Сахур

„Сахур“ означава храната, която се яде при времето сехер (зазоряване), което е малко преди втората зора.

Със ставането на сахур, хем ядейки нещо, бива събрана енергия за оруча, хем бива извършен един сюннет и се е възползвало от благодатта и достойнството на времето сехер.

От тази гледна точка уместно е правенето на сахур дори и с една глътка вода и полагането на усилие яденето сахур да бъде, колкото се може, в последното време от нощта. Съществуват много хадиси на Пратеника

 (салляллаху алейхи уе селлем),

 които поощряват и съветват ставането за сахур:

 „Онзи, който иска да говее, нека хапне нещо на сахур“. (Муснед, III, 367, 379),

„Станете за сахур, защото в яденето сахур има берекет.“

 (Буахри, Саум, 20; Муслим, Сиям, 45).

„Със яденето сахур спечелете сила за оруча, който ще държите през деня, а със съня следобед (кайлюле) сила за нощния (техеджуд) намаз.“

(Ибн Мадже, Сиям, 22)
Освен че Пратеника на Аллах

 (салляллаху алейхи уе селлем)

е препоръчал сахура да съвпадне, колкото се може, с последното време, но и той е поощрил ифтарът да бъде направен веднага след като дойде времето.

 Смисълът, който може да бъде изкаран от тези две поощрения, е ибадетът да бъде улеснен, до колкото е възможно.

Когато влезе времето за ифтар, ако се пожелае да се кланя намаз, преди да се седне за ядене, уместно е преди това да се разговее с малко вода или една фурма и после да се кланя намаз.