Това е задължителната милостиня (зекят), която я отреди Пратеника на Аллах (с.а.с.) на мусюлманите, и която Аллах я повели на Неговия пратеник.

Анас (р.а.), предава че Абу Бакр е изпратил писмо до него, когато го е изпратил към Бахрейн:

“В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния.
Това е задължителната милостиня (зекят), която я отреди Пратеника на Аллах (с.а.с.) на мусюлманите, и която Аллах я повели на Неговия пратеник.
...

И който му се търси от мусюлманите на начина по който трябва, нека да я даде, а ако търси повече от него, да не дава.

До 24 камили се дава за зекят от овцете, във всеки пет камили-една овца.

А когато станат 25 до 35, в тях се дава една женска камила-Бинт мехад (навършила една година).

А когато станат 36 до 45, в тях се дава една женска камила-Бинт лебун (навършила две години).

А когато станат 46 до 60, в тях се дава Хукка

 (която е на три години).

А когато станат 61 до 75, в тях се дава Джезеа

 (която е на четири години).

А когато станат 76 до 90, в тях се дава две Бинт лебун.

А когато станат 91 до 120, в тях се дава две Хукки.

И когато минат над 120, тогава във всеки 40 камили се дава една Бинт лебун, а във всеки 50 камили се дава една Хукка.


А който има само 4 камили, в тях няма зекят, освен ако иска техния собственик.

А ако станат 5 камили, в тях дава една овца.

А зекята в овцете, които пасат е: когато са 40 до 120 - една овца, а когато се увеличат от 120 до 200 – две овце.

А когато се увеличат от 200 до 300 – три овце.

И когато се увеличат над 400, във всяко сто се дава една овца.

А когато пасящите овце но човек са под 40, дори с една овца, в тях няма зекят, освен ако иска техния собственик.”

(предаден от Ал Бухари)