Сухурът

Сухурът,- това е поклонение, към което много хора са небрежни.

Те минават само с обилна вечеря и не стават, за да вкусят от трапезата преди утринното зазоряване фаджър, с което се лишават от велико благо.
От Анас Ибн Малик ( р.а.), се предава, че

 Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е казал:
“Яжте преди утринното зазоряване фаджър,

 защото в сухура има благодат (берекет)”.
/Този хадис е сведен от ал-Бухари и Муслим./

Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е казал:
“В трапезата преди утринното зазоряване фаджър има благодат.
Не я оставяйте, дори това да е само глътка вода.
Наистина, Аллах и Неговите ангели благославят тези, които са на трапезата преди утринното зазоряване фаджър.”
/Този хадис е сведен имам Ахмед.
Шейх ал-Албани е квалифицирал хадиса като надежден хасан./

От Анас Ибн Малик (р.а.) , се предава, че

 Зайд Ибн Сабит (р.а.) , е казал:
“(Веднъж) по време на Рамадан ние похапнахме преди утринното зазоряване заедно с Пророка (с.а.с.) , а след това той стана за намаз”.
(Анас (р.а.) , продължил):
“Аз попитах: “А, колко време мина между езан и сухур?”
Той ми каза:

“Толкова, (за колкото може да се прочетат)

петдесет айета”.
/Този хадис е сведен от ал-Бухари и Муслим./

Децата и Рамадан

 В повечето случаи не можем да възпрем децата, когато те, усетили апетитното ухание на сготвените гозби, искат да ядат от тях, даже и когато сме наложили правила и наказания за нарушаването на забраната за ядене.
Това е така, защото ние не очакваме малкото дете да притежава голяма способност за самообладание.
Но в този благословен месец понякога можем да бъдем истински изненадани, когато малките деца сами сдържат себе си, понеже волята им расте заедно с тях,вървейки по пътя към Аллах.
Тази воля е една огромна тайна от тайните за успеха в живота и за отличието в ученето.
Нещо повече, тя е зад всеки голям исторически завой и почти няма изключителен военачалник или полезен за обществото си мислител, който да не е бил с твърда решимост.
А щом говеенето е един от важните стълбове за развиване волята на отделния човек за пробуждане на енергията за доброто у него, тогава говеенето на децата означава развиване на волята на несломимо поколение за изграждане на светло бъдеще.

От книгата:“Духът на говеенето и значенията му”,

“О, Аллах, стори така, че през Рамазан да не ме сполети нещо, което да попречи на моето говеене [като болести и други];

 и стори така, че да видя полумесеца на Рамазан в началото му [или в края му,

за да не се объркам да говея, или не];

и стори така, че ме пази от прегрешенията

в него и приеми моето говеене”.

(От книгата:

 “Духът на говеенето и значенията му”,

 на д-р Абдулазиз Кямил).

Началото и краят на деня на говеенето

Началото и краят на деня на говеенето

Сред учените няма разногласие, че говеенето започва от появата на истинната ранна зора до залеза на слънцето заради словата на Всевишния:
“И се стремете към онова, което Аллах ви е предписал: яжте и пийте, додето различите при [пукването на] зората белия конец от черния конец!
После довършете говеенето до нощта”.
[ал-Бакара: 187].
Тука има няколко въпроса, които се нуждаят от пояснение:
— Зората е два вида, както поясняват хадисите на Пророка :
едната е продълговатата зора , а втората е разпространената зора .
Що се отнася до продълговатата зора, то тя е онази, при която ивица светлина се издига в линейна форма нагоре, след това изчезва.
Някои правоведи я наричат “лъжовната зора” .
А разпространената зора е онази белота, която се разпространява в хоризонта и е съпроводена от първите наченки на червенината.
Това именно е истинната зора и с нея са свързани правни норми като задължителността на започването на говеенето и позволеността на кланянето на утринната молитва .
— В ислямските страни продължава Сунната за утринната молитва да се четат два езана.
Пророкът имал двама мюезини, които били Билял и Абдуллах ибн Умм Мактум .
Езанът, с който са свързани правните норми е вторият езан, както е пояснил Пророкът .
И макар в наше време хората от ислямските страни да наричат първия езан: “езанът за въздържане”, то след неговото четене не е задължително въздържането, защото той посочва подготвянето за въздържането.
Това сочат следните два хадиса:
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал :
Билял чете езана нощем, затова яжте и пийте, дорде призове Ибн Умм Мактум
(Ал-Бухари и Муслим).

Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал :
Нека не ви възпира от сухура ви езанът на Билял, нито продълговатата зора, а разпространената зора в хоризонта.
Ат-Тирмизи.

— Зачитаното виждане на продълговатата белота в хоризонта е виждането при естествени условия в откритите пространства сред природата.
Що се отнася до осветените градове и населени места, то надделяването на електрическите светлини в тях възпрепятства разбирането на настъпването на истинната зора.
Затова е нужна предпазливост, за да не се допусне закъсняване на въздържането под предлог не виждането на тази белота; в тези случаи може да се разчита на мюсюлманските религиозни календари (таквим) или на втория езан, където го има.

— В никакъв случай не е позволено яденето след настъпването на истинната зора.
Който позволява това, той нарушава съгласието на общността и нарушава говеенето на хората.
Дори да има някакво предание, което предполага позволеността на това, то трябва да се разбира на светлината на Корана и онази Сунна, за която нито един учен няма разногласие.

Предава се от Абу Хурайра , че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
Ако някой от вас чуе езана [когато човек иска да говее] и съдината [домакинския съд за храна, питие и пр.] е в ръката му, нека не я остави, докато не утоли нуждата си.
Абу Дауд.

Някои хора предполагат, че това предание е доказателство за позволеността на яденето след зазоряването.
Но, това не е вярно, защото богослужението говеене има урегулирано начало и край.
И едно отлагане на въздържането до утоляване на нуждата противоречи на това положение, тъй като хората се различават в предела на своето насищане и утоляване на нуждата.
Освен това, айетът позволява да се яде и пие през цялата нощ на Рамазана до един предел, при който се слага край на яденето и пиенето:
додето различите при [пукването на] зората белия конец от черния конец!”.
[ал-Бакара: 187].
И едно буквално разбиране на гореспоменатото предание анулира този предел. И именно по тази причина Пророкът е наблегнал върху този предел с думите си: дорде призове Ибн Умм Мактум.
В противен случай каква ще е ползата да се споменава този предел, ако ще е позволено да се яде и след него?!
Ето защо гореспоменатото предание се отнася за първия езан, по този начин то бива напълно съвпадащо със значенията на споменатите по-горе хадиси и със следния хадис от Пратеникът на Аллах (с.а.с.)
Щом Билял призове [езана за молитва], яжте и пийте, дорде Ибн Умм Мактум призове.
Ан-Несаи.

Отнасянето на гореспоменатото предание към това тълкуване е по-добро, отколкото да се остави да противоречи на значението на айета и на другите хадиси, и да излага на развала богослужението на хората.
Все пак Аллах знае най-добре!

— Ние сме подканени да избързваме с разговяването, но въпреки това, трябва да сме уверени в залязването на слънцето преди разговяването.
Не е достатъчно слънцето да се скрие по причина на някаква преграда, препятствие или планина, щом влиянието на слънцето се вижда на отсрещната страна.
Доказателство за това са думите на Пратеникът на Аллах (с.а.с.)
Когато нощта настъпи ето оттук и денят си отиде ето оттук, и слънцето се скрие, тогава говеещият вече е разговял.
Ал-Бухари и Муслим.

Пратеникът на Аллах (с.а.с.) свързал разговяването със скриването на слънцето наред с изгубването на нейната следа в противоположната страна, която е източната страна.
Това се потвърждава и от споменатото в друг вариант, а именно:
в който Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал :
Когато видите нощта, вече настъпила ето оттук (и посочил с ръката си към изток), тогава говеещият вече е разговял.
Муслим.

МЕСЕЦ РАМАДАН – ВРЕМЕ НА ИЗОБИЛИЕ И БЛАГОДАТ

МЕСЕЦ РАМАДАН – ВРЕМЕ НА ИЗОБИЛИЕ И БЛАГОДАТ

Бисмиллахир-рахманир-рахим...

Месец Рамадан –свещеният месец за мюсюлманите; месецът, от който започва ислямското летоброене и история; месецът, през който е низпослан Свещения Коран; месецът, който се явява опорна точка за един от стълбовете на Исляма – говеенето.

“Рамадан е месецът, през който беше низпослан Коранът за напътствие на хората и с ясни знаци от напътствието и разграничението. Който от вас се окаже в този месец, да говее през него, а който е болен или на път – да се издължи в други дни. Аллах иска да ви улесни и не иска да ви затрудни, а да завършите докрай определените дни, да възвеличите Аллах за онова, с което ви е напътил и да сте признателни.” /ел-Бакара, 2:185/

Говеенето е довод за вярата на рабите във Всевишния Аллах. Говеенето е служене на Всевишния. То е израз на дълбоката и искрена любов на мюсюлманина към Неговия Създател. Говеенето изпълва човека с надежда да спечели благоволението на Аллах. Наградата за говеенето е велика, защото Всевишният го отредил за Себе Си.

Пейгамберинът /с.а.в./ е казал: "Аллах каза: Всяко дело на синовете на Адам е за тях самите, освен говеенето. То е за Mен и наградата за него Аз я давам." /Бухари/

Говеенето не е просто един от обредите в Исляма. То е мерило за искреността - тaйнство между Аллах и Неговия раб. Няма друга система или религия, която дава на човека такъв метод за духовно извисяване и стремеж към Него – Единствения. Пратеникът на Аллах /с.а.с./ е казал :

“Говеенето е предпазване от Огъня на Джехеннем.”

И още : “Който говее през месец Рамадан с вяра и очакване на награда от Аллах, на него се опрощават предходните грехове.” /Муслим и Бухари/

И е казал : “От Рaмадан до Рамадан се опрощава онова, което е във времетраенето между тях, ако не са извършени големи грехове” /Муслим/

И още: “В Дженнета има врата “ер-Раййан”, през нея в Съдния Ден ще влязат само говеещите. Никой друг, освен тях не ще влезе от там…” / Бухари /

Кой би допуснал да пропилее всичко това? Кой не би искал да даде всичко от себе си, за да спечели тази благодат?

Всеки би положил максимални усилия, би се отрекъл от всичко, което ще му попречи, за да получи Неговата благодат. А това, което се иска от нас е толкова малко, в сравнение с онова, което ни предлага Аллах Всевишния! От нас се иска само да се откажем от няколко незначителни земни блага и то не напълно. Говеещият трябва да изостави това, което Аллах е забранил.

Пратеникът /с.а.с./ е казал: ”Когато някой от вас говее, да не изрича непристойност и да не проявява безразсъдство.” /Муслим/

Говеенето е божествено предписание за самоуспокоение и самоконтрол, за поддържане на човешкото достойнство и свобода. Тези резултати винаги се проявяват, ако човек правдиво говее.

Пратеникът на Аллах /с.а.с./ е казал: “Колко говеещи има, които не притежават нищо от говеенето, освен гладуването. И колко отслужващи нощната молитва има, които не притежават нищо от нея, освен бдението нощем.”

Месец Рамадан е велик месец. През него е низпослан Коранът - за напътствие на хората с ясни знаци от напътствието и разграничението и като изцеление за вярващите.

Пратеникът на Аллах /с.а.с./ е казал: “При вас дойде Рамадан, благословен месец. Аллах, Всемогъщ е Той и Превелик, предписа за вас като задължение говеенето през този месец. Разтварят се тогава дверите на небето и се затварят дверите на Джехеннем, и се слагат окови на шейтаните – непокорници. На Аллах тогава принадлежи нощ (нощта Кадр) , по-добра от хиляда месеца. Онзи, който не се възползва от нейното благо, той се е лишил.”/ Нисаи /

Нека се възползваме от този месец - благодат от Всевишния Аллах. Да отворим душите и сърцата си за Него - Той иска толкова малко от нас: "Човек изоставя страстите си и храната заради Мен." / Муслим /

Говеенето е едно от проявленията на единство на ислямската общност. То е символ на нейната солидарност и взаимопомощ – заговяване в едно и също време, разговяване в едно и също време, няма разлика между богат и беден, водач и воден. Единствените критерии са богобоязливостта и отдадеността пред Всевишния Аллах.

НАЙ-ДОБРИЯТ ЗАПАС Е БОГОБОЯЗЪНТА-ТАКВА

НАЙ-ДОБРИЯТ ЗАПАС Е БОГОБОЯЗЪНТА-ТАКВА

Бисмиллахир-рахманир-рахим...

Богобоязънта-Таква е преобразуването на вярата-Иман в добър нрав и поведение-Ахляк. Това е едно от качествата, което оформя личността на мюсюлманина. Коранът на много места ни говори и показва качествата на богобоязливите, например в сура Ра'ад:
۞ مَّثَلُ الْجَنَّةِ الَّتِي وُعِدَ الْمُتَّقُونَ ۖ تَجْرِي مِن تَحْتِهَا الْأَنْهَارُ ۖ أُكُلُهَا دَائِمٌ وَظِلُّهَا ۚتِلْكَ عُقْبَى الَّذِينَ اتَّقَوا ۖ وَّعُقْبَى الْكَافِرِينَ النَّارُ ﴿٣٥
„Раят-Дженнет, обещан на богобоязливите, е такъв - сред него реки текат, препитанието там е постоянно, както и сянката. Това е въздаянието за онези, които се боят от (наказанието на) Аллах. А въздаянието за неверниците е Огънят на Джехеннем.” (Ра’ад, 13/35)
Следователно, мюсюлманинът е богобоязлив и богобоязънта-Таква е едно от основните качества на мюсюлманина.
ذَٰلِكَ الْكِتَابُ لَا رَيْبَ ۛ فِيهِ ۛ هُدًى لِّلْمُتَّقِينَ
„Тази Книга (Коранът) - няма съмнение в нея - е напътствие-Хидайет за богобоязливите/муттекийн,” (ел-Бакара, 2/2)

Забележете, в айета се казва: „напътствие за богобоязливите”, а не се казва: „богобоязън за напътените”. Това означава, че богобоязънта-Таква е качество, което е нужно, за да се достигне до напътствието-Хидайет.

Заедно с богобоязънта-Таква редом стоят и други качества. Например, чувството за отговорност, е плод на богобоязънта-Таква. Човекът, който се страхува да загуби обичта и задоволството на Аллах, има притеснението да загуби чувството си за отговорност пред себе си, семейството си, роднините си, съседите си, дори пред всички хора и заобикалящата го природа.

Чувството за богобоязън-Таква поддържа и баланса между Дюнята и Ахирета, т.е. между Този свят и Отвъдния живот. Този, който се замисля за равносметката си на Ахирет, не може да се поддаде на изкушенията на Този преходен и лъжлив свят. Така богобоязънта-Таква осигурява избора на начина на живот: „Където и да се намираш, бой се от (наказанието на) Аллах!... ”(Тирмизи, ел-Бирр, 55) повелявайки Пратеникът на Аллах (с.а.в.) ни наставлява да бъдем свенливи пред Аллах, независимо дали сме сами или сред обществото и да бъдем постоянно със ясното съзнание на отговорност пред своя Създател и Господар. Накратко, не можем да си представим един мюсюлманин без богобоязънта-Таква.
В Кур’ан-и керим се повелява следното:
يَا أَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُوا كُتِبَ عَلَيْكُمُ الصِّيَامُ كَمَا كُتِبَ عَلَى الَّذِينَ مِن قَبْلِكُمْ لَعَلَّكُمْ تَتَّقُونَ
„О, вярващи, предписано ви е говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, за да се побоите.” (ел-Бакара, 2/183). В този айет се казва: „... за да се побоите”, което означава, че говеенето през свещения месец Рамадан подсилва богобоязънта-Таква. Ако човек си спомня това винаги и говее в постоянство с тази мисъл, то несъмнено ще види плода на своето дело възможно по-скоро. В противен случай, говеенето не ще му бъде в никаква полза.
Какво означава това?... единственото място, където можем да научим и опитаме сладостта на богобоязънта-Таква е на Този свят, на Дюнята. Следователно, четейки айетите от Корана свързани с Таква, специално в този месец Рамадан, трябва добре да разберем Таква, дотолкова, че да я съхраним като неразделно наше качество. Едно нещо трябва да забележим. Отговорност без богобоязън не е нищо. Но отговорност с богобоязънта-Таква е благо и причина за доближаване до Аллах и за разкрасяване на живота ни след смъртта.
وَتَزَوَّدُوا فَإِنَّ خَيْرَ الزَّادِ التَّقْوَىٰ ۚ وَاتَّقُونِ يَا أُولِي الْأَلْبَابِ ﴿١٩‎
„И запасете се! Най-добрият запас е богобоязливостта-Таква. И бойте се (единствено) от Мен, о, разумни хора!” (ел-Бакара, 2/197), повелява нашият Господар. Значи това е най-добрият запас, който можем да занесем с нас в живота след смъртта ни.

Нека Аллах ни стори от богобоязливите и пазещи богобоязънта си Таква.
Амин, вел-хамду лиллахи Раббил-алемин.

СЪЗНАТЕЛНОТО ГОВЕЕНЕ

СЪЗНАТЕЛНОТО ГОВЕЕНЕ

Бисмиллахир-рахманир-рахим.

Думата „Рамадан” означава изгаряне. Добре, но какво, защо и как гори Рамазана? Голяма част от нас биха си помислили, че човек, който говее изгаря от глад и жажда; още повече, ако дните на Рамадан са през горещия летен сезон. Но по-важното е че, чрез говеенето изгарят гюнаховете на Мюсюлманина, което води до пречистване на сърцето и делата му.

Говеейки през този месец и изгаряйки нашите гюнахове възниква въпроса: „Как Рамазана изгаря нашите гюнахове?”. Това качество на говеенето е възможно, дори необходимо, едва когато се разбере „Защо говеем през Рамадан?”. Този ибадет няма за цел да спомогне отпочиването на стомаха или да спомогне да се разбере чувството за глад, гладувайки до времето на Ифтар. Целта на говеенето е да пречисти душата, да предпази сърцето и делата, и да ги съхрани такива. В един хадис-и шериф Мухаммед (с.а.в.) е казал:
„Говеенето е щит, който предпазва човека от Огъня на Джехеннем. Точно както бойният щит ви предпазва от смърт по време на сражение/битка.” (Несаи, Савм, 167)

Ние Мюсюлманите сме длъжни да съживим същността на говеенето и в този смисъл говеейки да го опазим, като се предпазваме от непристойни дела, думи и мисли. В противен случай от говеенето няма никаква полза, както ни учи и нашият Пейгамбер, Мухаммед (с.а.в.):
„Всеки, който не изостави лъжата и делата основани на лъжа, изобщо няма нужда и смисъл от неговото гладуване и жадуване, било то и заради Аллах!” (Бухари, Савм, 8) Едва, когато говеенето ни държи (т.е. предпазва), означава че целта е постигната.

Понятието за говеене на арабски е „Савм”, което означава и „предпазване”. Мюсюлманинът, който се предпазва се пречиства; Мюсюлманинът, който се пречиства достига до сладостта на добрите си дела; Мюсюлманинът, който достига до сладостите на добрите си дела още по-силно обгръща ибадета си. Мюсюлманин, който може да контролира своите желания, достига до силата и волята да контролира своите дела. В следствие на това, особено през м.Рамадан сме длъжни да дадем повече значение на извършването на ибадетите заедно със членовете на семейството ни и да подсилим още повече нравствените качества, като се включваме по-редовно в извършването на добрини и добри дела. Ежедневно, сутрин и вечер, след намазите, уединявайки се да правим равносметка на живота си, да размишляваме върху делата си и да се стремим да им дадем по-добра посока.

إِنَّ الْمُسْلِمِينَ وَالْمُسْلِمَاتِ وَالْمُؤْمِنِينَ وَالْمُؤْمِنَاتِ وَالْقَانِتِينَ وَالْقَانِتَاتِ وَالصَّادِقِينَ وَالصَّادِقَاتِ وَالصَّابِرِينَ وَالصَّابِرَاتِ وَالْخَاشِعِينَ وَالْخَاشِعَاتِ وَالْمُتَصَدِّقِينَ وَالْمُتَصَدِّقَاتِ وَالصَّائِمِينَ وَالصَّائِمَاتِ وَالْحَافِظِينَ فُرُوجَهُمْ وَالْحَافِظَاتِ وَالذَّاكِرِينَ اللَّهَ كَثِيرًا وَالذَّاكِرَاتِ أَعَدَّ اللَّهُ لَهُم مَّغْفِرَةً وَأَجْرًا عَظِيمًا ﴿٣٥﴾
„За ... говеещите мъже и говеещите жени, ... – Аллах е приготвил за тях опрощение и огромна отплата.” (ел-Ахзаб, 33/35)

Нека Аллах ни даде разбиране на същността на говеенето и ни предпазва от непристойни мисли, думи и дела...
Нека Аллах пречисти умовете и сърцата ни и да ги заздрави по пътя на Аллах, Корана и Пейгамберина Мухаммед (с.а.в.).

Амин, вел-хамду лиллахи Раббил-алемин...

РАМАЗАНЪТ НА ДЕЦАТА

РАМАЗАНЪТ НА ДЕЦАТА

Бисмиллахир-рахманир-рахим.

Децата, бивайки извор на обич и щастие допълващо семействата ни, едновременно с това са и голямо изпитание за родителите си. Възпитаването им като добри и възпитани хора, е едно от първостепенните дела, които ще са в полза в живота ни на Дюнята и след смъртта ни в Ахирета. Относно децата, Пейгамберинът Мухаммед с.а.в. казвайки:...
„Най-доброто наследство, което можете да оставите на децата си е възпитанието, което ще им бъде в полза на Дюнята и в Ахирета!” (Тирмизи, „Бирр”, 33.), ни напомня, че трябва да положим усилия в подготовката на децата ни, както за Дюнята, така също и за Ахирета.

Затова трябва да се замислим върху следните въпроси, които трябва и да приложим:
„Какво можем да направим през Рамазана, за да дадем това възпитание на децата ни?! Какво трябва да направим, за да обикнат Рамазана нашите деца и да го превърнем във време, което те няма да забравят?!”

Живеейки във времето на усамотяването и превръщането на хората в егоисти; през тези благодатни дни можем и трябва да им покажем на практика, че да бъдеш заедно с членовете на семейството си и с приятелите си е време, което е много хубаво и изпълнено с удоволствие и щастие. Месец Рамазан и особено Байрамите са големи възможности да се предаде това послание и да се заздравят човешките взаимо-отношения. Особено посещенията по домовете, общите Ифтари, общите намази и ежедневните събирания „Мукабеле” за четене на Хатим през Рамазана, още повече ще ги заздрави.

Затова, стремейки се да вложим обичта към оруча през Рамазана в сърцата на децата ни, трябва да ги поощряваме към този ибадет и да превърнем дома си в място, което сякаш ще се посети от Пратеника на Аллах с.а.в. и да изпълним дома си с тази атмосфера. За тази цел, можем да украсим дома си заедно с децата ни. Например, по причина на започването на низпославането на Корана през този месец, можем да обявим и отбележим дните на този месец, като „Месец на Откровението”.

Да поставим календара Имсакийе за месец Рамазан на една от стените в дома ни; ежедневно да подаряваме малки, но значими подаръци на децата ни, отваряйки специална кутия за подаръци; да четем специална книжка или да правим определени общи разходки на вън.

В зависимост от възрастта на децата ни, да ги поощряваме да говеят до определен час от деня, като им приготвяме и храна по техен вкус и желание. Когато поканим гости у дома за Ифтар, да приготвяме храна заедно с тях и да им покажем, че това е от важно значение през този месец. Да ги възнаградим за говеенето им, като закупим дрехи и подаръци на Байрама, които ще ги зарадват. Така децата ни ще заобичат оруча и ще запомнят Рамазана само с хубави неща.

ПРАВДИВОСТТА И ВЕРНОСТТА САДАКАТ

ПРАВДИВОСТТА И ВЕРНОСТТА САДАКАТ

Бисмиллахир-рахманир-рахим.

Пратеникът на Аллах, Мухаммеду’л-емин или Правдивият Мухаммед с.а.в. определя Мюсюлманина по следния начин:...
„Мюсюлманинът е този, който осигурява сигурност на останалите хора със словата и делата си!...” (Тирмизи, „Иман”, 12.)

Както се подразбира от хадиса, Мюсюлманин е този, който не вреди на хората с думите и делата си. Нали и основата на понятието Мю’мин е Емин, което означава сигурност (емнийет), както за себе си, така също и сигурност за другите.

Най-добрият пример за правдивост от сахабетата на Пейгамберина несъмнено е неговият най-близък приятел хз. Ебу Бекир р.х. до толкова, че самият Пейгамбер го е нарекъл Ебу Бекр ес-Съддик, което означава Верният, Преданият, Правдивият. Славата на това сахабе толкова е било известно с правдивостта и верността си, че историята е записала със златни букви неговите думи изказани по време на избирането му за Халиф на мюсюлманите:
„О, хора!... Аз станах ваш емир, макар, че не съм най-добрият сред вас... Много исках да бъде избран някой друг, който заслужава тази длъжност повече от мен.” („Хаятус-сахабе”, 4/145)

Това за нас показва до каква степен той разбира и приема отговорността на задълженията си като Халиф. От наставленията му към хз. Омер р.х., които той отправя минути преди смъртта си, виждаме неговите принципи и идеали:
„О, Омер!... Бой се от Аллах!... Покори Му се и винаги бъди богобоязлив, защото богобоязънта Таква е сигурност и спасение... Този, който повелява одобряването, но самият той извършва възбранените неща, то несъмнено той губи доверието на хората и всичките му дела са в загуба.” („Хаятус-сахабе”, 2/168)

Несъмнено хз. Ебу Бекир р.х. бе правдив и доверен човек, на който Аллах и Пейгамберина му се доверяваха. Затова той бе и най-добрият и доверен приятел на хз. Мухаммед с.а.в. В интерес на истината, сахабета не бяха недостижими. Самият пейгамбер ги е окачествил, като звезди на небесклона и всеки, който търси напътствие, те могат да бъдат причина за това. Доверието на околните можем да спечелим единствено с правдивостта на думите ни и искренността в делата ни. Затова и най-добрият приятел на Доверения Мухаммед с.а.в. можеше да бъде само хз.Ебу Бекир р.х. Нека и ние бъдем от правдивите и доверени мюсюлмани и особенно пред младите да бъдем за пример, иншаАллах. Защото в Корана се повелява следното:
يَا أَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُوا اتَّقُوا اللَّهَ وَكُونُوا مَعَ الصَّادِقِينَ
„О, вярващи, бойте се от Аллах и бъдете с правдивите!” (ет-Тевбе, 9/119)

ПРАТЕНИКЪТ НА АЛЛАХ с.а.в. - ИЗПЪЛВАЩИЯТ ДОБРИЯ НРАВ

ПРАТЕНИКЪТ НА АЛЛАХ с.а.в. - ИЗПЪЛВАЩИЯТ ДОБРИЯ НРАВ Бисмиллахир-рахманир-рахим.
Добрият нрав е външното отражение на ибадета ни и за осъвършенстването на вярата ни е качество, което задължително да се намира в нас, изисквано от религията ни. В противен случай красотата и приятния мирис от намаза, оруча, хадджа и останалите ни ибадети ще бъде непълен и недостатъчен. На това най-добре ни учи самият Пейгамберин с.а.в. Той, бе познат и възхваляван с добрия си нрав както пред...и Исляма, така също той продължи нуждата от добрия нрав, като душа на делата и ибадета. Защото Пратеникът на Аллах с.а.в. е изпратен най-вече да изпълни принципите на добрия нрав.

Нашият Господар, Аллах дж.дж. обръщайки се към нашият Пейгамбер, който е върхът на добрият нрав повелява:
وَإِنَّكَ لَعَلَىٰ خُلُقٍ عَظِيمٍ
„Ти наистина имаш велик нрав!” (Калем, 68/4)
Така че, неговият добър нрав бивайки велик е и единственият за подражаване. Защото, както посочва и хз.Айша р.ха, Неговият нрав бе Коранът. Посланието, което ние трябва да си изведем е да се научим и да изпълняваме неговите порядки и поведение, които са ни дадени за пример. Аллах казва:
لَّقَدْ كَانَ لَكُمْ فِي رَسُولِ اللَّهِ أُسْوَةٌ حَسَنَةٌ لِّمَن كَانَ يَرْجُو اللَّهَ وَالْيَوْمَ الْآخِرَ وَذَكَرَ اللَّهَ كَثِيرًا
„Пратеника на Аллах е прекрасен образец за вас – за всеки, който се надява на Аллах и на Сетния ден, и често споменава Аллах.” (Ахзаб, 33/21)
При това положение, през месец Рамазан ние трябва да бъдем с приветливо лице, с вежлива природа и изтънчена и чувствителна душа, както нашият Пейгамбер с.а.в. Например, когато Той забележеше нещо непристойно и грешно, без да споменава имената на хората и да ги унижава и обижда, само казваше: „някои измежду вас, така и така правят...” и така го поправяше. Сам си обслужваше личните нужди и помагаше на съпругите си в домашната работа. Всичките си работи и дела извършваше в определен ред и в порядък. Не пропиляваше времето си, уползотворяваше всеки един момент в нещо полезно, т.е. той се стараеше да не прахосничи личното си време.
Месец Рамазан е неповторим период от време, през който едновременно държейки оруч и оручът трябва да ни държи и нас, и така да подобряваме своя нрав и поведение.
Докато се стремим да се предпазваме от непристойни мисли, чувства, думи и дела, то и в подобряването на характера и нрава ни ще сме постигнали добри резултати.
Например, да поздравяваме със Селям, когато влизаме вкъщи или в джамията и да се интересуваме от състоянието и положението на присъстващите там. Винаги да бъдем снизходителни към хората и да им подаряваме малки, но значими подаръци, като мислим как да зарадваме нашите роднини и приятели. За да придобием и запазим тези качества и особености трябва да бъдем в постоянство в тях и след Рамазана.

ОЦЕНЯВАНЕ НА ВРЕМЕТО НА ИФТАР

ОЦЕНЯВАНЕ НА ВРЕМЕТО НА ИФТАР

Бисмиллахир-рахманир-рахим.

Споменавайки месец Рамазан първото, за което се сещаме са Ифтарите. Ифтарите по домовете, в джамиите, по площадите и в палатките са важен ибадет, който придава особенна украса на Рамазана. Ако Ифтарите се правят съзнателно и целенасочено, то несъмнено социалните връзки ще се заздравят, ще бъде избегнато прахосничеството Исраф и ще се спечели велика награда. ...
По принцип ибадетите имат и своя социална страна. Поради това Ифтарите за нас представляват важна част в социалните взаимоотношения в човешкото общество.

Пейгамберинът с.а.в. е казал:
„Този, който нахрани оручлия, получава награда колкото оручлията, без да се губи от наградата от оруча.”

(Тирмизи, Савм, 82.)

Ако забелязвате, Пейгамберинът тук не определя хората на богати или бедни, малки или големи, а говори само за покана за Ифтар и храненето на оручлията/говеещия. Защото Общите Ифтари направени с джемаата са места където мюсюлманите се събират, срещат, опознават и сближават независимо тяхната възраст, положение, местоживеене, раса или народност. Една такава атмосфера на единство и братство може да се види най-вече на Общите Ифтари.

Разбира се целта на тези Общи Ифтари трябва да бъде – нахранването на оручлиите и нуждаещите се. Свещ. Коран ни описва едно от хубавите качества на вярващите по следния начин:
وَيُطْعِمُونَ الطَّعَامَ عَلَىٰ حُبِّهِ مِسْكِينًا وَيَتِيمًا وَأَسِيرًا
„И дават храна – въпреки че и те я обичат – на нуждаещ се и на сирак, и на пленник.” (Инсан, 76/8)

В страната, където живеем, навярно няма хора, които умират от глад, но със сигурност има бедни и нуждаещи се, които не са малко. Затова Общите Ифтари са прекрасна причина и те да бъдат обгърнати с милосърдие и да бъдат зарадвани. Приготвяне на Ифтарски софри за нуждаещите се, възрастните и самотни хора, съседите и особено на учащите студенти е едно от най-добрите дела, чрез които ще спечелим велика награда. При поканата на гости за Общите Ифтари да не забравяме и нашите съседи и колеги не-мюсюлманите, и най-вече болните наши братя и сестри в болниците да се посетят и да се извърши Ифтар заедно с тях ще бъде причина да спечелим задоволството на Аллах субханеху ве теаля.

Едно от важните неща, на които трябва да обърнем внимание е минутите преди настъпването на Ифтара да прекараме съзнателно и целенасочено. Несъмнено ще бъде в по-голяма полза това време, ако изключим телевизора и прекараме с членовете на семейството ни и гостите ни в атмосфера на придобиване на знание чрез четене на тефсир или хадиси и споделяне на мисли по определени значими теми. Така берекета на Ифтара ще бъде и по-голям, особено в духовно направление.

Весселям...

Как селеф ас-салих прекарвали Рамадан?

Как селеф ас-салих прекарвали Рамадан?

Първите поколения на мусюлманите – благочестивите селеф – са несъмнено най-добрите поколения и техния вяра и начин на живот свидетелстват за това. Пратеникът саллаллаху алейх уа саллам също потвърждава този факт с думите:

 „Най-доброто поколение са моето поколение, а след това тези, които следват тях, тогава тези, които ги следват. "

 (Предадено от Муслим)

Те наистина са най-добрите сред тези, които са приложени ученията
на нашия Пратеник Мухаммад саллаллаху алейх уа саллам, така че естествено трябва да следваме техния пример по всички въпроси и Рамадан не е изключение .

Абдуллах ибн Умар например обичал да приключва поста си (ифтар) заедно с бедните.

 Когато правел ифтар вкъщи,

 той никога не се нахранвал добре,

 та ако го посети някой беден,

да му даде своя ифтар.

Обичал и да раздава сладки, казвайки:

 Наясно съм със словата на Всевишния

„Не ще се сдобиете с праведността, докато не раздадете от онова, което обичате“

 (али-Имран,92),

 а Аллах знае, че аз обичам сладки.

Веднъж имам Ахмад приготвил малко хляб за ифтар, но беден човек го посетил и той му дал всичкия хляб, а сам останал гладен.

Ибн ал-Мубарак приготвял сладкиши за своите братя, въпреки че бил в оруч.
Имам Шафи казва:

 „Много обичам да виждам как някои хора увеличават своята щедрост през Рамадан, следвайки примера на Пратеника саллаллаху алейх уа саллам.

 Има много хора, които остават прекалено заети

с пост и молитви, забравяйки другите ползи от месец Рамадан

 [т.е. забравяйкиза ползите и изгодите от щедростта

към другите. "

Братя и сестри!

Ние не трябва да страним от извършване дори на пръв поглед малки добри дела

 - при Аллах Милосърдния наградите могат да бъдат по-големи, отколкото размера на една планина!

Нека не забравяме, че Пратеника на Аллах е най-щедрия от хората и той е бил най-щедър в Рамадан "

(Бухари и Муслим)

Да се възползваме пълноценно от възможностите, които ни предоставя месец Рамадан

Да се възползваме пълноценно от възможностите, които ни предоставя месец Рамадан

Сподвижниците на Пратеника саллаллаху алейх уа саллам са казали:
 „Нека не бъдат еднакви денят, в който говеете и денят, в който не говеете“.
Много е важно поведението и отношението на човек да се различават тогава, когато е саим (говеещ) от останалите дни,
в които не говее.
Трябва да има промяна, която се изразява най-вече в повече подчинение към Аллах Субханаху уа Тааля.
Ето няколко урока, които трябва да усвоим през месец Рамадан ин ша Аллах:

Урок първи:
 Придобиване на такуа (богобоязън).
Всевишният Аллах е отредил говеенето за придобиване на такуа.
Това се разбира от следния аят:
 „О, вярващи, предписано ви бе говеенето, както бе предписано и на онези преди вас, за да се побоите
 (т.е да придобиете такуа) – Бакара, 138.
Такуа в този случай означава да се направи щит между човека и гнева на Аллах и Джехеннемския огън.
Така че днес като приключим говеенето си, нека да си зададем въпроса: „Дали този ден, прекаран в саум, ни накара да се страхуваме повече от Аллах и да се отдалечим от Джехеннемския огън?“

Урок втори:
Приближаване към Аллах.
Това се постига чрез денонощно четене и размишляване върху Курана, присъствие на молитвите тарауих, многото споменаване на Аллах, и за тези, които имат възможност – итикаф през последните десет дни от Рамадан, т.е да се изолират от всички светски занимания и да се уединят в джамията, отдавайки се единствено на ибадет – това ни доближава до Аллах.
Когато човек извършва грехове, той се чувства отдалечен от Аллах – по същия начин, когато прави ибадет, се чуваства приближен.

Урок трети:
Придобиване на търпение и силна воля.
Всевишния Аллах споменава търпението повече от седемдесет пъти в Курана.
Така че когато човек говее и се отказва от храна, вода и сексуални отношения през това време от деня, той се научава на сдържаност и търпение.

Урок четвърти:
Стремеж към ихсан (искреност) и отбягване на рия (показност). Ихсан означава да служиш на Аллах като че ли Го виждаш и ако не Го виждаш, да знаеш, че Той те вижда.
 Хасан ал-Басри казва:
 „Кълна се в Аллах, през последните 20 години не съм казал нито една дума, не съм взел нито едно нещо с ръката си,
 без да се попитам преди това дали Аллах обича тази постъпка, дали е удовлетворен от нея.“
Така че когато човек говее, трябва да се стреми да достигне тази степен на набожност и също да отбягва показността (рия). Ето защо Аллах Тааля казва в кудси хадис:
 „Говеенето е за Мен и Аз ще го възнаградя.“
(Бухари).
Всевишният Аллах посочва именно говеенето,
казвайки „то е за Мен“,
защото когато човекк говее никой друг освен Аллах
не може да знае това.

Урок пети:
 Усъвършенстване на добрия нрав.
 Пратеникът саллаллаху алейх уа саллам е казал:
„Който не изостави лъжата на думи и действия,
 то Аллах няма нужда от неговото оставяне на храна и вода
 (т.е от говеенето му)
– Бухари.
А в друг хадис се казва:
 „От говеенето на човек може да му остане само глада и жаждата.“
 (ибн Маджа).
От тук разбираме, че е много важно в дните,
когато човек е саим,
 да пречисти своя нрав от всички лоши черти и най-вече
да внимава за плодовете на езика си.

Урок шести:
Увеличаване на благотворителността и щедростта.
Ибн Аббас е казал:
 „Пратеникът саллаллаху алейх уа саллам беше най-щедрия от хората и бе най-щедър в м. Рамадан.“
 (Бухари).
В друг хадис се казва:
 „Който даде храна на говеещ човек да разговее, получава същата награда като на говеещия, без да се намаля нищо от неговата.“
 (Тирмизи)

Как селеф ас-салих прекарвали Рамадан?

Първите поколения на мусюлманите – благочестивите селеф – са несъмнено най-добрите поколения и техния вяра и начин на живот свидетелстват за това. Пратеникът саллаллаху алейх уа саллам също потвърждава този факт с думите:

 „Най-доброто поколение са моето поколение, а след това тези, които следват тях, тогава тези, които ги следват. "

(Предадено от Муслим)

Те наистина са най-добрите сред тези, които са приложени ученията
на нашия Пратеник Мухаммад саллаллаху алейх уа саллам, така че естествено трябва да следваме техния пример по всички въпроси и Рамадан не е изключение .

Абдуллах ибн Умар например обичал да приключва поста си (ифтар) заедно с бедните.

 Когато правел ифтар вкъщи, той никога не се нахранвал добре, та ако го посети някой беден, да му даде своя ифтар. Обичал и да раздава сладки, казвайки:

 Наясно съм със словата на Всевишния

„Не ще се сдобиете с праведността, докато не раздадете от онова, което обичате“

(али-Имран,92),

 а Аллах знае, че аз обичам сладки.

Веднъж имам Ахмад приготвил малко хляб за ифтар, но беден човек го посетил и той му дал всичкия хляб, а сам останал гладен.

Ибн ал-Мубарак приготвял сладкиши за своите братя, въпреки че бил в оруч.
Имам Шафи казва:

 „Много обичам да виждам как някои хора увеличават своята щедрост през Рамадан, следвайки примера на Пратеника саллаллаху алейх уа саллам.

 Има много хора, които остават прекалено заети с пост и молитви, забравяйки другите ползи от месец Рамадан [т.е. забравяйки
за ползите и изгодите от щедростта към другите. "

Братя и сестри!

 Ние не трябва да страним от извършване дори на пръв поглед малки добри дела - при Аллах Милосърдния наградите могат да бъдат по-големи, отколкото размера на една планина!

Нека не забравяме, че Пратеника на Аллах е най-щедрия от хората и той е бил най-щедър в Рамадан "

(Бухари и Муслим)

Да се възползваме пълноценно от възможностите, които ни предоставя месец Рамадан

Сподвижниците на Пратеника саллаллаху алейх уа саллам са казали:

 „Нека не бъдат еднакви денят, в който говеете и денят, в който не говеете“.

Много е важно поведението и отношението на човек да се различават тогава, когато е саим (говеещ) от останалите дни, в които не говее.

Трябва да има промяна, която се изразява най-вече в повече подчинение към Аллах Субханаху уа Тааля.

 Ето няколко урока, които трябва да усвоим през месец Рамадан ин ша Аллах:

Урок първи:

 Придобиване на такуа (богобоязън).

 Всевишният Аллах е отредил говеенето за придобиване на такуа.

Това се разбира от следния аят:

 „О, вярващи, предписано ви бе говеенето, както бе предписано и на онези преди вас, за да се побоите

(т.е да придобиете такуа)

– Бакара, 138.

Такуа в този случай означава да се направи щит между човека и гнева на Аллах и Джехеннемския огън.

Така че днес като приключим говеенето си, нека да си зададем въпроса:

„Дали този ден, прекаран в саум, ни накара да се страхуваме повече от Аллах и да се отдалечим от Джехеннемския огън?“

Урок втори:

Приближаване към Аллах.

 Това се постига чрез денонощно четене и размишляване върху Курана, присъствие на молитвите тарауих, многото споменаване на Аллах, и за тези, които имат възможност – итикаф през последните десет дни от Рамадан, т.е да се изолират от всички светски занимания и да се уединят в джамията, отдавайки се единствено на ибадет – това ни доближава до Аллах.

 Когато човек извършва грехове, той се чувства отдалечен от Аллах – по същия начин, когато прави ибадет, се чуваства приближен.

Урок трети:

Придобиване на търпение и силна воля.

Всевишния Аллах споменава търпението повече от седемдесет пъти в Кoрана.

Така че когато човек говее и се отказва от храна, вода и сексуални отношения през това време от деня, той се научава на сдържаност и търпение.

Урок четвърти:

Стремеж към ихсан (искреност) и отбягване на рия (показност).

Ихсан означава да служиш на Аллах като че ли Го виждаш и ако не Го виждаш, да знаеш, че Той те вижда. Хасан ал-Басри казва:

 „Кълна се в Аллах, през последните 20 години не съм казал нито една дума, не съм взел нито едно нещо с ръката си, без да се попитам преди това дали Аллах обича тази постъпка, дали е удовлетворен от нея.“

Така че когато човек говее, трябва да се стреми да достигне тази степен на набожност и също да отбягва показността (рия).

Ето защо Аллах Тааля казва в кудси хадис:

 „Говеенето е за Мен и Аз ще го възнаградя.“

 (Бухари).

Всевишният Аллах посочва именно говеенето, казвайки „то е за Мен“, защото когато човекк говее никой друг освен Аллах не може да знае това.

Урок пети:

Усъвършенстване на добрия нрав.

Пратеникът саллаллаху алейх уа саллам е казал:

„Който не изостави лъжата на думи и действия, то Аллах няма нужда от неговото оставяне на храна и вода (т.е от говеенето му) – Бухари.

 А в друг хадис се казва:

 „От говеенето на човек може да му остане само глада и жаждата.“

 (ибн Маджа).

От тук разбираме, че е много важно в дните, когато човек е саим, да пречисти своя нрав от всички лоши черти и най-вече да внимава за плодовете на езика си.

Урок шести:

Увеличаване на благотворителността и щедростта.

 Ибн Аббас е казал:

 „Пратеникът саллаллаху алейх уа саллам беше най-щедрия от хората и бе най-щедър в м.

 Рамадан.“

(Бухари).

В друг хадис се казва:

„Който даде храна на говеещ човек да разговее, получава същата награда като на говеещия, без да се намаля нищо от неговата.“

(Тирмизи)