Рамазан е месецът, който лекува раните на бедните

Рамазанът е месец, когато е низпослан Свещеният Коран. 

Той така живо поддържа социалната солидарност и взаимопомощ, че почти няма човек, който да не се възползва от блажените повеи на този месец.

Вярващите живеят в един възвишен, благодатен и свещен месец, който в продължение на една година ще осветлява моралните хоризонти, ще пречиства душите им.

Животът е по-кратък, отколкото си представя човек.

 За да бъдем щастливи на този и в отвъдния свят, длъжни сме да изживеем този кратък живот по начин, отговарящ на човешката природа. 

В краткия благословен живот, който ни е даден за изпитания, за да го изживеем смислено и плодотворно, трябва по всякакъв начин да оценяме значението на месец Рамазан, който ни е дарил Аллах.

През месец Рамазан е низпослан Свещеният Коран, който посочва на човечеството правия път и разграничава истината от суеверията. 

Заповядано е в този месец да се пости.

 Пазенето на оруч не е повод само за молитви и самовъзпитание, а в същото време е повод да благодарим на Аллах, който в този месец е низпослал Свещения Коран.

Когато заедно с постенето извършваме и други богослужения, подпомагането на нуждаещите и благотворителността се считат за много полезни, предвид социалната солидарност.

Намираме се в месец, който е заслужил похвала от Аллах. 

В Корана няма друг такъв месец, който категорично да е възхваляван от Аллах. 

Рамазанът е месец за жътва, месец за печалба на онези, които служат на Аллах, които се състезават в благотворителността.

Богатите, притежателите на имоти и власт, които са с неугаснало състрадание и милост, очакващи топъл повей като жарава под пепел, вдъхновени от месец Рамазан, помагат на бедни, сираци и нуждаещи се, облекчават мъките и лекуват техните рани.

 Такива постъпки осигуряват в обществото равновесие, спокойствие и стабилност.

Бедността и нищетата са пороци, които отвътре разяждат обществото. 

Една от най-важните причини за социалните взривове и брожения, е проблемът с бедността.

Проблемът с бедността е факт, който трябва да се приема на сериозно.

 Ако богатите, живеейки в своя, отделен свят, не изпълняват задълженията си към обществото, ако пренебрегват бедните и нищите, тогава в това общество е доста трудно да се гарантира спокойствие и мир.

Рамазан е месец, който обединява богатите и бедните, поддържа жив духа на взаимопомощта, развива чувството за по-справедливо разпределение на благата и укрепва солидарността. В този свещен месец по-интензивна е движещата сила на социалната солидарност и взаимопомощ, която прави бедните и нуждаещите се по-радостни. Дадените вечери им повишават настроението, получената помощ връща усмивката, усещайки грижата и вниманието към себе си, те си възвръщат човешкото достойнство.

В месец Рамазан всеки мюсюлманин се надпреварва да заеме своето място, за да получи своята награда, посочена в хадиса, където се казва:

 “Този който дава вечеря на говеещия, е благословен толкова, колкото самият говеещ."

Вярващите, които дават вечеря на говеещи, бедни, нищи, сираци, ученици, овдовели жени и мъже, са хората, които въртят колелото на социалната солидарност и взаимопомощ, дават своя важен принос в създаването на социалния мир и справедливост.

Ако погледнем от тази страна месец Рамазан, ще видим, че този месец има голямо въздействие както за обезпечаване на благоденствието и опрощението, така и за опазването на мира и стабилността на земята.

Човекът е основният елемент на социалната солидарност. 

Само чрез социалната солидарност е възможно да се съхрани вярата, живота, имота, честта и корена на човека. 

Социалната солидарност за човека е неотменима необходимост.

 Без нея е трудно, дори невъзможно човекът да оцелее във вселената и да изпълнява както трябва своята роля сред живите същества. 

Солидарността е най-важният фактор в обществения живот.

 Благодарение на солидарността индивидите, семействата, роднините, съседите, приятелите и се почитат и уважават един друг. 

Решаването на личните и обществените проблеми може да стане само със силата и подкрепата, която дава социалната солидарност.

 Чрез тази сила хората укрепват своята смелост, вникват в смисъла на живота и ценят другите.

 Ето защо Рамазанът е месец, който подготвя почвата за всичко това.

Свещеният Коран учи и повелява на вярващите в дни на благоденствие и нищета, в щастие и тъга, навсякъде и всякога да вървят по пътя на Аллах.

Аллах умножава комуто пожелае. 

Безкрайна е добрината на Аллах.

 Истините, разкрити в айета “Той е всеобхватен, всезнаещ” показват движещите сили на социалната справедливост и взаимопомощ. Вярващите се мобилизират като бойци на социалната солидарност, за да изпълнят посочените в айета условия за получаване на добра вест и поздравления.

В този ред на мисли, Рамазан е месец, в който човек напълно изживява радостта от преодоляване на стръмнини, от служенето в името на човека, от това да се радваш и да зарадваш, да черпиш, да нахраниш гладния, да завладееш сърцата на нуждаещите се, да закриляш беззащитните и да получиш благословия.

С позволението на Аллах вярващият “раздава от своя имот на роднините и сираците, и на нуждаещите се и на пътника (в неволя), и на просяците, и отслужва молитвата, и дава милостинята зекят.” 

Жив пример за това е даването на милостинята фитре от страна и на най-бедните, макар че самите те се нуждаят от помощ.

“Не може да бъде сит онзи, чийто съсед е гладен". 

Когато съседът на човек е гладен, той не може да бъде сит, не може да почива и спи, не може да е спокоен и щастлив, и не трябва да бъде. 

Тази принципна постановка от хадис-и шериф е от огромно значение за запазването на обществения мир. 

Относно зачитането правата на съседа нашият Пейгамбер е казал:

 “Този, който вярва в Аллах и Отвъдния ден, да черпи съседа си."

Мюсюлманите, вдъхновени от айетите и хадисите, в цялата си история са строили трапезарии, общежития, кервансараи, хранили са овдовели мъже и жени, бедни и пътници, възвръщали усмивката, завладявали сърцата и ги радвали.

Месец Рамазан озарява сърцата ни

Намираме се в месеца на благодатта на Аллах Теаля, в месеца на Корана, месеца на ибадета... Всяка дата, на която се случва нещо необикновено, се смята за празнична, като тя се чества всяка година.

Така християните отбелязват Коледа, Нова година и пр.

Не можем да кажем обаче, че мюсюлманите празнуват по същия начин месеца, в който е низпослан Коран-и Керим.

Защо ли? Защото Коранът е пътеводител на човечеството, духовни наставления на човека. Коранът е лек за всеки човек, независимо дали е религиозен или не.

 Ето защо месец Рамазан не е празник, той е нещо повече от празник.

 Той е месец, в който хората подновяват договора си с Аллах Теаля, месец, в който хората правят своята равносметка, месец, в който човек се доближава до Аллах Субханеху уе Теаля...

Нека да бъдем честни пред себе си. 

Струва ли си в такъв момент, човек да се интересува от хората? 

В този месец мюсюлманинът се храни с духовна храна, от която може би е бил лишен задълго, храна, от която духът му се нуждае и очаква този месец, за да я получи. 

Какво струва тогава храната, с която се храни физическото им тяло? 

О да, те са нормални хора и се нуждаят от нея, но точно в това е улеснението при говеенето в исляма – да се хранят с духовна храна през деня, лишавайки се от материалната и да се зареждат със силата на имана през нощта, като се потапят в благодатта на Корана и ибадета, но в същото време през нощта могат да се хранят, което им дава възможност да поддържат неизменните си сили.

Това е по отношение духовността на месец Рамазан, но заедно с това не бива да се забравят събитията, станали през този месец.

 Тогава мюсюлманите са превзели град Мекка, сиреч Кябе, към която мюсюлманите се обръщат по време на всеки намаз, е била пречистена от идолите на 20-и Рамазан.

 Това събитие в мюсюлманския календар доказва силата на мюсюлманите, или казано с други думи, мюсюлманите са физически силни, когато са силни духом.

Месец Рамазан е една добра възможност за постигане на духовна сила. 

Преди всичко това е видно от хадисите, в които Мухаммед – салляллаху алейхи ве селлем – обяснява мястото на Рамазана измежду другите месеци, а също така и ползата от ибадета през този месец. 

Така например:

 «Който говее през месец Рамазан, вярвайки

 (в Аллах и в съдния ден) и надявайки се на опрощение и милост от Аллах, биват опростени грешките му.» 

През месец Рамазан се опрощават греховете на онези, които спазват оруч, защото човек се лишава от храна, пиене и удоволствия само заради Аллах Теаля.

Всеки може да гладува, ако няма храна, или по-точно в този случай всеки е принуден да гладува, но когато има храна и човек не посяга към нея, въпреки че е гладен, това говори за предаността му към заповедта на Аллах за оруча.

 По този въпрос повелята на Аллах Субханеху уе Теаля в хадис-и кудси е:

 «Всеки човек върши делата си за своя сметка, докато оручът е за Мен и Аз давам наградата за него...»

Според ислямската теология всички добри дела се правят само и единствено за Аллах Джелле Джелялуху. 

Ако не се извършат за Аллах Теаля, те не се признават за благодеяние.

 Аллах Теаля обаче казва за оруча, че е специално за Него, защото човек не може да говее за друг, освен за Аллах. 

Освен това във всеки ибадет може да има сянка на горделивост и показност, докато в оруча показността е сведена до минимум, тъй като не може да се каже категорично за никого дали говее или не.

Оручът е тайна между всеки, който говее, и Аллах Теаля. Ето, точно този ибадет Аллах Теаля направи задължителен през месец Рамазан, което е най-характерното за него.

Предимствата на този месец са описани в следния хадис на Мухаммед – салляллаху алейхи ве селлем:

 «Дадени бяха на уммета ми пет предимства по време на Рамазан, които не бяха дадени на нито един уммет от преди:

 1 - дъхът на устата на онзи, който говее, се приема като благоухание при Аллах Теаля.

 2 - Дори и рибите искат опрощение от Аллах Теаля за онзи, който говее през Рамазан, докато разговеят. 

3 - Всеки ден Аллах Теаля украсява дженнета си, като му казва, че това приготовление е за праведните мюсюлмани. 

4 - В този месец шейтаните биват оковавани във вериги.

 5 - В последната нощ от Рамазан биват опростени греховете на мюсюлманите, които са говели през този месец...»

Когато се споменават доказателства за дадени твърдения, те трябва да бъдат разбрани правилно. Така например в този хадис се споменава, че шейтаните биват оковавани във вериги. 

Това не бива да се разбира, че човек не може да бъде подведен от дявола.

 Смисълът на хадиса е, че човек, когато спазва оруч и прави повече ибадет в този месец, става духовно по-силен и не позволява на шейтана да го изкуши. Аллах знае най-добре.

Някои учени оприличават човека на овощно дръвче, чиито клони трябва да бъдат подрязвани всяка пролет, за да дава добри плодове.

Преди всичко всички мюсюлмани чувстват разликата между Рамазан и другите месеци. 

Онези, които вършат добри дела, разбира се са вкусили сладостта на имана и ибадета.

 Има и хора от мюсюлманите, които не говеят през месец Рамазан, а има и такива, които говеят, но не се кланят. 

Всички обаче без изключение чувстват присъствието на този благословен месец и го уважават.

Клончетата, които трябва да бъдат подрязвани у човека, са лошите постъпки. 

Те биват подрязвани в определен сезон – Рамазан, както се подрязват клоните на овощните дръвчета в определен сезон – пролетта.

 Заедно с всичко това, ибадетът през този месец може да бъде разглеждан и от социологическа гледна точка.

От една страна оручът е задължение за всички, така че онези, които говеят, оказват положително влияние върху околните.

 От друга страна вечерите на Рамазан са наистина празнични. 

Хората се събират в джамиите за теравих, което заздравяват връзките и обичта помежду им. 

Това дава възможност общността на мюсюлманите да се пречисти от омраза и завист, тъй като едно от важните изисквания за онзи, който говее, да се пази от злословие и омраза.

Освен това, членовете на мюсюлманското общество се чувстват равни, въпреки социалните различия помежду им.

 Няма значение човек колко е богат, не е важно каква длъжност заема – всеки трябва да говее. 

Този ибадет не може да се откупи, не може друг да го изпълни вместо него.

 Това означава, че богатите не могат да се откупят и се изравняват с бедните. 

Те трябва да говеят, въпреки че могат да си позволят лукс.

 Управляващите трябва да си спазват лично оруча, няма как да накарат подчинените си да говеят вместо тях и всичко това се прави само и единствено заради Аллах. 

Защото всеки е раб на Аллах, всеки е подчинен на заповедта Му и всеки се нуждае от милостта Му.

Я Рабби! 

Дай ни възможност да изпълним повелята Ти в този месец, да говеем през деня, да се кланяме през нощта и да Те споменаваме много! 

Дай възможност на всеки, който се обръща към Теб! Озари сърцата на заблудените и им покажи правия път! 

Това е месецът, в който Ти даряваш най-много! Погледни ни и ни опрости.

 Амин!

ЗАДЪЛЖЕНИЕТО НА МЮСЮЛМАНИНА СЛЕД МЕСЕЦ РАМАДАН

 В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!

Уважаеми братя!

Страхувайте се от Аллах Теаля и помислете за бързото отминаване на дните и нощите. И така си помислете за близостта ви до момента, в който ще напуснете този свят, затова се запасете с добри дела. Отмина месец Рамадан, отминаха и превъзходните дни, изпълнени с берекет. Изживяхте това време, което ще бъде свидетел при Аллах Теаля в полза на този, който е разбрал неговата стойност и се е възползвал от него в подчинение към Аллах Теаля. Също така то ще бъде свидетел против този, който е проявил небрежност към превъзходството му и е бил далеч от добрите дела.

Затова задължение на всеки от нас е да направи разчет на делата си. Този, който е извършил добри дела, да благодари на Аллах Теаля и да иска от Него да му ги приеме и да му помогне и в бъдеще да продължи тези дела. Който е бил далеч от добрите дела, да се покае и да моли за опрощение от Аллах, а след това да започне нов живот, изпълнен с подчинение към Аллах Субханеху ве Теаля. За да му опрости Аллах за всичко изминало и да му даде сили за това, което остава от живота му. Аллах Субханеху ве Теаля казва:

§И кланяй намаза в двата края на деня, и в началото на нощта! Наистина добрините премахват злините. Това е напомняне за поучаващите се. § - Сура Худ /11/: 114.

Пейгамберът (саллеллаху алейхи ве селлем) казва:

“Последвай злото с добро, за да го заличи.“

Аллах Теаля казва:

§Освен онзи, който се е покаял и повярвал, и вършил праведни дела. На такива Аллах ще подмени злините с добрини. Аллах е Опрощаващ, Милосърден.§/Сура Фуркан /25/:70./

Месец Рамадан наистина е такъв, както го е описал Пейгамбера ни Мухаммед (с.а.с):

“Началото му е милост, средата му е опрощение, а краят му е освобождаване от Огъня.“

Това е така, защото през този месец хората са в различни положения. Едни посрещат този месец в положение на отдаденост, подчинение и изпълнение на всички намази и са далеч от всякакво противопоставяне на Аллах Субханеху ве Теаля. Те продължават с подчинението, и печелят добрини върху добрини. Тези хора са дарени с милост от Аллах Субханеху ве Теаля, защото извършват праведни дела. Аллах Аззе ве Джелле казва:

§Милостта на Аллах е близо до добродетелните. §/Сура Еараф /7/: 56./

А има от хората, които посрещат този месец в говеене през деня и ибадет през нощта. И преди това те са спазвали стриктно намаза си, но имат малки грехове. Ето тези са възнаградени с опрощението на Аллах в месец Рамадан. Аллах Субханеху ве Теаля казва:

§Ако избягвате големите грехове, които са ви забранени, ще отмахнем от вас лошите ви постъпки и ще ви въведем в достойна обител. §/Сура Ниса /4/: 31./

Пейгамберът (с.а.с) казва:

“Петте намаза, джума намаз до другата джума, месец Рамадан до другия Рамадан са опрощение за малките грехове между тях, ако не се извършват големи.“

Други посрещат месец Рамадан, вършейки големи грехове като: употреба на алкохол, зина, лъжа, изоставяне на намаза и други подобни, но не са направили ширк – съдружаване с Аллах. Поради лошите си дела те заслужават Огъня, но след като направят тевбе – покаяние, говеят през Рамадан и изпълняват намаза си, те получават право да бъдат освободени от Огъня, след като вече им е било отсъдено да бъдат в него.

Пък има хора, които посрещат месец Рамадан в противопоставяне на Аллах Субханеху ве Теаля, като извършват неща, които са харам – забранени за извършване и пренебрегват фарзовете – задължителните неща, пропускат намаза си, не променят поведението и начина си на живот, нито пък правят тевбе за извършените грехове. Или пък временно се покайват през Рамадан, но след като приключи те се връщат към стария си начин на живот. Ето тези са губещите, които губят живота си, пропиляват времето си, които не се възползват от месец Рамадан, освен за трупане на грехове. И във връзка с това Джибрил (а.с) казва на Пейгамбера (с.а.с):

“Който дочака месец Рамадан и не му бъдат опростени греховете, то Аллах го отдалечава. Затова ти кажи: “Амин”, и Пейгамберът (с.а.с) казал “амин“.”

Лишен е този, който Аллах го е лишил, нещастен е този, който Аллах го е отдалечил от себе си.

Трябва да знаете, че ибадетът към Аллах Теаля е задължителен за изпълнение постоянно и че той приключва само при настъпването на смъртта.

Аллах Субханеху ве Теаля казва:

§И извършвай ибадет на своя Господар, докато дойде при теб смъртта! §/Сура Хиджр /15/: 99./

§О, вярващи, бойте се от Аллах с истинска боязън пред Него и умирайте само като мюсюлмани! §/Сура Али Имран/3/: 102./

Всичкия ибадет е за Аллах Теаля и се извършва в определено време ежедневно, седмично и годишно. Някои от тях са от основите на Исляма. Намазът се извършва всяко денонощие и е втората основа от основите на Исляма след израза:

“Ешхеду елля иляхе иллеллах ве ешхеду енне мухаммеден абдуху ве ресулюх. “

"Аз свидетелствам, че няма друго божество освен Аллах, и също свидетелствам, че Мухаммед е Негов пратеник и раб."

Тези слова представляват основната база на Исляма. Джума намаз се извършва един път седмично и е от най-важните ислямски обреди. Зекятът се дава един път годишно. Говеенето през месец Рамадан годишно е задължение. Хаджилъкът е задължителен един път в живота за този, който има възможност.

Всеки ибадет, който се изпълни в повече от задължителното, става нафиле. Така че целия живот на мюсюлманина е ибадет - задължителен или нафиле.

Този, който си мисли, че е задължен да извършва ибадет само през месец Рамадан и че след това е освободен от него, той е в голямо невежество и заблуда, свързано с правата на Аллах Теаля към този човек. Такъв човек има много погрешна представа за Исляма като религия и не е опознал изискванията и правата на Аллах Теаля към него.

Именно затова той прави ибадет на своя Създател само през месец Рамадан и не се страхува от Него, освен в Рамадан, и не се надява на друга награда, а само в Рамадан. Ето такъв човек е прекъснал връзката си с Аллах Теаля. Аллах Аззе ве Джелле не се нуждае от ибадета на този човек. Така че каквото и дело да бъде, след като то се върши през месец Рамадан и след това не се продължи, то не е прието от Аллах Аззе ве Джелле и е отхвърлено, колкото и сили да е положил човек за него. Това дело е безплодно и няма никаква основа. Добре трябва да се знае, че са се възползвали единствено тези, които са твърдо убедени и са постоянни в делата и ибадета си към Аллах Теаля през всяко време, на всяко място. Те знаят, че Господарят на всички месеци е Един и през всички месеци Той наблюдава своите раби.

Невежеството е достигнало такива граници сред привържениците на исляма, че има голяма част сред тях, които извършват намаз и си мислят, че това е достатъчно и така изоставят петте намаза. А пък на други им се струва, че ибадетьт и говеенето през месец Рамадан са достатъчни за цялата година. Така те пропускат намаза и не го извършват единайсет, а само един месец в годината. Има и такива, които си мислят, че като извършат хадж един път в живота си, е достатъчно като дело за всичко в миналото и настоящето. Може би това се дължи на погрешното разбиране на хадисите, че тези ибадети са опрощение за всички грехове между тези ибадети. Но ако тези хадиси се разгледат задълбочено, ще се види, че те имат условие, а то е да не се извършват големи грехове. Аллах Аззе ве Джелле казва:

§Ако избягвате големите грехове, които са ви забранени, ще отмахнем от вас лошите ви постъпки...§/Сура Ниса /4/: 31./

След ширка няма по-голямо противопоставяне на Аллах от неизпълнението на петте намаза. Тези, които са изоставили намаза, наред с това са изоставили и други заповеди на Аллах Теаля. Това голямо престъпление не може да бъде опростено с нищо друго, освен с искрено тевбе, което да бъде последвано от добри дела. Аллах Теаля казва:

§Но ги последваха скверни поколения, които изоставиха намаза и последваха страстите. Тях ще ги постигне изтребление, освен онези, които се покаят и вярват, и вършат праведни дела... §/Сура Мерйем /19/:59-60./

Този айет показва, че неизпълнението на намаза не може да бъде опростено освен с тевбе. За да бъде тевбето изрядно, трябва да отговаря на следните условия:

Първо: Да се изостави окончателно прегрешението. А що се отнася до тези, които се покайват на думи, но продължават с греха, това тевбе е неискренои не се приема.

Второ: Да се съжалява за извършения грях. Ако липсва съжаление, тевбето е неправдиво.

Трето: И най-важното, на практика да не се връща повече към това прегрешение през целия си живот, докато го настигне смъртта.

А що се отнася до тези, които правят тевбе за определено време, например през месец Рамадан, с мисълта отново да се върнат към греха, такова тевбе е невалидно и неприето.

Месец Рамадан е най-подходящ момент за този, който желае да направи искрено тевбе, защото тогава по-лесно може да надвие своите страсти. В същото време има възможност с лекота да се отнесе с подчинение и покорност към Аллах Теаля. За сполучил човек се смята този, който се е възползвал от месец Рамадан, и се е запасил с добри дела, който се е отдалечил от противопоставяне на Аллах и от харама и продължи в бъдеще да извършва това, което е халал. Губещ и съжаляващ пък е този, който смята месец Рамадан за един тежък затвор, и очаква с нетърпение дните му да отминат, за да може наново да се върне към стария си начин на живот в противопоставяне на Аллах и следване на страстите си, по пътя на шейтана. Затова се страхувайте от Аллах Теаля и продължете добрите дела, започнати през месеца на милостта-месец Рамадан. Аллах Теаля казва:

§О, вярващи, бъдете търпеливи и надвивайте с търпение, и бъдете твърди, и се бойте от Аллах, за да сполучите!§/Сура Али Имран /3/: 200./

Да се страхуваш от Аллах Теаля означава: "Да издигнеш преграда между теб и наказанието на Аллах Теаля, като спазваш неговите заповеди и се предпазваш от забраните Му."

Един от признаците, който свидетелствува за приемането на добрите дела, е да бъдат последвани с други дела като тях. Месец Рамадан е време за активно съживяване ибадета към Аллах Аззе ве Джелле, за тевбе и добри дела, които да продължат до края на живота, а не да приключат с приключване на месец Рамадан. От признаците, които показват, че тевбето през месец Рамадан е прието, е след месец Рамадан човек да бъде в по-добро положение, отколкото преди него. А признак за това, че на човек делата му не са приети и отхвърлени, е положението му след месец Рамадан - то е по-лошо, отколкото преди него.

Затова всеки да погледне самия себе си и да сравни положението си преди и след месец Рамадан. И знайте, че вратата на тевбето е отворена винаги, по всяко едно време. Така че, който пропусне да направи тевбе през Рамадан, то да не губи надежда за милостта на Аллах, а да побърза с тевбе, в което и време да е, защото Аллах приема тевбето и опрощава на този, който се обърне с покаяние към Него. Аллах Теаля казва:

§Кажи: "О, раби Мои, които престъпвате в ущърб на себе си, не губете надежда за милостта на Аллах! Аллах опрощава всичките грехове [щом се покаете]. Той е Опрощаващия, Милосърдния. И се обърнете към своя Господар, и Му се отдайте, преди мъчението да дойде при вас, защото после не ще ви се помогне. И следвайте Най-прекрасното, което ви бе низпослано от вашия Господар, преди мъчението да дойде при вас внезапно, без да усетите!" §/Сура Зумер /39/: 53-55./

Старайте се да запазите това, което сте постигнали през месец Рамадан, не го пропилявайте като се завръщате към противопоставянето на Аллах Субханеху ве Теаля. Не рушете това, което сте построили, и не унищожавайте това, което сте направили. Защото лошите дела, когато се увеличат, погубват човека. Те намаляват тежестта на добрите дела, когато бъдат поставени на везните. Аллах Теаля казва:

§А чиито везни олекнат тези са, които своите души са ощетили... § /Сура Еараф /7/: 9./

КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА ЗЕКЯТУЛ-ФИТР

 

Благодарността, славата и възхвалата е за Всевишния Аллах, Господаря на световете. 

Нека саляту селям да бъде за Мухаммед Мустафа (с.а.в.), неговото семейство, всичките му сподвижници и последователи до Съдния ден.

Уважаеми братя!

С позволението на Всевишния Аллах, Ви представяме по-важните неща касаещи Зекятул-фитр или наречената още садакатул-фитр, и позната при нас, като; ”фитра”. Тя е вид садака (милостиня), която се дава по повод завършване говеенето в месец Рамадан.

Установена е с доказателства от Шериата и единодушно е приета от ислямските учени.

Всевишният Аллах казва: §И отслужвайте молитвата, и давайте милостинята закат, и каквото и благо да направите отнапред за душите си, ще го намерите при Аллах. Аллах съзира вашите дела.§-Сура Бакара/2/:110.

В тези слова на Всевишния Аллах се включва и заповедта за Зекятул-фитр. Тя е предписана едновременно с оруча през втората година по Хиджра. Ибни Умер (р.а) разказва:

“Пратеника на Аллах (с.а.в) отреди зекятул-фитр в Рамадан да е една саа (мярка) от фурми, или една саа от ечемик, на всеки роб и свободен, мъж и жена, малък и голям от мюсюлманите, и нареди да се раздава преди излизане на хората за байрам намаз.”- Бухари и Муслим.

Вземайки в предвид напътствията на Пейгамберина (с.а.в) в този хадис, и други негови напътствия отнасящи се до зекятул-фитр, както и становището на учените по този въпрос става ясно, че:

1. Фитрата е задължение на всеки мюсюлманин – малък или голям, мъж или жена, който над основните си потребности притежава богатство достигнало основния минимум – нисаб (мярка, при наличие на която мюсюлманина се смята богат и е задължен да дава зекят). Това е становище на Имам Ебу Ханифе (рахимехуллах).

А изхождайки от повелята на Пейгамберина (с.а.в) че Зекятул-фитр е задължение “...на всеки роб и свободен...”, останалите имами; Малики, Шафии и Ханбели (рахимехумуллах) са на мнение, че тези думи са доказателство, което включва в себе си богати и бедни не притежаващи нисаб.

Според тях, всеки мюсюлманин, който над-основните си нужди (жилище, покъщнина, вещи и средства за преживяване), има с какво се нахрани и да нахрани онези, чиято прехрана трябва да осигури (съпруга, малолетни деца или слуга) в денонощието на Байрама, и има излишък колкото е размера на фитрата, е задължен да даде фитра (завършвайки говеенето след залеза на слънцето в последният ден от Рамадан, до байрамският намаз) за себе си и за тези на които осигурява прехрана.

Относно фитрата за жената, Имам Ебу Ханифе (рахимехуллах) е на становище, че тя омъжена или неомъжена е задължена да даде фитра от собственото й притежание. Ако е омъжена и няма собствено притежание, фитрата за нея и за малолетните деца дава нейният съпруг.

А относно фитрата за новороденото, има две положения:

а) Ако то е родено преди залеза на слънцето в последният ден от месец Рамадан, задължение е да се даде фитра за него.

б) Ако е родено след залез слънце в този ден, не е задължително даването на фитра за него, но е мустехаб (хубаво) ако се даде. Тези две положения важат също за новоприелия Исляма, и за онзи, който умре в тези времена. Не е задължителна фитрата за плода намиращ се в утробата на майката, но ако се даде за него е мустехаб.

Мюсюлманите, които по някаква причина не са говели (пътници, болни, и които са в крайна старческа възраст и изтощени) са задължени в края на Рамадан да дадат фитра.

2. Размерът й е една саа (мярка равняваща се приблизително на 2,250 кг) от основен хранителен продукт.

3. Основни хранителни продукти от които се дава фитрата са; фурми, стафиди, ориз, пшеница, ечемик, царевица или брашно.

Според мнението на тримата имами, не е позволено вместо хранителни продукти да бъде раздадена стойността на фитрата в пари. Защото това не съответства на напътствието и делата на Пратеника (с.а.в) нито е извършвано от есхабите, а те най-добре познават сюннета на Мухаммед (с.а.в).

А според Ебу Ханифе (рахимехуллах), се гледа при кое положение ползата е по-голяма за вземащия и семейството му. Ако ползата от парите за тях е по голяма, тогава се разрешава да се даде стойността на фитрата в пари. Но трябва да се знае, че предпочетено е мнението на останалите трима имами, защото съответства с напътствието на Пратеника (с.а.в).

4. Времето за раздаване на фитрата, се разделя на:

а) Предпочетено време (между сабах и байрам намаз).

б) Позволено време (започва ден или два преди Байрама и продължава до байрамския намаз). Ако фитрата бъде дадена без причинно след байрамският намаз тя не се приема, защото това не съответства на напътствието на Пратеника (с.а.в) и остава като обикновена садака. В този случай говеещия не е изпълнил задължението си. Но ако за закъснението има основателна причина, позволено е да се даде фитрата и след Байрама.

5. Фитрата се дава на бедни и нуждаещи се мюсюлмани. Може да се даде и на хората, на които е позволено да вземат зекят и са посочени от Аллах Теаля в следния айет: §Милостинята закат е за бедняците и за нуждаещите се, и за онези, които я събират, и за приобщаването на сърцата [към Исляма], и за [откуп на] робите, и за длъжниците, и за тези по пътя на Аллах, и за пътника [в неволя] - задължение от Аллах. Аллах е всезнаещ, премъдър.§-Сура Тевбе/9/:60.

Позволено е няколко от мюсюлманите да дадат фитра си на един нуждаещ се, а също и един даващ да я даде на няколко от бедните. Дава се на нуждаещите в населеното място където живее даващият, и ако там няма такива, дава се на бедните от най-близкото населено място.

6. Не е позволено фитрата да се дава на; богати (независимо дали са имами или ходжи), на най-близки (баща, майка, син, дъщеря, съпруга, защото това са хора, за които даващия е задължен да осигурява прехраната им). Не е позволено да се дава и на тези, които са противници на вярата или с тяхното поведение вредят на мюсюлманите, също и на хора, които имат възможност да изкарват прехраната си, но от мързел не желаят да работят.

Фитрата е причина за да бъде приет оруча на говеещия. Средство е за пречистване от грешки, нередни думи, отправени обиди и др. В същото време е прехрана за нуждаещите се и начин за спечелване награда. Аллах Аззе ве Джелле казва: §Сполучил е онзи, който се пречиства§-Сура Еаля/87/:14.

Доказано е, че този айет е низпослан специално за зекятул-фитр.

Ибни Аббас (р.а) казва:

“Пратеника на Аллах (с.а.в) отреди зекятул-фитр да пречиства говеещия от направените празнословия и грешки, и да бъде прехрана за бедните.”-Ебу Давуд.

7. Някои от мъдростите за предписване на фитрата са:

-Даващият фитрата изпълнява повеля от повелите на Аллах Теаля и Пратеника Му (с.а.в).

-Даването й е израз на благодарност, която мюсюлманина прави към Всевишния Аллах за благодатта на оруча и завършването му.

-Почиства допуснатите недостатъци в говеенето или в поведението на говеещия. Всевишният Аллах казва: §И отслужвай молитвата в двата края на деня, и в началото на нощта! Наистина добрините премахват злините. Това е напомняне за поучаващите се.§-Сура Худ/11/:114.

Векиа Ибнул Джеррах казва: “Зекятул-фитр в месец Рамадан е както сехви седжде (което се прави при допусната грешка) в намаза, премахва недостатъците допуснати по време на говеенето, както сехви седжде поправя грешките допуснати в намаза.”

-Причина е за прехрана и всяване на радост в сърцата на бедните по време на Байрама, който е празник за всички мюсюлмани, и радостта трябва да бъде обща за всички членове на Ислямската общност. Бедният няма да бъде радостен при положение, че заможните се хранят и пият в задоволство от всичко превъзходно, а той не намира дори прехрана за този ден. Затова Пратеника на Аллах (с.а.в) казва:

“Задоволете ги в този ден.”-Бейхеки.

В тези слова на Мухаммед (с.а.в) и в напътствието му от предишният хадис, че фитрата е: ((...طعمة للمساكين.)) “...прехрана за бедните.”се крие мъдростта тя да бъде задължение и на малолетните. Те всъщност не са длъжни да говеят и нямат грехове което значи, че не се нуждаят от пречистване, но от друга страна фитрата е прехрана за бедните и е необходимо те заедно с възрастните да участват в това благотворително дело. Целта е, тези които са в неравностойно положение да почувстват, че не са забравени от обществото в дните на радост. Това води до засилване обичта между богати и бедни и се премахва омразата между тях.

-Мъдрост и възпитателна цел има във факта, че болшинството от ислямските учени са единодушни и не поставят условие при фитрата както при зекята на богатството, да е достигнал определената граница – нисаб, тъй като фитрата не е задължение отнасящо се до богатството, а до личността. Според тях, при фитрата условията са; човека да е мюсюлманин, и да има излишък колкото размера й над основните си нужди. Това учи вярващите да дават, когато имат и когато са в затруднение, да са готови на пожертвование в името на Всевишния Аллах при всяко едно положение. Тези качества са възхвалени от Аллах Джелле Джелялюх в следния айет: §които раздават и в радост, и в беда, и за сдържащите гнева си, и за извиняващите хората, - Аллах обича благодетелните.§-Сура Али Имран/3/:134.

-Възможност е за онези, които са с по-малко притежание давайки частица от него да вкусят сладостта на щедростта, та дори това да е веднъж в годината.

-Мъдрост и улеснение има в определянето на фитрата да е минимално количество една “саа” и да бъде от основен хранителен продукт, който най-много се използва в съответния район. Това е по силата на повечето вярващи и дава възможност максимален брой да участват в този хаир.

-Подтик е към щедрост и взаимопомощ. Стимулира човека да мисли за онези, които са в неволя, и го кара да се стреми да удовлетвори дори частица от техните потребности.

Молим Всевишния Аллах да приеме нашия ибадет, улесни делата ни на този свят и дари с Дженнет в отвъдния. Амин!

ПОЗНАНИЯ ЗА ГОВЕЕНЕТО

 

В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!

Възхвалата е за Всевишния Аллах, Който повели говеенето през месец Рамадан и отреди този месец, по-превъзходен от останалите. И нека саляту селямът да е за Мухаммед (саллаллаху алейхи веселлем) най-превъзходният измежду пейгамберите и пратениците.

Уважаеми братя!

Говеенето е ибадет, при който човекът с намерение заради Аллах Теаля се въздържа от хранене, пиене, полов контакт и всичко друго, което го разваля, от имсак (зазоряване) до залез слънце.

Ползата от говеенето е голяма. Пейгамберинът (с.а.в) казва:

“Който говее един ден заради Аллах Теаля, той ще бъде отдалечен от Джехеннема (на разстояние, което се изминава за) седемдесет години” /Муслим./

Говеенето се разделя на: задължително и незадължително (нафиле).

Към задължителното говеене спада:

1. Говеенето в месец Рамадан.

2. Кефарет (говеене за изкупление на прегрешения).

3. Незр (обещано говеене).

Говеенето в месец Рамадан е повелено през втора година по Хиджра и е от основите на Исляма. Аллах Теаля казва:

§О, вярващи, предписано ви е говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, за да се побоите§ /Сура Бакара/2/:183./

Пейгамберинът (с.а.в.) казва:

“Ислямът е изграден върху пет /основи/: Засвидетелстването, че няма друго истинско божество освен Аллах и че Мухаммед (с.а.в) е Негов Пратеник, кланянето на намаз, даването на зекят, извършването на хаджилък и говеенето през месец Рамадан.” /Муслим./

Превъзходството на месец Рамадан и наградата за извършените дела по време на него са големи. Пейгамберинът (с.а.в.) казва:

“Който говее месец Рамадан с вяра, искреност и надежда за награда, опрощават му се изминалите грехове.“ - Муслим.

Говеенето в Рамадан започва, след като бъде видяна луната на този месец. Ако небето е облачно и луната не може да бъде видяна, задължително трябва да се започне говеенето след изтичане на тридесетият ден от месец Шабан. А когато бъде видяна луната на другия месец Шеввал, приключва говеенето в Рамадан. Обаче ако небето е облачно и луната не може да бъде видяна, говеенето се прекратява след изтичане на тридесетият ден от месец Рамадан. Пейгамберинът (с.а.с.) казва:

“Заговявайте, когато видите луната (на месец Рамадан), и прекратявайте, когато видите луната (на Шеввал). Ако поради облаци луната не се вижда, изпълнете дните на месец Шабан до тридесет” /Муслим./

Основи на говеенето са:

1. Нийет (възнамерение).

Аллах Теаля казва:

§И бе им повелено да правят ибадет единствено на Аллах, предани Нему в религията, правоверни…§ /Сура Бейне/98/:5./

Пейгамберинът (с.а.с.) казва:

“Делата са според намерението, и всеки човек се възнаграждава според това, което е възнамерил.”-Муслим.

2. Въздържане от неща, които развалят говеенето.

Аллах Теаля казва:

§... яжте и пийте до зазоряване, докато различите белия конец от черния [т.е. деня от нощта] ...§ - Сура Бакара/2/:187.

Говеенето в Рамадан е задължение на всеки разумен мюсюлманин, пълнолетен, непътуващ и ако е здравословно добре. Що се отнася до жената, тя трябва да не е в месечен цикъл или родилка.

А сега ще разгледаме групите хора, на които е позволено да не говеят в месец Рамадан:

-Разрешава се да не говеят в месец Рамадан крайно възрастни, немощни и постоянно болни, на които излекуването е невъзможно, но са задължени да плащат фидйе (изкупление).

Изплащане на изкуплението става по два начина:

Първият начин е: За всеки пропуснат ден да бъде нахранен със сготвена храна по един беден или нуждаещ се.

Вторият начин е: За всеки пропуснат ден, да бъде дадено на беден или нуждаещ се около (2,250 кг) от следните хранителни продукти; пшеница, брашно, ориз и други подобни.

Аллах Теаля казва:

§А за които не могат откуп: да нахранят човек в нужда.§ /Сура Бакара/2/:184./

-Разрешава се да не говеят в месец Рамадан на временно тежко болни и на пътуващи, но който след това са задължени да отговяват за пропуснатите дни.

Аллах Теаля казва:

§Който от вас се окаже в този месец, да говее през него, а който е болен или на път да се издължи в други дни.§ /Сура Бакара/2/:185./

Хамза Ел-Еслемий (р.а.) попитал Пейгамберина (с.а.с.):”О, Пратенико на Аллах! Аз мога да пътувам и да говея, и ако говея, ще имам ли грях?” А той (с.а.с.) отговорил:

“Това е облекчение от Аллах Теаля, и е добро, за който се възползва от него, а който иска да говее, няма грях.” /Муслим./

-Забранява се на жените да говеят, когато са в месечен цикъл, също и на родилките. Но след това се задължават да отговеят пропуснатите дни от Рамадана. Айше радиаллаху анха казва:

“Когато бяхме в месечен цикъл по времето на Пратеника (с.а.в.), ни заповядваше да отговяваме пропуснатите дни от месец Рамадан, но не ни заповядваше да откланваме пропуснатите намази” /Муслим./

А за онзи, който умишлено разговее в месец Рамадан, Пейгамберинът (с.а.в.) казва:

“Който умишлено и безпричинно разговее един ден в месец Рамадан, той не може да се отплати дори и цяла година да говее (т.е. не може да достигне наградата за пропуснатия ден от Рамадан)” /Ебу Давуд./

Правила и препоръки при говеене:

1. Възползване от превъзходството на сахур. Това е времето за хранене преди говеене, от полунощ до зазоряване.

Пейгамберинът (с.а.в.) казва:

“Яжте на сахур, защото в него има берекет” /Муслим./

2. Разговяване на време.

За предпочитане е да се разговява веднага след залез слънце. Пейгамберинът (с.а.в.) казва:

“Хората ще са в благодат докогато си разговяват навреме.” /Муслим./

Енес ибну Малик (р.а.) казва:

”Пейгамберинът (с.а.в.) си разговяваше преди да кланя акшам намаз с няколко пресни фурми, а ако нямаше пресни, тогава със сухи, но ако и такива не се намираха, тогава с няколко глътки вода.” /Ебу Давуд:2356./

3. Правене на дуа по време на говеене и при разговяване. Пейгамберинът (с.а.в) казва:

“Дуата на говеещия, направена при разговяване, не се отхвърля.”

Пейгамберинът (с.а.в.) когато е разговявал е казвал:

“Жаждата си отиде, тялото се освежи, а наградата е сигурна иншаеллах.” /Ебу Давуд./

“О, Аллах мой! Заради Теб говях и с дареното ми от Теб препитание си разговях.”- Ебу Давуд.

4. Въздържане от неща, несъвместими с говеенето. Пейгамберинът (с.а.в.) казва:

“Който не изостави словата, съдържащи измама и заблуда, и делата с тях, то Аллах не се нуждае от това, да изостави храненето и пиенето.” /Ебу Давуд:2359./

5. Полагане усилия за правене на повече ибадет в последната десетдневка от месец Рамадан. Айше (р.а) казва:

“В последната десетдневка от месец Рамадана Пейгамберинът (с.а.в.) полагаше повече усилия за правене на ибадет, отколкото през останалото време.” /Муслим:2780./

По време на говеене се позволяват следните неща:

1. Къпане след семеотделяне.

Айше (р.а) казва:

“Пейгамберинът (с.а.в.) при говеене понякога осъмваше джунуб (положение след семеотделяне), после се изкъпваше (и продължаваше говеенето).” /Муслим:2583./

2. Къпане при изпитване на силна топлина или жажда. Един човек казал на Ебу Бекр ибни Абдуррахман (р.а):

“Видях Пратеника на Аллах (с.а.в.) говеещ да изсипва върху главата си вода, поради силна жажда или топлина.” /Ебу Давуд./

3. Прегръщане и целуване.

Когато няма опасност от възбуждане на страстите.

Айше (р.а) казва:

“Пейгамберинът (с.а.в.) прегръщаше и целуваше неговите съпруги, когато говееше, но измежду всички той най-много владееше страстите си …” /Муслим:2571./

4. Инжектиране, даване на кръв, вадене на зъб и други. Но що се отнася до подхранващи системи и инжекции - те развалят говеенето.

5. Изплакване на устната и носната кухина (без превишаване). Пейгамберинът (с.а.в.) казал на Лекит ибни Сабрате:

“Когато изплакваш носната кухина, смъркай добре с превишаване, с изключение когато говееш.” /Ебу Давуд./

Молим Аллах Субхануху ве Теаля да ни подкрепя в правенето на добри дела и предпазва от лошите! Да ни даде добро в този и отвъдния живот и защити от Огъня. Да опрости греховете ни, греховете на родителите ни и на всички мюсюлмани. Амин!

КАК ДА ПОСРЕЩНЕМ МЕСЕЦ РАМАДАН

 

В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!

Хвала на Аллах, Господарят на световете, и нека саляту-селям да бъде върху най-превъзходния от пратениците и пейгамберите-Мухаммед (саллеллаху алейхи ве селлем), неговото семейство, есхабите и всичките му последователи до края на света.

Уважаеми братя!

Чрез тази тема, иншаеллах, желаем да насочим вашето внимание към няколко важни неща, свързани с това как да се подготвим и какво да съблюдаваме през месец Рамадан. Това са ценни неща, които съживяват сърцата, пречистват душите и заздравяват намеренията и решимостта у човека.

Първо: От благодатта на Аллах към всички нас е, че ни е дал възможността да дочакаме този велик месец - Рамадан. Ще оценим това, когато погледнем колко от нашите близки, приятели и роднини миналата година бяха измежду живите, а сега липсва тяхното присъствие! Дългият живот е един голям шанс и добра възможност за мюсюлманина да се запаси с добри дела за приближаването му към Аллах Аззе ве Джелле. Това е капиталът на мюсюлманина. Ето затова, всички ние трябва да се стремим към оползотворяване на нашето свободно време, преди да ни е сграбчила смъртта! Да се опитаме практически да приложим думите на Пейгамберина (с.а.в), в които той казва:

“Възползвай се от пет неща, преди да настъпят други пет: “От живота, преди да е дошла смъртта. От здравето, преди да е настъпила болестта. От свободното време, преди да е настъпила заетостта. От младостта, преди да е дошла старостта. И от богатството, преди бедността”./Хаким./

Да се стараем да бъдем от добрите хора, за които е известил Пейгамберинът (с.а.в). Ебу Бекрате (р.а) разказва, че един човек казал на Пейгамберина (с.а.в): “О, пратенико на Аллах! Кой от хората е най-добър при Аллах?”. Пейгамберинът (с.а.в) отговорил: “На когото животът му е дълъг, и върши добри дела”. Човекът казал: “А кой от хората е най-лош?” Пейгамберинът (с.а.в) отговорил: “На когото животът му е дълъг, и върши лоши дела.“ /Муслим./

Второ: Трябва да знаем коя е основната цел за сътворяването на човека и причината за съществуването му на този свят.

Всевишният Аллах казва:

§Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да Ми правят ибадет.§ /Сура Зариат/51/:56./

Имам Невеви казва:

“Това е явно доказателство, че хората са сътворени за да правят ибадет на Всевишния Аллах. И задължение на човека е да обърне внимание на това, за което е сътворен.”

Уважаеми братя!

Нека да помислим върху големите благодати, с които Аллах Теаля ни е дарил. Той Аззе ве Джелле казва:

§...И ако пресмятате благодеянията на Аллах, не ще ги изчислите...§ /Сура Ибрахим/14/:34./

Най-големият от тези благодати е Ислямът. Но за голямо съжаление малцина са онези, които ценят това. Има много от хората, които се числят към Исляма а не могат да изричат правилно дори думите: “Ля иляхе иллеллах Мухаммед расуллюллах” - “Няма друго истинско божество освен Аллах и Мухаммед (с.а.в) е пратеник на Аллах.”

Колко от тях се противопоставят на Аллах Аззе ве Джелле и не изпълняват задълженията си към Него, нито задълженията си в обществото, в което живеят. Когато един човек не се страхува от Онзи, Който го е сътворил, е в състояние да върши всякакви нередности като: прелюбодеяние, одумване, завист, високомерие, скъперничество, кражби, употреба на алкохол, лоши обноски между хората и много други.

Ако направим една обща характеристика на всичко, към което ни напътства Ислямът, виждаме, че колкото повече спазваме каноните и изискванията в него, толкова повече ще сме щастливи в този и отвъдния свят. Ние трябва да изказваме постоянно благодарност към Аллах Теаля за напътствието и за всичко онова, което ни е дал, например, необходимите средства за препитание и много други блага, за да изпълняваме задълженията си с лекота към Него. Най-висшата благодарност е подчинението към Аллах Теаля и отдалечаване от забранените неща. Той казва:

§И провъзгласи вашият Господар: “Ако сте признателни, Аз непременно ще ви надбавя. А ако сте неблагодарни, мъчението Ми е сурово.”§ /Сура Ибрахим/14/:7./

Трето: Изисква се искреност в намерението и истинско обръщане към Аллах Субханеху ве Теаля. Затова трябва да се предпазваме от извършване на дела за показ и слава пред хората. Това е опасна болест, която унищожава добрите дела. Ние трябва да ги прикриваме, както прикриваме срамните си недостатъци. Никой не трябва да знае за добрините ни като: нафиле намаз, раздаване на садака и други, освен Аллах Аззе ве Джелле. Защото Той Субханеху ве Теаля, приема само от онези, които са искрени в делата си и се страхуват от Него. Всевишният Аллах казва:

§ ... Аллах приема единствено само от богобоязливите. § /Сура Майде/5/:27.

Не трябва да бъдем от онези, които отказват да влезнат в Дженнета. Пейгамберинът (с.а.в) казва:

“Всички хора ще влезнат в Дженнета, освен онзи, който откаже.” Тогава бе попитан: “О, Пратенико на Аллах! А кой е онзи, който ще откаже? Той отговорил: “Онзи, който ме последва, ще влезне в Дженнета, а който се противопостави, той е отказал.” /Бухари./

Четвърто: Трябва да свикнем да споменаваме Аллах Теаля по всяко едно време, място и положение, в което се намираме. Всевишният Аллах е повелил споменаването Му и е отредил голяма награда за това. Той казва:

§О, вярващи, често споменавайте Аллах! И Го прославяйте сутрин и вечер!§ /Сура Ехзаб/33/:41,42./

§...и за мъжете, често споменаващи Аллах, и за споменаващите жени Аллах е приготвил за тях опрощение и огромна награда.§ /Сура Ехзаб/33/:35./

Айше (р.а) казва: “Пратеникът на Аллах (с.а.в) споменаваше Аллах във всяко едно положение.” /Муслим./

Пейгамберинът (с.а.в) е казал: “Водещи са муферридун”. Бил попитан: “О, Пратенико на Аллах! Кои са тези муферридун?” Пейгамберът (с.а.в) отговорил: “Мъжете, често споменаващи Аллах, и често споменаващите Го от жените.” /Муслим./

Да не забравяме, че след нашата смърт, никой няма да се кланя за нас, нито пък ще говее. Затова нека да посветим нашият живот в повече ибадет към Аллах Аззе ве Джелле и да се запасим с дела, чрез които ще се приближим към Всевишния Аллах.

Пето: Да се стремим към четене и цялостно прочитане на Корани Керим.

Ибни Месуд (р.а) разказва, че Пратеникът на Аллах (с.а.в) е казал:

“Който прочете една буква от Книгата на Аллах, за него има награда, която се умножава по десет подобни на нея. Не ви казвам, че; Елиф, Лям, Мим е една буква, а ви казвам, че; Елиф е буква, Лям е буква и Мим е буква.” /Тирмизи./

Ебу Умамете Ел-Бахили разказва: ”Чух пратеника на Аллах да казва:

“Четете Корана, защото в Съдния Ден той ще се яви застъпник за онзи, който го е чел.” /Муслим./

Шесто: Месец Рамадан е прекрасна възможност да призоваваме нашите близки, комшии, приятели и колеги да се покаят и приближат към Аллах Теаля с ибадет. Не трябва да пропускаме дори и ден, в който да не ги призоваваме към Исляма, защото душите им са жадни, сърцата отворени, и наградата за това велико дело е голяма при Аллах Теаля.

Пейгамберинът (с.а.в) казва:

“Кълна се в Аллах, че ако чрез теб Аллах упъти човек, то това за теб е по-превъзходно от благороден добитък.” /Бухари и Муслим./

Хасен Басри е казал: ”Призивът към Аллах е най-превъзходното и най-достойното дело за човека”.

Седмо: Да избягваме местата, където се събират безделниците. Да предпазваме езиците си от одумване, от говорене на непристойни думи и от всичко, което ще ядоса Аллах Субханеху ве Теаля. Да се придържаме към говорене на добри и достойни слова и ангажираме нашите езици със споменаване името на Аллах, ... това е голяма възможност да се запасим с подчиненост и отдаденост в ибадет към Аллах. Защото може и да не ни се отдаде друга такава, трябва да знаем, че всеки един ден, в който живеем, е благодат от Аллах за нас.

Осмо: Да обърнем внимание лично на самите нас, нашите семейства и онези около нас, като братя, сестри и т.н. Ние трябва да им напомним за величието на този месец, кланянето на намаза и четенето на Корани Керим. С добри и искрени думи да им повеляваме доброто и забраняваме злото. Да се обърнем към Всевишния Аллах с молба за напътствие на всички нас.

Месец Рамадан е голяма възможност да се опомним, осъзнаем и поправим. Нека Аллах Теаля ни напътства и напъти онези, които са в явна заблуда и се сещат за Него само в месец Рамадан. С тези дела ние ще спечелим великата награда от Аллах Аззе ве Джелле, защото Пейгамберинът (с.а.в) казва:

“Който напъти към добро, той има същата награда, като онзи, който го върши.” /Муслим./

Дните неусетно отминават, а смъртта ни наближава. Затова да не отлагаме, а да се покаем за пропуснатото и да си кажем: “Този месец, може да е последен в живота ни! Този Рамадан, може да е последен за нас!”

Нека да не забравяме, че в задгробния живот ще се нуждаем дори и от една добрина, защото това е капиталът, който можем да притежаваме там. Трябва добре да оценим величието на нашия Господар Аллах Субханеху ве Теаля, да помислим за Дженнета, чиято ширина е колкото разстоянието от земята до небесата. Той е приготвен за онези, които спазват заповедите на Аллах и се предпазват от забраните Му. Също нека да си спомним за Огъня - ”Лезаа“, за който Всевишният Аллах казва:

§Смъкващ кожата, зове той всеки, който обръща гръб на вярата и се отвръща.§- Сура Меаридж/70/:16,17./

Молим Аллах Субханеху ве Теаля чрез Неговите прекрасни имена и висши качества ние всички да дочакаме този велик месец, да ни опрости греховете и помилва в Съдния ден! Амин!