Да се говее през целия месец Шаабан от Сунната ли е?

Отговор: Хвала на Аллах! Да се говее много в месец Шаабан е желателно мустехаб. Предава се, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, често е говял през целия месец Шаабан.
عَنْ أُمِّ سَلَمَةَ رضي الله عنها قَالَتْ : مَا رَأَيْتُ رَسُولَ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ صَامَ شَهْرَيْنِ مُتَتَابِعَيْنِ إِلا أَنَّهُ كَانَ يَصِلُ شَعْبَانَ بِرَمَضَانَ .
روى أحمد (26022) , وأبو داود (2336) والنسائي (2175) وابن ماجه (1648)
От Умм Салама радияллаху анха, се предава: "Аз никога не съм виждала Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, да говее два месеца подред, с изключение, когато (понякога) е обединявал Шаабан с Рамадан". /Този хадис е сведен от Ахмед (26022), Абу Дауд (2336), ан-Насаи (2175) и Ибн Маджа (1648)./
Съгласно версията, разказана от Абу Дауд:

( أَنَّ النَّبِيَّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ لَمْ يَكُنْ يَصُومُ مِنْ السَّنَةِ شَهْرًا تَامًّا إِلا شَعْبَانَ يَصِلُهُ بِرَمَضَانَ ) . صححه الألباني في صحيح أبي داود (2048) .
"Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, никога не е говял цял месец през годината, с изключение (когато той използвал) присъединяването на Шаабан към Рамадан." Този хадис е квалифициран като достоверен сахих от шейх ал-Албани в сборника “Сахих Абу Дауд” (2048). Очевидно, от хадиса става ясно, че Пророка салляллаху алейхи ве селлем,(понякога) е говял през целия месец Шаабан.

Но, също така се предава, че Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е говял цял месец Шаабан с изключение на няколко дни.
عَنْ أَبِي سَلَمَةَ قَالَ : سَأَلْتُ عَائِشَةَ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهَا عَنْ صِيَامِ رَسُولِ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ ، فَقَالَتْ : كَانَ يَصُومُ حَتَّى نَقُولَ قَدْ صَامَ ، وَيُفْطِرُ حَتَّى نَقُولَ قَدْ أَفْطَرَ ، وَلَمْ أَرَهُ صَائِمًا مِنْ شَهْرٍ قَطُّ أَكْثَرَ مِنْ صِيَامِهِ مِنْ شَعْبَانَ ، كَانَ يَصُومُ شَعْبَانَ كُلَّهُ ، كَانَ يَصُومُ شَعْبَانَ إِلا قَلِيلا . روى مسلم (1156)
От Абу Селяма се предава: "Аз попитах Айша радияллаху анха, за говеенето на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, и тя каза: “Той винаги говееше така (и дотогава) докато на нас ни се струваше, че той ще го прави вечно. И той разговяваше (т.е. не говееше) дотогава, докато на нас не ни се струваше, че той повече няма да говее, и аз никога не съм видяла той да говее повече през който и да било месец, така както говееше през месец Шаабан. Той говееше през (целия) месец Шаабан, с изключение на няколко дни”. /Този хадис е сведен от Муслим (1156)./

Учените са на различно мнение относно съгласуването на тези хадиси. Някои смятат, че това е било в различно време – няколко години Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е говял през целия месец Шаабан, а в други години той е говял през този месец с изключение на няколко дни. Това мнение е одобрено от шейх Ибн Бааз рахимеху Аллах. Виж “Маджму Фатава шейх Ибн Бааз, 15/416. Други учени смятат, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, никога не е говял пълен месец, освен през Рамадан, и те са представяли като довод хадиса от Умм Салама, че той салляллаху алейхи ве селлем, е говял през целия Шаабан, с изключение на няколко дни. Те са казали, че от лингвистична гледна точка, ако човек говее в течение на по-голямата част от месеца, може да се каже, че той салляллаху алейхи ве селлем,е говял цял месец.

Ал-Хафиз е казал, че хадиса от Айша радияллаху анха, обяснява това, което е било казано в хадиса на Умм Салама радияллаху анха, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, не е говял цял месец, освен Шаабан, който той е присъединявал към Рамадан; и това означава, че той салляллаху алейхи ве селлем, е говял през повечето дни от месец Шаабан.

Съвети за Рамадан

/Шейх (д-р) Хейсам Ал-Хаддад/

„Даровете и възможностите на месец Рамадан са много и неограничени, докато броят на дните, с които разполагаме да се възползваме от тях са малко и ограничени.”

Търпение

„...Наистина на търпеливите ще се изплати безмерна награда.”/39:10/
Търпението е неразделна част от целта на Рамадан. Учените споменават четири области, където се изисква търпение: изпълнение актовете на подчинение на Аллах; въздържане от забраните; понасяне на изпитания и премеждия; запазване на сърцето и интелекта от заблуждение. Говеенето ни позволява да упражним и развием всички тези видове търпение.

За миналите дни

„Яжте и пийте със здраве за онова, което сте вършили преди, в отминалите дни!”/69:24/
Предава се, че Хасен Ал-Басри е казал: „Хур ал-‘Айн ще каже на наместника на Аллах, докато се е излегнал с нея до река от мед и му бъде поднесена чаша: „Аллах те гледа един дълъг горещ ден, изпитвайки огромна жажда и те похвали пред меляикетата, казвайки: „”Вижте мочт раб, остави жена си, желанията, удоволствията, храната и пиенето заради Мен и заради това, което е при Мен. Свидетелствайте, че му опростих!” Така, този ден Той ти опрости и ме омъжи за теб.”

Всевиждащия

Денят за говеене е много по-дълъг тази година и ще става дори по-дълъг през следващите. Това създава повече трудности за някои, особено за тези, които са на работа. Важно е да се разбере, че сме под зоркия поглед на Озни, Който в над всички нас и, че Той е приготвил награда за нас и достатъчно скоро, ние ще ч намерим с огромно щастие и наслада. Това е нещото, което трябва да си припомняме доста често през тези дни, особено, когато почувстваме силен глад; когато говеем, осъзнавайки, че Аллах ни наблюдава, нашата награда се умножава.

Лично дело

Говеенето е една тайна между робът и неговия Господар, никой не знае за трудностите и премеждията през, които преминава говеещия, освен Аллах. Той е Онзи, Който определя наградата и Неговите дарове са неограничени! Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ казва: „За всяко дело на сина на Адем се дава различна награда, всяко добро дело получава от десет до седемстотин севаба. Всевишният Аллах казва: „С изключение на говеенето. То е за Мен и Аз награждавам за него, защото рабът е оставил желанията и храната си заради Мен.” Говеенето е един вид комуникация с Аллах, точно както намаза. Това е все едно ние се обръщаме към Него: „Правя това дело, за което никой друг не знае освен Теб. И това дело, което върша, въпреки че аз го върша, то принадлежи на Теб.”

Стремеж към победа

Ебу Муса ал-‘Еш’ари е един пример, от тези преди нас, които истински са разбрали наградата и ползите от говеенето и са обичали да увеличават своето обожание към Аллах. Той казва: „Аллах си е наредил (заповядал) да дари вода на Съдния ден на озни, който е изтърпял жаждата през горещ ден, заради Него.” /Ел-Беззар, определен като хасен от Албани в Сахих ал-Таргиб, том 1, стр. 412/ Ебу Муса често говеел и избирал горещи и дълги дни.

Най-висшата цел

„О, вярващи, предписано ви е говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, за да се побоите” /2:183/
Говеем, за да постигнем текуа. Един от учените я определя по следния начин: „Текуа е да действаш в подчинение на Аллах, под светлината на Аллах, надявайки се на награда от Аллах; и да изоставиш неподчинението на Аллах, под светлината на Аллах, страхувайки се от наказанието на Аллах.” /Талк ибн Хабиб, предаден от ибн Аби-Шейба в Китаб ал-Иман (номер 99)/

Божествения Куран

„Рамадан е месецът, през който беше низпослан Коранът за напътствие на хората и с ясни знаци от напътствието и разграничението.”/2:185/
Това е като че ли Аллах ни казва да изместим (насочим) вниманието и усилията си през свещения месец Рамадан към четенето на Курана. Това са правили някои от миналите учени, като са спирали с лекциите и отговарянето на въпроси. Много от тях са го завършвали дозина пъти по време на този благословен месец. Това е огромна възможност за нас да станем по-изкусни в нашето четене и размишление над Курана.

Преведено Напътствие

Трябва да четем Курана и с неговия превод, тъй като това ще ни помогне да разберем какво ни казва Аллах и ще ни помогне да научи арабските думи, които често се срещат в Курана. Само четенето на Курана не е достатъчно; трябва да го разбираме и да размишляваме върху него. Ето защо Аллах казва, че той (Куранът) е напътствие за човечеството, за да знаем кое е право и кое е грешно. Само, когато разберем какво е било прочетено ни е ще можем да го приемем като източник на напътствие. Най-лесният начин да го направим е, като вземем малка част от прочетеното през деня и го прочетем на български, докато следим арабския текст. Правейки това, всеки Рамадан, ще можем да си изградим своя Кураничен Арабски речник.

Съкровеното на Теухида

„И когато Моите раби те питат за Мен - Аз съм наблизо, откликвам на зова на зовящия, когато Ме позове. Нека и те Ми откликнат, и нека вярват в Мен, за да се напътят!”/2:186/
Този айет е в същия набор от айети, които ни заповядат говеенето; четейки думите не Нашия Господар и изпълним това, което иска от нас, трябва да Го помолим за това от което имаме нужда и, което искаме от Него. Трябва да чувстваме близост към Аллах през този месец повече, отколкото през който и да е друг месец. Както Аллах се обръща към нас с думите си в Книгата си, ние трябва да се обърнем към Аллах в молитвите си.
Всеки път, когато хората питали Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ за нещо и Аллах го разкрива в Курана, той започва, казвайки: „Кул!(Кажи!)” Докато, когато Аллах бил попитан за Него самия, както в този айет, Той не казва: „Кул!(Кажи!)”. Това ни показва, че не се нуждаем от посредник, за да достигнем до Аллах и да Го молим, подчертавайки величието и важността на Неговото Единство. Това също така ни показва, колко близо до нас е Аллах.Също така, Аллах изразява Неговата близост до нас, прикрепвайки робът до Себе с: „И когато Моите раби те питат за мен.” Това също така показва големите висоти, които човек може да достигне, бидейки раб на Аллах. В други айети, отнасящи се за рабите, те са представени като че ли са далеч и много, докато тук са показани като близки и като един индивид.

Така разбираме колко близко е Аллах до нас и че Той ни е обещал да откликне на Неговия раб. Представете си сега, че този раб е говеещ, а Пратеника /салллеллаху алейхи уе селлем/ ни е казал, че ду’ата на говеещия мусулманин не се връща! /Тирмизи/ Даровете и възможностите на Рамадан са много и неограничени, докато броят на дните, с които разполагаме, за да се възползваме от тях са малко и ограничени.

Нека да направим този Рамадан, различен от предишните ни. Казват, че действията говорят по-високо от думите, така че нека чрез нашите дела (ибадет) да говорим с нашия Господар.

Пет начина да направим този Рамадан необикновен!

Добре дошъл на нашия отдавна отишъл си приятел: Рамадан. Как да пропуснем дните на самоконтрол (самообладание) и нощите на милост и наслада! След единадесет месеца на прегершаване, имаме възможност да помогнем на себе си в един месец на милост и опрощение. За тези, на чиито молитви не е отговорено, месецът на откликнатите молитви дойде. За тези, които лакатушат от успокояващия нощен намаз или които никога не са го извършвали, месецът на благословения тарауих дойде. Приветствие към Милостта на нашия Господар: месец Рамадан. Несъмнено всеки един от нас приближава Рамадан със специално вълнение. За съжаление за много от нас, обаче: вместо с вълнението е посрещнат със страх и ужас.

Ще бъде ли този Рамадан като предишния, когато не успях да получа полза и да поправя моите пътища?

Ще бъде ли този Рамадан една демонстрация на това, колко далеч съм от Аллах, всъщност?

Ще бъде ли още един месец, който минава без да се възползвам от него?

Ако се чувствате по този начин, знайте, че не сте сам. Много от нас се чувстват така и не знаят как да се справят с това. Като резултат, страхът и опасението са ни достатъчни да се отдалечим от поставянето на нови цели и по-високи стремежи за този месец. Резултатът е, че намираме себе си в края на месеца в ситуация, когато сме пропуснали да се възползваме от тази възможност и потънали в скръб от мисълта, че никога не ще се подобрим.

През ума ми също минаваха тези нашепвания и мисли. Обаче, преодолях тези мисли с помощта на Аллах. Представям на вниманието ви пет неща, които направих, за да преодолея тази „Рамаданска тъга”. Позволете ми да ги споделя с вас; вероятно предложенията може да са ви от полза и да ви помогнат да загърбите миналото и да се фокусирате върху бъдещето.

Добри мисли за Аллах: Напомням си, че моя Господар е Най-Щедрия и Милостивия.Той ме обича искрено. Доказателството за това е, че когато аз му се противопоставям, Той винаги ме подпомага. Точно затова Той ми дава още един Рамадан: още една възможност да се приближа към Него отново. Той обича да прощава, а Неговите най-добри приятели са тези, които най-много искат опрощение. Доведе ме до друг Рамадан, така че да мога да имам още един шанс за Лейлетул Кадр и още един шанс моята дуа да бъде приета по времето на ифтар, и още един шанс да направя Хадж с Расулюллах /саллеллаху алейхи уе селлем/, извършвайки умра през този месец. Доведе ме до Рамадан, за да успокои болките в сърцето ми с Неговото споменаване, а за мен да бъде напомняне за нощите в гроба, чрез усамотението на и’тикяф; чрез разбиране на това какво е чувството да бъдеш сам с Него в джамията. Иска от мен да облекча товара от мен самия, така че затова ми е дарил Месеца на Курана, за да мога да преживея удивителното Слово на моя Рабб (Господар). Селеф (праведните предци) са умолявали Аллах за възможността да доживеят друг Рамадан, така, че какъв къметлия съм аз, че Той ми е дал този шанс още веднъж. Какъв късметлия съм, че ми е дал шанса да разбера кога е този месец, така че да мога да се възползвам от него. Какъв късметлия съм, че ми е дарил копнежа в моето сърце да срещна моя Господар през този месец – а знам, че онзи, който обича да се срещне с Неговия Господар, Аллах Субханеху уе Теаля също обича да се срещне с този човек.

Забрави миналото и се съсредоточи върху бъдещето: Напомням си, че миналите дела са точно това; въпрос от миналото. Живея за бъдещето, не за миналото. Миналото ще бъде опростено, иншаАллах, ако мога да поправя бъдещето. Моята грижа трябва да бъде следващото дело, което ще направя, защото Аллах обича да прощава; така че мога да имам цялата увереност, че Той ще опрости миналото, защото нямам друго, освен покаяние за моите минали грехове. Най-важното съображение за мен е какъв вид поправки ще направя сега. Напомням си това, което Имам Ибнул Каийим (рахимехуллах) казва в своя Нуунийя:

Кълна се в Аллах, не се страхувам от миналите си грехове.
Всъщност те са на пътя на покаяние и опрощение.
По-скоро моята истинска грижа е тази, че (в следващото дело) това сърце може да спре да работи според откровението и според Свещения Куран.

Събери предишния опит, за да планираш стратегия, която да го накара да работи този път: Напомням си, че е нелогично да мисля, че бъдещите ми шансове за успех са отражение на моите провали в миналото. Миналата ми неспособност само ми показва какво да направя по-добре, така че да мога да увелича шансовете си този път. Така, ако съм опитал да кланям тарауих всяка нощ, но съм се провалил, трябва да погледна назад и да видя какво е станало, за да науча уроците от тези провали. Четенето на имама не е ли добро? Ако е така, тогава нека да опитам да намеря джамия, където имама чете по-добре. Ако се провалих в прочитането на целия Куран миналата година, нека да погледна каква беше причината и как мога да променя това. Мога ли да поставя нещо, което да ми напомня да чета Курана или да купя няколко копия на Курана и да ги поставя на по-удобни места, като едно в колата си, друго в куфара ми и трето на масата си, така че винаги да имам Мусхаф под ръка? Ако съм пропуснал да стана за Феджр последния Рамадан, защо се е случило и как мога да променя това? Вероятно трябва да купя повече будилници, така че нека да отида до магазина веднага. Вероятно трябва да пиша на приятелите си да направим група за събуждане за Феджр, така че всеки един от нас да е отговорен за събуждането на другите. Може би трябва да правя моя сухур с най-обилното ядене, така че тялото ми да се чувства гладно по време на сухур и така да се събуждам по-лесно.

Награждавай, предизвиквай и наказвай себе си: Мога да планирам и подготвя награда за себе си, ако завърша този Рамадан задоволително. Казвам си, че ако мога да накарам себе си да кланям всичките си намази в най-ранното време този Рамадан и прочета Курана по пет пъти този месец, тогава ще си купя нов лаптоп; ако мога да го прочета десет пъти, ще отида на почивка със семейството си или някаква друга значима награда, която знам, че определено ще ми въздейства. Предупреждавам се, че ако се проваля в завършването на четенето на Курана пет пъти този месец, то ще дам хиляда долара садака. Напомням си, че дори Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ е давал материални награди на тези, които са се отличили в битка: например половината от военната плячка за войните мюсюлмани, които са взели участие в битката (похода); той /саллеллаху алейхи уе селлем/ е считал за голям грях за онзи, който е пропуснал да се присъедини към задължителната битка. В същия дух на нагаждаване, предизвикване и наказание, ще направя това и за моите деца и моята съпруга, помагайки им с награда, ако направят нещо необичайно този месец и наказание, ако не направят дори и минимума . По този начин ще им дам допълнителен стимул да направят добро през това ограничено време на Рамадан. Напомням си, чев края на краищата трябва да го правим заради Аллах и никога за материална награда, но съпоставяйки емоционалното желание с действие и страх от наказание при неизпълнението, това ще е причина това дело да е първото в подъзнателната част на ума ми. Напомням си, че най-лошото нещо относно това да не направя този Рамадан специален е нещо по-лошо от наказнието, което съм планирал. Това ще е бъде разочарованието от изгубения Рамадан, а рискът е гнева на Аллах.

Създаване на приятелски натиск и отговорност: Напомням си, че ако запозная приятелите и семейството си с някои мои цели, то те биха ми били от помощ. Така споделям някои свои цели с тях, подсигурявайки се, че го правя за да спечеля помощта им в извършането им, а не в духа на самохвалството. Надявам се, че това би ми дало допълнителна подкрепа и кураж в това да съм сигурен,че те ще ми помогнат в постигането на добрите неща, които съм планирал да направя. Ако те не ми помогнат, то най-малкото не трябва да вземат под внимание, когато се отказвам от техните услиги и компания, за да прекарам малко време, работейки над целта си.

Надявам се,че някои или всички тези неща ще ви помогнат да погледнете на този Рамадан с един нов възглед. Правете много дуа на Аллах, този Рамадан да бъде специален за вас, за вашето семейство и за Уммата (общността) на нашия обичан Пратеник /саллеллаху алейхи уе селлем/. Ще ми е интересно да чуя от вас, ако имате други неща, които сте направили, за да се фокусирате позитивно при настъпването на следващия Рамадан.

Джезакумуллаху хайр и отправям дуа за вас и вашите семейства за един фантастичен и благословен Рамадан, с позволението на Аллах.

Уес селяму алейкум уе рахметуллахи уе берекятух.

Теуфик Чоудхъри

Генерален директор в Института Ел-Кеусер

ЦЕННОСТТА НА ПОСЛЕДНИТЕ 10 ДНИ ОТ РАМАДАН И НОЩТА КАДР

1.  Ние го низпослахме в Нощта на могъществото.

(В тази нощ Свещеният Коран бил низпослан изцяло от тайнството на Съхранявания скрижал (Ал-лаух ал-махфуз) на земното небе. Освен “Нощта на могъществото” и “Нощта на предопределението”, Лайлату-л-кадр означава и “Нощта на почитта”, защото тя е израз на почит, която Аллах Всевишния е оказал на отдадените на Него.)

2.  Но откъде да знаеш ти какво е Нощта на могъществото?

3.  Нощта на могъществото е по-добра от хиляда месеца.

4.  Слизат ангелите и Духът [Джибрил] през нея – с позволението на своя  Господ – за всяка повеля.

5.  Мир е тя до началото на развиделяването. 

 97. СУРА АЛ-КАДР (МОГЪЩЕСТВОТО)

 

   Пророкът Мухаммед (саллеллаху алейхи ве селлем) е полагал неимоверни усилия (в служене на Аллах) през последните 10 дни от месец Рамадан, каквито не е полагал по никое друго време. (Муслим, 1175, от Аиша)

   Едно от нещата, които пратеникът е правел през тези десет дена, е да се уедини на Итикяф в очакване на Лейлат Ал-Кадр (Бухари, 1913, Муслим, 1169). В Ас-Сахихейн, в хадис на Аиша (радиаллаху анха) се разказва, през последните 10 дни на Рамадан, Пророкът (саллеллаху алейхи ве селлем ) е ставал прав за молитва през нощта (къям ал-лейл – стоене прав през нощта), събуждал семейството си и е стягал пояса си. (Бухари, 1920, Муслим, 1174). Муслим добавя: той полагаше много усилия и стягаше пояса си. Фразата “стягаше пояса си” е метафора, изразяваща подготовка за богослужение и много усилия в служене на Аллах, повече от обикновено. Има значение на “запретвам си ръкавите” за молитва (т.е. подготвям се за полагане на големи усилия). Казано е също така, че това е и метафора за стоене настрана от жените и въздържане от сексуални връзки.

   В друг хадис се разказва, че Аиша (радиаллаху анха) казва: “Никога не съм виждала Пророка (саллеллаху алейхи ве селлем) да рецитира целия Коран в една нощ или да прекарва цялата нощ в молитва до сутринта, или да говее през целия месец, освен през месец Рамадан” (Сунан ан-Насаи, 1641). Думите “стои прав за молитва през нощта” може да означават няколко неща: че той е прекарвал по-голямата част от нощта в богослужение; или че е прекарвал цялата нощ в молитва; или че не е прекарвал цялата нощ, а времето около Иша и Сухур, и през друго време, което може да означава, че е стоял прав за молитва през цялата нощ. Фразата “и е събуждал семейството си” означава, че той е събуждал съпругите си за молитва Киям ал-лейл. Знае се, че той (саллеллаху алейхи ве селлем ) е събуждал съпругите си през цялата година, но през последните 10 нощи от Рамадан ги е будел, за да прекарат част от нощта в молитва.

   В Сахих Бухари се разказва, че Пророкът (саллеллаху алейхи ве селлем ) се събудил една нощ и казал: “Слава на Аллах! Какви огромни изпитания ни се изпращат през тази нощ! Какво съкровище ни се дава през тази нощ! Кой ще събуди обитателите на домовете? Има жени, които са облечени на този свят и голи в отвъдното.” (Бухари, 1074) Разказва се също (в Сахих ал-Бухари), че той (саллеллаху алейхи ве селлем) е събуждал Аиша (радиаллаху анха) и когато е ставал за молитвата Уитр (Бухари, 952). Но когато е събуждал съпругите си през последните 10 нощи от Рамадан, той (саллеллаху алейхи ве селлем) го е правил много по-настоятелно, отколкото през останалото време на годината. Този факт говори за особената важност, която е отдавал на молитвата през това време.

   Всеки мюсюлманин трябва да следва примера на Пророка (саллеллаху алейхи ве селлем), защото най-добрият пример е неговия, и да полага усилия в служенето на Аллах. Не трябва да пропилява часовете през тези дни и нощи. Защото знаем, че това време може би никога няма да се върне, тъй като смъртта, с която секват всички удоволствия ще сполети всеки, и тя може да дойде внезапно. И тогава той ще съжалява, но вече ще е твърде късно.

   Една от уникалните ценности на тези нощи е, че сред тях е именно нощта Кадр. Всевишният Аллах казва в Свещения Коран: “Ха-Мим. Кълна се в ясната Книга. Низпослахме я Ние в благословена нощ (т.е. Нощта Ал-Кадр – Нощта на Могъществото). Ние предупреждаваме. През нея се решава всяко мъдро дело по заповед от Нас. Ние пращаме (пратениците) – милост от твоя Господ. Той е Всечуващия, Всезнаещия.” (Ад-Духан 44:1-6).

   Свещеният Коран е низпослан през тази нощ, а Кадр която Всевишния е определил като благословена. Група от първите мюсюлмани – включваща видни личности като Ибн Аббас, Катада, Саид ибн Джубаир, Икрима, Муджахид и др., предават че нощта в която Свещеният Коран бил низпослан е нощта Кадр. Фразата “През нея (тази нощ) се решава всяко мъдро дело” означава, че през тази нощ се решава съдбата на всички същества за следващата година. През тази нощ се определя кой ще живее, кой ще умре, кой ще бъде спасен, кой ще бъде обречен, кой ще бъде изпратен в Рая, кой ще бъде изпратен в Ада, кому ще бъде оказана почест, кой ще бъде унизен, къде ще има бедствия и недоимък, и всичко останало, което Аллах желае за годината. Това означава, че съдбата на всички същества се пише през нощта Кадр – и Аллах знае най-добре, че през нощта Кадр записът на бъдещите събития се изпраща от ал-Лехв ал-Махфуз.

   Ибн Аббас казва: “Можеш да видиш човек, който обзавежда дома си и обработва нивата си, а той е един от онези, които ще умрат”, т.е. през нощта Ал-Кадр е решено, че той ще е един от онези, които ще умрат (през следващата година). И е казано, че през тази нощ съдбата на хората се показва на ангелите.

   “Кадр” означава благоговение или почест, т.е. това е нощта, която се почита заради специфичния й характер и защото този, който прекарва тази нощ в молитва, спечелва благоволението на Аллах. Има мнения също така, че “Кадр” означава стесняване, в смисъл, че остава скрито кога точно е тази нощ. Ал-Халил ибн Ахмед казва: Нощта е назована Лейлат Ал-Кадр, защото земята се стеснява от големия брой ангели (които слизат) през тази нощ и Кадр означава стесняване. Аллах Всевишния казва: А ако го подложи на изпитание, като ограничи препитанието му, казва: “Моят Господ ме оскърби.” (Ал-Фаджр 89:16), т.е. чрез свиване или намаляване на средствата за препитание. Твърди се също така, че Кадр означава Кадар, т.е. че през тази нощ се решава всичко за идната година, както Аллах е казал: През нея се решава всяко мъдро дело… (Ад-Духан 44:4), защото отреденото от Аллах е решено и низпослано през тази нощ. Така Аллах я е назовал нощта Кадр, заради огромната й стойност, която има при Него и защото тогава се опрощават много грехове и се прикриват много вини, защото това е нощта на опрощението, както Абу Хурайра (радиаллаху анху) разказва в сборника хадиси Ас-Сахихейн, че Пророкът (саллеллаху алейхи ве селлем ) е казал: “Който се изправя за молитва през нощта Кадр с вяра и с надеждата, че ще му бъде въздадена награда за това, всичките му отминали грехове ще бъдат опростени.”

(Ал-Бухари, 1810; Муслим, 760).

ПОЗНАНИЯ ЗА ГОВЕЕНЕТО

    В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!
   Възхвалата е за Всевишния Аллах, Който е повелил говеенето през месец Рамадан и отредил този месец, да превъзхожда останалите. Саляту селям да бъде за Мухаммед (сас) най-превъзходният измежду пророците и пратениците.


    Скъпи братя и сестри!
    Говеенето е служене, при което от зазоряване (имсак) до залеза на слънцето с намерение заради Аллах, човекът се въздържа от хранене, пиене, полов контакт и от всяко нещо, което го проваля.
    Ползата от говеенето е голяма. Пратеникът (с.а.с) казва:
    “Онзи, който заради Аллах говее един ден, Аллах ще го отдалечи от Огъня (на разстояние, което се изминава за) седемдесет години” (Муслим)
    Говеенето се разделя на: задължително и допълнително (нафиле).
    Към задължителното говеене спада:
    1. Говеенето през месец Рамадан.
    2.Кефарет (говеене като за изкупление на прегрешения).
    3. Незр (говеене при вричане).
    Говеенето през месец Рамадан е повелено през втората година по Хиджра и е от основите на Исляма. Аллах Теаля казва:
    "О, вярващи, предписано ви е говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, за да се побоите" (Сура Бакара, 2 :183)
    Пратеникът (с.а.с.) казва:
    “Ислямът е изграден върху пет /основи/: Засвидетелстването, че няма друг Бог, освен Аллах и че Мухаммед е Негов Пратеник, извършването на намаз, даването на зекят, извършването на хаджилък и говеенето през месец Рамадан.”(Муслим)
    Достойнствата на месец Рамадан и наградите за извършените през него дела са големи. Пратеникът (с.а.с.) казва:
    “На онзи, който говее месец Рамадан с вяра, искреност и надежда за награда, му се опрощават отминалите грехове.” (Муслим)
    Говеенето през месец Рамадан започва, след като бъде видяно новолунието на този месец. Ако времето е облачно и луната не може да бъде видяна, говеенето задължително трябва да се започне след изтичане на тридесетият ден от месец Шабан. А когато бъде видяна луната на следващия месец Шеууал, говеенето приключва. Ако небето е облачно и луната на Шеууал не може да бъде видяна, говеенето се прекратява след изтичане на тридесетият ден. Пратеникът (с.а.с.) казва:
    “Заговявайте, когато видите луната (на месец Рамадан), и прекратявайте, когато видите луната (на Шеввал). Ако поради облаци луната не се вижда, изпълнете дните на месец Шабан до тридесет”(Муслим)
    Основи на говеенето са:
    1.Нийет (възнамерение).
    Аллах Теаля казва:
    "И бе им повелено да се прекланят единствено пред Аллах, предани Нему в религията, правоверни…" (Сура Бейине, 98:5)
    Пратеникът (с.а.с.) казва:
    “Делата са според намеренията, и всеки човек се възнаграждава според това, което е възнамерил.”(Муслим)
    2. Въздържане от всяко нещо, което проваля говеенето.
    Аллах Теаля казва:
    "... яжте и пийте до зазоряване, докато различите белия конец от черния [т.е. деня от нощта]..." (Сура Бакара, 2 :187)
    Говеенето през месец Рамадан е задължение за всеки зрял, умствено здрав мюсюлманин, който не е пътник и е здравословно добре. Жената не трябва да говее, когато е в месечен цикъл или е родилка.
    Групите хора, на които е позволено да не говеят през месец Рамадан:
    – Много възрастни, немощни и постоянно болни, на които излекуването е невъзможно. Те обаче са задължени да плащат фидйе (изкупление).
    Изплащане на изкуплението става по два начина:
    1. За всеки пропуснат ден да бъде нахранен със сготвена храна по един беден или нуждаещ се.
    2. За всеки пропуснат ден, да се даде на беден или нуждаещ се около (2,250 кг) от следните хранителни продукти: пшеница, брашно, ориз и други подобни.
    Аллах Теаля казва:
    "А за които не могат – откуп: да нахранят човек в нужда." (Сура Бакара, 2 :184)
    –Разрешава се да не говеят през месец Рамадан на болните и пътуващите. След изтичане на месец Рамадан те трябва да наваксат, т.е. да издължат пропуснатите дни.
    Аллах Теаля казва:
    "Който от вас се окаже в този месец, да говее през него, а който е болен или на път – да се издължи в други дни." (Сура Бакара, 2 :185)
    Хамза Ел-Еслемий (р.а.) попитал Пратеника (с.а.с.):
   ”О, Пратенико на Аллах! Аз мога да пътувам и да говея, и ако говея, ще имам ли грях?” А той (с.а.с.) отговорил:
    “Това е разрешение от Аллах Теаля, и има награда, за който се възползва от него, няма грях за този, който иска да говее.” (Муслим)
    – Забранено е жените да говеят, когато са в месечен цикъл, същото се отнася и за родилките. След изтичане на месец Рамадан, те трябва да издължат пропуснатите дни. Айше радиаллаху анха казва:
    “Когато бяхме в месечен цикъл по времето на Пратеника (с.а.с.), той ни заповядваше да издължаваме пропуснатите дни от месец Рамадан, но не ни заповядваше да издължаваме пропуснатия (през този период) намаз” (Муслим)
    А за онзи, който умишлено разговее през месец Рамадан, Пратеникът (с.а.с.) казва:
    “Който умишлено и безпричинно разговее един ден от месец Рамадан, той не може да се отплати дори и цяла година да говее (т.е. не може да достигне наградата за пропуснатия ден от месец Рамадан)” (Абу Дауд)
    Правила и препоръки при говеене:
    1. Възползване от благодатта на сахур. Това е времето за хранене преди говеене – от полунощ до зазоряване.
    Пратеникът (с.а.с.) казва:
    “Яжте на сахур, защото в него има благодат” (Муслим)
    2. Разговяване навреме.
    За предпочитане е да се разговява веднага след залез слънце. Пратеникът (с.а.с.) казва:
    “Хората ще са в добро докогато бързат да си разговяват (навреме).” (Муслим)
    Енес ибну Малик (р.а.) казва:
    ”Пратеникът (с.а.с.) разговяваше с няколко пресни фурми преди да извърши вечерната молитва, ако нямаше пресни фурми, със сушени, а ако и такива не се намираха, тогава с няколко глътки вода.” (Абу Дауд: 2356)
    3. Дуа по време на говеене и при разговяване. Пратеникът (с.а.с) е казал:
    “Дуата на говеещия, отправена при разговяване, не се отхвърля.”
   При разговяване Пратеника (с.а.с.) казвал:
    “Жаждата си отиде, тялото се освежи, а наградата е сигурна иншааллах.” (Абу Дауд)
    “О, Аллах мой! Заради Теб говях и с дареното ми от Теб препитание си разговях.” (Абу Дауд)
    4. Въздържане от всяко нещо, което е несъвместимо с говеенето. Пратеникът (с.а.с.) казва:
    “Аллах не се нуждае от гладуването и жадуването на онзи, който не изостави словата съдържащи измама и заблуда и делата според тях." (Абу Давуд: 2359)
    5. Усилия за извършване на повече ибада през последната десетдневка от месец Рамадан. Айше (р.а) казва:
    “През последната десетдневка от месец Рамадан Пратеникът (с.а.с.) полагаше повече усилия за ибадет, отколкото през останалото време.” (Муслим: 2780)
    Какво се позволява по време на говеене:
    1.Къпане след омърсяване вследствие на семеотделяне.
    Айше (р.а) казва:
    “Пратеникът (с.а.с.) говееше, понякога осъмваше джунуб (омърсяване вследствие семеотделяне), после се изкъпваше (и продължаваше говеенето).” (Муслим: 2583)
    2. Къпане при силна жега или жажда. Един човек казал на Абу Бекр ибни Абдуррахман (р.а):
    “Видях Пратеника на Аллах (с.а.с.), когато говееше да изсипва върху главата си вода, вследствие на силна жажда или жега.” (Абу Дауд)
    3. Прегръщане и целуване, когато няма опасност от възбуждане.
    Айше (р.а) казва:
    “Пратеникът (с.а.с.) прегръщаше и целуваше неговите съпруги, когато говееше, но измежду всички той най-добре владееше страстите си …” (Муслим: 2571)
    4. Инжектиране, даване на кръв, вадене на зъб и други. Подхранващите системи и инжекции провалят говеенето.
    5. Изплакване на устната и носната кухина. Пратеникът (с.а.с.) казал на Лекит ибни Сабрате:
    “Когато изплакваш носната кухина, смръкни обилно вода, с изключение когато говееш.” (Абу Дауд)
    Молим се на Аллах Субханeху уе Теаля да ни подкрепя в извършването на добри дела и да ни предпазва от лошите; да ни дари с добро в този и в отвъдния живот; и да ни защити от Огъня; да опрости греховете ни, греховете на родителите ни и на всички мюсюлмани. Амин!

ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ГОВЕЕНЕТО

ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ГОВЕЕНЕТО
   Говеене на арабски означава “въздържане”. В шариата този термин означава въздържане от неща, които нарушават говеенето, което започва от зазоряване и приключва със залеза на слънцето със задължително намерение за говеене.

ПРАВИЛА НА ГОВЕЕНЕТО
   Говеенето през месец Рамадан е задължително, за което като има доказателства в Свещения Коран и сунната. Аллах Всевишния повелява:
   О, вярващи, предписано ви е говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, за да се побоите … (Бакара, 2: 183)
   Мухаммед(салляллаху алейхи ве селлем) казал: “Ислямът е построен върху пет стълба…”, сред които той споменал говеенето през месец Рамадан. (Бухари, Ал-Фатх, 1/49). Този, който наруши говеенето през месец Рамадан, без уважителна причина е извършил голям грях. Пророкът салляллаху алейхи ве селлем е казал, описвайки съня, който сънувал: “Бях в планината и чух силни викове. Попитах: “Що за викове са това?” Бе ми казано: “Това са виковете на хораа в адските пламъци.” Подир това бях взет и видях хора, окачени за езиците си с разтегнати уста, от които течеше кръв. Попитах: “Какво е това?” Бе ми казано: “Тези хора нарушаваха говеенето, когато това не бе позволено (т.е. до ифтар)”. (Сахих ат-таргиб)
   Ал-Хафиз Аз-Захаби (Аллах да го помилва) казва: “Сред вярващите бе разпространено мнението, че този, който не говее през месец Рамадан без законна причина е по-лош от пияница и прелюбодееца. Те дори се съмнявали дали той въобще е мюсюлманин и гледали на него като на еретик и разпътник”.

ДОБРОДЕТЕЛИ НА ГОВЕЕНЕТО
   Добродетелите на говеенето са много и в един от предадените хадиси сахих се казва, че Аллах е избрал говеенето за Себе си и Той ще възнагради говеещия и ще умножи неговата награда безмерно. Всевишният Аллах е казал: “… освен говеенето, което е единствено заради Мен и Аз ще го възнаградя за това”. (Бухари, Ал-Фатх, 1904, Сахих ат-таргиб, 1/407). С говеенето нищо не може да се сравни (ан-Нисаи, 4/165, Сахих ат-таргиб, 1/407), дуата (призива) на говеещия не ще бъде отхвърлена (ал-Бейхаки, 3/345, Ас-силсиля ас-сахих, 1797). Говеещия достига два момента на радост: първият е при разговяването и втория, когато ще се срещне със своя Господар и ще се радва на своето говеене. (Муслим, 2/807). Говеенето ще се застъпи за човека в Съдния ден и ще каже: “О, Господарю, аз го предпазвах от хранене и плътски желания през деня, затова позволи ми да се застъпя за него”. (Ахмед, 2/147. Сахих ат-таргиб, 1/411). “Миризмата излизаща от устата на говеещия е по-приятна пред Аллах, отколкото аромата на мускус”. (Муслим)
    “Говеенето – това е защита и силна крепост, която предпазва човека от Огъня”. (Ахмед)
   Който говее един ден заради Аллах, Всевишният отдалечава неговото лице на разстояние седемдесет години от Огъня”. (Муслим)
   “Който говее един ден, желаейки милостта на Аллах и ако това е последния ден от неговия живот той ще влезе в Рая”. (Ахмед)
   “В рая има врата наречена Ар-Райян, през която ще влезнат говеещите и никой освен тях няма да мине през нея. Когато те (говеещите) влезнат, тя ще се затвори и никой повече няма да влезе през тях”. (Бухари)
   Говеенето през месец Рамадан е един от стълбовете на исляма; Свещеният Коран бил низпослан през този месец и в него има нощ по-благодатна отколкото хиляда месеца. “Със започването на месец Рамадан се отварят вратите на рая и се затварят вратите на ада, и шейтана се оковава”. (Бухари)
    “Говеенето през месец Рамадан се равнява на говеенето за десет месеца”. (Ахмед)
    “Онзи, който говее през месец Рамадан с вяра и с очакване на награда, на него му се опрощават предишните грехове”. (Бухари)

ПОЛЗАТА ОТ ГОВЕЕНЕТО
   Много мъдрост и полза са заложени в говеенето, които са свързвани, преди всичко с богобоязънта (таква), упомената от Всевишния Аллах в айета: … за да се побоите … (Бакара, 2: 183) Това означава, че ако човек се въздържа от позволените неща, като се стреми да заслужи благоволението на Аллах и страхувайки се от Неговото наказание, за него ще бъде още по-леко да се въздържа от забраненото.
   Ако неговият стомах е празен, то чувството за глад овладява другите му органи от безполезното, но ако неговият стомах е пълен, неговият език, очи, ръце и интимни органи започват да изпитват потребност от останалото. Говеенето предпазва от шейтана. Когато говеещият чувства глад, той изпитва онова, което изпитва беднякът, това означава, че у него се появява състрадание към него и той му помага да се избави от глада. Съчувствието към тях (бедните) не се сравнява със споделянето на техните страдания, така както ездача не осъзнава трудността на пешеходците, докато сам не тръгне пеша. Говеенето тренира волята за избягване на страстите и отдалечаването от грях. То помага на човек да превъзмогне себе си и да се отучи от своите навици. Говеенето също привиква човека към порядък и стриктност, по такъв начин решава проблемите за неорганизираност на много хора, ако те осъзнаят това. Говеенето също така е израз на сплотеност на мюсюлманите, така както общността заговява и разговява в един и същ месец.
   Говеенето също така представлява голяма възможност за тези, които призовават другите към Аллах. През този месец някои влизат в джамиите за пръв път, други не са били в джамията дълго време и техните сърца се откриват, затова сме длъжни да използваме тази възможност за проповеди, като подберем съответните теми и полезни слова, призоваващи към добро и боязън от Аллах. Но заедно с това, призоваващият не трябва да забравя своята душа и да наподобява фитил на кандило, което осветява пътя на другите, а самият той изгаря.

ЕТИКЕТ И СУННА НА ГОВЕЕНЕТО
   Някои аспекти на говеенето са задължителни (уаджиб), а други желателни (мустехаб).
   Пример за това е сухур – храненето е задължително и времето за това е непосредствено до преди призива за утринния намаз. Пророкът салляллаху алейхи ве селлем е казал: “Ставайте на сухур, защото в сухур има благодат”.(Бухари) “Сухур е благословена храна и той ви отличава от хората на писанието”. “Най-добрият сухур за вярващия са фурмите”. (Абу Дауд)
   Избързване с разговяването (ифтар), защото Пророкът (салляллаху алейхи ве селлем) е казал: “Хората ще бъдат в добро докато побързат с разговяването”. (Бухари)
   Извършването на ифтар е желателно да бъде по начина описан в хадиса предаден от Енес (радияллаху анху): “Пророкът (салляллаху алейхи ве селлем) разговяваше със свежи фурми преди молитвата или със сухи при липсата на свежи, а ако нямаше фурми с няколко глътки вода”. (ат-Тирмизи)
   След завършване на ифтара се произнасят думите предадени в хадис от Ибн Омер (радияллаху анхума), според който Пророкът (салляллаху алейхи ве селлем) казвал: “Зехебе-з-замеу, вебтеллетил-урук, ве себбетел-еджру иншаеллах.” (Отиде си жаждата, тялото се насити с вода, и се утвърди наградата, ако Аллах е пожелал!). (Абу Дауд)
   Избягване на греховете, така както Пророкът (салляллаху алейхи ве селлем) казал: “Ако някой от вас говее, нека той да не извършва грехове…”. (Бухари)
   Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) e казал: “Който не престане да лъже и да мами, Аллах не се нуждае от неговия отказ от храна и вода”. (Бухари)
   Говеещият е длъжен да избягва всички видове забрани (харам), като сплетни, непристойност и лъжа, иначе наградата ще бъде загубена. Пророкът (салляллаху алейхи ве селлем) е казал: “Може да стане така че говеещият да не получи нищо, освен гладуване”. (Ибн Маджа)
   Сред нещата, които унищожават добрите дела са развлекателните викторини, сапунените опери, филмите и футболните мачове, безцелните вечеринки, ходенето по улиците с лоши хора и безделници. Месецът на тахаджуд, зикр и поклонение за много хора става месец на сън през деня за избягване чувството на глад, по такъв начин те пропускат своите молитви и възможността за групова молитва, а след това прекарват нощта в развлечения и в удовлетворение на страстите. Някои хора посрещат този месец дори с досада, мислейки единствено за удоволствията, които губят. През месец Рамадан някои хора тръгват на екскурзии по земите на немюсюлманите за по-приятно прекарване на отпуската! Дори джамиите не са свободни от появата на гримирани и напарфюмирани жени и дори Месджиди Харам не е предпазен от такова зло. Някои хора използват този месец за просия, дори и да нямат нужда от това. Други се развличат с фоерверки и тем подобни, а трети си губят времето по пазарите, обикаляйки около магазините или поръчвайки си модни дрехи и т. н. Някои от магазините представят нови изделия и модели през последните дни на Рамадана, за да отвлекат вниманието на хората от спечелването на награда от Аллах.
   Братя мюсюлмани не се поддавайте на провокации, така както Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) е казал: “Ако някой ви нападне или оскърби, кажете: “Аз говея, аз говея”. (Бухари). Една от причините за това е напомнянето на себе си, а другата – напомняне за противника. Всеки, който наблюдава говеещите, вижда нещо по-различно. Много е важен самоконтрола и спокойствието, които трябва да придобием.
   Пророкът (салляллаху алейхи ве селлем) казва: “Човекът не пълни по-лош съд от собствения сотмах”. (Тирмизи) Мъдрият човек се храни, за да живее, но не живее за да се храни. Най-добрата храна е тази, която е за препитание, а не за разхищение. Хората обаче прекаляват с приготвянето на различни видове храни през месец Рамадан и се отнасят към кухнята като към някакво изкуство, губейки времето си в приготвяне на храна, което ги възпрепятства от богослуженията.Така месец Рамадана се превръща в месец на разстройване на стомаха, на затлъстяването и жлъчните заболявания. След като хората се хранят като лакомници, пият като жадни камили и застанат на тарауих, то те вършат това с такова нежелание, че някои изоставят намаза след първите два рекята.
   - Бъдете щедри, споделяйте знанията си, помагайте с пари, използвайте своята длъжност или физическа сила за помощ към другите или просто бъдете добри и благовъзпитани. Бухари и Муслим предали от Ибн Аббас (радияллаху анхума): “Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) бе най-щедрия сред хората. През месец Рамадан той ставаше още по-щедър. Във вършенето на добри дела пратеника на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) бе по-бърз от силно духащия вятър”. (Бухари)
   - Съчетанието на говеенето с нахранването на бедняка е едно от средствата за спечелване на рая, така както пророкът (салляллаху алейхи ве селлем) е казал: “Рая има стаи, където външността се вижда отвътре, а вътрешността от вън. Аллах ги е приготвил за онзи, който е: нахранил бедняк, говорел добро, говял редовно и който се молел, когато всички други са спали”. (Ахмед, Ибн Хузайма)
   Пророкът (салляллаху алейхи ве селлем) казал: “За онзи, който нахрани говял човек има награда колкото на говялия. Това с нищо не намалява наградата на говелия.” (Тирмизи). Шейхул ислям Ибн Теймийе казал: “Има се в предвид, даването храна на говеещия за разговяване, достатъчна за неговото насищане”. (Ал-ихтийарат ал- фикхийа).
   Много от праведните сподвижници отстъпвали своята храна в полза на бедните, когато ги хранели по време на ифтар. Сред тях били Абдуллах ибн Умар, Малик ибн Динар, Ахмед ибн Ханбел и др. Абдуллах ибн Умар не разговявал, докато не разговявали сираците и бедните, които били при него.

КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ НАПРАВИ ПРЕЗ ТОЗИ ВЕЛИК МЕСЕЦ
   - Самоподготовка и подготвяне на обкръжението към ибадет, разкаяние и обръщане към Аллах, говеене според всички правила, правилна настройка на съзнанието и трепет пред Аллах по време на намаза тарауих, неуморимост през последните десет дни на месеца, очакване на нощта Кадр, непрестанно четене на Свещения Коран и стремеж към вникване в неговия смисъл. Поклонението умра по време на Рамадан е равно на хадж, милостинята дадена през благословеното време се умножава и итикафа (уединението в джамията за ибадет) е потвърдено от Сунната.
   - Няма нищо лошо от взаимното поздравяване с началото на месеца. Пророкът (салляллаху алейхи ве селлем) радвал своите сподвижници с добрата вест за началото на месец Рамадан и ги призовавал да правят това. От Абу Хурейра (радияллаху анху) се предава, че пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) е казал: “При вас дойде Рамадан, благословеният месец. Аллах ви задължава да говеете (през този месец). През този месец вратите на рая са отворени и вратите на ада са затворени, а шейтана е окован във вериги. През него (Рамадан) има нощ по-добра, отколкото хиляда месеца и този, който се лиши от неговото благо, наистина е лишен”. (Нисаи)

Някои от постановленията на говеенето:
   Съществува говеене, което трябва да се извършва през определени последователни дни, като през месец Рамадан или говеене за откупване на неумишлено убийство, за развод от вида зихар (вид развод през джахилията - невежеството, когато мъжът казва на жената: “Твоя гръб е подобен на гърба на майка ми”), или за съвкупление между съпрузите през месец Рамадан. Също така и този, който е дал клетва да говее през определени дни е длъжен да го изпълни. Съществува и друг вид говеене, който не се извършва в определени дни. Например наваксването на дните, пропуснати през месец Рамадан, десетдневно говеене, ако не е изпълнен обет за курбан, говеене при нарушаване условията на ихрама.
   При доброволното говеене се наваксват пропуснатите задължителни дни. Пример за доброволно говеене са: Ашура, Арафа, аййам ал-бид (13, 14, 15 дни на всеки лунен месец), понеделник и четвъртък, шестте дни от месец Шеввал и говеенето на голяма част от месеците Мухаррем и Шабан.
   Не се разрешава за допълнително говеене петъчния ден (Бухари, Фатх ал-Бари) или в събота, освен ако е задължително (Тирмизи, 3/111) – има се в предвид говеенето през събота без законно основание. Недопустимо е да се говее през целия живот или да се говее доброволнодва или повече дни без прекъсване между тях.
   Забранено е говеенето през двата байрама или в аййам ат-ташрик – 11, 12, 13 дни от месец Зулхидджа, защото тези дни са дни на хранене и възхваляване на Аллах, но това говеене е позволено на този, който не коли курбан (т. е. на такъв човек е позволено да говее през дните аййам ат-ташрик в долинат Мина).
Как се определя началото на Рамадан?
   За начало на месец Рамадан служи новолунието или завършването на тридесетия ден на месец Шабан. Този, който види появата на новолунието или е чул за това от достоверен източник е длъжен да започне да говее.

Кой е длъжен да говее?
   Говеенето е задължение за всеки зрял, умствено здрав, който не е пътник на дълъг път и няма никакво основание да не говее – забранено е говеенето например при жените по време на месечния цикъл или следродилно кръвотечение.
   Зрелостта у даден човек съществува, когато е на лице една от следните три характеристики: семеотделяне на сън или наяве, окосмяване на срамните места, навършване на петнайсет години. При жените това е месечния цикъл, когато при девойките се забележи такова положение, те са длъжни да говеят, дори ако не са достигнали десетгодишна възраст.
   Научаването на децата да говеят е необходимо да започне от седем годишна възраст, ако детето е посилно. Някои от учените смятат, че върху детето може да се окаже натиск след навършване на десет години, ако то не говее, както в случая с задължителната молитва (салят). Детето ще бъде възнаградено за говеенето, а родителите за правилното възпитание и добро наставление. Ар-Рубай бинт Муаввид споделя по отношение на говеенето през Рамадан, когато станало задължително: “Заставяхме децата си да говеят и им правехме кукли от парцали. Ако някое от тях започваше да иска храна давахме му тази кукла, за да играе до разговяване”. (Бухари, Фатх) Някои хора не считат за важно да застявят децата си да говеят. Понякога детето може да има желание и възможност да говее, но родителите му казват да не говее, изпитвайки т. нар. “жалост” към него. Те не осъзнават, че истинската жалост и състрадание се състоят в това детето да се научи да говее. Всевишния Аллах повелява: О, вярващи, пазете себе си и вашите семейства от Огъня, горивото на който са хората и камъните! Пазят го строги и сурови ангели, които не се противят на Аллах в Неговата повеля към тях и вършат, каквото им се повели. (Тахрим, 66: 6)
   Допълнително внимание трябва да се обърне към говеенето на девойката, когато тя достигне зрелост, защото тя може да продължи говеенето и при настъпване на месечен цикъл, за да не се притеснява от околните.
   Ако друговерец приеме исляма, дете достигне пълнолетие или психично болен се излекува през деня на Рамадан, те са длъжни да се въздържат от храна до края на деня, защото от този момент задължението за говеене е валидно и за тях, наваксването на пропуснатите дни за тях не е задължително.
   Психичноболните не са отговорни за своите постъпки. Ако човек обаче периодично изпада в психично разстройство, той е длъжен да говее по време на благоразумие и се освобождава по време на невменяемост. Ако такъв загуби разсъдък по време на говеене, то това не нарушава неговото говеене. Това се отнася също така и за епилептиците.
   Ако човек умре по време на Рамадан, то нито за него, нито за неговите близки няма никакъв “дълг” относно оставащите дни от месеца.
   Ако някой човек не знае, че говеенето през месец Рамадан е фард (задължително), или храненето и интимната близост през деня на месеца – харам (забранено), то според мнението на повечето учени, такова оправдание е приемливо. Това е така и в случаите с новоприелите исляма или при мюсюлмани живеещи в немюсюлмански страни, или за мюсюлманин, израснал сред немюсюлмани. Но ако човек е живял сред мюсюлмани и е имал възможност да научи необходимото, за него няма никакво оправдание.

ПЪНИЦИТЕ
   На пътника е позволено да прекъсне говеенето при определени условия. Неговият път трябва да бъде достатъчно дълъг или да се счита за пътешествие и може да разговее след като напусне от пределите на града и покрайнините му. (Повечето от учените забраняват на пътника да разговява до пълното напускане на града. Човек, намиращ се в пределите на града, се счита за пребиваващ по местоживеене (муким) и извършва молитвите без съкращения. Аллах повелява: Който от вас се окаже в този месец, да говее през него… (Бакара, 2: 185) Пътникът не трябва да преследва греховни цели или избавление от говеенето.
   На пътника е позволено да разговява, независимо от неговото физическо състояние и сложността на пътуването. Това означава, че дори ако пътуването му е леко, на него му е позволено да не говее и да съкращава своя намаз.
   Този, който е решил да пътува през месец Рамадан, не трябва да разговява, докато действително не започне пътуването, защото може да се пречка за пътуването.
   Пътникът не трябва да разговява, докато не напусне пределите на своя град. По подобен начин, ако той лети със самолет и премине границите на града, той може да разговее. Ако летището се намира извън града, то той може да разговее там, но ако летището е в рамките на града или предградието, то той не трябва да разговява, защото той все още се намира в града.
   Ако слънцето вече е залязло и пътникът е направил ифтар (разговяване) на земята, след което самолетът е излетял и той наново вижда слънцето, то неговото разговяване е законно и говеенето за този ден е приключило. Ако самолетът е излетял преди залеза на слънцето и пътникът желае да завърши говеенето за деня на път, то той не трябва да разговява, докато не види залеза на слънцето, където и да бъде във въздуха. Не е позволено на пилота да сваля самолета по-ниско, където слънцето не се вижда, само заради разговяването, защото това ще се счита за изхитряване, но ако променя височината на полета, съобразявайки се с пилотажа и в резултат, на което дискът на слънцето изчезва, тогава пътникът може да разговее.
   Този, който пристига в някое населено място с намерение да остане там повече от четири дни е длъжен да говее, съгласно мнението на повечето от учените, включително и четирите имама, той се разглежда като “преселник” и съответно е длъжен да говее и извършва намаз в пълен обем.
   Пътникът, който започва говеенето с намерение за преселение, но излиза на път през деня, може да си разговее, защото Всевишния Аллах повелява: а който е болен или на път ­ да се издължи в други дни… (Бакара, 2: 185)
   Мюсюлмани, чиято професия е свързана с постоянно пътуване – ежедневно като куриер (екскурзовод, пилот и т. н.), които, обслужват интересите на мюсюлманите, следва да издължат броя дни пропуснати през месец Рамадан в друго време. Същото е валидно и за моряците, които имат дом на сушата. Но ако той има семейство и всичко необходимо на кораба и пътува постоянно, тогава не му е позволено да разговява и съкращава намаза. Ако бедуини пътуват от местата където зимуват към местата за летуване или обратно, на тях им е позволено да прекъснат говеенето и да съкращават намаза по време на път, но когато пристигнат там където пребивават постоянно те нямат право да прекъсват говеенето и да съкращават намаза. (Ибн Теймийе)
   Ако пътникът започне да говее в един град, после се премести в друг, където месец Рамадан е настъпил по-рано или обратното по-късно, то в този случай той е длъжен да се ръководи по местните установени разписания. Той трябва да завърши месец Рамадан само тогава, когато завършват месеца местните жители, дори ако се окаже, че той трябва да говее повече от трийсет дни, защото Пророкът (салляллаху алейхи ве селлем) е казал: “Говейте, когато говеят всички и разговявайте, когато всички разговяват”. Това означава, че ако се случи така, че броят на дните за говеене на пътника се окажат по-малко от двайсет и девет дни, то той трябва да изпълни пропуснатото след празника, защото лунния месец е равен на двайсет и девет или трийсет дни.

БОЛНИТЕ
   В случай на болест, която довежда до чувство на неразположение у човек, той може да не говее. Основание за това служи айетът: а който е болен или на път ­ да се издължи в други дни… (Бакара, 2: 185) Но ако болестта не е сериозна, например като лека кашлица или главоболие, то това не е причина за прекъсване на говеенето.
Ако има медицинско потвърждение или човек знае, изхождайки от свой личен опит или е уверен, че говеенето ще усложни неговата болест или че ще забави оздравяването, на него му е позволено да не говее. Освен това, говеенето за него става нежелателно (мекрух). Ако човек е сериозно болен, той не е задължен през нощта да възнамерява да говее на следващия ден, дори да съществува възможност за оздравяване на следващото утро, защото се има предвид само състоянието на болния за настоящия момент.
Ако говеенето предизвиква загуба на съзнание, то той е длъжен да прекъсне говеенето и да го изпълни по-късно. Ако човек изгуби съзнание през целия ден и дойде на себе си преди вечерния намаз (магриб) или след него, то неговото говеене все още има валидност при условие, че той е заговял сутринта. Ако той е бил в безсъзнание в периода между утринния намаз (феджр) и вечерния (магриб), тогава съгласно мнението на повечето учени, неговото говеене не е валидно. Повечето от учените считат, че човек изгубил съзнание е длъжен да го издължи по-късно, без оглед на това, колко време прекарал в безсъзнание. Някои учени са издали фетва, че човек, който е изгубил съзнание или взел сънотворни, или се намира под обща анестезия, в съответствие с курса на лечение и е загубил съзнание за три или повече дни, трябва да издължи говеенето по-късно, защото той се разглежда като такъв, който го е проспал. Ако той е бил в безсъзнание повече от три дни, то той не трябва да издължава говеенето, защото се разглежда като невменяем. (от устна фетва на Абдул Азиз ибн Баз) Ако човек почувства силен глад или жажда и се страхува, че може да умре или да навреди на някои от неговите органи непоправимо, то той може да прекрати своето говеене и да го издължи по-късно, защото съхраняването на живота е задължително. Не се позволява обаче да се прекъсне говеенето заради неудобство, отпадналост или от страх пред въображаеми болести. На хората, работещи тежък физически труд не им е позволено да прекъснат говеенето и те са длъжни още от вечерта да възнамеряват да говеят на следващия ден. Ако те не могат да прекратят работата и се опасяват от телесна повреда, което може да им се случи през тези дни или се срещнат екстремални трудности, които принуждават прекъсване на говеенето, тогава те са длъжни да издължат тези дни по-късно. Работещите тежка физическа работа, като работата в пещи и леене на метал, са длъжни да се постараят да променят работния си график, за да могат да работят през нощта или да излязат в отпуск през Рамадан, или дори да вземат неплатен отпуск, но ако това е невъзможно, то те следва да си търсят друга работа, където да съвместят своите религиозни и светски задължения. …За онзи, който се бои от Аллах, Той ще стори изход, и ще му даде препитание оттам, откъдето не е предполагал. (Таляк, 65: 2-3)
   Изпитите на студентите не са причина за прекъсване на говеенето по време на Рамадан и не се позволява подчинение на родителите, които заставят децата си да прекъснат говеенето заради изпитите, защото няма подчинение на творенията, ако това води към неподчинение на Твореца.
   Болният, който се надява, че ще оздравее е длъжен да чака докато се излекува и чак тогава издължава пропуснатото. Храненето на бедняк не е достатъчно. Страдащият от хроническа болест, за който няма надежда за излекуване, а също така и много възрастните хора, които нямат сила да говеят са длъжни да хранят бедняк с половин саа (мярка за обем) от разпространените в тяхната местност храни за всеки пропуснат ден. (половина саа е приблизително равна на един и половина килограма каквото и да е зърно).
   Разрешено е това да се направи едновременно в един ден в края на Рамадан или да се храни един бедняк всеки ден.
   Ако болният не говее през Рамадан, с надежда, че ще оздравее и ще навакса пропуснатото, за да говее по-късно, а после открие, че неговата болест е хроническа, то той е длъжен да нахрани бедняк за всеки пропуснат ден. Ако човек очаква оздравяване от болест, но след това почине, то нито за него, нито за неговите роднини не съществува никакъв “дълг”. Ако дадено заболяване се счита за хронично и човек не говял, а е хранил бедняци като откуп, но после съвременната медицина намери средство за излекуване и такъв оздравее, то на него не му е задължение да издължи пропуснатото, защото е направил това, което е трябвало да прави в същия момент.
   Ако човек е болен, после оздравее и е в състояние да издължи пропуснатите дни, но той не прави това, след което умира, то тогава е необходимо да се вземат пари от неговото имущество за да се нахранят бедняците за всеки пропуснат ден. Ако някой от неговите роднини пожелае да говее заради него, това е допустимо, защото е достоверно предание, че пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) е казал: “Който умре и са му останали няколко дни от говеенето, нека неговите роднини да говеят за него.”

ВЪЗРАСТНИТЕ ХОРА
   Възрастните хора, които са загубили сили и с всеки ден отслабват все повече и са близко до смъртта, не са длъжни да говеят, ако говеенето е прекалено трудно за тях. Ибн Аббас (радияллаху анхума), коментирайки следния айет: А за които не могат ­ откуп: да нахранят човек в нужда. (Бакара, 2:184) е казал, че този айет не е отменен. Това се отнася за възрастните мъже и жени, които не могат да говеят. Затова те са длъжни да нахранят бедняк за всеки пропуснат ден”. (Бухари)
   Онези хора, които са достигнали старост и са невменяеми, не трябва да говеят, като техните семейства не са длъжни да допълнят каквото и да е за тях, защото такива хора не се считат за отговорни относно делата си. Ако те понякога са със здрав разум, а понякога не са, то те трябва да говеят, когато са добре и не са длъжни да говеят, когато са невменяеми.
   Тези, които се сражават с врага или са обсадени, ако говеенето ще ги обезсили и няма да могат да се сражават, на тях им е позволено да прекъснат говеенето, дори ако не са на път. Ако е необходимо да прекъснат говеенето преди сражението, то те могат да го сторят. Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) е казал на своите сподвижници преди едно сражение: “Утре ви предстои среща с врага и прекъсването на говеенето ще ви направи силни, затова не говейте”. (Муслим, Ибн Теймийе)
   Ако причината за прекъсване на говеенето е очевидна, като например, болест, то болния може да се храни или да пие явно, но ако причината е скрита, като например, месечен цикъл, то най-добре е да се яде и пие тайно, за да не се навлече излишни подозрения и т. н.

НАМЕРЕНИЕТО ПО ВРЕМЕ НА ГОВЕЕНЕ
   Намерението е необходимо условие на говеенето фард (задължително) и при другите задължителни говеения, такива като допълване на пропуснато или изкупително (кефарет), защото Пророкът (салляллаху алейхи ве селлем) е казал: “Няма говеене онзи, който не е възнамерил да говее от предишната нощ”. (Абу Дауд)
   Възнамеряването може да стане през всяко време на нощта, дори и преди зазоряване. Намерението означава решимост на сърцето за извършване на каквото и да било. Произнасянето на намерението на глас се явява нововъведение (бида) и всеки, който знае, че следващия ден е от месец Рамадан и желае да говее е длъжен да го възнамери.
   Говеещият през месец Рамадан не е длъжен да повтаря намерението всяка вечер. За него е достатъчно да има намерение в началото на месеца. Ако намерението е нарушено с прекъсване на говеенето, например, заради пътуване или болест, той е длъжен да възобнови намерението за говеене, когато основанието за прекъсване на говеенето отпадне.
   Изричането на намерението на предишната нощ не е от общите условия на допълнителното говеене (нафиле), защото в хадиса предаден от Айша (радияллаху анха) е казано: “Веднъж при мен дойде пратеника на Аллах и каза: “Имаш ли нещо (за ядене)?” Ние казахме: “Не”. “Тогава ще говея”. (Муслим, 2/809)

Ал ЗАКАТ

Друга изключително важна основа на Исляма, е милостинята закат.
Доколкото ни е известно, в никой друг език няма еквивалент на смисъла вложен в думата “ закат”от Корана .
Това не е просто форма на благотворителност или даване на милостиня, или данък.
Нито е просто израз на добрина и милосърдие, а е всичко това събрано заедно, дори нещо много повече.
Това не е просто отделяне на определен процент от нечия собственост, а щедро обогатяване и духовна инвестиция.
Това не е просто доброволно даване на някого или подкрепа на кауза, нито е правителствен данък, който хитрец би избегнал.
По-скоро това е задължение, възложено от Аллах Всевишвния и възприето от мюсюлманите в интерес на обществото като цяло.

Думата “закат” включва благотворителност, милостиня, добрина, пречистване, официален данък и т.н., а освен всичко, включва и подчинението пред Аллах Всевишния – както духовни, така и морални мотиви.

Ето защо не може да има еквивалент на думата “закат”, поради върховната неповторимост на Корана, Свещенната Книга на Аллах Всевишния.
Езиковото значение на закат е чистота.
Терминологичното значение на думата определя ежегодното количество средства, което всеки заможен мюсюлманин трябва да раздаде сред имащите право на това.
Но религиозната и духовна важност на милостинята закат е много по-дълбока и жизнена.
Такава е и хуманитарната му и социополитическа стойност.
Ето обяснението на този ефект:


1. Милостинята закат пречиства имуществото на заможните и го освобождава от дялове, които не му принадлежат – дяловете, които подлежат на разпределение сред имащите право на това.
Когато настъпи времето на милостинята закат, определен процент от богатството трябва да се разпредели по правилен начин, регламентиран от Шериата, защото собственикът вече нито морално, нито законно има право да притежава този процент.
Ако не направи това, той задържа нещо, което вече не му принадлежи.
Това е присвояване и чиста узурпация от всяка гледна точка морална и духовна, законна и търговска.
Това означава, че незаконно задържаният процент прави цялото състояние нечисто и застрашено.
Но, от друга страна, ако проценът се разпредели сред имащите право на това, останалите части ще са пречистени и честни.
Чистият капитал и законните притежания са първите необходими условия за постоянния просперитет и честните взаимоотношения.


2. Милостинята закат не само пречиства имуществото на даващия, но пречиства и сърцето му от егоизъм и алчност.
В замяна, тя пречиства сърцето на получаващия от завист и ревност, омраза и ненавист, и вместо това развива в сърцето му добра воля и топли пожелания към дарителя.
В резултат на това, обществото като цяло се пречиства и освобождава от класовата война, от лошите чувства, недоверието, корупцията и разединението, и от други подобни злини.


3. Милостинята закат намалява твърде много страданията на нуждаещите се и на бедните членове на обществото.
Тя е голяма компенсация за недостатъчно щастливите хора и е възвишен апел към всички да запретнат ръкави, за да подобрят своето благосъстояние.
За нуждаещия се тя означава, че по същество това е извънредна мярка и че той не трябва изцяло да се осланя на нея, а да направи нещо за себе си, както и за другите.
За даващия тя е сърдечна покана да печели повече, за да може да даде повече.
За всички заинтересовани, пряко или не, тя е открито съкровище за инвестиране и духовно развитие с голямо въздаяние.



4. Милостинята закат е здрава форма на вътрешна стабилност срещу егоизма на алчността, срещу социалните противоречия, срещу нахлуването на бунтовни идеологии.
Тя е действен инструмент за развиване дух на социална отговорност от страна на даващия и на чувството на сигурност и принадлежност от страна на получаващия.



5. Милостинята закат е ярък израз на духовния и хуманистичния дух в положителните взаимодействия между индивида и обществото.
Тя е правилна илюстрация на факта, че Ислямът не затруднява частната инициатива и не осъжда частното имущество, както не понася егоизма и активното трупане на средства.
Тя е израз на основната философия на Исляма, която приема един умерен и действен път между индивида и обществото, между гражданина и държавата, между капитализма и социализма, между материализма и духовността.

Хаммудах Абдел-Ати