Ф И Т Р А Т А1

Мъдростта от нейното предписване

Фитрата е отредена за пречистване на говеещия мюсюлманин в месец Рамазан от извършени грешки, изречени обиди и лоши думи. А също така и за подпомагане на бедните, за да не просят в празничния байрямски ден.
Ибн Аббас ( Р.А.) казва:
“ Пратеникът на Аллах (С.А.С.) отреди фитрата за да се пречисти говеещия от лошите думи и грешки, и за да се нахранят бедните.”                               

 

(Ебу Дауд и Ибн Мадже)

Предписването на фитрата

 

Фитрата е задължение (фарз) за всеки мюсюлманин и мюсюлманка, възрастен и малолетен, свободен и роб, заради хадиса на Ибн Омер ( Р.А.), който казва:
  “ Пратеникът на Аллах (С.А.С.) отреди фитрата в Рамазан да е един са`а от фурми, или един са`а от пшеница, на всеки роб и свободен човек, мъж и жена, малолетен и възрастен от мюсюлманите. И нареди тя да се дава преди да излязат хората за празничната (байрямска) молитва.” 
  (Бухари и Муслим)

 

Желателно е да се даде за бебето, което е в утробата на майката.          Всеки мюсюлманин е задължен да даде фитрата за себе си и за когото е под неговата опека - семейството си и близките си. Фитрата е задължение за всеки, който има какво да яде в деня и нощта на празника (байрам).

 

Стойността на фитрата

 

Задължената фитра е един са`а от прехраната на обществото, като пшеница, фурми, стафиди, или ориз, или царевица и други. А един са`а се равнява на около 2,176 кг , и не е желателно да се дава нейната стойност в пари. Това е мнение на всички учени, защото това е спротивно на заповедта на Пратеника (С.А.С.), и на делата на неговите сподвижници – сахабите ( Р.А).

Времето, в което се дава фитрата

Фитрата има две времена:

• Желателно време, което е преди празника с ден или два.
• А най-хубавото време за даването на фитрата е от изгрева на зората в деня на празника до отслужването на празничната молитва, защото Пратеника (С.А.В.) е наредил да се дава преди да излязат хората за молитва.

Не е разрешено да се закъснява и да се дава след празничната молитва, и ако човек я даде тогава, то тя се счита за милостиня (садака), но не е фитра. Този човек  е грешник, заради това закъсняване.

На кого се раздава фитрата и зекята?

Хората, на които е разрешено да им се раздава фитрата и зекята са осем групи:

• Най-бедните (фукара), които не притежават нищо за живот, или имат много малко. На тях се дава колкото ще  им стигне за една година.
• По-бедните (месакин), които притежават нещо, но се считат за бедни, и тяхното състояние е по-добро от предишната група. На тях се допълва колкото да им стигне за една година.
• Работещите със зекят. Те са онези, които събират зекята от хората, пазят го и го раздават на които заслужават - със заповед на ръководното религиозно лице. На тях им се дава от зекята определена сума, като заплата за тяхната работа.
• На хора, за да им се привлекат сърцата. Те са два вида: неверници и мюсюлмани. На неверника се дава от зекята, когато има вероятност, че ще приеме Ислям, или ако му се даде от зекята, ще се спре злите му деяния срещу мюсюлманите и други. А на мюсюлманина се дава от зекята, за да се засили неговата вяра и Ислям, или да приеме Ислям, който е като него и други.
• Робите. Те са поробените, които имат подписан договор с техния господар, но нямат пари за да се откупят. На тях се дава толкова, с колкото могат да се освободят от робството. А някои учени казват, че с парите от зекята могат да се закупят роби, за да се освободят.
• Хората,които имат дългове. Те са два вида:

- които имат дълг за себе си
- които имат дълг за друг човек.
Тези, които имат дълг за себе си, заради своите нужди, му се дава от зекята толкова, колкото да си върне дълга.
А този, който има дълг за друг човек, като за да подобри между двама от вярващите, на него му се дава от зекята толкова, колкото е взел за да ги подобри, дори да е богат.

• В името на Аллах (борба в името на Аллах). На доброволните борещи се дава от зекята, които нямат заплата от бюджета на мюсюлманската държава.
• Пътникът, който не може да намери пари, които да му помогнат, за да се прибере до дома си. На него се дава от зекята толкова, с колкото може да се прибере до дома му.

Всички тези групи, Всевишния Аллах ги споменава в следното знамение:
“Милостинята зекят е за бедняците и за нуждаещите се, и за онези, които я събират, и за приобщаването на сърцата (към Исляма), и за (откуп на) робите, и за длъжниците, и за тези по пътя на Аллах, и за пътника (в неволя) – задължение от Аллах. Аллах е всезнаещ, премъдър.”

(сура ат-Теубе-6