КАКВО ДА ПРАВИМ СЛЕД МЕСЕЦ РАМАДАН

АбдурРахман ас-Судейси –
имам на месджиди Харам в Мекка

О, вярващи!..
Бойте се от Аллах с истинска боязън. Бъдете признателни на Всевишния Аллах, задето ви даде възможност да говеете и извършвате ибадет през месец Рамадан.

Скъпи мюсюлмани!
Сбогувахме се с един велик месец. Преизпълнените с вяра сърца изживяват тъга по раздялата с него. Неусетно се изнизаха дните на месец Рамадан. Докато вчера го посрещнахме и си честитяхме настъпването му, днес той е вече минало. Молим се на Всевишния Аллах отново да ни срещне с него. Отиде си най-скъпия и стойностен период от време, месец Рамадан. Някои от хората през него се възползваха и усърдно вършиха добрини, а други пропиляха времето си и вършеха злини. Месец Рамадан ще бъде свидетел в полза на едни и в ущърб на други. Свидетел в полза на тези, които са говеели и извършвали ибадет и в ущърб на тези, които са му обърнали гръб и са пропуснали прекрасна възможност.

О, раби на Аллах!
Неизвестно е за нас дали отново ще срещнем месец Рамадан или помежду нас и него ще влезне смъртта, която прекъсва сладостта и разделя хората. Сбогом на месеца на говеенето и нощния намаз! Отиде си бързо като мълния, като примигване на клепачите.. Той беше възможност за надпреварващите се в доброто, възможност за дуа в смирение и проливане на сълзи. Естествени и оправдани са сълзите през този период на изобилна милост, опрощение и избавление от Огъня.

Скъпи мюсюлмани!
Месец Рамадан дойде и си отиде като видение. Отиде си с доброто и изобилието. Сега нека всеки отвори страница, за да си направи равносметка: Какво е извършил през месец Рамадан? Какво е пропуснал през него? Какво е било въздействието върху душата му? Какви плодове е оставил в ежедневието му? Как е въздействал върху поведението и характера му?

Въпросите, които настойчиво трябва днес да се задават са: Взехме ли категорично решение да се придържаме към факторите – праведните дела, които влияят за приемането на ибадета? Или пък положението на много от хората е точно обратно? Взехме ли пример от праведните предци, на които след месец Рамадан им тръпнели сърцата, а душите им били обзети от тъга заради това делата им дали ще бъдат приети. Те усърдно извършвали ибадета си, а след това настоятелно се молели на Аллах да им го приеме, обзети от страх да не би да им бъде отхвърлен.

Айша, съпругата на Пратеника (с.а.с.), Аллах да е доволен от нея, го попитала за споменатите в следния айет:
„… И които дават, каквото дават, с боязливи сърца, защото при своя Господар ще се завърнат…(23:60),
дали са прелюбодейците, крадците , употребяващите алкохол? Пратеникът(с.а.с.)отговорил:
“Не, о, дъще на Сиддик. Напротив, това са тези, които извършват намаз, които говеят и дават садака и се страхуват за делата си дали ще им бъдат приети.”

Али Ибн Ебу Талиб, Аллах да е доволен от него, е казал:
“Проявявайте още по-голямо усърдие делата ви да бъдат приети, отколкото за самите дела. Не чухте ли словата на Аллах:
“Аллах приема само от богобоязливите.” (5:27)
Предава се, че Федале Ибн Убейд е казал:
“Ако знаех, че Аллах е приел мое дело равняващо се на тежестта на едно синапено зърно, за мен то ще е по-любимо отколкото целия свят, защото Всевишния Аллах е повелил:
“Аллах приема само от богобоязливите.” (5:27)
Малик Ибн Динар е казал:
“Да се страхуваш дали делата ти ще бъдат приети е по-тежко отколкото извършването на самите дела.”

Братя и сестри по вяра!
Какво да правим след месец Рамадан? Как е въздействало говеенето върху душите ни? Нека направим преглед на нашето състояние, да помислим и за състоянието на обществото и уммата. Да съпоставим състоянието си преди и след месец Рамадан. Изпълни ли боязън сърцата ни? Подобри ли се характера ни? Поправиха ли се взаимоотношенията ни? Праведни ли са делата ни? Сплотиха ли се редиците ни? Има ли все още ненавист и вражда в душите ни? Изчезнаха ли забраненото(харама) от семейството и обществото ни?

Скъпи мюсюлмани!
Вие, които откликнахте на призива на Аллах през месец Рамадан!.. Откликнете Му и през другото време:
„И служи на своя Господар, докато дойде при теб неизбежното!” (“Неизбежното” е смъртта.)(15:99)
Не дойде ли време сърцата ни да се преклонят пред споменаването на Аллах? Не настъпи ли времето пътищата ни да се обединят в Правия път?

Братя и сестри!
Разпоредбите на шериата относно ибадета са той да се извършва по всяко време и винаги да следваме Правия път. Ибадета и следването на Правия път не се ограничават само за определено време или място. Хасан ал-Басри, Аллах да е доволен от него, е казал:
“За делата на вярващия няма свършек, освен със смъртта.”
И изрекъл словата на Аллах:
„И служи на своя Господар, докато дойде при теб неизбежното!” (15:99)
Попитали Бишр ал-Хафи за хората, които проявявали усърдие към добри дела през месец Рамадан и ги прекъсвали след изтичането му, а той отвърнал:
“Колко лоши са хората, които познават Аллах само през месец Рамадан?”

Вярващи братя и сестри!
След като мюсюлманите са се насочили към добрите дела и ибадета през месец Рамадан, нищо не им дава право да ги изоставят след ката са се сбогували с месец Рамадан. Напротив, въздействието на говеенето е необходимо да се прояви след месец Рамадан в живота на индивида и общността. Въздействието на говеенето е необходимо да намери израз сред мюсюлманите във вид на търпение, отдаденост, следване повелите на Аллах, милосърдие, любов и единство.

Едни от мюсюлманите грешно са разбрали религията, като отделят малко време за подчинение и много време за престъпване. Това означава, че доброто и милосърдието не са изпълнили своята роля в сърцата на някои хора, не са повлияли върху тяхното поведение и характер. Те не са успели да се възползват от милостта на Аллах за решаване на проблемите си.

Скъпи вярващи!
Израз на благодарността ни към Всевишния Аллах, че ни е облагодетелствал с говеенето и тарауих намаз е да продължим ибадета си към Него. Аллах за Когото извършваме ибадета си през месец Рамадан е неизменен за всяко време. Признак за приемането на добро дело е последването на това дело с друго добро дело. А признак за непризнателността и неприемането на дадено дело е завръщането към греха след като е извършван ибадет. Кяаб е казал:
“Неприето е говеенето на този, който по време на месец Рамадан си казва, че след изтичането на месеца, пак ще продължи да прегрешава спрямо Аллах, за него е затворена вратата на сполуката.”

Потресаваща гледка се разкрива когато човек наблюдава живота на някои мюсюлмани след месец Рамадан; изоставят джамиите и намаза с джемаат, нехайно се отнасят към намаза; изоставят четенето на Корана, споменаването на Аллах, отправянето на дуа, раздаването на садака, добротворството и потъват в разни прегрешения. Това, братя и сестри произтича от грешното разбиране на на ибадета в исляма, от слабата религиозна прозорливост. Изоставянето на намаза, увличането по страстите, потъването в развлечения и гуляи, занимаването по цели нощи с разни греховни неща, ходенето по плажове и места за развлечения преизпълнени с греховни картини, гледането на сапунени сериали и телевизионни канали с извращения, всичко това са доказателства за слабостта на вярата у човека.

О, раби на Аллах!
Бойте се от Аллах с истинска боязън пред Него. Не рушете праведните дела, които извършихте през месец Рамадан. О, вие, които сте възнамерили след месец Рамадан да се върнете към греха! Бойте се от Аллах! Той е Господаря на всички месеци и ви наблюдава.
„И бойте се от Аллах, с Чието име се умолявате един друг, и от [прекъсване на] кръвните родства! Наистина Аллах ви наблюдава.” (4:1)
Знайте, че смъртта ще дойде внезапно. Отминаването на годините, редуването на дните и нощите напомня за изчерпването на живота и за завръщането към Аллах.

О, мюсюлмани!
Нима забравихте, че Аллах е разпоредил ибадета да се извършва през всяко време? Тези, които след като се сбогуват с месец Рамадан се сбогуват и с ибадета не схващат ли, че това Аллах го ненавижда и нима са спокойни, че смъртта не ще ги сграбчи в състояние от което няма да имат никаква полза, а голяма загуба?
„И не приличайте на жена, която си разкъсва преждата, след като я е изпрела…” (16:92)

О, мюсюлманска общност! Не дойде ли времето да разбереш, че слабостта и безпомощността, които са ни сполетяли са продиктувани от състоянието на душите ни, от невъзползването и пропиляването на тези откъслеци от време за вършене на добро и благодетелност? Ако тези периоди от време не въздействат върху сърцата ни и не съживят общността след нейната смърт и не бъдат изход за наслаганите проблеми, то това е доказателство за липсата на здрав разум и за грешното разбиране на религията.

Ако общността поддържа ибадета си подобаващо и не руши това, което е изградила през тези сезони на изобилие, ако не се поддава на подстрекателствата на шейтана и неговите помощници, ако не погубва делата, които извършва през месец Рамадан, с позволението на Аллах, ще се е захванала за въжето, което да я отведе към мир и сигурност.

Скъпи мюсюлмани!
Докато ние живеем в спокойствие и празнуваме Байрам, нека помислим за братята по вяра по света, как те празнуват? Как празнуват в Палестина, в Ирак, в Авганистан – сред бомби и смърт, по бежански лагери и преселения? Не забравяйте че те се нуждаят от вашата дуа и подкрепа.

Обръщам се със състрадание и жалост към онези, които след месец Рамадан са готови да се завърнат към греха:
Бойте се от Всевишния Аллах! Животът е кратък, срокът е ограничен, диханията са изброени. Престанете с мисълта, че ще излъжете Аллах (Опазил ни Той от подобни помисли!).Стига сте се поддавали на шейтана, не си играйте с ибадета! До кога ще продължи нехайството ви и извръщането ви от Аллах?

О, раби на Аллах!
Искрено се покайте пред Аллах повече да не се връщате към греховете и прегрешенията. Кълна се в Аллах, признателност към Него така не се изразява.

Отправям наставление и към младежите да се боят от Аллах с истинска боязън, да се насочат към Аллах, да си ценят и пазят времето след месец Рамадан, да го използват за ибадет пред Него. Не се подвеждайте по хората унесли се в прегрешения пред Аллах. Пазете се от всяко нещо, което вреди на религията и нейните светини, което отслабва вярата в душите ви и погубва нравите ви.

И мюсюлманката да се бои с истинска боязън пред Аллах, да продължи покорството си прид Него и след месец Рамадан, спазвайки повелите за облеклото и честта и. Да се пази от хора, чийто призив е към заблуда и разруха. Отговарните за семействата също да се боят от Аллах с истинска боязън относно отговорностите, които носят. Нека не изменят на поверената им отговорност да наблюдават и възпитават семейството и да се грижат за него както гласи словото на Всевишния Аллах:
„О, вярващи, пазете себе си и вашите семейства от Огъня…” (66:6)

Молим се на Всевишния Аллах, умоляваме го с прекрасните Му имена и със съвършените Му качества, да отреди да бъдем заедно по Правия път и да ни утвърди в религията. Умоляваме Го да ни отреди праведни дела и след месец Рамадан и да ни облагодетелства с приемане на делата ни и успех! Той е най-благодетелния и най-щедрия на Когото разчитаме.

Раби на Аллах!
Бойте се от Аллах с истинска боязън пред Него! Чувствайте Аллах и при явните и при скритите си дела. Бъдете Му признателни задето ви е напътил в исляма и ви е дарил благодат, каквато са говеенето, тарауих намаз, байрама. Знайте, че щастието е не да се радваш на дреха нова и богата гощавка. Истински щастлив е този, на който боязън за Съдния ден е изпълнила сърцето му и се е спасил от наказание.

Пратеникът (с.а.с.) ни наставлява да говеем шест дена през месец Шеууаль, т.е. след месец Рамадан. В достоверен хадис на имам Муслим, сведен от Ебу Айюб, Аллах да е доволен от него, се казва, че Пратеника (сас) е казал:
 “Онзи, който говее през месец Рамадан и добави шест дена от месец Шаууал, все едно е говял цяла година.”

Не пропускайте тази голяма възможност, защото не се знае дали отново ще срещнем месец Рамадан. Всички се нуждаем от допълнително говеене (нафиле), което да допълни недостатъците, допуснати в говеенето през месец Рамадан Шестте дена през месец Шаууал могат да бъдат говяни както последователно, така и по единично. Тези, които имат да наваксват пропуснати дни от месец Рамадан, първо да наваксат пропуснатото и след това да говеят споменатите шест дена.

Направете си равносметка след месец Рамадан. Проверете какво сте извършили през този месец. Продължете праведните дела и след месец Рамадан и ги увеличавайте. Доближавайте се към Аллах с ралични видове ибадет. Това е печелившото за всеки от нас:

„О, вярващи, покорявайте се на Аллах и се покорявайте на Пратеника, и не погубвайте делата си!..” (4733)

Нощта Кадр, имаш ли представа какво е нощта Кадр

След като животите на тази общност са най-късите и започнаха да се движат между 60 и 70 години, и много малко хора прекрачват този праг на възрастта, то Всевишният Аллах ги дари с други прелестни неща. От тях е Нощта Кадр, която е по-достойна от хиляда месеца. Тоест: ибадетът и праведните дела в нея са по-достойни от делата извършвани през хиляда месеца. Това е благодат от Всемилостивия Аллах и дарява с него, който Той пожелае.
Нощта Кадр е именувана така, заради следните неща:

• Заради нейното достойнство и велика степен пред Аллах.
• В тази нощ се предопределя онова, което ще се случи през тази година.
• Защото в тази нощ се спускат меляйкета, които са на висока степен пред Аллах.
• Защото в тази нощ е низпослана най-великата небесна Книга – Свещения Коран, чрез най-великото меляйке, което на най-висока степен пред Аллах – Джебраиль (а.с.), на най-достойния Пратеник, който пръв ще отвори дженнетските врати, и на най-достойната общност живяла на земята.
• Защото за служенето в тази нощ има велики награди.
• Защото онзи, който я оживи с молитви и дуи се въздига на висока степен пред Всемогъщия Аллах.

Величието и достойнството на тази нощ се вижда от следните неща:

• Спускането на цяла сура за нея в Свещения Коран, в която се разяснява, че ибадетът в нея е по-достоен от ибадет извършен през 83 години и 4 месеца.
• Всевишният Аллах казва: „В ней се предопределя всяка мъдра повеля.” Тоест в нея се предопределя всичко, което ще се случи през тази година. Това е второ предопределяне, защото Всемогъщия Аллах е предопределил съдбите на всички хора преди да създаде създанията с 50 000 години.

Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:

„Който се кланя през нощта Кадр с вяра и надежда, че ще бъде награден, то Аллах му опрощава греховете.”

• В тези десет нощи Пратеникът на Аллах (с.а.с.) се е усамотявал в джамията (иатикяф) и е извършвал ибадет, който не е извършвал през другите дни.

Тази велика нощ трябва да се търси в последните десет дена от месец Рамазан, особено в нечетните нощи – 21,23,25,27 и 29.
Омер (р.а.) разказва, че няколко мъже от сахабите на Пратеника на Аллах (с.а.с.) сънували че нощта Кадр е в последните седем дена от месец Рамазан. Тогава Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казал:

„Виждам, че този ваш сън се потвърждава  в последните седем дена, затова който иска да я намери, нека я търси в последните седем дена.”

А в сборника на Муслим Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Търсете я в последните десет дена, и ако някой от вас се умори или е възпрепятстван, нека де на пропуска последните седем дена.”

В муснеда на Имам Ахмед Абдуллах Ибн Аббас (р.а.) казва:

„Един възрастен човек дойде при Пратеника на Аллах (с.а.с.) и рече:
„О, Пратенико на Аллах, аз съм много възрастен и ми е много тежко да се кланям (през тези десет нощи), затова нареди ми една нощ, в която се надявам Аллах да ме дари да улуча Нощта Кадр.”
А Пратеникът на Аллах (с.а.с.) му рече:

„Не пропускай 27!”

Абдуллах Ибн Омер (р.а.) казва:„Кой то иска да я открие, нека я търси в 27вечер.”
Най-обичаните дела в тази нощ са:

• Непропускане на фарз молитвите, особено сутрешната и нощната молитва.
• Изпълване на тези десет нощи с нощен намаз „Техеджуд”.
• Много, много дуи.
• Четене на Свещения Коран.
• Отдалечаване от местата, които има харам.

Вярващият мюсюлманин може да изпълни всичките тези неща, като стане и кланя намаз, моли Всемилостивия Аллах, иска прикритие при Него от огъня в Джехеннема, и моли Аллах за най-високата степен Фирдеус.
Суфян ес-Сеури е казал:„Дуата в тази нощ е по-обичана от мен от намаза.”
В тези велики нощи Пратеникът на Аллах (с.а.с.) не преставал да чете Свещения Коран, и когато минел по край знамение, в което се споменава милостта на Аллах, вдигал ръцете да му се смили Аллах. А когато минел покрай знамение, в което се споменава наказание казвал: „О, Аллах предпазвай ме от Джехеннема!”

Най-хубавата дуа в тази нощ е дуата:

„О, Аллах, Ти си опрощаващ, обичаш да опрощаващ, опрости ми!”
„Аллахумме иннеке афу-ун, тухибуль аф`уе, феафуанни!”
Айша (р.а.) попитала Пратеника на Аллах (с.а.с.):
„Ако улуча нощта Кадр, какво да кажа в нея?”
А той й казал: Кажи:
„Аллахумме иннеке афу-ун, тухибуль аф`уе, феафуанни!”

Признаците на нощта Кадр

• На сутринта слънцето е бистро и изгрява без лъчи.
• Тази нощ нито е топла, нито е студена.
• В тази нощ кучетата не лаят, а магаретата не реват.
• Вярващият може да види светлина със собствените си очи.
• В тази нощ меляйкетата правят таваф около Кеаба над главите на хората.
• Приемането на дуата.

Скъпи братя и сестри,
Внимавайте да не свърши Рамазана , а на вас да не вие опростено. Нека де не забравяме дуата на Джебраиль (а.с.), в която казва:„Опропастен да е онзи, който дочака Рамазан и не му се прости! Той ще влезе в Джехеннема и Аллах ще го отдалечи от Себе Си.”
А Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казал:
„АМИН!”

Ф И Т Р А Т А1

Мъдростта от нейното предписване

Фитрата е отредена за пречистване на говеещия мюсюлманин в месец Рамазан от извършени грешки, изречени обиди и лоши думи. А също така и за подпомагане на бедните, за да не просят в празничния байрямски ден.
Ибн Аббас ( Р.А.) казва:
“ Пратеникът на Аллах (С.А.С.) отреди фитрата за да се пречисти говеещия от лошите думи и грешки, и за да се нахранят бедните.”                               

 

(Ебу Дауд и Ибн Мадже)

Предписването на фитрата

 

Фитрата е задължение (фарз) за всеки мюсюлманин и мюсюлманка, възрастен и малолетен, свободен и роб, заради хадиса на Ибн Омер ( Р.А.), който казва:
  “ Пратеникът на Аллах (С.А.С.) отреди фитрата в Рамазан да е един са`а от фурми, или един са`а от пшеница, на всеки роб и свободен човек, мъж и жена, малолетен и възрастен от мюсюлманите. И нареди тя да се дава преди да излязат хората за празничната (байрямска) молитва.” 
  (Бухари и Муслим)

 

Желателно е да се даде за бебето, което е в утробата на майката.          Всеки мюсюлманин е задължен да даде фитрата за себе си и за когото е под неговата опека - семейството си и близките си. Фитрата е задължение за всеки, който има какво да яде в деня и нощта на празника (байрам).

 

Стойността на фитрата

 

Задължената фитра е един са`а от прехраната на обществото, като пшеница, фурми, стафиди, или ориз, или царевица и други. А един са`а се равнява на около 2,176 кг , и не е желателно да се дава нейната стойност в пари. Това е мнение на всички учени, защото това е спротивно на заповедта на Пратеника (С.А.С.), и на делата на неговите сподвижници – сахабите ( Р.А).

Времето, в което се дава фитрата

Фитрата има две времена:

• Желателно време, което е преди празника с ден или два.
• А най-хубавото време за даването на фитрата е от изгрева на зората в деня на празника до отслужването на празничната молитва, защото Пратеника (С.А.В.) е наредил да се дава преди да излязат хората за молитва.

Не е разрешено да се закъснява и да се дава след празничната молитва, и ако човек я даде тогава, то тя се счита за милостиня (садака), но не е фитра. Този човек  е грешник, заради това закъсняване.

На кого се раздава фитрата и зекята?

Хората, на които е разрешено да им се раздава фитрата и зекята са осем групи:

• Най-бедните (фукара), които не притежават нищо за живот, или имат много малко. На тях се дава колкото ще  им стигне за една година.
• По-бедните (месакин), които притежават нещо, но се считат за бедни, и тяхното състояние е по-добро от предишната група. На тях се допълва колкото да им стигне за една година.
• Работещите със зекят. Те са онези, които събират зекята от хората, пазят го и го раздават на които заслужават - със заповед на ръководното религиозно лице. На тях им се дава от зекята определена сума, като заплата за тяхната работа.
• На хора, за да им се привлекат сърцата. Те са два вида: неверници и мюсюлмани. На неверника се дава от зекята, когато има вероятност, че ще приеме Ислям, или ако му се даде от зекята, ще се спре злите му деяния срещу мюсюлманите и други. А на мюсюлманина се дава от зекята, за да се засили неговата вяра и Ислям, или да приеме Ислям, който е като него и други.
• Робите. Те са поробените, които имат подписан договор с техния господар, но нямат пари за да се откупят. На тях се дава толкова, с колкото могат да се освободят от робството. А някои учени казват, че с парите от зекята могат да се закупят роби, за да се освободят.
• Хората,които имат дългове. Те са два вида:

- които имат дълг за себе си
- които имат дълг за друг човек.
Тези, които имат дълг за себе си, заради своите нужди, му се дава от зекята толкова, колкото да си върне дълга.
А този, който има дълг за друг човек, като за да подобри между двама от вярващите, на него му се дава от зекята толкова, колкото е взел за да ги подобри, дори да е богат.

• В името на Аллах (борба в името на Аллах). На доброволните борещи се дава от зекята, които нямат заплата от бюджета на мюсюлманската държава.
• Пътникът, който не може да намери пари, които да му помогнат, за да се прибере до дома си. На него се дава от зекята толкова, с колкото може да се прибере до дома му.

Всички тези групи, Всевишния Аллах ги споменава в следното знамение:
“Милостинята зекят е за бедняците и за нуждаещите се, и за онези, които я събират, и за приобщаването на сърцата (към Исляма), и за (откуп на) робите, и за длъжниците, и за тези по пътя на Аллах, и за пътника (в неволя) – задължение от Аллах. Аллах е всезнаещ, премъдър.”

(сура ат-Теубе-6