Ние знаем, че в Корана и хадисите често се казва, че в религията няма нито едно задължение, което да бъде трудно за хората и че в положението, когато съществува някакво затруднение и мъка, са били дадени някои улеснения на мукеллефите.
Като една част от това основно правило в някои положения е било разрешено да не се държи рамазанският оруч, който е фарз.
В общи линии извинените състояния, които разрешават недържането на рамазанския оруч, са следните:
Състояние на пътник
Както бе пояснено и в раздела “Намаз", понеже състоянието на пътник е трудно и мъчително за тези, които са пътници, са били дадени определени улеснения. Въпреки че за тези, които са пътници, е даден рухсат за съкращаването или събирането на намазите, а не за тяхното изоставяне, то понеже оручът е по-изморителен и по-съсипващ спрямо намаза, е даден рухсат за изоставянето му.
Заедно с това държането на оруч от онзи, който се смята за пътник, ако наистина няма мъка или няма да му навреди, е сметнато за по-достойно.
Онзи, който от вечерта е възнамерил да говее, но му се е наложило през деня да тръгне на път, според Ханефиите, ако завърши този оруч, е по-добре, но при положение, че развали оруча си, не се налага кеффарет (откуп).
Шафиите и Ханбелиите пък, базирайки се на предание, че когато Пратеникът ни (салляллаху алейхи уе селлем) тръгнал, за да превземе Мекка в месец Рамазан, е държал оруч, докато стигнал мястото, наречено Кадид, след което развалил оруча си, са казали, че при състояние на пътник дори оручът, който е възнамерен от вечерта, може да се развали.
При състоянието на война или оставането на дълго време в битка също е извинено състояние.
Онзи, който попадне в подобни положения, трябва да действа спрямо избора, който съответства със здравето и задължението му.
Болест
Болестта също е едно състояние, което е причина за една дузина рухсати.
В айета, споменат в началото на раздела, без да поставя някакво ограничение, Великият Аллах е казал, че онези, които са болни, могат да държат своите оручи, когато се възстановят и оздравеят.
От тази гледна точка онези, които се страхуват от влошаването или продължаването на болестта им при положение, че държат оруч, могат да не говеят или да развалят оруча, който са започнали.
Казано е, че онзи, за който е силно вероятно да се разболее според медицинските сведения, ако държи оруч, също попада под становище за болен.
Бременност и кърмене
Жени, които са бременни или кърмят, могат да не държат оруч, ако се страхуват, че ще навредят на себе си или на децата си.
Понеже от една страна се считат за болни, то съществуват и хадиси, които им дават този рухсат (Несаи, Сиям, 50-51, 62; Ибн Мадже, Сиям, 3).
Старост
Религията не е поискала възрастните, които са безсилни да държат оруч.
Вместо това тя е предвидила да дадат откуп, колкото да нахранят един бедняк за всеки един ден, в който не са могли да говеят.
В айета, който бе споменат в началото на раздела, е казано, че онези, които нямат сили да държат оруч, или тези, които ще изпитат голямо затруднение при положение, че държат оруч, трябва да дадат откуп.
Тези болни, за които няма надежда, че ще оздравеят, също попадат под това становище.
Но тези, които нямат сили да държат оруч в Рамазан, но после са в положение, в което могат да направят каза за тези дни, не дават откуп, а правят каза на тях.
Становището за откуп не важи за онзи, който дава откуп за оруч поради постоянна болест, но по-късно има сили да държи оруч. Той трябва да държи оруч и да направи каза на предишните дни, в които не е държал оруч.
Силен глад и жажда
Ако някой, който говее се опасява, че ще изнемощее от глад или жажда и че неговото душевно и физическо здраве ще се наруши сериозно или ако възможността за случването на подобно нещо е силно вероятна спрямо опита или лекарски доклад, то развалянето на оруча от негова страна става джайз (разрешено).
Дори ако опасността от смърт е явна, то говеенето му става харам.
Работенето в трудни и мъчителни работи
По принцип работенето (или заставянето да работи) на човека в трудни и мъчителни работи, които ще попречат да извършва ибадетите си по нормален начин, не е правилно.
Това човекът да бъде оставен между раздвоеността да извършва ибадетите си по един добър начин и осигуряването на препитанието си категорично не е едно възможно за приемане положение от гледна точка на правата на човека.
Човекът, който е поставен в едно такова положение, ако обществото не му осигурява по-добри условия за работа и следователно ако е категорично или силно вероятно да изпита затруднение в прехраната при положение, че напусне работа, то в това положение той може да не държи оруч.
А онзи, който е трябвало да работи тежка работа в един временен период, то в това положение, ако се страхува, че ще навреди на здравето му при положение, че държи оруч, може да не държи оруч.
Ако те имат възможност, правят каза, ако ли не, вместо оруча дават откуп.
Като извинени състояния, които разрешават недържането на оруч в Корана, са споменати болестта, пътуването и безсилието да се държи оруч
(ел-Бакара, 2/184-185).
Факихите също са предпочели да държат ограничен рухсата за недържене на оруч с тези състояния.
И въпреки че общото качество на тези три състояния е затруднение, то те са се държали нерешително в това да кажат, че може да не се държи оруч във всяко положение на затруднение.
Като най-главната причина за това е страхът им от това, че мукеллефите се държат без мярка и търсят улеснението в определянето на затруднението, което е едно субективно и променливо състояние, и могат да причинят недържането на оруч с всякакви оправдания, тоест да злоупотребят с този рухсат.
Заедно с това понеже ибадетът оруч е едно взаимоотношение на отговорност, което в крайна сметка е останало между човека и Аллах, то използването на личните си инициативи от страна на мукеллефите в светлината на гореспоменатите извинени състояния, неизоставянето на оруча, докато не залегнат извинените състояния вътре у самите тях като убеждение и възползването от споменатия рухсат, когато са добре убедени, че налице са основателни и валидни извинени състояния, е едно точно и уместно държание.
Някой, който не може да държи оруч поради някои от тези изредени извинени състояния, в знак на уважение към оруча, към говеещите и към месец Рамазан не трябва да показва това, колкото е възможно.
Относно това как трябва да се държи някой, който е бил подложен на заплаха, насочена към живота или някой негов орган, някои учени дори и да са казали, че онзи, който не е развалил рамазанския си оруч и е бил убит насилствено, не ще бъде грешник, а точно обратното, че той ще е спечелил голям севаб заради това, че е показал обвързаност към религията си.
Но мнението на учените, което надделява, е в посока, че в това положение развалянето на оруча е по-правилно.
Дори ако онзи, който е останал под заплаха, има извинено състояние, което се дава за оруча като пътуване и болест, и ако не развали оруча си срещу принуда, то той става грешник.
