Началото и краят на деня на говеенето

Началото и краят на деня на говеенето

Сред учените няма разногласие, че говеенето започва от появата на истинната ранна зора до залеза на слънцето заради словата на Всевишния:
“И се стремете към онова, което Аллах ви е предписал: яжте и пийте, додето различите при [пукването на] зората белия конец от черния конец!
После довършете говеенето до нощта”.
[ал-Бакара: 187].
Тука има няколко въпроса, които се нуждаят от пояснение:
— Зората е два вида, както поясняват хадисите на Пророка :
едната е продълговатата зора , а втората е разпространената зора .
Що се отнася до продълговатата зора, то тя е онази, при която ивица светлина се издига в линейна форма нагоре, след това изчезва.
Някои правоведи я наричат “лъжовната зора” .
А разпространената зора е онази белота, която се разпространява в хоризонта и е съпроводена от първите наченки на червенината.
Това именно е истинната зора и с нея са свързани правни норми като задължителността на започването на говеенето и позволеността на кланянето на утринната молитва .
— В ислямските страни продължава Сунната за утринната молитва да се четат два езана.
Пророкът имал двама мюезини, които били Билял и Абдуллах ибн Умм Мактум .
Езанът, с който са свързани правните норми е вторият езан, както е пояснил Пророкът .
И макар в наше време хората от ислямските страни да наричат първия езан: “езанът за въздържане”, то след неговото четене не е задължително въздържането, защото той посочва подготвянето за въздържането.
Това сочат следните два хадиса:
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал :
Билял чете езана нощем, затова яжте и пийте, дорде призове Ибн Умм Мактум
(Ал-Бухари и Муслим).

Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал :
Нека не ви възпира от сухура ви езанът на Билял, нито продълговатата зора, а разпространената зора в хоризонта.
Ат-Тирмизи.

— Зачитаното виждане на продълговатата белота в хоризонта е виждането при естествени условия в откритите пространства сред природата.
Що се отнася до осветените градове и населени места, то надделяването на електрическите светлини в тях възпрепятства разбирането на настъпването на истинната зора.
Затова е нужна предпазливост, за да не се допусне закъсняване на въздържането под предлог не виждането на тази белота; в тези случаи може да се разчита на мюсюлманските религиозни календари (таквим) или на втория езан, където го има.

— В никакъв случай не е позволено яденето след настъпването на истинната зора.
Който позволява това, той нарушава съгласието на общността и нарушава говеенето на хората.
Дори да има някакво предание, което предполага позволеността на това, то трябва да се разбира на светлината на Корана и онази Сунна, за която нито един учен няма разногласие.

Предава се от Абу Хурайра , че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
Ако някой от вас чуе езана [когато човек иска да говее] и съдината [домакинския съд за храна, питие и пр.] е в ръката му, нека не я остави, докато не утоли нуждата си.
Абу Дауд.

Някои хора предполагат, че това предание е доказателство за позволеността на яденето след зазоряването.
Но, това не е вярно, защото богослужението говеене има урегулирано начало и край.
И едно отлагане на въздържането до утоляване на нуждата противоречи на това положение, тъй като хората се различават в предела на своето насищане и утоляване на нуждата.
Освен това, айетът позволява да се яде и пие през цялата нощ на Рамазана до един предел, при който се слага край на яденето и пиенето:
додето различите при [пукването на] зората белия конец от черния конец!”.
[ал-Бакара: 187].
И едно буквално разбиране на гореспоменатото предание анулира този предел. И именно по тази причина Пророкът е наблегнал върху този предел с думите си: дорде призове Ибн Умм Мактум.
В противен случай каква ще е ползата да се споменава този предел, ако ще е позволено да се яде и след него?!
Ето защо гореспоменатото предание се отнася за първия езан, по този начин то бива напълно съвпадащо със значенията на споменатите по-горе хадиси и със следния хадис от Пратеникът на Аллах (с.а.с.)
Щом Билял призове [езана за молитва], яжте и пийте, дорде Ибн Умм Мактум призове.
Ан-Несаи.

Отнасянето на гореспоменатото предание към това тълкуване е по-добро, отколкото да се остави да противоречи на значението на айета и на другите хадиси, и да излага на развала богослужението на хората.
Все пак Аллах знае най-добре!

— Ние сме подканени да избързваме с разговяването, но въпреки това, трябва да сме уверени в залязването на слънцето преди разговяването.
Не е достатъчно слънцето да се скрие по причина на някаква преграда, препятствие или планина, щом влиянието на слънцето се вижда на отсрещната страна.
Доказателство за това са думите на Пратеникът на Аллах (с.а.с.)
Когато нощта настъпи ето оттук и денят си отиде ето оттук, и слънцето се скрие, тогава говеещият вече е разговял.
Ал-Бухари и Муслим.

Пратеникът на Аллах (с.а.с.) свързал разговяването със скриването на слънцето наред с изгубването на нейната следа в противоположната страна, която е източната страна.
Това се потвърждава и от споменатото в друг вариант, а именно:
в който Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал :
Когато видите нощта, вече настъпила ето оттук (и посочил с ръката си към изток), тогава говеещият вече е разговял.
Муслим.

Превъзходството на месец Рамазан

Превъзходството на месец Рамазан
СелманФариси (радиаллаху анху) така разказва: "В последния ден на месец Шабан, пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) ни повели:
"О, хора, дойде един голям месец. Това е един честит месец. В него има една нощ, която е по-добра от хиляда месеца. Всевишният Аллах направи фарз оруча, през него и отреди допълнителните молитви (теравих) през нощта. Едно извършено добро през този месец и един изпълнен фарз се равнява на 70 изпълнени фарза... извън месец Рамазан."
"Този месец е месец на търпението. А наградата за търпението е Раят (Дженнета). Той е месецът на изобилието и увеличава средствата за препитание на вярващите. Който през Рамазан даде ифтар на един говеещ, на него му се опрощават греховете и това става повод за освобождаване от Ада (Джехеннема). Даващият ифтар достига севаб, колкото е севабът му до този момент (на живота). А другият му севаб изобщо не се намалява".
Благословените сподвижници, Аллах да е доволен от тях, казали: "О, Пратенико на Аллах, почти никой от нас няма средства да даде ифтар". Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) каза:
"Всевишният Аллах дава този севаб дори за една фурма, за една глътка вода, за едно вкусване на мляко".


--------------------
Сараи от червен рубин

В предание от Ебу Саид ел-Худри (радиаллаху анху) се казва, че Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) с казал:
"През първата нощ на месец Рамазан вратите на Рая и небесата се отварят и до последната нощ те не се затварят. Който и да е от вярващите, мъж или жена, ако през нощите на месец Рамазан отслужва намаз, в замяна на всяко седжде, (което е направил), Всевишният Аллах му записва 700 хил. севаба. А в Рая за него (нея) е построен сарай от червен рубин със 70 хил. врати. Всяка врата на този сарай е украсена с две златни крила.
Този, който от първия до последния ден на месец Рамазан държи оруч, Великият Аллах му опрощава греховете. За всеки ден оруч през месец Рамазан се дава един сарай с шест хиляди врати. Освен това 70 хил. ангели от сутрин до вечер отправят дуа към Аллах за опрощение на неговите грехове. През деня или нощта на месец Рамазан за всяко седжде на отслужващия намаз се подарява едно такова дърво в Рая, че този, който се опита да го обходи с животно, няма да успее дори за сто години."
Ебу Хурейра (радиаллаху анху) казал, че Пратеника на Аллах е повелил:
"След като настъпи първата нощ на месец Рамазан Аллах започва да гледа към хората с особено внимание. След като погледне към някой раб, него вече никога не ще го наказва. Всеки ден от месец Рамазан, Всевишният Аллах освобождава милиони мюсюлмани от Ада (Джехеннема)."

Различни видове поклонения

Различни видове поклонения
Ще споменем някои видове поклонения, които мюсюлманина може да извършва в удобно за него време на денонощието от изгрев до преди да си легне през нощта да спи.
1- Четене на Корана. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Четете Коран. Наистина, в Съдния Ден той ще ходатайства за онези, които са го чели”. /Този хадис е сведен от Муслим./
2- Заучаване на Корана наизуст. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Най-добрият от вас е този, който е изучил Корана и учи другите на него”.
3- Да се търси опрощение от Аллах (“Истигфар”).
От Анас радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Всички синове на Адам грешат, а най-добри измежду грешащите са онези, които се разкайват”. /Този хадис е сведен от ат-Тирмизи 2499, Ибн Маджа 4251. Имам Ибн ал-Каттан и шейх ал-Албани са потвърдили достоверността на този хадис./
4- Възхвала и споменаване на Аллах. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Разликата между онзи, който споменава (възхвалява) своя Повелител Аллах и онзи, който не Го споменава, е като разликата между живия и мъртвия”. /Този хадис е сведен ал-Бухари./
5- Разговяване за говеещите. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Този, който нахрани говеещ, ще има награда, подобна на говеещия”. /Този хадис е сведен от ат-Тирмизи и го е определил като надежден хасен./
6- Садака (Пожертвование). Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Който даде в качеството на пожертвования (садака) една фурма, която е заработена по позволен начин, а Аллах приема само доброто (благото), то Той го приема със Своята дясна (Ръка) и го кара да расте така, както всеки от вас отглежда своето жребче, и така това пожертвование (садака) расте, докато се превърне в огромна планина”. /Този хадис е сведен от ал-Бухари и Муслим./
7- Позволено халал заработване, което е сторено със собствени ръце. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Никой не е ял по-хубава храна, от тази, която той е придобил от средства заработени със собствени ръце”. /Този хадис е сведен от ал-Бухари./
8- Посещение на болните. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Който посети болен човек, или посети брат си в Исляма, зовящия (меляикето) му казва на висок глас: “Бъди щастлив, благословен да е пътя ти, и да заемеш величествено място в Дженнета”. /Този хадис е квалифициран от шейх ал-Албани като достоверен сахих в “ас-Силсиля ас-Сахиха”, 2504./
9- Примиряване между хората. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казала: “Дали да не ви укажа, какво е по-добро като степен от говеенето, намаза и милостинята? Сподвижниците казали: “Да, о Пратенико на Аллах!” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Примиряването между хората (правоверните)”. /Този хадис е сведен от Абу Дауд и ат-Тирмизи./
10- Грижата за бедняците и вдовиците. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Който се грижи за бедняците и вдовиците е подобен на войн по пътя на Аллах”. /Този хадис е сведен от ал-Бухари./
11- Грижата за сирак. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Аз и грижещия се (настойника) за сирака в Дженнета ще бъдем ето така”. И показал указателния и средния пръсти”. /Този хадис е сведен от ал-Бухари./
12- Да допринася радост за правоверните. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Най-добрите дела са: да се допринася радост на своя брат , да му върне дълга и да го нахрани с хляб”. /Този хадис е сведен от ал-Бейхаки. Шейх ал-Албани е квалифицирал този хадис като надежден хасен./
13- На злото да се отвръща с добро. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “… а ако някой го наругае, то нека каже: “Наистина аз говея”. /Този хадис е сведен от ал-Бухари и Муслим./
14- Помощ на опечаления. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Който избави правоверен от печал в този свят, него Аллах ще го опази от (една) печал от опечалението в Съдния Ден”. /Този хадис е сведен от Муслим./
15- Изучаване на шериятските знания. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Търсенето на знания, е задължение на всеки мюсюлманин”. /Този хадис е сведен от ал-Бейхаки и ат-Табарани. Шейх ал-Албани е квалифицирал този хадис като достоверен сахих.
16- Дуа за родителите и благочестие към тях. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Наистина, Аллах въздига праведния раб в степени на Дженнета, а той ще Го попита: “О, Аллах! Това от какво е?” Аллах му отговаря: “За това, че твоя син, е отправил дуа за опрощението ти”. /Този хадис е сведен от имам Ахмед./
Хвала на Аллах, Повелителят на световете! Мири благослов за нашия любим Пророк салляллаху алейхи ве селлем, неговото семейство и сподвижници!

Част от "Ден в живота на говеещия"

Джабир е казал: “Ако говееш, нека слухът ти, зрението ти

Джабир е казал: “Ако говееш, нека слухът ти, зрението ти
и езикът ти се въздържат от лъжа и грехове.
Нека в деня на твоето говеене те покрива достойнство и успокоение.
И недей да уеднаквяваш деня, в който не говееш и деня, в който говееш”.


Ибн Реджеб ал-Ханбали е казал:
Настъпи Рамазан, времето на рабите за сеитба,
за пречистване на сърцата от развалата!
Затуй отдай му дължимото на думи и на дело,
и с благочестиви дела се запаси за Съдния ден!
Понеже, който посее зърната, но не ги полее,
ще охка, съжалявайки в деня на беритбата!

Ал-Хасан ал-Басри е казал: “Всевишния Аллах е сторил Рамазана
хиподрум за Своите творения, в който те се надпреварват чрез
Неговото покорство към Неговото удовлетворение.
Едни хора участват и печелят, а други не се включват и губят.
А онези, които се смеят и играят, разочарование ще получат в деня,
когато добродетелните ще спечелят, а празнодумците ще загубят”.

(ал-Алак:1)“Чети в името на твоя Господ, Който сътвори”,

“Чети!”, колко велико, красиво и благородно е това дело!
И колко е полезна за човека! Та четенето е ключът към знанието,
което възрастните трябва да предадат на младите. Наистина,
насаждането на любов към четенето е велика възпитателна цел,
която можем да постигнем през този велик месец. Възможността е много добра за сядане заедно със Свещения Коран през свещения ни месец, а сетне, за насаждане на един добър обичай: любовта към сериозната и полезна книга и към полезното четене.


Ал-Газали е казал:
“Говеенето е пречистване за душата и гимнастика за тялото.
То зове към праведност, за човека то е профилактика,
а за обществото — защита. Гладът, който изпитва тялото
пречиства сърцата, съхранява ума и задейства прозорливостта,
защото насищането оставя след себе си глупостта и заслепява сърцето.Съживете сърцата си чрез малкото смях и малкото насищане, и ги пречистете чрез гладуването,

и те ще бъдат чисти и добри”.

Абдуллах ибн ал-Мубарак казал:
“Възползвай се от два рекята за приближаване до Аллах,
ако си свободен и почиваш; а понечиш ли лъжа да изречеш,
вместо нея “Субхане-л-Лах” кажи, и Аллах възхвали!”

Ал-Хасан ибн Али ибн Абу Талиб казал:
“Който постоянства в ходенето на джамията, постига осем неща:
благородно излъчване; извлечена благост; ново знание;
очаквано милосърдие; напътстваща дума; или дума,
която го възпира от гибелта и го кара да остави греховете
от срам или страх”.


Ибн Реджеб ал-Ханбали е казал:
Щом от греховете те заболи, тогава ти ги изцери
с вдигнати ръце в нощта, когато нощния мрак настъпи!
Никога не губи надежда за милостта на Аллах, защото
загубиш ли надежда, то по-голям грях от твоите ще бъде!
Защото Неговата милост към добродетелните е чест,
а милостта Му към грешниците е благоволение!

Ибн Реджеб ал-Ханбали казва:
Приветствие от Всемилостивия във всеки миг
на най-добрия месец, който вече отмина!
Привет на месеца на говеенето, който
от Всемилостивия е безопасност и то каква!
Даже дните ти бели внезапно да се свършат,
то мъката от сърцето ми по теб не ще се свърши!


Ибн ал-Каййим е казал:
Изпълват нощите си с подчинение на своя Господ,
с четене на Свещените сури, смирение и молитви;
очите им плачат изпълнени със сълзи отронени,
подобно разливането на силен и проливен дъжд;
през нощите — монаси, а във войните
срещу врага — герои най-храбри

Хузайфа бил попитан за живия мъртвец и той казал:
“Онзи, който не порицава порицаваното с ръката си,
нито с езика си, нито със сърцето си”.

Омар е казал:
“Отивайте при каещите се, защото те са по-състрадателни”.

Ибн Реджеб ал-Ханбали е казал:
Разполови се месец Рамазан, ах, каква мъка, и се сгромоляса!
<p>Отличи се със спечелване на Рая онзи, който бе благоразумен.</p><p>И нехайният нещастник осъмна пречупен като мен.</p><p>Горко му! Колко е огромно онова, от което се лиши!</p><p>Който е пропуснал сеенето във времето за сеитба,</p><p>него само тревоги и съжаление да бере ще видиш!</p><p>Блажен е онзи, чиято стока е била богобоязливостта</p>през този месец и за въжето на Аллах здраво се е държал!

Един учен казал:
“От насладите на земния живот останаха само три неща:
допълнителната нощна молитва, срещането с братя по вяра
и колективната молитва”.


Ибн Реджеб ал-Ханбали е казал:
Който иска душата си да овладее,
нека мудността от себе си остави,
нека в тъмата на нощта стане
и към светлината на Корана се отправи,
и нека въздържание с въздържание свърже,
че тоз [земен] живот на гибел е обречен.
Животът същински е в близостта до Аллах
в Дома на безопасността [в отвъдното].


Яхя ибн Муаз ар-Рази е казвал в своите молитви:
Боже! Нощта не се услажда освен с молитвите към Теб.
Денят не се услажда освен с покоряването Ти.
Отвъдният живот не се услажда освен с милостта Ти.
Дженнетът (Раят) не се услажда освен с виждането Ти.

Един учен е казал: “Съпровождай само един от двама души:
човек, от когото научаваш нещо за религията, и това ти е от полза;
или човек, когото учиш на нещо от религията, и той го приема от тебе.
А третия, бягай от него”.

Ал-Фудайл ибн Ияд е казал: “Щом не си способен да кланяш допълнителна нощна молитва и да говееш през деня, знай, че ти си лишен, когото греховете са оковали”.
(Ихя улум ад-дийн).

Един учен е казал: “На дългия техеджуд ще се радват очите на поклонниците и на дългата жажда ще се радват сърцата им при срещането на Аллах, Всемогъщия, Великия”.

Един учен, обръщайки се към своите ученици, казал: “Кълна се в Аллах, че не обичам земния живот заради някаква печалба, нито търговия, а заради споменаването на Аллах и заради това, че ви уча на хадиси”.

Ал-Фудайл ибн Ияд е казал: “Носителят на Корана е носител на знамето на исляма, затова, възвеличавайки правото на Корана, той не бива да се впуска в забавления веднò с онези, които го правят, нито в допускане на небрежност веднò с онези, които го правят, нито в празнословие веднò с онези, които го правят”.

Хасан ал-Бенна е казал:
“Минутите на нощта са скъпи, затова не ги поевтинявайте с небрежността”.

Имам ал-Газали е казал: “Безсмислено е говеенето, което е въздържане от позволената (халал) храна, ако след това ще се разговява с непозволена (харам) храна… Подобен говеещ е като онзи, който строи един замък и унищожава цяла страна”.

Омар е казал: “Три неща ще пречистят за тебе обичта на твоя брат [другар]: да го поздравяваш първи, щом го срещнеш; да му правиш място да седне в сбирката; да го зовеш с най-любимите имена за него”.

Абу Сулейман ад-Дарани е казал: “Ако нощта не съществуваше, нямаше да обикна оставането в земния живот”. [Искал да каже, че за него нощта е блиа предпочитана заради допълнителните богослужения, които изпълнявал в тях].

Ал-Газали е казал: “Знай, че говеенето е на три степени: говеене на обикновените, говеене на отбраните, говеене на отбраните сред отбраните. Що се отнася до говеенето на обикновените хора, то се изразява във възпирането на стомаха и половия орган от задоволяване на желанието. Що се отнася до говеенето на отбраните, то се изразява във възпирането на слуха, зрението, езика, ръцете, краката и останалите органи от греховете. Що се отнася до говеенето на отбраните сред отбраните, то се изразява във въздържане на сърцето от низките светски помисли”.


Ахмед ибн Абу ал-Хауари е казал:
“Когато чета Корана и разсъждавам върху даден айет, аз му се смайвам и се чудя на наизустилите Корана (хафузите), как така ги спохожда сън и как могат да се занимават с нещо светско, щом като четат Словата на Аллах?! Защото, ако те разберат онова, което прочитат, узнаят неговото право, усетят неговата наслада и вкусят сладостта на тайния шепот с тези Слова, сънят от тях просто ще си отиде, поради радостта от онова, с което ще бъдат дарени!”.

Подготовка за месец Рамазан

Подготовка за месец Рамазан

Преди да започне месец Рамазан, се забелязва, че мюсюлманите се вълнуват и са превъзбудени.
Това е така, защото вярващите ще започнат заедно да кланят молитвата теравих, а през нощта ще станат, ще се нахранят и ще започнат да говеят.
Това е едно съвсем различно начало, един нов живот. 
А когато нощта се скъсява, не е лесно да се кланя допълнителен намаз и през деня човек да бъде гладен.

 Затова е необходима непоколебима вяра, силна воля и възвишено съзнание.
Защото нищо друго не може да накара човек да стои гладен и жаден.
Но вярващите, въпреки че никой насилствено не ги задължава да правят това, кланят молитвата теравих, а през деня гладуват и очакват да настъпи отреденият час, за да се нахранят.
Това подсказва, че те притежават вяра.
И то такава вяра, която ги кара да стоят гладни и без вода през целия ден!
Колкото поздрави и оценки да отправяме към тези вярващи - ще бъде малко.
И те колкото и благодарности да отправят ще бъдат уместни. 

Защото фактът, че са решили да не се хранят през деня и да не консумират вода, без никой да ги насилва, правейки това единствено чрез волята си, показва, че те притежават вяра, която ги предпазва от огъня на Ада.
Нека потвърдим това твърдение с послание от Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари. 

Той повелява:
- Няма да бъде в Ада, дори и да бъде, няма да е вечно там!
- Кой е този?
- Този, който притежава и една малка част вяра в сърцето си.
Да, Пророка е известил хората, че този, който притежава дори малка част от вяра в сърцето си, няма да влезе в Ада.
Дори и да влезе, няма да бъде там вечно.
Благодарности към Всевишния, че в нашите сърца има вяра. 

Това е несъмнено.
Ето причините.
Вечер кланяме молитвата теравих, нощем ставаме и се храним, а през деня се съгласяваме да бъдем гладни и жадни.
Кой се лишава от подобни неща?
Някой ни заплашва с оръжие?
Ако не го правим, ще ни уволнят от работа?
Не! Нито едното, нито другото.
Ние още в света на душите дадохме обет.
Сега изпълняваме дадените обещания и потвърждаваме вярата си.
Потвърждение за това са нашите молитви, богослужение и говеене.
Значи единствената скъпоценност, която ни предпазва от Ада - вярата, кара праведните да се поправят, да кланят молитвите намаз и да говеят.
И по този начин физически доказват, че притежават вяра. 

Показват, че те няма да бъдат в пламъците на Ада.
А какво да кажем на тези, които не помръдват дори и пръста си в такива свещени дни?
Тези, които смятат да не изпълняват повелите на Всевишния и да не постят?
Само мисълта за такова безочие кара човека да настръхне.

"...Вижте какво ви е повелено да правите и го правете, а каквото ви е забранено да правите- избягвайте го.’’

Расулаллах (саллаллаху алайхи уа саллам) отиде при неговите сподвижници, а те спореха за ал-кадар ‘съдбата’- един цитирайки един айет, а друг цитирайки друг айет. Сякаш семена от нар бяха хвърлени върху лицето на Расулаллах (защото беше почервенял от гняв). Той им каза:

‘Това ли е, за което бяхте създадени?

Това ли е начина, по който ви беше заповядано да постъпвате? Не използвайте едни части от Книгата на Аллах срещу други части от нея.

Вижте какво ви е повелено да правите и го правете, а каквото ви е забранено да правите- избягвайте го.’’

 (Ал- Сунна от Ибн Аби Аасим, редактирана от Ал-Албаани, #406)

 

‎'Ако Сахабетата на Расулаллах

(саллаллааху алейхи уа саллам) живееха днес сред вас, нямаше да разпознаят нито едно от делата ви, освен Езана!'

 Муауия бин Мурра (рахметуллаахи алейхи)