Как селеф ас-салих прекарвали Рамадан?

Първите поколения на мусюлманите – благочестивите селеф – са несъмнено най-добрите поколения и техния вяра и начин на живот свидетелстват за това. Пратеникът саллаллаху алейх уа саллам също потвърждава този факт с думите:

 „Най-доброто поколение са моето поколение, а след това тези, които следват тях, тогава тези, които ги следват. "

(Предадено от Муслим)

Те наистина са най-добрите сред тези, които са приложени ученията
на нашия Пратеник Мухаммад саллаллаху алейх уа саллам, така че естествено трябва да следваме техния пример по всички въпроси и Рамадан не е изключение .

Абдуллах ибн Умар например обичал да приключва поста си (ифтар) заедно с бедните.

 Когато правел ифтар вкъщи, той никога не се нахранвал добре, та ако го посети някой беден, да му даде своя ифтар. Обичал и да раздава сладки, казвайки:

 Наясно съм със словата на Всевишния

„Не ще се сдобиете с праведността, докато не раздадете от онова, което обичате“

(али-Имран,92),

 а Аллах знае, че аз обичам сладки.

Веднъж имам Ахмад приготвил малко хляб за ифтар, но беден човек го посетил и той му дал всичкия хляб, а сам останал гладен.

Ибн ал-Мубарак приготвял сладкиши за своите братя, въпреки че бил в оруч.
Имам Шафи казва:

 „Много обичам да виждам как някои хора увеличават своята щедрост през Рамадан, следвайки примера на Пратеника саллаллаху алейх уа саллам.

 Има много хора, които остават прекалено заети с пост и молитви, забравяйки другите ползи от месец Рамадан [т.е. забравяйки
за ползите и изгодите от щедростта към другите. "

Братя и сестри!

 Ние не трябва да страним от извършване дори на пръв поглед малки добри дела - при Аллах Милосърдния наградите могат да бъдат по-големи, отколкото размера на една планина!

Нека не забравяме, че Пратеника на Аллах е най-щедрия от хората и той е бил най-щедър в Рамадан "

(Бухари и Муслим)

Да се възползваме пълноценно от възможностите, които ни предоставя месец Рамадан

Сподвижниците на Пратеника саллаллаху алейх уа саллам са казали:

 „Нека не бъдат еднакви денят, в който говеете и денят, в който не говеете“.

Много е важно поведението и отношението на човек да се различават тогава, когато е саим (говеещ) от останалите дни, в които не говее.

Трябва да има промяна, която се изразява най-вече в повече подчинение към Аллах Субханаху уа Тааля.

 Ето няколко урока, които трябва да усвоим през месец Рамадан ин ша Аллах:

Урок първи:

 Придобиване на такуа (богобоязън).

 Всевишният Аллах е отредил говеенето за придобиване на такуа.

Това се разбира от следния аят:

 „О, вярващи, предписано ви бе говеенето, както бе предписано и на онези преди вас, за да се побоите

(т.е да придобиете такуа)

– Бакара, 138.

Такуа в този случай означава да се направи щит между човека и гнева на Аллах и Джехеннемския огън.

Така че днес като приключим говеенето си, нека да си зададем въпроса:

„Дали този ден, прекаран в саум, ни накара да се страхуваме повече от Аллах и да се отдалечим от Джехеннемския огън?“

Урок втори:

Приближаване към Аллах.

 Това се постига чрез денонощно четене и размишляване върху Курана, присъствие на молитвите тарауих, многото споменаване на Аллах, и за тези, които имат възможност – итикаф през последните десет дни от Рамадан, т.е да се изолират от всички светски занимания и да се уединят в джамията, отдавайки се единствено на ибадет – това ни доближава до Аллах.

 Когато човек извършва грехове, той се чувства отдалечен от Аллах – по същия начин, когато прави ибадет, се чуваства приближен.

Урок трети:

Придобиване на търпение и силна воля.

Всевишния Аллах споменава търпението повече от седемдесет пъти в Кoрана.

Така че когато човек говее и се отказва от храна, вода и сексуални отношения през това време от деня, той се научава на сдържаност и търпение.

Урок четвърти:

Стремеж към ихсан (искреност) и отбягване на рия (показност).

Ихсан означава да служиш на Аллах като че ли Го виждаш и ако не Го виждаш, да знаеш, че Той те вижда. Хасан ал-Басри казва:

 „Кълна се в Аллах, през последните 20 години не съм казал нито една дума, не съм взел нито едно нещо с ръката си, без да се попитам преди това дали Аллах обича тази постъпка, дали е удовлетворен от нея.“

Така че когато човек говее, трябва да се стреми да достигне тази степен на набожност и също да отбягва показността (рия).

Ето защо Аллах Тааля казва в кудси хадис:

 „Говеенето е за Мен и Аз ще го възнаградя.“

 (Бухари).

Всевишният Аллах посочва именно говеенето, казвайки „то е за Мен“, защото когато човекк говее никой друг освен Аллах не може да знае това.

Урок пети:

Усъвършенстване на добрия нрав.

Пратеникът саллаллаху алейх уа саллам е казал:

„Който не изостави лъжата на думи и действия, то Аллах няма нужда от неговото оставяне на храна и вода (т.е от говеенето му) – Бухари.

 А в друг хадис се казва:

 „От говеенето на човек може да му остане само глада и жаждата.“

 (ибн Маджа).

От тук разбираме, че е много важно в дните, когато човек е саим, да пречисти своя нрав от всички лоши черти и най-вече да внимава за плодовете на езика си.

Урок шести:

Увеличаване на благотворителността и щедростта.

 Ибн Аббас е казал:

 „Пратеникът саллаллаху алейх уа саллам беше най-щедрия от хората и бе най-щедър в м.

 Рамадан.“

(Бухари).

В друг хадис се казва:

„Който даде храна на говеещ човек да разговее, получава същата награда като на говеещия, без да се намаля нищо от неговата.“

(Тирмизи)

Астрономията в Корана

Астрономията в Корана


Освен специфичните дескриптивни стихове върху Сътворението, около четиридесет стиха в Корана допълват с разяснения темата за астрономията. Коранът изобилства от разсъждения върху небесата. Стиховете отнасящи се до Сътворението, в определена степен дават обща представа за същността на небесата, т.е. за всичко, намиращо се извън нашата Земя.
Общи разсъждения върху небето....

Първите цитирани тук стихове не поднасят много материал за разсъждения; те целят единствено да привлекат вниманието към Всемогъществото на Бог. Необходимо е обаче и те да бъдат споменати, за да се придобие реална представа върху начина на изложение на текста на Корана, описал преди около четиринадесет века структурата на вселената.

Сура 50, стих 6: Става дума общо за хората:
“И нима не поглеждат към небето над тях, как го изградихме и го украсихме, и е без недостатъци?”
Сура 13, стих 10:
“Аллах е, който въздигна небесата без видима за вас опора. После се възправи на Трона (както Нему подобава) и покори слънцето и луната.”
Двата последни стиха са опровержение на вярването, според което небесният свод се крепи на стълбове, за да не се стовари на Земята.
Сура 55, стих 7:
“И Той небето въздигна...”
Сура 22, стих 65:
“...и Той задържа небето да не падне върху Земята освен с Негово позволение.”

Известно е, че отдалечеността на космическата тела на огромни и на пропорционални на техните маси разстояния лежи в основата на равновесието им. Колкото по-раздалечени са телата, толкова по-малки са силите им на привличане: например близката (за космическите мащаби) до Земята Луна влияе благодарение на закона за привличането на водните пространства – приливите и отливите. Ако две небесни тела се приближат повече, сблъсъкът не би могъл да бъде избегнат. Подчинението на определен ред е условие sine qua non за предпазване от хаоса. Затова често се припомня подчинението на небесата на божия ред.

Сура 23, стих 86: Аллах казва на Пророка:
“Кажи : Кой е Господът на седемте небеса и Господът на великия Трон.”
Тук задължителено трябва да се спомене, че под седем небеса трябва да разбираме множествата им, а не посочената цифра.
Сура 45, стих 13:
“Той подчини за вас всичко що е в небесата и що е на земята – от Него е. Наистина в това има знамения за хора размислящи.”
Сура 55, стих 5:
“Слънцето и Луната се движат по точно изчисление.”
Сура 6, стих 96:
“Той разцепва зазоряването и отрежда нощта за покой, а Слънцето и Луната се движат по изчисления...”
Сура 14, стих 33:
“И ви подчини Слънцето и Луната – усърдни, и ви подчини нощта и денят.”

Тук единият стих допълва другия: като следствие на приведените изчисления произтича постоянството в движението на тези небесни тела, изразено с думата da ib, сегашно причастие на глагол, означаващ да работиш с прилежание и усърдие. В нея тук е вложен следният смисъл: ”усърдно и прилежно правя нещо неотклонно и непрестанно според установен вече навик”.
Сура 36,стих 39: Аллах казва:

“И на луната отредихме (да премине) етапи, додето отново заприлича на изсъхнала палмова клонка.”
Това е алюзия за извиването на палмовото листо, чиято форма след изсъхването напомня лунния сърп.
Сура 16, стих 12:
“И той подчини за вас нощта и деня, Слънцето и Луната, и звездите са подчинени на Неговата повеля. Наистина в това има знамение за хора проумяващи.”

Практическата стойност на стиховете, описващи съвършенството на устройството на вселената е създаването на улеснения при придвижването на човека по суша и море и при изчисляването на времето. Тази забележка може да бъде обяснена с факта, че Коранът лежи в основата на пророчество, отправено към хората, чийто ум не можеше да схване простия език на обикновения живот. Това е смисълът на следните разсъждения:

Сура 6, стих 97:
“Той е онзи, който отреди за вас звездите, за да се напътвате с тях в тъмнините на сушата и на морето. Разясняваме знаменията за хора знаещи.”
Сура 16, стих 16:
“ И други знаци; и по звездите се насочват хората.”
Сура 10, стих 5:
“Той е Онзи, който стори Слънцето сияние и Луната – блясък, и я отмери по фази, та да знаете броя на годините и изчислението. Аллах сътвори. Той разяснява знаменията на хора знаещи.”

Тук се налага една забележка. Докато Библията определи Слънцето и Луната като светила и прибави към едното определението голямо, а към другото – малко, то Коранът им приписва и други различия (освен големите размери). Наистина разграничението е езиково, но как може да се обясни на древните хора, че Слънцето и Луната не са светила с идентичен характер, без да ги объркаш?
Kakво представляват небесните тела Слънцето и Луната.

Слънцето е източник на светлина (diya), а Луната – отблясък, сияние (nur). Toзи превод сякаш е по-точен от другия, при който двата термина са смесени. Всъщност смисловата разлика е слаба, като diya принадлежи кум корена DW, който според класическия речник на Казимирски означава светя, блестя, искря (за огън). Същият автор влага във въпросния субстантив смисъла на бледа светлина до този на светлината.

Но разликата между Слънцето и Луната ще бъде уточнена в Корана с помощта на други сравнения.
Сура 51, стих 61:
“Благословен е Онзи, който стори съзвездия на небето и стори там светилник и сияйна Луна.”
Сура 71, стихове 15-16:
“Нима не виждате как Аллах сътвори седем небеса, подредени в слоеве? И стори Той там Луната сияние и стори от Слънцето светилник.?
Сура 78, стихове 12-13:
“И изградихме ви отгоре непоклатими седем (небеса) и сторихме (Слънцето) горящ светилник.”
Тук Луната е определена като тяло , което оветява (muniur) от един и същ корен с nur (светлина, приписвана на Луната). Що се отнася до Слънцето , то е сравнено с факел (siraj) или с много бляскава лампа (wahhaj)

Съвременникът на Мохамед със сигурност е могъл да различава Слънцето, познатото на хората от пустинята пламтящо светило, от Луната, светилото в нощната прохлада. Следователно сравненията в Корана по този повод са напълно естествени. Тук ще бъде интересно да отбележим простотата на сравненията и липсата на определени, актуални само за времето си, но рискуващи днес да звучат фантасмагорично.

Известно е, че Слънцето е звезда, източник на изключителна температура и светлина благодарение на вътрешното си горене, докато Луната, без да излъчва собствена светлина само отразява слънчевата и представлява мъртво небесно тяло (поне що се отнася до външните й слоеве). В кораническия текст няма никакво противоречие със съвременните изследвания за тези две небесни тела.

Рамадан

  Рамадан, Рамадан, Рамадан,
ти месец най-голям,
в теб се опрощават греховете,...
в теб се избистрят умовете.

В треб сиама е велик,
разделя му’мин от мунафик.
Блажен е онзи, който в тебе пости
и иска от Аллах греховете му да опрости.

Щастлив е онзи,
който в теб чете Коран-
така заздравява
и своя имаан.

В теб се кланя тарауих
спазван от всеки издръжлив,
Защото е дълъг, тежък ибадет,
но наградата за него е безкрай, безчет.

Нещата, които помагат Рамазанът да бъде началото на истинска промяна в живота ти

Нещата, които помагат Рамазанът да бъде началото на истинска промяна в живота ти:,Рамазан – шансът за промяна,Каква е промяната и какво ще ни помогне да се променим?,Условия за промяната:,Твърдо решение Продължителност Промяна,Кои са истинските начини, които правят Рамазан месеца на промяната?,Рамазанът е началото на промяната… В него се случва първата битка в Ислям, която промени историята, извиси общността н Мухаммед (с.а.с.) и от последни ги направи първи, защото общността... е обичана от Аллах. Тази битка е при Бедр и е в 17 ден от Рамазана. Всевишният Аллах казва:“Аллах вече ви помогна при Бедр, когато бяхте слаби. И бойте се от Аллах, за да сте признателни.” (Али Имран 123),Чуй словата на Али (р.а.), който описва страхопочитанието като казва:,Месец Рамазан е началото на промяната… и за онзи, който пренебрегва намаза си.,Енес (р.а.) казва:“Пратеникът на Аллах (с.а.с.) разговяваше преди да се кланя, с няколко пресни фурми (рутаб), а ако нямаше тогава на други фурми (темр), а ако нямаше тогава с няколко глътки вода.” (Ебу Дауд),Рамазан е шанс за промяна и за онзи, които иска да усъвършенства характера си.,Рамазан = Шанс. = Прекрасен сезон. = Най-голямото световно състезание, в което участва целия мюсюлмански свят. За това състезание ни е известил Великият Владетел в Свещения Коран, като казва: “Надпреварвайте се към опрощението на вашия Господар, и Дженнета широк колкото небесата и земята.”Най-голямата награда в това световно състезание е Дженнет.,Това състезание си има условия:

Как да подходим с децата в първия Оруч за тях!

Как да подходим с децата в първия Оруч за тях!

Повечето родители изпитват известна трудност в това как да привикнат децата си да започнат да говеят.
Коя е най- подходящата възраст?
Какви подходи да използваме?...
Как детето да заобича Рамазана, така че само да изявява желание да пости?

ИншаАллах ще разгледаме тези въпроси и ИншаАллах да бъдат от полза за вас през идващия Рамазан.

Подобно изразяване може да бъде ужасяващо за едно малко дете
" Днес няма да ядеш нищо до залез слънце".
Това ще му се види като безкрайно дълго време. Нека си припомним нашия първи оруч в Рамазан, когато сме били деца. Несъмнено това е един вълнуващ спомен за нас. Лесно е да си припомним и за трудността в този ден. Въпреки всичко, когато говеенето е било успешно осъществено за първи път, усещането за победата и радостта в този ден се помни цял живот.

Готово ли е детето ми да говее (пости)?

За някои деца говеенето е по- трудно, отколкото, за други. Деца, които са със слаб организъм ( немощни), не могат да държат оруч. Също така и деца, които трябва да ядат по- често, могат да се затруднят с говеенето. И тези деца, които са свръх активни в игрите си, също срещат трудност с говеенето. Родителите трябва да преценят дали детето им е готово да започне да държи оруч. Те най- добре знаят какво е здравословното му състояние и познават неговите нужди.

Препоръчително е между седем и девет годишна възраст да се въвежда постепенно говеенето.
В началото можем да започнем да насърчаваме детето да говее до 10 часа сутринта. След като видим, че то успява да се справи успешно можем да увеличим времето до обедната молитва. Като се справи и с това, следва да увеличим до следобедната и така докато стане цял ден.

Когато детето стане на десет годинки може да започне вече с Оруча. Физически, неговото тяло е способно да се справи с това.
. . . . . .
~ Някои важни неща, които трябва да знаем:
За нас, родителите, е важно да вземем под внимание следните мерки, така че нашите деца да получат максимум облага от опитите им в говеенето и паралелно с това да не развиват качеството да лъжат и мамят:

1. Ние трябва да положим усилия да насадим в сърцата на децата си желанието за говеене през Рамазан. Това съвсем не означава, че трябва да ги насилваме. Напротив, това ще породи лоши черти в характера, като лицемерие, лъжа, страхливост и измама.

2. Позитивното ни насърчаване ги кара да се замислят и им помага много по- лесно да се справят с говеенето. Желателно е да бъдат хвалени и окуражавани. Могат да бъдат поощрявани и с подаръци.

3. Добър начин да мотивираме нашите деца е да породим у тях състезателен дух. Това е особено ефективно, когато имат връстници, които говеят и отслужват молитва в джамията.

4. Ние не трябва да забравяме подхода за постепенното започване на говеенето. Този подход трябва да се използва, зя да може детето постепенно да започне да напредва в говеенето.


Какво може да направи майката, ако разбере, че детето й не е изпълнявало говеенето, а е лъгало, че говее?
Д- р Хиба Исави, професор в училището по медицина Айн Шамс съветва майката, ако разбере, че нейното дете е яло скришом, че може да направи следните неща:

1. Поощряване на говеещото дете, чрез награда за всеки ден, в който успешно е държало оруч.

2. Не заставайте веднага срещу него , заради грешката му. Не го наричайте лъжец. Вместо това го информирайте индиректно, чрез разказването на приказки за другите - колко сериозно е това да прекъснеш Рамазанския пост и да лъжеш.

3. Не очаквайте малкото дете да говее цял ден в началото. Увеличавайте продължителността на Оруча постепенно в зависимост от възрастта и способността на детето.

4. Когато сте уверени, че детето е постило, похвалете го пред цялото семейство.

5. Насърчаване на детето да говее чрез изтъкване на това, че се разрешава само на хората, които са постили да имат специално място на масата във времето на разваляне на оруча. В тази насока детето ще разбере, че прекъсването на оруча по- рано от определеното време е голяма грешка.

6. Не слагайте на видно място бонбони и храни преди времето за ифтар. Не е необходимо да разколебаваме детето с такива изкушения.

7. Създайте религиозна и празнична атмосфера вкъщи. Нека детето усети важността на този месец, като го направите различен от останалите месеци в годината. Рамазан трябва да бъде нещо специално за него и цялото семейство.

МЕСЕЦ РАМАДАН-ОСОБЕНОСТИ, ПОЛЗИ И МЪДРОСТИ В ГОВЕЕНЕТО

МЕСЕЦ РАМАДАН-ОСОБЕНОСТИ, ПОЛЗИ И МЪДРОСТИ В ГОВЕЕНЕТО

ОСОБЕНОСТИ НА МЕСЕЦ РАМАДАН
Говеене.Това е една от петте основи на Исляма, без която той е невъзможен.
През месец Рамадан Всевишният Аллах умножава наградите на хората и ги издига на степени....
През този месец се опрощават допуснатите грехове между този и предхождащият го Рамадан.
Меляикетата молят опощение за тези, които говеят, докато приключат говеенето.
През този месец Аллах Теаля заповядва на Дженнета да се разкраси за вярващите.
През този месец е нощта Кадр.Тя е по-благодатна от хиляда месеца,и който я пропусне , е пропуснал голям шанс.
В последната нощ от месец Рамадан се опрощава на всички, които са говели.
През всяка нощ от месец Рамадан Аллах Теаля избавя от огъня грешници.
Дуата на говеещия е приета.

Чрез говеенето човек се изгражда акто идеална личност, която не се огъва пред трудности и страдания, умее да се владее и не отстъпва от принципите на правотата, в които е убеден.

Времето на молитвата Тарауих

 Въпрос: Позволено ли е да се направи салат ал-Тарауих два часа преди салат ал-Фажр? Или трябва да се отслужи веднага след ‘Иша?
...

Отговор: Слава на Аллах!


Времето на молитвата Тарауих продължава от свършването на ‘Иша до зазоряване, така че може да се отслужи по всяко време на този период.

Ал-Науауи, Аллах да се смили над него, е казал в ал-Мажму’:

Времето на тарауих започва след вършването на ‘Иша, както заявяват ал-Багауи и други, и свършва преди да настъпи зората.

Но ако човек ходи да отслужва молитвата в джамия след имама, по-добре е да направи Тарауих след ‘Иша и да не я отлага за след средата или за края на нощта, а това не е трудно за богомолеца, в противен случай някои могат да се успят и да пропуснат молитвата. Мюсюлманите обикновено правят салат ал-Тарауих след ‘Иша и не я отлагат.

Ибн Кудаама е казал в ал-Мугни:

Попитали Имам Ахмад: „Отлагате ли кийам – т.е. Тарауих – за края на нощта?“ Отговорил: „Не. Уважавам това, което мюсюлманите правят“.

Но този, който прави Тарауих в дома си, има избор: ако желае, може да я направи в началото на нощта, ако не – може в края.

А Аллах знае най-добре.

Атмосферата на помилването и опрощението

Атмосферата на помилването и опрощението...


Месец рамазан е месецът на оруча (говеенето) и на наградата,в който тече щастлив и прекрасен живот.Този месец напомня за дадените ни безбройни блага.В него,отказвайки се от временните наслади,ние стигаме до тайната на вечните наслади,като спазваме оруч,по заповед на Аллах Теаля.

Оручът представлява борба със страстите (нефс),които пречат на човек да почуства истинската и крайна цел на ибадета и свежда до минимум въздействието на плътските желания.

Оручът извисява до съвършенство нашата нравственост чрез търпение,воля и неподдаване на плътските съблазни.Също така оручът е един щит,който предпазва човешкото достойнство и чест от прекаляване с желанията на плътта като ядене,пиене и полова възбуда.

Оручът освен,че способства за възпитание на добродетели като твърдост,благородство,търпение,решителност идр.,чрез гладуване и лишаване от плътски наслади,напомня за стойността на благата.Така имаме възможност да влезем в положението на бедните и нуждаещите се,което ни прави по-милосърдни и по-сърдечни.Така се засилва чувството ни на благодарност.Оручът е заповед на Аллах Теаля,която по най-добър начин спомага за премахването на някои негативни явления в обществото като завист,подлост,омраза.Ето защо оручът е задължение не само на съвременната общност,но и на хората живяли преди това.Аллах Теаля повелява:

"О,вярващи,предписано ви е говеенето,както бе предписано на онези преди вас,за да се побоите...в определени дни."(Бакара,2/183-184)

Ибадетите,които са задължителни според Исляма,служат за лек на различни пороци.

Наистина оручът представлява лек срещу много душевни и физически заболявания.Ето защо той се извършва в определени дни.Защото,както човешкият организъм свиква с употребата на определени лекарства и след известно време те не му действат,така духовното и физическо въздействие и на оруча се побира в определени рамки.Ако се премине границата на нормалното,този ибадет няма да донесе очакваната материална и морална полза.Именно затова Расулюллах,салляллаху алейхи веселем,е предупредил един от сахабетата си,който казал:"от сега нататък до края на живота си ще изпълнявам оруч".

От друга страна той се изпълнява в определен месец от всички мюсюлмани едновременно и така се осъществява единството на исляма.Така оручът се изпълнява в определени дни и възпитава хората на добродетели като чувствителност,задълбоченост и честност,необходими в живота.

Преминаването на месец Рамазан през различни годишни времена съдържа голяма мъдрост.Понякога този месец се пада в горещи,а понякога в студени дни.Един път дните са по-къси,а друг път по-дълги,или със средна продължителност.Така Рамазанът озарява със своята благодат всички годишни времена и всички дни.При това,когато мюсюлманите изпълняват оруча през различните годишни времена,те срещат различни трудности и улеснения,което спомага да изживеят разнообразни радости.В крайна сметка този обряд,който по начало е труден,се изпълнява с необикновено желание и лекота.

Основата на оруча,която предразполага сърцата и засилва стремежа към него,се изразява в неговия задължителен характер.

Според Свещения Коран,освен,че,оручът е ограничен в месец Рамазан ,той е заповядан на хората по много красноречив и убедителен начин Вижте повече

Употребата на малко количество храна,особено по време на оруча,дава десет предимства

Употребата на малко количество храна,особено по време на оруча,дава десет предимства:

1.Гладът пречиства сърцето и засилва паметта.Преяждането води до забравяне и оглупяване.

2.Гладът изостря стремежите на сърцето,както и въздействието на ибадета,а от ситостта сърцето загрубява и не чувства вкуса на ибадета....

3.Чрез глада човек става мекосърдечен,добродушен и скромен,а ситостта го прави горделив,надменен и себелюбив.

4.Глладът води до състрадание към гладните и бедните,а ситостта-до забравянето за тях.

5.Гладът подтиска плътските желания и страсти,а ситостта ги разпалва.

6.Гладът поддържа човек бодър и активен.Ситостта го прави ленив и пасивен.

7.Гладът допринася за постоянството в ибадета.Ситостта води до разпуснатост и мързел.

8.Гладът е полезен за тялото.Чрез него се лекуват различни болести.Ситостта изхабява и разболява тялото.

9.Гладът прави тялото леко и подвижно.Ситостта го прави тлъсто и тромаво.

10.Гладът подтиква към раздаване на садака,себеотрицание и щедрост.Това е причината човек да бъде подслонен под сянка в деня на Къямета.Ситостта води до скъперничество или разточителство,които унищожават човека

Оручът

Оручът

През погледа на ислямското право-Фъкъх

Фарз (основно задължение) на оруча е въздържание от ядене,пиене и полов контакт във времето от имсак (когато започва оруча-преди зори) до залез слънце....

Неща,който развалят оруча и изискват каза (предопределено) и кеффарет-откуп.

1.Съзнателна употреба на храна и питиета през деня.

2.Извършване на полов акт.

3.Извършването на дейности,които не развалят оруча,като даване на кръв,почистване на зъбите и други,след което да се извърши нещо,което разваля оруча.Например да се яде сол в малко количество.

Неща,които развалят оруча и изискват каза,без да се налага кеффарет:

1.Употреба на продукти,които по принцип не се употребяват за храна,като брашно,суров ориз,тесто,в което няма мазнина или захар,зелен орех,зелена дюля,поглъщането на костилката на череша,маслина и др.Ядене на хартия,памук,пръст,суха трева,сламка,яйце с люспите.

2.Поглъщането на дъждовни капки или снежинки,без това да е нарочно.

3.Повръщане,предизвикано съзнателно.

4.Приемане на храна поради разсеяност,и след като разбере грешката си,да продължи да яде.

5.Слагане на капки в носа,ушите или гърлото.

6.Разваляне на оруча по принуда и натиск от някого.

7.Поглъщане на храна,останала между зъбите от времето преди имсак,ако тази храна епо-голяма от зърно нохут.

8.Нарушаване на оруча,смятайки,че е залязло слънцето,ядене след настъпване на зората,поради заблуда,че още не е дошла.

следва

"

ГОВЕЕНЕ И ЗДРАВЕ

 В тази тема ще разгледаме връзката на оруча с нашето здраве. Предлагаме ви и някои полезни съвети, които ако ги следваме, иншааллах ще избегнем някои често срещани проблеми, с които се сблъскваме в месец Рамадан и ще можем напълно да се насладим на духовни-те ползи от говеенето.

Говеенето има своите предимства от гледна точка на здравето и хигиената. Исляма изисква от мюсюлманин...а да бъде здрав, чист, енергичен... Мухаммед (с.а.с.) е казал: „Говейте, за да бъдете здрави!” Лекарите днес също признават, че ползите от говеенето осигуряват здраве и стабилност както за тялото, така и за ума. Някои от ползите дори влияят директно върху психиката и физиката на говеещия.

Установено е, че говеенето е ефективно лечение за психически и емоционални разстройства. То помага на човека да въздържа желанията си, да усъвършенства своето поведение и обноски, да заздрави убеждението си да прави добро, да избягва спорове, сприхавост и прибързаност. По този начин се усъвършенства като здрава и разумна личност.

Освен, че говеенето спомага за нашата устойчивост и способност да се изправяме пред трудности, то се отразява и на физиката, защото с намаляването на лакомията тялото се освобождава от излишните мазнини. Ползите от говеенето върху здравето не спират дотук. Те също са средство за облекчаване на редица физически болести, включително и тези на храносмилателната система, като хронични болки в стомаха, възпаление на дебелото черво, чернодробни заболявания, стомашно разстройство и състояния като затлъстяване, атеросклероза, високо кръвно налягане, астма, дифтерия и много други болести.

Един швейцарски лекар на име д-р Барсилус казва, че предимствата на глада като лечение надхвърлят тези на приемането на лекарства няколко пъти.

Общо взето, говеенето ускорява унищожаването на излишните тъкани на тялото чрез глада и след това с новото хранене изгражда нови. Ето защо някои учени казват, че говеенето трябва да бъде считано като ефективно средство за възстановяване на младостта и дълголетието. Въпреки това исляма освобождава от говеенето болните и старите хора, които не са способни да говеят или пък, ако има опасност с това да се влоши тяхното здравословно състояние.

Но говеенето трябва да отговаря на предписанията, а не да бъде просто пропускане на редовните хранения. За да се проявят ползите от оруча исляма препоръчва хранене по време на сахур и развалянето му в точно определеното му време. Разбира се, за да се гарантира добро здраве човек трябва да се въздържа от лакомия след като се разговява.

Ето и някои полезни съвети относно храненето по време на месец Рамадан:

- Храненето по време свещения месец Рамадан не трябва да се различава прекалено много от нормалното хранене през останалото време от годината. Трябва да се храним балансирано, за да поддържаме нормалното си тегло, т.е. нито да отслабваме, нито пък да напълняваме. Въпреки това, ако някой е с наднормено тегло, месец Рамадан е идеалното време за нормализирането му.

- Препоръчително е да се консумират бавно смила-еми храни, които съдържат фибри, защото те се усвояват от организма за около осем часа, докато за лесно усвоимите храни са необходими около 3 - 4 часа.

Бавно усвоими са зърнените храни, като пшеница, овес, просо, грис, боб, леща, пълнозърнесто брашно и т.н. (наречени са комплексни въглехидрати)

Бързо усвоими храни са тези, които съдържат захар, бяло брашно и т н. (наречени са рафинирани въглехидрати)

Храни, които съдържат фибри са тези, които съдържат трици, пшеница, зърна и семена; зеленчуци като зелен фасул, грах, царевица, спанак, листата от цвекло (богати на желязо); плодове с корите, сушени плодове особено сушени кайсии, смокини и сини сливи, бадеми и др.

- Храната, която консумираме трябва да бъде добре балансирана. Това означава, че трябва да съдържат храни от различните групи. Например плодове, зеленчуци, месо (пилешко, риба), хляб (пълнозърнест) и сушени плодове. Пържените храни не са здравословни и трябва да бъдат ограничени. Те причиняват лошо храносмилане, киселини в стомаха и проблеми с теглото.

Ако следваме съветите, които споменахме по-горе ще ни бъде много по-лесно и комфортно постенето през дългите летни дни, когато човек огладнява по-бързо. За сахур, ако приемаме бавно смилаеми храни, това означава, че ще бъдем заситени за по-дълго време, понеже на организма са му необходими осем часа за нейното усвояване.

- Не пийте много чай по време на сахур, защото той позволява отделянето на повече урина, а чрез нея се губят ценни соли, които са необходими на организма през деня.

- За да избегнете обезводняване на организма, пийте много течности във времето между ифтар и преди лягане за сън, за да може тялото да регулира течностите на време.

- Отбягвайте пържените и мазните храни и такива, които съдържат много захар.

- Друго много важно нещо е да не си позволявате да преяждате. Това води до ленивост и ако често се случва може да бъде ключ към други болести на тялото. Както и в Корана се казва: „И яжте, и пийте, ала не разхищавайте!” (7: 31)

- Спазвайте правилото от Сюннета на Пророка (с.а.с.) една трета от стомаха да е за храна, другата трета за вода и последната третина за въздух/дишане.

мисли

Чрез говеенето човек поставя преграда пред сатанинските помисли, които душата се опитва да му прошепне, става господар на волята си и се опитва да напътва собствената си душа. Говеейки, човек се научава на търпение. Чрез говеенето човек се изгражда като идеална личност, която не се превива пред трудностите и страданията, която умее да се владее, не отстъпва от принципите, в правотата на които е убеден, дори когато получава изкушаващи го предложения. Говеенето учи човек на ред и дисциплина. Благодарение на говеенето (особено през месец Рамазан) човек изгражда връзки с различни хора в социалния живот.


0000000000


Говеенето не е гладуване, напротив, освен действителното говеене, говеят и очите, ушите, сърцето, въображението, чувствата и останалите органи, като се предпазват от греха и безполезните неща и всяко едно от тях служи по свой начин на Създателя си. Говеенето учи да се пази повереното. Говеещият от сутрин до вечер се стреми да следва рамките, начертани от Всевишния Аллах. Въпреки възможността да се облагодетелства, макар и никой да не вижда постъпките му, вярващият продължава да говее. Говеенето учи човека да държи на думата си.


00000000000


Говеенето е гарант и щит срещу греховете. За някои то е завеса, която ги предпазва да не се отклоняват от правия път. Да, говеенето е като щит, който предпазва говеещия, то е като тайнствена врата в стените на Рая, която ще му помогне да влезе там, и като другар, който ще му поднася чаша от водите на Каусар. Говеенето възпитава човек как да овладява плътските си желания. Както когато, говеейки, човек успява да се противопостави на нечистите желания, така може да им се противопоставя и когато не говее, понеже волята му се калява. Най-добрият начин за контролиране на религията е говеенето.




000000000000


Говеейки, човек предпазва душата си от опълчване срещу Всевишния и се превръща в Негов покорен раб. Всеки, който говее, усеща, че се доближава до равнището на ангелите в сравнение с дните, в които не говее. Човек разбира, че ако не му се позволи, няма право и на най-малката стъпка, че не може да посегне към водата и осъзнава, че няма власт, а е подвластен, че не е свободен, а раб и слуга. В крайна сметка осъзнава колко е безпомощен, безсилен и изпълнен с недостатъци и се подготвя да почука на вратата на милосърдието с невидимата ръка на благодарността. Достатъчно е само говеенето да бъде в рамките на религиозните принципи.

00000000000


Човек, който е свикнал да върши безпрепятствено всичко, за което се сети, по време на говеенето задължително ще изчака настъпването на вечерта, а това ще го научи на пестеливост. Така той няма да води безгрижен живот. Както яденето е храна за организма, така и говеенето е храна за душата. Както е трудно животът да се поддържа без храна, така и духовното съществуване е почти невъзможно без говеенето. Хората, които не говеят, попадат в плен на плътските си желания и не успяват да достигнат необходимата духовна зрелост. Говеенето е признак, че на практика е възможно страстите да се държат под контрол.


0000000000000



Говеейки, вярващият сякаш се издига до равнището на ангелите, въздържайки се от храна и вода, овладявайки плътските си страсти, избягвайки клеветата и несправедливите постъпки. Говеенето кара човек да осъзнае цената на благата.


Човекът, който притежава безброй блага, разбира стойността и значимостта им чрез говеенето и се опитва да изрази благодарността си.

0000000000



Говеенето кара човека да усети целта на сътворението си, тласка го да върши божествени постъпки, вдъхва му невъобразими духовни наслади, въпреки глада, показва му грозното лице на злодеянията и го кара да се въздържа от тях и да ги възненавижда и укрепва духа му. Говеенето напомня за срещата с Всевишния. Човек, който говее, съзнава, че овладява страстите си, въздържа се от храна и вода в името на своя Създател и мисли за часа на срещата с Него.


0000000000

Говеенето предпазва от болести. Говеенето е най-въздействащият начин, чрез който човек може да се опази от изпадане в плен на плътските си желания и да осигури превъзходство на духа над тялото, за да умее да обуздава страстите си. Говеенето укрепва тялото срещу болести.


000000000



Говеенето пречиства най-добре душата и е най-ефикасната диета за тялото. Чрез говеенето душата, разумът и познанието за неведомото претърпяват значително развитие. Въпреки че стомахът плаче, те невинно му се присмиват. Говеенето е средство, чрез което тялото си почива, не застарява и работи перфектно. Наднорменото тегло забавя кръвообращението и функционалността на мозъка, ала говеенето, от една страна, предотвратява подобни рискове, а, от друга, е път към благодеяния. Говеенето е почивка за душата и тялото.


00000000000000


Човекът, който говее е щастлив, защото е изпълнил заповед на Всевишния Аллах и по този начин е спечелил Неговото одобрение и награда


0000000000000



Говеенето изпълва човека с търпение, защото чрез него той чувства болките и трудностите на лишението, но търпеливо го понася.


000000000000

В човешкото сърце се пробужда чувството за състрадание, съчувствие и милост.Въпреки че това лишение е временно, то дава възможност на човека да разбере суровите страдания на някои хора, които са лишени от основните средства за съществуване с дни, седмици, та дори и с месеци наред.И естествено един такъв човек би бил много по-бърз от всеки друг в съчувствието си към своите събратя и в отклика си н...а техните нужди.
Чрез него у човека се развива здрава съвест, защото говеенето е тайна между човека и Аллах.И всъщност никой не следи човека дали говее, нито пък го принуждава.А той говее, за да бъде доволен от него Аллах.
То е причина да си спомняме много повече за Аллах и Съдния ден /Ахирета/
Чрез него се проявява единството на ислямската общност-заговява се и се разговява по едно и също време, без да съществува разлика между водачи воден, богат и беден, а единствения критерий е богобоязънта.
Чрез него тялото се сдобива със здраве и храносмилателната система си почива.

000000000000

Расулюллах /с.а.с/ казва:
„Говейте, за да намерите здраве.”
/Кешфул Хафа/
В последно време в Западна Европа се появи нова терапия, която лекува с глад предимно хронични заболявания.
То пресича пътищата на Шейтана и възможността му да завладее мюсюлманина.
То е велика милост, от която извличат полза както тялото, така и душата.
То е един от най-голямите помощници на богобоязънта.

00000000


Някой от децата ни може да спечели учебна стипендия, за да се извисява научно и да получава по-високи свидетелства, тогава нас нас ни обхваща голяма радост, и с право. А какво е положението на Рамазана, който ни носи годишни дарове за безгранично извисяване! И за получаване на най-високите степени, а от нас се иска само да пречистим сърцата и да запретнем ръкави за работа, останалото е общуване и общуване със съпруга, децата и роднините.


00000000


Походът до Сийф ал-Бахр
През месец Рамазан от първата година по Хиджра Пратеника на Аллах изпратил Хамза ибн Убдулмутталиб към Сийф ал-Бахр заедно с тридесет души от мухаджирите, за да пресрещнат един керван на курейшитите. Водач на кервана бил Абу Джехл ибн Хишам, който водел заедно със себе си триста ездача от меканците. Двата отряда били готови да влязат в бой, ако не била намесата на Меджди ибн Амр ал-Джухани. Тогава за пръв път Пратеника на Аллах назначил за водач на отряд един от мюсюлманите. Този поход бил наречен “походът до Сийф ал-Бахр” (сарийят Сийф ал-Бахр).


0000000000000


Говеенето ( Оруча ) е избор с който се харектеризира само човека.. И човекът и животните се хранят но само човек е способен на гладуване. Постенето ясно прави разликата между човека и животното. Хранене е в следсвие на нужда , на природен закон . Постенето е най-висшият израз на волята, това е акт на свобода. Тази свобода, въпреки всички медицински ползи, е най-знамичата му полза .
Али Иззет Бегович


0000000000000

Кой ли не обича Байрама? И кой ли не го очаква с нетърпение?

Кой ли не обича Байрама? И кой ли не го очаква с нетърпение?

Байрамът е време за създаване на нови приятелства, посещаване на приятелите и близките, сдобряване с хората, които са ни обидени, посещаване на родителите и роднините, за да се вземе благословията им, посещаването на самотните. Той е повод за радост и подобряване на взаимоотношенията между хората, градина от щастие и усмивки.

От прив...етливите лица на хората по улиците до светлите ликове на майките, от осветените джамии всички могат да усетят и изживеят как всяко нещо е завладяно от вълшебната атмосфера на Байрама. Могат да усетят как въздухът ухае на Байрам, как по лицата на хората грее Байрамът. Магията на този Свещен празник може да се почувства навсякъде.

Но нека не забравяме, че истинският празник, или истински Байрам, ще изживеем само с възпитаването на духа в обич и любов, с осъзнаване на отговорностите, които всеки трябва да притежава, правилното разсъждаване и стремежа към благополучието на всичко и всеки.

С пожелания Байрамът да ни обгърне като дъга с разноцветни благодати и ни дари с всички тези неща! Да ни направи щастливи както на този, така и на другия свят. Да се появи на хоризонтите ни като слънце, озаряващо сърцата на всички. Да ни напомни, че трябва отново да се върнем в собственото си Аз, да отблъснем омразата и завистта от сърцата си и бъдем отново такива, каквито сме били създадени от Всевишния. Да даряваме само обич, щастие, усмивки, както на себе си, така и на всички други. И най-важното: нека Байрамът бъде истински празник за нас с всички тези изброени пожелания. Честит Байрам на всички!