Неспособните, изнемощели и възрастни хора, които са загубили своята сила и с всеки изминат ден стават все по-слаби, приближавайки се до смъртта, не трябва да говеят и на тях им е позволено да не говеят, при условие, че говеенето ще им бъде изключително трудно.
Ибн Аббас радияллаху анхума, коментирайки айета:
“А за които говеенето е трудно,
следва да дадат откуп, като нахранят бедняк.”
/2:184/,
е казал, този айет не е отменен.
Това се отнася за старите мъже и жени, които не могат да говеят, затова са длъжни да хранят бедняк всеки ден.
(ал-Бухари, Китаб ат-Тефсир, Бааб Айамен Ма'дудат)
Тези, които са достигнали пределна възраст и мислите им са в безпорядък [старческо слабоумие], не са длъжни да говеят, и семействата им не трябва да правят нищо, заради тях, защото от такива хора отпада отговорността за делата им.
Ако по някое време те са с разума си, а в друго са объркани [изпаднат в старческо слабоумие], то те трябва да говеят, когато са наред, и не са длъжни да говеят, когато са объркани.
(виж. Меджалис Шахр Рамадан, Ибн Усеймин, стр. 28)
На онези, които се сражават с врага или са обградени от него, и ако говеенето ще ги омаломощи толкова, че те няма да могат да се сражават, им е позволено да прекъснат говеенето си, дори ако не са на път.
Ако им се наложи да прекратят говеенето си преди битката, те могат да го сторят.
Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, веднъж преди битка е казал на своите сподвижници:
"На сутринта ви предстои да се срещнете с вашия враг
и прекъсване на говеенето ще ви направи по-силни, затова разговейте!"
(Муслим, 1120, Абд аль-Баки. Това също е поддържано от шейх ал-Ислям Ибн Теймийа. Учените на Шам са публикували тази фетва във връзка с монголо-татарското нашествие).
Ако причината за прекратяване на говеенето е очевидна, като болест например, то болният може да яде и пие открито, но ако причината е скрита, като менструален цикъл например, то по-добре е да се яде и пие тайно, за да не се навлече гнева и излишни обвинения.
Няма коментари:
Публикуване на коментар