Нощта Кадр

Всевишният Аллах казва:

“Но откъде да знаеш ти какво е нощта Кадр?”
Същността на нощта Кадр

Тази нощ е избрана от Всемогъщия Аллах пред всички останали нощи.
Ибадетът в тази нощ е по-достоен от ибадета на хиляда месеца.
А това е равно на 84 години и 4 месеца…

Всевишният Аллах казва:
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния.
“Ние го низпослахме в нощта Кадр.
Но откъде да знаеш ти какво е нощта Кадр? Нощта Кадр е по-добра от хиляда месеца.
Слизат меляйкетата и Духът (Джебраиль) в нея – с позволението на техния Господар
– за всяка повеля. Мир е тя до началото на развиделяването.”

Достойнството на нощта Кадр

Всевишният Аллах казва:
“Кълна се в ясната Книга! Низпослахме я Ние в благословена нощ. Ние предупреждаваме. През нея се решава всяко мъдро дело по заповед от Нас.”
сура “Духан”

Именуването на нощта Кадр

Шейх Ибн Усеймин (рахимехуллах) е казал:
- Първо -
„Нарича се нощта Кадр от “Кадр”, което означава достойнство . Както когато кажеш: Той притежава голям кадр, тоест голямо достойнство.”
В тази нощ се предопределя какво ще се случи в тази година
Това е от мъдростта на Всевишния Аллах и разясняване на съвършеното Му творене и създаване.
- Трето -
А други казват, че ибадета в тази нощ е велик, заради словата на Пратеника на Аллах (с.а.с.):
“Който се кланя през нощта Кадр с вяра и надежда, че ще бъде награден, то на него се опрощават греховете му.”

(Бухари и Муслим)

Признаците на Нощта Кадр Сравняващи признаци

(1)
Силата на светлината в тази нощ.
Този признак в днешно време не може да се забележи освен от онзи, който е далече от градското осветление.
( 2 )
Спокойствието и мирът.
Спокойствие в сърцето и разтваряне на гърдите при вярващия мюсюлманин се чувства през цялата тази нощ изпълнена с благоденствие.
( 3 )
Ветровете в тази нощ са спокойни и неусетни.
Тоест в тази нощ няма силни ветрове, бури и урагани, а напротив – благоприятно време.
( 4 )
Може Аллах да покаже тази нощ на вярващия мюсюлманин в съня му.
Това се е случило на много от сахабите на Мухаммед (с.а.с.).
( 5 )

В тази нощ човек чувства неописуема сладост, която липсва в другите нощи.

Следващи признаци

На сутринта слънцето след тази нощ няма лъчи, бистро е и не е като в останалите дни.
Това го доказва хадиса на Убей Ибн Кеаб (р.а.), който казва:
“Пратеникът на Аллах (с.а.с.) ни извести: “Че тогава слънцето изгрява без лъчи.”

(Муслим)
Благодатите на Нощта Кадр
1
Това е нощта, в която е низпослан Свещения Коран.
Всевишният Аллах казва:
“Ние го низпослахме в нощта Кадр.”
2
Това е нощта на благоденствието.
Всевишният Аллах казва:
“Ние го низпослахме в нощта на благоденствието.”
3
В тази нощ Всемогъщия Аллах предопределя животите и препитанието за тази година.
Всевишният Аллах казва:
“В нея се предопределя всяка мъдра повеля.”
4
Ибадетът в тази нощ е по-достоен от останалите нощи.
Всевишният Аллах казва:
“Нощта Кадр е по-добра от хиляда месеца.”
83 години и 4 месеца
5
В тази нощ всички меляйкета се спускат към земята с добро, берекет, милост и опрощение.
Всевишният Аллах казва:
“Слизат меляйкетата и Джибриль през нея – с позволението на техния Господар – за всяка повеля.”
6
Тази нощ е празна от зло и грехове, но е изпълнена с подчинение и праведни дела. А най-много – спасение от огъня на Джехеннема.
Тази нощ цялата е спасение.
Всевишният Аллах казва:
“Мир е тя до началото на развиделяването.”
7
В тази нощ се опрощават греховете на всеки, който се кланя и се надява, че Аллах ще го награди.
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
“Който се кланя през нощта Кадр с вяра и надежда, че ще бъде награден, то на него се опрощават греховете му.”

(Бухари и Муслим)

Скрити съвети в сура Кадр

Броят на буквите от сура Кадр = на броя на сурите в Свещения Коран
114
Броят на думичките в сурата = на броя на дяловете (джузовете) в Свещения Коран.
30
Броят на думичките в сурата = на броя на дните в Свещения месец Рамазан.
30
Броят на знаменията в сурата = на броя на низпосланите небесни Книги.
5
Броят на знаменията в сурата = на броя на буквите от нейното име.
5
Броят на знаменията в сурата = на броя на буквите на думичката - “Рамадан”
5
Половината от думичките на сурата = на половината сури в Корана
57
Броят на буквите в името – “Нощта Кадр” = на реда на месец Рамазан в другите месеци.
9
Думичката “Тя” в сура Кадр е:
27
Сура Кадр е в 30 джуз на Свещения Коран
30
“Мир е тя”= на реда на сурата в Свещения Коран
97
Началото на Рамазан е милост \ средата му е опрощение \ края му е освобождаване от Огъня
10 x 3
5 знамения = 5 основи = 5 молитви
5
“До началото на развиделяването” = на половината от деня
12 часа.

Делата в нощта Кадр

Искреността
Всевишният Аллах казва:
“И бе им повелено да се прекланят пред Аллах, предани Нему в религията, правоверни, и да отслужват молитвата и да дават зекята. Това е правдивата религия.”
(Бейине 5)

Истинско покаяние пред Всевишния Аллах
“Който се покае преди да изгрее слънцето от запад, Аллах ще му приеме покаянието.”
(Муслим)

“Наистина, Аллах приема покаянието на раба Си, докато душата му не започне да прави гаргара (тоест: умира).”
(Тирмизи)

Изпълване на нощта Кадр с нощни молитви – с вяра и надежда за награда
“Който се кланя през нощта Кадр с вяра и надежда, че ще бъде награден, то на него се опрощават греховете му.”
(Бухари и Муслим)

Влагане на всички сили в последните десет дена
“Когато влезнеха десетте дена, Пратеникът на Аллах (с.а.с.) оживяваше нощта, събуждаше семейството си и пристягаше колана си (т.е. странеше от съпругите си).”
(Бухари и Муслим)
Иатикяф
(усамотяване в джамията през последните десет дена)

“Пратеникът на Аллах (с.а.с.) правеше Иатикяф в последните десет дена от Рамазана.”
(Бухари)

 

БАЙРАМЪТ – СВЯТ ПРАЗНИК ИЛИ КУПОН ?!

Аллах Всевишния е сътворил човека и Той най-добре знае, кое ще му повлияе, за да се поправи и пречисти. Ето защо е постановил на вярващия да говее, за да се предпази от злината в душата си, от непристойното поведение и постъпки, от греховното дело – от самия себе си.
Когато човек говее, душата му се смирява и в това състояние той има готовност за промяна към по-добро.
Аллах Всевишния е източника на истината и доброто, Той е светлината на небесата и земята, докато заблудата и злото произхождат от самия човек. Аллах е всемилостив и не угнетява човека, а човека сами себе си угнетяват.
Едномесечния период на говеене – броените дни, както казва Корана, явно е период в рамките на който човек може да претърпи промяна.
Приключвайки месец рамадан, вярващия трябва да си зададе въпроса:
 Готов ли съм за Байрама и какво ще празнувам?
Барйма не е време за купон и ден единствено на гозбата, а празник на нещо много ценно и свято за човека. На Байрама говеещия тържествува своя успех над себе си – разграничил се е от непристойното и злото, пречиствайки се е придал достоен облик на своята самоличност и е заслужил одобрението на своя Създател – пълна благодат.
Доволен и щастлив от тази сполука, в празничния ден говелия най-напред отива в джамията на молитва, за да изрази своята признателност към Аллах Всевишния, да го прославя, за дето го е облагодетелствал с тази възможност.
Почувствал промяната в себе си, в изблик на щастие, говелия честити тази сполука и на своите близки, съседи и братя.
Следствията от достойното и прието говеене намират отражение в сърдечността и поведението на говелия – обсипва с топли чувства най-близките си, помирява се със скараните, моли опрощение от засегнатите.
Бйрамът е празник на помирението, празник на братството и сълзите от радост.
Нека изоставим бездушната посредственост, имитацията и фалша - да разтворим сърцата си в стремеж към благоволението на Аллах и да празнуваме братя и сестри.
Готови ли сме да посрещнем байрама, като празник на честта и достойнството?
Предстои на дело да покажем, че сме говели, че наистина празнуваме.
„/Кълна се/ и в душата, и в Онзи, Който я е създал и й е разкрил нечестивостта и богобоязливостта й! 
Сполучва онзи, който я пречиства. 
А губи онзи, който я омърсява.“ 
/91:7-10/

Определение за говеенето

 

 

 Говеене сиям на арабски означава въздържание; в Исляма това означава въздържание от неща, нарушаващи говеенето, от утринната зора феджър преди изгрева на слънцето до залеза му, със задължително намерение нийет да се говее.

Заповедта на говеенето

 Мюсюлманската общност Умма е единодушна в това, че говеенето в месец Рамадан е задължително фард, доказателство за което има в Свещения Коран и Благородната Сунна.

Всевишният Аллах е казал:

“О вие, които повярвахте! 

На вас ви бе предписано говеенето, 

както бе предписано и за онези преди вас,

може би ще се побоите!”

/2:183/ ­  

Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: 

"Ислямът е изграден върху пет стълба…", 

сред които той е споменал говеенето през месец Рамадан. 

(Ал-Бухари, ал- Фатх 1/49).

Който и да е, ако наруши говеенето през месец Рамадан, без уважителна причина, е извършил сериозен и голям грях. 

Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал, описвайки видян от него сън: 

"…Когато бях в гората, чух страшни крясъци. 

Аз попитах: "Що за крясъци са това?" 

Отговориха ми:"Това са крясъците на обитателите в Огъня." 

След това бях пренесен [на онзи свят] и видях хора увиснали на своите сухожилия, с разкъсани краища по устните им, откъдето им течеше кръв. 

Аз попитах: "Кои са тези?" 

Отговориха ми: "Това са хората нарушили своето говеене, преди да настъпи времето за разговяване ифтар."

(Сахих ат-Таргиб 1/420).

Ал-Хафиз аз-Захаби рахимеху Аллах, е казал: 

"Сред правоверните е било постановено, че онзи, който не говее в Рамадан без действителна причина, той е по-лош от прелюбодееца или пияницата, те дори са се съмнявали, дали изобщо такъв човек е мюсюлманин и са го смятали за еретик и развратен човек ".

                                                                         Добродетелите на говеенето

 Добродетелите на говеенето, наистина са велики. От достоверните хадиси се предава, че Аллах е избрал говеенето за Себе Си, и Той ще възнагради говеещия и ще умножи наградата му безмерно, тъй като Той е казал:

·  "Освен говеенето, което е само заради Мен и Аз ще дам награда за него."

(ал-Бухари, ал-Фатх номер 1904, Сахих ат-Таргиб 1/407).

·  "Нищо не е равно на говеенето

(ан-Наса’и, 4/165, Сахих ат-Таргиб 1/413), 

и молитвата (дуа) на говеещия няма да бъде отхвърлена [няма да остане без отговор]" 

(сведен от ал-Бейхаки 3/345, и в ас- Силсиля ас-Сахиха 1797).

·  "Говеещият има два момента на радост; първият, когато разговява и втория, когато срещне Всевишния Аллах и се радва на своето говеене. " 

(Сведен от Муслим 2/807).

· "В Деня Къямет говеенето ще се застъпи за човека, и ще каже: 

"О, Господи! 

Аз го удържах от храна и плътски желания през деня, затова позволи ми да се застъпя за него."     (Сведен от Ахмед 2/147. Ал-Хайсами е казал, че иснада на този хадис е надежден хасан: ал-Муджемма 3/181 и в Сахих ат-Таргиб, 1/411).

"Мирисът от устата на говеещия пред Аллах е по-приятен от аромата на миск. "   

(Муслим 2/807).

· "Говеенето е защита и силна крепост, която предпазва човека от Огъня.". 

(Сведен от Ахмед 2/402; Сахих ат-Таргиб, 1/411; Сахих ал- Джами 3880).

· "Който говее един ден по пътя на [заради] Аллах, то за този ден Всевишния Аллах ще отдалечи неговото лице на разстояние седемдесет години от Огъня. " 

(Сведен от Муслим 2/808).

·   "Който говее един ден, стремейки се към Лика на Аллах, и ако това е последния ден от живота му, ще влезе в Дженнета "

 (Сведен от Ахмед, 5/391, Сахих ат-Таргиб, 1/412).

· "В Дженнета има врата, която се нарича ар-Рийян, през нея ще преминат онези, които са говели, и никой друг освен тях няма да премине през тази врата. Когато говелите преминат, вратата ще се затвори и никой повече няма да мине през нея."

(ал-Бухари, Фатх, номер 1797).

Говеенето през месец Рамадан е от основите на Исляма. 

През този месец е низпослан Свещения Коран в него се намира нощта ал-Кадр, която е по-добра от хиляда месеца.

·   " Когато започва месец Рамадан се отварят вратите на Дженнета и се затварят вратите на Джехеннема и шейтаните се оковават във вериги."

(ал-Бухари, ал-Фатх, номер 3277).

· " Говеенето през месец Рамадан е равно на говеенето за десет месеца." 

(Виж Муснад на Ахмед, 5/280, и Сахих ат-Таргиб, 1/421).

· "Който говее в Рамадан с вяра и надежда за награда, всички негови минали грехове ще бъдат опростени." 

(ал-Бухари, Фатх, номер 37).

· "По време на всяко разговяване ифтар, Аллах избира хора, освободени от Огъня." 

(Ахмед, 5/256, Сахих ат-Таргиб, 1/419).   

Ползите от говеенето

    

 В говеенето са заложени много мъдрост и ползи, които са свързани, преди всичко със страха от Аллах [ат-таква]

 Всевишният Аллах е казал:

“…Може би ще се побоите!”

/2:183/ ­  

 Това означава, че ако човек се въздържа от позволени халал неща, стремейки се да заслужи доволството на Всевишния Аллах и в страх пред Неговото наказание, за него ще бъде много по-лесно да се въздържа от забранени харам неща.

Ако стомаха на човека е празен, то чувството на глад ще удържи много от неговите други органи от мирските желания. 

Но ако неговия стомах се насити, неговия език, очи, ръце и интимни органи ще започнат да чувстват потребност от останалото. 

Говеенето води до защита от шейтан, контролира страстите и предпазва органите.

Когато говеещият почувства пристъп на глад, той изпитва онова, което изпитват бедняците, и значи в него се появява състрадание към тях, и той им помага да се спасят от този глад. 

Да чуваш за бедните не е, като да делиш страданието с тях, това е като онзи, който се вози и не може да почувства трудността при ходенето, докато сам не тръгне пеша. 

Говеенето тренира волята за избягване на страстите и отдалечава от извършването на грях и неподчинение към Аллах. 

Това помага на човека да преодолее своята натура и го отучва от неговите привързаностти. Говеенето помага на човека да свикне с реда и дисциплината, като по този начин решава проблема с неорганизираността на много хора, ако те го осъзнаваха.

Говеенето също така е демонстрация на сплотеност и единство между мюсюлманите, тъй като общността умма, говеят и разговяват през един и същи месец.

Говеенето през месец Рамадан също така предоставя огромна възможност за онези, които призовават останалите към Аллах.

През този месец някой влиза в джамия за първи път, а други не са посещавали джамията дълго време, и така техните сърца се разкриват и сплотяват около Исляма, затова трябва да се използва тази възможност за проповядване в мека форма, обучаване със съответстващите уроци и за говорене на полезни слова, сътрудничейки си в добро и богобоязън. 

Наред с това, призоваващият (Даи'йа) не бива да бъде загрижен изключително и само с другите хора, че да забрави за своята собствена душа и да заприлича на фитил [свещ], който осветява пътя на другите, а сам той изгаря.

Етикет и Сунна на говеенето

 Някои аспекти на говеенето са обезателни (ваджиб), а други препоръчителни (мустахаб).

·       Например, сахур – приемането на храна и вода.

 Желателно е той да бъде извършван, колкото е възможно по-късно, да се приключва непосредствено пред времето за езан на молитвата Фaджър, т.е. да се отлага по възможност.

Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: 

"Приемайте сахур, защото в него има благословение (берекет)"

(ал-Бухари, Фатх, 4/139).

"Сахурът е благословена храна, и това е разликата от хората на Книгата.". "Прекрасният сахур за правоверния, това са фурмите." 

(Абу Дауд, номер 2345; Сахих ат-Таргиб, 1/448).

·       Трябва да се избързва с разговяването (ифтар), защото Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:

"Не ще престане благото за хората, докато те избързват с разговяването "

(ал-Бухари, Фатх, 4/198).

                    Желателно е да се извършва ифтар съгласно начина, описан от Анас радияллаху анху, който е казал:

"Пророкът алейхи саляту ве селям, е разговявал преди да извърши вечерната (акшам) молитва намаз с пресни фурми, ако не е имало пресни фурми, той е разговявал със сушени, ако е нямало сушени фурми, той е разговявал с няколко глътки вода. "

(ат-Тирмизи, 3/79. Този хадис е квалифициран в ал-Ирва ал-Галил като достоверен под номер 922)

След приключването на ифтара се произнасят словата, предадени в хадис, изложен от Ибн Омар радияллаху анхума, съгласно който Пророка алейхи саляту ве селям, след като е разговял е казвал: 

"Захаба аз-зама', ва'бталлат ал-`урук, ва сабат ал-аджру иншаАллах." 

(Жаждата отмина, вените отново се запълниха и наградата е определена, иншаАллах). 

(Абу Дауд, 2/765; според ад-Дар Кутни  2/185, иснада на този хадис е надежден хасан).

·             Избягване на сквернословие, както е казал Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем: 

"Когато някой от вас говее, нека да не сквернословие…" 

(ал-Бухари, ал-Фатх, номер 1904). 

Сквернословието води до прегрешение.

 Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е казал:

"Който не прекрати да говори лъжи и постъпва според тях, Аллах не се нуждае от неговия отказ от храна и вода."

(ал-Бухари, ал-Фатх, номер 1903).

Говеещият е длъжен да избягва всички видове забранени харам действия, такива като сплетня, неприлични думи и лъжа, иначе цялата му награда може да бъде погубена. 

Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, в тази връзка е казал:

"Може би говеещият няма да получи нищо от говеенето, освен глада" 

(Ибн Маджа, 1/539, Сахих ат-Таргиб, 1/453).

·          Сред нещата, които разрушават хасанат 

(добрите постъпки) 

на някой и носещи му саи’аат 

(лоши постъпки), това са да си позволи участие в развлекателни викторини, гледане на телевизионни сапунени сериали, кинофилми и спортни мачове, участие в безцелни вечеринки, брожения по улиците с лоши хора и безделници, чести безцелни пътувания с автомобили и ходене на тълпи по улиците. 

Така прекараното време, в месеца на молитвата тахаджуд, споменаване и възхвала зикр и поклонения ибадат за много хора става месец за сън през деня, за да се избегне чувството на глад, като така те пропускат своите молитви, а след това прекарват нощите в развлечения и удовлетворение на страстите си. 

Някои хора посрещат този месец дори с досада, мислейки само за удоволствията, които ще загубят.

 През месец Рамадан някои хора тръгват да пътешестват по западните страни за приятно прекарване на своите отпуски! 

Джамиите дори не се освобождават от такова зло, като появата там на жени с грим и козметика, та дори от това зло не е освободена и джамията в Мекка 

“Бейт Аллах ал-Харам”. 

Някои хора използват този месец за просия, въпреки че дори нямат нужда. 

Някои хора се забавляват с опасни фойерверки и други подобни забавления, а някои си губят времето по пазари, блуждаейки около магазини, молове или, шиейки си модни дрехи. 

Някои от магазините излагат нови изделия и предлагат промоции и новости в модата през последните десет дни на месец Рамадан, за да отвлекат хората от получаване на награда и хасанат.

·       Не трябва да се провокира крещене и говорене на висок глас, защото Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:

"Ако някой напада или оскърбява [говеещия], той трябва да му каже: 

"Аз съм говеещ, аз съм говеещ. ".

(ал-Бухари и др. ал-Фатх, номер 1894).

Една от причините за това е напомняне на себе си, и другата е напомняне за това на противника.

 Но всеки, който наблюдава нравствените качества на много от говеещите, ще види разлика от този благ нрав и нещо съвсем различно. 

Ето защо е необходимо да има самоконтрол, както и да се притежава спокойствие, но за съжаление, наблюдаваме обратното сред обезумели шофьори, които летят с бясна скорост, след като чуят езан за молитвата магриб.

·       Не бива да се яде много, защото Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:

"Синът на Адам не пълни своите съдове с лошо, както своя стомах."

(ат-Тирмизи, 2380, и е казал, че хадиса е достоверен).

Умният човек се храни, за да живее, а не живее, за да се храни. 

Най-добрата храна е тази, която служи за ядене, а най-лошата е тази, която служи за излишество. 

Хората обаче, се впускат в приготвянето на всякакви видове храна по време на месец Рамадан, и се отнасят към готвенето, както към форма на изкуство, и така домакините и прислугата прекарват цялото си време за приготвянето на храната, а това ги отклонява от служенето на Аллах, освен това хората харчат за храна по време на месец Рамадан много повече, отколкото в друго време. 

Така този месец се превръща в месец на болести в стомаха, затлъстяване и коремни разстройства, когато хората ядат като невидели лакомници и пият като жадни камили, а когато трябва да станат за молитвата таравих, го правят с такова нежелание, че дори някои напускат молитвата след първите два рекята.

·       Трябва да проявяваме щедрост, да споделяме знанията си, трябва да си помагаме с пари, използвайки своята длъжност или физическа сила сме длъжни да помагаме на другите, или просто трябва да проявяваме добри маниери и благовъзпитаност.

В сборниците “Сахих” на ал-Бухари и Муслим е сведен хадис в който Ибн Аббас радияллаху анхума, е казал:

"Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем,  е бил най-щедрият сред хората (в добрите дела), и той е бил още по-щедър през месец Рамадан, когато Джебраил се срещал с него, а той се е срещал с него всяка нощ в Рамадан и го е учил на Коран. 

Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е бил много по-щедър в извършването на добро, отколкото духащия вятър."

(ал-Бухари, Фатх, 6).

Съчетаване на говеенето с нахранването на бедняк се явява като едно от средствата за влизане в Дженнета, защото Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:

"В Дженнета има стаи, където [външността им]се вижда само отвътре, и вътрешността им само отвън. 

Всевишният Аллах ги е приготвил за онзи, който е хранел бедняк, който е бил мек в речта си, който е говял регулярно, и който е извършвал молитва намаз, когато другите са спали." 

(Сведен от Ахмед, 5/343, Ибн Хузейма, 2137, шейх ал-мухаддис ал-Албани е казал в коментарите, че иснада на този хадис е надежден хасан).

Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:

"Който дава храна на говеещи за ифтар, той ще има награда равна на неговата, без и най-малко намаляване от наградата на говеещия."

(ат-Тирмизи, 3/171, Сахих ат-Таргиб, 1/451).

Шейх ал-Ислям (Ибн Теймийа) рахимеху Аллах е казал:

"Тук се има предвид, предлагането на храна за говеещия при ифтар, достатъчна за неговото засищане." 

(ал-Ихтиярат ал-Фикхия стр. 109).

Много от предшествениците Салаф рахимехум Аллах са жертвали своята храна в полза на бедните, когато са ги гощавали за ифтар. 

Сред тях са били Абдуллах Ибн Омар, Малик Ибн Динар, Ахмед Ибн Ханбал и други. 

Абдуллах Ибн Омар не е разговявал, докато с него не е имало сирак или бедняк.