неделя, 31 май 2020 г.

Честит Рамазан Байрaм..!


Честит Рамазан Байрaм..!
Нека Всевишния Аллах въздаде от благодатта си на Вас
и Вашите семейства!
Нека светлината на Корана,озари сърцата Ви..и милостта на Аллах Ви въведе в Дженнета Фирдеус..!
АмиН!!!

Честит Рамазан !
Нека Всевишния Аллах въздаде от благодатта си на Вас
и Вашите семейства!

Един от най-великите актове на поклоненията се явява говеенето

Един от най-великите актове на поклоненията се явява говеенето, което Аллах сторил задължително за Своите раби, така, както Той е казал:
 “О вие, които повярвахте!
 На вас ви бе предписано говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, може би ще се побоите!”
/2:183/ ¬
Всевишният Аллах поощрява Своите раби да говеят:
 “И да говеете е най-доброто за вас, ако знаете.”
/2:184/
Той води по правия ...
път Своите раби, за да Му бъдат благодарни, че говеенето е станало задължително за тях: “…да възвеличите Аллах за онова, с което ви е напътил в правия път. Може би, вие ще бъдете благодарни!”
/2:185/
Той е сторил говеенето ценно за тях, и го е направил леко, за да не се обременяват хората с него, както и да се откажат от своите навици и онова, към което са привикнали.
Всевишният Аллах е казал:
 “[Трябва да говеете] в определени дни.”
/2:184/
Той е Милостив към тях и ги предпазва от трудности и вреда, както е казал: “А който от вас е болен или на път, то нека ¬ да отговее пропуснатото в други дни.”
/2:185/
И няма нищо удивително в това, че през този месец правоверните се обръщат към Всемилостивия Аллах, страхувайки се от Него, с надеждата да получат наградата Му и великата победа-Дженнета.
Тъй като статуса на дадения “ибадат” служене на Аллах е изключително велик, то много съществено се явява задължението да изучаваме ахкамите (правилата), които са свързани с месеца на говеенето.
Това се налага, за да знае мюсюлманина, кое е задължително за изпълнение, кое е забранено харам и трябва да се избягва, и кое е позволено, за да се избегне нуждата от подчинение спрямо тежестта и суровостта по пътя на самоограниченията.

събота, 30 май 2020 г.

НЕ ГЛАДУВАНЕТО, А ГОВЕЕНЕТО ПРЕЧИСТВА ДУШАТА

Ислямът представлява съхраненото напътствие на Всевишния, дошло, за да осветли пътя на човека, а от там и на цялото човечеството. Той не е само вяра, а цялостна система със съответния инструментариум, който преобразява човека и обществото.
Разпоредбите в исляма са източник на праведния и достоен живот. Обредите, които повелява не са безцелни, неясни и тайнствени действия, водещи към незнайното в отвъдния живот. Напротив, тези задължителни обреди, които периодично се повтарят, приучват човека да живее с моралните ценности, които осмислят и остойностяват неговия живот.
Първата цел от мисията на Мухаммед с.а.с. е да преобрази нравите на човека, което е видно от хадиса:
„Изпратен съм, за да доведа до пълнота добродетелните нрави” /Малик/
Тези му слова, сякаш ни казват, че цялото му послание се състои в това, да изгради моралните ценности и съзнателно да устреми хората към един по-добър живот.
Говеенето е един от тези инструменти, който периодично се е повтарял като повеля за всяка нова епоха от човешката история:
„…предписано ви е говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, за да се побоите” /2: 183/
Огромната благодат на говеенето е подчертана със словата ”за да се побоите”.
Под говеене днес, най-общо се разбира, човек да не се храни през деня и да се предпазва от някои действия, като най-често се задават въпроси от рода на: „Ако се потопя във вода ще си разговея ли?”, „Инжекцията проваля ли говеенето?”, „Ако ми бъде изваден зъб, ще ми се провали ли говеенето?”... Почти не се задава въпрос за това, дали несправедливото отношение, лошото поведение, препирните, лъжата, измамата, имат отношение към говеенето.
А всъщност, ето какво казва нашият учител и пратеник на Аллах, Мухаммед с.а.с.:
“На Аллах не е потребно, човек да гладува и жадува, ако не се въздържа от измамните слова и дела.” /Ал-Бухари/
“Да говееш, не означава, да се въздържаш [само] от храните и напитките. Да говееш, означава да не изричаш празнословия и непристойности. Ако някой те наругае или постъпи невъздържано с теб, кажи му: `Аз говея!`” /Ибн Хузайма/
Говеенето не представлява временно въздържане от храна, а крачка към постоянно въздържане на душата от възбранените страсти и недостойните постъпки.
Спазвайки говеенето и неговите истински рамки, първите мюсюлмани са се избавили от мрака на невежеството, на непристойното и са се изградили като достойни раби на Всевишния, ставайки еталон за всички времена.
Основната цел на говеенето е боязънта, пречистването от греха и приближаването към Аллах Всевишния.
Богобоязлив човек, означава човек, който спазва повелите на Всевишния. Той е убеден, че Аллах е Всезнаещия и Източникът на всяко добро, Който е повелил онова, което е от полза за човека и е забранил всяко нещо, което е в негова вреда. Ето защо, устремявайки се към Аллах, човек се устремява към всяко добро.
Богобоязлив човек, означава човек, който се разграничава от съдружаване /ширк/ и куфр, от гнет и престъпване светините на Всевишния.
Говеенето представлява инструмент, който води човека към боязънта, а тя го отвежда към Аллах. Да говееш означава, да пречистиш душата си от ширк и куфр, от гнет и престъпване светините на Всевишния, от недостойното слово и поведение, означава, да се сдобиеш с боязън към Всевишния.
...Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият. /49: 13/
О, синове на Адам, спуснахме ви одежда, за да скрива срамотиите ви, и за украса. Ала одеждата на богобоязливостта е най-доброто. Това е от знаменията на Аллах, за да се поучите. /7: 26/

Говеенето е едно от проявленията на единство на ислямската общност

Говеенето е едно от проявленията на единство на ислямската общност.
То е символ на нейната солидарност и взаимопомощ – заговяване в едно и също време, разговяване в едно и също време, няма разлика между богат и беден, водач и воден.
Единствените критерии са богобоязливостта и отдадеността на Всевешния Аллах.

Детето е любопитно, наивно, чисто, добродушно

Детето е любопитно, наивно, чисто, добродушно.
Действията и мислите му са без предразсъдъци.
Действа по инстинкт, върши това, което мисли.
Мисловният му свят е голям.
Разхожда се в света на невъзможното с мечтите си и постоянно се радва на тяхната красота.
Цветята, докато не увехнат и децата, докато не заплачат, са красиви.
Те не трябва да бъдат разплаквани.
Не трябва да бъдат мачкани от бомбите, разрушенията, недоимъка, садизма, себелюбието.
Детето трябва да бъде господар на красивото, доброто,
и щастието.

Сред всички месеци, Рамазан е най-благодетелният.
Говеенето пък е розата на този месец.
Прекрасно е да помиришеш от тази роза, да я наблюдаваш.
Един специален месец като Рамазан, една толкова специална роза, вярващите вдишват чак до вътрешността на дробовете си.
Децата на вярващите също изпитват голямо удоволствие от този месец.

С идването на оруча един път в годината, който е един от нормалните ибадети, изживява една голяма промяна.
В къщите започва нощният живот.
Преди Рамазан домовете са обвити от сладко вълнение и приготовление.
Броят и разнообразието на храните и сладките се увеличава.
Особено приготовлението на храната преди четенето на езана преди всеки ифтар.

Всички в семейството спят.
Домакинята на къщата е станала рано през нощта и със сънени очи, но щастлиава приготвя храната.
И след като стане готова трапезата за тези, които ще говеят, те биват събуждани.
Интересни са и залюляванията на хората, които със сънливи очи отиват да си измият лицето.
След това се сяда на трапезата, прави се дуа и започват да се хранят.
Малките деца в къщата се питат, какво ли е това.
Те са любопитни след, като са чули звука на лъжиците и видели светлината.
С голямо желание се включват в говеенето, стига големите да разрешат.
Радостта пък е безмерна, ако някой специално ги покани да участват.

Говеенето предоставя голямо удоволствие на децата.
Достатъчно им е да докажат на семейството си, че са издръжливи на глад и да се представят достойно пред тях.
Те говеят.
И с наближаването на времето за ифтар нараства и тяхното вълнение.
Минутите не минават.
В едната ръка плод, в другата остатъци от сладки пръчици, сред ароматите на вечерята в очакване на един знак: звукът на барабана/или езана/.
Очаквайки този момент, децата достигат до върха на своето удоволствие, когато чуят ударите по него.
Децата, които не знаят с кое по-напред да започнат.
И красотата- най-малките членове да са около софрата.
Говеенето на детето е красиво.
Говеенето на детето е говеене, което пречупва кръста на дявола.
Какво ли не иска да яде то след вечерята.
На този ден то е пораснало.
Ето защо трябва да отиде там, където ходи баща му-в джамията, да кланя теравих намаз.
Децата от предните редици често любопитстват за смеха, идващ от задните.
Децата, които нерядко се оглеждат наоколо и внезапно започват да тичат при правенето на руку на възрастните.
Изморяват се от продължителността на теравих намаз и го изоставят.
В такива случаи те могат да се срещнат с твърдото предубеждение и мъмрене от страна на родителите си.
Децата, които биват водени в джамията с указанията от рода на:
"недей да тичаш, не се смей, не върши пакости", с течение на времето забравят това, което са обещали.
Смеят се, усмихват се, играят си, бягат, вървят със скръстени ръце, поглеждат наоколо с очи, но все пак не забравят, че се намират в джамията.
Локумът, сладките, лакомствата, които се раздават след края на теравих намаз са толкова скъпи за детето, че то се опитва да се кланя, дори и с цената на изморяването.
Ако пък се раздават преди намаза, то е още по-хубаво за него.
Но то често се пита, защо ли раздават сладките първо на големите?
Ами, ами ако сладкото не стигне?
Какво ще стане с очакванията на детето?
Порад итази причина, ощастливяването трябва да започне първо от децата.
Да не лишаваме децата от това сладко щастие.
Нека воденето в джамията да постигне целта си.

Децата обичат много Рамазана с неговите ифтари, сахури и теравих намази.Изживяват изцяло атмосферата му, която прави хората щастливи.
Децата опитват ухайните храни, поставени на ифтар, изживяват мимолетната сладост на очакване настъпването му, изпитват величието да устоиш на глада без принуда.
Научават за Аллах, Който не виждат, но Който ги дарява с всичко.
Заедно с ифтара те си спомнят за удоволствието по време на хранене, но и за изпитанията на глада.
Говеенето, което започва сега продължава през целия му живот.
Рамазанските дни са дни, които са много важни за децата.
Не трябва да изолираме децата от това удоволствие и щастие.
Не трябва да се противопоставяме на желанието им да говеят.
Нека да възнаграждаваме и хвалим децата си заради дните, в които са говели и намазите, които са кланяли.
Защото детската памет не забравя-джамията, теравиха, ифтара, сахура…
Ако всички те сега са споменавани с носталгия
 "Ах старите Рамазани!", то и децата няма да забравят тези неща и ще се научат да живеят с тях.

Ей, хора, над вас е паднала сянката на един честит месец


„Ей, хора, над вас е паднала сянката на един честит месец.
В този месец има една нощ, в която правения ибадет е по-достоен от хиляда месеца.
В този месец Всевишният Аллах е отредил говеенето като фарз.
 Нощният ибадет (таравията) пък е суннет.
За нафилетата и всяко добро дело в този месец се печели севап колкото за фарз през другите месеци.
 За изпълнението на един фарз през този месец се печели севап, колкото за седемдесет фарза през другите месеци.
Този месец е месеца на търпението и на добрите дела.
 В този месец, който нахрани един говеещ, то на него се опрощават греховете му и се спасява от Огъня.
 И накрая получава награда,
колкото наградата на който е говеел,
без да се намаля неговата награда.”
А сахабите казали:
„Никой от нас в къщи няма толкова храна, че да може да нахрани един човек.
 (Ние ще бъдем ли лишени от тази награда?)”
И Мухаммед (с.а.с.) им отговорил:
„Този, който не даде храна, а глътка мляко или вода,
или пък фурма, за да разговее, то той печели същата награда.”

Началото и краят на деня на говеенето

Началото и краят на деня на говеенето
Сред учените няма разногласие, че говеенето започва от появата на истинната ранна зора до залеза на слънцето заради словата на Всевишния:
“И се стремете към онова, което Аллах ви е предписал: яжте и пийте, додето различите при [пукването на] зората белия конец от черния конец!
После довършете говеенето до нощта”.
[ал-Бакара: 187].
Тука има няколко въпроса, които се нуждаят от пояснение:
— Зората е два вида, както поясняват хадисите на Пророка :
едната е продълговатата зора , а втората е разпространената зора .
Що се отнася до продълговатата зора, то тя е онази, при която ивица светлина се издига в линейна форма нагоре, след това изчезва.
Някои правоведи я наричат “лъжовната зора” .
А разпространената зора е онази белота, която се разпространява в хоризонта и е съпроводена от първите наченки на червенината.
Това именно е истинната зора и с нея са свързани правни норми като задължителността на започването на говеенето и позволеността на кланянето на утринната молитва .
— В ислямските страни продължава Сунната за утринната молитва да се четат два езана.
Пророкът имал двама мюезини, които били Билял и Абдуллах ибн Умм Мактум .
Езанът, с който са свързани правните норми е вторият езан, както е пояснил Пророкът .
И макар в наше време хората от ислямските страни да наричат първия езан: “езанът за въздържане”, то след неговото четене не е задължително въздържането, защото той посочва подготвянето за въздържането.
Това сочат следните два хадиса:
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал :
Билял чете езана нощем, затова яжте и пийте, дорде призове Ибн Умм Мактум
(Ал-Бухари и Муслим).
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал :
Нека не ви възпира от сухура ви езанът на Билял, нито продълговатата зора, а разпространената зора в хоризонта.
Ат-Тирмизи.
— Зачитаното виждане на продълговатата белота в хоризонта е виждането при естествени условия в откритите пространства сред природата.
Що се отнася до осветените градове и населени места, то надделяването на електрическите светлини в тях възпрепятства разбирането на настъпването на истинната зора.
Затова е нужна предпазливост, за да не се допусне закъсняване на въздържането под предлог не виждането на тази белота; в тези случаи може да се разчита на мюсюлманските религиозни календари (таквим) или на втория езан, където го има.
— В никакъв случай не е позволено яденето след настъпването на истинната зора.
Който позволява това, той нарушава съгласието на общността и нарушава говеенето на хората.
Дори да има някакво предание, което предполага позволеността на това, то трябва да се разбира на светлината на Корана и онази Сунна, за която нито един учен няма разногласие.
Предава се от Абу Хурайра , че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
Ако някой от вас чуе езана [когато човек иска да говее] и съдината [домакинския съд за храна, питие и пр.] е в ръката му, нека не я остави, докато не утоли нуждата си.
Абу Дауд.
Някои хора предполагат, че това предание е доказателство за позволеността на яденето след зазоряването.
Но, това не е вярно, защото богослужението говеене има урегулирано начало и край.
И едно отлагане на въздържането до утоляване на нуждата противоречи на това положение, тъй като хората се различават в предела на своето насищане и утоляване на нуждата.
Освен това, айетът позволява да се яде и пие през цялата нощ на Рамазана до един предел, при който се слага край на яденето и пиенето:
додето различите при [пукването на] зората белия конец от черния конец!”.
[ал-Бакара: 187].
И едно буквално разбиране на гореспоменатото предание анулира този предел. И именно по тази причина Пророкът е наблегнал върху този предел с думите си: дорде призове Ибн Умм Мактум.
В противен случай каква ще е ползата да се споменава този предел, ако ще е позволено да се яде и след него?!
Ето защо гореспоменатото предание се отнася за първия езан, по този начин то бива напълно съвпадащо със значенията на споменатите по-горе хадиси и със следния хадис от Пратеникът на Аллах (с.а.с.)
Щом Билял призове [езана за молитва], яжте и пийте, дорде Ибн Умм Мактум призове.
Ан-Несаи.
Отнасянето на гореспоменатото предание към това тълкуване е по-добро, отколкото да се остави да противоречи на значението на айета и на другите хадиси, и да излага на развала богослужението на хората.
Все пак Аллах знае най-добре!
— Ние сме подканени да избързваме с разговяването, но въпреки това, трябва да сме уверени в залязването на слънцето преди разговяването.
Не е достатъчно слънцето да се скрие по причина на някаква преграда, препятствие или планина, щом влиянието на слънцето се вижда на отсрещната страна.
Доказателство за това са думите на Пратеникът на Аллах (с.а.с.)
Когато нощта настъпи ето оттук и денят си отиде ето оттук, и слънцето се скрие, тогава говеещият вече е разговял.
Ал-Бухари и Муслим.
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) свързал разговяването със скриването на слънцето наред с изгубването на нейната следа в противоположната страна, която е източната страна.
Това се потвърждава и от споменатото в друг вариант, а именно:
в който Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал :
Когато видите нощта, вече настъпила ето оттук (и посочил с ръката си към изток), тогава говеещият вече е разговял.
Муслим.

Фитре


Фитре означва разговяване.
Според шерията фитре е определено богатство което се дава на бедните на рамазан байрям.
Хукум на фитрето според Джумхур е фард, според Ханефиите е ваджиб.
Доказателството за фитрата е делил занни, затова е ваджиб.

1.Мъдроста на фитре.
 Дава се през месец Рамадан, защото ако човек е допуснал грешка, то фитрето е откуп за грешката му.
Байрям е празник на мусулманите и богатите са длъжни да подпомогнат бедните за да могат и те да празнуват като богатите.

2Условие на фитре.
а)
ислям фитрето може да се дава само от мусулманин защото е ибадет.
Ако човек има роби немусулмани дали трябва да дава фитре за тях или не трябва да дава?

 Според Джумхур за робите които не са мусулмани не се дава фитре.
Според Ханефии и Маликии трябва да се дава фитре за робите които не са мусулмани.
 
Доказателство на Ханефиите:
 Хадис:
”Дайте фитре за всеки човек независимо дали е роб или свободе, малък или голям, евреин или християнин.”
(този хадис е слаб).

Целта е да се помогне на бедните.

Доказателство на Джумхур:
 Хадис:
”Фитрето е задължение на всеки човек който е мусулманин, свободен или роб.”
Фитрето е ибадет, а за немусулманина ибадета не е фард.

 б)
свобода роб не е длъжен да даде фитре за себе си или за някой друг.

в)
според някои учени хора фитрето е задължени на хора които живеят в град или село, а не разпръснати в пустинята.

Според Джумхур фитрето е задължение за всички без изключение и без разлика от това къде живеят.
г)
да е богат или да има възможност да даде фитре.

Всички учени хора са на становище, че бедният не е длъжен да дава фитре.
 Според Джумхур трябва дадава фитре всеки който има възможност да го даде, който може да даде тази сума да я даде.
 Според Ханефиите трябва да има нисаба на златото.

 Според тях в тези неща влизт всички вещи и богатство което е извън основните потребности независимо каква е целта на притежанието.
Доказателство на Ханефиите:

Хадис:
”Няма садака освен от богат човек.”

Самият човек има нужда от фитре той е беден.

Доказателството на Джумхур:
 Хадис:
Дайте фитре независимо дали е мъж или жена, богат или беден, богатия Аллах ще го очисти с тази садака, а бедния Аллах ще му даде повече от колкото е дал.”

3
Човек който трябва да дава фитре, трябва да дава само за себе си или трябва да дава и за други хора.
Повечето учени хора казват човек трябва да дава фитре за себне си и за хората които изхранва.
Изхранването е основната причина за да даде фитре и за тях. Причините за осигуряване на нафака (изхранване и фитр).

а)
владение който има роби мъже или жени е длъжен да даде за тях фитр.
 Доказателство:
Хадис:
”Дайте фитр за всеки човек на който вие давате нафаката независимо дали е роб или свободен.”
б)
родствена връзка.
 Учените хора смята че всеки баща трябва да даде фитре за неговите деца които са малки, ако те нямат собствено богатство, ако имат богатство се дава фитр от тяхното богатство.
 Доказателство:
 Хадис:
”Дайте фитре за всеки независимо дали е малък или голям, свободен или роб щом като вие му давате нафаката.”
Според Джумхур ако децата нямат баща, а имат дядо дядото трябва да даде фитр за тях.
Ако децата са големи дори и да са бедни бащата не е длъжен да даа фитр за тях според Ханефиите.
Ако сина изхранва баща си и майка си, сина трябва да даде фитр за тях според Джумхур.в)хикях, женитба.
 Според Джумхур мъжа трябва да дава фитрето за жена си дори ако тя е богата.
4.
Времето когато се дава фитре, времената са 3 мустехаб (желателно), джаиз (позволено), ваджиб (задължително).
а)
мустехаб е да се даде фитрето преди да се кланя намазът рамазан байрям.
 Доказателството е:
”Сполучил е онзи, който се пречиства и споменава името на своя Господ, и отслужва молитвата.”
(Сура аля айети 14 и 15).
Ако даде фитрето след като се е кланял рамазан байрям е мекрух.
Ако не даде фитрето след намаза рамазан байрям трябва да го даде кадаа.
б)
ваджиб, според Джумхур фитрето е ваджиб да се даде след залеза на слънцето след последния ден на месец Рамадан. Според Ханефии и Маликии фитрето е ваджиб да се даде когато изгрее слънцето на рамазан байрям.

в)
джаиз;
 според Ханефиите фитрето да се даде една-две години предварително е джаиз.
Според Джумхур да се даде фитрето в началото на месец Рамазан е джаиз.
 Според Маликиите да се дава фитрето предварително не е джаиз, освен ако даде фитрето на тези, които събират зекята.

 5.
На кого може да се дава фитре.
Дава се на всички, на които се дава зекят.
Според Ханефиите фитре може да се дава на зиммии (немюсюлманин, християнин или евреин, който живее в Ислямска държава и е под нейно покровителство, като той плаща данък и се ползва с всички права в държавата).
 6.
Нийет на фитрето и закята.
Зекята непременно трябва да е с нийет, защото е ибадет. Доказателство:
Хадис:
”Делата са според намеренията и на всеки ще му се въздаде според онова което е възнамерил.”
Според Ханбелиите нийета може да се прави предварително.

Наказание от шестдесет дни

Наказание от шестдесет дни:
- за умишлено и безпричинно разговяване по време на Рамадан.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) разказва:
 „Веднъж бях с Пратеника (с.а.с.), при нас дойде един мъж, който каза:
 ,,О, Пратенико на Аллах, извърших голям грях
(унищожих се).”
Пратеникът (с.а.с.) попита:
 ,,Какво си направил?”.
Мъжът отговори:
 ,,Направих сношение с жена си, а аз съм оручлия и е Рамазан”. Тогава Пратеникът (с.а.с.) каза:
 ,,Можеш ли да освободиш един роб?”.
 Каза: ,,Не!”.
 След това ...попита (с.а.с.):
 ,,Можеш ли да говееш шестдесет дни последователно оруч?”. Каза:
 ,,Не!”.
„Можеш ли да нахраниш шестедесет бедняци?”.
 Каза: ,,Не мога!”.
 Тогава Пратеникът (с.а.с.) замълча.
След известно време му донесоха голяма кошница с фурми, а той (с.а.с.) попита:
 ,,Къде е човекът, който беше при мен преди малко?”.
 Човекът стана и каза:
 ,,Тук съм, о, Пратенико на Аллах”.
Пратеникът (с.а.с.) му каза:
 ,,Вземи кошницата и раздай фурмите!”.
 (фурмите били около 45 кг.)
Човекът казал:
 „О, Пратенико на Аллах, кълна се в Аллах, в моя квартал няма по-беден от мен!”.
Тогава Пратеникът (с.а.с.) се засмя така, че му се видяха кътните зъби.
 И каза: “Тогава нахрани семейството си!”
(Муттефекун алейхи)


------------------

- При неволно убийство на мюсюлманин – наказанието за това е, да се освободи един роб или да се говее шстдесет дни без прекъсване или да се нахранят шестдесет човека.
А на близките на убития се дава кръвнина (дия), като една дия се равнява на сто камили.
 Ако убиецът няма пари, влиза в затвора и работи принудителен труд.


-----------------

- Зихар – това е често явление при арабите, за което е споменато в сура ,,Маиде: 2 – 4”.
 Когато една жена ядосва своя съпруг системно, той й казва: ,,От сега нататък си като моята майка”, т.е. възбранява си да спи с нея, както няма право да спи с майка си.
 Както спането с майка му е харам, така и с жена му вече става харам, защото това е вид клетва.
 От този момент нататък, ако иска да си върне жената, трябва да говее шестдесет дни.
Зихара е равностойна на развод.

вторник, 26 май 2020 г.

Намерението ниет по време на говеенето

Пророка (c.a.c.), е казал:
 "Няма говеене за онзи, който не е възнамерил [който няма ниет] да говее от предишната нощ."
/Този хадис е сведен от Абу Дауд, 2454./

Намерението ниет по време на говеенето
Намерението ниет е необходимо условие, както за задължителното говеене фард, така и за другите видове обезателно говеене, такива като изпълнение за пропуснати дни када’а и изкуплението кефарет,
защото Пророка (c.a.c.), е казал:
 "Няма говеене за онзи, който не е възнамерил [
който няма ниет] да говее от предишната нощ."
/Този хадис е сведен от Абу Дауд, 2454./



 Намерение ниет може да бъде изявено във всеки момент на нощта, дори това да е станало непосредствено преди началото на утринното зазоряване фaджър.
Намерението ниет означава решимост в сърцето да се направи нещо.
Произнасянето на намерението ниет на глас е нововъведение бид'а (непозволено нововъведение), и всеки, който знае, че утре ще бъде един от дните на месец Рамадан и желае да говее, е длъжен да изяви намерение за говеене.
(Маджмуа Фатава шейх ал-Ислям, 25/215).

понеделник, 25 май 2020 г.

Нека Аллах да ни почете

Нека Аллах да ни почете,
да ни пречисти,
да приеме нашия ибадет и дуа,
да ни извиси, да ни вдъхнови и обгърне с
Неговата Светлина,Милост и Защита




Дуа Лейлат Ал Кадар

“Allahumma innaka afuwwun keriimun tuh.ibbul `afwa fa`fu `annee”
- О, Аллах, Ти си опрощаващ, обичаш опрощението, опрости ме!


Aid Mubarak!
Bayraminiz mubarek olsun!
Честит Байрам на всички братя и сестри !


"И споменавайте благодатта на Аллах към вас, и договора с Него, за който се договори Той с вас, когато рекохте:
“Чухме и се покорихме.”
И се бойте от Аллах!
Аллах знае съкровеното в сърцата."

(Сура Маида, 103)

"Подарявайте си подаръци, обичайте се помежду си.
Подарявайте храна един другиму.
Това ще доведе до увеличаване на благата ви.
"Пророка Мохамед (с.а.с.)


В Сахих Бухари се разказва, че
Пророкът (с.а.с.) се събудил една нощ и казал:
през последните 10 дни от месец Рамадан

“Слава на Аллах!

Какви огромни изпитания ни се изпращат през тази нощ!
Какво съкровище ни се дава през тази нощ!
Кой ще събуди обитателите на домовете?
Има жени, които са облечени на този свят и голи в отвъдното.”
(Бухари, 1074)


редадено от Абдуллах


Пратеника на Аллах (с.а.с.) излезе, за да съобщи на хората (кога е) нощта на предопределението (Кадр), но се случи там да се карат двама мюсюлмани.
Пророка(с.а.с.) каза:
... „Дойдох да ви съобщя (кога е) нощта на предопределението (Кадр), но тъй като този и този се караха, знанието за нея беше отнето от мен (забравих го) и може би така е по-добре за вас.
Търсете я в седмата,
деветата и петата
(от последните 10 вечери на месец рамазан).”

От Сборника на Сахих ал Бухари.





Молитвата през ноща
(Тахаджуд)
Молитвата през ноща е молитва по желание и не бива да се бърка с
нощната молитва (Иша), защото при нощната молитва става дума за
една задължителна молитва, която не бива да се пропуска.
Докато при ...другата става въпрос за молитва по желание, която може да се изпусне.

Абу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казва:
,,Тези, които оставят джумата без причина, Аллах (С.Т.) ще им запечата сърцата и те ще бъдат от нехаещите.”
(Муслим)


Месец Рамадан е велик месец.
През него е низпослан Коранът - за напътствие на хората с ясни знаци от напътствието и разграничението и като изцеление за вярващите.




Говеенето е едно от проявленията на единство на ислямската общност.
То е символ на нейната солидарност и взаимопомощ – заговяване в едно и също време, разговяване в едно и също време, няма разлика между богат и беден, водач и воден.
Единствените критерии са богобоязливостта и отдадеността на Всевишния Аллах.


Говеенето е божествено предписание за самоуспокоение и самоконтрол, за поддържане на човешкото достойнство и свобода.
Тези резултати винаги се проявяват, ако човек правдиво говее.






Говеенето през месец Рамадан започва, след като бъде видяно новолунието на този месец.
Ако времето е облачно и луната не може да бъде видяна, говеенето задължително трябва да се започне след изтичане на тридесетия ден от месец Шабан.
А когато бъде видяна луната на следващия месец Шеууал, говеенето приключва.
Ако небето е облачно и луната на Шеууал не може да бъде видяна, говеенето се прекратява след изтичане на тридесетия ден




Говеенето е едно от проявленията на единство на ислямската общност.
То е символ на нейната солидарност и взаимопомощ – заговяване в едно и също време, разговяване в едно и също време, няма разлика между богат и беден, водач и воден.
Единствените критерии са богобоязливостта и отдадеността на Всевешния Аллах.





Готвейки се за посрещането на месец Рамадан.
Абу Бакр ал-Балхий (р.а.) е казал:
“Месец Реджеб — е месец на посева,
месец Шаабан — е месец за поливане на посева,
а месец Рамадан — е месец за жътва на този посев”.
... И е казал още:
“Месец Реджеб е подобен на вятъра,
месец Шаабан е подобен на облаци,
а месец Рамадан е подобен на дъжда”.





Усама Ибн Зейд(р.а.) се предава, че попитал:
“О, Пратенико на Аллах!
Аз не съм видял ти да говееш толкова (много) през другите месеци, както в месец Шаабан.”
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казал:
“Това е месец между Реджеб и Рамадан, хората го оставят без особено внимание.
...Това обаче е месец, в който деянията се издигат към Повелителя на световете.
И на мен ми харесва моите дела да се издигнат тогава, когато аз говея.”
/Този хадис е сведен от ан-Насаи (2357) и шейх ал-Албани е квалифициран като надежден хасен в “Сахих ан-Насаи”./



----------------------------

В този хадис се разяснява мъдростта от говеенето през месец Шаабан, а именно факта, че делата се издигат при Всевишният Аллах. Също така някои учени са указали на друга мъдрост от говеенето в месец Шаабан, която се заключава това, че това говеене е подобно на сунна намаз, извършван преди фард намаза. С това човек подготвя себе си, като един вид загрявка преди извършването на задължителния ибадет.





Говеенето през месец Шаабан

Подготовка към месец Рамадан.
От Абу Селяма(р.а.) се предава:
"Аз попитах Айша(р.а.) за говеенето на Пратеникът на Аллах(с.а.с.) и тя каза:
... “Той винаги говееше така (и дотогава) докато на нас ни се струваше, че той ще го прави вечно.
И той разговяваше (т.е. не говееше) дотогава, докато на нас не ни се струваше, че той повече няма да говее, и аз никога не съм видяла той да говее повече през който и да било месец, така както говееше през месец Шаабан.
Той говееше през (целия) месец Шаабан, с изключение на няколко дни”.
/Този хадис е сведен от Муслим (1156)./








От Абу Селяма(р.а.) се съобщава:
“Чух как Айша(р.а.) е казала:
“Имах пропуснати дни за отговяване от месец Рамадан и аз можех да ги отговея само през месец Шаабан.”
/Този хадис е сведен от ал-Бухари (1849) и Муслим (1146)/

Ибн Хаджар ал-Аскаляни(р.а.) е казал:
“От стремежа на Айша(р.а.) да отговее пропуснатите дни през Рамадан в месец Шаабан може да се разбере, че не трябва да се отлага отговяването на пропуснатите през месец Рамадан дни до настъпването на следващия месец Рамадан.”
/Фатх ал-Бари (4/191) /



Рамадан е арабска дума и идва от корена рамида или аррамад, което
означава „гореща жега и суша“, специално на земята.
От същия корен идва рамдаа – нагорещен от слънцето пясък.
Това намеква за чувството на жега в стомаха, което се получава от жаждата.
Някои го обясняват с това, че рамадан изгаря греховете, така както жегата земята.
През рамадан сърцето и душата са по-възприемчиви за служенето и споменаването на Аллах , така както пясъка и камъните за горещината на слънцето.
Рамадан помага по този начин на вярващия да се оформи наново и да поднови физическите си и душевните си навици и поведение.





Саум (на арабски: صوم) е арабска дума за говеене, въведена от Ислямското вероизповедание.
В терминологията на ислямското право, саум означава въздържане от ядене, пиене и полови контакти.
Спазването на саум по време на свещения месец Рамадан е един от Петте стълба на Исляма, но не се ограничава само до този месец







Говеенето поражда чувство на братство и солидарност, след като мюсюлманите могат да разберат как се чувстват гладните им братя и сестри.
Но дори гладните, нуждаещите се и бедните се задължават да говеят.
Още повече, Рамадан е месец на благотворителността и споделяне на храната за завършване на говеенето заедно.
Това прави наградата от говеенето по-голяма.
Най-важното е, че говеенето е голямо доказателство за подчинението пред Аллах.
Спазването на Саум компенсира греховете и пропуснатите задължения, и помага за спечелването на място в рая.
Както беше споменато по-горе, говеенето може да бъде извършвано и доброволно извън месец Рамадан (като част от По-големия Джихад).
Саум учи вярващите на търпение и самоконтрол над изкушенията и греховете, както и подсилва вярата.
Говеенето също така служи за изчистване на душата и освобождаването ѝ от вредни неща.
Докато говеенето през Рамадан е задължително, Исляма препоръчва да се говее пожелание и през следните дни:
всеки понеделник и четвъртък
всеки 13ти, 14ти и 15ти ден от лунния календар
шест дена от месец Шауал (месеца след Рамадан)
деня Арафат заедно с един или два дена преди и/или след него




Рамазан (на арабски رمضان, Рамадан; на турски: Ramazan) е деветият месец по ислямския календар (хиджра).

Според петте стълба в исляма по време на свещения месец Рамазан правоверните мюсюлмани спазват пост през светлата част на денонощието.
Разрешено е на мюсюлманите да ядат, след като "белият нит едва се отличава от черния", като спазват умереност в храненето.
От поста се освобождават болните, децата, бременните жени и жените във време на менструация, а също така и военните по време на поход. Освободени са и всички останали, които по една или друга причина не могат да го спазват (поради пътуване или друго), но с уговорката при първа възможност да го компенсират с друго постене.







Рамадан не е причина за да отслабнете,
а е причина за премахването на лошите ни навици.
Рамадан не е извинение за мързела ни ,
през Рамадан трябва да бъдем активни .
...
Рамадан не е извинение за почивка,
Рамадан е причината да се работи по-усилено.
Обещайте си че този Рамадан ще бъдете по различни .







'AFTARA INDAKUMUS SAA'IMOON,
WA AKALA TA ' AAMAKUL ABRAR
WA SALLAT' ALAYKUMUL - MALAA'IKAH'
AMEEN!





Как може да подкрепят не-мюсюлманите техните колеги мюсюлмани?
Работодатели, колеги, учители и т.н. могат да помогнат като се опитат да разберат значението на Рамадан и да изискват по-малко от физическа
гледна точка от мюсюлманите.
Много важно е също така мюсюлманите (работници и ученици) да имат възможността да вземат участие в празничната молитва на края на месеца.
Този празник и още един, който е ок. 2 месеца по-късно е толкова важен за мюсюлманите, както Коледа и Великде...н за християните.
Мюсюлманите биха се радвали, празника да им бъде честитен