Празничната молитва (Салату-л-Ид)
В Исляма има два празника: 3 дневния празник за прекратяването на
говеенето (Иду-л-фитр) след месец рамадан и четиридневния
пожертвователен празник (Иду-л-адха) на десетия ден през
дванайстия месец (Ду-л-Хиджа) по ислямския лунен календар. По...
случай тези празници има една допълнителна колективна молитва.
Ако няма важни причини за преместване на молитвата на втория или
на другия празничен ден, то тя се прави по принцип на първия ден.
Състой се от два раката, по време на които имамът рецитира на глас.
За тази молитва няма нито Азан нито Икама, понеже не е една от петте
фард молитви. Време за молитвата е времето от около 20 мин. след
изгрева на слънцето до обяд. По принцип протичането на молитвата се
обяснява още веднъж от имама непосредствено преди молитвата.
Прави се обикновено като нормалната молитва, обаче в първия ракат
след «такбир-ат-тахрим» или «такбир ал-ихрам» се казват още 7
такбира (Аллаху Акбар) от имама, които се повтарят на глас от
останалите молещи се. Между отделните Такбири имамът възхвалява с
тих глас известно време Аллах. По същия начин във втория ракат се
казват още 5 Такбира преди рецитирането на Корана. При всеки
такбир, във втория, както и в първия ракат ръцете се повдигат отново
като при «такбир-ат-тахрим».
Този, който пропусне празничната молитва, трябва вместо това да
направи вкъщи два раката; същото важи и за жените. Пророкът (а.с.с)
обаче изрично е препоръчал, доколкото е възможно, всички
мюсюлмани да се съберат за празничната молитва, която по
възможност да се прави на открито; също така и жените, които от
освобождаващи причини както менструация или следродилен период
не могат да се молят. Защото на тези празници трябва да се събере
цялата ислямска общност, мъже и жени, млади и стари.
След молитвата имамът държи проповед (хутба), която започва с
възхвала на Аллах и в която обръща внимание на значението на
съответния празник, и както при петъчната молитва, призовава
вярващите да се подчиняват на Аллах (т), да вършат добро и да
оставят злото. След това вярващите се поздравяват, посещават се
взаимно и празнуват. За празничните дни е характерно чувството на
ислямска общност и братство.
Сунна е преди да се излезе от вкъщи за празника за прекъсването на
говеенето (Иду-л-фитр), да се изядат нечетен брой фурми или нещо
сладко. Повечето от учените са единодушни, че също така е сунна и
желателно по пътя на отиване към джамията да се върви по един път и
на връщане по друг, за да се срещнат колкото се може повече хора, на
които да се честити празника.
Ако празникът се падне в петък, в повечето случаи тогава се прави
само празничната молитва, а петъчната отпада, за да не се натоварват
вярващите с повече от една проповеди; понеже някои може би изминават дълъг път до мястото за молитва или до главната джамия.
В този случай празничната молитва е заместител на петъчната, на мястото на която тогава се прави една обикновена зухр молитва.
В Исляма има два празника: 3 дневния празник за прекратяването на
говеенето (Иду-л-фитр) след месец рамадан и четиридневния
пожертвователен празник (Иду-л-адха) на десетия ден през
дванайстия месец (Ду-л-Хиджа) по ислямския лунен календар. По...
случай тези празници има една допълнителна колективна молитва.
Ако няма важни причини за преместване на молитвата на втория или
на другия празничен ден, то тя се прави по принцип на първия ден.
Състой се от два раката, по време на които имамът рецитира на глас.
За тази молитва няма нито Азан нито Икама, понеже не е една от петте
фард молитви. Време за молитвата е времето от около 20 мин. след
изгрева на слънцето до обяд. По принцип протичането на молитвата се
обяснява още веднъж от имама непосредствено преди молитвата.
Прави се обикновено като нормалната молитва, обаче в първия ракат
след «такбир-ат-тахрим» или «такбир ал-ихрам» се казват още 7
такбира (Аллаху Акбар) от имама, които се повтарят на глас от
останалите молещи се. Между отделните Такбири имамът възхвалява с
тих глас известно време Аллах. По същия начин във втория ракат се
казват още 5 Такбира преди рецитирането на Корана. При всеки
такбир, във втория, както и в първия ракат ръцете се повдигат отново
като при «такбир-ат-тахрим».
Този, който пропусне празничната молитва, трябва вместо това да
направи вкъщи два раката; същото важи и за жените. Пророкът (а.с.с)
обаче изрично е препоръчал, доколкото е възможно, всички
мюсюлмани да се съберат за празничната молитва, която по
възможност да се прави на открито; също така и жените, които от
освобождаващи причини както менструация или следродилен период
не могат да се молят. Защото на тези празници трябва да се събере
цялата ислямска общност, мъже и жени, млади и стари.
След молитвата имамът държи проповед (хутба), която започва с
възхвала на Аллах и в която обръща внимание на значението на
съответния празник, и както при петъчната молитва, призовава
вярващите да се подчиняват на Аллах (т), да вършат добро и да
оставят злото. След това вярващите се поздравяват, посещават се
взаимно и празнуват. За празничните дни е характерно чувството на
ислямска общност и братство.
Сунна е преди да се излезе от вкъщи за празника за прекъсването на
говеенето (Иду-л-фитр), да се изядат нечетен брой фурми или нещо
сладко. Повечето от учените са единодушни, че също така е сунна и
желателно по пътя на отиване към джамията да се върви по един път и
на връщане по друг, за да се срещнат колкото се може повече хора, на
които да се честити празника.
Ако празникът се падне в петък, в повечето случаи тогава се прави
само празничната молитва, а петъчната отпада, за да не се натоварват
вярващите с повече от една проповеди; понеже някои може би изминават дълъг път до мястото за молитва или до главната джамия.
В този случай празничната молитва е заместител на петъчната, на мястото на която тогава се прави една обикновена зухр молитва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар