Сподвижниците на Пратеника саллаллаху алейх уа саллам са казали:
„Нека не бъдат еднакви денят, в който говеете и денят, в който не говеете“.
Много е важно поведението и отношението на човек да се различават тогава, когато е саим (говеещ) от останалите дни, в които не говее.
Трябва да има промяна, която се изразява най-вече в повече подчинение към Аллах Субханаху уа Тааля.
Ето няколко урока, които трябва да усвоим през месец Рамадан ин ша Аллах:
Урок първи:
Придобиване на такуа (богобоязън).
Всевишният Аллах е отредил говеенето за придобиване на такуа.
Това се разбира от следния аят:
„О, вярващи, предписано ви бе говеенето, както бе предписано и на онези преди вас, за да се побоите
(т.е да придобиете такуа) – Бакара, 138.
Такуа в този случай означава да се направи щит между човека и гнева на Аллах и Джехеннемския огън.
Така че днес като приключим говеенето си, нека да си зададем въпроса:
„Дали този ден, прекаран в саум, ни накара да се страхуваме повече от Аллах и да се отдалечим от Джехеннемския огън?“
Урок втори: Приближаване към Аллах.
Това се постига чрез денонощно четене и размишляване върху Курана, присъствие на молитвите тарауих, многото споменаване на Аллах, и за тези, които имат възможност – итикаф през последните десет дни от Рамадан, т.е да се изолират от всички светски занимания и да се уединят в джамията, отдавайки се единствено на ибадет
– това ни доближава до Аллах.
Когато човек извършва грехове, той се чувства отдалечен от Аллах – по същия начин, когато прави ибадет, се чуваства приближен.
Урок трети:
Придобиване на търпение и силна воля.
Всевишния Аллах споменава търпението повече от седемдесет пъти в Курана.
Така че когато човек говее и се отказва от храна, вода и сексуални отношения през това време от деня,
той се научава на сдържаност и търпение.
Урок четвърти:
Стремеж към ихсан (искреност) и отбягване на рия (показност).
Ихсан означава да служиш на Аллах като че ли Го виждаш и ако не Го виждаш, да знаеш, че Той те вижда.
Хасан ал-Басри казва:
„Кълна се в Аллах, през последните 20 години не съм казал нито една дума, не съм взел нито едно нещо с ръката си, без да се попитам преди това дали Аллах обича тази постъпка, дали е удовлетворен от нея.“
Така че когато човек говее, трябва да се стреми да достигне тази степен на набожност и също да отбягва показността (рия).
Ето защо Аллах Тааля казва в кудси хадис:
„Говеенето е за Мен и Аз ще го възнаградя.“
(Бухари). Всевишният Аллах посочва именно говеенето, казвайки „то е за Мен“, защото когато човекк говее никой друг освен Аллах не може да знае това.
Урок пети:
Усъвършенстване на добрия нрав.
Пратеникът саллаллаху алейх уа саллам е казал:
„Който не изостави лъжата на думи и действия, то Аллах няма нужда от неговото оставяне на храна и вода
(т.е от говеенето му)
– Бухари.
А в друг хадис се казва:
„От говеенето на човек може да му остане само глада и жаждата.“
(ибн Маджа).
От тук разбираме, че е много важно в дните, когато човек е саим, да пречисти своя нрав от всички лоши черти и най-вече да внимава за плодовете на езика си.
Урок шести:
Увеличаване на благотворителността и щедростта.
Ибн Аббас е казал:
„Пратеникът саллаллаху алейх уа саллам беше най-щедрия от хората и бе най-щедър в м. Рамадан.“
(Бухари).
В друг хадис се казва:
„Който даде храна на говеещ човек да разговее, получава същата награда като на говеещия, без да се намаля нищо от неговата.“
(Тирмизи)
