Подготовка за месец Рамазан

Подготовка за месец Рамазан

Преди да започне месец Рамазан, се забелязва, че мюсюлманите се вълнуват и са превъзбудени.
Това е така, защото вярващите ще започнат заедно да кланят молитвата теравих, а през нощта ще станат, ще се нахранят и ще започнат да говеят.
Това е едно съвсем различно начало, един нов живот. 
А когато нощта се скъсява, не е лесно да се кланя допълнителен намаз и през деня човек да бъде гладен.

 Затова е необходима непоколебима вяра, силна воля и възвишено съзнание.
Защото нищо друго не може да накара човек да стои гладен и жаден.
Но вярващите, въпреки че никой насилствено не ги задължава да правят това, кланят молитвата теравих, а през деня гладуват и очакват да настъпи отреденият час, за да се нахранят.
Това подсказва, че те притежават вяра.
И то такава вяра, която ги кара да стоят гладни и без вода през целия ден!
Колкото поздрави и оценки да отправяме към тези вярващи - ще бъде малко.
И те колкото и благодарности да отправят ще бъдат уместни. 

Защото фактът, че са решили да не се хранят през деня и да не консумират вода, без никой да ги насилва, правейки това единствено чрез волята си, показва, че те притежават вяра, която ги предпазва от огъня на Ада.
Нека потвърдим това твърдение с послание от Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари. 

Той повелява:
- Няма да бъде в Ада, дори и да бъде, няма да е вечно там!
- Кой е този?
- Този, който притежава и една малка част вяра в сърцето си.
Да, Пророка е известил хората, че този, който притежава дори малка част от вяра в сърцето си, няма да влезе в Ада.
Дори и да влезе, няма да бъде там вечно.
Благодарности към Всевишния, че в нашите сърца има вяра. 

Това е несъмнено.
Ето причините.
Вечер кланяме молитвата теравих, нощем ставаме и се храним, а през деня се съгласяваме да бъдем гладни и жадни.
Кой се лишава от подобни неща?
Някой ни заплашва с оръжие?
Ако не го правим, ще ни уволнят от работа?
Не! Нито едното, нито другото.
Ние още в света на душите дадохме обет.
Сега изпълняваме дадените обещания и потвърждаваме вярата си.
Потвърждение за това са нашите молитви, богослужение и говеене.
Значи единствената скъпоценност, която ни предпазва от Ада - вярата, кара праведните да се поправят, да кланят молитвите намаз и да говеят.
И по този начин физически доказват, че притежават вяра. 

Показват, че те няма да бъдат в пламъците на Ада.
А какво да кажем на тези, които не помръдват дори и пръста си в такива свещени дни?
Тези, които смятат да не изпълняват повелите на Всевишния и да не постят?
Само мисълта за такова безочие кара човека да настръхне.