Да се възползваме пълноценно от възможностите, които ни предоставя месец Рамадан

Да се възползваме пълноценно от възможностите, които ни предоставя месец Рамадан

Сподвижниците на Пратеника саллаллаху алейх уа саллам са казали: „Нека не бъдат еднакви денят, в който говеете и денят, в който не говеете“. Много е важно поведението и отношението на човек да се различават тогава, когато е саим (говеещ) от останалите дни, в които не говее. Трябва да има промяна, която се изразява най-вече в повече подчинение към Аллах Субханаху уа Тааля.

Ето няколко урока, които трябва да усвоим през месец Рамадан ин ша Аллах:

Урок първи: Придобиване на такуа (богобоязън). Всевишният Аллах е отредил говеенето за придобиване на такуа.

Това се разбира от следния аят:

 „О, вярващи, предписано ви бе говеенето, както бе предписано и на онези преди вас, за да се побоите (т.е да придобиете такуа)

 – Бакара, 138.

 Такуа в този случай означава да се направи щит между човека и гнева на Аллах и Джехеннемския огън. Така че днес като приключим говеенето си, нека да си зададем въпроса:

 „Дали този ден, прекаран в саум, ни накара да се страхуваме повече от Аллах и да се отдалечим от Джехеннемския огън?“

Урок втори:

Приближаване към Аллах.

 Това се постига чрез денонощно четене и размишляване върху Курана, присъствие на молитвите тарауих, многото споменаване на Аллах, и за тези, които имат възможност – итикаф през последните десет дни от Рамадан, т.е да се изолират от всички светски занимания и да се уединят в джамията, отдавайки се единствено на ибадет – това ни доближава до Аллах.

 Когато човек извършва грехове, той се чувства отдалечен от Аллах – по същия начин, когато прави ибадет, се чуваства приближен.

Урок трети:

Придобиване на търпение и силна воля. Всевишния Аллах споменава търпението повече от седемдесет пъти в Курана.

Така че когато човек говее и се отказва от храна, вода и сексуални отношения през това време от деня, той се научава на сдържаност и търпение.

Урок четвърти:

 Стремеж към ихсан (искреност) и отбягване на рия (показност).

Ихсан означава да служиш на Аллах като че ли Го виждаш и ако не Го виждаш, да знаеш, че Той те вижда. Хасан ал-Басри казва:

 „Кълна се в Аллах, през последните 20 години не съм казал нито една дума, не съм взел нито едно нещо с ръката си, без да се попитам преди това дали Аллах обича тази постъпка, дали е удовлетворен от нея.“

 Така че когато човек говее, трябва да се стреми да достигне тази степен на набожност и също да отбягва показността (рия).

Ето защо Аллах Тааля казва в кудси хадис: „Говеенето е за Мен и Аз ще го възнаградя.“

(Бухари).

Всевишният Аллах посочва именно говеенето, казвайки „то е за Мен“, защото когато човекк говее никой друг освен Аллах не може да знае това.

Урок пети:

 Усъвършенстване на добрия нрав.

Пратеникът саллаллаху алейх уа саллам е казал: „Който не изостави лъжата на думи и действия, то Аллах няма нужда от неговото оставяне на храна и вода (т.е от говеенето му)

– Бухари.

 А в друг хадис се казва:

„От говеенето на човек може да му остане само глада и жаждата.“ (

ибн Маджа).

От тук разбираме, че е много важно в дните, когато човек е саим, да пречисти своя нрав от всички лоши черти и най-вече да внимава за плодовете на езика си.

Урок шести:

 Увеличаване на благотворителността и щедростта. Ибн Аббас е казал:

 „Пратеникът саллаллаху алейх уа саллам беше най-щедрия от хората и бе най-щедър в м. Рамадан.“

(Бухари).

В друг хадис се казва:

„Който даде храна на говеещ човек да разговее, получава същата награда като на говеещия, без да се намаля нищо от неговата.“

(Тирмизи)

ВИДОВЕ ОРУЧ

ВИДОВЕ ОРУЧ

І. Фарз оруч:
а) фарз оруч в точно определено време – в месец Рамазан.
б) фарз оруч в неопределено време:...
- Оруч, който е када – ако някой е пропуснал в Рамазан един или повече дни по уважителни причини, той трябва задължително да го наговее след Рамазан.

ІІ. Оруч наказание:
а) Наказание от три дни – за неизпълнена клетва или грешна клетва, за умишлено убиване на животно по време на Хадж в ихрам.
б) Наказание от десет дни – когато някой е на Хадж с едно пътуване и направи Умра и Хадж, след което по някаква причина не може да заколи курбан, който му е задължителен – трябва да държи десет дена оруч. Три дена се говеят в Мекка, а останалите вкъщи. Доказателство за това е сура „Бакара: 196”.
в) Наказание от шестдесет дни:
- за умишлено и безпричинно разговяване по време на Рамадан.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) разказва: „Веднъж бях с Пратеника (с.а.с.), при нас дойде един мъж, който каза: ,,О, Пратенико на Аллах, извърших голям грях (унищожих се).” Пратеникът (с.а.с.) попита: ,,Какво си направил?”. Мъжът отговори: ,,Направих сношение с жена си, а аз съм оручлия и е Рамазан”. Тогава Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Можеш ли да освободиш един роб?”. Каза: ,,Не!”. След това попита (с.а.с.): ,,Можеш ли да говееш шестдесет дни последователно оруч?”. Каза: ,,Не!”. „Можеш ли да нахраниш шестедесет бедняци?”. Каза: ,,Не мога!”. Тогава Пратеникът (с.а.с.) замълча. След известно време му донесоха голяма кошница с фурми, а той (с.а.с.) попита: ,,Къде е човекът, който беше при мен преди малко?”. Човекът стана и каза: ,,Тук съм, о, Пратенико на Аллах”. Пратеникът (с.а.с.) му каза: ,,Вземи кошницата и раздай фурмите!”. (фурмите били около 45 кг.) Човекът казал: „О, Пратенико на Аллах, кълна се в Аллах, в моя квартал няма по-беден от мен!”. Тогава Пратеникът (с.а.с.) се засмя така, че му се видяха кътните зъби. И каза: “Тогава нахрани семейството си!” (Муттефекун алейхи)
- При неволно убийство на мюсюлманин – наказанието за това е, да се освободи един роб или да се говее шстдесет дни без прекъсване или да се нахранят шестдесет човека. А на близките на убития се дава кръвнина (дия), като една дия се равнява на сто камили. Ако убиецът няма пари, влиза в затвора и работи принудителен труд.
- Зихар – това е често явление при арабите, за което е споменато в сура ,,Маиде: 2 – 4”. Когато една жена ядосва своя съпруг системно, той й казва: ,,От сега нататък си като моята майка”, т.е. възбранява си да спи с нея, както няма право да спи с майка си. Както спането с майка му е харам, така и с жена му вече става харам, защото това е вид клетва. От този момент нататък, ако иска да си върне жената, трябва да говее шестдесет дни. Зихара е равностойна на развод.
­­­­
ІІІ. Оруч, който е ваджиб.
- Оруч, който се прави при заричане (незир). Например, ако някой се зарече пред Аллах (С.Т.), че ще говее, ако му се изпълни нещо.

ІV. Оруч, който е суннет.
Това е оруч, който не е задължителен, но Пратеникът (с.а.с.) го е правил.
а) Шест дена говеене през месец Шаууал след месец Рамадан.
Хадис: Ебу Еюб (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: „Който говее в Рамазан и след това говее шест дена в месец Шаууал – все едно е говял цяла година.” (Муслим, Тирмизи, Ебу Дауд и Ахмед)
Когато човек говее в Рамазан, получава за всеки ден десеторна награда и след като говее още шест дена през месец Шаууал, стават общо триста и шестдесет дена, т.е. говял е цяла година.
б) Говеене в деня Арафа – това е деветият ден от месец Зилхидже или това е денят преди Курбан Байрям, като това не се отнася за хаджиите.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който говее в деня Арафа, Аллах (С.Т.) му опрощава малките грехове за една година назад и за една година напред”. (Муслим)
в) Говеене в деня Ашура – това е десетият ден от месец Мухаррам, като е суннет да се говее или един ден преди деня Ашуре, или един ден след него, но по-добре е да се говее трите дена.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: „Който говее в този ден, Аллах (С.Т.) му опрощава малките грехове за изминалата година.” (Муслим и Ебу Дауд)
г) Държане на оруч в Понеделник и Четвъртък от седмицата.
- Когато Пратеникът (с.а.с.) бил попитан защо говее в тези дни, той отговорил: ,,В тези дни се представят делата пред Аллах и аз искам да съм оручлия.”
д) Всеки месец по три дена – 13, 14, 15-тия ден от всеки лунен месец. Тези дни се наричат ‘бели дни’ заради пълнолунието.
Хадис: Ибн Месуд (р.а.) казва: ,,Пратеникът (с.а.с.) държеше оруч всеки месец по три дни и казваше: „Ако иска някой да държи оруч, то това са трите дена в месеца – 13, 14, 15-тия”. (Ебу Дауд и Тирмизи)
е) Оручът на Дауд (а.с.).
Хадис: Абдуллах ибн Амир (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Най-достойният оруч (който е нафиле), е оручът на Дауд (а.с) – един ден говееше и един ден не говееше.” (Муттефекун алейхи)
Тогава Абдуллах ибн Амир (р.а) казал: „Аз мога и повече от това, а Пратеникът (с.а.с.) казал: ,,Няма по-добър оруч от оруча на Дауд (а.с.).”
ж) Държане на оруч първите осем дни от месец Зилхидже.
Хадис: Предава Хафза бинту Умер (р.а.): „Четири неща Пратеникът (с.а.с.) никога не ги оставяше: Оруча в деня Ашуре; оруча на деветте дни преди Курбан Байрям; оруча от три дена във всеки месец; двата рекята суннет на сабах намаз.” (Ахмед и Ебу Дауд)
з) Оручът в месец Шабан.
Хадис: Предава Айше (р.а.): ,,Пратеникът (с.а.с.) държеше най-много оруч (извън Рамазан) през месец Шабан, но не говееше целия месец. Няма друг месец в който Пратеникът (с.а.с.) да е говял целия месец, освен Рамадан, но най-много нафиле оруч държеше в месец Шабан.” (Муттефекун алейхи)
V. Дни, в които е мекрух (нежелателно) да се прави оруч.
1. Оруч само в деня джумуа.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Не избирайте нощта на джумата (четвъртък) за нощен намаз и не правете оруч само в джума, освен ако този ден влиза в някакъв друг оруч!”
2. Да не се избира за оруч само в Събота.
Хадис: Абдуллах ибн Бусар (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Не дръжте оруч в събота, освен ако не е задължително!”. (Сунен )
3. Да не се избира оруч само в Неделя.
Учените правят сравнение на основа горния хадис за Съботата, защото в Неделя християните постят. Мекрух е да се говее само в Неделя, без причина или в изброените дни.
4. Да се прави оруч само в деня Ашуре.
В този ден може да се говее, само ако се говее един ден преди това и едни ден след това.
5. Мекрух е да се прави непрекъснат оруч – т.е. всеки ден.
Хадис: Абдуллах ибн Умер (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Няма оруч за този, който вечно е държал оруч.” (Бухари и Муслим)
6. Жената да не прави нафиле оруч, без разрешение на мъжа й, когато той си е вкъщи.
Казва Пратеникът (с.а.с.): „Не е позволено на една жена да прави нафиле оруч, когато мъжът й си е вкъщи, без да се допита до него.” (Муттефекун алейхи)
7. Да не се прави два или три дена последователно оруч, без да се яде сутрин и вечер.
8. Когато някой е пътник и пътуването му е трудно, е мекрух да прави нафиле оруч.
9. Ден на съмнение – тридесетият ден на месец Шабан или един ден преди Рамазан, когато не се знае дали е влезнал Рамазанът.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Не правете нафиле оруч един или два дена преди Рамазан, освен ако някой от вас няма друг оруч за говеене!” (Предаден от шестте имами)

VІ. Оруч, който е харам.
1. В първия ден на Рамазан Байрям – това е първият ден на месец Шаууал и той е празник за мюсюлманина. В този ден е харам да се говее.
2. На Курбан Байрям, който е четири дена – това са 10, 11, 12 и 13 ден на месец Зилхидже.
Хадис: Предава Ебу Хурейра (р.а.): ,,Пратеникът (с.а.с.) забрани да се държи оруч в два дена – в първия ден на Рамазан Байрям и в първия ден на Курбан Байрям.” (Муттефекун алейхи)
Хадис: Пратеникът (с.а.с.) казва: „Дните на Мина са дни за ядене, пиене и споменаване на Аллах.” (Муслим)
3. Харам е оручът на жена, която е в хаиз или нифас.
Според някои учени, ако на някой човек лекарите му кажат, че наистина, ако говее, има опасност за живота му – тогава оручът му е харам.

VІІ. На кого е фарз оручът в месец Рамазан?
1. Да е мюсюлманин.
2. Да е пълнолетен.
3. Да е разумен (добре с ума).
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,Калемите са вдигнати (т.е. не са отговорни за делата си) за три групи хора: 1) за малко дете, докато достигне пълнолетие; 2) който не е добре с ума, докато се оправи; 3) човек, който спи, докато се събуди.”
Ако едно дете върши лоши неща и родителите го подстрекават към това, то грехът (вината) поемат родителите или този, който го подстрекава към това, и обратно – имат награда, ако го учат на добро.
4. Да бъде здрав – ако някой е болен, той не трябва да говее, а да се отдължи, когато е здрав. Същото се отнася и за хора, които не могат поради болест да издържат без храна цял ден. Също така и бременни жени или жени – кърмачки.
5. Да не е пътник – сура „Бакара: 184”.
За пътник се смята този, който пътува на разстояние минимум 90 км. в едната посока и пътят да е труден.

Който има намерение да пътува, трябва да яде сухур и по време на пътуването, ако изпита нужда от храна, може да разговее.
6. Жената да не е в хаиз или нифас (тогава е харам да говее).
- Ако например възникне пожар или природно бедствие и човек трябва да се включи в спасителни операции – позволено е да яде и пие, само колкото да се подсили. После този ден се наговява.
- Ако се наложи да се даде кръв за спасяване на човешки живот, е позволено да се разговее, след което този ден се наговява.

VІІІ. Фарзове на оруча:
1. Нийет – възнамерение – според имам Ебу Ханифе нийетът трябва да се прави преди имсак, а по изключение – допреди обяд.
2. Да се интересува и знае за времето на заговяване и разговяване.
3. Да се предпазва от заговяване до разговяване от нещата, които провалят оруча.

ІХ. Суннети на оруча:
1. Ядене на сухур - да се яде до последния момент, е от суннета.
2. Навременно разговявяне – при настъпване на времето на Акшам или при започването на езана за този намаз.
Хадис: Ебу Зер (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Моят уммет ще бъде на хайр (добро), докато избързват с ифтара и закъсняват със суфера.” (Имам Ахмед – добър)
3. Ифтарът (разговяването) да бъде с фурма по възможност.
Хадис: Предава Енес (р.а.): „Пратеникът (с.а.с.) разговяваше с прясна фурма, ако нямаше прясна – със суха, ако нямаше суха фурма – с вода, преди да кланя Акшам”. (Муслим)
4. Ако някой е много гладен – първо да се нахрани и след това да кланя.
5. Да прави дуа преди да разговее.
Хадис: Абдуллах ибн Амру (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Дуата на говеещия, преди да разговее, не се връща от Аллах (С.Т.).” (Ибн Маджа – до­сто­верен)
Това се прави 10-15 мин. преди да се разговее.
6. Даване на ифтар на друг говеещ, ако има възможност за това.
Хадис: Зейд ибн Халид (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който даде нещо за разговяване на говеещ, получава награда, колкото на говеещия, без да се намали от наградата на говеещия.” (Достоверен)
7. Предпазване на органите и частите на тялото от харам.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който не остави лошите думи и лошите навици, то Аллах (С.Т.) няма нужда от това, той да остави храната и питието си.” (Бухари)
8. Кланянето на намаза ,,Таравих”.
- По времето на Пратеникът (с.а.с.) хората са кланяли този намаз само четири нощи и то по осем рекята. Пратеникът (с.а.с.) не излязъл да кланя другите нощи, защото се събирали много хора и се опасявал да не го вземат за фарз намаз.
Хадис: Айше (р.а.) и Ебу Зер (р.а.) предават: „Пратеникът (с.а.с.) кланяше Таравих намаз с джемаат 23-та, 25-та и 27-мата нощ на месец Рамадан и след това прекрати, страхувайки се да не стане фарз за мюсюлманите, като кланяше по осем рекята”. (Муттефекун алейхи)
По-късно, по времето на Умер (р.а.) мюсюлманите са започнали да кланят по двадесет рекята с единодушно съгласие на всички сахаби.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Придържайте се към моя суннет и суннета на четиримата праведни халифи”. (Ебу Дауд и Тирмизи – достоверен)
Хадис: Предава Абдуллах ибн Умер (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Намазът през нощта се кланя два по два рекята и когато видиш, че наближава сабах намаз – кланяй витир намаз!”. (Муттефекун алейхи)
9. Достойнство на последните десет нощи от месец Рамазан.
а) Нощта ,,Кадр”.
Последните десет нощи от месец Рамазан са най-достойните нощи от цялата година. Това е така, защото в тези нощи е нощта Кадр, която е по-превъзходна от 1000 месеца. Много от редовите мюсюлмани смятат, че тя е 27-та нощ на Рамазан, но ислямските учени са на мнение, че тя е скрита в последните 10 нощи на този месец, или по конкретно в последните 10 нечетни нощи от месец Рамазан.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който прави ибадет в нощта ,,Кадр” с вяра и очакване на награда от Аллах (С.Т.) – на него му се опрощават всички минали (малки) грехове”. (Бухари и Муслим)
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,Търсете нощта ,,Кадр” в последните десет нощи на месец Рамазан!” (Ахмед, Несаи и Хаким)
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,Търсете нощта ,,Кадр” в последните десет нечетни нощи на месец Рамазан!”. (Бухари)
10. Правене на итикяф
Хадис: Предава Айше (р.а.): „Пратеникът (с.а.с.) престояваше в джамията, с цел итикяф, в последните десет денонощия на месец Рамазан, откакто се преместихме в Медина, докато си замина от света”. (Муттефекун алейхи)
- Итикяфът е от суннета на Пратеника (с.а.с.) и се прави с цел, за да се откъсне човекът от ежедневието, и се отдаде на ибадет, като трябва да отговаря на следните условия:
1) Да е в джамия, където се прави петкратен намаз.
2) Да не се занимава с нищо друго, освен с ибадет (обожаване на Аллах (С.Т.), насихат, Коран или зикр.
3) Да не излиза от джамията, освен при силна необходимост – колкото по-малко се излиза, толкова по-добре.
Итикяф може да се прави и извън свещенния месец, ако се възнамери това.



Х. Мекрухове на оруча:
1. Вкусването или дъвченето на нещо, без никаква нужда. Ако жена готви храна за много хора, й е позволено да вкуси от храната, без да поглъща, за да разбере вкуса, или пък майка с малко дете да храни детето си чрез надъвкване на храната.
2. Пипане, докосване, ухажване между съпрузите.
3. Да се мирише парфюм или силна миризма, или парата от ястието, което се готви.

ХІ. Дейности, които развалят оруча:
1. Полово сношение.
2. Умишлено консумиране на храна или питие (пушене). Ако не е умишлено – не разваля.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Този, който говее и яде или пие след забравяне, то да прекрати веднага, когато се сети, и да си довърши оруча, защото Аллах (С.Т.) го е нахранил и напоил”. (Муттефекун алейхи)
Когато се консумира умишлено храна или се пие, или пуши, оручът се проваля и трябва да се наговее.
3. Умишлено достигане до еякулация (излизане на семенна течност от половия орган). Ако това се случи по време на сън – оручът не се разваля.
4. Изтичане на голямо количество кръв или преливане на кръв. Ако изтичането на кръв е в малко количество – не проваля оруча.
5. Слагането на подхранваща инжекция – ако инжекцията се налага да се сложи и не е подхранваща организма – не проваля оруча, но някои учени казват, че независимо каква е, е по-добре да се отговее.
6. Умишлено повръщане – ако човек, без да иска повърне, не се проваля оручът.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който повърне, без да иска – не трябва да го наговява, а който повърне нарочно – да го наговее (ден за ден)”. (Есхабу сунен)
7. Пушене, дъвчене или смъркане на нещо през носа.
8. Идване на хаиз или нифаз при жените.
! – От изброените неща, които провалят оруча, първите две от тях, ако са предизвикани умишлено, се изисква да се говеят шестдесет дена без прекъсване за наказание, и още един ден за наговяване.

ХІІ. Кефарет – откупване за пропуснат оруч.
1. Кефарет от шестдесет дена оруч или нахранване на шестдесет човека – това се прави при провален оруч, заради умишлено полово сношение или ядене и пиене през деня в Рамазан, без уважителна причина.
2. Кефарет чрез нахранване на един беден човек:
- Когато възрастен човек, поради някаква причина, не държи оруч и не може да го отговее, трябва всяка вечер да нахранва по един човек.
- Неизлечимо болен. Ако някой е бил дълго време болен и е мислил, че няма да оздравее, дава този вид откуп. Но след време, ако оздравее, то трябва да наговее този оруч.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) и от Айше (р.а.) предават, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато някой умре и му е останал оруч – за него може да говеят неговите близки.” (Муттефекун алейхи)

ХІІІ. Фитри – това е задължение за всеки един мюсюлманин.
В края на месец Рамазан, главата на всяко мюсюлманско семейство, трябва да раздаде за всеки един член от неговото семейство по една „Фитра”!
Хадис: Предава Абдуллах ибн Умер (р.а.): „Заповяда ни Пратеникът (с.а.с.) да даваме фитра в Рамазан, за всеки човек по една саа от фурми или една саа от жито за всеки мюсюлманин – свободен или роб, мъж или жена, малък или голям, без изключение”. (Бухари и Муслим)
Най-добре е да се даде брашно, защото това е основна и трайна хранителна стока, да бъде минимум два килограма.
Според имам Ебу Ханифе може да се даде фитра в пари на стойността на хранителния продукт.
Фитра могат да получат тези, които получават и зекят.
Най-добре е да се даде фитра преди Байрямския намаз или един-два дена преди това.
ХІV. Двата големи празника на мюсюлманите – Рамазан Байрам и Курбан Байрям.
Според имам Ебу Ханифе е ваджиб да се кланят намазите на тези празници и след това да се празнува.
Суннет е за намаза да се отиде с гусюл абдест, с най-хубавите дрехи, с които разполага човек, да използва парфюм. Добре е да се отиде преди сабах намаз.

•Кланяне на Байрям намаз:
а) Прави се нийет – възнамерение.
б) Взема се ифтитах текбир и се чете ,,Субханеке”.
в) Вземат се три последователни текбира и се чете сура ,,Фатиха” и още едно суре или айет.
г) Отива се на рукю и седжде, след което се кланя и вторият рекят с ,,Фатиха” и суре или айет.
д) Преди да се отиде на рукю се вземат три последователни текбира, а на четвъртия се отива на рукю и се довършва намазът.

е) След намаза имамът прави хутбе.
8. Закуска преди имсак /пукването на зората/

9. Общност
10. Храната, с която се разговява след залеза на слънцето.

11. Престояване в джамията за определен период от време през месец Рамазан с цел ибадет. Това се прави в последните десет нощи от свещенния месец в джамия, където се кланя по пет пъти намаз, и се отнася само за мъжете, а жените могат да правят итикяф вкъщи.

12. Количество храна или сума пари, които се дават от всеки мюсюлманин преди Рамазан Байрам или в края на Рамазан на бедните мюсюлмани. Храната, която се дава, трябва да е от основните трайни храни, а количеството й да е около 2кг.

13. Мярка за обем, която е равна на 2,04 кг.

 (два килограма и четиридесет грама) 

ЗЕКЯТ

 ЗЕКЯТ

 

1.Определение: – даване на определена част от богатството (имуществото) на богатите на определени групи от хора, при определени условия, с цел ибадет.

 

„И да отслужват молитвата, и да дават милостинята зекят...!” (Бейине: 5) ...

Зекятът е заповядан през втората година от Хид­жра и е третата основа на Исляма, а който го отрича, е неверник.

2. Мъдростта от зекята:

2.1. Предпазване на богатството на богатите от из­чез­ване (унищожение) – който даде зекят от бо­гат­ство­то си, го пречиства, защото Аллах (С.Т.) е казал, че 2,5% от богатството на богатите, е за бедните хора.

Например, когато на едно дръвче на есен му изпадат листата, овощаря му подрязва клоните, за да може на пролет да даде повече плод.

2.2. Подпомагане на бедните, като по този начин се засилва връзката между богати и бедни, и се премахва завистта.

Когато богатите си дадат зекята на бедните, те получават тяхната обич, а богатите също обичат бедните, защото чрез тях печелят севаб.

Веднъж един беден човек минал покрай нивата на богат човек и отправил дуа към Аллах (С.Т.): ,,О, Аллах, увеличи богатството на този човек, защото и аз имам дял от него!”

2.3. Чрез зекята се пречиства богатството, а бо­га­тият се предпазва от скъперничество.

Който откаже да даде милостинята зекят, но не я отрича, изпада в огромен грях и има признаци на скъперник.

Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,На онзи, на ко­го­то Аллах (С.Т.) е дарил богатство, а не е изплатил ми­ло­сти­нята зекят, в Деня на възкресението ще му се покаже огромна змия с два зъба, която ще се увие около шията му, ще го захапе за двата края на устата и ще казва: ,,Аз съм твоят имот. Аз съм твоето съкровище.”. (Бухари)

За скъперниците Аллах (С.Т.) казва в сура „Али Имран: 180”:

 

„И да не смятат скъперниците, че благодатта, която Аллах им е дал, е добро за тях! Не, тя е зло за тях. В Деня на възкресението ще им бъде надянато

на врата онова, за което се скъпяха. На Аллах е наследството на небесата и на земята.

Сведущ е Аллах за вашите дела.”

(Али Имран: 180)

 

Хадис: Предава ибн Умер (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Онези, които лишават своите имоти от ми­лостинята зекят, ще бъдат лишени от дъжд. Ако не беше добитъкът – нямаше да има дъжд за тях”. (Ибн Маджа)

3. Условия, на които трябва да отговаря мюсюлманинът, за да му е задължение да дава зекят.

3.1. Да е мюсюлманин.

3.2. Да е свободен човек.

3.3. Да притежава определена имуществена стой­ност (нисаб ) над основните потребности, без които човек не може, като дрехи, жилище, транспорт и др.

3.4. Да е изминала една година от придобиването на имуществото.

3.5. Да не е длъжник.

Когато един човек е дал заем на друг, и тези пари са над границата на нисаба, те са на собственикът им, т.е. на този който ги е дал, и съответно зекятът се дава от него (собственикът), а този който ги ползва, не дава зекят на тези пари, защото те не са негови, въпреки че временно ги ползва.

4. Имущества, заради които трябва да се дава зекят:

4.1. Пари, злато и сребро, диаманти, рубини, и други скъпоценности:

- Нисабът за златото е 86 гр. Ако някой притежава над тази стойност злато, той е задължен да даде зекят, ако го притежава една година. Това се отнася и за пари или други ценности, равняващи се на тази сума.

4.2. Търговски стоки – независимо какви са, но трябва да са придобити от халал. Това, което е харам, не става за зекят. Задължителната милостиня зекят за тях е 2.5% от стойността им.

* Количеството, което се дава за зекят е 2,5 % от имуществото. Това се отнася за т. 4. 1. и т. 4. 2.

4.3. Животни – за животните се дава специален зекят и то от тези, които стават за Курбан – камили, едър рогат добитък, овце и кози.

а) камили – на пет камили за зекят се дава една овца, на десет – две овце, на петнадесет – три овце, на двадесет – четири овце, от двадесет и пет до тридесет – дава се малка камила.

б) Крави и биволи – при тези животни зекятът се дава от същия вид. Нисабът при тях е тридесет животни. Ако са от тридесет до четиридесет – дава се едно теле, навършило една година. От четиридесет до петдесет и девет – се дава теле, навършило две години.

в) овце и кози – нисабът е от четиридесет броя и повече. От четиридесет до сто и двадесет овце се дава една средна овца.

За да се даде зекят от тези видове животни, трябва половината или повечето време да са на паша. Ако са на ясли или обор и разходите са много, тогава не се дава зекят от самите животни, а ако са за продан, се смятат за търговска стока и се дава зекят от пари.

4.4. Трайни зърнени култури – пшеница, боб, ръж, ечемик, фъстъци и др. Зекятът за тях се дава веднага след беритбата, който е 5% ако е напоявал, и 10% ако не е напоявал. Нисабът е 600 кг.

5. Групи от хора, на които трябва да се даде зекят:

 

,,Милостинята зекят е за бедните и за нуждаещите се, и за онези, които я събират, и за приобщаването на сърцата [към Исляма], и за [откуп на] робите,и за длъжниците, и за тези по пътя на Аллах, и за пътника [в неволя] ­ задължение е от Аллах. Аллах е Всезнаещ, Премъдър!” (Тевбе: 60)

 

5.1. Много беден – (фукара) - мюсюлманин, който няма нищо и живее в бедност, изнемогва.

5.2. Мискин – беден човек, който има някакви сред­ства, но едва му стигат за храна.

5.3. Определени хора, които събират зекята (това се прави в мюсюлманските държави).

5.4. За приобщаване към Исляма – зекят, който се дава на хора (не мюсюлмани), които са се насочили към Исляма или са новоприели религията.

5.5. За освобождаване на роби, които са мю­сюл­ма­ни.

5.6. Даване на зекят за изплащане на дълг, т.е. на хора, които са длъжници, но са задлъжнели по причина на болест или друго, а не за нещо, което е харам (например: при хазарт).

5.7. Даване на зекят за Джихад – при война, в име­то на Аллах (С.Т.), за подпомагане на войската. Може да се даде и на хора, които призовават към Исляма.

5.8. Пътник, който е изпаднал в нужда и няма с какво да се прибере в родното място. На такъв човек може да му се даде, колкото да се прибере до вкъщи.

* Когато зекятът е в малко количество, може да се даде и на един човек, а ако е в голямо количество, да се разпредели.

6. Плодове от милостинята зекят.

Даването на зекят пречиства душата и освобождава човека от скъперничеството и алчността, пречиства имо­та, увеличава вярата на раба, става причина за спе­чел­ва­не на задоволството на Аллах (С.Т.).

 

* Най-добре е зекятът да се даде на роднини и съседи, ако има нуждаещи се от тях, но да не са от хората, които сме длъжни да издържаме, като майка, баща или хора от едно семейство да си дават едни на други зекята. Също така, докато в населеното място има нуждаещи се, не е редно да се изнася зекятът извън него.

14. Награди за отвъдния живот.

 

15. Количество от имущество притежателят, на което се счита за богат.

Молитвата Терауих

Молитвата Терауих
Едно от богослуженията /ибадетите/ присъщи за месец Рамадан е отслужване на молитвата Терауих, както от мъжете, така и от жените.
Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) поощрявал, но не заповядвал извършването на богослужения през нощите на месец Рамадан.
Айша (радиаллаху анха) разказва:
"Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) отслужи в месец Рамадан една нощна... молитва. Доста от сподвижниците също се присъединиха към него. Втората вечер отново отслужи същата молитва, но този път към него се присъедини още повече джемаат. Третата вечер Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) не отиде в джамията. Насъбралият се джемаат го чакаха, но той отиде в джамията чак на сутринта. Той каза: "Знам, че ме чакахте събрани в джамията. Единственото нещо, което ме възпря да дойда, бе опасението ми да не я възприемете /Терауих/ за задължителна /фарз/."

Молитвата Терауих е Суннет-и Мюеккед /силен суннет/. Към нея ни насочва Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем), като лично ни е показал как да я отслужваме. След него Хулефа-и Рашидин също са продължили да я отслужват. Омер (радиаллаху анх) е препоръчал тя да се отслужва групово /с джемаат/, намирайки това за по-удобно.
Терауих се отслужва вечер между иша /ятсъ намаз/ и уитр, а броят на рекятите е двадесет.
Тук трябва да се спомене, че при отслужването на Терауих, четенето на Коран /караат/ не трябва да бъде нито много бавно, нито пък много бързо, а нормално.Тедили еркян (основите на намаза) също трябва да се спазва и да не се забравя, че това е молитва (намаз)!
Тя може да се изпълни като се дава селям на втория, четвъртия, осмия или десетият рекят. Въпреки това най-добродетелното е да се два селям на втория рекят, а най-практичното е на четвъртия рекят.
Суннет-и Кифайе е молитвата Терауих да се отслужва групово /с джемаат/, тоест във всяко населено място тя трябва да се изпълнява групово поне от един джемаат /в джамия/. Но ако всички отслужват молитвата в къщите си, то сунната бива изоставена. Така, че ако един джемаат отслужва молитвата в джамията, а някои от хората я отслужват вкъщи, това е разрешено и не се счита, че е изоставена сунната. Но онези, които отслужват молитвата вкъщи, губят от добродетелта и благодеянията /севаба/ при отслужването й с джемаат.

И Аллах знае най-добре!

И Т И К А Ф НЕГОВОТО ПРЕДПИСАНИЕ...

И Т И К А Ф



 

1. И’тикаф (оставане и уединяване в джамията) е Сунна през месец Рамадан, както и в другите дни на годината. Основание за това е казаното от Всевишният Аллах: “…когато пребивавате за И’тикаф в джамиите.”/2:187/ Съществуват също така и много достоверни хадиси за това, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, се е уединявал за И’тикаф в джамията, както и съобщения на предшествениците селеф за това, които са споменати в “ал-Мусаннаф” на Ибн Аби Шейба и Абдуразак.
Достоверно се съобщава, че Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е извършвал И’тикаф през последните десет дни на месец Шаввал и, че Омар радияллаху анху, е казал на Пророка салляллаху алейхи ве селлем: “В дните на невежество джахилия аз се заклех (дадох обет на Аллах), че ще извърша И’тикаф една нощ в ал-Месджид ал-Харам (следва ли да го сторя)?” Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, отговорил: “Изпълни своята клетва (обет)!” И той извършил И’тикаф в течение на една нощ.”/Този хадис е сведен от ал-Бухари, Муслим и Ибн Хузейма. Допълнението е от ал-Бухари така, както е предадено в сборника му “Мухтасар” (995), и също така е представено в “Сахих Абу Дауд” (2136-2137)./

2. Извършването на И’тикаф през месец Рамадан е установено в хадис от Абу Хурейра: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, извършваше И’тикаф през последните десет дни на месец Рамадан. Но в годината, когато той напусна този свят, извърши И’тикаф в течение на двадесет дни.”/Този хадис е сведен от ал-Бухари и Ибн Хузейма в техните сборници "Сахих”, и това е приведено в по-рано споменатия източник (2126-2130)./

3. Най-доброто време за И’тикаф е последната част на месец Рамадан, защото Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е извършвал И’тикаф в течение на последните десет дни на месец Рамадан, докато Всемогъщия и Велик Аллах не му взел душата (до неговата смърт)./Този хадис е сведен от ал-Бухари, Муслим и Ибн Хузейма (2223) и е приведен в “Ал-Ирва” (966) и “Сахих Абу Дауд” (2125)./



УСЛОВИЯ НА ИТИКАФА

1. И’тикаф може да се извършва само в джамиите, защото Всевишният Аллах е казал: “…и не ги обладавайте (жените), когато пребивавате за итикаф в джамиите!/2:187/ /Имам ал-Бухари е използвал айета в качеството на доказателство за това, което споменахме по-горе. Ал-Хафиз Ибн Хаджр е казал: “Доказателство, съдържащо се в този хадис се явява това, че ако можеше да се извършва И’тикаф на някое друго място, освен джамията, то забраната за встъпване в интимна връзка не би била указана в частност, защото съгласно единодушното мнение на учените по време на И’тикаф е забранена интимната връзка. По този начин, използването на словото “джамии” означава, че И’тикаф може да се извършва само в джамии./

Айша радияллаху анха, е казала: “ Сунна е за онзи, който извършва И’тикаф да не излиза от джамията, ако това не е по нужда. Той не трябва да посещава болен, не трябва да се докосва до жена си, или да има полова близост. И’тикаф може да се извършва само в джамия, където се извършва джемаат (намаз). И е сунна за онзи, който извършва И’тикаф да говее в деня, когато извършва И’тикаф.”/Този хадис е сведен от ал-Бейхаки с достоверен иснад и Абу Дауд с надежден иснад. Следващото след това съобщение е от Айша също така сведено от Абу Дауд, и то е приведено в “Сахих Абу Дауд” (2135) и “Ал-Ирва” (966)./

2. В джамията също така трябва да се извършват петъчните джума намази, за да не се налага на онзи, който извършва И’тикаф да напуска джамията за петъчния джума намаз. Тъй като това е задължително условие, основаващо се на казаното от Айша в едно от съобщенията на предходния хадис: “…и И’тикаф може да се извършва само в джамия, където се извършва джемаат намаз (и петъчен намаз).”/ Ал-Бейхаки е свел от Ибн Аббас радияллаху анху, че той е казал: “Наистина най-ненавистно нещо пред Аллах се явяват нововъведенията бид’а. И едно от тези нововъведения е извършването на И’тикаф в месчити, които са разположени в домовете.”/

Нещо повече след това аз открих достоверен хадис, ясно определящ “джамиите”, споменати в айета, които са следните: ал-Месджид ал-Харам, ал-Месджид ан-Небеви и ал-Месджид ал-Акса. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “И’тикаф се извършва само в трите джамии.”/Този хадис е сведен от ат-Тахави, ал-Исмаили и ал-Бейхаки от Хузейфа Ибн ал-Яман радияллаху анху, с достоверен иснад. Този хадис е приведен в “ас-Сахиха” (№ 2786) наред със съобщения на сподвижниците, които са съгласни с този хадис и всички те са достоверни./

Според това, което открих, измежду предшествениците селеф, които се придържат към същото мнение са били Хузейфа Ибн ал-Яман, Саид Ибн ал-Мусейиб и ‘Ата. Обаче той (‘Ата) не е споменал джамията ал-Акса. Останалите са се придържали към мнението, че става дума за всяка джамия без ограничение (в която се извършва петъчен джума намаз). Но въпреки това някои не са съгласни, казвайки, че И’тикаф може да се извършва дори в месчити, които са разположени в домовете. И няма съмнение, че най-добре е да се придържаме към хадиса по този повод. И Аллах Преславен и Всевишен е Той, знае най-добре!

3. Сунна е за този който извършва И’тикаф да говее, както е казано от Айша радияллаху анха./ Този хадис е сведен от ал-Бейхаки с достоверен иснад и Абу Дауд с надежден иснад. Имам Ибн ал-Кайим в “Заад ал-Маад” е казал: “Няма съобщение за това, че Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е извършвал И’тикаф, без да говее. Напротив, Айша радияллаху анха, е казала: “Няма И’тикаф без говеене”. Нешо повече, Всевишният Аллах не е споменал И’тикаф без говеене. И Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, не е извършвал И’тикаф без да говее. По този начин, правилното мнение се съдържа в доказателството, към което се придържат болшинството учени и то е, че говеенето е условие за И’тикаф. И това мнение е предпочитал Шейх ал-Ислям Абу ал-Аббас Ибн Теймийа”. Той също така е добавил към това, че в религията не е установено, че който отиде в джамията за намаз или нещо друго, е имал намерение за И’тикаф за периода от време прекарано там. Това също е било указано от Шейх ал-Ислям Абу ал-Аббас Ибн Теймийа в неговата книга “ал-Ихтиярат”.



КАКВО Е РАЗРЕШЕНО НА ОНЗИ, КОЙТО ИЗВЪРШВА ИТИКАФ?

1. Разрешено му е да напуска джамията по нужда. Също така е позволено да си подава главата навън, за да я измие или да си среше косата. Айша радияллаху анха, е казала: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, си подаде главата в мое присъствие, когато извършваше И’тикаф в джамията, а аз бях в своите покои. Аз му решех косите [и в друг вариант на това съобщение: аз му миех главата, дори независимо от това, че между мен и него имаше преграда и бях в период на менструален цикъл], и той салляллаху алейхи ве селлем, не влизаше в къщи, ако това не бе по нужда, когато извършваше И’тикаф”./Този хадис е сведен от ал-Бухари, Муслим, Ибн Аби Шейба и Ахмед, и първото допълнение принадлежи на последните двама (Ибн Аби Шейба и Ахмед). Този хадис е сведен в “Сахих Абу Дауд” (2131-2132)./

2. Позволено е на онзи, който извършва И’тикаф, както и на другите които са в джамията да вземат абдест там. Това се основава на думите от човек, прислужващ Пророка салляллаху алейхи ве селлем, който е казал: “Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е вземал абдест в джамията.”/Този хадис е сведен от ал-Бейхаки с добър иснад и Ахмед (5/364) в съкратена форма с достоверен иснад./

3. В задната част на джамията може да се сложи малка палатка, където да се извърши И’тикаф. Айша радияллаху анха, е поставяла хиба (палатка) за Пророка салляллаху алейхи ве селлем, когато той е извършвал И’тикаф, и това е било по заповед на Пророка салляллаху алейхи ве селлем. А веднъж той е извършил И’тикаф в малка палатка при входа на която е имало рогозка за навес./ Тази част от хадиса е съобщена от Абу Саид ал-Худри. Този хадис е сведен от Муслим и Ибн Хузейма в сборниците им “Сахих”. Той е приведен в “Сахих Абу Дауд” (1251).

РАЗРЕШЕНИЕ НА ЖЕНИТЕ ДА ИЗВЪРШВАТ ИТИКАФ И ДА ПОСЕЩАВАТ СВОИТЕ МЪЖЕ (КОИТО ИЗВЪРШВАТ ИТИКАФ) В ДЖАМИИТЕ

4. На жената се позволява да посети своя мъж, когато той извършва И’тикаф. Той може да я изпрати до вратата на джамията. Това се основава на казаното от Сафия радияллаху анха,: “Пророк салляллаху алейхи ве селлем, е извършваше И’тикаф (в джамията през последните десет дни на месец Рамадан) и в една от нощите аз отидох да го навестя (когато жените му бяха с него). Аз поговорих с него (един час), след това станах, за да си тръгвам, (и той каза: “Не бързай, аз ще дойда с теб.”) И стана, за да ме изпрати.” Тя е живяла в дома на Усама Ибн Зейд. (След това отишли до вратата на джамията, която била една до друга с вратата на Умм Селяма.) В това време двама души от ансарите преминавали покрай тях, и като видели Пророка салляллаху алейхи ве селлем, побързали да се махнат. Пророк салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Почакайте! Това е моята жена Сафия Бинт Хайя”. Двамата възкликнали: “СубханАллах! О, Пратенико на Аллах!” Той казал: “Наистина, шейтан се движи вътре в човека, както се движи кръвта. И аз се уплаших да не би да внесе някакво зло в сърцата ви.” [Или е казал: “нещо в сърцата ви”] /Този хадис е сведен от ал-Бухари, Муслим и Абу Дауд. Той (Абу Дауд) е свел последната част на хадиса. Аз съм представил хадиса в “Сахих Сунан Абу Дауд” (2133 и 2134).
На жената дори е позволено да извършва И’тикаф в джамията заедно със своя съпруг или пък самостоятелно. Това се основава на казаното от Айша радияллаху анха: “Една от жените на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е извършвала И’тикаф заедно с него, когато е била в периода на истихада (период между менструалните кръвотечения) [в друг вариант се казва, че това е била Умм Селяма] и тя е видяла червени (следи от кръв) или жълти (следи оставени от нея). И понякога поставяхме поднос под нея, когато извършваше молитвата намаз.” /Този хадис е сведен от ал-Бухари и е приведен в “Сахих Сунан Абу Дауд” (2138). Другото съобщение принадлежи на Саид Ибн Мансур, както е указано в “ал-Фатх ал-Бари” (4/281). Обаче ад-Дарими (1/22) е казал, че това е била Зейнеб, и Аллах знае най-добре./
Тя също така е казала: “Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е извършвал И’тикаф през последните десет дни на месец Рамадан, докато Аллах не го прибрал. След това жените му извършвали И’тикаф подир него.”/ Този хадис е сведен от ал-Бухари, Муслим и други./

В това се съдържа доказателство, че на жените също е позволено да извършват И’тикаф. Няма съмнение, че това е възможно само, при условие че има съгласие за това от нейните близки махрам. А така също, при условие че на мястото няма фитна и смесване с мъже, основавайки се на много доказателства по този повод и принципите на Ислямския фикх: “Предотвратяването на лошото взема връх над извършването на доброто.”

5. Встъпването в интимна връзка нарушава И’тикаф, според словата на Всевишния Аллах: “…и не ги обладавайте (жените), когато пребивавате за итикаф в джамиите!/2:187/ Ибн Аббас радияллаху анху, е казал: “Ако този, който извършва И’тикаф встъпи в интимна връзка, то той нарушава своя И’тикаф и е длъжен да го започне наново.”/ Този хадис е сведен от Ибн Аби Шейба (3/92) и Абдуразак (4/363) с достоверен иснад. Думите: “ е длъжен да го започне наново”, означават, че този човек е длъжен отново да извърши И’тикаф. Човекът не е длъжен да заплати (кефарет) (във връзка с нарушаването на И’тикаф) тъй, като Пророка салляллаху алейхи ве селлем, и неговите сподвижници нищо не са споменали за това./Откъс от книгата “Нощният намаз през месец Рамадан” стр.11-13, автор Мухаммед ал-Албани/



В книгата “Фикх ас-Сунна” на Саид Сабик за Итикаф се казва следното:
“От Абу Саид се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Който от вас желае да спазва итикаф според моя пример, нека да го изпълни в последните десет [нощи на месец Рамадан]”.

Първата от последните десет нощи на месец Рамадан е двадесет и първата или двадесетата нощ. Също така се съобщава, че когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е възнамерява да спазва итикаф, той преди това е извършвал сутрешния сабах намаз и след това е влизал в мястото за спазване на итикаф. Тук се има предвид, че той салляллаху алейхи ве селлем, е влизал в джамията и се е отправял към това място вътре в нея, което той салляллаху алейхи ве селлем, специално е подготвял за итикаф.
Според мезхеба на имам Абу Ханифа и имам аш-Шафий за пълноценното завършване на итикаф в последните десет денонощия от месец Рамадан, спазващия го е длъжен да напусне джамията след като от последния ден на този месец залезе слънцето. А според мезхеба на имам Малик и имам Ахмед Ибн Ханбел, ако спазващия итикаф излезе от джамията след като залезе слънцето, то неговия итикаф ще бъде зачетен като пълноценен, но според тяхното мнение е желателно спазващия итикаф да остане в джамията докато не започне байрамския намаз.

Желателни и порицаеми действия при спазването на итикаф

За муатакифа (спазващия итикаф) е желателно да изпълнява много допълнителни поклонения, да извършва много намаз, четене на Свещения Коран, да произнася словата: “субханАллах!”, “аль-хамду ли-Ллях!”, “ля иляха илля Аллах!”, “Аллаху акбер!”, “естагфиру-Аллах!”, — да отправя селеват към Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, да отправя много дуа към Всевишният Аллах , да се занимава с други дела, които го приближават към Всевишният Аллах.
Желателно е също така да се провеждат ислямски уроци, да се изучават книги по тълкуването (тефсир) на Свещения Коран и хадиси, да се чете за живота на пророците и праведниците, а така също да се четат други религиозни книги и книги по фикх.
Нежелателно е да се занимава с такива разговори и постъпки, които не го интересуват пряко.
Нежелателно е да се въздържа от разговори, ако смята, че благодарение на това въздържание той ще се приближи към Всевишният Аллах .

Това, което се разрешава на муатакифа

На муатакифа е разрешено следното:

1) Да излезе от джамията, за да изпрати своята жена.

2) Да си сресва косата, да си бръсне главата, да си реже ноктите, да се приведе в спретнат вид, да почисти тялото си от мръсотия, да си облече най-хубавата дреха и да се напръска с благовония.

3) Да излиза при крайна необходимост или нужда.

4) Да приема храна и напитки, да спи в джамията, като при това спазва чистота и ред, може да сключва договори и съглашения, като например, брачен договор, или договор за покупко-продажба и т.н.

Това, което нарушава итикаф

Итикаф се нарушава от следните обстоятелства:

1) Умишлено излизане от джамията без крайна необходимост дори за кратко време. Това действие нарушава пребиваването в джамията, което е стълб на итикафа.

2) Вероотстъпничество.
Това действие нарушава итикафа, защото като цяло то изобщо нарушава поклонението.

3, 4 и 5) Загуба на разсъдък, поради полудяване или опиянение, както и поради настъпването на менструален цикъл (хаид) или след родовото кръвотечение (нифас).

6) Полов акт.”
/Откъс от книгата “Фикх ас-Сунна”/


И Т И К А Ф
От д-р Салих Ибн Ганим ас-Садлян

“Понятие за Итикаф в езика и Шерията:
Речниковото значение на думата Итикаф означава пребиваване, уединение.
Значение на думата Итикаф в Шерията – това е пребиваване и уединение в джамията за поклонение към Всевишният Аллах с определено намерение и определени условия.

Смисълът за установяването на Итикафа
1. Итикаф освобождава сърцето на правоверния от всичко земно и го запълва с поклонение, споменаване и възхвала към Всевишният Аллах.
2. Итикаф – това е предаване на своята душа на Повелителя на световете-Всемогъщ е Той и Велик! Мюсюлманинът по време на итикаф отнася всички свои дела към Аллах, и търси от Него милост и милосърдие.

Разновидности на Итикафа

Итикафът се дели на два вида:
1. Задължителен. Това е обет даден на Всевишният Аллах. Този итикаф трябва да бъде изпълнен, ако човек е казал: Ако постигна успех в някаква работа или дело, ще извърша итикаф и ще прекарам три дни в джамията, и други подобни думи.
2. Предпочитан. Съгласно Благородната Сунна итикаф се провежда и спазва в последните 10 дни на месец Рамадан.

Основите (еркан) на Итикафа

1. Човек, който да изпълнява итикаф, защото итикаф е действие, за което е необходимо действащо лице.
2. Пребиваване в джамията.
3. Място за итикафа. Това е мястото, където пребивава мюсюлманина изпълняващ итикаф.

Някои необходими условия, за да е действителен итикафа

1. Човекът, извършващ итикаф трябва да е мюсюлманин.
2. Той трябва да е в нормално съзнание. Загубилия разсъдък и непълноетния не бива да извършват итикаф.
3. Мъжете трябва да пребивават за итикаф в джамията, в която се изпълняват джемаат намази.
4. Човекът трябва да е чист от осквернение (джанаба) менструално кръвотечение (хаид) и след родовото кръвотечение (нифас) .

Следните действия правят итикафа недействителен:

1. Полов акт.
2. Извършването на действия, предизвикващи страст, които водят до полов акт.
3. Загуба на разсъдък в резултат на опиянение или по друга причина.
4. Вероотстъпничество.
5. Излизане от джамията без уважителна причина.

Обстоятелства, позволяващи на извършващия итикаф да излезе от джамията

Тези обстоятелства биват три вида:
1. Обстоятелства, произтичащи от спазването на Шерията.
Излизане от джамията за извършването на петъчния джума намаз или празничните байрамски намаза, ако тези намази не се извършват в джамията, в която пребивава човека, извършващ итикаф.
2. Естествени обстоятелства.
Излизане от джамията за извършване на естествените нужди, като излизане за очистване от осквернения, ако човека е имал полюция, и това се разрешава само в случай, че в джамията няма условия за извършване на гусл. При такива случаи, човек трябва да изпълни това, заради което е излязъл от джамията, и веднага да се върне обратно в джамията.
3. Крайни обстоятелства.
Това е когато човека има страх, че ще загуби имущество или боязън от това, че на неговото имущество ще бъде нанесена вреда. А така също страх за собствената безопасност, ако продължи своя итикаф.”

/Край на цитата от д-р Салих Ибн Ганим ас-Садлян/
И Всевишният Аллах знае най-добре!


В предишното издание на тази книга тук бе представен хадис в полза на това, че “Ако някой извърши итикаф един ден…”, но след това аз премахнах този хадис, след като узнах, че този хадис е слаб. Това се случи след като приведох и анализирах иснада на този хадис в “Силсиля ал-Ахадис ад-Даифа” (5247). В резултат на това аз открих незабелязан по-рано дефект на този хадис, който не ми беше известен, както и преди мен на ал-Хайсами!

Това е част на хадис от Айша, който са свели ал-Бухари, Муслим и Ибн Хузейма в своите сборници “Сахих”. Аз съм представил този хадис в “Сахих Сунан Абу Дауд” (2127).

Хиба – това е от видовете дом при арабите, които се правят от мъх и вълна, но не от косми на животните, и се поставя на две или три опори. Виж “Aн-Нихая”.

Това са свели ал-Бухари и Муслим от хадиса на Айша. Това нейно действие е свел ал-Бухари, а заповедта за извършването на това действие е сведено от Муслим.

Судда в палатката е подобно на завесата, която се поставя на вратата за защита от дъжд. Тук се има предвид, че парчето рогозка са поставяли, за да не се вижда, какво има вътре. Това е потвърдил ас-Синди. Но за предпочитане е да се казва: че се поставя и онзи, който извършва И’тикаф не бива да се отвлича от преминаващите с намерението да се постигнат целите, които излизат извън рамките на И’тикаф. Имам Ибн ал-Кайим е казал: “Това противоречи на онова, което правят невежите, т.е. в местата, където те извършват И’тикаф, те сядат с приятели, приемат гости, обсъждат с тях хадиси. Това е един вид И’тикаф, а И’тикаф на Пророка Мухаммед алейхи саляту ве селям, е друг вид. И Аллах е Даряващият успеха!”

,,На онзи, на когото Аллах (С.Т.) е дарил богатство, а не е изплатил милостинята зекят

Казва Пратеникът (с.а.с.):

 ,,На онзи, на когото Аллах (С.Т.) е дарил богатство, а не е изплатил милостинята зекят, в Деня на възкресението ще му се покаже огромна змия с два зъба, която ще се увие около шията му, ще го захапе за двата края на устата и ще казва:

,,Аз съм твоят имот. Аз съм твоето съкровище.”

(Бухари)

Молитвата през нощта (Тахаджуд), както я срещаме в Сунната

Худайфа, Аллах да е доволен от него, предава: "Пророкът, Аллах...
да го благосолови и с мир да го дари, имал навика да си чисти
зъбите с мисвак, когато е имал намерението да прави една
доброволна молитва през нощта (=Тахаджуд)"
Аиша, Аллах да е доволен от нея, предава: "Пратеника на Аллах,
Аллах да го благослови и с мир да го дари, правеше обичайно 11
раката. Това беше неговата молитва (през нощта): Поклонът му
продължаваше толкова дълго, че някой от вас би могъл през
това време да рецитира 50 аята от Корана, преди той да е
повдигнал главата си. Той правеше 2 раката преди сутрешната
молитва (фаджр); после лягаше на дясната си страна, докато
чуеше азана."
Аиша, Аллах да е доволен от нея, предава: "Пророкът, Аллах да
го благослови и с мир да го дари, правеше обичайно 13 раката
през нощта, към които принадлежаха тези на витр и двата
раката преди сутрешната молитва."
Абдулла Ибн Aрм Ибн Ал Ас, Аллах да е доволен от двамата,
предава: "Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир
да го дари, ми каза: "Молитвата, която Аллах обича най-много е
молитвата на Дауд (Давид), (Аллах да го благослови); постенето,
което Аллах най-много обича е постенето на Дауд, (Аллах да го
благослови); защото той спеше половината нощ, молеше се 1/3
от ноща и спеше 1/6 от нея. Той постеше един ден и обикновено
ядеше на другия."
Абдулла Ибх Aрм, Аллах да е доволен от двамата, предава:
"Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, ми каза:
«Казаха ми, че се молиш цялата нощ и че през деня постиш»
Казах му: «Да, така правя.» Пророкът каза: «Ако така постъпваш
клепачите ти ще натежат и волята ти ще се пречупи. Ти сам
имаш право (на живот) и семейството ти също има право (на
теб). Затова трябва да постиш и да ядеш, да се молиш и да
спиш.»"
Абдулла, Аллах да е доволен от него, предава: "В присъствието
на пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) беше
споменат един мъж, който спал до сутринта и не ставал за
Избрани от Сахих Ал-Бухари, Ислямска библиотека, Кьолн

молитвата, тогава пророкът каза: «Сатаната е уринирал в ухото
му»."
Убада Ибн Ас-Самит предава, че пратеникът на Аллах, Аллах да
го благосолви и с мир да го дари, казал: "Който страда от
безсъние през нощта и казва «ла-иллаха илла-ллаху уахдаху ла
шарика ла; уа субханалла, уа ла илаха илла лла, уа ллаху
акбар, уа ла хаула уа ла кууата илла билла»
и след това каже:
«Аллахумма гфирли»

  , или ако каже някоя дуа, той ще бъде
чут. Ако се измие след това за молитва, молитвата му ще бъде
приета."
Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, предава: "Пратеникът
на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казваше:
"Нашият Господар, Благословеният и Всевишният се отправя
милосърдно във всяка нощ към небето на този свят, когато
остава последната 1/3 от ноща и казва: «Кой ме вика, за да го
чуя? Кой ме моли, за да му дам? Кой Ме моли за прошка , за да
му простя?»"
Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, предава: "Пратеникът
на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казваше:
«Когато някой от вас спи, сатаната връзва три възела около
шията му, при което завръзва всеки възел с думите: ‚Предстой ти
една дълга нощ, потопи се в съня’. Ако той обаче стане и
спомене Аллах, тогава се отвързва единия възел; ако се измие
за молитвата, се отвързва още един възел; а когато се моли, се
отвързва още един възел. На сутринта се чувства изпълнен със
сила и щастлив, а иначе се чувства зле и мързелив.»
Анас Ибн Малик, Аллах да е доволен от него, предава:
"Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, влезна (в
къщата) и видя опънато между два стълба въже. Той попита:
«Какво е това въже?» Казаха му: «Това е въжето на Зейнаб,
което използва за опора (по време на молитвата), когато
почувства че силата й отслабва.» Пророкът, Аллах да го
благослови и с мир да го дари казал: «Това никак не е хубаво.
Всеки от вас трябва да се моли по силите си и като се почувства
слаб трябва да седне.»"
Няма друг Бог освен Аллах, Единствения, които няма съдружник. Негово е царството и нему
принадлежи възхвалата, и Той има могъщество над всички неща. Хвала на Аллах и да е
възхвален Аллах, и няма друг Бог освен Аллах, и Аллах е по-Голям, и няма ни могъщество ни
сила освен при Аллах.

О Аллах, Боже мой, прости ми (греховете).


Ибн Абас, Аллах да е доволен от тях, предава: "Молитвата на
пророка, Аллах да го благослови и в мир да го дари, се състоеше
обикновено от 13 раката." Той имаше предвид молитвата през
нощта.
Ибн Абас, Аллах да е доволен от тях, предава: "Пророкът, Аллах
да го благослови и с мир да го дари, имаше навика, когато
искаше да се моли през ноща, да казва: «О Аллах, за теб е
възхвалата. Ти си Пазителят на небето и на земята и на всичко,
което е в тях. Ти си достоен за възхвала и Твое е царството на
небето и на земята и на онова, което е в тях. Ти си достоен за
възхвала и Ти си светлината на небето и на земята. За теб е
възхвалата, ти си Царят на небето и на земята и ти заслужаваш
възхвалата. Ти си истината и Твоето предвестие е истината,
срещата с Теб е истина. Твоите думи са истина, раят е истина и
адът е истина, и пророците са истина, и Мухаммед, Аллах да го
благослови и с мир да го дари, е истина. Часът е истина. О
Аллах, на Теб съм отдаден (асямту) и в Теб вярвам, доверявам се
на Теб и при Теб се връщам с покаяние, споря чрез Твоята
убедителност, и се доверявам на Твоето отсъждане; и така
прости ми това, което (лоши дела) съм извършил някога и което
ще извърша, и което правя скришом или наяве. Ти определяш
първото и ти определяш последното и няма друг Бог освен Теб.»"
Абдулкарим Абу Умаяя предава, че пророкът е добавил: «...и
няма могъщество и сила освен чрез Аллах.»
Масрук предава: "Осведомих се при Аиша (Аллах да е доволен от
нея) за "молитвата през нощта" на пратеника на Аллах (Аллах да
го благослови и с мир да го дари) и тя отговори: «(Той правеше
различно) седем, девет и единадесет (раката) без двата раката
нафил преди сутрешната молитва.»"
Масрук предава: "Попитах Аиша (Аллах да е доволен от нея):
«Кое дело пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари)
обичаше най-много?» Тя отговори: «Продължителното». Аз
попитах пак: «Кога ставаше, за да направи "молитвата през
нощта"?» Тя каза: «Той ставаше, щом чуеше петелът да
кукурига."
Салим предава от баща си (Аллах да е доволен от него), че той
казвал: "Докато пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го
дари) беше жив, беше прието, когато някой е сънувал нещо да
го разказва на пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с
мир да го дари). Искаше ми се и аз да сънувам нещо, за което да
мога да разкажа на пратеника на Аллах (Аллах да го благослови

и с мир да го дари). По онова време бях млад мъж и по времето
на пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го
дари) спях в джамията. Тогава сънувах сякаш ме взимат два
ангела и ме водят към огъня на ада, които беше навит като
кладенец и имаше две рога; там (в огъня) видях хора, които
познавах. Тогава започнах да казвам следното: «Взимам закрила
при Аллах от огъня на ада». После ни срещна един друг ангел,
който ме попита: «Защо се страхуваш?» Разказах този сън на
Хафса, а тя го разказа на пратеника на Аллах (Аллах да го
благослови и с мир да го дари) и той каза: «Мъжът е слуга на
Аллах; липсва му само да се моли през нощта.» От тогава
нататък мъжът спеше съвсем малко през ноща.
Джундуб предава: "Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да
го дари) се разболя и през това време не правеше "молитвата
през нощта" в продължение на една или две нощи." и с мир да го дари).
По онова време бях млад мъж и по времето
на пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го
дари) спях в джамията. Тогава сънувах сякаш ме взимат два
ангела и ме водят към огъня на ада, които беше навит като
кладенец и имаше две рога; там (в огъня) видях хора, които
познавах. Тогава започнах да казвам следното: «Взимам закрила
при Аллах от огъня на ада». После ни срещна един друг ангел,
който ме попита: «Защо се страхуваш?» Разказах този сън на
Хафса, а тя го разказа на пратеника на Аллах (Аллах да го
благослови и с мир да го дари) и той каза: «Мъжът е слуга на
Аллах; липсва му само да се моли през нощта.» От тогава
нататък мъжът спеше съвсем малко през ноща.
Джундуб предава: "Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да
го дари) се разболя и през това време не правеше "молитвата
през нощта" в продължение на една или две нощи."


Ибн Абас, Аллах да е доволен от тях, предава: "Молитвата на
пророка, Аллах да го благослови и в мир да го дари, се състоеше
обикновено от 13 раката." Той имаше предвид молитвата през
нощта.
Ибн Абас, Аллах да е доволен от тях, предава: "Пророкът, Аллах
да го благослови и с мир да го дари, имаше навика, когато
искаше да се моли през ноща, да казва: «О Аллах, за теб е
възхвалата. Ти си Пазителят на небето и на земята и на всичко,
което е в тях. Ти си достоен за възхвала и Твое е царството на
небето и на земята и на онова, което е в тях. Ти си достоен за
възхвала и Ти си светлината на небето и на земята. За теб е
възхвалата, ти си Царят на небето и на земята и ти заслужаваш
възхвалата. Ти си истината и Твоето предвестие е истината,
срещата с Теб е истина. Твоите думи са истина, раят е истина и
адът е истина, и пророците са истина, и Мухаммед, Аллах да го
благослови и с мир да го дари, е истина. Часът е истина. О
Аллах, на Теб съм отдаден (асямту) и в Теб вярвам, доверявам се
на Теб и при Теб се връщам с покаяние, споря чрез Твоята
убедителност, и се доверявам на Твоето отсъждане; и така
прости ми това, което (лоши дела) съм извършил някога и което
ще извърша, и което правя скришом или наяве. Ти определяш
първото и ти определяш последното и няма друг Бог освен Теб.»"
Абдулкарим Абу Умаяя предава, че пророкът е добавил: «...и
няма могъщество и сила освен чрез Аллах.»
Масрук предава: "Осведомих се при Аиша (Аллах да е доволен от
нея) за "молитвата през нощта" на пратеника на Аллах (Аллах да
го благослови и с мир да го дари) и тя отговори: «(Той правеше
различно) седем, девет и единадесет (раката) без двата раката
нафил преди сутрешната молитва.»"
Масрук предава: "Попитах Аиша (Аллах да е доволен от нея):
«Кое дело пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари)
обичаше най-много?» Тя отговори: «Продължителното». Аз
попитах пак: «Кога ставаше, за да направи "молитвата през
нощта"?» Тя каза: «Той ставаше, щом чуеше петелът да
кукурига."
Салим предава от баща си (Аллах да е доволен от него), че той
казвал: "Докато пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го
дари) беше жив, беше прието, когато някой е сънувал нещо да
го разказва на пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с
мир да го дари). Искаше ми се и аз да сънувам нещо, за което да
мога да разкажа на пратеника на Аллах (Аллах да го благослови
молитвата, тогава пророкът каза: «Сатаната е уринирал в ухото
му»."
Убада Ибн Ас-Самит предава, че пратеникът на Аллах, Аллах да
го благосолви и с мир да го дари, казал: "Който страда от
безсъние през нощта и казва «ла-иллаха илла-ллаху уахдаху ла
шарика ла; уа субханалла, уа ла илаха илла лла, уа ллаху
акбар, уа ла хаула уа ла кууата илла билла»
и след това каже:
«Аллахумма гфирли»
103
102
, или ако каже някоя дуа, той ще бъде
чут. Ако се измие след това за молитва, молитвата му ще бъде
приета."
Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, предава: "Пратеникът
на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казваше:
"Нашият Господар, Благословеният и Всевишният се отправя
милосърдно във всяка нощ към небето на този свят, когато
остава последната 1/3 от ноща и казва: «Кой ме вика, за да го
чуя? Кой ме моли, за да му дам? Кой Ме моли за прошка , за да
му простя?»"
Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, предава: "Пратеникът
на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казваше:
«Когато някой от вас спи, сатаната връзва три възела около
шията му, при което завръзва всеки възел с думите: ‚Предстой ти
една дълга нощ, потопи се в съня’. Ако той обаче стане и
спомене Аллах, тогава се отвързва единия възел; ако се измие
за молитвата, се отвързва още един възел; а когато се моли, се
отвързва още един възел. На сутринта се чувства изпълнен със
сила и щастлив, а иначе се чувства зле и мързелив.»
Анас Ибн Малик, Аллах да е доволен от него, предава:
"Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, влезна (в
къщата) и видя опънато между два стълба въже. Той попита:
«Какво е това въже?» Казаха му: «Това е въжето на Зейнаб,
което използва за опора (по време на молитвата), когато
почувства че силата й отслабва.» Пророкът, Аллах да го
благослови и с мир да го дари казал: «Това никак не е хубаво.
Всеки от вас трябва да се моли по силите си и като се почувства
слаб трябва да седне.»"
Няма друг Бог освен Аллах, Единствения, които няма съдружник. Негово е царството и нему
принадлежи възхвалата, и Той има могъщество над всички неща. Хвала на Аллах и да е
възхвален Аллах, и няма друг Бог освен Аллах, и Аллах е по-Голям, и няма ни могъщество ни
сила освен при Аллах.

О Аллах, Боже мой, прости ми (греховете).
Худайфа, Аллах да е доволен от него, предава: "Пророкът, Аллах
да го благосолови и с мир да го дари, имал навика да си чисти
зъбите с мисвак, когато е имал намерението да прави една
доброволна молитва през нощта (=Тахаджуд)"
Молитвата през ноща
(Тахаджуд)
Молитвата през ноща е молитва по желание и не бива да се бърка с
нощната молитва (Иша), защото при нощната молитва става дума за
една задължителна молитва, която не бива да се пропуска. Докато при
другата става въпрос за молитва по желание, която може да се
изпусне. Подробно за това в приложението "Молитвата през нощта
(Тахаджуд) както я има в Сунната".