КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА ЗЕКЯТУЛ-ФИТР
”фитра” тя е вид садака (милостиня), която се дава по повод завършване говеенето в месец Рамадан.
Установена е с доказателства от Шериата и единодушно е приета от ислямските учени.
Всевишният Аллах казва:...
§ ... и давайте зекята ... §
/Сура Бакара/2/:110./
В тези слова на Всевишния Аллах се включва и заповедта за Зекятул-фитр.
Тя е предписана едновременно с оруча през втората година по Хиджра.
Ибн Омар (р.а) разказва:
“Пратеникът на Аллах (с.а.с.) отреди зекятул-фитр в Рамадан да е една саа (мярка) от фурми или една саа от ечемик, на всеки роб и свободен, мъж и жена, малък и голям от мюсюлманите, и нареди да се раздава преди излизане на хората за байрам намаз.”
/Бухари и Муслим./
Вземайки в предвид напътствията на Пратеникът на Аллах(с.а.с.)в този хадис, и други негови напътствия, отнасящи се до зекятул-фитр, както и становището на учените по този въпрос става ясно, че:
1.Фитрата е задължение на всеки мюсюлманин – малък или голям, мъж или жена, който над основните си потребности притежава богатство достигнало основния минимум – нисаб (мярка, при наличие на която мюсюлманинът се смята богат и е задължен да дава зекят).
Това е становище на Имам Абу Ханифа (р.а).
А изхождайки от повелята наПратеникът на Аллах (с.а.с.), че Зекятул-фитр е задължение “...на всеки роб и свободен...”, останалите имами: Малики, Шафии и Ханбали (р.а.), са на мнение, че тези думи са доказателство, което включва в себе си богати и бедни непритежаващи нисаб.
Според тях, всеки мюсюлманин, който над основните си нужди (жилище, покъщнина, вещи и средства за преживяване), има с какво да
се нахрани и да нахрани онези, чиято прехрана трябва да осигури (съпруга, малолетни деца или слуга) в денонощието на Байрама, и има излишък, колкото е размерът на фитрата, е задължен да даде фитра, (завършвайки говеенето след залеза на слънцето в последния ден от Рамадан, до байрамския намаз) за себе си и за тези, на които осигурява прехрана.
Относно фитрата за жената, Имам Абу Ханифа (р.а.) е на становище, че тя омъжена или неомъжена е задължена да даде фитра от собственото й притежание.
Ако е омъжена и няма собствено притежание, фитрата за нея и за малолетните деца дава нейният съпруг.
А относно фитрата за новороденото има две положения:
а) Ако то е родено преди залеза на слънцето в последния ден от месец Рамадан, задължение е да се даде фитра за него.
б) Ако е родено след залез слънце в този ден, не е задължително даването на фитра за него, но е мустехаб (хубаво),ако се даде.
Тези две положения важат също за новоприелия Исляма и за онзи, който умре в тези времена.
Не е задължителна фитрата за плода, намиращ се в утробата на майката, но ако се даде за него, е мустехаб.
Мюсюлманите, които по някаква причина не са говели (пътници, болни, тези които са в крайна старческа възраст и изтощени), са задължени в края на Рамадан да дадат фитра.
2.Размерът й е една саа (мярка равняваща се приблизително на 2,250 кг) от основен хранителен продукт.
3.Основни хранителни продукти от които се дава фитрата, са:
фурми, стафиди, ориз, пшеница, ечемик, царевица или брашно.
Според мнението на тримата имами не е позволено вместо хранителни продукти да бъде раздадена стойността на фитрата в пари.
Защото това не съответства на напътствието и делата на Пратеника (с.а.с), нито е извършвано от есхабите, а те най-добре познават сюннета на Мухаммед (с.а.с).
А според Абу Ханифа (р.а.) се гледа при кое положение ползата е по-голяма за вземащия и семейството му.
Ако ползата от парите за тях е по голяма, тогава се разрешава да се даде стойността на фитрата в пари.
Но трябва да се знае, че предпочетено е мнението на останалите трима имами, защото съответства с напътствието на Пратеника (с.а.с).
4.Времето за раздаване на фитрата се разделя на:
а) Предпочетено време (между сабах и байрам намаз).
б) Позволено време (започва ден или два преди Байрама и продължава до байрамския намаз).
Ако фитрата бъде дадена безпричинно след байрамския намаз, тя не се приема, защото това не съответства на напътствието на Пратеника (с.а.с), и остава като обикновена садака.
В този случай говеещият не е изпълнил задължението си.
Но ако за закъснението има основателна причина, позволено е да се даде фитрата и след Байрама.
5.Фитрата се дава на бедни и нуждаещи се мюсюлмани.
Може да се даде и на хората, на които е позволено да вземат зекят и са посочени от Аллах Теаля в следния айет:
§Зекятът е само за бедните и за нуждаещите се, и за онези, които го събират, и за приобщаването на сърцата [към Исляма], и за [откуп на] робите, и за длъжниците, и за тези по пътя на Аллах, и за пътника [в неволя] задължение от Аллах. Аллах е Всезнаещ, Премъдър.
§/Сура Товба/9/:60./
Позволено е няколко от мюсюлманите да дадат фитра си на един нуждаещ се, а също и един даващ да я даде на няколко от бедните.
Дава се на нуждаещите в населеното място, където живее даващият, и ако там няма такива, дава се на бедните от най-близкото населено място.
6.Не е позволено фитрата да се дава на:
богати (независимо дали са имами или ходжи), на най-близки (баща, майка, син, дъщеря, съпруга, защото това са хора, за които даващият е задължен да осигурява прехраната им).
Не е позволено да се дава и на тези, които са противници на вярата или с тяхното поведение вредят на мюсюлманите, също и на хора, които имат възможност да изкарват прехраната си, но от мързел не желаят да работят.
Фитрата е причина, за да бъде приет оручът на говеещия.
Средство е за пречистване от грешки, нередни думи, отправени обиди и др.
В същото време е прехрана за нуждаещите се и начин за спечелване на награда. Аллах Аззе ве Джелле казва:
§Сполучил е онзи, който се пречиства §
/Сура Еаля/87/:14./
Доказано е, че този айет е низпослан специално за зекятул-фитр.
Ибн Аббас (р.а) казва:
“Пратеникът на Аллах (с.а.с) отреди зекятул-фитр да пречиства говеещия от направените празнословия и грешки и да бъде прехрана за бедните.”
/Абу Давуд./
7.Някои от мъдростите за предписване на фитрата са:
-Даващият фитрата изпълнява повеля от повелите на Аллах Теаля и Пратеника Му (с.а.с).
-Даването й е израз на благодарност, която мюсюлманинът прави към Всевишния Аллах за благодатта на оруча и завършването му.
-Почиства допуснатите недостатъци в говеенето или в поведението на говеещия.
Всевишният Аллах казва:
§...Наистина добрините премахват злините...§
/Сура Худ/11/:114./
Векиа Ибн Джаррах казва: “Зекятул-фитр в месец Рамадан е, както сехви седжде (което се прави при допусната грешка) в намаза, премахва недостатъците допуснати по време на говеенето, както сехви седжде поправя грешките, допуснати в намаза.”
-Причина е за прехрана и всяване на радост в сърцата на бедните по време на Байрама, който е празник за всички мюсюлмани, и радостта трябва да бъде обща за всички членове на Ислямската общност.
Бедният няма да бъде радостен при положение, че заможните се хранят и пият в задоволство от всичко превъзходно, а той не намира дори прехрана за този ден.
Затова Пратеникът на Аллах (с.а.с) казва:
“Задоволете ги в този ден.”
/Байхаки./
В тези слова на Мухаммед (с.а.с) и в напътствието му от предишния хадис, че фитрата е: “...прехрана за бедните”, се крие мъдростта тя да бъде задължение и на малолетните.
Те всъщност не са длъжни да говеят и нямат грехове което значи, че не се нуждаят от пречистване, но от друга страна фитрата е прехрана за бедните и е необходимо те заедно с възрастните да участват в това благотворително дело. Целта е тези, които са в неравностойно положение, да почувстват, че не са забравени от обществото в дните на радост.
Това води до засилване обичта между богати и бедни и се премахва омразата между тях.
-Мъдрост и възпитателна цел има във факта, че болшинството от ислямските учени са единодушни и не поставят условие при фитрата, както при зекята на богатството, да е достигнала определената граница-нисаб, тъй като фитрата не е задължение отнасящо се до богатството, а до личността.
Според тях, при фитрата условията са: човекът да е мюсюлманин и да има излишък, колкото размера й над основните си нужди.
Това учи вярващите да дават, когато имат и когато са в затруднение, да са готови на пожертвование в името на Всевишния Аллах при всяко едно положение.
Тези качества са възхвалени от Аллах Джелле Джелялюх в следния айет:
§ ...раздават и в радост, и в беда... §
/Сура Али Имран/3/:134./
-Възможност е за онези, които са с по-малко притежание, давайки частица от него, да вкусят сладостта на щедростта, та дори това да е веднъж в годината.
-Мъдрост и улеснение има в определянето на фитрата да е минимално количество-една “саа” - и да бъде от основен хранителен продукт, който най-много се използва в съответния район.
Това е по силата на повечето вярващи и дава възможност максимален брой да участват в този хаир.
-Подтик е към щедрост и взаимопомощ.
Стимулира човека да мисли за онези, които са в неволя, и го кара да се стреми, да удовлетвори дори частица от техните потребности.
”фитра” тя е вид садака (милостиня), която се дава по повод завършване говеенето в месец Рамадан.
Установена е с доказателства от Шериата и единодушно е приета от ислямските учени.
Всевишният Аллах казва:...
§ ... и давайте зекята ... §
/Сура Бакара/2/:110./
В тези слова на Всевишния Аллах се включва и заповедта за Зекятул-фитр.
Тя е предписана едновременно с оруча през втората година по Хиджра.
Ибн Омар (р.а) разказва:
“Пратеникът на Аллах (с.а.с.) отреди зекятул-фитр в Рамадан да е една саа (мярка) от фурми или една саа от ечемик, на всеки роб и свободен, мъж и жена, малък и голям от мюсюлманите, и нареди да се раздава преди излизане на хората за байрам намаз.”
/Бухари и Муслим./
Вземайки в предвид напътствията на Пратеникът на Аллах(с.а.с.)в този хадис, и други негови напътствия, отнасящи се до зекятул-фитр, както и становището на учените по този въпрос става ясно, че:
1.Фитрата е задължение на всеки мюсюлманин – малък или голям, мъж или жена, който над основните си потребности притежава богатство достигнало основния минимум – нисаб (мярка, при наличие на която мюсюлманинът се смята богат и е задължен да дава зекят).
Това е становище на Имам Абу Ханифа (р.а).
А изхождайки от повелята наПратеникът на Аллах (с.а.с.), че Зекятул-фитр е задължение “...на всеки роб и свободен...”, останалите имами: Малики, Шафии и Ханбали (р.а.), са на мнение, че тези думи са доказателство, което включва в себе си богати и бедни непритежаващи нисаб.
Според тях, всеки мюсюлманин, който над основните си нужди (жилище, покъщнина, вещи и средства за преживяване), има с какво да
се нахрани и да нахрани онези, чиято прехрана трябва да осигури (съпруга, малолетни деца или слуга) в денонощието на Байрама, и има излишък, колкото е размерът на фитрата, е задължен да даде фитра, (завършвайки говеенето след залеза на слънцето в последния ден от Рамадан, до байрамския намаз) за себе си и за тези, на които осигурява прехрана.
Относно фитрата за жената, Имам Абу Ханифа (р.а.) е на становище, че тя омъжена или неомъжена е задължена да даде фитра от собственото й притежание.
Ако е омъжена и няма собствено притежание, фитрата за нея и за малолетните деца дава нейният съпруг.
А относно фитрата за новороденото има две положения:
а) Ако то е родено преди залеза на слънцето в последния ден от месец Рамадан, задължение е да се даде фитра за него.
б) Ако е родено след залез слънце в този ден, не е задължително даването на фитра за него, но е мустехаб (хубаво),ако се даде.
Тези две положения важат също за новоприелия Исляма и за онзи, който умре в тези времена.
Не е задължителна фитрата за плода, намиращ се в утробата на майката, но ако се даде за него, е мустехаб.
Мюсюлманите, които по някаква причина не са говели (пътници, болни, тези които са в крайна старческа възраст и изтощени), са задължени в края на Рамадан да дадат фитра.
2.Размерът й е една саа (мярка равняваща се приблизително на 2,250 кг) от основен хранителен продукт.
3.Основни хранителни продукти от които се дава фитрата, са:
фурми, стафиди, ориз, пшеница, ечемик, царевица или брашно.
Според мнението на тримата имами не е позволено вместо хранителни продукти да бъде раздадена стойността на фитрата в пари.
Защото това не съответства на напътствието и делата на Пратеника (с.а.с), нито е извършвано от есхабите, а те най-добре познават сюннета на Мухаммед (с.а.с).
А според Абу Ханифа (р.а.) се гледа при кое положение ползата е по-голяма за вземащия и семейството му.
Ако ползата от парите за тях е по голяма, тогава се разрешава да се даде стойността на фитрата в пари.
Но трябва да се знае, че предпочетено е мнението на останалите трима имами, защото съответства с напътствието на Пратеника (с.а.с).
4.Времето за раздаване на фитрата се разделя на:
а) Предпочетено време (между сабах и байрам намаз).
б) Позволено време (започва ден или два преди Байрама и продължава до байрамския намаз).
Ако фитрата бъде дадена безпричинно след байрамския намаз, тя не се приема, защото това не съответства на напътствието на Пратеника (с.а.с), и остава като обикновена садака.
В този случай говеещият не е изпълнил задължението си.
Но ако за закъснението има основателна причина, позволено е да се даде фитрата и след Байрама.
5.Фитрата се дава на бедни и нуждаещи се мюсюлмани.
Може да се даде и на хората, на които е позволено да вземат зекят и са посочени от Аллах Теаля в следния айет:
§Зекятът е само за бедните и за нуждаещите се, и за онези, които го събират, и за приобщаването на сърцата [към Исляма], и за [откуп на] робите, и за длъжниците, и за тези по пътя на Аллах, и за пътника [в неволя] задължение от Аллах. Аллах е Всезнаещ, Премъдър.
§/Сура Товба/9/:60./
Позволено е няколко от мюсюлманите да дадат фитра си на един нуждаещ се, а също и един даващ да я даде на няколко от бедните.
Дава се на нуждаещите в населеното място, където живее даващият, и ако там няма такива, дава се на бедните от най-близкото населено място.
6.Не е позволено фитрата да се дава на:
богати (независимо дали са имами или ходжи), на най-близки (баща, майка, син, дъщеря, съпруга, защото това са хора, за които даващият е задължен да осигурява прехраната им).
Не е позволено да се дава и на тези, които са противници на вярата или с тяхното поведение вредят на мюсюлманите, също и на хора, които имат възможност да изкарват прехраната си, но от мързел не желаят да работят.
Фитрата е причина, за да бъде приет оручът на говеещия.
Средство е за пречистване от грешки, нередни думи, отправени обиди и др.
В същото време е прехрана за нуждаещите се и начин за спечелване на награда. Аллах Аззе ве Джелле казва:
§Сполучил е онзи, който се пречиства §
/Сура Еаля/87/:14./
Доказано е, че този айет е низпослан специално за зекятул-фитр.
Ибн Аббас (р.а) казва:
“Пратеникът на Аллах (с.а.с) отреди зекятул-фитр да пречиства говеещия от направените празнословия и грешки и да бъде прехрана за бедните.”
/Абу Давуд./
7.Някои от мъдростите за предписване на фитрата са:
-Даващият фитрата изпълнява повеля от повелите на Аллах Теаля и Пратеника Му (с.а.с).
-Даването й е израз на благодарност, която мюсюлманинът прави към Всевишния Аллах за благодатта на оруча и завършването му.
-Почиства допуснатите недостатъци в говеенето или в поведението на говеещия.
Всевишният Аллах казва:
§...Наистина добрините премахват злините...§
/Сура Худ/11/:114./
Векиа Ибн Джаррах казва: “Зекятул-фитр в месец Рамадан е, както сехви седжде (което се прави при допусната грешка) в намаза, премахва недостатъците допуснати по време на говеенето, както сехви седжде поправя грешките, допуснати в намаза.”
-Причина е за прехрана и всяване на радост в сърцата на бедните по време на Байрама, който е празник за всички мюсюлмани, и радостта трябва да бъде обща за всички членове на Ислямската общност.
Бедният няма да бъде радостен при положение, че заможните се хранят и пият в задоволство от всичко превъзходно, а той не намира дори прехрана за този ден.
Затова Пратеникът на Аллах (с.а.с) казва:
“Задоволете ги в този ден.”
/Байхаки./
В тези слова на Мухаммед (с.а.с) и в напътствието му от предишния хадис, че фитрата е: “...прехрана за бедните”, се крие мъдростта тя да бъде задължение и на малолетните.
Те всъщност не са длъжни да говеят и нямат грехове което значи, че не се нуждаят от пречистване, но от друга страна фитрата е прехрана за бедните и е необходимо те заедно с възрастните да участват в това благотворително дело. Целта е тези, които са в неравностойно положение, да почувстват, че не са забравени от обществото в дните на радост.
Това води до засилване обичта между богати и бедни и се премахва омразата между тях.
-Мъдрост и възпитателна цел има във факта, че болшинството от ислямските учени са единодушни и не поставят условие при фитрата, както при зекята на богатството, да е достигнала определената граница-нисаб, тъй като фитрата не е задължение отнасящо се до богатството, а до личността.
Според тях, при фитрата условията са: човекът да е мюсюлманин и да има излишък, колкото размера й над основните си нужди.
Това учи вярващите да дават, когато имат и когато са в затруднение, да са готови на пожертвование в името на Всевишния Аллах при всяко едно положение.
Тези качества са възхвалени от Аллах Джелле Джелялюх в следния айет:
§ ...раздават и в радост, и в беда... §
/Сура Али Имран/3/:134./
-Възможност е за онези, които са с по-малко притежание, давайки частица от него, да вкусят сладостта на щедростта, та дори това да е веднъж в годината.
-Мъдрост и улеснение има в определянето на фитрата да е минимално количество-една “саа” - и да бъде от основен хранителен продукт, който най-много се използва в съответния район.
Това е по силата на повечето вярващи и дава възможност максимален брой да участват в този хаир.
-Подтик е към щедрост и взаимопомощ.
Стимулира човека да мисли за онези, които са в неволя, и го кара да се стреми, да удовлетвори дори частица от техните потребности.
Няма коментари:
Публикуване на коментар