Джабир е казал: “Ако говееш, нека слухът ти, зрението ти
и езикът ти се въздържат от лъжа и грехове.
Нека в деня на твоето говеене те покрива достойнство и успокоение.
И недей да уеднаквяваш деня, в който не говееш и деня, в който говееш”.
Ибн Реджеб ал-Ханбали е казал:
Настъпи Рамазан, времето на рабите за сеитба,
за пречистване на сърцата от развалата!
Затуй отдай му дължимото на думи и на дело,
и с благочестиви дела се запаси за Съдния ден!
Понеже, който посее зърната, но не ги полее,
ще охка, съжалявайки в деня на беритбата!
Ал-Хасан ал-Басри е казал: “Всевишния Аллах е сторил Рамазана
хиподрум за Своите творения, в който те се надпреварват чрез
Неговото покорство към Неговото удовлетворение.
Едни хора участват и печелят, а други не се включват и губят.
А онези, които се смеят и играят, разочарование ще получат в деня,
когато добродетелните ще спечелят, а празнодумците ще загубят”.
(ал-Алак:1)“Чети в името на твоя Господ, Който сътвори”,
“Чети!”, колко велико, красиво и благородно е това дело!
И колко е полезна за човека! Та четенето е ключът към знанието,
което възрастните трябва да предадат на младите. Наистина,
насаждането на любов към четенето е велика възпитателна цел,
която можем да постигнем през този велик месец. Възможността е много добра за сядане заедно със Свещения Коран през свещения ни месец, а сетне, за насаждане на един добър обичай: любовта към сериозната и полезна книга и към полезното четене.
Ал-Газали е казал:
“Говеенето е пречистване за душата и гимнастика за тялото.
То зове към праведност, за човека то е профилактика,
а за обществото — защита. Гладът, който изпитва тялото
пречиства сърцата, съхранява ума и задейства прозорливостта,
защото насищането оставя след себе си глупостта и заслепява сърцето.Съживете сърцата си чрез малкото смях и малкото насищане, и ги пречистете чрез гладуването,
и те ще бъдат чисти и добри”.
Абдуллах ибн ал-Мубарак казал:
“Възползвай се от два рекята за приближаване до Аллах,
ако си свободен и почиваш; а понечиш ли лъжа да изречеш,
вместо нея “Субхане-л-Лах” кажи, и Аллах възхвали!”
Ал-Хасан ибн Али ибн Абу Талиб казал:
“Който постоянства в ходенето на джамията, постига осем неща:
благородно излъчване; извлечена благост; ново знание;
очаквано милосърдие; напътстваща дума; или дума,
която го възпира от гибелта и го кара да остави греховете
от срам или страх”.
Ибн Реджеб ал-Ханбали е казал:
Щом от греховете те заболи, тогава ти ги изцери
с вдигнати ръце в нощта, когато нощния мрак настъпи!
Никога не губи надежда за милостта на Аллах, защото
загубиш ли надежда, то по-голям грях от твоите ще бъде!
Защото Неговата милост към добродетелните е чест,
а милостта Му към грешниците е благоволение!
Ибн Реджеб ал-Ханбали казва:
Приветствие от Всемилостивия във всеки миг
на най-добрия месец, който вече отмина!
Привет на месеца на говеенето, който
от Всемилостивия е безопасност и то каква!
Даже дните ти бели внезапно да се свършат,
то мъката от сърцето ми по теб не ще се свърши!
Ибн ал-Каййим е казал:
Изпълват нощите си с подчинение на своя Господ,
с четене на Свещените сури, смирение и молитви;
очите им плачат изпълнени със сълзи отронени,
подобно разливането на силен и проливен дъжд;
през нощите — монаси, а във войните
срещу врага — герои най-храбри
Хузайфа бил попитан за живия мъртвец и той казал:
“Онзи, който не порицава порицаваното с ръката си,
нито с езика си, нито със сърцето си”.
Омар е казал:
“Отивайте при каещите се, защото те са по-състрадателни”.
Ибн Реджеб ал-Ханбали е казал:
Разполови се месец Рамазан, ах, каква мъка, и се сгромоляса!
<p>Отличи се със спечелване на Рая онзи, който бе благоразумен.</p><p>И нехайният нещастник осъмна пречупен като мен.</p><p>Горко му! Колко е огромно онова, от което се лиши!</p><p>Който е пропуснал сеенето във времето за сеитба,</p><p>него само тревоги и съжаление да бере ще видиш!</p><p>Блажен е онзи, чиято стока е била богобоязливостта</p>през този месец и за въжето на Аллах здраво се е държал!
Един учен казал:
“От насладите на земния живот останаха само три неща:
допълнителната нощна молитва, срещането с братя по вяра
и колективната молитва”.
Ибн Реджеб ал-Ханбали е казал:
Който иска душата си да овладее,
нека мудността от себе си остави,
нека в тъмата на нощта стане
и към светлината на Корана се отправи,
и нека въздържание с въздържание свърже,
че тоз [земен] живот на гибел е обречен.
Животът същински е в близостта до Аллах
в Дома на безопасността [в отвъдното].
Яхя ибн Муаз ар-Рази е казвал в своите молитви:
Боже! Нощта не се услажда освен с молитвите към Теб.
Денят не се услажда освен с покоряването Ти.
Отвъдният живот не се услажда освен с милостта Ти.
Дженнетът (Раят) не се услажда освен с виждането Ти.
Един учен е казал: “Съпровождай само един от двама души:
човек, от когото научаваш нещо за религията, и това ти е от полза;
или човек, когото учиш на нещо от религията, и той го приема от тебе.
А третия, бягай от него”.
Ал-Фудайл ибн Ияд е казал: “Щом не си способен да кланяш допълнителна нощна молитва и да говееш през деня, знай, че ти си лишен, когото греховете са оковали”.
(Ихя улум ад-дийн).
Един учен е казал: “На дългия техеджуд ще се радват очите на поклонниците и на дългата жажда ще се радват сърцата им при срещането на Аллах, Всемогъщия, Великия”.
Един учен, обръщайки се към своите ученици, казал: “Кълна се в Аллах, че не обичам земния живот заради някаква печалба, нито търговия, а заради споменаването на Аллах и заради това, че ви уча на хадиси”.
Ал-Фудайл ибн Ияд е казал: “Носителят на Корана е носител на знамето на исляма, затова, възвеличавайки правото на Корана, той не бива да се впуска в забавления веднò с онези, които го правят, нито в допускане на небрежност веднò с онези, които го правят, нито в празнословие веднò с онези, които го правят”.
Хасан ал-Бенна е казал:
“Минутите на нощта са скъпи, затова не ги поевтинявайте с небрежността”.
Имам ал-Газали е казал: “Безсмислено е говеенето, което е въздържане от позволената (халал) храна, ако след това ще се разговява с непозволена (харам) храна… Подобен говеещ е като онзи, който строи един замък и унищожава цяла страна”.
Омар е казал: “Три неща ще пречистят за тебе обичта на твоя брат [другар]: да го поздравяваш първи, щом го срещнеш; да му правиш място да седне в сбирката; да го зовеш с най-любимите имена за него”.
Абу Сулейман ад-Дарани е казал: “Ако нощта не съществуваше, нямаше да обикна оставането в земния живот”. [Искал да каже, че за него нощта е блиа предпочитана заради допълнителните богослужения, които изпълнявал в тях].
Ал-Газали е казал: “Знай, че говеенето е на три степени: говеене на обикновените, говеене на отбраните, говеене на отбраните сред отбраните. Що се отнася до говеенето на обикновените хора, то се изразява във възпирането на стомаха и половия орган от задоволяване на желанието. Що се отнася до говеенето на отбраните, то се изразява във възпирането на слуха, зрението, езика, ръцете, краката и останалите органи от греховете. Що се отнася до говеенето на отбраните сред отбраните, то се изразява във въздържане на сърцето от низките светски помисли”.
Ахмед ибн Абу ал-Хауари е казал:
“Когато чета Корана и разсъждавам върху даден айет, аз му се смайвам и се чудя на наизустилите Корана (хафузите), как така ги спохожда сън и как могат да се занимават с нещо светско, щом като четат Словата на Аллах?! Защото, ако те разберат онова, което прочитат, узнаят неговото право, усетят неговата наслада и вкусят сладостта на тайния шепот с тези Слова, сънят от тях просто ще си отиде, поради радостта от онова, с което ще бъдат дарени!”.
и езикът ти се въздържат от лъжа и грехове.
Нека в деня на твоето говеене те покрива достойнство и успокоение.
И недей да уеднаквяваш деня, в който не говееш и деня, в който говееш”.
Ибн Реджеб ал-Ханбали е казал:
Настъпи Рамазан, времето на рабите за сеитба,
за пречистване на сърцата от развалата!
Затуй отдай му дължимото на думи и на дело,
и с благочестиви дела се запаси за Съдния ден!
Понеже, който посее зърната, но не ги полее,
ще охка, съжалявайки в деня на беритбата!
Ал-Хасан ал-Басри е казал: “Всевишния Аллах е сторил Рамазана
хиподрум за Своите творения, в който те се надпреварват чрез
Неговото покорство към Неговото удовлетворение.
Едни хора участват и печелят, а други не се включват и губят.
А онези, които се смеят и играят, разочарование ще получат в деня,
когато добродетелните ще спечелят, а празнодумците ще загубят”.
(ал-Алак:1)“Чети в името на твоя Господ, Който сътвори”,
“Чети!”, колко велико, красиво и благородно е това дело!
И колко е полезна за човека! Та четенето е ключът към знанието,
което възрастните трябва да предадат на младите. Наистина,
насаждането на любов към четенето е велика възпитателна цел,
която можем да постигнем през този велик месец. Възможността е много добра за сядане заедно със Свещения Коран през свещения ни месец, а сетне, за насаждане на един добър обичай: любовта към сериозната и полезна книга и към полезното четене.
Ал-Газали е казал:
“Говеенето е пречистване за душата и гимнастика за тялото.
То зове към праведност, за човека то е профилактика,
а за обществото — защита. Гладът, който изпитва тялото
пречиства сърцата, съхранява ума и задейства прозорливостта,
защото насищането оставя след себе си глупостта и заслепява сърцето.Съживете сърцата си чрез малкото смях и малкото насищане, и ги пречистете чрез гладуването,
и те ще бъдат чисти и добри”.
Абдуллах ибн ал-Мубарак казал:
“Възползвай се от два рекята за приближаване до Аллах,
ако си свободен и почиваш; а понечиш ли лъжа да изречеш,
вместо нея “Субхане-л-Лах” кажи, и Аллах възхвали!”
Ал-Хасан ибн Али ибн Абу Талиб казал:
“Който постоянства в ходенето на джамията, постига осем неща:
благородно излъчване; извлечена благост; ново знание;
очаквано милосърдие; напътстваща дума; или дума,
която го възпира от гибелта и го кара да остави греховете
от срам или страх”.
Ибн Реджеб ал-Ханбали е казал:
Щом от греховете те заболи, тогава ти ги изцери
с вдигнати ръце в нощта, когато нощния мрак настъпи!
Никога не губи надежда за милостта на Аллах, защото
загубиш ли надежда, то по-голям грях от твоите ще бъде!
Защото Неговата милост към добродетелните е чест,
а милостта Му към грешниците е благоволение!
Ибн Реджеб ал-Ханбали казва:
Приветствие от Всемилостивия във всеки миг
на най-добрия месец, който вече отмина!
Привет на месеца на говеенето, който
от Всемилостивия е безопасност и то каква!
Даже дните ти бели внезапно да се свършат,
то мъката от сърцето ми по теб не ще се свърши!
Ибн ал-Каййим е казал:
Изпълват нощите си с подчинение на своя Господ,
с четене на Свещените сури, смирение и молитви;
очите им плачат изпълнени със сълзи отронени,
подобно разливането на силен и проливен дъжд;
през нощите — монаси, а във войните
срещу врага — герои най-храбри
Хузайфа бил попитан за живия мъртвец и той казал:
“Онзи, който не порицава порицаваното с ръката си,
нито с езика си, нито със сърцето си”.
Омар е казал:
“Отивайте при каещите се, защото те са по-състрадателни”.
Ибн Реджеб ал-Ханбали е казал:
Разполови се месец Рамазан, ах, каква мъка, и се сгромоляса!
<p>Отличи се със спечелване на Рая онзи, който бе благоразумен.</p><p>И нехайният нещастник осъмна пречупен като мен.</p><p>Горко му! Колко е огромно онова, от което се лиши!</p><p>Който е пропуснал сеенето във времето за сеитба,</p><p>него само тревоги и съжаление да бере ще видиш!</p><p>Блажен е онзи, чиято стока е била богобоязливостта</p>през този месец и за въжето на Аллах здраво се е държал!
Един учен казал:
“От насладите на земния живот останаха само три неща:
допълнителната нощна молитва, срещането с братя по вяра
и колективната молитва”.
Ибн Реджеб ал-Ханбали е казал:
Който иска душата си да овладее,
нека мудността от себе си остави,
нека в тъмата на нощта стане
и към светлината на Корана се отправи,
и нека въздържание с въздържание свърже,
че тоз [земен] живот на гибел е обречен.
Животът същински е в близостта до Аллах
в Дома на безопасността [в отвъдното].
Яхя ибн Муаз ар-Рази е казвал в своите молитви:
Боже! Нощта не се услажда освен с молитвите към Теб.
Денят не се услажда освен с покоряването Ти.
Отвъдният живот не се услажда освен с милостта Ти.
Дженнетът (Раят) не се услажда освен с виждането Ти.
Един учен е казал: “Съпровождай само един от двама души:
човек, от когото научаваш нещо за религията, и това ти е от полза;
или човек, когото учиш на нещо от религията, и той го приема от тебе.
А третия, бягай от него”.
Ал-Фудайл ибн Ияд е казал: “Щом не си способен да кланяш допълнителна нощна молитва и да говееш през деня, знай, че ти си лишен, когото греховете са оковали”.
(Ихя улум ад-дийн).
Един учен е казал: “На дългия техеджуд ще се радват очите на поклонниците и на дългата жажда ще се радват сърцата им при срещането на Аллах, Всемогъщия, Великия”.
Един учен, обръщайки се към своите ученици, казал: “Кълна се в Аллах, че не обичам земния живот заради някаква печалба, нито търговия, а заради споменаването на Аллах и заради това, че ви уча на хадиси”.
Ал-Фудайл ибн Ияд е казал: “Носителят на Корана е носител на знамето на исляма, затова, възвеличавайки правото на Корана, той не бива да се впуска в забавления веднò с онези, които го правят, нито в допускане на небрежност веднò с онези, които го правят, нито в празнословие веднò с онези, които го правят”.
Хасан ал-Бенна е казал:
“Минутите на нощта са скъпи, затова не ги поевтинявайте с небрежността”.
Имам ал-Газали е казал: “Безсмислено е говеенето, което е въздържане от позволената (халал) храна, ако след това ще се разговява с непозволена (харам) храна… Подобен говеещ е като онзи, който строи един замък и унищожава цяла страна”.
Омар е казал: “Три неща ще пречистят за тебе обичта на твоя брат [другар]: да го поздравяваш първи, щом го срещнеш; да му правиш място да седне в сбирката; да го зовеш с най-любимите имена за него”.
Абу Сулейман ад-Дарани е казал: “Ако нощта не съществуваше, нямаше да обикна оставането в земния живот”. [Искал да каже, че за него нощта е блиа предпочитана заради допълнителните богослужения, които изпълнявал в тях].
Ал-Газали е казал: “Знай, че говеенето е на три степени: говеене на обикновените, говеене на отбраните, говеене на отбраните сред отбраните. Що се отнася до говеенето на обикновените хора, то се изразява във възпирането на стомаха и половия орган от задоволяване на желанието. Що се отнася до говеенето на отбраните, то се изразява във възпирането на слуха, зрението, езика, ръцете, краката и останалите органи от греховете. Що се отнася до говеенето на отбраните сред отбраните, то се изразява във въздържане на сърцето от низките светски помисли”.
Ахмед ибн Абу ал-Хауари е казал:
“Когато чета Корана и разсъждавам върху даден айет, аз му се смайвам и се чудя на наизустилите Корана (хафузите), как така ги спохожда сън и как могат да се занимават с нещо светско, щом като четат Словата на Аллах?! Защото, ако те разберат онова, което прочитат, узнаят неговото право, усетят неговата наслада и вкусят сладостта на тайния шепот с тези Слова, сънят от тях просто ще си отиде, поради радостта от онова, с което ще бъдат дарени!”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар