„Аллах е предписал и и’тикаф, целта на който е сърцето да е напълно заето с Аллах,...и да се отдели от света напълно.

 „Аллах е предписал и и’тикаф, целта на който е сърцето да е напълно заето с Аллах,...и да се отдели от света напълно. Сърцето трябва да бъде погълнато единствено с Аллах така, че любовта към Него, споменаването и обръщането към Него, да премахне всяка грижа и тревога на сърцето, човека да ги преодолее.

По такъв начин цялото внимяние е за Аллах, всичките мисли да са в споменаване на Аллах и размисъл върху това как да бъде достигнато Неговото доволство и приближаването към Него, не към хората.

Това, на свой ред, ще подготви човека към пребиваване на света само с Аллах, за деня, когато човека ще остане сам в гроба, когато няма да има кой да даде успокоение, никой, който да даде устешение, освен Него.

И това е великата цел на и’тикаф“.

(Ибн Ал-Кайим, Заду-л-Ма’ад (2/87))