албум1

Правни и нравствени норми на байрaмския ден

    

Ето вече Рамазанът се сбогува с нас,за да ни навести байрамския ден, денят на наградата, в който молим Всевишния да приеме делата ни и да ни освободи от Огъня.
Ето едни от най-важните правни и етични норми на байрамският ден:

Напомняне на този,който не e дал милостинята садака-и фитр да побърза да я даде преди молитвата (байрам-намаза), за да може да ни я пропусне съгласно единодушното мнение на правоведите. 

Но даже да не успее да я даде преди молитвата, нека я даде след молитвата,защото според група правоведи, тя се приема и в деня на Рамазан-байрaм, както вече споменахме, тъй като милостинята,по начало е препоръчано да се дава в деня на байрaма, за да се внесе радост в домовете на мюсюлманите и да се прояви благодатта на Всевишния Аллах.
Който се e бил отдал на итикяф, то неговият итикяф свършва със залеза на слънцето на последния ден от месец Рамазан.

 Но някои учени считат за желателно такъв човек да остане на мястото, където се е бил уединил за итикяф, до кланянето на байрам намаза, и да си идe слeд това.
Свободно възвеличаване (тоест, неограниченото с молитвите) от залеза на слънцето на последния ден от Рамазан, до кланянето на байрам-намаза.

Това е мнение на правоведите от Шафийското направление, а болшинството правоведи казват, че възвеличаването (изричането на текбир) започва от времето на излизане за кланяне на байрам-намаз до байрам-намаза. Основание, за което дават словата на Всевишния:

„...А да завършите докрай определените дни,да възвеличите Аллах за онова, с което ви е напътил и да сте признателни”

(ал-Бакара:185).

4. Изкъпването, парфюмирането и обличането на най-хубавите дрехи. В деня на байрама Пророкът (с.а.с) обличал една червена бурда, а Ибн Омар (р.а.) се изкъпвал в деня на байрама преди да тръгне за мястото, където ще се кланя байрам-намазът (т.нар. „мусалля”). Това спада към отдаването на правото на байрама и проявяването на радостта от покорството към Всевишния Аллах и милостта Му след богослужението говеене.

5.Хапване на нещо (сладко) преди да се излезе за мястото, където ще се кланя байрам-намазът.
Ал-Бухари разказва хадис от Енес ибн Малик(р.а.), в който той е казал:

„Пратеникът на Аллах (с.а.с) не излизаше в деня на Рамазан-байрам, докато не хапне фурми, и ги ядеше в нечетен брой”.

И изглежда, че това се прави в потвърждение на разговяването.

6. Отиването на мястото,където ще се кланя байрам-намазът.Потвърдено е, че Пророкът ( с.а.с) е отивал да кланя байрам-намаз в мястото, което е предназначено за това, освен при силен дъжд.

Ето защо някои учени са на мнение, че най-добре за човек е да кланя байрам-намаза на мястото, предназначено за това, освен при някоя уважителна причина, или ако е в Мека, то най-добре е байрам-намазът да се кланя в Свещената джамия (Ал-Месджиду-л-харам ).

Правоведите от шафийското направление пък са на мнение, че най-добре е байрам-намазът да се кланя в джамиите, освен когато е тясно за събиране на всички мюсюлмани, и че ако имамът излезе да кланя байрам-намаза на друго, широко място, предназначено за това, то той трябва да остави в джамията някой, който да го замести и да кланя намаза със слабите. 

Предадено е, че тръгването към мястото за кланяне на байрам-намаза е желателно да става пеша, ако е възможно. В деня на байрама, ако байрам-намазът ще се кланя на широко място, извън джамията, е позволено да се изведат децата и жените, без разлика дали са малки или големи и дали жените са в месичен цикъл, или не, само че онези жени, които са в месечен цикъл застават най-отзад, зад хората и не кланят намаза.

 Това е потвърдено от много хадиси в двата достоверни сборника. Целта от това е, жените да станат свидетели на благодотта на този ден и на молитвата-дуа, която се отправя в него, да възвеличават Аллах заедно с хората, само че вътрешно и негласно, със забележката, че жените не излизат разкрасени, нито парфюмирани, нито показващи своята прелест, нито без покривало. Когато човек стигне в „мусалля” ( мястото , предназначено за кланяне на байрам-намаз), той не трябва да кланя какъвто и да е намаз преди байрам-намаза, защото Пророкът ( с.а.с ) не е кланял друг намаз преди него. Учените от шафийското направление позволяват да се кланя само намаз от два рекята за приветстване на джамията ( т. нар. „тахийяту-л-месджид”) преди байрам-намаза, ако ще се кланя в джамията. 

Болшинството правоведи считат за нежелателно да се кланя какъвто и да е намаз след байрам-намаза. Основание за това мнение дава хадис, който ал-Бухари и други разказват от Ибн Омар ( р.а. ), в който той е казал:

"Пратеникът на Аллах ( с.а.с ) излезе в деня на байрама и кланя намаз от два рекята, като не кланя ( друг намаз )
Преди него, нито след него”.

Учените от щафийското направление позволяват след байрам-намаз да се кланят други, допълнителни намази, а учените от ханефийското направление свеждат това само до домовете. Основание за това дава принципното положение, че е позволено да се кланят допълнителни намази във времена, за които няма някаква забрана, защото няма такава, отнасяща се специално до кланянето на друг намаз след байрам-намаза.

7. Кланянето на байрам-намаз:

 В ханбелийското направление, то е колективно задължение (фарз-кифая ).
В ханефийското направления то е потвърдена сунна (сунна муеккеде). Времето за кланяне на байрам-намаз е времето за „доха намаз”, обичайно, то се кланя от издигането на слънцето на височина колкото две копия, тоест след половин час от изгрева на слънцето до четиридесет минути. Това време е нужно,за да се даде възможност на онези, които не са дали милостинята садака-и фитр, да я дадат. 

Байрам-намазът се кланя без да се чете езан (призива за молитва), състои се от два рекята, в които има допълнителни текбири ( изричане на израза „Аллаху акбар!” ( Аллах е най-велик!) с повдигане на ръцете, както в началния текбир при започване на намаза), и те са седем на брой в първия рекят и пет на брой във втория преди четенето.

 В ханефийското направление допълнителните текбири са три на брой в първия рекят,изпълняват се след прочитането на молитвата Субханеке...”, и три пъти на брой във втория рекят,изпълняват се след прочитането ( на сура „ал-Фатиха” и друга сура ) и преди отиването на рукю.
В шафийското и ханбалийското направление за този,който пропусне байрам-намаза, е желателно да го навакса по същия начин, както се кланя нормално. Учените от другите направления казват: 

”Такъв човек кланя допълнителен намаз, ако пожелае, но без да възнамерява кланянето на байрам-намаз”.

8.Присъствието на байрамската проповед. Тази проповед се провежда след байрам-намаза и присъствието на нея е сунна, защото в деня на байрама Пророкът ( с.а.с ) преди да произнесе проповедта оставил на хората избора да решат дали да си отидат, или да я слушат.

9. Връщането от молитва в дома си по друг път, но не по този, по който е дошъл на молитвата. Това се прави,следвайки традицията ( сунната ) на Пророка ( с.а.с ). 

В това има мъдрости, които не са тайна, например, че по този начин човек има възможност да види повече хора и да ги поздрави, и да спечели свидетелството на земята в негова полза за неговото отиване и връщане. Желателно е поздравяването за байряма да става с изразаза: „Текаббелаллаху минна уа минк” ( Аллах да приеме от нас и от теб! ).Това се предава от спадвижниците на Пратеника на Аллах ( с.а.с ).

10. Отдаването на дължимото на байрама, като се проявяват радостта, веселието и позволените игри. Потвърдено е, че абисинците играели с копия в деня на байрама и Пророкът (с.а.с) позволил на Айша /р.а./ да ги гледа. 

Учените позволяват позволените песни (нашидите), към които спадат военните песни, хвалебствените песни, възхваляващи смелостта и други подобни без онези, които могат да доведот до раздор и развала.

11. И накрая, препоръчваме страненето от грехове и изпълняването на задълженията спрямо Всевишния Аллах, защото нашите празници (байрами ) са празници на покорството. Затова не е позволено празниците ни да бъдат превърнати във възможност за освобождаване от ограниченията, наложени от религията или за озоваване в прегрешения, с което да заличим наградите за това богосложение.

 Ето защо предупреждаваме онези, които в деня на байрама се озовават в тези опасности,като жените, показващи красотите, които са длъжни да покрият, като непозволеното смесване с жени, като слушането на неприлична музика, а можеби и пиенето на алкохол или някакво друго зло, подобно на тях. 

 

Говеенето - жизнена необходимост

Говеенето - жизнена необходимост

Проф. Николай Белов от Москва казва в своята книга “Гладуване за здраве”:

"Всеки човек, особено жителите на големите градове, трябва да практикува гладуване чрез въздържане от храна за срок от 3-4 седмици всяка година, за да се радва на пълно здраве през целия си живот".

А Мак Фадун от американските учени в здравеопазването казва:

"Всеки човек се нуждае от гладуване даже и да не е болен, защото токсините от храните се натрупват в тялото и го правят като болно, то натежава и дейността му спада, а ако гладува, килограмите му намаляват и тези отрови от тялото се разлагат.

 По този начин организмът се пречиства напълно и си възобновява клетките в период, не надвишаващ 20 дни".

Говеенето и токсините в тялото

С натрупването на токсините и химикалите в тялото вследствие на тяхното поемане с храната, течностите и въздуха, тялото започва постепенно да се изморява, да се състарява и да се разболява. И за да възстанови тялото своя жизнен и здравен цикъл, трябва да му дадем достатъчна възможност да се пречисти от само себе си и да се избави от тези вредни вещества. 

Много специалисти, сред които двамата лекари д-р Джеймс Балх и съпругата му диетоложката Филис Балх в известната им книга "Лечебното хранене" ("Nutritionalhealing"), казват, че човек трябва да говее по три дена месечно и поне по двадесет дена годишно, за да живее в добро здраве.

Един ден говеене изхвърля токсините от десет дни

Някои медицински източници, които обръщат внимание на говеенето казват, че един ден говеене помага на тялото да изхвърли токсините, натрупани в течение на десет дни нормално хранене. 

По тази причина може да се каже, че един месец говеене помага за премахването на токсините, натрупани през десет месеца, а с говеенето на шест дни и от месец Шауаал се запълва периодът за цяла година по милостта па Аллах.

Когато започне премахването на токсините от тялото, тялото започва процес, наречен "нисък цикъл" или "долен цикъл" (down cycle or low cycle), при който токсините започват да се отстраняват чрез кръвта, което пък кара говеещия в началото на говеенето да усеща главоболие, умора и вялост, а понякога и разстройство през първите три дни, после остротата на тези симптоми постепенно намалява.

Една от теориите казва, че натрупването на тлъстини в тялото за дълги периоди време ги кара да се променят, да започнат да вредят на тялото и да му въздействат негативно.

 Затова най-добре за човека е да говее, за да помогне на тялото си в избавянето от тези излишни тлъстини.

Многобройни са химикалите, които се запазват в тялото само в мастните вещества, например, токсините на насекомите и на много от лекарствата, а говеенето спомага за избавянето на тялото от тях с висока ефективност. 

Намаляването на мазнините в кръвта по време на говеенето повишава количеството на кислорода в кръвта и дава възможност на белите кръвни телца да се движат с по-голяма свобода.

Говеенето изхвърля токсините

Тридневно говеене пречиства организма от токсините.

Петдневно говеене подпомага лечебните процеси в тялото и Засилва имунната система.

Десетдневно говеене дава възможност на тялото да възпира болестите още от тяхното зараждане и възникване.

През останалата част от месеца тялото се заема със справянето С хроничните болести или с намаляването на тяхната острота.

И имайки предвид, че по време на говеенето тялото се заема само да се справи с болестите и да се излекува и избави от всичко ненужно, е открито, че чрез говеенето тялото атакува и постепенно се избавя от доброкачествените тумори като мастните тумори в кожата и другаде, влакнестите тумори в матката и гърдите, чиято тъкан бива крехка и не така здраво свързана както останалите тъкани. 

Този процес се нарича "автолиза" (autolysis).