Забраната за постене във втората половина на месеца Шаабан Фатуа № 13726

Абу Дауд (3237) и ат-Тирмиди (738) предават от Абу Хурайра р.а., че Пратеника на Аллах с.а.с. е казал:
„Когато мине средата на Шаабан, не постете“.
Класифициран като сахих от Албани в Сахих ат-Тирмиди, 590.
Хадиса показва, че не е позволено да се пости след средата на Шаабан, т.е. започвайки от 16-я ден на месеца.
Но има и хадис, който показва, че е позволено да се пости през това време.
Например:
Ал-Бухари (1914) и Муслим (1082) предават от Абу Хурайра( р.а)., че Пророка (с.а.с.) е казал:
„Не избързвайте с Рамадан, като постите един или два дни преди да започне, но ако човек е свикнал да пости, нека пости“.
Това показва, че постенето през втората половина на Шаабан е позволено за този, който има навик да пости, например като този, който редовно пости в понеделник и четвъртък, или в други дни.
Ал-Бухари (1970) и Муслим (1156) предават от Айша (р.а.), че Пророка ( с.а.с. ) обикновено постел през целия Шаабан, обикновено постел през Шаабан, освен в няколко дни“.
Версията е предадена от Муслим.
Ал-Науауи казва: „В думите „Пророка (с.а.с. ) обикновено постеше през целия Шаабан, обикновено постеше през Шаабан, освен в няколко дни“, втората фраза обяснява първата и показва, че думата „целия“ означава “през по-голямата част от“.
Този хадис показва, че е позволено да се пости след средата на Шаабан, но само за този, който продължава да пости от първата половина на месеца.
Шафа’и следват всички тези ахадис и казват:
Не е позволено да се пости след средата на месец Шаабан, освен за онзи, който има навик да пости или за този, който продължава поста от първата половина на месеца.
Що се отнася до повечето учени, според тях забраната тук показва, че това е харам.
Виж ал-Мажму’, 6/ 399-400; Фатх ал-Бари, 4/ 129.
Някои, като ал-Руйани, смятат, че забраната тук има значението на макрух, не на харам.
Ан-Науауи (р.а.) казва в Рийаад ал-Салихийн (стр.412):
Забраната за избързването с Рамадан с постене през месец Шаабан, освен за този, който е постил през първата половина на месеца и продължава целия месец или за този, който редовно пости, както се пости през понеделник и четвъртък“.
Много учени смятат, че хадиса, който забранява постенето след средата на Шаабан е даиф (слаб), като на това основават, че е макрух, а не харам да се пости през втората половина на Шаабан.
Ал-Хафиз е казал: „Много учени казват, че е допустимо да се отслужва доброволен пост след средата на Шаабан и се основават, че хадиса, който се отнася до това, е даиф.
Ахмад и Ибн Маджа казват, че това е мункар.
(От Фатх ал-Бари).
Сред тези, които класифицират хадиса като даиф, са Байхаки и Таххаауи.
Ибн Кудайма е казал в ал-Мугни, че Имам Ахмад е казал относно хадиса:
Не е здрав. Питахме ‘Абд ар-Рахман ибн Махди за това и той не го определи като сахих и не ми го предаде.
Обикновено избягваше да говори за този хадис.
Ахмад казал: „ал-‘Ала’ е тика (доверен) и никой хадис, предаден от него не е мункар, освен този“.
„ал-‘Ала’“ се отнася до ал-‘Ала’ ибн ‘Абд ар-Рахман, който предал този хадис от баща си – Абу Хурайра ( р.а.)
Ибн Каийм, Аллах да се смили над него, отговаря в Тахдииб ал-Сунан на тези, които класифицират хадиса като даиф, отнасяйки се до условията на Муслим: „Винаги се е смятало, че само ал-‘Ала’ е единствения, който е предал този хадис, това вреди на хадиса, защото ал-‘Ала’ е тика; в Сахих Муслим предава много хадиси от него от баща му Абу Хурайра (р.а.)
Много думи са предадени от Пророка (с.а.с. ) само от един човек, който е тика, но те са приети и са следвани от уммата“.
После казал:
Що се отнася до тези, които мислят, че има противоречие между този хадис и между другия, в който се говори за постенето през Шаабан, но тук няма противоречие.
Този ахадис говори за постене през половината след предната половина и за обичайното постене през втората половина, докато хадиса от ал-‘Ала’ говори за забраната на нарочното постене само през втората половина на месеца, а не за поста, който човека си прави обичайно или за постенето, което продължава от първата част на месеца.
Шайх Ибн Бааз, Аллах да се смили над него, е попитан за хадиса, в който се казва, че поста във втората половина на Шаабан не е позволен.
Той отговорил:Този хадис е сахих, както го е определил шейх Насир ал-Диин ал-Албани.
Това, което се разбира е, че не е позволено да се пости през втората половина на месеца.
Но ако човек пости през по-голямата част от месеца или през целия месец, тогава той следва сунната.
Мажму’ Фатауа ал-Шайх Ибн Бааз, 15/385.
Шейх Ибн Утаймин в коментара си към Рийаад ал-Салихийн (3/394) казва:Дори хадиса да е сахих, забраната за това (за поста) не означава, че това е харам, по-скоро е макрух.
Но който има навик да пости редовно може да си пости, дори и да е през втората половина на Шаабан.
В заключение:
Не е позволено да се пости през втората половина на Шаабан, като това е макрух или харам, освен за този, който редовно пости или който продължава поста от първата половина на Шаабан.
А Аллах знае най-добре.
Причината за тази забрана е, че продължителното постене може да направи човека слаб за поста през Рамадан.
Ал-Каари казва: Забраната тук означава, че това е лошо, като милост за уммата, за да не ги отслаби за задължителния пост през Рамадан.
Но този, който пости от началото на Шаабан ще е подготвен и поста няма да е труден за него.
Аллах знае най-добре.
http://islamqa.info/en/49675

Зекят на Семената и плодовете.

В тях зекята е задължителен, когато достигнат определената граница (нисаб), а нисаба е 5 еусука.

В следния хадис се казва:

“Няма милостиня (зекят) в, което е под 5 еусука.”

 (предаден от Бухари и Муслим)

Един уеск е равен на 60 са`а, тоест границата на (нисаба) е 300 са`а.

Този нисаб при добрата пшеница тежи около 652, 800 кг.
При семената и плодовете, не е условие да направят една година, заради словата на Всевишния Аллах:

“И раздайте дължимото от тях в деня на беритбата им.” (сура ал-Анам-141)

Зекята, който се дава при, които се напояват от дъждовете и не е влагано труд при тяхното нопояване е 1/10, а които се напояват с вложен труд – половин 1/10, заради следния хадис:

“Каквото се напоява от небето, реките и язовирите, се дава 1/10, а в каквото се напоява чрез вадене или поливане, се дава половин 1/10.”
(предаден от Бухари)

Зекят за Златото и среброто.

От Абу Хурейра(р.а.),се предава,че

Пратеникът на Аллах (с.а.с.),е казал:
"Ако човек, притежаващ злато или сребро, и не плаща от тях длъжното, то в Съдният Ден за него ще бъдат подготвени пластини от огъня.
Те ще бъдат разтопени в пламъците на Джехеннема, и с тях ще бъдат жигосвани хълбоците, челото и гърба.

Всеки път, когато те истинат те отново ще бъдат разтопявани.
Това ще продължи като Ден, равен на 50000 години, докато продължава съда (на Аллах) над рабите."

Облагаемият минимум (нисаб) за плащането на зекята е равен на 85 грама злато, или 595 грама сребро, или еквивалента на сумата книжни пари от това количество злато или сребро. 

 

Предава се от  Али Ибн Абу Талиб(р.а.)че Пратеникът на Аллах(с.а.с.) , е казал:
"Ти не си длъжен да плащаш зекят, ако парите, които притежаваш са по-малко от двадесет [златни] динара.

А, ако имаш двадесет динара, които си притежавал в течение на една година, то ти си длъжен да платиш от тях половин динар.
Ако парите са повече, то зекята следва да се изчислява по същия начин.

Зекят не се плаща от имущество, което човека не притежава цяла година".
Двадесет златни динара са еквивалентни на 85 грама злато.

Закат или заках е ислямската задължителна милостиня, един от петте стълба на исляма.

                                    

 

 

 

 

                       

Тя е механизъм за предотвратяване на бедността в мюсюлманските държави, прехвърляйки средства от по-заможните към по-бедните.
...
В ислямските държави милостинята зекят се събира и разпределя от държавните органи.

Тя се явява еквивалент на данъка джизя за мюсюлманите, като немюсюлманите не са длъжни да я плащат.

Всеки мюсюлманин е длъжен да даде 1/40 (2,5%) от капитала, който е притежавал през цялата (лунна) година,

2,5% от стоките, използвани за търговия и от 5% до 10% от реколтата в зависимост от напояването.

Недвижимото имущество и превозните средства не са облагаеми.

Милостинята зекят не е задължителна ако общата реколта е по-малко от 653 килограма.

Същото се отнася и за добитото злато и сребро, ако притежателят му разполага с по-малко от съответно 85 и 595 грама.

Получатели на милостинята

В Корана Аллах разкрива кои могат да се възползват от милостинята зекят:


Коран, сура 9 (Ат-Тауба), aya 60:

“ Милостинята закат е за бедняците и за нуждаещите се, и за онези, които я събират, и за приобщаването на сърцата [към Исляма], и за [откуп на] робите, и за длъжниците,и за тези по пътя на Аллах, и за пътника [в неволя]
- задължение от Аллах.
Аллах е всезнаещ, премъдър.

Хората, чиито сърца се приобщават към исляма, са тези които са новомюсюлмани или са склонни да приемат исляма.

Немюсюлмани не могат да се възползват от милостинята зекят.

Милостинята зекят не обхваща търговията и не може да се дава на членове на семейството.

Тези, чиито материално състояние не се е подобрило през изминалата година, не са длъжни да дават зекят.

Това е задължителната милостиня (зекят), която я отреди Пратеника на Аллах (с.а.с.) на мусюлманите, и която Аллах я повели на Неговия пратеник.

Анас (р.а.), предава че Абу Бакр е изпратил писмо до него, когато го е изпратил към Бахрейн:

“В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния.
Това е задължителната милостиня (зекят), която я отреди Пратеника на Аллах (с.а.с.) на мусюлманите, и която Аллах я повели на Неговия пратеник.
...

И който му се търси от мусюлманите на начина по който трябва, нека да я даде, а ако търси повече от него, да не дава.

До 24 камили се дава за зекят от овцете, във всеки пет камили-една овца.

А когато станат 25 до 35, в тях се дава една женска камила-Бинт мехад (навършила една година).

А когато станат 36 до 45, в тях се дава една женска камила-Бинт лебун (навършила две години).

А когато станат 46 до 60, в тях се дава Хукка

 (която е на три години).

А когато станат 61 до 75, в тях се дава Джезеа

 (която е на четири години).

А когато станат 76 до 90, в тях се дава две Бинт лебун.

А когато станат 91 до 120, в тях се дава две Хукки.

И когато минат над 120, тогава във всеки 40 камили се дава една Бинт лебун, а във всеки 50 камили се дава една Хукка.


А който има само 4 камили, в тях няма зекят, освен ако иска техния собственик.

А ако станат 5 камили, в тях дава една овца.

А зекята в овцете, които пасат е: когато са 40 до 120 - една овца, а когато се увеличат от 120 до 200 – две овце.

А когато се увеличат от 200 до 300 – три овце.

И когато се увеличат над 400, във всяко сто се дава една овца.

А когато пасящите овце но човек са под 40, дори с една овца, в тях няма зекят, освен ако иска техния собственик.”

(предаден от Ал Бухари)

ЗЕКЯТ

 

 

 

 

 

 

 

 

За кого е фарз оручът през месец Рамадан?

1. Да е мюсюлманин.

2. Да е пълнолетен.

3. Да е разумен (добре с ума).

Пратеникът на Аллах  (с.а.с.) е казал:
,,Калемите са вдигнати
(т.е. не са отговорни за делата си) за три групи хора:

 1) за малко дете, докато достигне пълнолетие;

2) който не е добре с ума, докато се оправи;
 
3) човек, който спи, докато се събуди.”

Ако едно дете върши лоши неща и родителите го подстрекават към това, то грехът (вината) поемат родителите или този, който го подстрекава към това, и обратно – имат награда, ако го учат на добро.

4. Да бъде здрав – ако някой е болен, той не трябва да говее, а да се отдължи, когато е здрав.
Същото се отнася и за хора, които не могат поради болест да издържат без храна цял ден.
 Също така и бременни жени или жени – кърмачки.

5. Да не е пътник – сура „Бакара: 184”.
За пътник се смята този, който пътува на разстояние минимум 90 км. в едната посока и пътят да е труден.
Който има намерение да пътува, трябва да яде сухур и по време на пътуването, ако изпита нужда от храна, може да разговее.

6. Жената да не е в хаиз или нифас (тогава е харам да говее).- Ако например възникне пожар или природно бедствие и човек трябва да се включи в спасителни операции – позволено е да яде и пие, само колкото да се подсили.
После този ден се наговява.
- Ако се наложи да се даде кръв за спасяване на човешки живот, е позволено да се разговее, след което този ден се наговява.

Силата на Садаката!

В Корани Керим Аллах повелява:

- О, вярващи, раздавайте от онова, което сме ви дали за препитание, преди да дойде Денят, в който не ще има нито откуп, нито приятелство, нито застъпничество! Неверниците са угнетителите.

...

( Бакара, 254 )

Садаката кара човек да се чувства добре и тя е един от начините човек да се излекува от " скъперничеството" .

Един човек разказва как садаката е излекувала не само скъперничеството, но и сърцето му:

- Бях болен от сърце и лекарите в Лондон ми казаха, че трябва да се оперирам.

Аз ги помолих да ми позволят да отида до Египет, да съобщя на близките ми за операцията и да оправя някои неща, а след това да се върна.

Така и направих, отидох в Египет.

Близките ми ме молеха да се върна в Лондон да ме оперират по-скоро.

Няколко дни преди заминаването ми за Лондон, стоях в кабинета си и говорех с един мой приятел.

Както си говорех една възрастна жена отсреща ми привлече вниманието.

Тя беше седнала до месаря и държеше една чанта, събираше отпадъците, които месарят изхвърляше.

Отидох при нея и я попитах:

- Какво правиш, защо събираш отпадъците?

Тя отговори :

- Синко, имам 6 момичета, от няколко месеца не са вкусвали месо,

аз гледам да намеря каквото и парченце да е и да им го занеса.

Когато чух това се вкамених, та ние всеки ден изхвърляме месо.

Казах на месаря да й даде 2 килограма месо,

после сякаш нещо в мен се разчувства и предплатих на месаря за 1 година напред да й дава месо.

Тогава жената седна на колене, вдигна главата и ръцете си нагоре и направи такава дуа за мен,

че не можах да въздържа сълзите си.

Отидох си у дома, беше ми много леко и бях много щастлив.

Когато дъщеря ми ме видя токова весел, ме попита какво е станало.

Аз й казах за жената.

Когато чу това, дъщеря ми каза :

- Я РАББИ, зарадвай ни с оздравяването на баща ни, както той е зарадвал жената и момичетата й.

След няколко дни заминах за Лондон да ме оперират.

Когато ме прегледаха, лекарите не можеха да повярват на очите си и ме попитаха :

какво си направил, запушения канал на сърцето се е отпушил, вече няма нужда от операция!

Аз се разплаках и казах :

- Направих търговия с Аллах.

Както се казва в айета :

- На онзи, който заема хубав заем на Аллах, Той многократно ще му го умножи.

( Бакара, 245 )

Когато един човек е искре в намеренията и делата си, Аллах му дава отплатата многократно.

А сега, когато е месец Рамазан, когато шейтаните са оковани във вериги,

какво чакаме, нека бъдем искрени в търговията ни с Аллах,

нека се възползваме от милосърдието му.

В един хадис кудси Аллах казва :

- Раздавай, за да ти дам."

Не мислете, че като раздавате, богатството ви ще намалее, напротив, ще се увеличи.

За това колкото се може повече да раздаваме преди да е дошъл денят,

в който не се приема нито откуп, нито приятелство, нито застъпничество.

И накрая нека си припомним случката с Пратеника (с.а.с.)

когато един бедуин отива при него, хваща го за яката и му казва :

- Ей Мухаммед, дай ми от това, което ти е дал Аллах.

Пратеника се усмихва и му дава стадо овце.

"Представете си ако някой дойде и по същия начин ви хване за яката

и ви навика, какво бихте направили и какво направи Мухаммед (с.а.с.)