледът на Омер се спря върху тавата с баклава. Но майка му каза: "Първо си изяж храната, тогава, защото апетитът ти ще се пресече."
Омер си изяде храната. Яде и от дългоочакваната баклава, а накрая се напи с вода. После направи дуа и възнамери да държи оруч.
Омер започна първия си оруч. През деня той често отваряше Вратичката на шкафа с храната и си казваше: "Никой не ме вижда, да си взема ли нещо! Не, не... Но тази баклава... как само ме гледа! Само едно парченце. Не, не, не може. Никои не ме вижда, но Аллах ме вижда." После затвори шкафа.
След като почувстваше глад, отиваше до шкафа, отваряше вратичката, поглеждаше към храната и си казваше: "Ненаситен стомах... не можеш да издържиш гладен няколко часа. А другите деца, които са гладни, защо не помислиш за тях! На ифтар, когато разваляме оруча можеш да ядеш всичко, но те не могат да ядат всичко. Хайде, да затворим този шкаф!"
По едно време Омер отиде до каната с вода и въздъхна: „И как ожаднях. Устните и гърлото ми пресъхнаха. Да пийна ли една глътка, или една капка! Не, не трябва. Аллах ме вижда. По-добре да излезна и да си поиграя.“ Чак до вечерта Омер се бореше със себе си. Много се бореше, но спечели. Не развали оруча си.
Накрая се чу езана на вечерната молитва.
Заедно със семейството си Омер седна на масата и развали оруча си. Благодари на Всевишния Аллах, Който го дари със сила и Който му помагаше.

Влиянието на оруча върху здравето

Свещеният месец Рамазан е месец на милостта и благодатта, с които Всевишният Аллах обсипва всеки мюсюлманин, отдал Му се искрено, който с чисто сърце изпълнява една от повелите на Създателя си – единствено през този честит месец – а именно ибадета и оруча. Душата на месец Рамазан е оручът, който става причина за опрощение на извършените прегрешения. Всеки вярващ трябва да отдаде полагащата му се почит.
Оручът е служене към Всевишния Аллах, което означава странене от храна, пиене, полови контакти и от всичко, провалящо говеенето от зазоряване (имсак) до залез слънце. Хората, неизповядващи ислямската религия, приемат това действие за самоизтезание и подлагане под запор на основните човешки нужди. За да разберем всъщност дали оручът има такова влияние върху човека, най-обективен отговор ще получим от медицината, която изучава и лекува човешкото тяло.
На всеки е известно, че тялото ни се нуждае от храна. По време на говеене то се лишава от нормалното си време за получаване на храна, един вид се "дисциплинира" как да издържа без храна и как да свикне да се храни по-малко. В същото време говеенето не означава и не води до недохранване и преяждане в определено време, както и не означава избор на определени храни и ограничаване консумацията на други. В действителност говеенето представлява упражнение за самодисциплина, както във физическо отношение, така и в психическо. От друга страна оручът все по-често в наши дни се използва в алтернативната медицина. Говеенето може да играе основна роля във всяка програма за поддържане на здравето. То може да помогне в детоксикацията и в засилване защитната система на организма. В скандинавските страни, например, медицинските експерти успешно използват говеенето при лекуване на артрит.
Говеенето е универсален естествен отговор при болест и слабост. То стартира цялостен процес на прочистване, който достига до всяка клетка и тъкан на тялото. Едно от най-важните предимства на оруча е, че изцяло прочиства кръвопотока в човешкото тяло. Той балансира и нивото на рН в кръвта и е идеално средство срещу умствени заболявания. В Русия, където постенето се нарича "гладен лек" е постигнат грандиозен ефект като са излекувани над 7 хил. пациенти, страдащи от различни психични разстройства като шизофрения и невроза.
Експерти-медици като д-р Деуей, д-р Гуелпа, д-р Фрумунсан, д-р Паушет в изследванията си за оруча също използват като средство за лечение на пациентите си дълготраен и краткотраен пост. Д-р Деуей препоръчва на болни и здрави хора хранене само по два пъти на ден, а д-р Паушет, за да понижи опасностите по време на операция и за по-скорошно заздравяване на рани препоръчва говеене преди и след операция.
На въпроса как да се говее от душевно-психологическа гледна точка, се дава следният отговор: във всички периоди на душевно-психологическо възпитание оручът е бил съвършено средство за пречистване от лоши помисли и намерения.
Според някои гладът е вреден. Но не бива да се бърка гладуването с говеенето, тъй като това са две съвсем различни неща. Човек, който е гладен, с психическа нагласа постоянно очаква храна и в стомаха му се отделят огромни количества стомашни сокове. Това естествено е много вредно. Що се отнася до говеещия, той не е в състояние на очакване на храна. Мозъкът е информиран така, че до ифтар на организма храна няма да се доставя. Така по наредба на мозъка не се отделят стомашни сокове, които биха причинили вреда на стомаха.
Известно е, че гладът допринася за киселинното повишаване в стомаха, което от своя страна вреди дори и на здравия стомах. Ако съществуват болестите, като гастрит и язва, тогава вредата е още по-голяма.
Разкриване на откритията. От множество проведени изследвания са получени много интересни резултати. Във взетите проби от стомаха на нормално гладуващ и от говеещ, изпитвали глад за едно и също време, се наблюдава значителна разлика в съдържанието на киселини, чиито ниво при нормално гладуващия е доста повишено, а при говеещия е значително по-ниско. Това интересно и звучащо като парадокс изследване, е обяснено по следния начин – работата на вътрешните органи се влияе от мозъка и човек дори, когато си почива, при ситуация на вълнение или страх, моментално броят на ударите на сърцето се увеличава и кръвното налягане се повишава. Известно е, че стресът драстично смущава хормоналното равновесие. По същия начин в дните на оруча, при изпитване на жажда, направлявани от мозъка бъбреците моментално сменят положението на филтриране и понижават нивото на урината. По този начин се наблюдава стремеж за предпазване от обезводняване. Заедно със стремежа за обезводняване, предизвикан от бъбреците и потните жлези намаляват процесите на потене. Реакциите в стомаха протичат почти по същия начин. Един човек, намиращ се в нормално състояние на глад, при мисълта, че може да яде веднага при намиране на храна, стомахът му се подготвя за нейното преработване и отделя киселини. Докато при говеещия човек, мозъкът информира стомаха, че няма да приема храна до ифтар. По този начин стомахът се отдава на почивка и прекратява функциите си за отделяне на киселини. Така количеството сокове в стомаха, не само че не се повишава, а напротив, то дори се понижава. При едно такова положение ние виждаме, че оручът не пречи на стомашните заболявания, а помага и ги лекува.
Оручът спомага за по-бързо лечение. Опровержение на твърдението, че оручът е пречка за редовно приемане на лекарства. Смяната на времето с нищо не променя положението тези лекарства, които до този момент са вземани през деня, да се приемат през нощта. Тъй като значението не се състои в това дали лекарствата се вземат, когато е тъмно или светло. А дали е поето от тялото нужната доза лекарство.
Тъй като оручът усъвършенства морала, той става причина да се подсили имунната система на тялото. Следователно се създават благоприятни условия за бързо и лесно лечение.
В първото тримесечие на бременността, майката чувства гадене, загуба на апетит, често дори и повръща. При такива случаи бременните подобно на сериозно болните не бива да говеят. Важно за отбелязване е, че първите три месеца на бременността се отразяват най-много на развитието на плода.
Дори и в първото тримесечие, ако бременната няма никакви оплаквания и по собствена преценка предпочете да говее, в никакъв случай тя не бива да се възпрепятства. Важното е плодът да поема нужните за него калории за денонощието. Няма никакво значение в това дали те ще се приемат през нощта или през деня.
Съвети, които могат да помогнат за избягване на някои нежелани проблеми със здравето. Тъй като говеенето е продължително, трябва да се избягва бавно разграждаща се храна, разграждането на която продължава повече от 8 часа. В организма бързо се абсорбират продуктите, съдържащи захар, брашно и др.
Храненето трябва да бъде много балансирано и в него трябва да присъстват продукти от всички групи, например: зеленчуци, плодове, месо, риба, хляб, зърнени и млечни продукти. Пържената храна вреди на здравето и употребата й трябва да се ограничи. Такава храна поражда киселини. Не употребявайте тлъста, мазна и пържена храна, продукти с повишено съдържание на захар.
Избягвайте: да преяждате по време на сахур; да пиете прекомерно (в следствие на това от организма се отделят минерални соли, които са необходими за поддържане на тонуса в продължение на дни).
Не пушете! Ако вие не можете да се откажете от тази привичка, то започнете да съкращавате количеството цигари за няколко седмици преди Рамазан. Пушенето е опасно за вашето здраве и е нужно да се борите с него!
По време на сахур употребявайте: въглехидрати, за да може храната да се абсорбира по-дълго и да не изпитвате чувство на глад в продължение на дни; фурми – великолепен източник на захар, целулоза, въглехидрати, калий и магнезий; банани – източник на калий, магнезий и въглехидрати.
Пийте! Колкото е възможно повече вода и сокове между ифтар и лягане, за да се поддържа нормално нивото на течности в организма.
Възможни проблеми със здравето.
- ниско кръвно налягане. Симптоми: прекомерно изпотяване, вялост, умора, недостиг на енергия, виене на свят. По принцип те възникват в средата на деня. Причини: недостатъчно приемане на течности и соли. Лечение: избягвайте излишната топлина, увеличете употребата на течности и соли. Предупреждение: при проявата на симптомите, влияещи на ниското кръвно налягане за помощ използвайте манометър. Хората, страдащи от високо кръвно налягане, е необходимо да коригират своето лечение по време на месец Рамазан. Те трябва да се обърнат към лекар.
- ниско съдържание на захар в кръвта. Симптоми: слабост, световъртеж, умора, неконцентрираност, изпотяване, неспособност за извършване на физическа работа, главоболие, силно сърцебиене. Причините при недиабетиците са: употреба на захар, т.е. прекалено изчистване на въглехидратите, особено по време на сахур. Организмът произвежда много инсулин, който предизвиква понижение съдържанието на гликоза в кръвта. Лечение: не пропускайте сахур и ограничете употребата на продукти и напитки, съдържащи захар. Предупреждение: диабетиците е нужно да се обърнат към лекар.
- язва на стомаха, киселини, гастрит. Симптоми: възниква стомашно парене в подребреното пространство. Киселините достигат дори до гърлото. Острата храна, кафе и газирани напитки влошават състоянието на организма. Предупреждение: Хората с язва трябва да се обърнат към лекар през месец Рамазан.
- камъни в бъбреците. Те възникват в резултат на прекалено малка употреба на течности, следователно е нужно употребата на повече течности, за да се предотврати образуването им.
- болки в ставите. По време на Рамазан се увеличава натоварването на коленните стави, в следствие увеличаване броя на молитвите. У възрастните и страдащи от артрит хора, това може да причини болки, неподвижност, отоци и общ дискомфорт. Лечение: постарайте се да намалите наднорменото си тегло, за да не изпитват излишно натоварване краката ви. Започнете това още преди Рамазан, за да може по-лесно да се поема допълнителното напрежение. Добрата физическа форма позволява с изключителна лекота и отдаденост да се изпълняват молитвите.

Децата и месец Рамазан

Детето е любопитно, наивно, чисто, добродушно. Действията и мислите му са без предразсъдъци. Действа по инстинкт, върши това, което мисли. Мисловният му свят е голям. Разхожда се в света на невъзможното с мечтите си и постоянно се радва на тяхната красота. Цветята, докато не увехнат и децата, докато не заплачат, са красиви. Те не трябва да бъдат разплаквани. Не трябва да бъдат мачкани от бомбите, разрушенията, недоимъка, садизма, себелюбието. Детето трябва да бъде господар на красивото, доброто и щастието.
Сред всички месеци, Рамазан е най-благодетелният. Говеенето пък е розата на този месец. Прекрасно е да помиришеш от тази роза, да наблюдаваш. Един специален месец като Рамазан, една толкова специална роза, вярващите вдишват чак до вътрешността на дробовете си. Децата на вярващите също изпитват голямо удоволствие от този месец.
С идването на оруча един път в годината, който е един от нормалните ибадети, се изживява една голяма промяна. В къщите започва нощният живот. Преди Рамазан домовете са обвити от сладко вълнение и приготовление. Броят и разнообразието на храните и сладките се увеличава. Особено приготовлението на храната преди четенето на езана, преди всеки ифтар...
Всички в семейството спят. Домакинята на къщата е станала рано през нощта и със сънени очи, но щастлива, приготвя храната. И след като стане готова трапезата за тези, които ще говеят, те биват събуждани. Интересни са и залюляванията на хората, които със сънливи очи отиват да си измият лицето. След това се сяда на трапезата, прави се дуа и започват да се хранят. Малките деца в къщата се питат, какво ли е това. Те са любопитни след като са чули звука на лъжиците и видели светлината. С голямо желание се включват в говеенето, стига големите да разрешат. Радостта пък е безмерна, ако някой специално ги покани да участват.
Говеенето предоставя голямо удоволствие на децата. Достатъчно им е да докажат на семейството си, че са издръжливи на глад и да се представят достойно пред тях. Те говеят. И с наближаването на времето за ифтар нараства и тяхното вълнение. Минутите не минават. В едната ръка плод, в другата остатъци от сладки пръчици, сред ароматите на вечерята в очакване на един знак: звукът на барабана. Очаквайки този момент, децата достигат до върха на своето удоволствие, когато чуят ударите по него. Децата, които не знаят с кое по-напред да започнат. И красотата най-малките членове да са около софрата. Говеенето на детето е красиво. Говеенето на детето е говеене, което пречупва кръста на дявола.
Какво ли не иска да яде то след вечерята. На този ден то е пораснало. Ето защо трябва да отиде там, където ходи баща му – в джамията, да кланя теравих намаз... Децата от предните редици често любопитстват за смеха, идващ от задните. Децата, които нерядко се оглеждат наоколо и внезапно започват да тичат при правенето на руку на възрастните. Изморяват се от продължителността на теравих намаз и го изоставят. В такива случаи те могат да се срещнат с твърдото предупреждение и мъмрене от страна на родителите си. Децата, които биват водени в джамията с указанията от рода на: "недей да тичаш, не се смей, не върши пакости", с течение на времето забравят това, което са обещали. Смеят се, усмихват се, играят си, бягат, вървят със скръстени ръце, поглеждат наоколо с очи, но все пак не забравят, че се намират в джамията.
Локумът, сладките, лакомствата, които се раздават след края на теравих намаз са толкова скъпи за детето, че то се опитва да се кланя, дори и с цената на изморяването. Ако пък се раздават преди намаза, то е още по-хубаво за него. Но то често се пита, защо ли раздават сладките първо на големите? Ами, ако сладкото не стигне? Какво ще стане с очакванията на детето? Поради тази причина, ощастливяването трябва да започне първо от децата. Да не лишаваме децата от това сладко щастие. Нека воденето в джамията да постигне целта си.
Децата обичат много Рамазана с неговите ифтари, сахури и теравих намази. Изживяват изцяло атмосферата му, която прави хората щастливи. Децата опитват ухайните храни, поставени на ифтар, изживяват мимолетната сладост на очакване настъпването му, изпитват величието да устоиш на глада без принуда. Научават за Аллах, Който не виждат, но Който ги дарява с всичко. Заедно с ифтара те си спомнят за удоволствието по време на хранене, но и за изпитанията на глада.
Говеенето, което започва сега продължава през целия му живот. Рамазанските дни са дни, които са много важни за децата. Не трябва да изолираме децата от това удоволствие и щастие. Не трябва да се противопоставяме на желанието им да говеят. Нека да възнаграждаваме и хвалим децата си заради дните, в които са говеели и намазите, които са кланяли. Защото детската памет не забравя – джамията, теравиха, ифтара, сахура... Ако всички те сега са споменавани с носталгия "Ах, старите Рамазани!", то и децата няма да забравят тези неща и ще се научат да живеят с тях.

Намазът теравих и служенето през нощите на Рамазан

Месец Рамазан е един важен месец, дарен от Аллах на своите раби. 

За него са казани и написани много думи.

 Той е изпълнен с благодат и е много важно да бъде изживян пълноценно. 

В противен случай човек се превръща в личност, която не оползотворява знанията си, а това не се приема от исляма.

Значението на нощите през месец Рамазан е голямо, това удостоверява следният хадис на Пророка Мухаммед 

(салляллаху алейхи уе селлем), 

предаден от ЕбуХурейра (радиаллаху анху): 

"Пратеникът поощряваше намаза през нощите на Рамазан, но не заповядваше категорично това. 

Който вярвайки и очаквайки наградата си само от Аллах прекара в намаз нощите на Рамазан, на него му се опрощават предишните грехове."

Под "намаз", се има предвид намазът теравих. 

В друг хадис Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казва:

 "Без съмнение, Аллах направи задължение говеенето и аз направих суннет изживяването на нощите през Рамазан.

 Който, вярвайки и очаквайки награда от Аллах прекара месец Рамазан в говеене,

 и изживява нощите с намаз, се изчиства от греховете си както е бил в деня, 

когато го е родила майка му."

Както се вижда, богослужението през нощите на Рамазан е изключително благоприятно за един мюсюлманин. 

Макар да става дума за теравих намаз би било недостатъчно да се наблегне само на него.

 В действителност е необходимо тези нощи да се прекарват по най-добрия начин.

 Сред нещата, които трябва да се правят през нощите в Рамазан са четене на Коран, 

размишляване върху неговите заповеди и т.н.

Месец Рамазан е месецът на Корана, месецът на извършването на молитви... 

Затова тези, които говеят не трябва да прекарват дните

 си напразно и да вършат неща, 

които могат да премахнат севаба 

от тези дни. 

През този месец човек трябва да си направи равносметка за постъпките си във всички аспекти на живота.

 Той трябва да продължава да върши добри дела и да се откаже от лошите си постъпки. 

За да се усъвършенства рабът, той трябва да се възползва пълноценно от месец Рамазан.

Най-добрият начин за прекарване на нощите през месец Рамазан е намазът теравих.

Намазът теравих.

 Теравих означава успокоение на душата.

 Нарича се така, защото след всеки четири рекята на теравих намаз, се почива.

Според Ахмед бин Ханбел, Шафии, Ебу Ханифе и някои от Маликиите намазът теравих може да се кланя самостоятелно или колективно (с джемаат). 

Някои учени от посочените течения, изказват различно мнение по въпроса. 

Според Тахави например, това е ваджиб-икифайе, 

Поради това, 

че Пратеникът Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем)

 не е кланял редовно теравих намаз с джемаат, 

някои ислямски учени стигат до извода, 

че е по-добре той да се кланя вкъщи. 

След Хз. Омер (pадиаллаху анху) теравих намаз станал като принцип за мюсюлманите и продължил да се кланя редовно. Поради тази причина учените се обединяват около мнението,

 че е по-добре този намаз да се кланя в джамията и като довод за това посочват следните доказателства:

Хз. Айше (радиаллаху анху) казва:

 "Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем)

 отслужваше намаз в джамията. 

И една група от джемаата кланяше заедно с него. 

На втория ден той също отиде в джамията. 

Този път джемаатът се увеличи.

 После, през третия или четвъртия ден джемаата отново се увеличаваше.

 Но Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) 

не дойде при тях.

 На сутринта, след като се срещна с тях, 

им каза следното:

 "Видях, това което направихте. 

Но това, което ме спря да не дойда при вас, е да не възприемете този намаз за фарз."

Както става ясно Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) е кланял намазът теравих с джемаата. 

Това, което го е възпряло да продължи да го отслужва с него, е било притеснението му

 "хората да не го възприемат за фарз".

Ебу Хурейра (радиаллаху анху) казва:

 "По време на Рамазана Пратеникът излезе и забеляза една група от джемаата да кланя намаз в един ъгъл на джамията. 

Попита: 

"Какво е това?" Отвърнаха му: 

"Тези хора не знаят да четат Коран. 

Убей бин Каб извършва намаз,

 а останалите кланят заедно с него."

 Тогава Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) каза:

 "Правилно, колко хубаво е това, което правят."

Джемаата на Хз. Омер (радиаллаху анху) 

се е събрал зад Убей бин Каб. 

Доказателствата сочат,

 че теравих намаз се е изпълнявал с джемаат.

Учените привеждат думите на 

Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем):

 "С изключение на намаза, който е фарз, най-добрата молитва е тази, която човек кланя вкъщи."

 Като уточняват, че става въпрос за намаза техедджут. 

Те правят изключение за Байрам намаз, намазите кусуф и истиска, които се кланят с джемаат.

 Това се отнася и за намаза теравих. 

Ето защо, след превъзмогването на причината, поради която този намаз би се възприел като фарз, Хз. Омер ибнел-Хаттаб заповядва неговото кланяне с джемаат. 

Оттогава до днес теравих намаз се кланя по този начин. 

В същото време обаче този, който кланя теравих вкъщи, не се пренебрегва и засяга.

Какво е било отношението на сахабетата,

 относно намазът теравих. 

След смъртта на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем),

 по времето на Хз. Ебу Бекир (радиаллаху анху) 

и отчасти по времето на Хз. Омер (радиаллаху анху), 

теравих намаз не се е кланял с джемаат. 

През един Рамазан Омер (радиаллаху анху) отишъл в джамията и видял хората да отслужват теравих поотделно.

 Той решил, че е по-добре да се кланят зад един имам, подредени и събрани в редици (сафове). 

На следващия ден назначил Убей бин Каб

 като имам за теравих намаз. 

Когато видял намаза теравих да се извършва по този начин с радост възкликнал:

 "Какво хубаво нововъведение е това!"

Броя на ракитите на теравих намаз:

По този въпрос учените имат три мнения:

1. Според учените по Хадис и Ислямско право, 

теравих намаз се състои от осем рекята.

2. Становището на трите имама Ебу Ханифе, Шафии

 и Ахмед бин Ханбел е, че теравих намаз 

се състои от двадесет рекята.

3. Мнението на Имам Малик е, че теравих намаз се състои от тридесет и шест рекята.

Всяко от тези мнения е подкрепено с различни доказателства, като тези за третото становище

 (на Имам Малик) 

са доста слаби, а за първото и второто мнение са налице доста силни доказателства.

Според учените, първите осем рекята на теравих намаз са от суннета на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем), 

а останалите дванадесет рекята са от суннета на сахабетата и техните последователи (мустехаб).

Месец Рамазан е месецът на Корана, месец Рамазан е месецът на ибадета. 

Тези вярващи, които достигнат до този месец, 

трябва много добре да знаят неговото значение. 

В един свещен хадис (кудси) Великият Аллах казва:

 "И щом Моят раб се приближава до Мен 

с доброволни поклонения (нафиле),

 Аз ще го обикна, а обикна ли го, 

Аз ще му бъда слухът, с който той чува, 

ръката, с която той пипа и кракът,

 с който той ходи.

 И ако Ме помоли, Аз непременно ще му дам и ако поиска убежище при мен,

 Аз непременно ще му го осигуря."

(Бухари)

Ако и ние искаме да продължим живота си по този начин,

 трябва да обърнем внимание на служенето си към Великия Аллах (ибадета). 

Важното е той да се изпълнява както трябва и само заради благоволението на Аллах, а било то осем или двадесет рекята, било то вкъщи или в джамията.

Необходимо е да полагаме усилия да се приближим повече до Аллах – да извършваме ибадет, за да спечелим 

Неговото благоволение. 

Нужно е да обърнем внимание и на следния въпрос: намазът теравих, който се изпълнява в нашата страна,

 едва ли не със скоростта на надбягване, може да загуби своето значение и смисъл.

 В действителност не съществува нито едно доказателство, което да потвърждава, 

че теравих намаз трябва да се кланя бързо. 

При това положение вярващите трябва да обърнат сериозно внимание на този проблем!

 Защото ние знаем, че в миналото теравих се кланял до късно през нощта.

Тези, които извършват намаза теравих на-бързо, 

прекарват останалото време по кафенета и барове до сахур и само част от тях кланят сутрешния (сабах) намаз,

 а други пък си лягат и заспиват. 

Това е крайно опасно, защото ние вярващите имаме нужда от севаб и трябва да стоим далеч от тези неща.

Колко щастливи са онези,

 които се опитват да направят всичко,

 за да спечелят благоволението на Аллах, 

Всевишния и Пречистия!