ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ГОВЕЕНЕТО
Говеене на арабски означава “въздържане”. В шариата този термин означава въздържане от неща, които нарушават говеенето, което започва от зазоряване и приключва със залеза на слънцето със задължително намерение за говеене.
ПРАВИЛА НА ГОВЕЕНЕТО
Говеенето през месец Рамадан е задължително, за което като има доказателства в Свещения Коран и сунната. Аллах Всевишния повелява:
О, вярващи, предписано ви е говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, за да се побоите … (Бакара, 2: 183)
Мухаммед(салляллаху алейхи ве селлем) казал: “Ислямът е построен върху пет стълба…”, сред които той споменал говеенето през месец Рамадан. (Бухари, Ал-Фатх, 1/49). Този, който наруши говеенето през месец Рамадан, без уважителна причина е извършил голям грях. Пророкът салляллаху алейхи ве селлем е казал, описвайки съня, който сънувал: “Бях в планината и чух силни викове. Попитах: “Що за викове са това?” Бе ми казано: “Това са виковете на хораа в адските пламъци.” Подир това бях взет и видях хора, окачени за езиците си с разтегнати уста, от които течеше кръв. Попитах: “Какво е това?” Бе ми казано: “Тези хора нарушаваха говеенето, когато това не бе позволено (т.е. до ифтар)”. (Сахих ат-таргиб)
Ал-Хафиз Аз-Захаби (Аллах да го помилва) казва: “Сред вярващите бе разпространено мнението, че този, който не говее през месец Рамадан без законна причина е по-лош от пияница и прелюбодееца. Те дори се съмнявали дали той въобще е мюсюлманин и гледали на него като на еретик и разпътник”.
ДОБРОДЕТЕЛИ НА ГОВЕЕНЕТО
Добродетелите на говеенето са много и в един от предадените хадиси сахих се казва, че Аллах е избрал говеенето за Себе си и Той ще възнагради говеещия и ще умножи неговата награда безмерно. Всевишният Аллах е казал: “… освен говеенето, което е единствено заради Мен и Аз ще го възнаградя за това”. (Бухари, Ал-Фатх, 1904, Сахих ат-таргиб, 1/407). С говеенето нищо не може да се сравни (ан-Нисаи, 4/165, Сахих ат-таргиб, 1/407), дуата (призива) на говеещия не ще бъде отхвърлена (ал-Бейхаки, 3/345, Ас-силсиля ас-сахих, 1797). Говеещия достига два момента на радост: първият е при разговяването и втория, когато ще се срещне със своя Господар и ще се радва на своето говеене. (Муслим, 2/807). Говеенето ще се застъпи за човека в Съдния ден и ще каже: “О, Господарю, аз го предпазвах от хранене и плътски желания през деня, затова позволи ми да се застъпя за него”. (Ахмед, 2/147. Сахих ат-таргиб, 1/411). “Миризмата излизаща от устата на говеещия е по-приятна пред Аллах, отколкото аромата на мускус”. (Муслим)
“Говеенето – това е защита и силна крепост, която предпазва човека от Огъня”. (Ахмед)
Който говее един ден заради Аллах, Всевишният отдалечава неговото лице на разстояние седемдесет години от Огъня”. (Муслим)
“Който говее един ден, желаейки милостта на Аллах и ако това е последния ден от неговия живот той ще влезе в Рая”. (Ахмед)
“В рая има врата наречена Ар-Райян, през която ще влезнат говеещите и никой освен тях няма да мине през нея. Когато те (говеещите) влезнат, тя ще се затвори и никой повече няма да влезе през тях”. (Бухари)
Говеенето през месец Рамадан е един от стълбовете на исляма; Свещеният Коран бил низпослан през този месец и в него има нощ по-благодатна отколкото хиляда месеца. “Със започването на месец Рамадан се отварят вратите на рая и се затварят вратите на ада, и шейтана се оковава”. (Бухари)
“Говеенето през месец Рамадан се равнява на говеенето за десет месеца”. (Ахмед)
“Онзи, който говее през месец Рамадан с вяра и с очакване на награда, на него му се опрощават предишните грехове”. (Бухари)
ПОЛЗАТА ОТ ГОВЕЕНЕТО
Много мъдрост и полза са заложени в говеенето, които са свързвани, преди всичко с богобоязънта (таква), упомената от Всевишния Аллах в айета: … за да се побоите … (Бакара, 2: 183) Това означава, че ако човек се въздържа от позволените неща, като се стреми да заслужи благоволението на Аллах и страхувайки се от Неговото наказание, за него ще бъде още по-леко да се въздържа от забраненото.
Ако неговият стомах е празен, то чувството за глад овладява другите му органи от безполезното, но ако неговият стомах е пълен, неговият език, очи, ръце и интимни органи започват да изпитват потребност от останалото. Говеенето предпазва от шейтана. Когато говеещият чувства глад, той изпитва онова, което изпитва беднякът, това означава, че у него се появява състрадание към него и той му помага да се избави от глада. Съчувствието към тях (бедните) не се сравнява със споделянето на техните страдания, така както ездача не осъзнава трудността на пешеходците, докато сам не тръгне пеша. Говеенето тренира волята за избягване на страстите и отдалечаването от грях. То помага на човек да превъзмогне себе си и да се отучи от своите навици. Говеенето също привиква човека към порядък и стриктност, по такъв начин решава проблемите за неорганизираност на много хора, ако те осъзнаят това. Говеенето също така е израз на сплотеност на мюсюлманите, така както общността заговява и разговява в един и същ месец.
Говеенето също така представлява голяма възможност за тези, които призовават другите към Аллах. През този месец някои влизат в джамиите за пръв път, други не са били в джамията дълго време и техните сърца се откриват, затова сме длъжни да използваме тази възможност за проповеди, като подберем съответните теми и полезни слова, призоваващи към добро и боязън от Аллах. Но заедно с това, призоваващият не трябва да забравя своята душа и да наподобява фитил на кандило, което осветява пътя на другите, а самият той изгаря.
ЕТИКЕТ И СУННА НА ГОВЕЕНЕТО
Някои аспекти на говеенето са задължителни (уаджиб), а други желателни (мустехаб).
Пример за това е сухур – храненето е задължително и времето за това е непосредствено до преди призива за утринния намаз. Пророкът салляллаху алейхи ве селлем е казал: “Ставайте на сухур, защото в сухур има благодат”.(Бухари) “Сухур е благословена храна и той ви отличава от хората на писанието”. “Най-добрият сухур за вярващия са фурмите”. (Абу Дауд)
Избързване с разговяването (ифтар), защото Пророкът (салляллаху алейхи ве селлем) е казал: “Хората ще бъдат в добро докато побързат с разговяването”. (Бухари)
Извършването на ифтар е желателно да бъде по начина описан в хадиса предаден от Енес (радияллаху анху): “Пророкът (салляллаху алейхи ве селлем) разговяваше със свежи фурми преди молитвата или със сухи при липсата на свежи, а ако нямаше фурми с няколко глътки вода”. (ат-Тирмизи)
След завършване на ифтара се произнасят думите предадени в хадис от Ибн Омер (радияллаху анхума), според който Пророкът (салляллаху алейхи ве селлем) казвал: “Зехебе-з-замеу, вебтеллетил-урук, ве себбетел-еджру иншаеллах.” (Отиде си жаждата, тялото се насити с вода, и се утвърди наградата, ако Аллах е пожелал!). (Абу Дауд)
Избягване на греховете, така както Пророкът (салляллаху алейхи ве селлем) казал: “Ако някой от вас говее, нека той да не извършва грехове…”. (Бухари)
Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) e казал: “Който не престане да лъже и да мами, Аллах не се нуждае от неговия отказ от храна и вода”. (Бухари)
Говеещият е длъжен да избягва всички видове забрани (харам), като сплетни, непристойност и лъжа, иначе наградата ще бъде загубена. Пророкът (салляллаху алейхи ве селлем) е казал: “Може да стане така че говеещият да не получи нищо, освен гладуване”. (Ибн Маджа)
Сред нещата, които унищожават добрите дела са развлекателните викторини, сапунените опери, филмите и футболните мачове, безцелните вечеринки, ходенето по улиците с лоши хора и безделници. Месецът на тахаджуд, зикр и поклонение за много хора става месец на сън през деня за избягване чувството на глад, по такъв начин те пропускат своите молитви и възможността за групова молитва, а след това прекарват нощта в развлечения и в удовлетворение на страстите. Някои хора посрещат този месец дори с досада, мислейки единствено за удоволствията, които губят. През месец Рамадан някои хора тръгват на екскурзии по земите на немюсюлманите за по-приятно прекарване на отпуската! Дори джамиите не са свободни от появата на гримирани и напарфюмирани жени и дори Месджиди Харам не е предпазен от такова зло. Някои хора използват този месец за просия, дори и да нямат нужда от това. Други се развличат с фоерверки и тем подобни, а трети си губят времето по пазарите, обикаляйки около магазините или поръчвайки си модни дрехи и т. н. Някои от магазините представят нови изделия и модели през последните дни на Рамадана, за да отвлекат вниманието на хората от спечелването на награда от Аллах.
Братя мюсюлмани не се поддавайте на провокации, така както Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) е казал: “Ако някой ви нападне или оскърби, кажете: “Аз говея, аз говея”. (Бухари). Една от причините за това е напомнянето на себе си, а другата – напомняне за противника. Всеки, който наблюдава говеещите, вижда нещо по-различно. Много е важен самоконтрола и спокойствието, които трябва да придобием.
Пророкът (салляллаху алейхи ве селлем) казва: “Човекът не пълни по-лош съд от собствения сотмах”. (Тирмизи) Мъдрият човек се храни, за да живее, но не живее за да се храни. Най-добрата храна е тази, която е за препитание, а не за разхищение. Хората обаче прекаляват с приготвянето на различни видове храни през месец Рамадан и се отнасят към кухнята като към някакво изкуство, губейки времето си в приготвяне на храна, което ги възпрепятства от богослуженията.Така месец Рамадана се превръща в месец на разстройване на стомаха, на затлъстяването и жлъчните заболявания. След като хората се хранят като лакомници, пият като жадни камили и застанат на тарауих, то те вършат това с такова нежелание, че някои изоставят намаза след първите два рекята.
- Бъдете щедри, споделяйте знанията си, помагайте с пари, използвайте своята длъжност или физическа сила за помощ към другите или просто бъдете добри и благовъзпитани. Бухари и Муслим предали от Ибн Аббас (радияллаху анхума): “Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) бе най-щедрия сред хората. През месец Рамадан той ставаше още по-щедър. Във вършенето на добри дела пратеника на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) бе по-бърз от силно духащия вятър”. (Бухари)
- Съчетанието на говеенето с нахранването на бедняка е едно от средствата за спечелване на рая, така както пророкът (салляллаху алейхи ве селлем) е казал: “Рая има стаи, където външността се вижда отвътре, а вътрешността от вън. Аллах ги е приготвил за онзи, който е: нахранил бедняк, говорел добро, говял редовно и който се молел, когато всички други са спали”. (Ахмед, Ибн Хузайма)
Пророкът (салляллаху алейхи ве селлем) казал: “За онзи, който нахрани говял човек има награда колкото на говялия. Това с нищо не намалява наградата на говелия.” (Тирмизи). Шейхул ислям Ибн Теймийе казал: “Има се в предвид, даването храна на говеещия за разговяване, достатъчна за неговото насищане”. (Ал-ихтийарат ал- фикхийа).
Много от праведните сподвижници отстъпвали своята храна в полза на бедните, когато ги хранели по време на ифтар. Сред тях били Абдуллах ибн Умар, Малик ибн Динар, Ахмед ибн Ханбел и др. Абдуллах ибн Умар не разговявал, докато не разговявали сираците и бедните, които били при него.
КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ НАПРАВИ ПРЕЗ ТОЗИ ВЕЛИК МЕСЕЦ
- Самоподготовка и подготвяне на обкръжението към ибадет, разкаяние и обръщане към Аллах, говеене според всички правила, правилна настройка на съзнанието и трепет пред Аллах по време на намаза тарауих, неуморимост през последните десет дни на месеца, очакване на нощта Кадр, непрестанно четене на Свещения Коран и стремеж към вникване в неговия смисъл. Поклонението умра по време на Рамадан е равно на хадж, милостинята дадена през благословеното време се умножава и итикафа (уединението в джамията за ибадет) е потвърдено от Сунната.
- Няма нищо лошо от взаимното поздравяване с началото на месеца. Пророкът (салляллаху алейхи ве селлем) радвал своите сподвижници с добрата вест за началото на месец Рамадан и ги призовавал да правят това. От Абу Хурейра (радияллаху анху) се предава, че пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) е казал: “При вас дойде Рамадан, благословеният месец. Аллах ви задължава да говеете (през този месец). През този месец вратите на рая са отворени и вратите на ада са затворени, а шейтана е окован във вериги. През него (Рамадан) има нощ по-добра, отколкото хиляда месеца и този, който се лиши от неговото благо, наистина е лишен”. (Нисаи)
Някои от постановленията на говеенето:
Съществува говеене, което трябва да се извършва през определени последователни дни, като през месец Рамадан или говеене за откупване на неумишлено убийство, за развод от вида зихар (вид развод през джахилията - невежеството, когато мъжът казва на жената: “Твоя гръб е подобен на гърба на майка ми”), или за съвкупление между съпрузите през месец Рамадан. Също така и този, който е дал клетва да говее през определени дни е длъжен да го изпълни. Съществува и друг вид говеене, който не се извършва в определени дни. Например наваксването на дните, пропуснати през месец Рамадан, десетдневно говеене, ако не е изпълнен обет за курбан, говеене при нарушаване условията на ихрама.
При доброволното говеене се наваксват пропуснатите задължителни дни. Пример за доброволно говеене са: Ашура, Арафа, аййам ал-бид (13, 14, 15 дни на всеки лунен месец), понеделник и четвъртък, шестте дни от месец Шеввал и говеенето на голяма част от месеците Мухаррем и Шабан.
Не се разрешава за допълнително говеене петъчния ден (Бухари, Фатх ал-Бари) или в събота, освен ако е задължително (Тирмизи, 3/111) – има се в предвид говеенето през събота без законно основание. Недопустимо е да се говее през целия живот или да се говее доброволнодва или повече дни без прекъсване между тях.
Забранено е говеенето през двата байрама или в аййам ат-ташрик – 11, 12, 13 дни от месец Зулхидджа, защото тези дни са дни на хранене и възхваляване на Аллах, но това говеене е позволено на този, който не коли курбан (т. е. на такъв човек е позволено да говее през дните аййам ат-ташрик в долинат Мина).
Как се определя началото на Рамадан?
За начало на месец Рамадан служи новолунието или завършването на тридесетия ден на месец Шабан. Този, който види появата на новолунието или е чул за това от достоверен източник е длъжен да започне да говее.
Кой е длъжен да говее?
Говеенето е задължение за всеки зрял, умствено здрав, който не е пътник на дълъг път и няма никакво основание да не говее – забранено е говеенето например при жените по време на месечния цикъл или следродилно кръвотечение.
Зрелостта у даден човек съществува, когато е на лице една от следните три характеристики: семеотделяне на сън или наяве, окосмяване на срамните места, навършване на петнайсет години. При жените това е месечния цикъл, когато при девойките се забележи такова положение, те са длъжни да говеят, дори ако не са достигнали десетгодишна възраст.
Научаването на децата да говеят е необходимо да започне от седем годишна възраст, ако детето е посилно. Някои от учените смятат, че върху детето може да се окаже натиск след навършване на десет години, ако то не говее, както в случая с задължителната молитва (салят). Детето ще бъде възнаградено за говеенето, а родителите за правилното възпитание и добро наставление. Ар-Рубай бинт Муаввид споделя по отношение на говеенето през Рамадан, когато станало задължително: “Заставяхме децата си да говеят и им правехме кукли от парцали. Ако някое от тях започваше да иска храна давахме му тази кукла, за да играе до разговяване”. (Бухари, Фатх) Някои хора не считат за важно да застявят децата си да говеят. Понякога детето може да има желание и възможност да говее, но родителите му казват да не говее, изпитвайки т. нар. “жалост” към него. Те не осъзнават, че истинската жалост и състрадание се състоят в това детето да се научи да говее. Всевишния Аллах повелява: О, вярващи, пазете себе си и вашите семейства от Огъня, горивото на който са хората и камъните! Пазят го строги и сурови ангели, които не се противят на Аллах в Неговата повеля към тях и вършат, каквото им се повели. (Тахрим, 66: 6)
Допълнително внимание трябва да се обърне към говеенето на девойката, когато тя достигне зрелост, защото тя може да продължи говеенето и при настъпване на месечен цикъл, за да не се притеснява от околните.
Ако друговерец приеме исляма, дете достигне пълнолетие или психично болен се излекува през деня на Рамадан, те са длъжни да се въздържат от храна до края на деня, защото от този момент задължението за говеене е валидно и за тях, наваксването на пропуснатите дни за тях не е задължително.
Психичноболните не са отговорни за своите постъпки. Ако човек обаче периодично изпада в психично разстройство, той е длъжен да говее по време на благоразумие и се освобождава по време на невменяемост. Ако такъв загуби разсъдък по време на говеене, то това не нарушава неговото говеене. Това се отнася също така и за епилептиците.
Ако човек умре по време на Рамадан, то нито за него, нито за неговите близки няма никакъв “дълг” относно оставащите дни от месеца.
Ако някой човек не знае, че говеенето през месец Рамадан е фард (задължително), или храненето и интимната близост през деня на месеца – харам (забранено), то според мнението на повечето учени, такова оправдание е приемливо. Това е така и в случаите с новоприелите исляма или при мюсюлмани живеещи в немюсюлмански страни, или за мюсюлманин, израснал сред немюсюлмани. Но ако човек е живял сред мюсюлмани и е имал възможност да научи необходимото, за него няма никакво оправдание.
ПЪНИЦИТЕ
На пътника е позволено да прекъсне говеенето при определени условия. Неговият път трябва да бъде достатъчно дълъг или да се счита за пътешествие и може да разговее след като напусне от пределите на града и покрайнините му. (Повечето от учените забраняват на пътника да разговява до пълното напускане на града. Човек, намиращ се в пределите на града, се счита за пребиваващ по местоживеене (муким) и извършва молитвите без съкращения. Аллах повелява: Който от вас се окаже в този месец, да говее през него… (Бакара, 2: 185) Пътникът не трябва да преследва греховни цели или избавление от говеенето.
На пътника е позволено да разговява, независимо от неговото физическо състояние и сложността на пътуването. Това означава, че дори ако пътуването му е леко, на него му е позволено да не говее и да съкращава своя намаз.
Този, който е решил да пътува през месец Рамадан, не трябва да разговява, докато действително не започне пътуването, защото може да се пречка за пътуването.
Пътникът не трябва да разговява, докато не напусне пределите на своя град. По подобен начин, ако той лети със самолет и премине границите на града, той може да разговее. Ако летището се намира извън града, то той може да разговее там, но ако летището е в рамките на града или предградието, то той не трябва да разговява, защото той все още се намира в града.
Ако слънцето вече е залязло и пътникът е направил ифтар (разговяване) на земята, след което самолетът е излетял и той наново вижда слънцето, то неговото разговяване е законно и говеенето за този ден е приключило. Ако самолетът е излетял преди залеза на слънцето и пътникът желае да завърши говеенето за деня на път, то той не трябва да разговява, докато не види залеза на слънцето, където и да бъде във въздуха. Не е позволено на пилота да сваля самолета по-ниско, където слънцето не се вижда, само заради разговяването, защото това ще се счита за изхитряване, но ако променя височината на полета, съобразявайки се с пилотажа и в резултат, на което дискът на слънцето изчезва, тогава пътникът може да разговее.
Този, който пристига в някое населено място с намерение да остане там повече от четири дни е длъжен да говее, съгласно мнението на повечето от учените, включително и четирите имама, той се разглежда като “преселник” и съответно е длъжен да говее и извършва намаз в пълен обем.
Пътникът, който започва говеенето с намерение за преселение, но излиза на път през деня, може да си разговее, защото Всевишния Аллах повелява: а който е болен или на път да се издължи в други дни… (Бакара, 2: 185)
Мюсюлмани, чиято професия е свързана с постоянно пътуване – ежедневно като куриер (екскурзовод, пилот и т. н.), които, обслужват интересите на мюсюлманите, следва да издължат броя дни пропуснати през месец Рамадан в друго време. Същото е валидно и за моряците, които имат дом на сушата. Но ако той има семейство и всичко необходимо на кораба и пътува постоянно, тогава не му е позволено да разговява и съкращава намаза. Ако бедуини пътуват от местата където зимуват към местата за летуване или обратно, на тях им е позволено да прекъснат говеенето и да съкращават намаза по време на път, но когато пристигнат там където пребивават постоянно те нямат право да прекъсват говеенето и да съкращават намаза. (Ибн Теймийе)
Ако пътникът започне да говее в един град, после се премести в друг, където месец Рамадан е настъпил по-рано или обратното по-късно, то в този случай той е длъжен да се ръководи по местните установени разписания. Той трябва да завърши месец Рамадан само тогава, когато завършват месеца местните жители, дори ако се окаже, че той трябва да говее повече от трийсет дни, защото Пророкът (салляллаху алейхи ве селлем) е казал: “Говейте, когато говеят всички и разговявайте, когато всички разговяват”. Това означава, че ако се случи така, че броят на дните за говеене на пътника се окажат по-малко от двайсет и девет дни, то той трябва да изпълни пропуснатото след празника, защото лунния месец е равен на двайсет и девет или трийсет дни.
БОЛНИТЕ
В случай на болест, която довежда до чувство на неразположение у човек, той може да не говее. Основание за това служи айетът: а който е болен или на път да се издължи в други дни… (Бакара, 2: 185) Но ако болестта не е сериозна, например като лека кашлица или главоболие, то това не е причина за прекъсване на говеенето.
Ако има медицинско потвърждение или човек знае, изхождайки от свой личен опит или е уверен, че говеенето ще усложни неговата болест или че ще забави оздравяването, на него му е позволено да не говее. Освен това, говеенето за него става нежелателно (мекрух). Ако човек е сериозно болен, той не е задължен през нощта да възнамерява да говее на следващия ден, дори да съществува възможност за оздравяване на следващото утро, защото се има предвид само състоянието на болния за настоящия момент.
Ако говеенето предизвиква загуба на съзнание, то той е длъжен да прекъсне говеенето и да го изпълни по-късно. Ако човек изгуби съзнание през целия ден и дойде на себе си преди вечерния намаз (магриб) или след него, то неговото говеене все още има валидност при условие, че той е заговял сутринта. Ако той е бил в безсъзнание в периода между утринния намаз (феджр) и вечерния (магриб), тогава съгласно мнението на повечето учени, неговото говеене не е валидно. Повечето от учените считат, че човек изгубил съзнание е длъжен да го издължи по-късно, без оглед на това, колко време прекарал в безсъзнание. Някои учени са издали фетва, че човек, който е изгубил съзнание или взел сънотворни, или се намира под обща анестезия, в съответствие с курса на лечение и е загубил съзнание за три или повече дни, трябва да издължи говеенето по-късно, защото той се разглежда като такъв, който го е проспал. Ако той е бил в безсъзнание повече от три дни, то той не трябва да издължава говеенето, защото се разглежда като невменяем. (от устна фетва на Абдул Азиз ибн Баз) Ако човек почувства силен глад или жажда и се страхува, че може да умре или да навреди на някои от неговите органи непоправимо, то той може да прекрати своето говеене и да го издължи по-късно, защото съхраняването на живота е задължително. Не се позволява обаче да се прекъсне говеенето заради неудобство, отпадналост или от страх пред въображаеми болести. На хората, работещи тежък физически труд не им е позволено да прекъснат говеенето и те са длъжни още от вечерта да възнамеряват да говеят на следващия ден. Ако те не могат да прекратят работата и се опасяват от телесна повреда, което може да им се случи през тези дни или се срещнат екстремални трудности, които принуждават прекъсване на говеенето, тогава те са длъжни да издължат тези дни по-късно. Работещите тежка физическа работа, като работата в пещи и леене на метал, са длъжни да се постараят да променят работния си график, за да могат да работят през нощта или да излязат в отпуск през Рамадан, или дори да вземат неплатен отпуск, но ако това е невъзможно, то те следва да си търсят друга работа, където да съвместят своите религиозни и светски задължения. …За онзи, който се бои от Аллах, Той ще стори изход, и ще му даде препитание оттам, откъдето не е предполагал. (Таляк, 65: 2-3)
Изпитите на студентите не са причина за прекъсване на говеенето по време на Рамадан и не се позволява подчинение на родителите, които заставят децата си да прекъснат говеенето заради изпитите, защото няма подчинение на творенията, ако това води към неподчинение на Твореца.
Болният, който се надява, че ще оздравее е длъжен да чака докато се излекува и чак тогава издължава пропуснатото. Храненето на бедняк не е достатъчно. Страдащият от хроническа болест, за който няма надежда за излекуване, а също така и много възрастните хора, които нямат сила да говеят са длъжни да хранят бедняк с половин саа (мярка за обем) от разпространените в тяхната местност храни за всеки пропуснат ден. (половина саа е приблизително равна на един и половина килограма каквото и да е зърно).
Разрешено е това да се направи едновременно в един ден в края на Рамадан или да се храни един бедняк всеки ден.
Ако болният не говее през Рамадан, с надежда, че ще оздравее и ще навакса пропуснатото, за да говее по-късно, а после открие, че неговата болест е хроническа, то той е длъжен да нахрани бедняк за всеки пропуснат ден. Ако човек очаква оздравяване от болест, но след това почине, то нито за него, нито за неговите роднини не съществува никакъв “дълг”. Ако дадено заболяване се счита за хронично и човек не говял, а е хранил бедняци като откуп, но после съвременната медицина намери средство за излекуване и такъв оздравее, то на него не му е задължение да издължи пропуснатото, защото е направил това, което е трябвало да прави в същия момент.
Ако човек е болен, после оздравее и е в състояние да издължи пропуснатите дни, но той не прави това, след което умира, то тогава е необходимо да се вземат пари от неговото имущество за да се нахранят бедняците за всеки пропуснат ден. Ако някой от неговите роднини пожелае да говее заради него, това е допустимо, защото е достоверно предание, че пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) е казал: “Който умре и са му останали няколко дни от говеенето, нека неговите роднини да говеят за него.”
ВЪЗРАСТНИТЕ ХОРА
Възрастните хора, които са загубили сили и с всеки ден отслабват все повече и са близко до смъртта, не са длъжни да говеят, ако говеенето е прекалено трудно за тях. Ибн Аббас (радияллаху анхума), коментирайки следния айет: А за които не могат откуп: да нахранят човек в нужда. (Бакара, 2:184) е казал, че този айет не е отменен. Това се отнася за възрастните мъже и жени, които не могат да говеят. Затова те са длъжни да нахранят бедняк за всеки пропуснат ден”. (Бухари)
Онези хора, които са достигнали старост и са невменяеми, не трябва да говеят, като техните семейства не са длъжни да допълнят каквото и да е за тях, защото такива хора не се считат за отговорни относно делата си. Ако те понякога са със здрав разум, а понякога не са, то те трябва да говеят, когато са добре и не са длъжни да говеят, когато са невменяеми.
Тези, които се сражават с врага или са обсадени, ако говеенето ще ги обезсили и няма да могат да се сражават, на тях им е позволено да прекъснат говеенето, дори ако не са на път. Ако е необходимо да прекъснат говеенето преди сражението, то те могат да го сторят. Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) е казал на своите сподвижници преди едно сражение: “Утре ви предстои среща с врага и прекъсването на говеенето ще ви направи силни, затова не говейте”. (Муслим, Ибн Теймийе)
Ако причината за прекъсване на говеенето е очевидна, като например, болест, то болния може да се храни или да пие явно, но ако причината е скрита, като например, месечен цикъл, то най-добре е да се яде и пие тайно, за да не се навлече излишни подозрения и т. н.
НАМЕРЕНИЕТО ПО ВРЕМЕ НА ГОВЕЕНЕ
Намерението е необходимо условие на говеенето фард (задължително) и при другите задължителни говеения, такива като допълване на пропуснато или изкупително (кефарет), защото Пророкът (салляллаху алейхи ве селлем) е казал: “Няма говеене онзи, който не е възнамерил да говее от предишната нощ”. (Абу Дауд)
Възнамеряването може да стане през всяко време на нощта, дори и преди зазоряване. Намерението означава решимост на сърцето за извършване на каквото и да било. Произнасянето на намерението на глас се явява нововъведение (бида) и всеки, който знае, че следващия ден е от месец Рамадан и желае да говее е длъжен да го възнамери.
Говеещият през месец Рамадан не е длъжен да повтаря намерението всяка вечер. За него е достатъчно да има намерение в началото на месеца. Ако намерението е нарушено с прекъсване на говеенето, например, заради пътуване или болест, той е длъжен да възобнови намерението за говеене, когато основанието за прекъсване на говеенето отпадне.
Изричането на намерението на предишната нощ не е от общите условия на допълнителното говеене (нафиле), защото в хадиса предаден от Айша (радияллаху анха) е казано: “Веднъж при мен дойде пратеника на Аллах и каза: “Имаш ли нещо (за ядене)?” Ние казахме: “Не”. “Тогава ще говея”. (Муслим, 2/809)
Говеене на арабски означава “въздържане”. В шариата този термин означава въздържане от неща, които нарушават говеенето, което започва от зазоряване и приключва със залеза на слънцето със задължително намерение за говеене.
ПРАВИЛА НА ГОВЕЕНЕТО
Говеенето през месец Рамадан е задължително, за което като има доказателства в Свещения Коран и сунната. Аллах Всевишния повелява:
О, вярващи, предписано ви е говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, за да се побоите … (Бакара, 2: 183)
Мухаммед(салляллаху алейхи ве селлем) казал: “Ислямът е построен върху пет стълба…”, сред които той споменал говеенето през месец Рамадан. (Бухари, Ал-Фатх, 1/49). Този, който наруши говеенето през месец Рамадан, без уважителна причина е извършил голям грях. Пророкът салляллаху алейхи ве селлем е казал, описвайки съня, който сънувал: “Бях в планината и чух силни викове. Попитах: “Що за викове са това?” Бе ми казано: “Това са виковете на хораа в адските пламъци.” Подир това бях взет и видях хора, окачени за езиците си с разтегнати уста, от които течеше кръв. Попитах: “Какво е това?” Бе ми казано: “Тези хора нарушаваха говеенето, когато това не бе позволено (т.е. до ифтар)”. (Сахих ат-таргиб)
Ал-Хафиз Аз-Захаби (Аллах да го помилва) казва: “Сред вярващите бе разпространено мнението, че този, който не говее през месец Рамадан без законна причина е по-лош от пияница и прелюбодееца. Те дори се съмнявали дали той въобще е мюсюлманин и гледали на него като на еретик и разпътник”.
ДОБРОДЕТЕЛИ НА ГОВЕЕНЕТО
Добродетелите на говеенето са много и в един от предадените хадиси сахих се казва, че Аллах е избрал говеенето за Себе си и Той ще възнагради говеещия и ще умножи неговата награда безмерно. Всевишният Аллах е казал: “… освен говеенето, което е единствено заради Мен и Аз ще го възнаградя за това”. (Бухари, Ал-Фатх, 1904, Сахих ат-таргиб, 1/407). С говеенето нищо не може да се сравни (ан-Нисаи, 4/165, Сахих ат-таргиб, 1/407), дуата (призива) на говеещия не ще бъде отхвърлена (ал-Бейхаки, 3/345, Ас-силсиля ас-сахих, 1797). Говеещия достига два момента на радост: първият е при разговяването и втория, когато ще се срещне със своя Господар и ще се радва на своето говеене. (Муслим, 2/807). Говеенето ще се застъпи за човека в Съдния ден и ще каже: “О, Господарю, аз го предпазвах от хранене и плътски желания през деня, затова позволи ми да се застъпя за него”. (Ахмед, 2/147. Сахих ат-таргиб, 1/411). “Миризмата излизаща от устата на говеещия е по-приятна пред Аллах, отколкото аромата на мускус”. (Муслим)
“Говеенето – това е защита и силна крепост, която предпазва човека от Огъня”. (Ахмед)
Който говее един ден заради Аллах, Всевишният отдалечава неговото лице на разстояние седемдесет години от Огъня”. (Муслим)
“Който говее един ден, желаейки милостта на Аллах и ако това е последния ден от неговия живот той ще влезе в Рая”. (Ахмед)
“В рая има врата наречена Ар-Райян, през която ще влезнат говеещите и никой освен тях няма да мине през нея. Когато те (говеещите) влезнат, тя ще се затвори и никой повече няма да влезе през тях”. (Бухари)
Говеенето през месец Рамадан е един от стълбовете на исляма; Свещеният Коран бил низпослан през този месец и в него има нощ по-благодатна отколкото хиляда месеца. “Със започването на месец Рамадан се отварят вратите на рая и се затварят вратите на ада, и шейтана се оковава”. (Бухари)
“Говеенето през месец Рамадан се равнява на говеенето за десет месеца”. (Ахмед)
“Онзи, който говее през месец Рамадан с вяра и с очакване на награда, на него му се опрощават предишните грехове”. (Бухари)
ПОЛЗАТА ОТ ГОВЕЕНЕТО
Много мъдрост и полза са заложени в говеенето, които са свързвани, преди всичко с богобоязънта (таква), упомената от Всевишния Аллах в айета: … за да се побоите … (Бакара, 2: 183) Това означава, че ако човек се въздържа от позволените неща, като се стреми да заслужи благоволението на Аллах и страхувайки се от Неговото наказание, за него ще бъде още по-леко да се въздържа от забраненото.
Ако неговият стомах е празен, то чувството за глад овладява другите му органи от безполезното, но ако неговият стомах е пълен, неговият език, очи, ръце и интимни органи започват да изпитват потребност от останалото. Говеенето предпазва от шейтана. Когато говеещият чувства глад, той изпитва онова, което изпитва беднякът, това означава, че у него се появява състрадание към него и той му помага да се избави от глада. Съчувствието към тях (бедните) не се сравнява със споделянето на техните страдания, така както ездача не осъзнава трудността на пешеходците, докато сам не тръгне пеша. Говеенето тренира волята за избягване на страстите и отдалечаването от грях. То помага на човек да превъзмогне себе си и да се отучи от своите навици. Говеенето също привиква човека към порядък и стриктност, по такъв начин решава проблемите за неорганизираност на много хора, ако те осъзнаят това. Говеенето също така е израз на сплотеност на мюсюлманите, така както общността заговява и разговява в един и същ месец.
Говеенето също така представлява голяма възможност за тези, които призовават другите към Аллах. През този месец някои влизат в джамиите за пръв път, други не са били в джамията дълго време и техните сърца се откриват, затова сме длъжни да използваме тази възможност за проповеди, като подберем съответните теми и полезни слова, призоваващи към добро и боязън от Аллах. Но заедно с това, призоваващият не трябва да забравя своята душа и да наподобява фитил на кандило, което осветява пътя на другите, а самият той изгаря.
ЕТИКЕТ И СУННА НА ГОВЕЕНЕТО
Някои аспекти на говеенето са задължителни (уаджиб), а други желателни (мустехаб).
Пример за това е сухур – храненето е задължително и времето за това е непосредствено до преди призива за утринния намаз. Пророкът салляллаху алейхи ве селлем е казал: “Ставайте на сухур, защото в сухур има благодат”.(Бухари) “Сухур е благословена храна и той ви отличава от хората на писанието”. “Най-добрият сухур за вярващия са фурмите”. (Абу Дауд)
Избързване с разговяването (ифтар), защото Пророкът (салляллаху алейхи ве селлем) е казал: “Хората ще бъдат в добро докато побързат с разговяването”. (Бухари)
Извършването на ифтар е желателно да бъде по начина описан в хадиса предаден от Енес (радияллаху анху): “Пророкът (салляллаху алейхи ве селлем) разговяваше със свежи фурми преди молитвата или със сухи при липсата на свежи, а ако нямаше фурми с няколко глътки вода”. (ат-Тирмизи)
След завършване на ифтара се произнасят думите предадени в хадис от Ибн Омер (радияллаху анхума), според който Пророкът (салляллаху алейхи ве селлем) казвал: “Зехебе-з-замеу, вебтеллетил-урук, ве себбетел-еджру иншаеллах.” (Отиде си жаждата, тялото се насити с вода, и се утвърди наградата, ако Аллах е пожелал!). (Абу Дауд)
Избягване на греховете, така както Пророкът (салляллаху алейхи ве селлем) казал: “Ако някой от вас говее, нека той да не извършва грехове…”. (Бухари)
Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) e казал: “Който не престане да лъже и да мами, Аллах не се нуждае от неговия отказ от храна и вода”. (Бухари)
Говеещият е длъжен да избягва всички видове забрани (харам), като сплетни, непристойност и лъжа, иначе наградата ще бъде загубена. Пророкът (салляллаху алейхи ве селлем) е казал: “Може да стане така че говеещият да не получи нищо, освен гладуване”. (Ибн Маджа)
Сред нещата, които унищожават добрите дела са развлекателните викторини, сапунените опери, филмите и футболните мачове, безцелните вечеринки, ходенето по улиците с лоши хора и безделници. Месецът на тахаджуд, зикр и поклонение за много хора става месец на сън през деня за избягване чувството на глад, по такъв начин те пропускат своите молитви и възможността за групова молитва, а след това прекарват нощта в развлечения и в удовлетворение на страстите. Някои хора посрещат този месец дори с досада, мислейки единствено за удоволствията, които губят. През месец Рамадан някои хора тръгват на екскурзии по земите на немюсюлманите за по-приятно прекарване на отпуската! Дори джамиите не са свободни от появата на гримирани и напарфюмирани жени и дори Месджиди Харам не е предпазен от такова зло. Някои хора използват този месец за просия, дори и да нямат нужда от това. Други се развличат с фоерверки и тем подобни, а трети си губят времето по пазарите, обикаляйки около магазините или поръчвайки си модни дрехи и т. н. Някои от магазините представят нови изделия и модели през последните дни на Рамадана, за да отвлекат вниманието на хората от спечелването на награда от Аллах.
Братя мюсюлмани не се поддавайте на провокации, така както Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) е казал: “Ако някой ви нападне или оскърби, кажете: “Аз говея, аз говея”. (Бухари). Една от причините за това е напомнянето на себе си, а другата – напомняне за противника. Всеки, който наблюдава говеещите, вижда нещо по-различно. Много е важен самоконтрола и спокойствието, които трябва да придобием.
Пророкът (салляллаху алейхи ве селлем) казва: “Човекът не пълни по-лош съд от собствения сотмах”. (Тирмизи) Мъдрият човек се храни, за да живее, но не живее за да се храни. Най-добрата храна е тази, която е за препитание, а не за разхищение. Хората обаче прекаляват с приготвянето на различни видове храни през месец Рамадан и се отнасят към кухнята като към някакво изкуство, губейки времето си в приготвяне на храна, което ги възпрепятства от богослуженията.Така месец Рамадана се превръща в месец на разстройване на стомаха, на затлъстяването и жлъчните заболявания. След като хората се хранят като лакомници, пият като жадни камили и застанат на тарауих, то те вършат това с такова нежелание, че някои изоставят намаза след първите два рекята.
- Бъдете щедри, споделяйте знанията си, помагайте с пари, използвайте своята длъжност или физическа сила за помощ към другите или просто бъдете добри и благовъзпитани. Бухари и Муслим предали от Ибн Аббас (радияллаху анхума): “Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) бе най-щедрия сред хората. През месец Рамадан той ставаше още по-щедър. Във вършенето на добри дела пратеника на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) бе по-бърз от силно духащия вятър”. (Бухари)
- Съчетанието на говеенето с нахранването на бедняка е едно от средствата за спечелване на рая, така както пророкът (салляллаху алейхи ве селлем) е казал: “Рая има стаи, където външността се вижда отвътре, а вътрешността от вън. Аллах ги е приготвил за онзи, който е: нахранил бедняк, говорел добро, говял редовно и който се молел, когато всички други са спали”. (Ахмед, Ибн Хузайма)
Пророкът (салляллаху алейхи ве селлем) казал: “За онзи, който нахрани говял човек има награда колкото на говялия. Това с нищо не намалява наградата на говелия.” (Тирмизи). Шейхул ислям Ибн Теймийе казал: “Има се в предвид, даването храна на говеещия за разговяване, достатъчна за неговото насищане”. (Ал-ихтийарат ал- фикхийа).
Много от праведните сподвижници отстъпвали своята храна в полза на бедните, когато ги хранели по време на ифтар. Сред тях били Абдуллах ибн Умар, Малик ибн Динар, Ахмед ибн Ханбел и др. Абдуллах ибн Умар не разговявал, докато не разговявали сираците и бедните, които били при него.
КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ НАПРАВИ ПРЕЗ ТОЗИ ВЕЛИК МЕСЕЦ
- Самоподготовка и подготвяне на обкръжението към ибадет, разкаяние и обръщане към Аллах, говеене според всички правила, правилна настройка на съзнанието и трепет пред Аллах по време на намаза тарауих, неуморимост през последните десет дни на месеца, очакване на нощта Кадр, непрестанно четене на Свещения Коран и стремеж към вникване в неговия смисъл. Поклонението умра по време на Рамадан е равно на хадж, милостинята дадена през благословеното време се умножава и итикафа (уединението в джамията за ибадет) е потвърдено от Сунната.
- Няма нищо лошо от взаимното поздравяване с началото на месеца. Пророкът (салляллаху алейхи ве селлем) радвал своите сподвижници с добрата вест за началото на месец Рамадан и ги призовавал да правят това. От Абу Хурейра (радияллаху анху) се предава, че пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) е казал: “При вас дойде Рамадан, благословеният месец. Аллах ви задължава да говеете (през този месец). През този месец вратите на рая са отворени и вратите на ада са затворени, а шейтана е окован във вериги. През него (Рамадан) има нощ по-добра, отколкото хиляда месеца и този, който се лиши от неговото благо, наистина е лишен”. (Нисаи)
Някои от постановленията на говеенето:
Съществува говеене, което трябва да се извършва през определени последователни дни, като през месец Рамадан или говеене за откупване на неумишлено убийство, за развод от вида зихар (вид развод през джахилията - невежеството, когато мъжът казва на жената: “Твоя гръб е подобен на гърба на майка ми”), или за съвкупление между съпрузите през месец Рамадан. Също така и този, който е дал клетва да говее през определени дни е длъжен да го изпълни. Съществува и друг вид говеене, който не се извършва в определени дни. Например наваксването на дните, пропуснати през месец Рамадан, десетдневно говеене, ако не е изпълнен обет за курбан, говеене при нарушаване условията на ихрама.
При доброволното говеене се наваксват пропуснатите задължителни дни. Пример за доброволно говеене са: Ашура, Арафа, аййам ал-бид (13, 14, 15 дни на всеки лунен месец), понеделник и четвъртък, шестте дни от месец Шеввал и говеенето на голяма част от месеците Мухаррем и Шабан.
Не се разрешава за допълнително говеене петъчния ден (Бухари, Фатх ал-Бари) или в събота, освен ако е задължително (Тирмизи, 3/111) – има се в предвид говеенето през събота без законно основание. Недопустимо е да се говее през целия живот или да се говее доброволнодва или повече дни без прекъсване между тях.
Забранено е говеенето през двата байрама или в аййам ат-ташрик – 11, 12, 13 дни от месец Зулхидджа, защото тези дни са дни на хранене и възхваляване на Аллах, но това говеене е позволено на този, който не коли курбан (т. е. на такъв човек е позволено да говее през дните аййам ат-ташрик в долинат Мина).
Как се определя началото на Рамадан?
За начало на месец Рамадан служи новолунието или завършването на тридесетия ден на месец Шабан. Този, който види появата на новолунието или е чул за това от достоверен източник е длъжен да започне да говее.
Кой е длъжен да говее?
Говеенето е задължение за всеки зрял, умствено здрав, който не е пътник на дълъг път и няма никакво основание да не говее – забранено е говеенето например при жените по време на месечния цикъл или следродилно кръвотечение.
Зрелостта у даден човек съществува, когато е на лице една от следните три характеристики: семеотделяне на сън или наяве, окосмяване на срамните места, навършване на петнайсет години. При жените това е месечния цикъл, когато при девойките се забележи такова положение, те са длъжни да говеят, дори ако не са достигнали десетгодишна възраст.
Научаването на децата да говеят е необходимо да започне от седем годишна възраст, ако детето е посилно. Някои от учените смятат, че върху детето може да се окаже натиск след навършване на десет години, ако то не говее, както в случая с задължителната молитва (салят). Детето ще бъде възнаградено за говеенето, а родителите за правилното възпитание и добро наставление. Ар-Рубай бинт Муаввид споделя по отношение на говеенето през Рамадан, когато станало задължително: “Заставяхме децата си да говеят и им правехме кукли от парцали. Ако някое от тях започваше да иска храна давахме му тази кукла, за да играе до разговяване”. (Бухари, Фатх) Някои хора не считат за важно да застявят децата си да говеят. Понякога детето може да има желание и възможност да говее, но родителите му казват да не говее, изпитвайки т. нар. “жалост” към него. Те не осъзнават, че истинската жалост и състрадание се състоят в това детето да се научи да говее. Всевишния Аллах повелява: О, вярващи, пазете себе си и вашите семейства от Огъня, горивото на който са хората и камъните! Пазят го строги и сурови ангели, които не се противят на Аллах в Неговата повеля към тях и вършат, каквото им се повели. (Тахрим, 66: 6)
Допълнително внимание трябва да се обърне към говеенето на девойката, когато тя достигне зрелост, защото тя може да продължи говеенето и при настъпване на месечен цикъл, за да не се притеснява от околните.
Ако друговерец приеме исляма, дете достигне пълнолетие или психично болен се излекува през деня на Рамадан, те са длъжни да се въздържат от храна до края на деня, защото от този момент задължението за говеене е валидно и за тях, наваксването на пропуснатите дни за тях не е задължително.
Психичноболните не са отговорни за своите постъпки. Ако човек обаче периодично изпада в психично разстройство, той е длъжен да говее по време на благоразумие и се освобождава по време на невменяемост. Ако такъв загуби разсъдък по време на говеене, то това не нарушава неговото говеене. Това се отнася също така и за епилептиците.
Ако човек умре по време на Рамадан, то нито за него, нито за неговите близки няма никакъв “дълг” относно оставащите дни от месеца.
Ако някой човек не знае, че говеенето през месец Рамадан е фард (задължително), или храненето и интимната близост през деня на месеца – харам (забранено), то според мнението на повечето учени, такова оправдание е приемливо. Това е така и в случаите с новоприелите исляма или при мюсюлмани живеещи в немюсюлмански страни, или за мюсюлманин, израснал сред немюсюлмани. Но ако човек е живял сред мюсюлмани и е имал възможност да научи необходимото, за него няма никакво оправдание.
ПЪНИЦИТЕ
На пътника е позволено да прекъсне говеенето при определени условия. Неговият път трябва да бъде достатъчно дълъг или да се счита за пътешествие и може да разговее след като напусне от пределите на града и покрайнините му. (Повечето от учените забраняват на пътника да разговява до пълното напускане на града. Човек, намиращ се в пределите на града, се счита за пребиваващ по местоживеене (муким) и извършва молитвите без съкращения. Аллах повелява: Който от вас се окаже в този месец, да говее през него… (Бакара, 2: 185) Пътникът не трябва да преследва греховни цели или избавление от говеенето.
На пътника е позволено да разговява, независимо от неговото физическо състояние и сложността на пътуването. Това означава, че дори ако пътуването му е леко, на него му е позволено да не говее и да съкращава своя намаз.
Този, който е решил да пътува през месец Рамадан, не трябва да разговява, докато действително не започне пътуването, защото може да се пречка за пътуването.
Пътникът не трябва да разговява, докато не напусне пределите на своя град. По подобен начин, ако той лети със самолет и премине границите на града, той може да разговее. Ако летището се намира извън града, то той може да разговее там, но ако летището е в рамките на града или предградието, то той не трябва да разговява, защото той все още се намира в града.
Ако слънцето вече е залязло и пътникът е направил ифтар (разговяване) на земята, след което самолетът е излетял и той наново вижда слънцето, то неговото разговяване е законно и говеенето за този ден е приключило. Ако самолетът е излетял преди залеза на слънцето и пътникът желае да завърши говеенето за деня на път, то той не трябва да разговява, докато не види залеза на слънцето, където и да бъде във въздуха. Не е позволено на пилота да сваля самолета по-ниско, където слънцето не се вижда, само заради разговяването, защото това ще се счита за изхитряване, но ако променя височината на полета, съобразявайки се с пилотажа и в резултат, на което дискът на слънцето изчезва, тогава пътникът може да разговее.
Този, който пристига в някое населено място с намерение да остане там повече от четири дни е длъжен да говее, съгласно мнението на повечето от учените, включително и четирите имама, той се разглежда като “преселник” и съответно е длъжен да говее и извършва намаз в пълен обем.
Пътникът, който започва говеенето с намерение за преселение, но излиза на път през деня, може да си разговее, защото Всевишния Аллах повелява: а който е болен или на път да се издължи в други дни… (Бакара, 2: 185)
Мюсюлмани, чиято професия е свързана с постоянно пътуване – ежедневно като куриер (екскурзовод, пилот и т. н.), които, обслужват интересите на мюсюлманите, следва да издължат броя дни пропуснати през месец Рамадан в друго време. Същото е валидно и за моряците, които имат дом на сушата. Но ако той има семейство и всичко необходимо на кораба и пътува постоянно, тогава не му е позволено да разговява и съкращава намаза. Ако бедуини пътуват от местата където зимуват към местата за летуване или обратно, на тях им е позволено да прекъснат говеенето и да съкращават намаза по време на път, но когато пристигнат там където пребивават постоянно те нямат право да прекъсват говеенето и да съкращават намаза. (Ибн Теймийе)
Ако пътникът започне да говее в един град, после се премести в друг, където месец Рамадан е настъпил по-рано или обратното по-късно, то в този случай той е длъжен да се ръководи по местните установени разписания. Той трябва да завърши месец Рамадан само тогава, когато завършват месеца местните жители, дори ако се окаже, че той трябва да говее повече от трийсет дни, защото Пророкът (салляллаху алейхи ве селлем) е казал: “Говейте, когато говеят всички и разговявайте, когато всички разговяват”. Това означава, че ако се случи така, че броят на дните за говеене на пътника се окажат по-малко от двайсет и девет дни, то той трябва да изпълни пропуснатото след празника, защото лунния месец е равен на двайсет и девет или трийсет дни.
БОЛНИТЕ
В случай на болест, която довежда до чувство на неразположение у човек, той може да не говее. Основание за това служи айетът: а който е болен или на път да се издължи в други дни… (Бакара, 2: 185) Но ако болестта не е сериозна, например като лека кашлица или главоболие, то това не е причина за прекъсване на говеенето.
Ако има медицинско потвърждение или човек знае, изхождайки от свой личен опит или е уверен, че говеенето ще усложни неговата болест или че ще забави оздравяването, на него му е позволено да не говее. Освен това, говеенето за него става нежелателно (мекрух). Ако човек е сериозно болен, той не е задължен през нощта да възнамерява да говее на следващия ден, дори да съществува възможност за оздравяване на следващото утро, защото се има предвид само състоянието на болния за настоящия момент.
Ако говеенето предизвиква загуба на съзнание, то той е длъжен да прекъсне говеенето и да го изпълни по-късно. Ако човек изгуби съзнание през целия ден и дойде на себе си преди вечерния намаз (магриб) или след него, то неговото говеене все още има валидност при условие, че той е заговял сутринта. Ако той е бил в безсъзнание в периода между утринния намаз (феджр) и вечерния (магриб), тогава съгласно мнението на повечето учени, неговото говеене не е валидно. Повечето от учените считат, че човек изгубил съзнание е длъжен да го издължи по-късно, без оглед на това, колко време прекарал в безсъзнание. Някои учени са издали фетва, че човек, който е изгубил съзнание или взел сънотворни, или се намира под обща анестезия, в съответствие с курса на лечение и е загубил съзнание за три или повече дни, трябва да издължи говеенето по-късно, защото той се разглежда като такъв, който го е проспал. Ако той е бил в безсъзнание повече от три дни, то той не трябва да издължава говеенето, защото се разглежда като невменяем. (от устна фетва на Абдул Азиз ибн Баз) Ако човек почувства силен глад или жажда и се страхува, че може да умре или да навреди на някои от неговите органи непоправимо, то той може да прекрати своето говеене и да го издължи по-късно, защото съхраняването на живота е задължително. Не се позволява обаче да се прекъсне говеенето заради неудобство, отпадналост или от страх пред въображаеми болести. На хората, работещи тежък физически труд не им е позволено да прекъснат говеенето и те са длъжни още от вечерта да възнамеряват да говеят на следващия ден. Ако те не могат да прекратят работата и се опасяват от телесна повреда, което може да им се случи през тези дни или се срещнат екстремални трудности, които принуждават прекъсване на говеенето, тогава те са длъжни да издължат тези дни по-късно. Работещите тежка физическа работа, като работата в пещи и леене на метал, са длъжни да се постараят да променят работния си график, за да могат да работят през нощта или да излязат в отпуск през Рамадан, или дори да вземат неплатен отпуск, но ако това е невъзможно, то те следва да си търсят друга работа, където да съвместят своите религиозни и светски задължения. …За онзи, който се бои от Аллах, Той ще стори изход, и ще му даде препитание оттам, откъдето не е предполагал. (Таляк, 65: 2-3)
Изпитите на студентите не са причина за прекъсване на говеенето по време на Рамадан и не се позволява подчинение на родителите, които заставят децата си да прекъснат говеенето заради изпитите, защото няма подчинение на творенията, ако това води към неподчинение на Твореца.
Болният, който се надява, че ще оздравее е длъжен да чака докато се излекува и чак тогава издължава пропуснатото. Храненето на бедняк не е достатъчно. Страдащият от хроническа болест, за който няма надежда за излекуване, а също така и много възрастните хора, които нямат сила да говеят са длъжни да хранят бедняк с половин саа (мярка за обем) от разпространените в тяхната местност храни за всеки пропуснат ден. (половина саа е приблизително равна на един и половина килограма каквото и да е зърно).
Разрешено е това да се направи едновременно в един ден в края на Рамадан или да се храни един бедняк всеки ден.
Ако болният не говее през Рамадан, с надежда, че ще оздравее и ще навакса пропуснатото, за да говее по-късно, а после открие, че неговата болест е хроническа, то той е длъжен да нахрани бедняк за всеки пропуснат ден. Ако човек очаква оздравяване от болест, но след това почине, то нито за него, нито за неговите роднини не съществува никакъв “дълг”. Ако дадено заболяване се счита за хронично и човек не говял, а е хранил бедняци като откуп, но после съвременната медицина намери средство за излекуване и такъв оздравее, то на него не му е задължение да издължи пропуснатото, защото е направил това, което е трябвало да прави в същия момент.
Ако човек е болен, после оздравее и е в състояние да издължи пропуснатите дни, но той не прави това, след което умира, то тогава е необходимо да се вземат пари от неговото имущество за да се нахранят бедняците за всеки пропуснат ден. Ако някой от неговите роднини пожелае да говее заради него, това е допустимо, защото е достоверно предание, че пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) е казал: “Който умре и са му останали няколко дни от говеенето, нека неговите роднини да говеят за него.”
ВЪЗРАСТНИТЕ ХОРА
Възрастните хора, които са загубили сили и с всеки ден отслабват все повече и са близко до смъртта, не са длъжни да говеят, ако говеенето е прекалено трудно за тях. Ибн Аббас (радияллаху анхума), коментирайки следния айет: А за които не могат откуп: да нахранят човек в нужда. (Бакара, 2:184) е казал, че този айет не е отменен. Това се отнася за възрастните мъже и жени, които не могат да говеят. Затова те са длъжни да нахранят бедняк за всеки пропуснат ден”. (Бухари)
Онези хора, които са достигнали старост и са невменяеми, не трябва да говеят, като техните семейства не са длъжни да допълнят каквото и да е за тях, защото такива хора не се считат за отговорни относно делата си. Ако те понякога са със здрав разум, а понякога не са, то те трябва да говеят, когато са добре и не са длъжни да говеят, когато са невменяеми.
Тези, които се сражават с врага или са обсадени, ако говеенето ще ги обезсили и няма да могат да се сражават, на тях им е позволено да прекъснат говеенето, дори ако не са на път. Ако е необходимо да прекъснат говеенето преди сражението, то те могат да го сторят. Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) е казал на своите сподвижници преди едно сражение: “Утре ви предстои среща с врага и прекъсването на говеенето ще ви направи силни, затова не говейте”. (Муслим, Ибн Теймийе)
Ако причината за прекъсване на говеенето е очевидна, като например, болест, то болния може да се храни или да пие явно, но ако причината е скрита, като например, месечен цикъл, то най-добре е да се яде и пие тайно, за да не се навлече излишни подозрения и т. н.
НАМЕРЕНИЕТО ПО ВРЕМЕ НА ГОВЕЕНЕ
Намерението е необходимо условие на говеенето фард (задължително) и при другите задължителни говеения, такива като допълване на пропуснато или изкупително (кефарет), защото Пророкът (салляллаху алейхи ве селлем) е казал: “Няма говеене онзи, който не е възнамерил да говее от предишната нощ”. (Абу Дауд)
Възнамеряването може да стане през всяко време на нощта, дори и преди зазоряване. Намерението означава решимост на сърцето за извършване на каквото и да било. Произнасянето на намерението на глас се явява нововъведение (бида) и всеки, който знае, че следващия ден е от месец Рамадан и желае да говее е длъжен да го възнамери.
Говеещият през месец Рамадан не е длъжен да повтаря намерението всяка вечер. За него е достатъчно да има намерение в началото на месеца. Ако намерението е нарушено с прекъсване на говеенето, например, заради пътуване или болест, той е длъжен да възобнови намерението за говеене, когато основанието за прекъсване на говеенето отпадне.
Изричането на намерението на предишната нощ не е от общите условия на допълнителното говеене (нафиле), защото в хадиса предаден от Айша (радияллаху анха) е казано: “Веднъж при мен дойде пратеника на Аллах и каза: “Имаш ли нещо (за ядене)?” Ние казахме: “Не”. “Тогава ще говея”. (Муслим, 2/809)
Няма коментари:
Публикуване на коментар