Аллах Всевишния е сътворил човека и Той най-добре знае, кое ще му повлияе, за да се поправи и пречисти. Ето защо е постановил на вярващия да говее, за да се предпази от злината в душата си, от непристойното поведение и постъпки, от греховното дело – от самия себе си.
Когато човек говее, душата му се смирява и в това състояние той има готовност за промяна към по-добро.
Аллах Всевишния е източника на истината и доброто, Той е светлината на небесата и земята, докато заблудата и злото произхождат от самия човек. Аллах е всемилостив и не угнетява човека, а човека сами себе си угнетяват.
Едномесечния период на говеене – броените дни, както казва Корана, явно е период в рамките на който човек може да претърпи промяна.
Приключвайки месец рамадан, вярващия трябва да си зададе въпроса:
Готов ли съм за Байрама и какво ще празнувам?
Барйма не е време за купон и ден единствено на гозбата, а празник на нещо много ценно и свято за човека. На Байрама говеещия тържествува своя успех над себе си – разграничил се е от непристойното и злото, пречиствайки се е придал достоен облик на своята самоличност и е заслужил одобрението на своя Създател – пълна благодат.
Доволен и щастлив от тази сполука, в празничния ден говелия най-напред отива в джамията на молитва, за да изрази своята признателност към Аллах Всевишния, да го прославя, за дето го е облагодетелствал с тази възможност.
Почувствал промяната в себе си, в изблик на щастие, говелия честити тази сполука и на своите близки, съседи и братя.
Следствията от достойното и прието говеене намират отражение в сърдечността и поведението на говелия – обсипва с топли чувства най-близките си, помирява се със скараните, моли опрощение от засегнатите.
Бйрамът е празник на помирението, празник на братството и сълзите от радост.
Нека изоставим бездушната посредственост, имитацията и фалша - да разтворим сърцата си в стремеж към благоволението на Аллах и да празнуваме братя и сестри.
Готови ли сме да посрещнем байрама, като празник на честта и достойнството?
Предстои на дело да покажем, че сме говели, че наистина празнуваме.
„/Кълна се/ и в душата, и в Онзи, Който я е създал и й е разкрил нечестивостта и богобоязливостта й!
Сполучва онзи, който я пречиства.
А губи онзи, който я омърсява.“
/91:7-10/
Когато човек говее, душата му се смирява и в това състояние той има готовност за промяна към по-добро.
Аллах Всевишния е източника на истината и доброто, Той е светлината на небесата и земята, докато заблудата и злото произхождат от самия човек. Аллах е всемилостив и не угнетява човека, а човека сами себе си угнетяват.
Едномесечния период на говеене – броените дни, както казва Корана, явно е период в рамките на който човек може да претърпи промяна.
Приключвайки месец рамадан, вярващия трябва да си зададе въпроса:
Готов ли съм за Байрама и какво ще празнувам?
Барйма не е време за купон и ден единствено на гозбата, а празник на нещо много ценно и свято за човека. На Байрама говеещия тържествува своя успех над себе си – разграничил се е от непристойното и злото, пречиствайки се е придал достоен облик на своята самоличност и е заслужил одобрението на своя Създател – пълна благодат.
Доволен и щастлив от тази сполука, в празничния ден говелия най-напред отива в джамията на молитва, за да изрази своята признателност към Аллах Всевишния, да го прославя, за дето го е облагодетелствал с тази възможност.
Почувствал промяната в себе си, в изблик на щастие, говелия честити тази сполука и на своите близки, съседи и братя.
Следствията от достойното и прието говеене намират отражение в сърдечността и поведението на говелия – обсипва с топли чувства най-близките си, помирява се със скараните, моли опрощение от засегнатите.
Бйрамът е празник на помирението, празник на братството и сълзите от радост.
Нека изоставим бездушната посредственост, имитацията и фалша - да разтворим сърцата си в стремеж към благоволението на Аллах и да празнуваме братя и сестри.
Готови ли сме да посрещнем байрама, като празник на честта и достойнството?
Предстои на дело да покажем, че сме говели, че наистина празнуваме.
„/Кълна се/ и в душата, и в Онзи, Който я е създал и й е разкрил нечестивостта и богобоязливостта й!
Сполучва онзи, който я пречиства.
А губи онзи, който я омърсява.“
/91:7-10/
Няма коментари:
Публикуване на коментар